РЕШЕНИЕ
№ 20880
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110112075 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила oт „Йеттел България“
ЕАД срещу Б. А. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
16107/2024 г. по описа на СРС, 33 състав,
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни иска за
признаване за установено, че Б. А. К. дължи на ищцовото дружество суми по Договор
за мобилни услуги от 25.03.2022 г. с предпочетен номер: , както следва:
1/ иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
за сумата от 44,86 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер + за периода от 05.03.2022 г. до 04.05.2022 г.;
2/ иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
70,00 лева – неустойка за предсрочно прекратяване съгласно т. 9 от договора на
договорен абонамент от 25.03.2022 г. с предпочетен номер +
3/ иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
749,00 лева – фиксирана неустойка за предоставено и невърнато устройство ZTE 5G
Indoor router MC801A, дължима на основание т. 11 от договора, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми, считано от 19.03.2024 г. до погасяване на
задълженията.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Б. А. К. за сумите от: 44,86 лева – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги за период от 05.03.2022 г. до 04.05.2022 г.,
сумата от 70,00 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги в размер на стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законна
лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 749,00 лева –
фиксирана неустойка за предоставено и невърнато устройство ZTE 5G Indoor router
1
MC801D съгласно т. 11 от договора за мобилни услуги от 25.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху горепосочените суми, считано от 19.03.2024 г. до погасяване на
задълженията.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК на длъжника. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между Б. А. К. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги от дата
25.03.2022 г. с предпочетен номер + с тарифен план „Интернет за дома“, за срок от 24
месеца. Твърди се, че уговорения размер на месечната абонаментна такса по договора
е 19,99 лв. с ДДС на месец за целия срок на договора, а след изтичане на срока на
договора – 24,99 лв. с ДДС на месец. По посочения договор се твърди, че е
предоставено на потребителя за ползване устройство марка ZTE 5G Indoor router
MC801A на преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за периода
от 05.03.2022 г. до 04.05.2022 г., за което дължи стойността на мобилните услуги за
посочения период на обща стойност 44,86 лв. и фактурирани за месеците април и май
2022 г., обективирани в следните фактури: №**********/05.04.2022 г. и №
**********/05.05.2022 г. Посочва, че „Йеттел България“ ЕАД е поканил ответника да
погаси задълженията си по абонатния номер и му е предоставил 10-дневен срок за
изпълнение на задълженията, като го е предупредил, че при неизплащане на
дължимата сума в предоставения срок, договорът му ще бъде прекратен. Поради
неизпълнение на посочените задължения за заплащане на месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 19, б. „в“ от Общите
условия мобилният оператор едностранно е прекратил договора за ползване на
мобилни услуги от 25.03.2022 г., вследствие на което на основание т.11 от договора
били начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на
стойността на 3 стандартни месечни абонаментни такси и стойността на предоставено
и невърнато устройство ZTE 5G Indoor router MC801A.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът Б. А. К., чрез назначения от съда особен
представител, оспорва предявените искове. Оспорва като недоказано реалното
изпълнение в уговореното качество от страна на мобилния оператор на договор за
мобилни услуги, както и оспорва като недоказано, че до имота на ответника е имало
покритие за мобилната мрежа. Позовава се, че в процесния случай не са представени
подписани от ответника Общи условия на договора, на които ищецът се основава
претенцията си. Посочва, че не е предоставен протокол за предаване на процесно
устройство и протокол за инсталация. Оспорва, че фактурите са получени от ответника
и че ответникът е получил информация за дължими суми и срокове за заплащането им,
както и че е бил канен да върне предоставено въз основа на договора устройство,
което поддържа, че е условие за начисляване на неустойката. Оспорва претендираните
неустойки като прекомерни и в противоречие с добрите нрави. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
2
вр. чл. 228 ЗЕС:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки:
1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа
на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника процесните услуги за процесния период,
както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените
услуги по договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
От приетите по делото писмени доказателства и присъединени материали от
заповедното производство се установява, че между ищцовото дружество, в качеството
му на оператор, от една страна, и ответникът, в качеството му на потребител, от друга,
е бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 25.03.2022 г. с предпочетен номер с
тарифен план „Интернет за дома“, за срок от 24 месеца. Уговореният размер на
месечната абонаментна такса по договора е 19,99 лв. с ДДС на месец за целия срок на
договора, а след изтичане на срока на договора – 24,99 лв. с ДДС на месец. Отразено е
освен това, че на потребителя е предоставено за ползване устройство марка ZTE 5G
Indoor router MC801A на преференциална цена, посочена в договора.
Договорът е подписан от потребителя, като автентичността на документита не е
оспорена, поради което следва да се приеме, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на които операторът е предоставил на
абоната абонаментен план за мобилни услуги с предпочетен номер с тарифен план
„Интернет за дома“, както и посоченото устройство, при съответни месечни такси и
срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на
тарифния план, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът
откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от него. Те са приети с нарочно съставена
декларация – съгласие, удостоверяваща получаването на общите условия, която е с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл
съдът приема, че представеният договор е редовен от външна страна и обвързва
страните с договорените им задължения.
Съгласно чл. 26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. В договорите за мобилни услуги е
уговорена дата за фактуриране на ежемесечните задължения, а именно - пето число на
всеки месец. От представените по делото фактури № **********/05.04.2022 г. и №
**********/05.05.2022 г. се установява, че ищецът е престирал по договорите, а за
ответника е възникнало задължението да заплати уговорената абонаментна такса.
Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от
изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът
между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената
услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Обстоятелството
дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и
изискуемостта на уговорените месечни такси / в този смисъл напр. Решение №
3
1403/20.03.2023 г. по в.гр.д. № 2806/2022 г. на СГС/. Относно предоставянето на
допълнителните фактурирани услуги, извън дължимите месечни абонаментни такси,
съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно доказване за ползването им. По
делото е прието заключение по изготвена СТЕ, което от което се установява, че за
процесния период от 05.03.2022 г. до 04.05.2022 г. на абоната са предоставено
посоченото потребление за предпочетен номер + с тарифен план „Интернет за дома“,
като през процесния период е имало обхват и мобилна мрежа на адреса на доставка на
услугата в периода от 05.03.2022 г. до 04.05.2022 г., с отчетено единично прекъсване на
21.03.2022 г. за 56 минути. Отчетеното потребление също отчита наличието на
работеща услуга според заключението. Съдът кредитира експертното заключение като
пълно и компетентно дадено. Ето защо се налага извод, че фактурираните и
претендирани услуги са реално доставени на ответника, поради което същият дължи
тяхното заплащане. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че искът
следва да бъде отхвърлен, тъй като се е установило по делото, че след 04.05.2022 г. не
е отчетено потребление. Видно е, че както периодът на предявения иск, така и двете
процесни фактури се отнасят за период на потребление до 04.05.2022 г., като ищецът
не претендира заплащане на услугата след този период. Другата издадена и
представена по делото фактура включва начислената на абоната неустойка, която не е
предмет на настоящия иск.
Ответникът не доказа погасяване на задължението си, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По двата иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване и за предоставено и невърнато
устройство:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки:
1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа
на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване
на процесния договор по негова вина, респ. при невръщане на предаденото му
устройство; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Същевременно, в задължителната практика, обективирана в ТР на
ОСТК №1/2009г. /т.3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността на
неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. (Така и в
Решения № 178/ 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и № 229/ 21.01.2013 г.
по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС)
Съгласно разпоредбата на чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищцовото
дружество, мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите
4
условия – в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на
издаването – чл. 27 от Общите условия. Освен това е предвидено, че при невръщане на
оборудването при прекратяване на договора, потребителят дължи неустойка от 749
лева.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговореното между страните и
двете неустойки са дължими само при предсрочно прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя или при нарушаване на негови договорни задължения,
но във всички случаи те трябва да са довели до прекратяване на договора – в този
смисъл чл. 9 от договора. Ето защо не може да бъде споделено направеното от ищеца
тълкуване на договора в депозираното становище от 29.10.2025 г., че неустойката се
дължи или при прекратяване, или при нарушение на задълженията на потребителя по
договора. Видно е от договорния текст, че това друго нарушение на задълженията му
може да послужи за прекратяване на договора, но то само по себе си не е основание за
възникване правото за претендиране на неустойка, ако не е довело до предсрочно
прекратяване на договора. Чл. 9, б. „а“ от договора касае неустойка при предсрочно
прекратяване на договора. Ето защо следва да се даде отговор на въпроса налице ли е
предсрочно прекратяване. В депозираното становище от 29.10.2025 г. ищецът излага
съображения, че прекратяването на договора може да настъпи и с извършени от
доставчика конклудентни действия, като анализира разпоредбата на чл. 19д от ОУ.
Видно е, че същата касае право на оператора да предостави мобилния номер за
ползване от друг абонат в едносмесечен срок от прекратяването на договора. Така
посочената разпоредба обаче не дерогира описаните по-горе правила за прекратяване
на договора, а касае последици при вече прекратен договор.
По делото не се представиха доказателства от ищеца (съобразно указаната му с
доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест за доказване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника), редовно да е уведомил ответника за
надлежно упражненото право за едностранно прекратяване на договора. При
наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните
правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите,
настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото
договори и споразумения към същите липсва друга уредба, съдът приема, че
развалянето на договора се подчинява на общите правила на ЗЗД. По аргумент на чл.
87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от страна на кредитора при
договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е следвало да
уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този момент е
дължима и предвидената в договора неустойка.
В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това
си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договорите,
като с отговора на исковата молба изрично се оспорва факта на достигнали до
ответника уведомления от ищеца. С исковата молба е представена покона за
доброволно плащане с уведомление за предсрочно прекратяване, изходирана от
ищеца, но няма данни нито да е изпратена до ответника, нито да е получена от него.
Поради изложеното съдът счита исковете за заплащане на сумите,
представляващи неустойка по договора, за неоснователни. Исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
5
ищцовото дружество сумата от общо 544,80 лева, пропорционално на уважените
искове, от които: 49,10 лева държавна такса, 24,93 лева адвокатско възнаграждение,
20,77 лева възнаграждение за особен представител и 450 лева възнаграждение за вещо
лице. Следва да се посочи, че единствено възнаграждението за изготвяне на СТЕ не
следва да се редуцира, тъй като експертизата е допусната единствено във връзка с
въпроси, касаещи предявения главен иск за потребление и липса/наличие на обхват на
адреса на доставка с оглед направеното от ответника, чрез назначения му по делото
особен представител, оспорване на тези факти. Експертизата не касае исковете,
свързани с дължимостта на неустойките, поради което направеният за нея разход не
следва да бъде съобразяван с резултата по тези искове. Съдът достигна до извод за
основателност на предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
за сумата от 44,86 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги, във
връзка с оспорването на който е допуснато и изготвянето на експертно заключение,
поради което разноските за същото следва да се поемат от ответника.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 25,00 лева държавна такса и 480,00 лева
адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 25,83 лева, от които:
0,90 лева държавна такса и 24,93 лева адвокатско възнаграждение.
Ответната страна не е представила доказателства за сторени разноски в
производството, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС, че Б. А. К., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6 сумата от 44,86 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от дата 25.03.2022 г. за
предпочетен номер + за периода от 05.03.2022 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната
лихва от 19.03.2024 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 16107/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 33 състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* против Б. А. К., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
70,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване съгласно т. 9 от
договора на договорен абонамент от 25.03.2022 г. с предпочетен номер и сумата от
749,00 лева, представляваща фиксирана неустойка за предоставено и невърнато
устройство ZTE 5G Indoor router MC801A, дължима на основание т. 11 от договора, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.04.2024 г.
по ч. гр. д. № 16107/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Б. А. К., ЕГН ********** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 544,80 лева,
6
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 25,83 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7