Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260229 / 19.11.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
Първи граждански състав
На деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена
Драганова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3972 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са от Б.Л.Д. с ЕГН ********** ***; против
Областна администрация - Хасково, представлявана от областния управител д-р С.
З., със седалище и адрес на управление в гр. Х., пл. „*****" № * –
обективно съединени искове с правни основания чл.128 т.1 и 2, вр. чл.150, вр.
чл.262 и чл.264 от Кодекса на труда КТ/, и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с
ответника Областна администрация - Хасково по трудов договор от 21.03.2013 г.
помежду им, като заемал длъжността „оперативен дежурен" с код по
НКПД-2011г. 54123007 в щатното разписание по ПМС № 212/1993 г. към Областна
администрация – Хасково, като към настоящия момент получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 590 лева. Работата си изпълнявал на 12- часови смени
/дежурства/, които имали непрекъснат характер за извършване на оповестяване,
при привеждане в различни степени на готовност при мобилизация,
разсредоточаване и евакуация при видовете опасности, при стихийни бедствия и
крупни производствени аварии /чл.1 от ПМС № 212/1993 г./. Дежурствата били с
продължителност на работното време от 8 до 20 часа и от 20 часа до 8 часа,
съгласно организацията на работа и при сумирано изчисляване на работното време,
което се отчитало месечно по изготвените месечни графици, като всеки месец
включвал дневни и нощни дежурства от по 12 часа, положени от ищеца. В тези 12-
часови дежурства се включвал и труд, полаган от ищеца по график през
официалните празници за периода 27.12.2016 - 27.12.2019 г., за който труд
ответникът не му заплащал допълнително трудово възнаграждение. Приложение
намирала разпоредбата на чл.264, вр. чл.154 ал.1 от КТ. За процесния период 27.12.2016
- 27.12.2019 г., ищецът положил труд по време на официалните празници, който не
му бил заплатен, както следва:
- За
календарната 2017 година - 7 смени /дежурства/ или 84 часа по време на
официалните празници за годината, с размер на полагащото му се възнаграждение -
226.80 лева и лихва за забава върху него за периода 01.02.2017 - 27.12.2019 г.
в размер на 37 лева;
- За
календарната 2018 година - 3 смени /дежурства/ или 36 часа по време на
официалните празници за годината, с размер на полагащото му се възнаграждение -
97.20 лева и лихва за забава върху него за периода 01.05.2018 - 27.12.2019 г. в
размер на 17 лева; и
- За
календарната 2019 година - 8 смени /дежурства/ или 96 часа по време на
официалните празници за годината, с размер на полагащото му се възнаграждение -
259.20 лева и лихва за забава върху него за периода 01.02.2019 - 27.12.2019 г.
в размер на 26 лева.
Общо за периода ищецът е положил
труд в 18 смени /дежурства/ или общо 216 часа по време на официалните празници,
с размер на полагащото му се допълнително възнаграждение за положен труд по
време на официални празници от 613.20 лева и лихва за забава върху него за
същия период в размер на 80 лева, които суми не му били заплатени от ответника.
По искане на ищеца и на основание чл.214 от ГПК, съдът измени размерите на тези
искове, а именно – в размер на 585,71 лв. за главния иск и в размер на 81,14
лв. за акцесорния, и двата при същите периоди.
Конкретните дати на така положения труд ищецът сочи
в допълнителна уточняваща молба /л.56/, а именно:
- За календарната 2017 година - 7 смени /дежурства/
от по 12 часа или общо 84 часа по време на официалните празници – 03.03.,
24.04., 25.04., 27.04., 06.09., 22.09. и 26.12.;
- За календарната 2018 година - 3 смени /дежурства/
от по 12 часа или общо 36 часа по време на официалните празници – 05.04., 08.04.,
09.04. и 01.05.; и
- За календарната 2019 година - 8 смени /дежурства/
от по 12 часа или общо 96 часа по време на официалните празници – 01.01.,
26.04., 27.04., 01.05, 06.05., 06.09., 22.09. и 25.12.
Наред с това, при сумираното изчисляване на
работното време и отработените часове от положените 12- часови дежурства и след
превръщане на нощните часове в дневни се получавал извънреден труд, положен от
ищеца, който труд през процесния период не бил начислен и заплатен от
работодателя. Приложение намирала разпоредбата на чл.262 от КТ. През периода
27.12.2016 - 27.12.2019 г. ищецът положил извънреден труд, формиран при сумарно
изчисляване на работното време, който не му бил заплатен допълнително от
ответника, както следва:
- За
календарната 2017 година - извънреден труд общо 200 часа, с дължимо за него
допълнително възнаграждение от 540 лева и лихва за забава в размер на 67 лева
за периода 01.02.2017 г. - 27.12.2019 г.;
- За
календарната 2018 година - извънреден труд общо 208 часа, с дължимо за него
допълнително възнаграждение от 561 лева и лихва за забава в размер на 70 лева
за периода 01.02.2018 г. - 27.12.2019 г.; и
- За
календарната 2019 година - извънреден труд общо 57 часа, с дължимо за него
допълнително възнаграждение от 153.90 лева и лихва за забава в размер на 34
лева за периода 01.02.2019 г. - 27.12.2019 г.
Общо за периода ищецът положил
465 часа извънреден труд, за който ответникът му дължал допълнително
възнаграждение в размер на 1 255 лева и лихва за забава за същия период в
размер на 171 лева. По искане на ищеца и на основание чл.214 от ГПК,
съдът измени размерите на тези искове, а именно – в размер на 3 141,35 лв.
за главния иск и в размер на 380,02 лв. за акцесорния, и двата при същите
периоди.
Конкретните броя часове труд помесечно ищецът сочи
в допълнителна уточняваща молба /л.56/, в която уточнява още, че претендираният
размер на възнаграждението се формира от цената на един час извънреден труд от
2,70 лв., изчислена върху размера на основното му месечно възнаграждение.
Уточненията са, както следва:
- За календарната 2017 година общо 200 часа /или 268 часа при сборуване/, разпределени както следва: м.04. – 43 часа, м.05. – 7 часа, м.06. – 12
часа, м.07. – 22 часа, м.08. – 44 часа, м.09. – 72 часа, м.10. – 12 часа и
м.12. – 56 часа;
- За календарната 2018 година общо 208 часа /или 271 часа при сборуване/, разпределени както следва: м.02. – 15 часа, м.03. – 13 часа, м.04. – 48
часа, м.05. – 40 часа, м.07. – 49 часа, м.09. – 81 часа, м.10. – 16 часа и м.11.
– 9 часа; и
- За календарната 2019 година общо 57 часа,
разпределени както следва: м.02. – 3 часа, м.05. – 15 часа, м.07. – 5 часа,
м.08. – 10 часа, м.09. – 14 часа и м.12. – 10 часа.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците
от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, като му
присъди и направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито
съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но за
неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че на ищеца, заемащ длъжността „оперативен
дежурен" в Областна администрация Хасково, не е било начислявано и
заплащано възнаграждение през дните на официални празници, в които е полагал
труд, което да е включвано като отделно перо в начисленото и заплатено за
процесния период трудово възнаграждение. Причина за това бил специфичният труд,
полаган от ищеца, на 12 часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат
характер, регламентиран в ПМС № 212 на МС от 10.11.1993 г. за организиране на
денонощно дежурство за оповестяване при провеждане от мирно във военно
положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Ищецът, който
бил равноправна страна в трудовото правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор, сключен на 21.03.2013 г., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ и
цитираното по - горе ПМС № 212/1993 г., не бил изразявал несъгласие с
начисляваното му трудово възнаграждение за процесния период, нито бил
претендирал допълнително заплащане. Независимо от това обстоятелство,
ответникът не оспорва принципната основателност на предявения иск за заплащане
възнаграждение за положен труд през дните на официални празници, но оспорва
размера на този иск за главница и мораторна лихва, които не били съобразени с
реално отработените празнични дни в процесния период и не били правилно
изчислени, съгласно чл.264 от КТ. Ответникът оспорва изцяло иска за извънреден
труд, а алтернативно – по размер. Размерът на иска бил базиран на приложените
към исковата молба графици за дежурства помесечно за процесния период на
оперативни дежурни в Областна администрация, в които на база реално изработени
часове през месеца и месечната норма 8 ч., била изведена разлика часове като
извънреден труд, заплащането за който се претендира да се извърши в размер на
2.70 лв./ч., без да е ясна методиката на определяне на този размер и коя
хипотеза на чл.262 от КТ ищецът е имал предвид. Ответникът заявява насрещни
оспорвания. През процесния период от време работодателят не бил разпореждал
извършване на извънреден труд от ищеца, нито е отчитал или заплащал такъв труд,
съгласно чл.150, вр. чл.262 от КТ, което произтичало от специфичния характер на
извършваната от него, посочен по-горе. Ответникът оспорва броя на извънредните
часове, които неправилно били определени на база графици, изготвяни и
утвърждавани от лица, които не са били надлежно оторизирани да правят това,
вкл. да определят брой часове, надвишаващи месечната норма. При сравняване на
тези графици с данните, съдържащите се в трудовото досие на ищеца, се
установявали неверни данни относно ползвани отпуски през процесния период, тъй
като не отговаряли на заповедите за разрешен отпуск на ищеца, поради което
ответникът оспорва графиците в частта на посочени часове, надвишаващи месечната
норма. При изчисляване на претендирания извънреден труд от ищеца не било
съобразено и тълкуването, дадено в т.2 на Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, относно изчисляване на
извънреден труд при сумирано отчитане на работно време, ако в съответния период
е ползван отпуск от работника или служителя, независимо от продължителността и
вида на този отпуск. Оспорва и приетия от ищеца едномесечен период на сумирано
изчисляване на работното време, тъй като работодателят не бил въвел такъв
период на отчитане с нарочен акт, нито такъв период на отчитане на работното
време бил посочен в сключения между страните трудов договор и в утвърдената за
длъжността длъжностна характеристика, при съобразяване на чл.142 ал.2 от КТ.
Със своя заповед № РД-13-8/23.01.2020 г. областният управител на Област Хасково
установил сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане четири
месеца, считано от 01.02.2020 г. на работещите на длъжност „оперативен
дежурен" по ПМС № 212/10.11.1993 г., при следните условия: максимална
продължителността на работната смяна 12 ч., на работната седмица - 56 часа,
непрекъсната междудневна почивка - 12 ч., непрекъсната седмична почивка - 36
ч., като се работи на три смени. Независимо, че цитираната заповед действала от
01.02.2020 г., тя отразявала волята на работодателя относно установяване на периода
за отчитане на работното време на оперативните дежурни, назначени по цитираното
ПМС и именно този период следвало да се вземе предвид при изчисляване на
исковата претенция. Непротиворечиво било разбирането в съдебната практика, че
сумираното работно време се установява в полза на работодателя за работници и
служители, които извършват работа със специфичен характер и/ или организация на
труда /чл.154а от КТ/, но изчислението му се основавало на продължителността,
установена при подневното отчитане на работното време /чл.142 ал.1 от КТ/. В
този смисъл било и горецитираното Тълкувателно решение. Ответникът претендира,
да му се присъдят направените по делото разноски. Този отговор се поддържа в
открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ответника. Допълнително
възразява, че недопустимо било изменението на процесните искове и по основание
/в случая претендирани нови дни, месеци и часове положен труд в рамките на
заявените периоди/ и по размер; предвид на което в тази части исковете следвало
да с отхвърлят като недопустими.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие сключеният между страните по делото
трудов договор от 21.03.2013 г., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ. По силата
му, от същата дата ответникът, като работодател, е възложил, а ищецът, като
работник, е приел за изпълнява длъжността „оперативен дежурен" с код по
НКПД-2011 г. 54123007, в щатното
разписание по ПМС № 212/1993 г. към Областна администрация – Хасково, на пълно
работно време от 8 часа, с основно месечно възнаграждение в размер на 310 лв. и
допълнително възнаграждение с постоянен характер от 16% върху основната
заплата, на основание чл.12 ал.1 и 4 от НСОРЗ, вр. Вътрешните правила за
работната заплата при работодателя. В договора е отразено, че на 21.03.2013 г.
ищецът е и постъпил на работа. Помежду им е подписано и допълнително
споразумение към трудов договор № ЧР-02-13/17.01.2019 г., на основание чл.119
от КТ, вр. НСОРЗ и чл.27 ал.5 т.2 от Вътрешните правила за работната заплата
при работодателя, влезли в сила на 14.01.2018 г. По силата му, считано от
01.02.2019 г. е уговорено на ищеца да се изплаща допълнително месечно възнаграждение
в размер на 3,6% върху основната работна заплата, определена в индивидуалния трудов
договор, чиито останали условия остават непроменени.
По
делото се представиха множество писмени доказателства, касаещи процесния период
и работата на ищеца при ответника – графици за дежурства на оперативни дежурни,
ведомости за заплати на ищеца, справки за положен нощен труд и дежурства на
официалните празници от оперативните дежурни при ОСС. Същите не следва да бъдат
детайлно обсъждани от съда, доколкото са били предмет на изследване и анализ от
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, чиито заключения съдът
приема като компетентно и безпристрастно дадени. Съответно необходимите части
от тези заключения за разрешаването на правния спор, съдът ще коментира по-долу
в настоящите си мотиви.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:
Не се
спори от страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и
заключения на вещото лице се установява, че през исковия период 27.12.2016 -
27.12.2019 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „оперативен
дежурен" с код по НКПД-2011 г. 54123007, в щатното разписание по ПМС №
212/1993 г. към Областна администрация – Хасково, на пълно работно време от 8
часа, с основно месечно възнаграждение в размер на 310 лв. и допълнително
възнаграждение с постоянен характер от 16% върху основната заплата, а от 01.02.2019
г. - с допълнително месечно възнаграждение в размер на 3,6% върху основната
работна заплата, определена в индивидуалния трудов договор. Няма спор, че през
този период ищецът добросъвестно и точно е изпълнявал трудовите си задължения
спрямо ответника. Не се спори още и от заключенията на експертизата се установи,
че в този период той е положил както труд по време на официални празници, така
и извънреден труд. Основните спорни въпроси са, как именно следва да се изчисли
следващото му се за този труд допълнително възнаграждение, в т.ч. според
изчислените часове от експертизата по делото или според претендираните от ищеца
такива. Преди всичко, следва да се има предвид обемът на очертаните от ищеца
параметри на спорното право, в рамките на които е и дължимото от съда
произнасяне /чл.6 ал.2 от ГПК/. В този смисъл, на изследване и доказване в
настоящото производство подлежат обстоятелствата, дали ищецът е положил
претендирания от него труд – по време на официални празници и извънреден, така
както е очертан от него по дни, месеци и часове в допълнителната му уточняваща
молба – л.56 от делото. Така очертаните от него параметри на търсената защита
не са променени с направеното от него изменение на исковете му в последното по
делото открито съдебно заседание по реда на чл.214 от ГПК. В този смисъл,
изменението касае единствено размера на предявените искове, но не и техните
периоди, в т.ч. и включените в съответните периоди дни, месеци и
часове труд, в каквато насока нито имаше искане от страна на ищеца, нито е
налице произнасяне на съда. Същевременно, както основателно възразява
ответникът, недопустимо би било едновременно да се изменя и основанието
/включването и на нови часове труд/ и размерът на претенцията, по арг. от
чл.214 ал.1 от ГПК. В тази насока е и съдебната практика по решение № 83/28.05.2013 г. на ВКС III г.о. по гр.д. № 916/2012 г.,
постановено в производство по реда на чл.290 от ГПК. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира следното:
По исковете с правни основания чл.128 т.1 и
2, вр. чл.264 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Според
нормата на чл.264 от КТ, за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя
се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото
му възнаграждение. В аналогичен смисъл са и нормите на чл.22 ал.1 от Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация – за работа в дни на
официални празници, включени в месечния график, за отработеното време на този
ден служителят получава допълнително възнаграждение в размер 100 на сто,
изчислено върху индивидуалната основна заплата; както и на чл.22 ал.1 т.3 от
Вътрешните правила за работната заплата при ответника. Вещото лице е
категорично, че на ищеца не е изплащано така дължимото му трудово
възнаграждение за положения от него труд по време на официални празници през
исковия период, като изчисленията си прави при съобразяване и на разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. То е установило, че през процесния период ищецът е
полагал труд само на 12 – часови смени - дневни дежурства с начало 8 ч. и край
20 ч. и нощни дежурства с начало 20 ч. и край 8 ч., в т.ч. и на официални
празници. Ответникът не оспорва принципната основателност на предявения иск за
заплащане възнаграждение за положен труд през дните на официални празници, но
оспорва размера на този иск, който не бил съобразен с реално отработените
празнични дни в процесния период. Това оспорване съдът намира за основателно.
Данните за така претендирания труд се съдържат в първоначалното заключение на
вещото лице. Установява се, че през процесния период ищецът действително е
положил труд по време на официални празници, но не и в претендирания от него
обем.
За календарната 2017 година се претендират 7 смени
/дежурства/ от по 12 часа или общо 84 часа по време на официалните празници –
03.03., 24.04., 25.04., 27.04., 06.09., 22.09. и 26.12. Вещото лице установява,
че от така претендираните дни, ищецът е положил труд с дължимо за същия
допълнително възнаграждение, както следва:
- на 03.03. – 12 часа за 31,32 лв. бруто и 24,30
лв. нето,
- на 06.09. и 22.09. – 24 часа за 72,72 лв. бруто и
56,43 лв. нето,
- на 26.12. – 12 часа за 38,28 лв. бруто и 29,70
лв. нето; или всичко общо 142,32 лв. бруто и 110,43 нето.
За календарната 2018 година се претендират 3 смени
/дежурства/ от по 12 часа или общо 36 часа по време на официалните празници –
05.04., 08.04., 09.04. и 01.05. Вещото лице установява, че от така
претендираните дни, ищецът е положил труд с дължимо за същия допълнително
възнаграждение, както следва:
- на 08.04. и 09.04. – 16 часа за 53,76 лв. бруто и
41,72 лв. нето, и
- на 01.05. – 12 часа – 38,28 лв. /изчислено от съда
12ч х 3,19 лв./ и 29,71 лв. нето; или всичко общо 92,04 лв. бруто и 71,43 лв.
нето.
За календарната 2019 година се претендират 8 смени
/дежурства/ от по 12 часа или общо 96 часа по време на официалните празници –
01.01., 26.04., 27.04., 01.05, 06.05., 06.09., 22.09. и 25.12. Вещото лице установява, че от така претендираните
дни, ищецът е положил труд с дължимо за същия допълнително възнаграждение,
както следва:
- на 01.01. – 12 часа за 38,16 лв. бруто и 29,61
лв. нето, и
- на 06.09. и 22.09. – 24 часа за 88,32 лв. бруто и
68,53 лв. нето, или всичко общо 126,48 лв. бруто и 98,14 лв. нето.
Ответникът не оспорва, че претендираните суми за
главница следва да се присъдят в брутен размер, а при изплащането им да се
направят съответните удръжки. Ето защо и според установеното по-горе, искът
следва да се уважи за общата брутна сума в размер на 360,84 лв., представляваща
дължимо на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен от него труд на
следните официални празници: през 2017 г. - 03.03., 06.09., 22.09. и 26.12.;
през 2018 г. - 08.04., 09.04. и 01.05.; и през 2019 г. - 01.01., 06.09. и
22.09.; като искът за разликата до пълния предявен размер от 585,71 лв., в т.ч.
и за следните официални празници: през 2017 г. – 24.04., 25.04., 27.04.; през
2018 г. – 05.04.; и през 2019 г. – 26.04., 27.04., 01.05, 06.05., и 25.12. –
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Според чл.35 ал.1 от Вътрешните правила за
работната заплата при ответника, крайната дата за изплащане на трудовите
възнаграждения е последната дата на съответния календарен месец. Ето защо,
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение за положен от него труд на официални празници на
съответното първо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
възнаграждението. Датата на предявяване на иска е 27.12.2019 г. Обезщетението
за забава се дължи върху съответния нетен размер на това възнаграждение.
Съобразявайки изложеното и според данните по първоначалното заключение на
експертизата, дължимото обезщетение за забава е както следва:
За календарната 2017 година:
- за 03.03. – дължимо възнаграждение от 24,30 лв.
нето с обезщетение за забава от 6,76 лв. за периода 01.04.2017 г. – 27.12.2019
г.;
- за 06.09. и 22.09. – дължимо възнаграждение от 56,43
лв. нето с обезщетение за забава от 12,82
лв. за периода 01.10.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за 26.12. – дължимо възнаграждение от 29,70 лв.
нето с обезщетение за забава от 5,99
лв. за периода 01.01.2018 г. – 27.12.2019 г.; или всичко общо обезщетение за
забава от 25,57 лв.
За календарната 2018 г.:
- за 08.04. и 09.04. – дължимо възнаграждение от 41,72
лв. нето с обезщетение за забава от 7,02
лв. за периода 01.05.2018 г. – 27.12.2019 г.;
- за 01.05. – дължимо възнаграждение от 29,71 лв.
нето с обезщетение за забава от 4,75
лв. за периода 01.06.2018 г. – 27.12.2019 г. /изчислено от съда с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
/; или всичко общо обезщетение за забава от 11,77 лв.
За календарната 2019 година:
- за 01.01.
– дължимо възнаграждение от 29,61 лв. нето с обезщетение за забава от 2,71 лв.
за периода 01.02.2019 г. – 27.12.2019 г.; и
- за 06.09. и 22.09. – дължимо възнаграждение от 68,53
лв. нето с обезщетение за забава от 1,68 лв. за периода 01.10.2019 г. –
27.12.2019 г.; или всичко общо обезщетение
за забава от 4,39 лв.
Ето
защо, акцесорният иск следва да се уважи за общата сума в размер на 41,73 лв.
за периода 01.04.2017 г. – 27.12.2019 г., като за разликата до пълния му
предявен размер от 81,14 лв. за периода 01.02.2017 г. – 27.12.2019 г., като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Върху
горепосочената главница следва да се присъди и законната лихва от 28.12.2019 г.
/датата, следващата подаването на иска и крайната дата на обезщетението за
забава/ до окончателното й изплащане.
По исковете с правни основания
чл.128 т.1 и 2, вр. чл.150, вр. чл.262 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Според чл.262 ал.1 т.4 и ал.2 от КТ, положеният извънреден труд
се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и
работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване
на работното време; като когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява
върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В аналогичен смисъл са и нормите на чл.21 ал.1 т.4 от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и чл.22 ал.1
т.4 от Вътрешните правила за работната заплата при ответника. Вещото лице е
категорично, че на ищеца не е изплащано изцяло така дължимото му трудово
възнаграждение за извънреден труд през исковия период. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника, но възразява, че не бил разпореждал извършване на извънреден труд от ищеца. Действително, изпълняваната
от ищеца при ответника длъжност е по повод ПМС № 212/ 10.11.1993 г. за
организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във
военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Този
факт сам по себе си обаче не е достатъчен за отхвърляне на предявения иск. Предпоставките
за полагане на извънреден труд са посочени в разпоредбите на чл.143 и чл.144 КТ, като полагането му поначало е забранено и е допустимо само в случаите,
императивно изброени в чл.144 от КТ, в т.ч. и 1. - за извършване на работа във
връзка с отбраната на страната. Този труд се полага по разпореждане на
работодателя или със знанието и без противопоставянето му, както и извън установеното
работно време на работника или служителя. Несъмнено, в случая е положен
извънреден труд от страна на ищеца в полза на работодателя, който е знаел това
и не се е противопоставил преди предявяване на иска, при което и на основание
императивната разпоредба на чл.150 от КТ дължи на ищеца трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно
чл.262. Неоснователно е ответното възражение, че е установил сумирано
изчисляване на работното време с период на отчитане четири месеца, което
следвало да се вземе предвид в случая. Действително, със заповед №
РД-13-8/23.01.2020 г., областният управител на Област Хасково е установил
сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане четири месеца на
работещите на длъжност „оперативен дежурен" по ПМС № 212/10.11.1993 г.,
каквато длъжност заема и ищецът, но считано от 01.02.2020 г. Заповедта има
действие след изтичането на процесния период на 27.12.2019 г., при което е
неотносима към настоящия правен спор. Същевременно, за част от месеците
ответникът е начислявал и изплащал извънреден труд именно при месечно отчитане
на същия /м.03 и м.04.2017 г., м.05.2019 г./, което съставлява извънсъдебно
признание на неизгоден нему факт. Изготвените по делото заключения на
експертизата опровергаха и ответното възражение, че броят на претендираните извънредни
часове бил неправилно определен. Тъкмо обратното, обстойно и според норматива
от часове и реално отработените, в т.ч. при съобразяване на ползваните отпуски,
експертизата изчислява часовете извънреден труд, положен от ищеца през процесния
период. Установява се, че за всеки един от претендираните месеци той е положил
извънреден труд в часове, дори надвишаващи претендираните, с изключение на
м.03.2018 г. – претендирани 13 часа извънреден труд, а положени 8 часа такъв. Предвид
гореизложените съображения за предмета на настоящия правен спор, очертан от
ищеца по обем /съответни месеци и часове/ с първоначалната му искова молба,
уточнена с допълнителната молба, а по размер – с последните изменения на
исковете от последното открито съдебно заседание – съдът кредитира варианта на последното
заключение на вещото лице, съобразен с ищцовата претенция – л.158 – 160 от
делото. В същото при прилагане на месечно отчитане на сумирано
изчисляване на работното време, изчисленията за процесния период 27.12.2016 г. – 27.12.2019 г. са както следва:
1. за
2017 г. – общо 289 часа реално положен извънреден труд на обща брутна стойност
от 1 216,23 лв., от които претендирани общо 200 часа /или 268 часа при
сборуване/, а именно:
- за м.04 – 44 часа реално
положен извънреден труд за 210,54 лв., от които по ведомост са начислени и
изплатени 53,31 лв. и дължими остават 157,23 лв.; но претендирани 43 часа
за бруто 205,76 лв., от които по ведомост са начислени и изплатени 53,31
лв. и дължими остават 152,45 бруто и 118,30 лв. нето;
- за м.05 – 16 часа извънреден труд за 69,12 лв., но претендирани 7 часа
за 30,24 лв. бруто и 23,47 лв. нето;
- за м.06 – 13 часа извънреден труд за 50,90 лв., но претендирани 12 часа
за 46,98 лв. бруто и 36,46 лв. нето;
- за м.07 – 25 часа извънреден
труд за 102,75 лв., но претендирани 22 часа за 90,42 лв. бруто и
70,16 лв. нето;
- за м.08 – 47 часа извънреден труд за 176,25 лв., но претендирани 44 часа
за 165 лв. бруто и 128,04 лв. нето;
- за м.09 – 74 часа извънреден труд за 336,33 лв., но претендирани 72 часа
за 327,24 лв. бруто и 253,93 лв. нето;
- за м.10 – 13 часа извънреден труд за 50,90 лв., но претендирани 12 часа
за 46,98 лв. бруто и 36,46 лв. нето; и
- за м.12 – 57 часа
извънреден труд за 272,75 лв., но претендирани 56 часа за 267,96 лв. бруто и 207,93 лв. нето; или всичко претендирано и дължимо за
периода – 1 127,27 лв. бруто и 874,75 лв. нето;
2. за 2018 г. – общо 275
часа извънреден труд на обща брутна стойност от 1 331,94 лв., от които
претендирани общо 208 часа /или 271 часа при сборуване/, а именно:
- за м.02 – 16 часа
извънреден труд за 76,56 лв., но претендирани 15 часа за 71,78 лв. бруто и 55,70 лв. нето;
- за м.03 – 8 часа реално
положен извънреден труд за 36,48 лв. бруто и 28,31 лв. нето, но претендирани 13
часа;
- за м.04 – 49 часа
извънреден труд за 246,96 лв., но претендирани 48 часа за 241,92 лв. бруто и 187,73 лв. нето;
- за м.05 – 41 часа
извънреден труд за 196,19 лв., но претендирани 40 часа за 191,40 лв. бруто и 148,52 лв. нето;
- за м.07 – 50 часа
извънреден труд за 217,50 лв., но претендирани 49 часа за 213,15 лв. бруто и 165,40 лв. нето;
- за м.09 – 82 часа
извънреден труд за 435,42 лв., но претендирани 81 часа за 430,11 лв. бруто и 333,76 лв. нето;
- за м.10 – 17 часа
извънреден труд за 70,64 лв., но претендирани 16 часа за 66,48 лв. бруто и 51,59 лв. нето; и
- за м.11 – 12 часа
извънреден труд за 52,20 лв., но претендирани 9 часа за 39,15 лв. бруто и 30,38 лв. нето; или всичко дължимо за периода – 1 290,47
лв. бруто и 1 001,39 лв. нето;
3. за 2019 г. – общо 132
часа извънреден труд на обща брутна стойност от 593,18 лв., от които
претендирани общо 57 часа, а именно:
- за м.02 – 4 часа
извънреден труд за 21 лв., но претендирани 3 часа за 15,75 лв. бруто и 12,22 лв. нето;
- за м.05 – 41 часа
извънреден труд за 216,05 лв., от които са изплатени по ведомост 139,60 лв. за
22 часа, като остават дължими 19 часа; но са претендирани 15 часа за 78,75 лв. бруто и 61,11 лв. нето;
- за м.07 – 6 часа
извънреден труд за 27,36 лв., но претендирани 5 часа за 22,85 лв. бруто и 17,74 лв. нето;
- за м.08 – 21 часа
извънреден труд за 100,17 лв., но претендирани 10 часа за 47,73 лв. бруто и 37,03 лв. нето;
- за м.09 – 24 часа
извънреден труд за 132,48 лв., но претендирани 14 часа за 77,28 лв. бруто и 59,97 лв. нето; и
- за м.12 – 36 часа
извънреден труд за 236,52 лв., но претендирани 10 часа за 65,70 лв. бруто и 50,98 лв. нето; или всичко претендирано и дължимо за
периода – 308,06 лв. бруто и 239,05 лв. нето;
или всичко общо за трите години – дължимо допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд на обща брутна стойност от 2 725,80 лв. и
нетна стойност от 2 115,19 лв.
Както се посочи, ответникът не оспорва, че
претендираните суми за главница следва да се присъдят в брутен размер, а при
изплащането им да се направят съответните удръжки. Ето защо и според
установеното по-горе, искът следва да се уважи за общата брутна сума в размер
на 2 725,80 лв., представляваща дължимо на ищеца допълнително трудово възнаграждение за
положен от него извънреден труд в периода м.04.2017 г. – м.12.2019 г.; като искът
за разликата до пълния предявен размер от 3 141,35 лв. за периода
27.12.2016 г. – 27.12.2019 г., в т.ч. и за претендираните в повече 5 часа от
установените за м.03.2018 г. - като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Според чл.35 ал.1 от Вътрешните правила за
работната заплата при ответника, крайната дата за изплащане на трудовите
възнаграждения е последната дата на съответния календарен месец. Ето защо,
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд на съответното първо
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението. Датата на
предявяване на иска е 27.12.2019 г. Обезщетението за забава се дължи върху
съответния нетен размер на това възнаграждение. Съобразявайки изложеното и
според данните по варианта на последното заключение на вещото лице, съобразен с
ищцовата претенция – л.159 – 160 от делото; дължимото обезщетение за забава е
както следва:
1. за 2017 г.:
- за м.04 – за 43 часа
извънреден труд дължими 118,30 лв. нето с обезщетение за забава
от 31,91 лв. за периода 01.05.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.05 – за 7 часа извънреден труд дължими 23,47 лв. нето с обезщетение за забава от 6,13 лв.
за периода 01.06.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.06 – за 12 часа
извънреден труд дължими 36,46 лв. нето с обезщетение за забава
от 9,22 лв. за периода 01.07.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.07 – за 22 часа
извънреден труд дължими 70,16 лв. нето с обезщетение за забава
от 17,13 лв. за периода 01.08.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.08 – за 44 часа
извънреден труд дължими 128,04 лв. нето с обезщетение за забава
от 30,16 лв. за периода 01.09.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.09 – за 72 часа
извънреден труд дължими 253,93 лв. нето с обезщетение за забава от 57,70
лв. за периода 01.10.2017 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.10 – за 12 часа
извънреден труд дължими 36,46 лв. нето с обезщетение за забава
от 7,97 лв. за периода 01.11.2017 г. – 27.12.2019 г.; и
- за м.12 – за 56 часа
извънреден труд дължими 207,93 лв. нето с обезщетение за забава
от 41,94 лв. за периода 01.01.2018 г. – 27.12.2019 г.; или всичко дължимо за
периода обезщетение за забава в размер на 202,16 лв.
2. за 2018 г.:
- за м.02 – за 15 часа
извънреден труд дължими 55,70 лв. нето с обезщетение за забава от 10,32 лв. за
периода 01.03.2018 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.03 – за 8 часа
реално положен извънреден труд 28,31 лв. нето с обезщетение за забава от 5,01
лв. за периода 01.04.2018 г. – 27.12.2019 г. /изчислено от съда с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
/;
- за м.04 – за 48 часа
извънреден труд дължими 187,73 лв. нето с обезщетение за забава
от 31,60 лв. за периода 01.05.2018 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.05 – за 40 часа
извънреден труд дължими 148,52 лв. нето с обезщетение за забава от 23,72
лв. за периода 01.06.2018 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.07 – за 49 часа
извънреден труд дължими 165,40 лв. нето с обезщетение за забава
от 23,62 лв. за периода 01.08.2018 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.09 – за 81 часа
извънреден труд дължими 333,76 лв. нето с обезщетение за забава
от 42 лв. за периода 01.10.2018 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.10 – за 16 часа
извънреден труд дължими 51,59 лв. нето с обезщетение за забава
от 6,05 лв. за периода 01.11.2018 г. – 27.12.2019 г.; и
- за м.11 – за 9 часа
извънреден труд дължими 30,38 лв. нето с обезщетение за забава от 3,31 лв.
за периода 01.12.2018 г. – 27.12.2019 г.; или всичко дължимо за периода
обезщетение за забава в размер на 145,63 лв.;
3. за 2019 г.:
- за м.02 – за 3 часа
извънреден труд дължими 12,22 лв. нето с обезщетение за забава
от 1,03 лв. за периода 01.03.2019 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.05 – за 15 часа
извънреден труд дължими 61,11 лв. нето с обезщетение за забава
от 3,57 лв. за периода 01.06.2019 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.07 – за 5 часа
извънреден труд дължими 17,74 лв. нето с обезщетение за забава
от 0,73 лв. за периода 01.08.2019 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.08 – за 10 часа
извънреден труд дължими 37,03 лв. нето с обезщетение за забава
от 1,21 лв. за периода 01.09.2019 г. – 27.12.2019 г.;
- за м.09 – за 14 часа
извънреден труд дължими 59,97 лв. нето с обезщетение за забава
от 1,47 лв. за периода 01.10.2019 г. – 27.12.2019 г.; и
- за м.12 – за 10 часа
извънреден труд дължими 50,98 лв. нето, чийто падеж не е настъпил към края
на претендирания период 27.12.2019 г., предвид на което за същото обезщетение
за забава не се дължи; или всичко дължимо за периода обезщетение за забава в
размер на 8,01 лв.
Ето
защо, акцесорният иск следва да се уважи за общата сума в размер на 355,80 лв.
за периода 01.05.2017 г. – 27.12.2019 г., като за разликата до пълния му
предявен размер от 380,02 лв. за периода 01.02.2017 г. – 27.12.2019 г., като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Върху
горепосочената главница за извънреден труд следва да се присъди и законната
лихва от 28.12.2019 г. /датата, следващата подаването на иска и крайната дата
на обезщетението за забава/ до окончателното й изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на предявените обективно съединени искове /чл.78 ал.1
от ГПК/, а именно в размер на 374,35 лв.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част на предявените обективно съединени искове /чл.78 ал.3, вр.
чл.80 от ГПК/, а именно в размер на 67,24 лв., включващо съразмерна част
единствено от заплатеното адвокатско възнаграждение, като ищецът не дължи държавни
такси и разноски за вещо лице, на основание чл.82 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково – държавни такси по уважените четири иска в размер на общо 259,03 лв.
/3 х 50 лв. + 109,03 лв./, както и сумата от 150 лв., представляваща изплатено
от бюджетните средства на съда възнаграждение на назначената и изслушана по
делото експертиза /чл.78 ал.6 от ГПК/ - всичко общо 409,03 лв.; както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и държавна
такса от още 5 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна администрация - Хасково, представлявана от областния управител д-р
С. З., със седалище и адрес на управление в гр. Х., пл. „******" № *; ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Л.Д. с ЕГН ********** ***; общата брутна сума в размер на 360,84
лв., представляваща дължимо му допълнително възнаграждение за положен от
него труд на следните официални празници: през 2017 г. - 03.03., 06.09., 22.09.
и 26.12.; през 2018 г. - 08.04., 09.04. и 01.05.; и през 2019 г. - 01.01.,
06.09. и 22.09.; както и сумата от 41,73
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
01.04.2017 г. – 27.12.2019 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от 28.12.2019 г. до окончателното
изплащане; като главния иск за разликата до пълния предявен размер от 585,71
лв., в т.ч. и за следните официални празници: през 2017 г. – 24.04., 25.04.,
27.04.; през 2018 г. – 05.04.; и през 2019 г. – 26.04., 27.04., 01.05, 06.05.,
и 25.12.; и акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 81,14
лв. за периода 01.02.2017 г. – 27.12.2019 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна администрация – Хасково ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Д. с ЕГН ********** общата
брутна сума в размер на 2 725,80 лв., представляваща дължимо му
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода
м.04.2017 г. – м.12.2019 г.; както и сумата от 355,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.05.2017 г. – 27.12.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2019 г. до
окончателното изплащане; като главния иск за разликата до пълния предявен
размер от 3 141,35 лв. за периода 27.12.2016 г. – 27.12.2019 г.; и акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 380,02 лв. за
периода 01.02.2017 г. – 27.12.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна администрация – Хасково ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Д. с ЕГН ********** сумата
от 374,35 лв. за деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б.Л.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна администрация – Хасково
сумата от 67,24 лв. за деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Областна администрация – Хасково ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Хасково сумата от общо 409,03 лв.,
включваща 259,03 лв. за държавни такси и 150 лв. за вещо лице; както и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и държавна такса
от още 5 лв.
Допуска предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото
възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.