№ 239
гр. Велико Търново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000018 по описа за 2021 година
С Решение № 490/ 22.10.2020 г. по Т.д. № 63/ 2019 г. по описа на ВТОС съдът е
осъдил „Групама Застраховане“ ЕАД София да заплати на „Ерос“ ЕООД гр. Велико
Търново сумите както следва:
- сумата 120 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на стоката в Склад №
12, находящ се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за периода
от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 6 466.67 лв.;
- сумата 8613.89 лв. – обезщетение за имуществени вреди на сградата на Склад
№ 12, находяща се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за
периода от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 440.07 лв.;
- сумата 120 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на стоката в Склад №
13, находящ се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за периода
от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 6 466.67 лв.;
- сумата 21 209.22 лв. – обезщетение за имуществени вреди на сградата на Склад
№ 13, находящ се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за
периода от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 1097.22 лв., ведно със законната
лихва върху главниците от завеждане на иска – 11.10.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил предявените искове за обезщетение за вреди на сградата
на Склад № 12 за разликата над 8613.89 лв. и на сградата на Склад № 13 за разликата
над 21 209.22 лв. до претендираните размери от по 25 000 лв., както и за мораторна
лихва върху главниците на обезщетенията съответно над 440.07 лв. и над 1097.22 лв.
1
до претендираните размери от по 1347.22 лв.
Срещу това решение е депозирана въззивна жалба от „Групама Застраховане“
ЕАД София. Счита същото за неправилно поради нарушаване на материалния закон и
необоснованост. Съдът не разгледал направеното възражение, че процесният
застрахователен договор е сключен в полза на „Банка ДСК“ АД, с което се оспорвала
материалната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение. То било
постановено при допуснато грубо процесуално нарушение, изразяващо се във
формиране на правните изводи на съда относно размера на вредите въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което с нарочно определение на съда не била прието по делото. Причината
за неприемането му било обстоятелството, че почивало на данни, за които по делото не
били събрани доказателства. Същевременно съдът не обсъдил заключението на
приетата тройна съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че счетоводството
на ищеца не е редовно водено и този смисъл не е доказана реално претърпяната вреда.
Съдът анализирал доказателствата избирателно – той не обсъдил несъответствието в
описите за унищожени вещи, представени от ищеца на застрахователя и впоследствие с
исковата молба; игнорирал показанията на св. Ю. Т. – участвал при извършване на
описа, посочвайки, че липсвали данни той да е действал от името на застрахователя;
необосновано приел, че ОУ по процесната застраховка не са приети от ищеца, при
положение, че в съдебно заседание на 24.06.2019 г. управителят на ищеца изрично
потвърдил, че положеният в документа подпис е негов; необосновано приел, че вещите
лица по съдебно-техническите експертизи са направили извод за съответствие на
теглото изхвърлен отпадък с теглото на погиналите стоки. Извън горните съображения
счита, че присъденото обезщетение надхвърля действително претърпените вреди и
съдът неправилно приел, че няма основание за прилагане на принципа за
подзастраховане. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете
инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от „Ерос“ ЕООД със становище,
че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано при подробен
анализ на събраните по делото доказателства. Относно материалната легитимация
сочи, че договорът за застраховка не е сключен в полза на трето лице, а само е
договорено сумата по застрахователното обезщетение да бъде преведена по сметка в
„Банка ДСК“ АД, обслужваща кредита, сключен между Банката и дружеството.
Неоснователни били възраженията на застрахователя за подзастраховане, защото дори
в случай на такова законът предвиждал да се изплати обезщетение за пълния размер на
вредата в рамките на застрахователната сума. Моли решението да бъде потвърдено и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивното производство. В
съдебното заседание пред въззивния съд излага, че към настоящия момент са погасени
всички задължения на дружеството към „Банка ДСК“ АД, поради което именно
последното е носител на правото да получи застрахователното обезщетение.
Въззивният съд е счел исковата молба „Ерос“ ЕООД гр. Велико Търново срещу
„Групама Застраховане“ ЕАД София, въз основа на която е образувано производството
по Т.д. № 63/ 2019 г. по описа на ВТОС за нередовна и с Определение № 152/
15.04.2021 г. е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности. С молба от
25.05.2021 г. ищецът е конкретизирал претърпените от него вреди – предмет на иска
му за заплащане на застрахователно обезщетение.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Безспорно е установено, че „Ерос“ ЕООД е собственик на склад № 12 и склад №
13 в гр. Велико Търново, *******, в които са съхранявани стоки – парфюми, козметика
и битова химия и е извършвана търговия въз основа на разрешение на Община Велико
Търново от 2000 г. Не е спорно, че както двата склада, така и стоково-материални
запаси и ДМА, намиращи се в тях, са предмет на валидна застраховка по
застрахователна полица № 91000000170222 „Индустриален пожар и други щети на
имущество“, сключена между „Ерос“ ЕООД и „Групама Застраховане“ ЕАД, със срок
на валидност от 25.03.2017 г. до 25.03.2018 г. По делото са представени Общи условия
на застраховката, подписани от управителя на последната страница. Застрахователната
сума на покритие на склад № 12 е 62 400 лв., на склад № 13 е 62 520 лв., а на стоките в
двата склада е по 120 000 лв. съгласно приложение № 1, неразделна част от полицата.
Освен двата склада предмет на застраховката са и други обекти на дружеството –
заведение, магазини и павилион, както и стоките в същите и общата застрахователна
сума на покритие за всички стоково-материални запаси и ДМА е в размер на 717 392
лв. Видно от съдържанието на полицата, ползващо се лице от застраховката е „Банка
ДСК“ ЕАД. Не е спорно по делото и това се твърди от „Ерос“ ЕООД и се потвърждава
от застрахователя в съдебно заседание на 16.01.2019 г., че застрахованите стоково-
материални запаси в оборот са приети като обезпечение от „Банка ДСК“ ЕАД по три
договора за кредит и именно във връзка с това обезпечение е сключен процесният
застрахователнен договор, като от 2014 г. между „Ерос“ ЕООД и „Групама
Застраховане“ ЕАД ежегодно са сключвани застрахователни договори с предмет
същото имущество. Видно от приложените протоколи на „Банка ДСК“ ЕАД за
проверка на обезпечение - стоково-материални запаси /листи 206 – 207 от Гр. д. №
3098/ 2018 г. на ВТРС/, обезпечението в полза на Банката чрез учреден особен залог
върху стоки в оборот е по отпуснати кредит № 21710523 от 17.04.2014 г., кредит №
24305806 от 29.03.2017 г. и кредит-овърдрафт № 24305663 от 29.03.2017 г. От Банкова
референция рег. № 3507-20-00230 от 17.06.2021 г., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, се
установява, че разрешените на „Ерос“ ЕООД кредити са окончателно погасени.
На 05.03.2018 г. към полунощ в склад № 13 е възникнал пожар. От приетите по
делото съдебно-технически експертизи – единична на в.л. инж. Р. Г. и тройна се
установява, че процесните складове са увредени от пожар. При извършения оглед
вещите лица са установили, че основните поражения са в склад № 13 – изгоряло е
дървеното стълбище, осигуряващо достъп до второ ниво на склада, 60-65 % от
носещата дървена конструкция и подовото покритие от дървени плоскости, цялата ел.
инсталация и луминисцентни осветителни тела, обгорени са стените, таваните,
обшивката от гипсокартон, обгорена и частично напукана тухлена зидария по цялата
3
западна стена, обгорели и деформирани са 2 врати от PVC. В склад № 12 са установени
пукнатини по обшивката от гипскартон на второ ниво, пукнати и обрушвания по
таваните на двете нива, опушване на стените и таваните. С оглед констатираното от
вещите лица състояние на складовете, те са дали заключение за вида на ремонтните
дейности, които следва да бъдат извършени. Вещото лице Г. е изчислило, че
стойността им с включени труд и материали възлиза на 8 613.89 лв. за склад № 12 и на
21 209.22 лв. за склад № 13. Вещите лица по тройната експертиза са изчислили
стойността на ремонтните работи за склад № 12 на 5 739.24 лв., а на склад № 13 – на 15
742 лв. Тези цени са с включена печалба от 10 % на строителя и начислен ДДС.
Разликата в дадените стойности между двете заключения по отношение на склад № 12
е, че тройната експертиза не предвижда демонтиране на обшивката от гипсокартон на
второ ниво и направа на нова такава, а само шпакловане и запълване на пукнатини, не
включва разходи за почистване и дезинфекция на подовите настилки от гранитогрес и
теракот, единичната е по-детайла в отделните ремонтни работи, като за съвпадащите
си като вид ремонти работи тя взема предвид по-голям размер на подлежащата на
ремонт площ. Разликата в дадените стойности между двете заключения по отношение
на склад № 13 е формирана основно поради това, че предвидените ремонтни работи са
по-детайлизирани, тройната експертиза измерва разходите за демонтаж на дървена
конструкция и дървен гредоред в куб.м, а единичната в кв.м, при което за тази дейност
е формирана разлика между двете заключения в размер на 1194 лв. без ДДС, че
тройната експертиза не предвижда разваляне на тухлената зидария по западната стена
и изграждане на нова, който разход е в размер на 1931.60 лв. без ДДС, както и
почистване и дезинфекция на подовите настилки от гранитогрес и теракот.
Застрахователят е оспорил експертизата на вещото лице Г. относно предвидените от
нея разходи за ел. инсталация в размер на 1822.57 лв. без ДДС с мотив, че вещото лице
не притежава квалификация в тази област. В съдебно заседание вещото лице е заявило,
че освен строителен инженер, който е положил изпит и в част ел. инсталации, има
квалификация на оценител на недвижими имоти и има 13 г. опит като вещо лице по
застрахователни претенции към „Алианс България“. Вещите лица по тройната
експертиза са дали заключения, че разходите за изграждане на нова ел. инсталация са в
размер на 2691.33 лв. без ДДС. По делото е приета и повторна съдебно-техническа
експертиза на вещото лице И. К., която съдът не коментира предвид липсата на
отговор на въпроса относно състоянието на двата склада, което прави изцяло
необосновани изводите на вещото лице за необходимите ремонтни работи, като
отделно в предвидените разходи липсва разграничение за стойността на труда и
материалите. Не е дадено заключение и относно разходите за ремонт на ел.
инсталацията. Единичната и тройната експертизи са имали задача да дадат заключение
за действителната стойност на двата процесни склада към датата на сключване на
застрахователния договор. Те дават сходни оценки – за Склад № 12 вещото лице Г.
определя 48 730 лв., а тройната експертиза 46 096 лв., за Склад № 13 вещото лице Г.
определя 46 510 лв., а тройната експертиза – 45 301 лв.
На 06.03.2018 г. собственикът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с което е образувана преписка по щета №
91001800030. На същата дата към обяд складовете са посетени от св. Ю. Т., които е бил
упълномощен от застрахователя да опише щетите, св. В. А., която той довел със себе
си и едно неустановено по делото момиче, което св. А. сочи, че е довела със себе си за
оказване само на техническа помощ. Същите са били уведомени от управителя на
„Ерос“ ЕООД и присъстващите служители на фирмата, че по указания на ПБЗН част от
4
изгорелите стоки са изнесени от склада и са изхвърлени в контейнерите за смет. Съдът
изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Б., А. П. и М.
ПА. – служители на „Ерос“ ЕООД, че голяма част от изгорялата стока на 06.03. и
07.03.2018 г. е била налична в контейнерите за смет в близост до склада, че
представителят на застрахователя и св. А. са били уведомени за това, но не са
извършили оглед на изхвърления отпадък, който е представлявал разтопена на топка
пластмаса, овъглена, черна и неразпознаваема маса, и че св. А. изобщо не е
присъствала при извършването на огледа на наличните стоки в двата склада на 07.03. и
08.03., а оглед е извършен единствено от св. Т. и увредените стоки са описани от
неустановеното по делото момиче под диктовката на Т.. Вярно е, че тези свидетели са
служители на ищеца и са в йерархическа зависимост от своя работодател, но
показанията им за личните им наблюдения са изключително подробни, последователни
и непротиворечиви дори в най-дребните детайли. Показанията им кореспондират и със
събраните писмени доказателства: Видно от Протокол № 783/ 06.03.2018 г. служител
на Община В. Търново, Отдел „Околна среда“ е извършил проверка по повод сигнал
на сметоизвозващата фирма „Нелсен чистота“ ЕООД, установил е, че контейнерите за
битови отпадъци са пълни с отпадъци от пожар и са дадени предписания за
почистването на съдовете и терена около тях и за депониране на отпадъците в с.
Шереметя в 5-дневен срок. От представени 6 бр. кантарни бележки се установява, че на
07.03. и 08.03. от сметоизвозващата фирма „Нелсен чистота“ ЕООД са предадени в
регионалното депо 17 440 кг. „смесени битови отпадъци“, а на 08., 09., 10. и 13.03.2018
г. „Ерос“ ЕООД е предал още 2080 кг. „други отпадъци“. Служителите на ищеца
твърдят, че останалата в складовете изгоряла стока е изнесена и изхвърлена от тях едва
след дадено разрешение на св. Т.. Същевременно показанията на св. Т. и св. А., че от
дружеството не са им показали изхвърлената изгоряла стока, въпреки че според св. Т.
ги молели за това, както и че А. е присъствала при извършване на описа на 07.03. и
08.03., са вътрешно противоречиви, съдържат съществени несъответствия и
противоречат и на горните писмени доказателства. Св. Т. твърди, че след като им
казали на 06.03., че стоката е изхвърлена в контейнерите на складовете, те двамата
обиколили няколко пъти около контейнерите, но не установили такова изхвърлено
имущество или замърсени площи. Св. А. не споменава подобен съществен факт и
изобщо не твърди да са търсили изгоряла стока извън двата засегнати от пожара
склада. Същевременно св. Т. излага, че двамата са възразили във връзка с изхвърлената
стока, че няма как да я опишат и да знаят какво е било изгорялото, което опровергава
твърденията му, че са търсили изгорялата стока и съответства на показанията на св.
Борисов и св. ПА., че той отказал да гледа контейнерите и да описва камарите с
разтопена пластмаса с мотив, че няма как да го опише и не знае какво е изгорялото. Св.
