Р Е Ш
Е Н И Е -
170
Гр.Самоков, 14.09.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и първа година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
221/2020 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
М.Б.С. ***, е предявила срещу „Е.П.КОН“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Б.“ № 8, ап.6, представлявано от Л.И.В.,
иск с правно основание чл.200 от КТ- за заплащане на сумата от 18 000 лева
,представляващи претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
от 15.06.2018 год.,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на
увреждането /15.06.2018г./до окончателното й изплащане ,за заплащане на сумата
от 191 лева ,представляваща платени разходи /такси, консумативи / за лечение
,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на подаването на
исковата молба в съда /06.03.2020г./ до окончателното й изплащане ,като и за
заплащане на сумата от 520 лева, съставляваща пропусната полза в размер на
разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по
общественото осигуряване ,за периода от 15.06.2018 год. до 29.10.2018
год.,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на подаването на
исковата молба в съда /06.03.2020г./до окончателното й изплащане.Претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата сочи ,че с
ответното дружество е имала сключен трудов договор № 25-2017/22.05.2017 год. ,с
гласно който е изпълнявала длъжността машинен оператор /шивачка/ в негово
предприятие.Със заповед № 036/29.10.2018г. на управителя на дружеството
трудовото й правоотношение е прекратено.
Ищцата сочи ,че на 15.06.2018 год.
около 7.40 часа ,на път за работа на второкласен път № 62 59+300 автобусът
,който ги е превозвал, се е ударил челно н насрещно движещ се лек
автомобил.Твърди ,че вследствие на злополуката е било увредено здравето й
–получила телесни повреди, придружени с комоцио церебри,а в последствие и левостранна
парамедиялна дискова херния ,довело до временна
неработоспособност. Злополуката е призната за трудова с разпореждане №
22267/04.07.2018 год.
Ищцата твърди ,че в периода на
неработоспособността 15.06.2018г.-29.10.2018г. не е получавала трудово
възнаграждение ,а обезщетение по общественото осигуряване в размер на 560 лева
месечно,при което за нея възниква вреда ,изразяваща се в пропусната полза в
размер на 130 лева месечно ,равняващо се на разликата между получаваното брутно
трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване.Общият размер на пропуснатите ползи за периода
15.06.2018г.-29.10.2018г. е в размер на 520 лева.
Ищцата сочи ,че вследствие на
злополуката са възникнали имуществени вреди ,свързани с разходите ,които е
направила за платени такси за лечение и медикаменти в размер на 191 лева.
Ищцата изтъква ,че увреждането на
здравето ,което е получила в резултат на трудовата злополука , е свързано със
значителни физически и психически болки и страдания ,които търпи ежедневно
,намалено самочувствие и увереност в собствените й сили.Получените травми
са отразили на двигателната й дейност
,вследствие на увреждане на нервни коренчета и плексуси.Затруднява
се при извършването на определени движения.
В срока за отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си адв.Ю.С.е
представил писмен отговор ,в който е изразил становище за неоснователност на
предявените искове. Изложил е подробни съображения.Оспорва предявените искове
по основание и размер.Направил е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат при допусната небрежност и е изложил подробни
съображения.С отговора ответникът е поискал на основание чл.219,ал.1 от ГПК ЗАД
„А.Б.“ АД да бъде привлечено като трето лице помагач в производството по
делото.Сочи ,че между него и ЗАД „А.Б.“ АД към момента на събитието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка трудова
злополука № 13300170910000004/26.10.2017 год.Претендира разноски.
В първото по делото с.з. на
23.10.2020г. адв.А.-пълномощник на ищеца поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи като основателни и доказани.На
основание чл.214,ал.1 от ГПК е направил искане за изменение на размера на
предявения иск, представляващ обезщетение за неимуществени вреди от 18 000
лева да се счита предявен за сумата от 9000 лева и изменение на размера на
предявения иск ,съставляваща пропусната полза в размер на разликата между
брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване ,за периода от 15.06.2018 год. до 29.10.2018 год., да се счита
предявен за сумата от 96.00 лева .
С определение в с.з. съдът е допуснал
на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на исковата претенция на ищеца ,като
е намалил първоначално предявения размер на иска за обезщетение за
неимуществени вреди от 18000 лева на 9000 лева и е намалил първоначално
предявения размер на иска ,съставляваща пропусната полза в размер на разликата
между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по
общественото осигуряване ,за периода от 15.06.2018 год. до 29.10.2018 год. на
96.00 лева.
В с.з. на 23.10.2020 г. е конституирал
като трето лице помагач на страната на
ответника ЗАД „А.Б.“ АД.
Адв.С.
–пълномощник на ответника оспорва предявените искове .
Юрисконсулт А. –пълномощник на третото
лице –помагач ЗАД „А.Б.“ АД изразява становище ,че исковете са неоснователни и
недоказани.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните ,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.05.2017 год. между ищцата М.Б.С.
,в качеството й на работник и ответника „Е.П.КОН“ ООД,в качеството му на
работодател ,е сключен трудов договор ,по силата на който ищцата е изпълнявала
длъжността машинен оператор шиене,с месторабота Д. с основно месечно
възнаграждение 690.00 лева ,с 8 часов работен ден.
Със заповед № 036/29.10.2018 год. е
прекратено трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие на
основание чл.325,ал.1,т.1 от Кодекса на труда.
По делото са представени декларация за
трудова злополука № 610 от 02.07.2018 год. и разпореждане № 22267 от 04.07.2018
год. от НОИ-ТП-С. област ,в което е прието ,че декларираната злополука вх.№ 610
от 02.07.2018 год. на Териториално поделение –С. област от осигурителя „Е.П.КОН“-ЕООД,
станала с М.Б.С. на 15.06.2018 год. ,на основание чл.55,ал.2 от КСО се приема
за трудова злополука. Отразено е ,че съгласно протокол N3/2018г. за разследване на злополуката от осигурителя
,констативен протокол № 69/15.06.2018 год. от РУ-Самоков,
обясненията на пострадалите Г.Д.Л.и Н.Д.Т., злополуката е станала по време на
обичайния път при придвижване от основното място на живеене до работното място
.При пътуване с микробус на фирма превозвач по договор и вследствие на
станалото ПТП ,пострадалата М.С. е получила мозъчно сътресение.
По делото е представен договор за
превоз от 06.01.2015 год.,сключен между „Е.П.КОН“ ООД,като възложител и „М.“
ЕООД,като превозвач, с който възложителят възлага на превозвача да извършва
превози на работници на възложителя по маршрут ,определен от възложителя–гр.С.-с.Д. област К. ,със собствени автобуси .
По делото е представен констативен
протокол № 69 от 15.06.2018 год., съставен от мл.автоконтрольор
С.Г.Н.за ПТП на 15.06.2018г., настъпило около 07.40 ч. на второкласен път № 62
км.59+300 /Д.-С./.ПТП е станало между автобус „М. С. 311 ЦДИ“, собственост на
„М.“ ЕООД, управляван от В.Л.Д.и лек автомобил „А. 147“,управляван от В.С.В.,собственост
на А.М.В.В..Като причина за ПТП е отразено-навлизане
на участник 1 на десен завой ,при непрекъсната осева линия в насрещната пътна лента
и се е сблъскал челно с движещия се по нея втори участник в ПТП.Има пострадали
лица ,между които ищцата М.Б.С. ,транспортирана в болница „Иван Рилски“-гр.Д.
,с комоцио.
Съгласно епикриза
от неврологично отделение в МБАЛ „Св.Иван Рилски-2003“ гр.Д. ,М.Б.С. е приета
за лечение на 15.06.2018 год. и е изписана на 18.06.2018 год. ,с окончателна
диагноза „Комоцио церебри“
Съгласно епикриза
от МБАЛ ”И.” ЕООД, М.Б.С. е приета за лечение на 02.11.2018 год. и е изписана
на 07.11.2018 год.,с окончателна диагноза „Увреждане на нервни коренчета и плексуси.Левостранна лумбо-сакрална радикулопатия с
възбудена сетивна симтоматика.Остър болков синдром.Придружаващи заболявания-състояние след
контузия на главата.
Съгласно епикриза
от „Специализирана болница за рехабилитация –Национален комплекс“ ЕАД,филиал
момин проход,М.Б.С. е приета за лечение на 11.12.2018 год. и е изписана на
18.12.2018 год. с диагноза-лечение ,включващо други видове рехабилитационни
процедури .Увреждания на лумбо-сакралните коренчета.
По делото са представени
6
броя болнични листа ,издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ООД и МБАЛ „И.“
ЕООД;копие от фактура от 12.10.2018г. и фактура от 08.08.2018г. на
МБАЛ „И.“ ЕООД за такса за издаване на болничен лист от ЛКК,на стойност от по
25.00 лева ;фактура от 20.07.2018г. и фактура от 10.09.2018г. на МБАЛ „И.“
ЕООД, за такса за издаване на болничен лист от ЛКК,на стойност от по 25.00
лева; фактура от 18.06.2018г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ ООД, за болнична
такса,на стойност 10.50 лева ; 7 броя касови бележки ;4 броя рецепти .
По делото е извършена
съдебно-медицинска експертиза,от заключението ,на която се установя следното:На
15.06.2018 год.,вследствие на възникнало ПТП,като пътник в автобус ,М.Б.С. е
получила травма на главата ,изразяваща се в мозъчно сътресение.Предвид липсата
на данни за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние ,мозъчното
сътресение й е причинило временно разстройство на здравето ,неопасно за живота.
Видно от заключението ,установената
травма на главата е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на
удар върху такъв и добре отговаря да е получена при посочения вид ПТП.Налице са
медицински основания да се приеме пряка причинно-следствена връзка между
травмата на главата и настъпилото ПТП на 15.06.2018 г.
Според вещото лице по отношение на диагностицираната около 5 месеца по-късно левостранна парамедиянна дискова
херния на нивото между пети поясен прешлен и първи
кръстен прешлен ,данните от приложената медицинска документация категорично
отхвърлят причинно-следствена връзка между това болестно увреждане и
пътно-транспортното произшествие ,възникнало на 15.06.2018г.От първичната
медицинска документация се установява ,че при пострадалата са били налице
единствено оплаквания от страна на травмата на главата ,а останалия
неврологичен статус е бил в норма ,без каквито и да е симптоми за увреда на гръбнака.От проведеното лечение и изследвания от 02.11.2018 год. е видно ,че
се касае за новопоявили се оплаквания с давност от
6-7 дни „появили се след навеждане“.
Видно от заключението М.Б.С. е била
приета за болнично лечение в деня на инцидента ,проведено е класическо лечение
на мозъчно сътресение –вливане на водно-солеви
разтвори –физиологичен серум и Рингер, на лекарства
за борба с мозъчния оток-Манитол и Дексаметазон, за лечение на мозъчна тъкан-Ноотропил
и Милгамма, за лачени еза
позивите за повръщане –Деган,за лечение на виенето на
свят –Вестибо,прием на общоукрепващ
витамин-Вит.С и на обезболяващи –Парацетамол и
Аналгин.Проведено е образно изследване –компютърна томография на главен мозък.
Мозъчното сътресение спада към групата
на закритите черепно травми .Касае се за черепномозъчна
травма ,протичаща се с общомозъчни симптоми без
изразени огнищни неврологични прояви.Восновата на болестната картина лежат процеси на потискане
на кората на главния мозък.В повечето случаи се наблюдава леко помрачаване на
съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж,становяват
се понижен мускулен тонус,хипорефлексия ,забавена
сърдечна дейност ,спадане на артериално налягане ,разстройство на дишането.След
проясняване на съзнанието се отбелязват паметови
нарушения ,антиградна и ретроградна амнезия /загуба
на паметта за събития преди или след мозъчното сътресение ,дезориентация за
време,промяна във фиксационната памет/.Много често
болните се оплакват от главоболие и повръщане безсъние ,световъртеж.При леките
степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми
преминават още същия ден или през следващите дни .При тежка форма на мозъчно
сътресение оплакванията продължават със седмици и месеци.Особено продължителни
и неприятни са вегетативните прояви –главоболие ,изпотяване ,световъртеж ,шум в
ушите, зачервяване или пребледняване ,цианоза/посиняване/
на лицето, учестяване на сърдечната дейност
,разстройство на съня ,нарушения на дишането.В с.з. вещото лице пояснява ,че
съгласно представената медицинска документация мозъчното сътресение е било лека
към средна степен на изразеност.В случая ,видно от
приложените болнични листове, оплакванията от постравматично
главоболие е наложило нетрудоспособност до месец октомври 2018 г.Болничното
лечение при пострадалата М.Б.С. е продължило 4 дни .Липсват данни за
продължителността на лечението в домашни услови я, общата нетрудоспособност е
била до месец октомври 2018 год.
Видно от заключението ,здравословното
състояние на ищцата към момента е добро
,с пълно възстановяване от получената черепно-мозъчна травма –мозъчно
сътресение.Описаните в приложените рецептурни бланки
медикаменти са свързани с класическото лечение на мозъчно сътресение.Стойността
на лечението се доказва чрез касови бонове за закупени медикаменти ,пряко
свързани с лечението на процесната травма.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява ,че
извършените разходи по лечението на ищцата за периода от 15.06.2018г. до
29.10.2018 год. възлизат общо на 180,52 лева.
Видно от заключението ,след извършена
от вещото лице справка в „Райфайзенбанк“ офис С. ,на М.Б. С.а за периода от
15.06.2018г. до 15.11.2018 год. ,са преведени суми за подадени болнични листа
,за периода от 15.06.2018г. до 26.10.2018 гд.в общ
размер на 2 540 лева.По разплащателната ведомост за периода м.юни 2018г.
до 29.10.2018 год.,ищцата е получила заплащане по разплащателни ведомости,
както следва: на 12.07.2018г. изплатена заплата за м.юни 2018г.-348,97 лева
/чиста сума за времето до 15.06.2018г./, на 14.11.2018г. е изплатена сума за 18
дни ПГД за 2018г.-488,92 лева За последния пълен работен месец , а това е месец
май 2018г., ищцата е получила чиста сума 588,97 лева.За целия периода от
15.06.2018г. до 26.10.2018г. ищцата е ползвала 4 месеца и 10 дни отпуск по
болест или 134 календарни дни ,като за това време възнаграждението е щяло да
бъде 4 месеца по 588,97 лева -2 355,88 лева и 10 работни дни по 28.50 лева -280,50
лева или общо 2 636,38 лева.
Видно от заключението разликата между
чистата сума за получаване за 4 месеца и 10 работни дни от 2 636,38 лева и
полученото обезщетение по обществено осигуряване ,за периода от 15.06.2018г. до
26.10.2018г. от 2 540,06 лева е 96,32 лева в по-малко.
От показанията на свидетеля К.А.З.,във
фактическо съжителство с ищцата се установява ,че на 15.06.2018г. към 8.10 и
8.15ч. сутринта му се обадила ищцата и му казала ,че са катастрофирали с
микробуса на път за работа.Тръгнал към мястото.Катастрофата била на последния
завой ,точно преди правата част на пътя Самоков-Д.,
при спускането на К..На мястото били микробуса и автомобил ,с които е
възникнало ПТП.Отишъл в болницата в гр.Д. .Ищцата била там ,била замяна ,много
изплашена и в недобро състояние.Сочи ,че е имало период ,в който ищцата е приемала
лекарства всеки ден.Три –четири месеца след инцидента взимала успокоителни,
Била притеснена ,не можела да спи добре.Не можела да върши добре домакинската
работа, при натоварване с физическа работа виело й се свят.Изпитвала страх да
пътува .След инцидента 3-4 месеца продължавало да й прилошава.Заявява ,че и към
момента при натоварване с малко физическа работа ищцата получава замайване
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са осъдителни
искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от трудова злополука, както и за присъждане на пропусната полза-разликата между полагаемото трудовото
възнаграждение и полученото обезщетението по общественото осигуряване за периода от 15.06.2018 г. до 29.10.2018 г. поради
временна неработоспособност от трудовата
злополука.Исковете са допустими ,а разгледани по същество частично основателни.
Съгласно разпоредбата на
чл.200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи и обезщетение за разликата между
причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза,
и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - чл.200, ал.3 КТ.От
тази законова разпоредба следва, че фактическите състави за възникване на
отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника/служителя,
имаща по същество обективен характер, кумулативно включва следните
предпоставки:1/наличие на трудово правоотношение между работодател и пострадал
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение;
3/вреда, претърпяна от пострадалия и 4/ причинна връзка между трудовата злополука
и вредата.
По делото не се спори, а
това се установява и от събраните доказателства, че между страните е
съществувало безсрочно, валидно, трудово правоотношение по време, на което на
15.06.2018 г. около 7.40
часа ,на път за работа ,при придвижване от основното място за живеене до
работното място, на второкласен път № 62 59+300 ,при пътуване с микробус на
фирмата превозвач по сключен договор, микробусът се е ударил челно с насрещно
движещ се лек автомобил и е настъпило ПТП, вследствие на което ищцата е
претърпяла злополука –получила е травма на главата ,изразяваща се в мозъчно
сътресение ,без изпадане в безсъзнателно състояние.
С оглед приетото за безспорно между страните наличие на трудово правоотношение към момента на увреждането, че е налице трудова злополука, установена и съобразно изискванията на закона и съдебната практика с надлежен акт-Разпореждане № 22267/04.07.2018г. на ТП-С. град, то следва да се ангажира отговорността на работодателя за репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди от страна на пострадалия работник.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства еднозначно се установява наличието на
причинна връзка между трудовата злополука и имуществени и неимуществени вреди
претърпени от ищеца, както и пропуснати ползи в размер на разликата между полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 15.06.2018 г. до 29.10.2018 г. ,поради
временната неработоспособност от трудовата злополука
и полагаемото
трудовото възнаграждение.
Относно размера на
имуществените вреди съдът съобразява заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
паричните средства ,изразходвани от ищцата за заплащане на такса престой в
болнично заведение ,за издаване на болнични листове и закупуване на
медикаменти,свързани с лечението на получената травма са в общ размер на 180,52
лева.Предвид наличието на пряка причинна връзка между
тези имуществени вреди и трудовата злополука, съдът намира искът по чл. 200, ал. 1 КТ като частично основателен до
размера на 180,52 лева ,както и искането за присъждане на законна лихва върху
претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020 г.,
до окончателното плащане.Искът следва да
бъде отхвърлен над този размер до претендирания в
исковата молба пълен размер от 191,00 лева като неоснователен.
Относно размера на
имуществените вреди по чл. 200,ал.3 КТ, е
налице съдебна практика, съгласно която обезщетението
по чл. 200, ал.3 КТ е свързано със задължението на работодателя да
обезщети една имуществена вреда.Тази вреда се изразява в разликата между
плащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатото след
това обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В този случай
имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя се
изразява в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия /Р. № 492/19.7.2010 г. ГД
№ 1114/2009 г., III г. о.; Р. № 548/06.12.2010 г., ГД № 1119/2009 г., III г.
о./.Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако беше здрав и
работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка /Р. №
119/12.07.2013 г., ГД № 675/2012 г., на IV г.о./.Приетото и неоспорено заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза сочи,че между полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 15.06.2018 г. до 29.10.2018 г. поради
временната неработоспособност от трудовата злополука и полагаемото трудовото
възнаграждение, има разлика в размер на
96,32 лв. по-малко, поради което искът е основателен, в претендирания
размер, както и искането за присъждане на законна лихва върху претенцията, считано от
датата на исковата молба – 06.03.2020 г., до окончателното плащане.
Събраните по делото доказателства сочат,че са налице
предпоставките за възникване на отговорността на ответника по чл. 200, ал.1 КТ за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.Както бе посочено по
–горе установено е по делото, че злополуката, станала на 15.06.2018 год., при
която ищцата М.Б.С. е получила травма на главата, причинила й мозъчно
сътресение, е трудова по смисъла на чл. 55,ал.2 КСО и чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй
като са налице всички елементи на този институт – увреждане на здравето на
работника, което е внезапно по своя характер; злополуката е настъпила по време
на обичайния път на отиване на работника до работното му място;в резултат на
увреждането от злополуката пострадалата е била временно неработоспособна за
периода от 15.06.2018 до 29.10.2018 год., както и причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат–неработоспособността.Установи се, че в
резултат на трудовата злополука ищцата е получила контузия на главата,
изразяваща се в сътресение на мозъка, в периода на
възстановяване от 15.06.2018 год. до месец октомври 2018г., ищцата е изпитвала главоболие,
приемала медикаменти,свързани с лечението на получената травма –мозъчно
сътресение, изпитвала тревоги, неразположение, чувствала се замаяна, имала
проблеми със съня ,била е разстроена, страхувала се да пътува.Не можела да
върши добре домакинската работа, при натоварване с физическа работа виело й се
свят..
Установено е също, че болничното лечение при
ищцата е продължило четири дни ,възстановителният период е продължил около 3-4
месеца, както и че понастоящем ищцата е възстановена напълно от травмата, без
никакви остатъчни явления или поражения.
Размерът на обезщетението на
неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта – чл.52 от ЗЗД.Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. (Раздел
ІІ-ри от Постановлението) определянето на размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.По
делото се установи, че в резултат на злополуката ищцата е получила временно
разстройство на здравето–мозъчно сътресение.Търпени са болки, страдания и
неудобства, като няма данни да са били силни и с висока интензивност,
възстановителния период е продължил около 3-4 месеца, понастоящем ищцата е
възстановена напълно.Съвкупната преценка на изложените факти е,че справедливо и
обосновано е за това увреждане на ищцата да й се изплати обезщетение в размер
на 3500 лв., което съдът приема за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като
до пълния размер на този иск от 9 000 лв. предявения иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Относно обусловената искова претенция с правно основание чл.
