Решение по дело №1123/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на лични данни (ЗЗЛД).

Делото е за втори път пред настоящата съдебна инстанция, след като с решение № 6591 от 20.06.2023г., постановено по адм.д.№ 10551/2022г. по описа на Върховен административен съд, е обезсилено решение № 714 от 27.05.2022г., постановено по адм.д.№ 2073/2021г. и делото е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав.

Жалбоподател е Д. П. Г. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. десен. В производството жалбоподателят се представлява от пълномощник – адвокат Т. Ц. от Софийска адвокатска колегия.

Ответник по жалбата е Агенция по вписванията София, представлявана от изпълнителния директор Д. М.. В съдебното производство ответникът не изпраща процесуален представител.

Предмет на оспорване е мълчалив отказ на ответника по заявление на жалбоподателя с вх.рег.№ 66-00-759/08.07.2021г., с което е упражнил право по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679 (ОРЗД) и е поискал заличаване на личните му данни (три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването и и постоянен адрес), съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „Кълект Сървисис Груп“ ООД с ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър.

В жалбата са направени оплаквания, че мълчаливият отказ на Агенция по вписванията е в противоречие с ОРЗД. Изложените са съображения относно допустимостта на оспорването, както и такива относно формирането на мълчалив отказ. По същество се иска отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане на преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, излага подробни съображения относно незаконосъобразността на постановения отказ. Ангажира доказателства. Прави искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на ответника за произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Органът, издал оспорения акт, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В писмена молба по делото (представена по адм.д.№ 2073/2021г. по описа на съда) изразява становище, че Агенция по вписванията не е администратор на личните данни, вписани в дружествените договори, предадени и за вписване в Търговския регистър. Прави заключение, че администратор на тези данни е самото дружество, в случая „Кълект Сървисис Груп“ ООД, поради което за Агенцията не е възникнало задължение за произнасяне по представеното пред нея заявление за заличаване на лични данни от Д. Г.. Посочено е в тази връзка, че в регистърното производство е задължение на администраторите на лични данни – търговските дружества, да представят подлежащите на вписване актове със заличени данни по реда на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Не е спорно между страните, че към момента на подаване на заявление с вх.рег.№66-00-759/08.07.2021г. в Търговския регистър по партидата на „Кълект Сървисис Груп“ ООД е публикуван актуален учредителен акт на дружеството – Дружествен договор, в който жалбоподателят Д. П. Г. е вписан като съдружник. Договорът е подаден пред Агенция по вписванията, в изпълнение на задължение произтичащо от Търговския закон. Не е спорно също, че така публикувания дружествен договор съдържа данни за имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването и, дата на валидността и и постоянен адрес на съдружниците в дружеството, какъвто е и Г.. При извършена служебна проверка на сайта на Търговския регистър, съдът установи, че към настоящия момент е обявен дружествен договор от 07.03.2023г., който е със заличени данни.

Със заявление с вх.рег.№66-00-759/08.07.2021г. Д. Г. е поискал от Агенция по вписванията, в качеството и на администратор на лични данни, да бъдат изтрити личните му данни, различни от трите му имена, посочени в дружествен договор, публикуван в Търговския регистър по партидата на „Кълект Сървисис Груп“ ООД, в което дружество е съдружник. Изразил е мнение, че няма законово основание тези данни да бъдат публично достъпни и същите следва да бъдат изтрити по начин, който не позволява да бъде идентифициран от трети лица. Посочил е още, че така публикуваните му лични данни са достъпни до неограничен кръг от трети лица, което създава у него безпокойство, тъй като това създава опасност за личната му неприкосновеност и възможност трети недобросъвестни лица да използват данните му за противозаконни цели. Отбелязал е, че Агенцията няма законово основание да обработва чрез публикуване до неограничен кръг лице следните му лични данни: ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването и, дата на валидността и, постоянен адрес и подпис, поради което е поискал тези лични данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор, да бъдат изтрити/заличени по начин, който да не дава възможност за идентифицирането му от трети лица. Посочил е още, че в случай, че Агенцията приеме, че тези лични данни са предоставени при условията на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, да се счита, че със заявлението се оттегля съгласието същите да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Кълект Сървисис Груп“ ООД до неограничен кръг от хора. Наред с това е поискал, Агенцията да уведоми всички лица, на които е предоставил достъп (чрез продажба) до личните му данни да бъдат уведомени, че следва тези данни да бъдат изтрити.

С оглед липсата на произнасяне от страна на АВ по така подаденото от Г. заявление, същият е депозирал пред Административен съд – Бургас жалба с вх.№ 8865/19.08.2021г. по описа на съда. С жалбата е оспорен мълчалив отказ на ответника за произнасяне по заявление с вх.рег.№ 66-00-759/08.07.2021г.

В хода на съдебното производство, развило се по адм.д.№ 2073/2021г. по описа на съда, са представени от жалбоподателя документи, които удостоверяват, че Агенция по вписванията предоставя достъп до данните от регистъра с цел включването им в регистрите на А. Е. А., Сиела норма А. и Лакорда А. срещу заплащане на съответните такси. Сред документите са приложени решение № РД-01-345/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за предоставяне на достъп до обществена информация; договор от 09.01.2008 г. за предоставяне на достъп до данни от Търговския регистър на А. Е. А.; договор от 14.09.2009 г. за предоставяне на достъп до данни от Търговския регистър на Лакорда А.; договор от 25.06.2008 г. за предоставяне на достъп до данни от Търговския регистър на Сиела софт енд паблишинг А.. Представени са извадки от Апис регистър по партидата на различни дружества, от които е видно, че в посочения регистър се съдържа актуален учредителен акт на тези дружество и същият може да бъде достъпен в цялост.

В хода на настоящото съдебно производство, от страна на жалбоподателя е представено решение рег.№ ПНМД-01-62/21.12.2021г. на КЗЛД относно резултатите от извършена проверка за спазване на разпоредбите за защита на личните данни от страна на Агенция по вписванията.

С определение №2493/03.10.2023г., постановено по настоящото дело, съдебното производство е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване по административно дело №6332/2022г. на Върховен административен съд. Производството пред СЕС по образуваното дело С-200/23 е приключило с решение от 04.10.2024г. В тази връзка, с определение от 09.10.2024г. настоящото съдебно производство е възобновено.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Предмет на съдебна проверка е мълчалив отказ на Агенцията по вписвания да удовлетвори искането на Д. Г., с което е упражнил правото си на изтриване на лични данни установено в чл.17 от ОРЗД. Според цитираната разпоредба субектите на данни имат право да поискат от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, а администраторът е задължен да ги изтрие, когато субектът на данните оттегли своето съгласие, върху което се основава обработването на данните, и няма друго правно основание за обработването (б. „б“ от §1 на чл.17 от ОРЗД) и личните данни са били обработвани незаконосъобразно (б. „г“ от §1 на чл.17 от ОРЗД). Съгласно нормата на чл.12 ал.3 от ОРЗД администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията.

В случая заявлението на Г., с което е сезирал Агенция по вписванията, е във връзка упражнено от него в лично качество право да поиска обработвани негови лични данни без правно основание или без съгласие да бъдат заличени. Заявлението е насочено към администратора на тези данни – Агенция по вписванията (за което ще се изложат съображения по-долу в изложението). Следователно за Агенцията е възникнало задължение да извърши исканото действие или да постанови изричен отказ за това в срок до един месец от постъпване на заявлението на Г.. Като не е изпълнила това свое задължение Агенция по вписванията, в качеството на администратор на лични данни, е формирала мълчалив отказ по подаденото от Г. заявление. Този мълчалив отказ подлежи на обжалване по общите правила на АПК и специалните правила на ЗЗЛД. В случая, същият е оспорен от лице имащо правен интерес от оспорването, доколкото са засегнати негови права и интереси и в установения срок за обжалване на мълчалив отказ (в този смисъл определение № 2079/04.03.2022г., постановено по адм.д.№ 812/2022г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 2309/22.11.2021г., с което е било прекратено адм.д.№ 2073/2021г.). При тези съображения съдът намира, че е сезиран с допустима жалба.