Т. твърди, че по време на огледа е имало сериозно напрежение, първоначално им
отказали да бъде извършен опис и се наложило се заплаши, че ще удостоверят отказа,
създавани им били пречки, синът на управителката се опитал да го изгони, които
факти, ако са се осъществили, биха били възприети от А. с оглед твърденията й, че е
присъствала, и нямаше да изрази мнение в показанията си, че огледът протекъл
нормално при оказано съдействие от дружеството. Тази свидетелка не знае чий е
положеният под съставения констативен протокол за щета от 07.03. редом с нейния
трети подпис, за който св. Т. заявява, че е на неустановеното момиче, което под негова
диктовка е изготвило описа. Св. Т. не излага никакви обстоятелства, свързани с
участието на А. при огледа и описа. Същевременно последната заявява, че е подписала
протокола, защото „имам доверие на главното вещо лице“, което изявление е
нелогично при положение, че тя твърди да е участвала при огледа и би следвало лично
5
да е възприела фактите, вписани в протокола и описите, а не да действа на доверие.
Представителят на застрахователя е съставил опис на повредено и унищожено
имущество общо за двата склада. В описа за част от имуществото е посочено, че е
тотално погинало – 100 %, а за други стоки е посочен процент на увреждане, който
според служителите на ищеца е сочен произволно. Например е вписано: тоалетна
хартия „Сиси“ – 50 %, свещи – 10 %, спирт за горене – 20 %, „Бинго софт“ – 15 %,
„Бинго софт омекотител“ – 50 %, „Бинго бейби „ – 20 %, „Зебра за фурни абразив“ – 50
%, „Медикс универсал“ 1,5 л – 70 % и т.н., като срещу процентите са вписани бройки.
Към исковата молба е приложена справка от 58 стр., представляваща извлечение от
складов софтуерен продукт, ползван от „Ерос“ ЕООД, за установяване складовите
наличности към 05.03.2019 г. и стойността на заприходените стоки, като липсва
указание за кой склад се отнася справката. Видно от нея, заприходени са 443 915 бр.
стоки от различни артикули на стойност 507 542.99 лв. без ДДС. С молба от 31.05.2019
г. застрахователят е представил предоставени му от дружеството на 28.03.2018 г. във
връзка с установяването на щетата справки от същия програмен продукт към
05.03.2019 г. и към 21.03.2019 г. Тук са налични две справки към 05.03.2019 г., видно
от които приложената към исковата молба справка от 58 стр. касае само склад № 13, а
втората справка е относима към склад № 12 и съгласно нея, са заприходени 219 576 бр.
стоки от различни артикули на стойност 507 595.62 лв. без ДДС. Справката към
21.03.2019 г. касае само склад № 13 и установява, че след пожара са налични 7 074 бр.
стоки. За склад № 12 липсват данни за наличности след пожара. Представен е протокол
на „Банка ДСК“ ЕАД от 12.02.2018 г. за проверка на обезпечение, в който е посочено,
че в 5 обекта на дружеството /сред които и двата склада/, в които има заложени в полза
на Банката стоки, има налични стоки, без видими дефекти и в добър външен вид на
обща стойност 1 649 321.16 лв., като в складовете наличните перилни и почистващи
препарати, парфюмерия и козметика са на стойност 1 078 865 лв. Съгласно протокол от
05.04.2018 г. наличността в двата склада е в размер на 525 128 лв. при общата стойност
на наличните в 5-те обекта стоки 1 127 025 лв.
За установяване стойността на погиналата стока по делото е допусната съдебно-
счетоводна експертиза, която е възложена на вещото лице Е. Я., като същата не е
приета по делото с нарочно определение на съда от съдебно заседание на 24.06.2019 г.
По делото е приета тройна съдебно-счетоводна експертиза, която след анализ на
приетите по делото доказателства за наличните стоки в двата процесни склада и
извършена проверка на счетоводната документация на „Ерос“ ЕООД дава заключение,
че счетоводството на дружеството не е водено редовно, като не е водена аналитична
счетоводна отчетност, която да дава достоверна информация за стоково-материалните
запаси в наличност както по вид, количества и стойност, така и като разпределение по
отделните търговски обекти на дружеството. От анализираните данни е установено
несъответствие между стойностите на доставените за периода 01.01.-05.03.2018 г.
стоки съгласно хронологичната ведомост и отразените в ползваният програмен
продукт за склада за същия период – така за м.01.2018 г. съгласно хронологичната
ведомост по сметка 304 – стоки общо – доставената стока е на стойност 14 092.17 лв., а
съгласно програмния продукт на склада – 17 677.447 лв., за м.02. е на стойност
21 547.12 лв., а съгласно програмния продукт – 25 050.468 лв. Водената синтетична
отчетност не позволявала да се установи каква е била стоковата наличност в двата
склада към 31.12.2017 г., на каква стойност са закупените за периода 01.01. –
05.03.2018 г. стоки, които от своя страна да бъдат съпоставени с приходите от
6
продажби за този период и това е причината вещите лица да не са в състояние да
отговорят на въпроса какви са били наличностите на стоки в двата склада към момента
на пожара. Вещите лица в съдебно заседание на 19.11.2019 г. са заявили, че не са
посещавали счетоводството на дружеството, а са очаквали цялата документация да им
бъде осигурена от управителя, който не им предоставил инвентаризационни описи към
31.12.2017 г. Дали са заключение, че описаните към Констативния протокол по щета,
изготвен от Ю. Т., като напълно унищожени артикули са на стойност 22 452.39 лв. без
ДДС, а като частично увредени – имат остатъчна стойност 2388.72 лв. без ДДС при
обща стойност 4877.87 лв. без ДДС. Относно представените справки, представляващи
извлечения от складов софтуерен продукт, вещите лица сочат, че не може да се
направи извод, че те съответстват на водената счетоводна отчетност. Тройната
експертиза е оспорена от ищеца и е поискана повторна или допълнителна експертиза.
С нарочна молба от 25.11.2019 г. дружеството е представило инвентаризационни описи
за извършени на двата процесни склада инвентаризации съответно на 18.12.2017 г. и на
19.03.2018 г. /папка-приложение по делото/. Тези описи не са приети като
доказателства по делото, като съдът с Определение от 13.12.2019 г. в закрито съдебно
заседание е посочил, че искането за приемането им е преклудирано и е оставил без
уважение искането за повторна или допълнителна експертиза.
По преписката за щета застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение с писмо от 22.06.2018 г., каквото застраховащият „Ерос“
ЕООД е претендирал да бъде изплатено в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, която е
посочила банкова сметка за превеждането му.
При тази фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявени
са искове по чл.405 ал.1 КЗ вр. чл.383 ал.4 т.1 КЗ и чл.409 КЗ.
Основното оплакване на жалбоподателя е за непроизнасяне на
първоинстанционния съд по наведеното от него възражение на липса на материално-
правна легитимация на ищеца да получи застрахователно обезщетение на основание
процесния застрахователен договор, относно валидността на който по делото не е
налице спор. Действително ВТОС е допуснал съществено процесуално нарушение,
като не се е произнесъл по това правоизключващо възражение, от отговора на което
зависи дали изобщо следва да обсъжда осъществяването на фактическия състав на
чл.405 ал.1 КЗ. Възражението обаче е неоснователно. Безспорно е, че процесният
застрахователен договор е сключен в полза на трето лице – „Банка ДСК“ ЕАД, която е
кредитор на застраховащия „Ерос“ ЕООД по три договора за кредит, обезпечени със
залог върху сгради и стоково-материални ценности. Съгласно чл. 383 ал.1 КЗ при
такъв вид застраховки, сключени в полза на кредитор, между застраховател и
застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно ал.4 на тази норма в случай на
настъпване на застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към
кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал.1, като остатъкът от
застрахователното обезщетение, в случай че такъв е налице, се заплаща на длъжника
или на неговите наследници, или на третите ползващи се лица, когато застраховащ е
длъжникът. От тази уредба следва, че банката – бенефициер има право да претендира и
получи застрахователно обезщетение само до размер на остатъка от задължението на
7
кредитополучателя, а застраховащият има право да получи само разликата над този
остатък до пълен размер на уговореното застрахователно плащане. Застраховащият
разполага с косвен иск в полза на кредитора, когато претендира на същия да бъде
присъдено застрахователно обезщетение в размер на непогасените задължения по
обезпечените кредити, но също така разполага и с пряк иск срещу застрахователя за
остатъка от застрахователното обезщетение над вземането на кредитора или за пълния
размер на дължимото с оглед вредите застрахователно обезщетение, когато е
удовлетворил изцяло кредитора и съответно се е суброгирал в неговите права. В случая
ищецът никъде в исковата си молба не е твърдял, че застрахователният договор е в
полза на кредитор, който има вземане по него за застрахователно обезщетение, а е
основал иска си на твърденията, че той самият има право да получи обезщетението, т.е.
той е сезирал съда с пряк иск. Той е легитимиран да претендира застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, като основателността на
претенцията му е обусловена от доказване елементите на фактическия състав за
ангажиране договорната отговорност на застрахователя и наличието на вземане за
застрахователно обезщетение наред със или вместо обезпечения кредитор. В
настоящия казус, в хода на производството пред въззивната инстанция, ищецът е
погасил изцяло своите задължения към „Банка ДСК“ по трите кредита, обезпечени с
учреден залог върху имуществата – предмет на застраховката, при което единствено
той е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, в случай, че такова е
дължимо.
Доказателствата по делото налагат извод, че е налице основанието за ангажиране
отговорността на застрахователя: Безспорно е настъпването през срока на
застрахователно покритие на застрахователно събитие – пожар в складовете на ищеца,
което е покрит риск по сключения застрахователен договор, уреден в Глава 2 на
Общите условия, и не се доказва да е налице изключен риск съгласно раздел II на
Глава 2. Вследствие на пожара са увредени застраховани имущества – сгради и
наличните в тях стоково-материални запаси. Спорен е въпросът за размера на
действително претърпените от търговеца – застраховащ вреди, обуславящи размера на
застрахователното обезщетение. По отношение вредите по двата склада и разходите,
необходими за възстановяването им, настоящата инстанция възприема заключението
на вещото лице Р. Г., че разходите за извършване на ремонт за възстановяване на
складовете са съответно 8 613.89 лв. за склад № 12 и 21 209.22 лв. за склад № 13.
Относно вида и естеството уврежданията на двата склада констатациите на вещите
лица напълно съвпадат, но вещото лице Г. е разграничило много по-детайлно и
всеобхватно видовете ремонти работи, които следва да бъдат извършени, за да се
възстановят складовете във вида им преди пожара и съдът счита, че това прави
изводите му по-обосновани. Пред първата инстанция застрахователят е оспорил
компетентността на това вещо лице относно разходите за ел. инсталация и при
съпоставяне заключенията на единичната и тройната експертиза е видно, че
заключението на тройната експертиза в тази му част е много по-детайлно. Вещото лице
по единичната експертиза обаче е дало по-ниска стойност – 1822.57 лв. без ДДС от
вещото лице по тройната експертиза – 2691.33 лв. без ДДС, което е в полза на
жалбоподателя, не е спорено от ищеца, и следва да бъде възприета именно тази по-
ниска стойност предвид забраната на чл.271 ал.1 изр. последно ГПК за влошаване
положението на жалбоподателя с новото решение, до каквато ситуация ще се стигне,
ако бъде възприета тройната експертиза в тази й част.
8
По отношение размера на вредите, измерим със стойността на погиналите стоки,
намиращи се в двата процесни склада, съдът намира следното: По делото е установено
от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че счетоводната
отчетност на „Ерос“ ЕООД не е редовно водена според изискванията на ЗСчет. и
счетоводните стандарти поради липса на аналитична отчетност. Вещите лица по
собствените им обяснения не са извършили проверка в счетоводството на ищеца,
каквато е била възложената им задача, а са работили само въз основа на предоставени
им от управителя на ищеца документи, и това обстоятелство е годно да дискредитира
заключението им, но във въззивното производство липсва оплакване на ищеца в тази
насока в подадения от него писмен отговор с оглед наведените от жалбоподателя
оплаквания за несъобразяване от първоинстанционния съд с тази експертиза, при което
съдът е обвързан от приетото с нея. Редовно водените счетоводни книги могат да
служат като доказателство в полза на търговеца, но вписванията в тях не се ползват със
задължителна доказателствена сила, а съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК се
преценяват от съда и с оглед другите доказателства по делото. Отнесено към
настоящия казус това означава, че не може да се счита, че данните от счетоводството
са единствен източник на достоверна информация относно реалните наличности на
стоково-материални запаси в процесните складове и съответно нередовно воденото
счетоводство само по себе си да влече като последица отричане на понесената
имуществена вреда, каквато очевидно е тезата на жалбоподателя. Съдът счита, че
анализът на доказателствата, обсъдени в тяхната взаимна връзка и при спазване на
правилата на логиката, налага категоричен извод, че в двата склада на „Ерос“ ЕООД
към датата на възникване на пожара е имало наличност на стоково-материални запаси
в голям обем, от вида на отразените в справките от складовия програмен продукт и на
стойност, многократно надвишаваща застрахователната сума за двата обекта в размер
на 240 000 лв. и че е погинала почти цялата наличност, като оцелялата стока е на
незначителна стойност. Протоколите на Банката – бенефициер по застрахователния
договор, датирани месец преди и месец след застрахователното събитие, установяват,
че в двата склада преди пожара са били налични стоки, съответстващи на
предоставената от търговеца справка за складова наличност, на стойност над 1 мил.
лв., а след пожара на стойност 525 128 лв. Данните за стойността не могат да бъдат
възприети безусловно, защото са базирани на въведената в програмния продукт на
склада информация, а същата не може да бъде проверена поради липса на аналитична
счетоводна отчетност, но наличието на стоки и то от вида, посочен в справките от
складовата програма, е несъмнено. Банката е пряко заинтересована в качеството си на
заложен кредитор от установяването на тази наличност, която при неизпълнение
задълженията на кредитополучателя ще служи за удовлетворяване на вземането й,
поради което изходящите от нея документи са годно доказателство в тази насока.
Очевидно за нея при извършения оглед не е възникнало съмнение, че наличната стока
е в достатъчно количество, за да е вероятна сочената от застрахования търговец нейна
стойност. Свидетелските показания на служителите на ищеца сочат, че почти цялата
налична стока е изгоряла, част от нея е изхвърлена в контейнерите до складовете, част
е останала в складовете, но след това всичко е изхвърлено на сметището. Този факт
кореспондира от една страна с констатациите на Община В. Търново за неправомерно
замърсяване от ищеца на съдовете за битови отпадъци и участъците около тях с
отпадъци от пожар и дадените с оглед на тези констатации предписания, а от друга, с
данните по кантарните бележки за изхвърлени в рамките на 7 дни от датата на пожара
на общо 19 520 кг. отпадъци. Дори и не цялото количество отпадъци, изнесени от
сметоизвозващата фирма „Нелсен чистота“ ЕООД непосредствено след пожара /на
9
07.03. и 08.03./ - 17 440 кг. – да представлява отпадъци от пожара, част от тях следва да
се приеме, че са от пожара с оглед отправеното от тази фирма оплакване до Общината
за замърсяване на контейнерите с такъв отпадък. Освен това факт е предаването от
служители на „Ерос“ ЕООД на 08., 09., 10. и 13.03.2018 г. на още 2080 кг. „други
отпадъци“, за които показанията им съвпадат, че са също от пожара и са изхвърлени
след разрешение от представителя на застрахователя. Доказано е изхвърлянето на
голям обем отпадъци от пожара, което съвпада с твърденията на ищеца и с останалите
доказателства за наличието в склада на голямо количество стока, което според
оспорените по делото справки за стокова наличност е 663 491 бр. стоки от различни
артикули. Справките сочат стоково-материални запаси в складовете в размер на
1 015 138.61 лв. Вещите лица по тройната експертиза са констатирали несъответствия
между стойностите на доставените за периода 01.01.-05.03.2018 г. стоки съгласно
хронологичната ведомост и отразените в ползваният програмен продукт за складовете
за същия период стойности, което несъответствие е в рамките на 3000 – 4000 лв., при
което предвид сочената обща стойност на заприходената стока това несъответствие
макар и да формира извод за нередовно счетоводство, не е съществено. Дори да се
приеме, че наличните към датата на пожара стоково-материални запаси са на
половината от удостоверената в справките стойност, тя значително, с повече от 50 %,
надвишава застрахователната сума, договорена по процесния договор, и поради това
вредата на „Ерос“ ЕООД следва да се приеме за доказана и обуславя дължимост на
застрахователното обезщетение в пълен размер.
Направеното от жалбоподателя възражение за подзастраховане, съдът намира
за неоснователно по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.389 ал.1 КЗ
подзастраховане е налице, когато уговорената застрахователна сума е била по-малка от
действителната/ възстановителната стойност на застрахованото имущество към датата
на сключване на застрахователния договор. Това означава, че за подзастраховане може
да се говори, когато предмет на застрахователна защита са индивидуално определени
или посочени по вид и количество родово определени вещи, с определена пазарна
стойност към датата на сключване на договора, която може да бъде съпоставена със
застрахователната сума. При процесната застраховка такива вещи са застрахованите
сгради. С оглед дадените от единичната и тройната съдебно-технически експертизи
пазарни оценки на двата склада, видно е, че по отношение на същите не е налице
подзастраховане, а напротив – надзастраховане по смисъла на чл.388 ал.1 КЗ, защото
уговорените за тях застрахователни суми съответно от 62 400 лв. и 62 520 лв. са по-
големи от действителната им стойност. При застрахована съвкупност от вещи, които не
са индивидуализирани по вид и количество, застрахователят не може да се позовава на
подзастраховане, защото както бе посочено по-горе преценката за наличието на такова
изисква да се установи, че уговорената застрахователна сума е била по-малка от
действителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на
застрахователния договор, а подобна преценка при такъв предмет на застраховката е
невъзможно да бъде направена. Това е така, защото от една страна към датата на
сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи
се включват в застрахованата съвкупност, а от друга, през срока на действие на
застрахователния договор застрахованият търговец съхранява в своя склад различни по
вид, количества и на стойност вещи и при осъществяване на търговската му дейност
във всеки един момент наличностите в склада се променят, при което е много вероятно
увредените от настъпилото застрахователно събитие стоково-материални запаси
изобщо да не са били налични в склада при сключване на застраховката. Едва при
10
настъпване на застрахователното събитие ще се конкретизират видът, количеството и
стойността на увредените вещи. След като при настъпване на застрахователното
събитие е дължимо обезщетение за погиването и увреждането и на вещи, които не са
били налични в склада на застрахования търговец към момента на сключване на
застрахователния договор, се налага изводът, че при този вид имуществено
застраховане стойността на застрахованите вещи към датата на сключване на договора
е ирелевантна, поради което и не може да има подзастраховане.
При направения извод за липса на подзастраховане както по отношение на двата
склада, така и по отношение на стоково-материалните запаси, няма основание да се
обсъжда разпоредбата на т.24.1 от глава 1, раздел V на Общите условия, предвиждаща
редуциране на размера на дължимото от застрахователя обезщетение в хипотезата на
подзастраховане. Застрахователят дължи обезщетение за пълния размер на вредата,
като отговорността му е ограничена до размера на застрахователната сума.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено в частта му за присъдените на „Ерос“ ЕООД застрахователни
обезщетения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.10.2018 г. до
окончателното изплащане.
Относно претенцията по чл.409 КЗ за мораторна лихва: По делото не е
конкретизирано защо ищецът счита, че застрахователят е изпаднал в забава за
изплащане на дължимото обезщетение, считано от 30.03.2018 г. Съгласно чл.405 ал.1
КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
срока по чл.108 ал.1-3 или 5 КЗ. В случая липсва уговорен срок за плащане, като такъв
не е посочен и в Общите условия, а съгласно чл.108 ал.1 КЗ застрахователят дължи
произнасяне по претенцията в срок до 15 дни от представяне на всички доказателства,
когато се отнася до застраховки по т.8 на раздел II от Приложение № 1,
непредставляващи „голям риск“ по дефиницията на чл.109 КЗ. Съгласно т.2 на
цитираната норма, такъв риск е налице, когато застрахованото имущество,
отговорността и вредите не са с обичаен характер, при което в настоящия случай
застраховката не представлява голям риск. последният представен от ищеца на
застрахователя документ са справките за складовата наличност, което е станало на
28.03.2018 г., т.е. застрахователят е следвало да плати застрахователното обезщетение
в срок до 12.04.2018 г. Считано от 13.04.2018 г. той е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва върху размера на обезщетенията от тази дата до 09.10.2018 г.
Дължимата лихва за периода 13.04.2018 г. – 09.10.2018 г., изчислена с онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва, възлиза на 430.70 лв. върху
обезщетението за Склад № 12, на 1060.46 лв. върху обезщетението за склад № 13 и на
по 6000 лв. върху обезщетението за погиналите стоки във всеки един от двата склада.
Предвид изложеното, решението на ВТОС следва да бъде отменено в частта за
присъдената мораторна лихва върху главницата на обезщетенията за периода от 30.03.
до 12.04.2018 г. и съответно за разликата над изчислените по-горе лихви до
присъдените такива, като в тази му част искът на „Ерос“ ЕООД бъде отхвърлен като
неоснователен. В останалата част – за дължимост на законна лихва върху
обезщетенията за периода от 13.04.2018 г. до 09.10.2018 г. – решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на делото във въззивната инстанция, на „Ерос“
11
ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 7250 лв., което видно от представения договор за правна
защита е заплатено в брой. Възражението на жалбоподателя, че договореният размер е
прекомерен, е неоснователно. Обжалваемият интерес е 269 823 лв., при което съгласно
наредба № 1 минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7 ал.2 т.5,
възлиза на 6926 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, завишаването
на този размер с 323 лв. не може да се счита за прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 490/ 22.10.2020 г. по Т.д. № 63/ 2019 г. по описа на ВТОС
в частта, с която „Групама Застраховане“ ЕАД София е осъдена да заплати на „Ерос“
ЕООД гр. Велико Търново мораторна лихва върху размера на присъдените
застрахователни обезщетения за периода от 30.03.2018 г. до 12.04.2018 г., както следва:
върху обезщетението в размер на 120 000 лв. за имуществени вреди на стоката в Склад
№ 12 за разликата над 6000 лв. до претендирания размер 6466.67 лв., върху
обезщетението в размер на 120 000 лв. за имуществени вреди на стоката в Склад № 13
за разликата над 6 000 лв. до претендирания размер 6 466.67 лв., върху обезщетението
в размер на 8613.89 лв. за имуществени вреди на сградата на Склад № 12, находяща се
в гр. Велико Търново, *******, за разликата над 430.70 лв. до присъдения размер от
440.07 лв. и за обезщетението в размер на 21 209.22 лв. за имуществени вреди на
сградата на Склад № 13, находяща се в гр. Велико Търново, *******, за разликата над
1060.46 лв. до присъдения размер от 1097.22 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ерос“ ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК *********
срещу „Групама Застраховане“ ЕАД София, ЕИК ********* за заплащане на
мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 91000000170222/ 25.03.2017 г. „Индустриален пожар и други щети на
имущество“ за сумите както следва: за разликата над 6000 лв. до претендирания размер
6466.67 лв. върху обезщетението в размер на 120 000 лв. за имуществени вреди на
стоката в Склад № 12; за разликата над 6 000 лв. до претендирания размер 6 466.67 лв.
върху обезщетението в размер на 120 000 лв. за имуществени вреди на стоката в Склад
№ 13; за разликата над 430.70 лв. до присъдения размер от 440.07 лв. върху
обезщетението в размер на 8613.89 лв. за имуществени вреди на сградата на Склад №
12, находяща се в гр. Велико Търново, *******, и за разликата над 1060.46 лв. до
присъдения размер от 1097.22 лв. върху обезщетението в размер на 21 209.22 лв. за
имуществени вреди на сградата на Склад № 13, находяща се в гр. Велико Търново,
*******, като неоснователни в тези им части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 490/ 22.10.2020 г. по Т.д. № 63/ 2019 г. по описа
на ВТОС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД София, ЕИК *********, да заплати на
„Ерос“ ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК *********, сумата 7 250 /седем хиляди двеста
и петдесет/ лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение по В.т.д. № 18/
2021 г. на ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
12
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13