РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
20.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 22 април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8472 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно и субективно
евентуално съединение искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът В.Н. *** твърди,
че на 16.11.2016г. около
07,50 часа в гр.Русе, на път I-5 – 2км., посока Русе – „Гредовия
мост“, в резултат на настъпило ПТП с личното му МПС Хонда „Акорд“ с рег. N: Р-5247-ВР, с рама N:JHMCNI5206C208978 са му причинени имуществени вреди в размер на 1593,10
лева, представляваща стойността на разходите за труд и материали по
възстановяване на автомобила.
Счита, че отговорност за причинените му имуществени вреди носи Община Русе, тъй катоп участъкът, в който е станало ПТП е част от републиканската
пътна мрежа и като такъв съгласно чл.8, ал.2 от ЗП е изключителна държавна
собственост. Управлението на републиканските пътища, включващо проектирането,
строителството и тяхното поддържане, е възложено на Агенция "Пътна
инфраструктура" /чл.19 ЗП/. Съгласно чл.30,
ал.2 от ЗП, Агенция "Пътна инфраструктура" и общините осъществяват
съвместно, по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и
ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, при
условия и ред, определени с правилника за прилагане на ЗП. Според чл.48, т.2,
б."в" от ППЗП, организирането на дейностите по поддържането на
пътищата, включително и тези от републиканската пътна мрежа в границите на градовете
е задължение на съответната община.
Претендира сумата в размер на 1593,10
лева, представляваща стойността на разходите за труд и материали по
възстановяване на автомобила, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното заплащане на сумите. Претендира разноски в настоящото
производство, както и разноските в производство за обезпечаване на
доказателства по ЧГД-7079/2016г. на Русенски районен съд.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът - Община Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на предявения срещу него иск. В срока по чл 219 от ГПК моли в процеса
да бъдат привлечени, като трето лице помагач на ответника дружествата участници
в ДЗЗД „Пътно поддържане Русе 2014“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Русе, а именно – „Пътинженеринг“ АД с ЕИК: ********* и „Пътно
поддържане Русе“ ЕООД с ЕИК: *********.
С Определение N:1159 / 25.02.2019г. на основание чл.220 от ГПК съдът е конституирал дружествата
участници в ДЗЗД „Пътно поддържане Русе 2014“ с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.Русе, а именно – „Пътинженеринг“ АД с ЕИК: ********* и
„Пътно поддържане Русе“ ЕООД с ЕИК: ********* в качеството на трети лица,
помагачи на страната на ответника – Община Русе.
„Пътинженеринг“ АД с ЕИК: ********* в
качеството си на трето лице, помагач на страната на ответника е депозирало
становище, с което развива съображения за неоснователност на иска.
„Пътно поддържане Русе“ ЕООД с ЕИК:
********* в качеството си на трето лице, помагач на страната на ответника не ангажира
становище по иска.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В резултат на настъпило на 16.11.2016г. около 07,50 часа в гр.Русе, на път I-5 – 2км., посока Русе – „Гредовия мост“, ПТП с личното
МПС на ищеца - Хонда „Акорд“ с рег. N: Р-5247-ВР, с рама N:JHMCNI5206C208978 са му причинени имуществени вреди в
размер на 1593,10 лева, представляваща стойността на разходите за труд и
материали по възстановяване на автомобила. Имуществените щети се състояли от ожулени два броя десни врати, два броя
десни калници, задна и предна броня, кактоо и странично
огледало. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие бил съставен протокол за ПТП № 1579634 от органите на Сектор „ПП -
КАТ" при ОДМВР гр.Русе. От този протокол се установява, че причината за ПТП е хлъзгава настилка и лед на пътя, за който
не са взети мерки за обезопасяването му, поради което участник 1 е ударен от
участник 2, който губи контрол върху автомобила, и му причинява посочените
имуществени вреди.
Установено е и не се спори, че участъкът, в който е станало ПТП е част
от Републиканската пътна мрежа и като такъв
съгласно чл.8, ал.2 от ЗП е изключителна държавна собственост. Управлението на
републиканските пътища, включващо проектирането, строителството и тяхното
поддържане е възложено на Агенция "Пътна инфраструктура" /чл.19 от ЗП/.
Съгласно чл.30, ал.2 от ЗП, Агенция "Пътна инфраструктура" и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, при условия и ред, определени с правилника за
прилагане на ЗП.
В конкретния случай следва да се
подложи на анализ ръководната и
контролна роля, която общината изпълнява при осъществяването и координирането
на дейностите по снегопочистване на републиканските пътища и осигуряване безпрепятственото им ползване. Очевидно е, че не всяка община
разполага с необходимите собствени сили и средства, за да осигури качественото
извършване на тези дейности. По тази причина понякога те се възлагат
на други фирми.
Такъв е и настоящия случай. С договор
за възлагане на поръчка за услуга N:ЗОП-66 / 08.12.2014г. Община Русе ги е
възложила на ДЗЗД „Пътно
поддържане Русе 2014“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе. Съдът счита, че възлагането
на тези дейности на трети лица било по силата на договор или чрез приемането на нормативен административен акт (наредба)
от Общинския съвет не освобождава общината от отговорността, която тя носи пред
трети лица за вредите, причинени поради неизпълнение на иначе правомерно
възложените дейности. В този смисъл е самият текст на чл.49 от ЗЗД. Както се
приема и в Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл.49 от ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните
правила за извършване на възложената работа. Аргумент в този смисъл може да се черпи и от факта, че в чл.31 от ЗП е предвидено
общината да „осъществява” поддържането на общинските пътища. Така например в чл.48, т.2, б.”а” и б.„б” от ППЗП е
предвидено, че „организирането” на дейностите по поддържане на пътищата е
задължение на съответните общини,
както за общинските пътища което според чл.31 от ЗП общината трябва да
„осъществява”, така и за тротоарите на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания.
Съгласно разпоредбата на чл.48, т.2, б."в" от ППЗП,
организирането на дейностите по поддържането на пътищата, включително и тези от
републиканската пътна мрежа в границите на градовете е задължение на
съответната община, като Агенция „Пътна инфраструктура" участва във
финансирането. Между Община Русе и АПИ следва да е сключен
споразумителен протокол за поддържане на пътя, който урежда отговорността на
всяка от страните.
Съобразно чл.47, ал. 1 и 2 от
Правилника за прилагане на Закона за пътищата „поддържането" включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишната нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. В случая се касае до настъпване на вреди именно в
резултат на неизпълнение на задължение за поддържане на платното на
републикански път в границите на град, т.к. е безспорно, че хлъзгавата настилка
и леда на пътя, за който не са взети мерки не може да бъде включен в понятието
„нормална експлоатация на пътя", т.к. именно той е довел до настъпване на
ПТП, което е посочено и в протокола.
На практика, от гледна точка на
института на непозволеното увреждане, приемането на наредбата и породеното от
нея задължение представлява едно възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД, при което отговорен, наред с изпълнителя на работата, остава и нейния
възложител. В доктрината и съдебната практика се приема, че правоотношението
във връзка с възлагането на работата може да възникне от правна сделка, трудов
договор, граждански договор, съдебен акт или административен акт. От значение е не видът на правопораждащия правоотношението
юридически факт, а съдържанието на самото правоотношение.
От тази гледна точка възлагането на определено задължение, на определена работа
– по снегопочистване на пътищата в Община
Русе безспорно е налице.
От показанията на св. А.К. се установява, че той е участвал в
екипа посетил въпросното ПТП с участието на ищеца. Установява, че на място
установил множество катастрофирали автомобили, като причината за това била
заледена пътна настилка. Твърди, че температурите били много ниски от порядъка
на -5 до -10 градуса Целзии и не е имало никакви машини на Пътно поддържане,
които да опесачават или обработват заледения участък с химически вещества. Нещо
повече, свидетелят заявява, че и техният полицейски автомобил е станал
неуправляем вследствие на леда на територията на ПТП и щял да самокатастрофира.
От заключението на СТЕ назначена и
изготвена по ЧГД – 7079/2016г. на РРС се установява, че Необходимите разходи за възстановяване
на причинените уреждания по автомобила
са в размер на 1593,10 лева. Поднасянето на
автомобила в конкретните условия може да възникне дори при скорост от 5-10 км/ч. На хлъзгав
път (сцепление 0,10-0,20)
водачът практически няма възможност да възстанови нормалното
му движение, след нарушаване на устойчивостта.
Систематично следва да се отбележи, че
е неоснователно възражението на ответника – Община Русе за наличие на
съпричиняване на увреждането от страна ищеца, тъй като управлявал автомобила
със скорост , несъобразена с пътните и атмосферните условия.
Абсолютно неоснователно и голословно се
явява възражението на ответника – Община Русе, за това че ответникът В.Н.Н. на
16.11.2016г. е управлявал МПС без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС.
Безспорно за състоянието на пътното платно в посочения участък е
отговорна Община Русе, която чрез
наетите за поддръжка на пътя „Пътинженеринг" АД и „Пътно
поддържане-Русе" ЕООД са проявили бездействие, тъй като съответните
служителите, отговарящи за поддръжката на пътя не са взели мерки и организирали
движението по начин, осигуряващ безопасността му. Причинените вреди са в пряка
причинна връзка от бездействието на Община Русе.
По изложените съображения съдът приема,
че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
В тежест на ответника са разноските на
ищеца по разноски за държавни такси в размер на 63,72 лева по
настоящото дело и 20,00 лева по ЧНД-7079/2016. В тежест на
ответника са и разноските по възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00
лева, както и сумата от 350,00 лева разноски платени от ищеца за адвокатски
хонорар.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Община Русе с ЕИК: *********, представлявана от кмета Пламен Пасев Стоилов, да заплати на В.Н.Н. ЕГН: ********** ***, сумата от 1593,10 лева - обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи стойността на разходите за труд и
материали по възстановяване на лек автомобил марка – Хонда, модел - „Акорд“ с
рег.N: Р-5247-ВР, с рама
N:JHMCNI5206C208978, вследствие на настъпило ПТП на
16.11.2016г. около 07,50 часа в гр.Русе, на път I-5 – 2км., посока
Русе – „Гредовия мост“, ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта – 16.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на дружествата участници в ДЗЗД „Пътно поддържане Русе 2014“ с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, а именно: „Пътинженеринг“
АД с ЕИК: ********* и „Пътно поддържане Русе“ ЕООД с ЕИК: *********,
привлечени, като трети лица помагачи на страната на ответника – Община Русе.
ОСЪЖДА Община Русе с ЕИК: *********, представлявана от кмета Пламен Пасев Стоилов, да заплати на В.Н.Н. ЕГН: ********** ***, сумата общо от 83,72 лева разноски за платени държавни такси по
гр.д N:8472/2018г. на РРС и ч.гр.д. N:7079/2016г. на
РРС, сумата от 400,00 лева за
възнаграждение на вещо лице по ч.гр.д. N:7079/2016г. на
РРС, както и сумата от 350,00 лева
за платен адвокатски хонорар по гр.д N:8472/2018г. на РРС и ч.гр.д. N:7079/2016г. на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: