№ 4011
гр. В. , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 34 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Гражданско дело №
20203110110720 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен предявен е иск с правно
основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. В исковата си молба и уточняващата такава, ищцата Х. В. Х.,
твърди че на 19.07.2018г. е сключил а с И. В. С. договор за наем, по силата на който е отдала
за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ апартамент № 12,
находящ се в гр. В., ул. „Р.“ 11, за срок от една година, който е продължен за нов
едногодишен период слез изтичане на първоначално уговорения срок. Твърди се, че при
изтичане на новият едногодишен срок се е противопоставила на ползването на имота и е
поканила ответника да освободи жилището, което той не е сторил. Поради това и по
аргумент от клаузите на т. 3.2 и т. 3.3 от договора, същият е прекратен с изтичане на срока
му. Наред с това поддържа, че ответникът системно не е заплащал наема в срок, като
извършените плащания са както следва: на 22.08.2019г., с което е погасен наем в размер на
370 лева за м. 06.2019г.; на 27.09.2019г., с което е погасен наем в размер на 370 лева за м.
07.2019г.; на 19.11.2019г., с което е погасен наем в размер на 370 лева за м. 08.2019г.; на
17.01.2020г., с което е погасен наем в размер на 370 лева за м. 09.2019г.; на 24.03.2020г., с
което е погасен наем в размер на 370 лева за м. 10.2019г.; на 29.04.2020г., с което е погасен
чест от наема в размер на 200 лева за м. 11.2019г.; на 19.05.2020г., с което е погасен остатъка
от наема в размер на 170 лева за м. 11.2019г., наема в размер на 340 лева за м. 12.2019г.,
наема в размер на 340 лева за м. 01.2020г. и част от наема за м. 02.2020г. в размер на 30
лева; на 22.06.2019г., с което е погасен част от наема в размер на 240 лева за м. 02.2019г. и
на 31.07.2020г., с което е погасен част от наема в размер на 100 лева за м. 02.2020г. и 270
лева за м. 03.2020г. Поддържа, че ответникът е поел задължение за заплати в срок до
20.07.2020г. сумата от 1810 лева, представляваща непогасените наеми за м. 03, 04, 05, 06 и
1
07.2020г., но това свое задължение той не е изпълнил (извън частичното плащане,
извършено на 31.07.2020г.). С допуснатата забава на плащане на горните забавени вноски,
счита, че се е сбъднало условието на т. 3.4 от договор и с изтичане на 15 дни, начиная от
20.07.2020г., договорът се счита прекратен от 05.08.2020г. Поради изложеното и тъй като
наемателят не е предал имота, сезира съда с искане за осъждане на И. В. С. да предаде
държането на недвижимия имот, предмет на прекратения договор за наем. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. В. С., депозира отговор на исковата молба, в
който изразява готовност да предаде държането на имота. Оспорва обаче фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба, като поддържа, че не е уведомяван от страна
на наемодателя за прекратяване на договора и необходимостта от предаване на имота.
Поддържайки, че не е станал повод за иницииране на настоящото производство, изразява
становище, че не дължи заплащане на такси и разноски по делото. От своя страна моли за
присъждане на сторените разходи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 05.11.2020г., обявен за
окончателен в проведеното на 23.11.2020г. съдебно заседание, между страните е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между тях е сключен договор за
наем от 19.07.2018г., което се установява и от приложеното на л. 7 от делото заверено от
страната копие от договора. Със същия ищцата, в качеството й на наемодател е отдала на
ответника за временно ползване апартамент № 12, находящ се в гр. В., ул. „Р.”, № 11, като
от своя страна И.С. се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 370 лева,
платима от 15-то до 20-то число на съответния месец. Съгласно т. 3.2 от договора, същият се
сключва за срок от една година, считано от 19.07.2018г. до 18.07.2019г., като в т. 3.3 е
предвидено договорът да бъде продължен при същите условия, в случай че ползването на
имота след изтичане на уговорения срок продължи със знанието и без противопоставянето
на страните. Страните в т. 3.4 са уговорили автоматично прекратяване на договора, в случай
че наемателят забава плащането на намната цена повече от 15 дни от датата на падежа.
Дължимата наемна вноска за периода 19.07.2018г.-18.08.2018г. е заплатена при
сключване на договора, видно от приложената на л. 8 – гръб разписка.
Видно от приложеното на л. 9-12 от делото извлечение от банкова сметка на Х.Х. до
12.08.2020г., че ответникът е превеждал по същата дължимата наемна цена, както следва:
370 лева на 20.08.2018г.; 370 лева на 21.09.2018г.; 370 лева на 22.08.2018г.; 370 лева на
23.11.2018г.; 370 лева на 21.12.2018г.; 370 лева на 17.01.2019г.; 370 лева на 20.02.2019г.; 370
лева на 21.03.2019г.; 370 лева на 22.04.2019г.; 370 лева на 23.05.2019г.; 370 лева на
20.06.2019г.; 370 лева на 22.08.2019г.; 370 лева на 27.09.2019г.; 370 лева на 19.11.2019г.; 370
2
лева на 17.01.2020г.; 370 лева на 24.03.2020г.; 200 лева на 29.04.2020г.; 940 лева на
19.05.2020г.; 240 лева на 22.06.2020г.; 370 лева на 31.07.2020г.
Представено е и извлечение за задължения за ВиК услуги за клентски № 1725603.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Петко Димитров Георгиев – воден от ищцата и М. А. А. – водена от ответника.
Свидетелят Петко Георгиев излага, че познава ищцата, както и че същата е имала
проблеми с имот нейна собственост. Проблемите по споделеното от ищцата и нейния
съпруг се изразявали в това, че наемателят не заплащал своевременно дължимите наемни
вноски, както и консумативните разходи. Свидетелят присъстал на телефонен разговор на
ищцата и след като приключил разговора Х. казала, че „не може да се реши този въпрос така
по телефона и с протакване“. Няма конкретно съхранен спомен за разговора, но според
свидетеля той се въртял около това да се плати наема, да се разберат наемателя да напусне
имота.
Свидетелката М. А. излага, че живее съвместно с И.С., като е допуската забава в
плащането на наем. Излага още, че има непогасени задължение за ползвани ВиК услуги.
Отрича обаче който и да е разговарял с приятелия й имотът да бъде освободен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателното провеждане на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, в тежест
на ищеца е да установи наличието на валиден наемен договор между страните, изпълнение
на задължението на наемодателя да предаде на наемателя отдадения под наем вещ и
прекратяване на наемното правоотношение.
Безспорно е между страните, че същите са били обвързани от валидна облигационна
връзка с характера на договора за наем, по силата на който ищцата се е задължила да
предостави на ответника И. В. С. за временно и възмездно ползване апартамент № 12,
находящ се в гр. В., ул. „Р.“, № 11, ет. 5, със срок на договора 12 месеца, считано от
19.07.2018г., срещу месечен наем в размер на 370 лева. Не се оспори от ответницата, че
наемодателят е предоставил ползването на имота, изпълнявайки своето задължение по
договора за наем. Няма спор и че това ползване е продължило и след изтичане на
първоначално уговорения срок на договора, при което наемното правоотношение е
продължено за нов едногодишен период, съгласно уговореното в т. 3.3 от договора.
Спорният по делото въпрос е прекратено ли е действието на договора и от кой
момент.
В процесния договор за наем в съответствие със свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД)
и с диспозитивния характер на нормата на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД, в т. 3.4, страните са
3
постигнали съгласие, че обвързващия ги договор за наем ще се счита автоматично прекратен
при закъснение в плащането на наемната цена с повече от 15 дни от датата на падежа. Макар
и предпоставката за отпадане на облигационната връзка следва да се приеме за осъществила
се към 05.08.2019г., към която дата е налице забавено изпълнение на задължението за
заплащане на наема за м. юли 2019г., настоящият състав на съда, че и след тази дата
страните са били обвързани от договорното правоотношение, доколкото наемодателят сам
не е признал правните последици от осъществяването на предпоставките на т. 3.4 от
договора, в това число и по отношение на останалите забавени наемни вноски. Това се
потвърждава и от изричното изявление в уточняващата молба от 23.09.2020г., в която
ищцата поддържа, че са уговорили нов срок за изпълнение на забавеното плащане на
наемната цена. При липса обаче на ангажирани докозателства за новия падеж, което
съгласно уговореното в т. 7.3 от договора е следвало да бъде осъществено в писмена форма,
съдът приема за недоказана уговорената нова падежна дата на погасяване на задължението,
а оттук, че договорът е прекратен на 05.08.2020г., поради допусната забава от 15 дни от
новия падеж.
На следващо място ищцата твърди, че договорът е прекратен с изтичане на
уговорения едногодишен срок, доколкото същата се е противопоставила на ползването на
имота. За доказване на последния факт страната е ангажирала гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Петко Георгиев, показанията на който съдът намира, че не са от
естество да установят факта на противопоставяне. Това е така, тъй като същите не почиват
на преки и непосредствени впечатления, а възпроизвеждат споделеното му от наемодателя.
Свидетелят наред с това не е възприел с кое лице наемодателят е разговарял по телефона,
каква е била насрещната реакция, а и нещо повече, няма за конкретните изявления по
телефона на ищцата. Ето защо, настоящият състав на съда приема, че за надлежно изявление
за продължаване действието на договора следва да се приеме исковата молба и с
получаването й от ответника, следва да се приеме, че договорът е прекратен, респ. за
наемателя е възникнало задължение да върне наетия имот. Доказателства в посочения
смисъл не са ангажирани, поради което и предявения иск като основателен следва да бъде
уважен.
Независимо от изхода на спора, доколкото по делото не се установи, към датата на
сезиране на съда, задължението за предаване на имота да е било изискуемо, в полза на
страните не следва да се присъждат разноски и същите следва да остават в тежест на
страните така, както са ги направили.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Р.“, № 11, ет. 5, ап. 12, да предаде
на Х. В. Х., ЕГН **********, от гр. Ш., ул. „Л.“ 3, вх. 1, ет. 4, ап. 42, държането на
4
апартамент № 12, находящ се в гр. В., ул. „Р.“, № 11, ет. 5, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Разноски в полза на страните не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 07.12.2020г. – денят, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5