Решение по дело №147/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 197 / 18.03.2024 г. по адм. дело № 1576 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил заповед № РД 04-409 / 11.09.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Силистра.

Касаторът – директорът на ОДЗ – Силистра – моли съда да отмени първоинстанционното решение на СРС и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, а при условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът Н.Р.В., ЕГН **********, оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което първоинстанционното решение е законосъобразно.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД 04-409 / 11.09.2023 г. касаторът, на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 ЗСПЗЗ е наредил да се изземе от ответника следния имот от държавния поземлен фонд: имот с идентификатор ************(от който са обработваеми 7,200 дка), находящ се в землището на с. П., общ. С.; задължил е също така ответника, на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните сумата 864,00 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 40,00 лв./дка, за землището на с. П., общ. С..

СРС е отменил гореописаната заповед, като част от обосновката на отмяната се свежда до следните разсъждения: „[...] установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган [...] В конкретния случай административният орган не ангажира никакви доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 3 / 22.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В случая в протокола е отразено състоянието на имота като селскостопански двор – многогодишни полски култури, в представената ортофотокарта почти не се установява наличието на каквато и да било полска култура, а от становището на ответника е видно, че същият е приел /неизвестно въз основа на какви факти/, че се касае за насаждения от царевица. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 22.05.2023 г. установява единствено обработването на имота – засяването му с [...] полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките“.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Правилно районният съд е анализирал обвързващата материална доказателствена сила на протокола, с който се цели доказване на фактическото основание на оспорения административен акт. Въпросната сила не би могла да обхване факти, които попадат извън хипотезата на на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Комисията, съставила протокола, не е възприела пряко кой ползва процесния имот, поради което обвързваща материална доказателствена сила относно този факт не се е формирала. 2/ Фактическото основание на заповедта би могло да се приеме за установено, ако касаторът бе доказал пред районния съд, че процесният имот и съседен имот, ползван от ответника по касация, са обработени по един и същ начин и са засети с една и съща култура, при положение че останалите съседни на процесния имот площи са обработени по различен начин и са засети с друга култура. Такова доказване обаче не е било осъществено. 3/ В жалбата се съдържа следното оплакване: „Районният съд не е ценил допуснатите и събрани относими доказателства в производството и не е очертал фактическата обстановка, от която да се извлече годен от правна страна извод, сочещ към потвърждаване на оспорената заповед“. Това оплакване е бланкетно и е негодно да предизвика касационна проверка за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Защото касационните основания трябва да бъдат формулирани посредством точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението (чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). С други думи касаторът е следвало да посочи конкретните доказателствени средства, които не са обсъдени от СРС, и да се мотивира защо тяхното обсъждане е от съществено значение за правилността на въззивното решение. Вместо това касаторът, е изложил разсъждения, които биха били удачни за една въззивна жалба, но са неуместни в контекста на касационното обжалване. Въпросните разсъждения визират две доказателствени средства – договор за наем на процесния имот за стопанската 2021 / 2022 г. и протокол-опис за предаване имота на наемателя (ответника по касация), – въз основа на които се изтъква, че съгласно т. 2.3 от договора наемателят е трябвало да предаде имота на наемодателя с протокол-опис при изтичането на срока на ползването, обаче такъв протокол не е бил съставен и следователно наемателят е запазил неправомерно фактическата си власт върху имота. Посредством тези разсъждения касаторът прави фактически извод по съществото на спора въз основа на доказателствени средства, които изобщо не са били обсъдени от въззивния съд. Обсъждането им е недопустимо да се осъществи в касационната фаза на процеса поради разпоредбата на чл. 220 АПК, която забранява на касационния съд да прави свои собствени фактически установявания по съществото на материалноправния спор. Касационният съд не може също така да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, тъй като в касационната жалба няма оплакване за това, че въпросните доказателствени средства не са обсъдени във въззивното решение, а за съществените нарушения на процесуалните правила по принцип не може да се следи служебно (арг. чл. 218 АПК).

Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 / 18.03.2024 г. по адм. дело № 1576 / 2023 г. на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдия Павлина Георгиева-Железова:

Съдържащото се в касационната жалба оплакване, че районният съд не е ценил допуснатите и събрани относими доказателства във въззивното производство и не е очертал фактическата обстановка, трябва да бъде взето предвид във връзка с едно друго оплакване, изписано на следващата страница от жалбата, а именно: „За стопанската 2021 / 2022 г., както и за предходните години, по силата на договор за наем дружеството е обработвало процесния имот. При сключването на договора за наем, имотите са предадени с протокол-опис по т. 2 на наемателя. Съгласно т. 2.3 на договора наемателят предава имота на наемодателя с протокол-опис при изтичане на същия. В случая наемателят не е спазил клаузата на договора и не е предал имотите по надлежен ред след изтичане на срока на договора. От гореизложеното следва, че няма фактическо връщане на отдадените под наем имоти и тяхното владеене след срока на договора е неправомерно по смисъла на чл. 34 от ЗСПЗЗ“. Необходимо е също така да се съобрази изразеното при условията на евентуалност искане на касатора за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

От всички гореописани изявления, обективирани в касационната жалба, може да се извлече формулировката на касационно основание за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на договор за наем на процесния имот за стопанската 2021 / 2022 г. и протокол-опис за предаване имота на наемателя. Обсъждането на тези доказателствени средства би могло да доведе до различен отговор на въпроса дали ответникът по касация е осъществил ползване по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето защо не споделям становището на мнозинството от състава относно изхода на делото. Считам, че въззивното решение трябва да бъде отменено поради описаното по-горе съдопроизводствено нарушение, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Силистренски районен съд.