Решение по дело №7490/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3346
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева Точевска
Дело: 20225330107490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3346
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330107490 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във
връзка с чл. 50 от ЗЗД, вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Б. Л. М., ЕГН: **********, от село ********, община *****, област ********,
ул. „*******“ *****, чрез пълномощниците адв. С. Н. и адв. Т. Т. е предявила против Община
********, БУЛСТАТ: *******, с адрес: град ******, ул. „*******” № ****, представлявана от
кмета П. М., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева
(двадесет хиляди лева), остатък от частичен иск, предявен за сумата от 30 000 лева, по който с
влязло в сила решение вече е било присъдено парично обезщетение от 10 000 лева- главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в
следствие на травматично увреждане, получено на ******* г., при попадане на ищцата в
необезопасен отводнителен канал, находящ се в село *****, ул. „*******“ № ****, както и сумата
от 88, 39 лева (осемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) - главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени CD диск и
медикаменти за лечението, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
деликта до окончателното им погасяване.
В исковата молба се посочва, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело
******* г. на *******, ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, като
частична от 30 000 лева, представляваща обезщетение на причинени на ищцата неимуществени
вреди, сумата от 2 649, 60 лева- обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение) и сумата
от 3 493, 88 лева- имуществени вреди, представляващи разлика между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва. В
1
настоящото производство се претендирал остатъкът от сумата от 20 000 лева, до пълния размер на
първоначално търсеното парично обезщетение, както и направени нови имуществени вреди.
Описва се фактическата обстановка около настъпване на инцидента, причинените вреди и
последвалите лечение и възстановяване.
Досежно инцидента се сочи, че на ***** г., се прибирала от гр. ***** към дома си в с.
*****, като управлявала лек автомобил „********“ с рег. № *******. Преминавайки през с.
********, около 20:00 часа спряла на ул. „*******“ № ****** пред магазин „**********“. Твърди,
че след излизане от магазина, направила няколко крачки и стъпвайки с левия си крак усетила как
потъва в нещо. Не е било светло, било е тъмно, улицата не била осветена. Усетила извъртане и
много силна болка в областта на левия глезен, след което паднала на асфалта на лявата си страна,
като й се притекли преминаващи хора на помощ. Установила, че е попаднала в необезопасен
отводнителен канал за вода с размери от около 50 см., успоредно на оста на пътя, продължаващ по
продължението на тротоара. Твърди, че дъщеря й звъннала на спешна помощ, като линейката
пристигнала около 21:15 часа. На място обездвижили левия крак на ищцата под коляното. След
приемането й в болница и извършване на медицински изследвания се наложила оперативна намеса
с епидурална анестезия, за да се отстранят счупени парченца кост и да се намести костта, като
операцията продължила от 00:30 часа до 02:37 часа. За операцията и вложените материали –
планки и фиксиращи пирони, била заплатена парична сума, която била присъдена с решението по
горецитираното дело.
Твърди се през целия оздравителен процес, който продължава и към момента, както и
към завеждане на исковата молба ищцата да е изпитвала и да продължава да изпитва болки и
страдания. Неколкократно през пролетта на *****г. й се налагало да посети Спешен кабинет към
******** гр. ******, поради внезапно влошаване състоянието на левия долен крайник, на
оперираното място.
На ******** г. поради нетърпими болки посетила спешен кабинет на ********, където
й бил извършен преглед и направена рентгенография на глезен, за което се издал и CD. На *******
г. поради оток на левия глезен отново посетила същия спешен кабинет в болницата, където след
преглед й било предписано лечение и назначена физиотерапия и рехабилитация. Поради
състоянието си още на два пъти посетила спешния кабинет- на ******* г. и ******* г., като се
констатирали усложнения в хода на лечението, поради настъпил оток на оперираното място с
невъзможност да стъпва на левия си крак, съпроводено с много болки. От инцидента ищцата
търпяла болки, страдания, притеснения, неудобства, безпокойства, напрежение, получила и
психически проблеми- тревожност и депресия, за което й били предписани съответни
медикаменти. Новите имуществени вреди се изразявали в заплатени медикаменти и направени
изследвания, като всички те възлизали общо на сумата от 88, 39 лева. Посочва се, че според ТР
****** г. на ***** на **** при уважен частичен иск пределите на ***** обхващали основанието на
иска, правопораждащите факти, страните и съдържанието на материалното правоотношение до
признатия размер на субективното материално право, като за тези неща вече било недопустимо в
последващ процес да се спори. Моли за осъждане на ответника да заплати търсените обезщетения,
претендира и разноските по делото.
В съдебно заседание чрез пълномощниците си поддържа исковете и моли да се уважат
в пълния им предявен размер, като претендира разноски – 800 лева заплатена ДТ, 2000 лева адв.
възнаграждение, за което ответникът е възразил за прекомерност, 150 лева депозит за СМЕ и 219,
50 лева – завишен депозит за възнаграждение на вещото лице по приетото заключение.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си гл. юрк. И. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че било безспорно наличието
на вече влязло в сила решение, с което на ищцата било присъдено парично обезщетение по случая.
Искът до пълният му размер, предмет на разглеждане в процеса, бил прекомерно завишен.
Претенцията била недоказана, размерът не отговарял на принципите на справедливост и не
съответствал на претърпените страдания. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски.
Прави възражение и за прекомерност на разноските на ищеца.
В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора, оспорва исковете като
прекомерно завишени и не съответстващи на действителното състояние на ищцата, за която било
установено, че вече е възстановена от предишните операции. Възразява за прекомерност на
хонорара на пълномощника на ищцовата страна и от своя страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните и от приложеното гр. дело № ********г. по описа на
****** се установява, че с влязло в сила на ******** г. Решение № ********* г. по гр. дело №
*********г. по описа на ****** е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД Община
********, ЕИК ****** да заплати на Б. Л. М., ЕГН ********** сумата от 10 000 лв. – частично от
сумата от общо 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на травматично увреждане, получено на ******* г. при попадане на
ищцата в необезопасен отводнителен канал, находящ се на ул. „*******“ № ***** в с. *****, пред
магазин „******“, сумата от 2 649, 60 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени разходи
за лечение и сумата от 3 493, 88 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
временна неработоспособност за периода от ******* г. до ****** г., ведно със законна лихва
върху всяка една от главниците от датата на настъпване на инцидента – ****** г., до
окончателното изплащане на задължението, като са присъдени и разноски. С решението със сила
на присъдено нещо е установено, че на посочената от ищцата дата същата е попаднала в
необезопасено отводнително съоръжение, за което ответната община отговаря, вследствие на което
е претърпяла счупване на долен ляв крайник, оперативно наместване на същия, изпитала е болки и
страдания, претърпяла е и имуществени вреди. В мотивите си съдът е приел, че по справедливост
за причинените на ищцата болки и страдания се следва обезщетение в размер на 18 000 лева, от
които е уважил иска в предявения частичен размер от 10 000 лева. Следва да се отбележи, че така
цитираното решение е задължително за настоящия съдебен състав в частта, с която е прието, че
ответната община носи отговорност за процесното отводнително съоръжение, че счупването е
настъпило по описания от ищцата начин, и за размера на присъдените вреди в размер на 10 000
лева, както и че това е част от цялата претенция на ищеца в общ размер на 30 000 лева. За
разликата над 10 000 лева и в частност до приетия в мотивите размер от 18 000 лева, респ. до
претендирания от ищеца такъв от 30 000 лева горецитираното решение няма сила на присъдено
нещо, поради което вредите, надвишаващи размера на присъдените такива, подлежат на
установяване на общо основание с всички допустими от закона доказателствени средства.
Решението е задължително за настоящия съдебен състав и в частта досежно
имуществените вреди, за които обезщетение е присъдено, с оглед преценката дали претендираните
3
в настоящото производство вреди представляват новонастъпили такива от същата злополука или
са вреди, за които вече предходният съдебен състав се е произнесъл.
В производството по гр. дело № ********г. са ангажирани писмени доказателства за
това, че на *******г. при падането на ищцата са причинени множество счупвания на
подбедрицата, закрито, извършено е оперативно – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула на ******* г., поставени са импланти за фиксиране на костта, оттогава
до ********г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. На ******г. ищцата е
постъпила в болница за оперативно отстраняване на поставените импланти поради миграция на
метални тела – епикриза л.****** от приложеното гр. дело № *******г. От ***** до ******г.
ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. От приетото по това дело СМЕ по
писмени данни, без личен преглед на ищцата, е установено, че на ищцата е било причинено
счупване на двете кости на лявата подбедрица в областта на глезнната става – триглезенно
счупване с изкълчване в долната част на подбедрицата, като описаното увреждане отговаря по
време и начин на описаните в исковата молба факти. Посочено е, че такова счупване причинява
трайно затрудняване движението на крайника за около 6-6 месеца, което се подкрепя и от
представените от ищеца болнични листове за временна неработоспособност, проведените
консултации и рехабилитационни процедури.
По настоящото дело е представена допълнителна медицинска документация за
новонастъпилите оплаквания на ищеца на мястото на увреждането. От амбулаторен лист за
преглед в Спешно отделение на ******** на дата *******г. се установява, че ищцата е прегледана
поради оплаквания от болка в лява тибия, назначено е рентгенографско изследване, извършено на
същата дата, от което е установено остеосклеротични промени в областта на дистална лява тибия
като при давностна фрактура. наличие на дискретна периостална реакция по латералния контур на
тибията в съседство, заключение – давностна фрактура на дистална лява тибия, дадени указания за
терапия. На ******г. отново е извършен преглед на ищцата от д-р Л. П., за което е издаден амб.
лист. Установено е, че се наблюдават първични цикатриси по латералната и медиална страна на
лява глезенна става, оток в областта на глезена, като са открити палпиращи се подкожни
грануломи в дисталните части на опративните цикатрикси. Назначена е медикаментозна терапия и
ищцата е насочена към физиотерапия и рехабилитация. На *******г. ищцата е прегледана от д-р А.
А., като е установено обективно състояние - оточност в лява глезенна става, уплътнени
постоперативни цикатрикси, палпаторна и функционална болка, мускулен дисбаланс и ограничени
двигателни обеми, походка анталгична, затруденена. Издаден е амб. лист. Назначена е
физотерапия – 20 процедури. На *******г. е извършен повторен преглед от същия специалист, за
което също е издаден амб. лист. В него е отразено, че след физиотерапевтичните процедури
оплакванията са частично редуцирани и походката е подобрена, редуцирана е оточността на
ставата и уплътнението на цикатриксите, наблюдава се по-слаба палпаторна болка, мускулния
баланс и двигателните обеми са слабо увеличени, а походката е оптимизирана.
Представени са и доказателства за назначените изследвания и изписани медикаменти,
както следва – изписани медикаменти от д-р П. – фиброзинол гел, фиброзим капсули, диклопрам
капсули, на обща стойност 43, 39 лева, предоставяне на запис на диск извършено образно
изследване в *********** – 45 лева с ДДС, за което е представена фактура и касова бележка от
********г., общо разходи - 88, 39 лева с ДДС.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д. Б. М.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява,
4
че при преглед на ищцата, която е на **** г., извършен на *******г. е установил, че лицето е
напълно възстановено като конфигурация на лява глезенна става, има ограничение на дорзалната
флексия с 5 градуса спрямо здравия крак. Установен е лек оток в областта на външния малеол,
болезненост при палпация в долния край на външния оперативен цикатрикс, където се опипват с
големина на оризови зърна болезнени грануломи тип „чуждо тяло“, дължащи се най-вероятно на
нерезорбирани хирургични конци. Има оплаквания от болезненост при движение, при по-
продължително натоварване и ри промяна във времето. Походката е стабилна без накуцване.
По поставените от ищцата въпроси вещото лице отговаря, че многофрагментното
счупване на глезенната става, съчетано с нейното изкълчване, е тежка вътреставна травма, особено
за тази става, която е с малка повърхност, а поема цялата тежест на тялото. Почти винаги
последица от такава травма е начална остеоартроза в тази област, която се развива във времето в
зависимост от натоварването на ставата и трудовата дейност, теглото на лицето, начина му на
живот. В случая при ищцата това се съчетава с генетично обусловено предразположение за
образуване на грануломи тип „чуждо тяло“. Посочено е, че лицата с такива увреди задължително
трябва да провеждат ежегодно и планово физиотерапевтични и балнео-санаториални лечебни
курсове в оторизирани лечебни заведения. Посочено е, че ищцата до края на живота си трябва да
се съобразява с тази травма и изискванията към нея. Сочи се да е налице причинно-следствена
връзка между настъпилата на ******г. травма и оплакванията и измененията, които се установяват
и след ******г. Сочи се, че описаните промени в здравословното състояние на ищцата неминуемо
са причинили на същата нови болки и страдания и са свързани с първоначалната травма, но
болката е субективен фактор с различен праг за всеки човек и не е възможно да се установява с
медицински изследвания. Обективно се установява получаване на постоянно ограничени движения
и оток, сочи се, че нарушаване на походката все още липсва, като се сочи, че къ,м момента самата
травма и последиците от нея не водят до затруднение в самообслужването на лицето и свободното
му придвижване.
В съдебно заседание д-р М. уточнява, че на ищцата действително са причинени нови
болки и страдания в пряка причинно-следствена връзка с травмата, че цял живот трябва да се
съобразява с тази двустранна фрактура. Досежно грануломите от конците сочи, че те също са в
причинно-следствена връзка с първоначалната травма, тъй като ако тя не би настъпила, не би се
наложило оперативно лечение, първо, за поставяне на имплантите, впоследствие – за тяхното
премахване, всичко това трябва да се шие с конци, а грануломите са от тях. Ако не е имало травма
и шиене с конци, то грануломите не биха се получили. Те не са в резултат на недобре свършена
работа от страна на лекарите или неподходящи конци, а на начин на реакция на организма към
чуждо тяло, това се наричало гранулом тип чуждо тяло и в случая причината за него били конците.
Тези грануломи са неприятни, напипват се и са болезнени. След първата операция по поставяне на
имплантите не са установени, установени са след тази по премахването им, когато организмът се е
мобилизирал и е направил тази имунна реакция, но е възможно да са били образувани още първия
път, просто тогава болките на ищцата от самата травма са били приоритетни, фокусът е бил върху
рехабилитацията, която е била болезнена, поради което е възможно и да не са били открити на по-
ранен етап. Сочи се, че това е имунен отговор на организма към чуждите тела, в случая конците.
След операцията по поставяне на имплантите ищцата е имала оплаквания от болките при
раздвижването, като в момента на прегледа е установено ограничена дорзална флексия при
повдигане на стъпалото нагоре. Сочи се, че това е преодолимо все още, при наличие на достатъчно
активност у ищцата. Вещото лице сочи, че е възможно тези грануломи да се премахнат, но само по
5
оперативен път, това е било обяснено на ищцата, но същата в момента, в който чуе за операция,
започва да плаче, проявява емоционално обострена реакция при мисълта за нова операция с оглед
състоянието си.
Други доказателства не са събирани.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Съгласно разпоредбата чл.
49 от ЗЗД лицето, възложило другиму някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа.
За да се уважат предявените искове следва да се установи по безспорен и категоричен
начин увреждането, че същото е причинено по описания от ищцата начин, чрез попадане в
необезопасено пътно отводнително съоръжение, за чието стопанисване и поддръжка ответната
община отговаря, да се установи причинната връзка между падането на ищцата в съоръжението и
претърпените от нея вреди, като обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди
следва да бъде определено по справедливост, съблюдавайки критериите, установени в нормата на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № ****** г. на Пленума на ****
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В конкретния случай с влязлото в сила на *******г. Решение № *******г. по гр. дело
№ ******г. по описа на ****** със сила на присъдено нещо е установено, че на *******г. в
тъмната част на денонощието, след 20:30 часа ищцата в качеството си на пешеходец е попаднала в
необезопасено отводнително съоръжение, за което ответната община отговаря, вследствие на което
е претърпяла счупване на долен ляв крайник, оперативно наместване на същия, изпитала е болки и
страдания, претърпяла е и имуществени вреди, като решението обвързва съда и до размера на
присъдените обезщетения – сумата от 10 000 лева като частична от цялата претенция на ищцата,
заявена със стойност от 30 000 лева, и присъдените имуществени вреди – разлика между получено
тр. възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност с краен период *******г. и
разноски за лечение на обща стойност 2 649, 60 лева, направени до завеждане на първата искова
молба – *******г.
За да се присъди на ищцата обезщетение в размер над този, за който процесния иск е
уважен, следва на общо основание да бъдат доказани търпените от ищцата вреди в пълния им
размер, тъй като влязлото в сила решение няма обвързваща сила за размера над сумата от 10 000
лева, единствено произнасянето по иска като частичен дава възможност на ищцата да предяви иск
за разликата над присъдената сума. За определяне действителният размер на търпените от ищцата
вреди и дали те са в причинна връзка със същия инцидент, дали същата е претърпяла и нови,
допълнителни болки и страдания, както и нови имуществени вреди и тяхната връзка с инцидента –
тези обстоятелства подлежат на установяване с всички допустими от закона доказателствени
средства.
В конкретния случай съдът намира, че ищцата установява при условията на пълно и
главно доказване, че с изтичане периода на временната неработоспособност - ******г., не е изцяло
възстановена. Ищцата е претърпяла тежко двустранно счупване на долен крайник, била е
оперирана, поставени са й метални импланти, била е в отпуск поради временна
6
неработоспособност шест месеца. С приключването му обаче оздравителният процес за нея не е
приключил. Същата в хода на съдебния процес по гр. дело № *******г. е претърпяла оперативна
интервенция за премахване на поставените й импланти, като видно от мед. документация това е
било наложително поради миграция на метални тела. От заключението на в. лице д-р М., което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено от специалист с голям опит в съответната
област се установява, че и към момента ищцата не е напълно възстановена от травмата - като
конфигурация кракът е възстановен, но като сгъване – не, и че ще трябва да се съобразява с
последиците от тази травма до края на живота си. Касае се за многофрагментното счупване на
глезенната става, съчетано с нейното изкълчване, което е тежка вътреставна травма, особено за
тази става, която е с малка повърхност, а поема цялата тежест на тялото. Ищцата има начална
остеоартроза в тази област, която се развива във времето в зависимост от натоварването на ставата
и трудовата дейност, теглото на лицето, начина му на живот. Сочи се, че ищцата е извършвала
рехабилитационни процедури и продължава да извършва такива, като видно от представените
документи, през пролетта на *****г. е имала оток и е била затруднена в ходенето, с рехабилитация
нещата са се подобрили. Според вещото лице характерни за тази травма са болки при промяна на
времето и е наложително поне два пъти годишно извършване на физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури, за да не се стигне до усложнения. При ищцата травмата и двете
операции – по поставяне и премахване на имплантите, са се съчетали и с образуване на грануломи
тип „чуждо тяло“ като имунна реакция на организма поради нерезорбиране на хирургичните
конци, което е в пряка причинна връзка с травмата – при нейната липса не би имало две операции,
вследствие на които тези грануломи да се получат. Същите са болезнени при пипане, като могат да
се премахнат отново чрез операция, и не се дължат на дейността на медицинския екип при
операцията, а на генетично предразположение на организма. Към момента на прегледа ищцата има
ограничение при повдигане стъпалото нагоре с пет градуса спрямо здравия крак, което според
вещото лице отново е преодолимо чрез рехабилитация. Ищцата е развила силна емоционална
реакция при мисълта за нови оперативни процедури, видно от заключението на д-р М.. Походката
на ищцата е запазена, няма нарушаване на същата, не е затруднена в самообслужването и
свободното си придвижване.
Ищцата е направила и допълнителни разходи за образна диагностика и лечение,
предписано от специалист, през пролетта на ******г., в общ размер на 88, 39 лева с ДДС, като
разходооправдателните документи не са оспорени от ответната страна. Изследването и лечението
са назначени от ортопед-травматолог във връзка с оплакванията в областта на травмата.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че за пълна репарация на
причинените на ищцата болки и страдания на същата се следва допълнително обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в по-нисък от претендирания размер, а именно – 10 000
лева, тоест общо с присъдената вече по гр. дело *******г. на ***** сума – 20 000 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от още 20 000 лева, над вече присъдената сума от 10 000
лева, или общо до 30 000 лева, искът следва да се отхвърли. Съдът намира, че общата сума от 20
000 лева е достатъчна да обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически и
емоционални болки и страдания, стрес, дискомфорт, затруднения в обслужването и
придвижването, две операции – по поставяне и премахване на имплантите, и образувани малки
грануломчета тип „чуждо тяло“ на мястото на конците след втората операция. Присъждане на сума
над този размер би довела до отпадане на гаранционно-обезпечителния характер на отговорността
на ответната община и би довело до обогатяването на ищеца за сметка на ответника. Това е така,
7
тъй като ищецът не е със затруднена или променена походка, към момента разликата в степента на
сгъване на травмирания спрямо здравия крак е минимална – 5 градуса, като търпените неудобства
и тези, които предстои да търпи ищцата вследствие на травмата са отчетени при определяне
размера на обезщетението в размер от 20 000 лева, което е над обичайното за травми от този вид и
съобразено с допълнителните неблагоприятни последици, които ищцата е изживяла след
премахването на имплантите и образуваните грануломи. С отговора на исковата молба ответникът,
заявявайки, че претенция над сумата от 20 000 лева до 30 000 лева е прекомерна, сам признава
основателността на иска в този му размер, който е реално съобразен както с действителното
състояние на ищцата, така и с претърпените до момента от нея негативни последици от
увреждането. Ето защо искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата от още 10 000 лева
над присъдените вече такива с решението по гр. дело № ******г. на ПРС, като се отхвърли за
разликата над 20 000 лева до общия заявен размер от 30 000 лева, като неоснователен.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 88, 39 лева е изцяло
основателна и доказана, касае се за разходи, необходими във връзка с диагностицирането и
лечението на ищцата от процесната травма, които са новоизвършени, настъпили през пролетта на
*****г. и не попадат в присъдената по гр. дело № *******г. на ******* сума. Ето защо тя ще се
уважи изцяло.
Ищецът претендира законната лихва върху присъдените обезщетения от датата на
деликта – *******г., до окончателното изплащане. По отношение на претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, искането е основателно, доколкото се касае за обезщетение за
неимуществени вреди, които са започнали от датата на злополуката и съгл. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
длъжникът се смята в забава и без покана.
Що се отнася до законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, то тя се
дължи от момента, в който разходите са направени, а не от датата на злополуката, ето защо,
доколкото се претендира обща сума, лихвата ще се присъди от датата на последния разход –
****** г., до окончателното им изплащане. Законна лихва от дата преди извършването им
обективно не може да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноските по съразмерност –
ищцата съразмерно с уважената, а ответникът с отхвърлената част от иска.
Ищцата претендира и доказва да е извършила следните разноски – 369, 50 лева
разноски за съдебно-медицинска експертиза по иска за неимуществени вреди, 800 лева заплатена
държавна такса само по иска за неимуществени вреди, и 2000 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение – л. **** от делото, за чиято прекомерност ответната страна е възразила. От своя
страна, ответната община претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева, като е защитавана в производството от юрисконсулт.
В случая ищцата, според уважената част от исковете, има право на разноските за
държавна такса и СМЕ наполовина, доколкото те са само по иска за неимуществени вреди, а
именно – 400 лева за ДТ и 184, 75 лева разноски за СМЕ. Касателно възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, минималният хонорар за един адвокат по делото с обща цена на
иска 20 088, 39 лева съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за МРАВ е в размер на 1 132, 65 лева, като
делото е приключило в първото съдебно заседание с приемането на писмени доказателства и
съдебно-медицинска експертиза. В случая спорът досежно това ответната община ли отговаря за
процесното отводнително съоръжение, травмата на ищцата по описания в исковата молба начин и
8
време ли е настъпила и налице ли е съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат е
решен с влязло в сила решение по друго дело, което има **** за настоящия спор и тези
обстоятелства не са предмет на изследване в спора. Ето защо фактическата и правна сложност в
случая е занижена и спорът се свежда до установяване пълния размер на търпените от ищцата
вреди. Ето защо съдът намира претенция над 1200 лева да е прекомерна, като следва да се
отбележи, че на ищцата се дължи възнаграждение за един адвокат, а не за двама и минималният
размер на възнаграждението не се удвоява съобразно броя на пълномощниците в процеса. Ето
защо за пълния размер на предявените искове и предвид обстоятелството, че е събирана СМЕ и
нови писмени доказателства по делото, хонорар над 1200 лева е прекомерен. Съразмерно с
уважената част от иска, на ищцата от тази сума се следват 602, 65 лева, като общата сума разноски,
дължима на ищеца, възлиза на 1 187, 40 лева.
Ответната страна също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
съгл. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. с чл. чл. 78, ал. 8 от ГПК
същите следва да бъдат определени в размер на 450 лева за цялото производство. Съразмерно с
отхвърлената част на исковете на ответника се следват разноски в р-р на 224, 01 лева.
При извършване компенсация на разноските на двете страни по делото, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 963, 39 лева (деветстотин шестдесет и три лева и
тридесет и девет стотинки), като на ответната страна разноски не следва да бъдат присъждани.
Доколкото ищецът не е заплатил държавна такса върху иска за обезщетението за
имуществени вреди и с оглед уважаване на този иск изцяло, то следва да бъдат възложени тези
разноски върху ответника, който да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на РС
Пловдив сумата от 50 лева (петдесет лева) – дължима държавна такса върху иска за обезщетение
за имуществени вреди.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Община „*******“, област ******, БУЛСТАТ: *******, с адрес: град
*******, ул. „*******” № *****, представлявана от кмета П. М. да заплати на Б. Л. М., ЕГН:
**********, от село *******, община *******, област ******, ул. „*******“ № 4***, чрез
пълномощниците адв. С. Н. и адв. Т. Т. сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) - главница,
представляваща неизплатен остатък от обезщетението за неимуществени вреди в общ размер
на 20 000 лева (двадесет хиляди лева) - болки и страдания, в следствие на травматично увреждане,
получено на ******* г., при попадане на Б. Л. М. в необезопасен отводнителен канал, находящ се в
село ********, ул. „*******“ № ***, от което обезщетение в общ размер на 20 000 лева е
присъдена сумата от 10 000 лева по предявен частичен иск с влязло в сила на *******г. Решение
№ *********г. по гр. дело № ********г. по описа на ******* ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането – *******г. до окончателното му плащане; да й заплати
сумата от 88, 39 лева (осемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен диск с
изследване – образна диагностика и медикаменти за лечението, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от ******* г. до окончателното й плащане, както и сумата от 963, 39 лева
9
(деветстотин шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки) – разноски по съразмерност и
компенсация; като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от общо 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща сбор между
първоначално присъдената сума от 10 000 лева с Решение № ********г. по гр. дело № *********г.
по описа на ******** и присъдената с настоящото решение сума от 10 000 лева, до пълния
предявен размер на иска от общо 30 000 лева (тридесет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА Община „********“, област *******, БУЛСТАТ:*******, с адрес: град
******, ул. „*******” № ******, представлявана от кмета П. М. да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ********* сумата от 50 лева (петдесет лева) –
държавна такса по иска за обезщетение за имуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
10