Не са налице и особените предпоставки за недопустимост на производството пред съда, доколкото с писмо с вх.№ 4357/10.05.2022г. по описа на съда, е заявено от КЗЛД, че пред същата не е налице образувано - висящо или приключило, производство, инициирано от Д. Г. срещу Агенция по вписванията.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

В представена по делото писмена молба, Агенция по вписванията навежда доводи, че няма качеството на администратор по отношение на личните данни на жалбоподателя, вписани в учредителния акт на дружеството, в което той е съдружник. Сочи в тази връзка, че администратор на тези данни е самото дружество. Като довод за постановения мълчалив отказ излага още, че в регистърното производство, въз основа на което процесния дружествен договор е обявен в Търговския регистър, Агенцията няма правомощия да извършва изменения в предоставените и книжа, поради което на основание чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ търговските дружества следва да представят подлежащите на вписване актове със заличени данни. Така посочените доводите се явяват неоснователни.

Разликата между „администратор“ на лични данни и „получател“ на такива се установява от дефинициите на двете понятия, дадени в чл.4 т.7 (администратор) и т.9 (получател) от ОРЗД. Основната разлика се изразява в това, че администраторът сам определя целите и средствата за обработване на лични данни, а получателят е това лице, пред което личните данни се разкриват. Според нормата на чл.2 т.2 от ОРЗД „обработване“ на лични данни е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В текста на чл.2 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел представлява обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Чрез посочените регистри се осъществява, в изискуемите от закона случаи, обявяване на конкретни обстоятелства и актове по отношение на регистрираните търговци. Съгласно чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични, като всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. С нормата на чл.3 от ЗТРРЮЛНЦ воденето на ТР и РЮЛНЦ е възложено на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. Следователно, в случая, Агенция по вписванията не само получава личните данни на физическите лица, посочени в актовете за вписване, но и ги обработва чрез обявяване на общодостъпен интернет сайт, т.е. същата не може да бъде определена само като получател на личните данни на физическите лице, включени в обявяваните актове. При тези съображения съдът приема, че Агенция по вписванията има качеството на администратор на лични данни при упражняване на дейността си по чл.3 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, що се отнася до обявяване на предоставените за вписване актове.

В горния смисъл е и даденото тълкуване в решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23. В т.2 от диспозитива на решението е прието, че АВ, като орган, на който е възложено воденето на търговския регистър на държавата членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е получател на тези лични данни, но в същото време, по отношение на обявяването на данните или актовете, в които се съдържат такива лични данни, е техен администратор, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Следователно, доколкото АВ се явява и администратор на лични данни, вписани в обявяваните актове, то същата е задължена при осъществяване на вменените и правомощия да спазва и изискванията на Регламент (Е.) 2016/679 за защита на личните данни на субектите, както и правилата касаещи защитата на лични данни, съдържащи се в други нормативни актове.

Тук следва да се направи разграничение между регистърното производство и производството по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, които представляват две отделни производства, протичащи при различни условия и ред. Според чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът определя подлежащите на вписване обстоятелства (чл.4), подлежащите на обявяване актове (чл.5), задължението за заявяване и представяне (чл.6). В чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Посоченият закон не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица могат да упражнят правата си по чл.17 от ОРЗЛД и това е логично, тъй като същият регламентира уредбата за изпълнение на различни законови изисквания, свързани с правосубектността и легитимността на търговците, а упражняването на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите във връзка със защитата на лични данни, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (Е.) 2016/679, където са посочени редът и условията и задълженията на лицата, субекти на данни и на администраторите.

В чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679 е предвидено, че субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице, което искане не е обвързано с качеството му на съдружник в търговско дружество или с възникнали задължения или права за него в проведеното регистърно производство, при което е обявен съответния акт, данните от които се иска да бъдат заличени. Следователно редът и условията за провеждане на регистърното производство не могат да бъдат основания за недопустимост или неоснователност на искане на субект на данни по чл.17 от ОРЗД, още по-малко за непроизнасяне по отправено заявление към АВ в качеството и на администратор на лични данни във връзка с обработването на същите чрез обявяване на дружествените актове в ТР.

В този смисъл е и даденото тълкуване в Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23, по точно т. 1 и т.2 от диспозитива, според което чл.21 §2 от Директива (Е.) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на дружественото право не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по тази директива и който освен минимално изискваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка, съответно чл.16 и чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679 и Директива 2017/1132 не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизискани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. По конкретно в съображение 114 и 115 е посочено, че изискването за опазване надеждността и целостта на дружествените актове, подлежащи на оповестяване по Директива 2017/1132 - изискване което, налагало тези актове да се публикуват във вида, в който са предоставени на органите, на които е възложено воденето на търговския регистър, на което изискване се позовава и АВ, за да постанови своя отказ, не може да налага да остават обявени онлайн в регистъра лични данни, които не се изискват от Директива 2017/1132 или от националното право, при положение че за целите на обявяването им агенцията би могла сама да изготви предвидения от националното право препис на акта на съответното дружество. В съображение 116 е направено заключение, че обсъжданото в главното производство обработване на лични данни – което по същество е идентично с настоящото (обявени в учредителния акт лични данни на физически лица, чието изтриване е заявено от субектите на тези данни), „като че ли при всички положения надхвърля необходимото за изпълнението на задачата от обществен интерес, възложена на агенцията съгласно посоченото национално законодателство.“

По нататък в Решението на СЕС е прието, че запитващата юрисдикция следва да извърши проверка дали обработването отговаря на условията за законосъобразност по чл.6 §1, ал.1 б. „в“ и „д“, във вр. с чл.6 §3 от Регламент (Е.) 2016/679, и когато тази проверка покаже, че обработването е незаконосъобразно „ще е налице задължение за агенцията — в качеството  на администратор, както следва от точки 82 и 83 от настоящото решение — да изтрие съответните данни без ненужно забавяне, съгласно ясния текст на член 17, параграф 1, буква г) от ОРЗД“, а в случай че това обработване е „било необходимо, за да се избегне забавяне на вписването на съответното дружество, в интерес на защитата на третите лица, следва да се отбележи, че ще е приложим член 17, параграф 1, буква в) от ОРЗД.“

От изложеното до тук, в това число и даденото тълкуване в цитираното решение на СЕС, следва да се обобщи, че когато АВ, в качеството си на администратор на лични данни при обявяване на учредителните актове, е сезирана с искане за изтриване на лични данни на основание чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, касаещи вписани лични данни в обявен учредителен акт в Търговския регистър, то същата има задължение да предприеме действия по изтриване на тези данни, ако обработването на същите не отговаря на условията за законосъобразно обработване. Агенция по вписванията, в качеството на администратор, дължи извършване на проверка дали вписаните данни се обработват на основанията посочени в чл.6 от Регламент (Е.) 2016/679, както и дали същите са във вид и обем, съобразен с изискванията на националното и общностното законодателство, дали отговарят на изискванията на Регламент (Е.) 2016/679 и съответно да направи преценка дали е налице някое от основанията в чл.17 от ОРЗД за заличаване на данните. Тази проверка, както и действията по повод на подаденото заявление, независимо дали същото се удовлетворява или се отказва исканото заличаване, следва да се извърши в срока посочен в чл.12 ал.3 Регламент (Е.) 2016/679, а именно в едномесечен срок от датата на подаване на заявлението. На основание чл.12 ал.1 ал.3 и ал.4 от Регламент (Е.) 2016/679 за администраторите възниква и задължение да уведомят субекта на данните за резултатите от проверката, предприетите действия и съответно причините такива да не бъдат извършени. Съгласно чл.12 ал.2 от ОРЗД администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22 от с.регламент, като може да откаже само, в случай че не е в състояние да идентифицира субекта на данните.

В случая, видно от заявлението на жалбоподателя АВ е сезирана именно с искане за изтриване/заличаване на лични данни, които данни АВ обработва чрез обявяване на актовете, в които се съдържат. Искането е подадено от субекта на данните като физическо лице, а не в качеството на представляващ „Кълект Сървисис Груп“ ООД. Искането касае обработвани лични данни от АВ като администратор. От данните по делото не се установява за АВ да е била налице невъзможност да идентифицира субекта на данните. Изложените в заявлението данни съдържат достатъчно информация въз основа на която може да се идентифицира субекта на данните, чието изтриване се иска, както и че субект на тези данни е именно заявителят.

От изложеното по-горе, се установява, че АВ има качеството на администратор на лични данни по ЗЗДЛ по отношение на данните, вписани в обявяваните от нея актове в Търговския регистър. Същата е сезирана с искане по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, което искане е подадено от субекта на данните. Не са били пречки за идентифициране на субекта на данните. В тази връзка за АВ е възникнало задължение в едномесечен срок да извърши проверка по искането и да уведоми за резултатите от нея и предприетите действия субекта на данните. В случая такава проверка въобще не е била извършена, както и липсва изрично уведомяване на субекта на данните относно причините да не бъде разгледано неговото уведомление. Ето защо съдът приема, че като не се е произнесла по отправеното до нея заявление от Д. Г. по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, Агенция по вписванията е допуснала съществено нарушение на правилата, което е ограничило правото на жалбоподателя като субект на данни да упражни дадените му с Регламент (Е.) 2016/679 права, както и е нарушена формата, изискваща изрично произнасяне, всяко от което е самостоятелно основание за отмяна на постановения мълчалив отказ.

По отношение извършването на проверка за наличие на основания за обработване на спорните лични данни, съответно основания за тяхното изтриване, следва да се има предвид нормата на чл.5 §1 б.„в“ от ОРЗД, в която е въведен принципа на свеждане на данните до минимум, който изисква обработването да включва само такива лични данни на субектите - физически лица, който са подходящи, свързани и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Спазването на този принцип, в рамките на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, е въведен с нормата на чл.2 ал.2 от с.з., съгласно която обстоятелствата и актовете, съдържащи се в базата данни на ТР, се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от ОРЗД, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. В случая съгласно нормата на чл.115 т.3 от ТЗ в изготвените дружествени договори, съдружниците- физически лица, се обозначават само с техните имена, съответно това е и информацията, която съобразявайки принципа на свеждане на данните до минимум, следва да бъде обявена. Обявяването на акт, в който са вписани данни, различни от тези посочени в чл.115 от ТЗ, води до извод, че обработването на лични данни е в нарушение на принципа на свеждане на данните до минимум. Нарушаването на посочения принцип обосновава и извод, че данните, които не са необходими за постигане на целите на обработването (данните, които не са изискуеми от закона), се обработват и без правно основание (ако липсва съгласие на субекта на данни). В случая, не е спорно по делото, че към датата на подаване на заявлението на Г. пред АВ обявеният в ТР дружествен договор на „Кълект Сървисис Груп“ ООД е съдържал лични данни на същия, различни от неговите три имена, а именно: номер на лична карта, дата на издаването и, дата на валидността и и постоянен адрес. Така вписаните данни не са включени в минимално изискуемото съдържание на дружествения договор съгласно чл.115 от ТЗ, следователно АВ не е имала законово основание да обработва същите чрез обявяването им.

От друга страна, със заявлението на Г. да бъдат заличени тези данни, алтернативно е направено и изявление за оттегляне съгласието личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Кълект Сървисис Груп“ ООД. Оттеглянето на съгласието е направено, в случай че администраторът приеме, че е налице хипотезата на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно цитираната норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Дори да се приеме, че цитираната норма е произвела действие, то с ясно заявеното оттегляне на това съгласие от страна на субекта на данните, за администратора е възникнало задължение да изтрие данните, за които се отнася съгласието, в случай че липсва друго правно основание за обработване (чл.17 §1 т. „б“ от ОРЗД). Това задължение е реципрочно на правото на субекта на данни, визирано в чл.7 §3 от ОРЗД за възможност за оттегляне на съгласието за обработване на данни по всяко време.

Следва също така, да се има предвид, че нормата на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда презумпция за дадено съгласие от субекта на данни. Тази норма противоречи на разпоредбите на чл.4 т.11 и чл.6 т.1 б.„а“ от ОРЗД, които изискват „свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие“, за да се приеме наличието на действително съгласие на лицето свързаните с него лични данни да бъдат обработени. При установена колизия между нормите на вътрешното законодателство и разпоредбите на Съюза, по силата на чл.249 §2 от ДЕО и чл.5 ал.4 от КРБ, предимство имат разпоредбите на Съюза. Представянето на учредителния акт на дружеството за обявяване без заверен препис от него със заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработени свързаните с него лични данни. След като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването на данните му е незаконосъобразно по аргумент от чл.6 и чл.7 §2 от ОРЗД. Ето защо, дори да не е представен препис от учредителния акт със заличени данни, администраторът в изпълнение на законовата забрана по чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си по чл.7 §1 от ОРЗД е длъжен да заличи данните или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните, каквито действия не са извършени (в този смисъл е и даденото тълкуване с Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23).

При наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, данните за липса на законово основание за обработване на тези данни, надлежно отправено искане за тяхното изтриване, и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл.17 §3 от ОРЗД, за ответника е възникнало задължение да предприеме действия по изтриване/заличаване на данните, посочени в заявлението на Г.. Като не се е произнесъл в установения срок и не е заличил данните, съобразно отправеното искане, ответникът незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбите на чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17 §1 б. „б“ и б. „г“ от ОРЗД мълчаливо е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя.

Сумирайки изложеното, съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При този изход от спора, преписката на основание чл.173, ал.2 от АПК следва да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението на Д. Г.. В случая обаче, доколкото след настъпване на мълчаливия отказ, предмет на настоящото производство и в хода на настоящото съдебно производство, е настъпила промяна в обстоятелствата и към настоящия момент в ТР в част „Актуален учредителен акт“ по партидата на „Кълект Сървисис Груп“ ООД се съдържа нов дружествен договор от 07.03.2023г., който е със заличени данни, то не е налице основание преписката да се върне на администратора за произнасяне по подаденото заявление. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настъпилите промени не касаят законосъобразността на оспорения отказ, доколкото към момента на неговото постановяване за органа е било задължение да заличи данните на Г. от обявения към онзи момент дружествен договор, но това не е било извършено, т.е. Г. има интерес от оспорване на незаконния мълчалив отказ и установяване на неговата незаконосъобразност.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски по делото, в това число и по отношение на разноските по адм.д.№ 2073/2021г. по описа на Административен съд Бургас и проведените касационни обжалвания. Съдът намира, че само част от заявените разноски съобразно приложения в настоящото дело списък следва да бъдат уважени.

Съгласно представения списък с разноски, за настоящото дело се претендира ответникът да заплати на предоставилия безплатна помощ на жалбоподателя, по реда на чл.38 от ЗА адвокат Ц. от АК София, адвокатско възнаграждение в размер 1000лв., на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Това искане е неоснователно. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК при уважаване на жалбата, като част от разноските на жалбоподателя, се присъжда възнаграждение за един адвокат. В процесния случай адв. Ц. е втори адвокат на жалбоподателя, поради което не следва да му се присъжда възнаграждение. При първоначалното разглеждане на жалбата, на л.75 от приложеното а.д. № 2073/2021г. на настоящия съд, е представен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя Г. и адвокат Т. Д. от АК София, с предмет на договора правна защита в производството по обжалване на мълчалив отказ по заявление вх. № 66-00-759/08.07.2021г. на АВ пред компетентния административен съд (какъвто се явява настоящия съд). Към този договор е приложено и пълномощно от Г. на адвокат Д. (л.6), с предмет представителство в производството по обжалване на същия мълчалив отказ пред компетентния съд, до приключването му пред всички инстанции, включително и в производства по отмяна и възобновяване. По делото липсват данни договора и пълномощното на адв. Д. да са били прекратени или данни за обстоятелства, индициращи невъзможност за изпълнение на договореното процесуално представителство, поради което ограничението по чл.143 ал.1 от АПК за заплащане на разноски само за един адвокат следва да се приеме за приложимо към конкретния случай.

В останалата част разноските следва да се присъдят съобразно представения списък, а именно в рамките на претендирания размер [рег. номер].

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. П. Г. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап.десен, мълчалив отказ на Агенция по вписванията по заявление на Г. с вх.рег.№ 66-00-759/08.07.2021г.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Д. П. Г. с [ЕГН], направените по делото разноски в размер [рег. номер].

ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане от Агенция по вписванията на адвокат Т. Ц. от АК София на възнаграждение по чл.38 ал.2 от АК за предоставена на жалбоподателя безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.