№ 242
гр. Свиленград, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100207 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232,
ал.2 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът С. Н. Т.
дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумите, произтичащи от Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален номер
*********, със системен партиден номер М3448860, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 439/2023 г. по описа
на РС - Свиленград, а именно: сумата 32,05 лв., представляваща сбор от неплатени суми за
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги; сумата 725,56 лв.,
представляваща неплатени суми за устройства на изплащане; сумата 171,82 лв.,
представляваща неустойки; ведно със законната лихва върху сумата в общ размер на 929,43
лв., считано от 26.06.2023 година до пълното й погасяване; сумата 217,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 26.06.2023 г.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален номер *********, със
системен партиден номер М3448860, който бил с рамков характер и към него били сключени
съответни на допълнителни договори – Приложения № 1, с които били договорени следните
услуги:
С Приложение № 1 от 16.12.2019 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер +359********* за срок от 24
месеца. По това приложение ответникът дължал на ищеца сумата 21,99 лв. – цена на
предоставената му мобилна услуга за периода 16.05.2020г. – 15.07.2020г. и сумата 7,92 лв. –
обезщетение за забава на плащането на първата сума за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.
С Приложение № 1 от 03.12.2018 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер +359********* за срок от 24
месеца. По това приложение ответникът дължал на ищеца сумата 10,06 лв. – цена на
предоставената му мобилна услуга за периода 16.05.2020г. – 15.07.2020г. и сумата 3,93 лв. –
обезщетение за забава на плащането на първата сума за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.
1
Така била формирана сумата 32,05 лв., представляваща сбор от неплатени суми за
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, за която била издадена
заповедта по чл.410 от ГПК.
С Договор за продажба на изплащане от 03.12.2018 г. „А1 България“ ЕАД продал на
ответника устройство Handset Huawei Mate 20 lite DS Gold. По този договор ответникът
дължал на ищеца сумата 164,90 лв. – дължими лизингови вноски за периода 16.05.2020г. –
15.08.2020г. и сумата 48,04 лв. – обезщетение за забава на плащането им за периода
10.07.2020г. – 01.06.2023г.
С Договор за продажба на изплащане от 12.12.2019 г. „А1 България“ ЕАД продал на
ответника устройство Handset Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4. По този договор
ответникът дължал на ищеца сумата 560,66 лв. – дължими лизингови вноски за периода
16.05.2020г. – 15.08.2020г. и сумата 157,99 лв. – обезщетение за забава на плащането на
първата сума за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.
Така била формирана сумата 725,56 лв., представляваща неплатени суми за
устройства на изплащане, за която била издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
За неизпълнение на договорните си задължения ответникът дължал на ищеца
неустойки в общ размер на 171,82 лв., формирана както следва:
- сумата 14,97 лв. - неустойка, представляваща стойността на 3 стандартни месечни
абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги за телефонен номер
+359*********;
- сумата 36,53 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset
Huawei Mate 20 lite DS Gold;
- сумата 42,48 лв. - неустойка, представляваща стойността на 3 стандартни месечни
абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги за телефонен номер
+359*********;
- сумата 28,39 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за услуги за телефонен номер +359*********;
- сумата 49,45 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset
Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4;
Поради неплащане на дължимите суми след изтичане на срока им за плащане,
договорът бил едностранно прекратен от страна на мобилния оператор. Поради
неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за
забава в общ размер от 217,88 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 26.06.2023 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника и същият не е
представил становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 439/2023 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 224/30.08.2023 г. - за заплащане от ответника на следните суми: 32,05 лв., представляваща
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; 725,56 лв., представляваща
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 171,82 лв.,
представляваща неустойки; ведно със законната лихва върху сумата в общ размер на 929,43
лв., считано от 26.06.2023 година до пълното й погасяване; 217,88 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ до 25.06.2023 г. включително върху главница в общ размер на 757,61
лв. (сбор от горепосочените суми 32,05 лв. и 725,56 лв.), както и разноски по делото,
включващи сумата 25,00 лв. - за държавна такса и сумата и 462,18 лв. - за адвокатско
възнаграждение.
С Разпореждане № 1652/30.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 439/2023 г. по описа
2
на РС-Свиленград, съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 ГПК за заплащане на сумата 44,23 лв. - мораторна лихва, начислена върху
вземането за неустойки в размер на 171,82 лв. Разпореждането е влязло в законна сила на
15.12.2023г.
По ч.гр.д. № 439/2023 г. по описа на РС-Свиленград заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и изпълнение на даденото му указание заявителят -
ищецът е предявил установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от
ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415
от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете
са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта.
От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените
установителни искове са вземания, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
Представено е по делото Приложение № 1 към Договор № *********, сключено на
03.12.2018 година между „А1 България” ЕАД, като „Оператор“, С. Н. Т., като „Абонат“, с
което за телефонен номер ********** е договорен тарифен план „А1 ONE 6“ за срок от две
години (до 03.12.2020г.), при месечна абонаментна такса в размер на 5,99 лв. и при цени на
услугите, описани в табличен вид в приложението. Приложението съдържа клауза – т.7.1.,
съгласно която: „Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер
на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява,
по техния стандартен размер, без отстъпка (включително за допълнителния пакет, ако е
активиран такъв), до изтичане на съответния Срок на ползане. Когато Абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение
на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.“.
Представен е и Договор за продажба на изплащане № *********, сключен на
03.12.2018 година между „А1 България” ЕАД, като „продавач“, и С. Н. Т., като „купувач“, и
Приемо-предавателен протокол към него, видно от които продавачът прехвърля на купувача
правото на собственост върху устройство Huawei Mate 20 lite DS Gold, в пакет с тарифен
план за номер **********, срещу сумата 791,53 лв., платима разсрочено, при първоначална
вноска в размер на 32,98 лв. и 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, обективиран
в договора. Видно от Приемо-предавателния протокол, на 03.12.2018 г. продавачът е
предоставил на купувача устройството - апарат Huawei Mate 20 lite DS Gold, а последният го
е приел без възражение.
По делото е приложен препис от приложимите към договорите Общи условия за
взаимоотношенията между «А1 България» ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените наземни мобилни мрежи на «А1 България» ЕАД (ОУ). Съгласно т. 26.4 и т.
26.5 от приложените ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, в 15-дневен срок от издаването на фактурата.
Съгласно чл. 54.12 от ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
3
прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури: 1/.
Фактура № **********/19.06.2020г., издадена за отчетен период 16.05.2020г.-15.06.2020г.,
платима в срок 09.07.2020 г., на обща стойност 91,93 лв., включваща такса по тарифен план
и мобилни услуги на стойност 25,97 лв. и задължения за стоки на изплащане на лизинг на
стойност 65,96 лв.; 2/. Фактура № **********/20.07.2020г., издадена за отчетен период
16.06.2020г.-15.07.2020г., платима в срок 09.08.2020 г., на обща стойност 92,92 лв.,
включваща такса по тарифен план и мобилни услуги на стойност 26,96 лв. и задължения за
стоки на изплащане на лизинг на стойност 65,96 лв.; 3/. Фактура № **********/19.08.2020г.,
издадена за отчетен период 16.07.2020г. - 15.08.2020г., платима в срок 03.09.2020 г., на обща
стойност 593,64 лв. – задължения за стоки на изплащане на лизинг.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните
предпоставки за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение по всеки от процесните договори за мобилни услуги, по силата на който
ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на
мобилни услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за
посочените периоди; настъпването на падежа на задължението на потребителя на мобилни
услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; едностранното
прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на
ответника; размера на задължението.
Съдът счита, че събраните в хода на производството доказателства водят до извода,
че страните са били обвързани по силата на валидно сключени договори за мобилни услуги
(приложения), като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер *********,
които обвързват страните в процесния период 16.05.2020г. – 15.07.2020г. Вследствие
сключването на тези договори/приложения, възникналото по всеки от тях облигационно
правоотношение между страните следва да се уреди с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от
ЗЗД, съгласно която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Съгласно Общите условия, приложими към процесните договори, потребителят е
длъжен да заплаща на оператора определените месечни абонаментни такси и услуги, въз
основа на месечна фактура, която се издава на абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми - т.26.4 от ОУ. В
случай, че неплащането на сумите продължи след изтичане на срока за плащане, А1 има
право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи
или да прекрати договорите за услуги с абоната - т.27.2 от ОУ. В случай, че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната продължи повече от 124 дни, договорът се счита
едностранно прекратен от страна на А1 - т.54.12 от ОУ.
В процесния случай основание за едностранно прекратяване от страна на оператора
на договорите за мобилни услуги е забава в плащането на дължимите суми от страна на
потребителя, продължила повече от 124 дни, което основание е визирано в разпоредбата на
т.54.12 от ОУ. За едностранното прекратяване на договорите на това основание не се изисква
писмено предизвестие, видно от приложените ОУ.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно правоотношение между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорения месечен абонамент и такси по договора, независимо от
потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилия действие договор,
вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него
абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на
услуги.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на сумата 32,05 лв. - за
4
абонаментни месечни такси и потребени услуги е основателен и ще се уважи. Върху тази
главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
26.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 11,85 лв. -
за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.345, ал.1
от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните
предпоставки за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, наличието на действително
правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване, срещу
уговореното лизингово възнаграждение, както и лизингодателят да е предоставил държането
на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление,
настъпилият падеж на дължимите лизингови вноски и техния размер.
В случая, от събраните по делото доказателствата се установява, че между страните е
сключен един договор за лизинг - от 03.12.2018 г. По него ищецът е предоставил на
ответника договореното устройство - апарат Huawei Mate 20 lite DS Gold, ведно от приемо-
предавателния протокол. Договорът с със срок 23 месеца, като съобразно погасителния план
по него, лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща съответна лизингова
вноска. Падежът на последната вноска по договора е изтекъл преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
Ищецът претендира неплатени лизингови вноски в общ размер на 725,56 лв., от
които 164,90 лв. – лизингови вноски по представения договор за лизинг от 03.12.2018 г.,
дължими за периода 16.05.2020г. – 15.08.2020г., и 560,66 лв. – дължими лизингови вноски
за периода 16.05.2020г. – 15.08.2020г. – по Договор за продажба на изплащане от 12.12.2019
г., на устройство Handset Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4. Такъв договор за продажба
на изплащане не е придставен нито с исковата молба, нито в заповедното производство.
Следователно, след като се установява, че ищецът е предоставил на ответника само
договореното устройство Huawei Mate 20 lite DS Gold, във вид, годен за употреба, и е
изтекъл срокът за плащане на продажната му цена, то ответникът е следвало да заплати
остатъка от нея. По тези съображения, доказан и основателен се явява предявения
установителен иск за сумата 164,90 лв. – дължими лизингови вноски за устройство Huawei
Mate 20 lite DS Gold за периода 16.05.2020г. – 15.08.2020г. Предвид уважаването на главния
иск, следва да се уважи и акцесорния установителен иск за сумата 48,04 лв. – обезщетение за
забава на плащането за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.
Недоказан и неоснователен е предявеният установителен иск за сумата 560,66 лв. –
дължими лизингови вноски за устройство Handset Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4,
ведно с иска за сумата 157,99 лв. – обезщетение за забава на плащането на първата сума за
периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г. По делото не се доказа наличието на облигационно
правоотношение между страните, имащо за предмет продажбата на изплащане на такова
устройство, респ. не се доказа ответникът да дължи на ищеца претендираните по този
договор суми. Затова тези установителни искове – главен и акцесорен – следва да се
отхвърлят.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.92 от
ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 171,82 лв., представляваща неустойки, в
исковата молба е изяснено, че това вземане е начислено в резултат на предсрочно
прекратяване на рамковия договор за мобилни услуги по вина на потребителя, и
представлява сбор от три вида неустойки: неустойка, представляваща стойността на 3
стандартни месечни абонаментни такси; неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройство; неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса.
Същите са уговорени в т.7.1. в Приложение № 1 към Договор № *********.
Съдът намира, че клаузата в процесното приложение, като част от рамковия договор
за мобилни услуги, с която са уговорени претендираните неустойки, е нищожна и
неравноправна.
5
Договорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на абоната в размер на стандартните за съответната програма месечни абонаментни
такси, дължими до края на срока на договора, дори изчислена и претендирана в размер на
три месечни такси, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като не отговаря
на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Уговорена по този начин, неустойката дава право на мобилния оператор да получи цялото си
вземане по договора, като той самият е освободен от задължението си да предоставя
мобилни услуги поради едностранното прекратяване на правоотношението. Това създава
условия за неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост,
залегнал в чл. 9 от ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, която приема за
нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за
мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на
договора по вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на договора.
Съдът счита, че уговорените между страните неустойки имат и неравноправен
характер. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави, и посредством тях се създава значително неравновесие
между търговеца - икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-
слабата страна. От съдържанието на процесния договор, както и от Общите условия към
него, представляващи неразделна част от същия, става ясно, че всяка от страните по
облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и в случаите
когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
разликата между цената му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на
търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да
заплати неустойка. Налага се извода, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни
отношения с длъжника, се е възползвал от положението си на икономически по-силна
страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от
контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства операторът е предвидил в
предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя,
когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.
Неустойката, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, е
втора неустойка, дължима кумулативно с първата, тъй като цели именно обезщетяване
вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. От друга
страна, тази неустойка е договорена като двукомпонентна, включваща, както част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от пазарните цени на крайните
устройства, /в т. ч. когато последните са били изцяло закупени от абоната/, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Така договорена, клаузата за
неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не
позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно
задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи
също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната
хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно
при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за устройството, или и
в двата случая.
6
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и
доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в
правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза за
неустойка категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26,
ал.1, пр. трето от ЗЗД и безспорно тя се явява нищожна. Предвиждайки в договорите за едно
и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля
безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Самата клауза не е индивидуално
уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради
което същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
По изложените съображения, съдът намира, че искът за установяване на дължимостта
на неустойки в общ размер на 171,82 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 109,06 лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер общо на 1323,12 лв.,
от които 180,84 лева - внесена държавна такса и 960,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 255,39 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, съществува вземане на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, от С. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, за
следните суми: 21,99 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за периода 16.05.2020г. – 15.07.2020г., дължими
по Приложение № 1 от 16.12.2019 г. към Договор за електронни съобщителни услуги,
идентифициран с уникален номер *********, със системен партиден номер М3448860, и
7,92 лв. – обезщетение за забава на плащането на тази главница за периода 10.07.2020г. –
01.06.2023г.; 10,06 лв. - главница, представляваща неплатени абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода 16.05.2020г. – 15.07.2020г., дължими по
Приложение № 1 от 03.12.2018 г. към Договор за електронни съобщителни услуги,
идентифициран с уникален номер *********, със системен партиден номер М3448860, и
3,93 лв. – обезщетение за забава на плащането на тази главница за периода 10.07.2020г. –
01.06.2023г.; 164,90 лв. – главница, представляваща сбор от лизингови вноски за периода
16.05.2020г. – 15.08.2020г., дължими по Договор за продажба на изплащане от 03.12.2018 г.
на устройство Handset Huawei Mate 20 lite DS Gold и 48,04 лв. – обезщетение за забава на
плащането на тазиглавница за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г., ведно със законната лихва
върху посочените главници, считано от 26.06.2023 година до пълното им погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
224/30.08.2023г. по частно гражданско дело № 439/2023г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК:
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“
№ 1, срещу С. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, искове за признаване за
установено в отношенията на страните съществуването на следните вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
224/30.08.2023г. по частно гражданско дело № 439/2023г. по описа на Районен съд –
Свиленград, а именно: 560,66 лв. – главница, представляваща сбор от лизингови вноски за
периода 16.05.2020г. – 15.08.2020г., дължими по Договор за продажба на изплащане от
12.12.2019 г. на устройство Handset Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4 и 157,99 лв. –
обезщетение за забава на плащането на тази главница за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.;
171,82 лв. - главница, представляваща неустойки.
ОСЪЖДА С. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата 255,39 лв. – разноски по делото и сумата 109,06 лв. –
разноски по частно гражданско дело № 439/2023г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8