№ 430
гр. В., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500187 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
91857/14.11.2024г. от В. П. Н. ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв. П. Х., против решение №
3805/28.0.2024г. по гр.д. № 12596/2022г. на 35.ти състав на ВРС, в частта на извършване на
делбата, в която са разпределени на основание чл. 353 от ГПК дяловете от допуснатия до
делба недвижим имот между съделителите, като е поставен в неин дял Друг вид сграда за
обитаване с идентификатор № *** в гр. В. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр. В., район *** като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 6 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма и Друг вид сграда
за обитаване с идентификатор № ***.3 в гр. В. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр. В., район *** като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 15 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ведно с прилежащите 26,67 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед
1
РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземленият имот от 18.04.2017 г.,
с адрес на поземления имот: гр. В., район *** целият с площ по документ за собственост от
240 кв. м, а по скица с площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 12, квартал 191, при съседи на дворното
място: ПИ №№ ***, с пазарна стойност на дела: 26111,33 лв., а в дял на съделителката М. В.
М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. ***, Жилищна сграда - еднофамилна на един
етаж, с идентификатор № ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със
Заповед РД-18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземленият имот от 18.04.2017
г., с адрес на сградата: гр. В. район *** като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***, застроена площ от 54.00 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - Еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; ведно с прилежащите 53,33 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземленият имот от 18.04.2017 г., с адрес на поземления имот: гр. В., район ***
целият с площ по документ за собственост от 240 кв. м, а по скица с площ от 277 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 12, квартал
191, при съседи на дворното място: ПИ №№ ***, с пазарна стойност на дела: 79608,67 лв.,
като М. В. М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. *** е осъдена да й заплати за уравнение
за дяловете , сумата в размер на 9128,67 лв. , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от влизане на решението в сила, на основание чл. 69, ал. 2, пр. 2 от ЗН.
Счита решението в частта, в която са разпределени дяловете за незаконосъобразно.
Моли се да бъде отменено и постановено друго, с което имотът предмет на делба да
бъде изнесен на публична продан. .
Прието е от първоинстанционния съд, че допуснатият до делба имот съдържа три
сгради и 80.00кв.м.ид.ч. от дворното място, които според заключението на вещото лице e
прието, че могат да бъдат обособени в два самостоятелни обекта. Ръководейки се от
принципа всеки от съделителите да получи реален дял, като се избегне изнасянето на имота
на публична продан, приемайки, че жребият е неудобен способ за извършване на делбата,
съдът е взел предвид освен големината на дяловете и извършените подобР.я в имота и
реалното му ползване. За да приложи съдът тези критерии следва да има доказателства за
установен начин за ползване на някой от имотите и/или извършени подобР.я. Никой от
съделителите обаче не живее в имота и изнасянето на публична продан не е най-нежеланият
изход. Всеки съделител би имал възможност да участва в проданта и да придобие целият
имот, а ако не, и ако бъде добита по-висока цена, би бил възмезден парично по-добре. Не е
2
взето предвид и това, че поставеният й в дял имот не е жилище, което да формира отделен
пълноценен дял. Сградите в дела са изградени от останалите съделители, защото тя няма
достъп. Става въпрос за постройки с допълващо, а не самостоятелно значение, които са
много малки по размер. Те са изградени без всякакви строителни книжа, макар и по силата
на закона да представляват основен ремонт. Те не са изградени по силата на издадено
разрешение за строеж. Възлага й се дял, който не може да бъде възприет като жилище със
самостоятелно значение и отграничен от жилището, което се поставя в дял и собственост на
съделителката й М. В. М.. Така не е получила реален дял от имота. При влошеното й здраве
се налага лечение и то по-ефективно би било проведено във В.. При така определеният й
имот, тя не може да го обитава и живее в него, още по-малко със семейството си.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. В. М. ЕГН
********** от гр. В., жк „*** чрез адв. Г. З. в който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Наведените
оплаквания са несъстоятелни. Коментира подробно приетото по делото заключение.
Очевидно са налице критериите за разпределяне по реда на чл. 353 от ГПК на имотите, като
се реализира целта на делбата всеки съделител да получи реален дял, като се отчете
големината на дяловете и извършените подобР.я. Изнасянето на имота на публична продан е
нежелан изход на производството, а тегленето на жребие-много
Моли се за отхвърляне на делбата и за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира присъждане на стоР.те разноски.
ВОС констатира следното:
С влязло в сила решение № 580/23.02.2023г. е допусната на осн. чл. 69, ал. 1 от ЗН
делба на следните недвижими имоти, а именно:
1. Жилищна сграда - еднофамилна на един етаж, с идентификатор № ***.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18-40/14.07.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземленият имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр.
В. район *** като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***,
застроена площ от 54.00 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: жилищна сграда - Еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма;
2. Друг вид сграда за обитаване с идентификатор № *** в гр. В. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр. В., район *** като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 6
кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар
идентификатор: няма
3. Друг вид сграда за обитаване с идентификатор № ***.3 в гр. В. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния
3
директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр. В., район *** като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 15 кв.
м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма,
както и прилежащите 80кв.м. идеални части от поземления имот с идентификатор
№ *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18-
40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземленият имот от 18.04.2017 г.,
с адрес на поземления имот: гр. В., район *** целият с площ по документ за собственост от
240 кв. м, а по скица с площ от 277 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 12, квартал 191, при съседи на дворното
място: ПИ №№ ***, при следните квоти: 1/3ид.ч. за В. П. Н. ЕГН **********, 1/3ид.ч. за Г.
П. Н. ЕГН ********** и 1/3ид.ч. за М. В. М. ЕГН **********.
В първото по делото с.з. след допускане на делбата единствено ищцата В. П. Н. е
предявила срещу ответниците Г. П. Н. и М. В. М. претенции по сметките, на осн. чл. 346,
вр. чл. 31, ал. 2 от ГПК. Тази претенция е частично уважена с постановеното
първоинстанционно решение, но доколкото жалба в тази част няма, същото е влязло в
законна сила, като необжалвано.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, за установено
следното:
ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА
Видно, по първоинстанционното дело никоя от страните не е отправила възлагателна
претенция по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Съдът е приел, че изнасянето на публична
продан на двата имота не е желателно, предвид съобразяване с възможността всеки от
съделителите да получи реален дял от делбения имот след отчуждителната сделка по НА №
131, т. 1, рег. № 620, д. № 108/2024г. на нотариус В.П. и това, че тегленето на жребие е много
неудобно, с оглед различните квоти в съсобствеността. Извършил е делбата, като е
разпределил имотите, на осн. чл. 353 от ГПК.
Настоящият състав споделя становището, че целта на делбата е всеки от
съделителите, притежаващи обща вещ да получи дела си в натура, доколкото това е
възможно.
По силата на посочения по-горе НА, на 15.03.2024г., т.е. в хода на делото пред ВРС,
съделителят Г. П. Н. е продал на съделителката си М. В. М. собствената си 1/3ид.ч. от
делбения имот-80кв.м.ид.ч. от дворното място и трите построени сгради, запазвайки си
безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху отчуждаваните от него ид.ч. Така М. В.
4
М. се легитимира за собственик на 2/3ид.ч. от делбения имот, а В. П. Н.-на останалата
1/3ид.ч. Той не следва да получи дял при делбата, доколкото се е разпоредил със
собствеността си в полза на едната от другите две съделителки.
Според приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата допълнителна
СТЕ, вещото лице инж. Н.А. е предложил два варианта на подялба на имота, състоящ се от
три сгради и 80кв.м. ид.ч. от дворното място, в което са построени. Първият предложен
вариант е за подялба на сградите и дворното място, като Дял Първи включва жилищната
сграда с идентификатор ***.1 по КК и КР на гр. В. и прилежащите 53.33кв.м. ид.ч. от
дворното място с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., на стойност 79608.67лв., а Дял
Втори-друг вид сграда за обитаване с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., друг вид
сграда за обитаване с идентификатор ***.3 и прилежащите 26.67кв.м. ид.ч. от дворното
място с идентификатор ***. по КК и КР на гр. В., на стойност 26111.33лв. С втория
вариант вещото лице е предложил обособяването на Дял Първи, включващ източната част
на сграда с идентификатор ***, с площ от 34кв.м.,състояща се от стая и баня-тоалет и
прилежащата част от дворното място с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., на
стойност 56228.00лв., а Дял Втори включва западната част на сграда с идентификатор ***.1
по КК и КР на гр. В., с площ от 20.00кв.м. и обединените сгради с идентификатор *** и ***
по КК и КР на гр. В. на стойност 46817.00лв. Действително за извършване на делбата по
този втори вариант е следвало да бъде изготвен инвестиционен проект, но никоя от страните
не е пожелала предприемане на това действие. Не следва обсъждане на възможността на
подялба на имота по Вариант Втори.
Първоинстанционният съд е приел, че е възможна подялбата по Вариант Първи,
предложен от вещото лице инж. Н.А., чрез разпределяне по реда на чл. 353 от ГПК,
приемайки, че броят на съделителите-двама след отчуждителната сделка по НА № 131, т. 1,
рег. № 620, д. № 108/2024г. на нотариус В.П. е равен на дяловете, които е възможно да бъдат
обособени-два броя по вариант птърви, но това, че квотите в съсобствеността на
съделителите са различни и теглене на жребие би било невъзможно, по критериите на
ППВС № 7/73г. така, че всеки от съделителите да получи реален дял.
Видно от допълнителното заключение по допуснатата СТЕ, вещото лице е
поддържал, че обособените от него два самостоятелни обекта- жилища отговарят на
изискванията на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Сградата с идентификатор ***.1 по КК и КР, според
описанието на вещото лице се състои от входно антре, две стаи и баня-тоалет, а свързаните
сгради с идентификатори *** и ***.3 се състоят стая с кухненски тракт и баня-тоалет. В
сградата с идентификатор ***.1 не е посочено съществуването на кухня и складово
помещение. Липсва складово помещение и в сградите с идентификатори *** и ***.3.
Попитан в о.с.з. на 26.09.2024г. за наличието или липсата на складове, вещото лице е
отговорил, че няма обособени складови помещения, но всяка стая може да е. В настоящия
казус следва да бъде взето предвид, че според разпоредбите на чл. 110, ал. 2 от Наредба №
7/22.12.2003 г. всички помещения по чл. 40 ЗУТ с изключение на тоалетните и баните–
5
тоалетни могат да са пространствено свързани, което означава, че кухненска част и складово
помещение може да бъдат предвидени със съответните архитектурно – строителни елементи
в двете стаи от сградата с идентификатор ***.1 по КК и КР на гр. В., без да са изградени
непременно като отделни помещения. Складово помещение не съществува в сградите с
идентификатори *** и ***.3 по КК и КР на гр. В.. Мислимо е такова да бъде обособено в
стаята с кухненски тракт, като вграден гардероб или ниша. Дори и да не е възможно да бъде
обособено складово помещение, то съгласно минималните изисквания , въведени с
разпоредбите на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ и чл. 102, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7/2003г., описаната
от вещото лице площ в обхвата на сгради с идентификатори *** и ***.3 по КК и КР на гр.
В., съответства на самостоятелен обект-ателие, състоящо се от стая и санитарен възел.
Според нормата на § 5, т. 29 от ЗУТ и чл. 97, ал. 3 от Наредба № 7/2003г. в ред ДВ бр.
84/2022г., при определяне предназначението на сградата, ателиетата се считат за жилища.
Двата обособени от вещото лице дяла съдържат еднородни имоти, служещи за задоволяване
на жилищни нужди.
След като е възможно да бъдат обособени два самостоятелни дяла и съделителите са
двама, като квотата в съсобствеността на М. В. М. е в размер на 2/3, а квотата на В. П. Н.-
1/3, то не следва теглене на жребие. Следва да бъде извършена делбата чрез разпределяне по
реда на чл. 353 от ГПК, до който извод е стигнал и ВРС.
Съделителката с по-голям дял М. В. М. следва да получи имота на по-висока
стойност-дял Първи по Първи вариант, част от който е ремонтирала за свои нужди. Другият
имот, посочен в Дял Втори по Първи вариант следва да бъде разпределен на съделителя с
по-малък дял или В. П. Н.. За уравнение на дяловете М. В. М. следва да бъде осъдена да
заплати на В. П. Н. сумата от 9128,67лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане на решението в сила.
За имота който получава М. В. М. обаче, следва да бъде посочено, че в полза на Г. П.
Н. е запазено право на безвъзмездно и пожизнено право на ползване по силата на НА №
131, т. 1, рег. № 620, д. № 108/2024г. на нотариус В.П..
Учредяване на ограничено вещно право на ползване от страна на един от
съделителите по отношение на собствения му дял, респективно запазване правото на
ползване при разпореждане с обема на притежаваните права в съсобствеността от
съсобствения недвижим имот в полза на трето лице, ограничава само и единствено правото
на собственост в обема на съпритежанието на лицето, което притежава голата собственост.
Това доброволно ограничение на собствеността в обема права на единия съделител, не може
при делбата на съсобствените недвижими вещи чрез обособяване на самостоятелни дялове -
индивидуална собственост, да засегне, като ограничи, правата на съделител, който не е
ограничил с ограничено вещно право своя дял /така решение № 92/19.11.2018г. на ВКС по
гр.д. № 4212/2017г., Второ ГО/. В цитираното решение е прието, че в тези хипотези /чл. 350
и чл. 352 от ГПК/, при определяне пазарната стойност на дяловете ограниченото вещни
право не следва да се вземе предвид и да се пресмята стойността му, тъй като тази стойност
касае вътрешни отношение между собственика на вещта и титуляра на ограниченото вещно
6
право, без да се засягат правата между съделителите –съсобственици по повод на
евентуално уравнение на дяловете.
Ограниченото вещно право в полза на съделителя Г. П. Н. в конкретния казус, по
отношение на тези отчуждени от него части, ще се транслира и съответно концентрира
изцяло в дела на съделителя- съсобственик, който го е учредил /М. В. М./. Не следва
пресмятане на стойността на правото на ползване и при разпределяне по реда на чл. 353 от
ГПК, доколкото отново и при този способ не ще бъдат засегнати права на съделителите-
съсобственици по повод уравнение на дяловете, а се отнася до вътрешни отношения между
собственика на дяла и пиолзвателя.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба по определяне на способа за
ликвидиране на съсобствеността. Доколкото на делба подлежат и незаконно извършените
строежи, неоснователни са оплакванията, че сградите по дял Втори с идентификатор *** и
***.3 по КК и КР на гр. В., предоставени в дял въззивницата В. П. Н. са изградени без
разрешение за строеж или разрешение за преустройство. Не могат да бъдат съобразени от
съда наведените оплаквания за влошено здраве, при определяне способа за извършване на
делбата.
В полза на съделителките М. В. М. и В. П. Н. и следва да бъдат разпределени по реда
на чл. 353 от ГПК двата дяла, обособени от делбения имот, както е предложил вещото лице
инж. Н.А. в заключението си по допълнителната СТЕ, във вариант Първи, при уравнение на
дяловете в размер на 9128.67лв., платимо от М. В. М. в полза на В. П. Н., при отчитане на
правото на ползване върху дела на М. В. М. в полза на Г. П. Н..
Никакво основание няма имотите, предмет на делба да бъдат изнесени на публична
продан.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Въззивната жалба в частта на първоинстанционното решение по извършване на
делбата е неоснователна. Обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено, като
бъде отчетено правото на ползване върху дял Първи, възложен на М. В. М., запазено в полза
на Г. П. Н.. Не следва преизчисляване при това положение на определените от
първоинстанционния съд дължими от страните държавни такси и разноски на осн. чл 355,
предл. 1 от ГПК.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и направеното искане, В. П. Н. следва да бъде осъдена да
заплати на М. В. М. разноски за въззивното производство в размер на 4500.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 35 и 36 по делото. Въззивницата е направила
възражение за прекомерност, но то се явява неоснователно. Размерът на платеното
7
адвокатско възнаграждение е дори по-нисък от дължимото за извършената адвокатска
работа, ориентир за която се явява разпоредбата на чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3805/28.0.2024г. по гр.д. № 12596/2022г. на 35.ти
състав на ВРС, в частта за извършване на делбата, в която са разпределени на основание чл.
353 от ГПК дяловете от допуснатия до делба недвижим имот между съделителите, като:
в дял на съделителката В. П. Н. ЕГН ********** от гр. ***, са поставени Друг
вид сграда за обитаване с идентификатор № *** в гр. В. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр. В., район *** като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 6
кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар
идентификатор: няма и Друг вид сграда за обитаване с идентификатор № ***.3 в гр. В. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр.
В., район *** като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със
застроена площ: 15 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, ведно с прилежащите 26,67
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземленият имот от 18.04.2017 г., с адрес на поземления имот: гр. В., район ***
целият с площ по документ за собственост от 240 кв. м, а по скица с площ от 277 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 12, квартал
191, при съседи на дворното място: ПИ №№ ***, с пазарна стойност на дела: 26111,33 лв.,
а
в дял на съделителката М. В. М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. ***, е
поставена Жилищна сграда - еднофамилна на един етаж, с идентификатор № ***.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18-40/14.07.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на Кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземленият имот от 18.04.2017 г., с адрес на сградата: гр.
В. район *** като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***,
8
застроена площ от 54.00 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: жилищна сграда - Еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма; ведно с прилежащите 53,33 кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със
Заповед РД-18- 40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземленият имот от 18.04.2017
г., с адрес на поземления имот: гр. В., район *** целият с площ по документ за собственост
от 240 кв. м, а по скица с площ от 277 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 12, квартал 191, при съседи на дворното
място: ПИ №№ ***, при отчитане правото на ползване върху имота по този дял,
запазено в полза на Г. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „***, с договора по НА № 131, т.
1, рег. № 620, д. № 108/2024г. на нотариус В.П., с пазарна стойност на дела: 79608,67 лв.,
като М. В. М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. *** е осъдена да заплати на В. П.
Н. ЕГН ********** от гр. ***, за уравнение за дяловете , сумата в размер на 9128,67 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 69, ал. 2, пр. 2 от ЗН.
В останалата си част решението на ВРС е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. П. Н. ЕГН ********** от гр. *** да заплати на М. В. М. ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. *** разноски за въззивната инстанция в размер на
4500.00лв., на осн. чл. 355, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9