86 ЗЗД за присъждане мораторна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес като законна
последица от уважаване на иска за неимуществени вреди на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
сумата от 3000 лева, считано от датата на трудовата злополука – 15.06.2018 г., до окончателното изплащане.Съображенията за това са
следните: Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е.той дължи обезщетение от момента на настъпване
на увреждането.Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на
вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт,
е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането.Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя
за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова
злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на
чл. 212 КТ
/Р. № 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г., IV г. о./.Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ,
за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за
причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският
закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда
на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука,
приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД -
работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване
на увреждането, резултат от трудова злополука /Р. № 5/02.02.1995
г. ГД № 565/1994 г. на IV г. о./.Ответникът следва да заплати на ищцата и
законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 3500 лева
неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание ,вследствие претърпяната
от ищцата трудова злополука,от датата на увреждането /15.06.2018 год./ до
окончателното изплащане,като за разликата над 3500 лева до пълния предявен
размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По възражението на
ответника за съпричиняване на трудовата злополука от
ищцата, във връзка с приложението на разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ,която
предвижда възможност за намаляване на отговорността на работодателя, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.Прието е, че не всяко съпричиняване на
вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел- поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и.Грубата небрежност не се
отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия.Следователно при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата: 1/без
необходимото старание и внимание и 2/в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност /Р. № 125/04.05.2016 г., ГД №
4417/2015 г. на IV г. о./.Доказването на грубата небрежност е в тежест на
работодателя, който е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.В
настоящия случай ответникът-работодател не представи никакви доказателства в
подкрепа на твърдението, че с действията си ищцата е допринесла за настъпване
на инцидента, поради което същото е неоснователно.
По иска
за заплащане на законна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея
разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 252,12 лева
адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на РС-С. сумата в размер на
121,99 лева за възнаграждение за вещи лица .
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 783.00 лева адвокатско възнаграждение и
да заплати в полза на РС-Самоков сумата в размер на
178.00 лева за възнаграждение за вещи лица.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на РС-С. държавна такса в размер на 151,06 лева върху уважената част от иска.
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.КОН“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Б.“ № .., ап…, представлявано от Л.И.В. да заплати на М.Б.С. ЕГН: **********, сумата от 3500 лв. ,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания ,причинени от трудова злополука,
настъпила на 15.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на злополуката–15.06.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3500 лева до пълния предявен размер от 9000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.П.КОН“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Б.“ № ., ап.. представлявано от Л.И.В. да заплати на М.Б.С. ЕГН: **********, сумата от 180,52 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – такса престой в болнично заведение ,за издаване на болнични
листове и закупуване на медикаменти,свързани с лечението на получената травма
,вследствие от причинена трудова злополука, настъпила на 15.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба–06.03.2020 г. до окончателното плащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 180,52 лева до пълния предявен размер от 191.00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.П.КОН“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Б.“ № 8, ап.6, представлявано от Л.И.В. да заплати на М.Б.С. ЕГН: **********, сумата 96.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за периода от 15.06.2018 г. до 29.10.2018 г., в следствие на
получено по-малко обезщетение от НОИ в сравнение със заплатата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
06.03.2020 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА „Е.П.КОН“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“Б.“ № .., ап.., представлявано от Л.И.В. да заплати на М.Б.С. ЕГН: **********,***
сумата от 252,12 лева, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.КОН“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Б.“ № 8, ап.6, представлявано от Л.И.В. да заплати в полза на РС-С. сумата в размер на 121,99 лева за възнаграждение за
вещи лица .
ОСЪЖДА
М.Б.С. ЕГН:**********,*** да
заплати на„Е.П.КОН“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“Б.“ № 8, ап.6, представлявано от Л.И.В.
сумата от 783.00 лева, представляваща сторени по делото от ответника
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.С. ЕГН:**********,*** да заплати в полза на РС-Самоков сумата в
размер на 178.00 лева за възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА Е.П.КОН“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Б.“ № ., ап…, представлявано от Л.И.В. да заплати в полза на РС-С. държавна такса в размер на 151,06 лева върху уважената част от иска на основание чл.78,ал.6
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: