Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 322 06.10.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 401 по
описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.С.Б. с
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000525 от 18.06.2023г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед на А.С.Б. на основание
чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като
неправилно установена описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като
неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод,
че като собственик на МПС е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван
от лице с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/. Твърди, че за периода 16.06.2023г. до 23.06.2023г. е отсъствал от
Република България и нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежаваното от
него ППС да бъде управлявано от лице, чието СУМПС е било отнето. По подробно
изложени съображения, включително такива за нарушение на принципа за
съразмерност при постановяване на обжалвания административен акт, е направено
искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Г.Й.А.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000525/ 18.06.2023г., издадена от началник група в сектор ПП към ОД на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А.С.Б. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6
месеца, считано от 18.06.2023г. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 18.06.2023г. около 21.30ч. в гр.Стара Загора по бул.
Свети Патриарх Евтимий до № 82, в посока юг-север, собственият му лек автомобил
Мерцедес с рег.№ *** се управлява от лицето З.А.Б., което управлява МПС без
СУМПС – отнето със ЗППАМ № 23-1228-000232/ 23.03.2023г. по описа на сектор
„Пътна полиция“ – Стара Загора, по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, връчена на
23.03.2023г. и обжалвана. Посочено е, че заповедта за прилагане на ПАМ се
издава въз основа на съставен АУАН серия АД, № 0545070/ 18.06.2023г.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-1228-000525/ 18.06.2023г.
От приложения към преписката Акт за
установяване на административно нарушение серия АД, бл.№ 0545070 /л.16 по
делото/ е видно, че срещу З.А.Б. е съставен АУАН за това, че на 18.06.2023г.
около 21.30ч. в гр.Стара Загора по ул.“Св.П.Евтимий“ до № 82, посока юг-север,
управлява л.а. Мерцедес Е 220 ЦДИ, собственост на А.С.Б., като водачът не носи
СРМПС част II и
управлява без да притежава СУМПС – отнето по съответния ред; водачът
категорично отказва в 21.40ч. да му бъде извършена проба за алкохол с алкотест
дрегер 7510, както и да бъде извършена проба за наркотични вещества и техните
аналози с дръг тест 5000, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2; чл.150а;
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Вписано е, че
иззети 2 бр. регистрационни табели с № ***.
Видно от представената по делото
Справка за нарушител/водач /л.19-20 по делото/ се установява, че със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000232/ 23.03.2023г.
на З.А.Б. е била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. В графа „статус“ на справката е
вписано „обжалване на първа съдебна инстанция“.
От жалбоподателя са представени и
приети като доказателства по делото заверени копия на самолетни билети,
установяващи, че на 16.06.2023г. А.Б. е отпътувал от София за В., а на
23.06.2023г. е отлетял обратно за София.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от
23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която
на основание чл.43, ал.4, вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.165 и чл.172,
ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 23-1228-000525/
18.06.2023г., е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, на което временно е отнето свидетелството за управление на
МПС. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).
В случая Заповед № 23-1228-000525/ 18.06.2023г.
е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на А.Б. с обжалвания административен акт ПАМ е по последната
хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и от фактическа страна се основава на
това, че на 18.06.2023г. около 21.30ч. в гр.Стара Загора по бул. Свети Патриарх
Евтимий до № 82, в посока юг-север, собственият му лек автомобил Мерцедес с
рег.№ *** е бил управляван от лицето З.А.Б., като водачът е без СУМПС – отнето
със ЗППАМ № 23-1228-000232/ 23.03.2023г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на наложената на А.Б. принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че МПС с рег.№***.– собственост на А.Б., на описаните в заповедта
място и време, е управлявано от водач,
чието СУМПС е било временно отнето.
Независимо, че в представената по делото
административна преписка не се съдържа цитираната в оспорената заповед ЗППАМ №
23-1228-000232/ 23.03.2023г, с която е било временно отнето СУМПС на водачът З.А.Б.,
от приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че такава
заповед за прилагане на ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДВП действително е
била издадена и връчена на лицето З.Б.. Следователно доказано се явява
обстоятелството, че на посочената в процесната заповед дата – 18.06.2023г, З.Б.
не е притежавала СУМПС. Не е спорно, а и се установява от приложеното на л.21
по делото заявление за регистрация, че превозното средство - лек автомобил
марка Мерцедес, модел Е 220 ЦДИ с рег.№ ***, което е било управлявано от водач
с отнето СУМПС и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е
собственост на А.С.Б.. Но от представените от жалбоподателя по делото писмени
доказателства /самолетни билети/ по несъмнен и категоричен начин се установява
и че А.Б. е бил в обективна невъзможност да осъществи надлежен контрол над
автомобила си в периода от 16.06.2023г. до 23.06.2023г., поради отсъствие от
страната.
Принудителните административни мерки /каквато
по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен
резултат. Законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в
хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се свързва с
неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил,
преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него
автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства, в т.ч.
управлението от водач с отнето по реда на чл.171, т.1 ЗДвП СУМПС. В случая
обаче доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че
собственикът на лек автомобил с рег. № ***– А.Б., по никакъв начин, с никакви действия
или бездействия, не е предизвикал описания в обжалваната заповед противоправен
резултат. През времето, за което се сочи, че водачът с отнето СУМПС – З.Б., е
управлявала лекия автомобил с рег.№ ***, собственикът му е бил извън страната и
нито е разрешавал, нито е знаел или предполагал, че дъщеря му, на която не е
предоставял ползването на автомобила, ще го вземе и ще го управлява. Действително, за прилагането на ПАМ в
хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не
регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на
ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н/ на
собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС
административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената
материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче
не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна
съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ
противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни
последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Установената
конкретна фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Но при прилагане на принудителните административни мерки административният
орган е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. Конкретната мярка е несъответна
с целта, предвидена в чл.171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон,
която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен правната
сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели
на административната принуда /в този смисъл решение № 2975 от 28.02.2019г. на
ВАС по адм.дело № 12344/.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ
не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава
на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила
към установения противоправен резултат – управление на ППС от водач, чието
СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б „б” от ЗДвП. Поради което с
наложената на „А.С.Б. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35
от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 23-1228-000525 от 18.06.2023г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на А.Б. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като
постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в несъответствие с целта на закона и
при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР –
Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на А.Б. сумата от 760лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса и 750лв. адвокатско възнаграждение
за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие № 0247695 от 19.09.2023г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.С.Б. Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1228-000525 от 18.06.2023г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на А.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 760лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща
направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: