Решение по дело №197/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 156

гр. Видин, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

деветнадесети октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

197

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на М.Е.М. *** против Заповед №368з-1453/02.08.2023г. на Директора на ОД на МВР-Видин, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл.200,ал.1,т.15 от ЗМВР, чл.197,ал.1,т.3 чл.210,ал.1 , чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР.

Твърди се от жалбоподателката, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи се, че е издадена в нарушение на административно-производствените правила. Твърди се, че липсва посочване на обстоятелствата, въз основа на които е издадена, както и на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Сочи се, че отразеното в заповедта не отговаря на действителността . Иска се от съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Подържа, че вмененото нарушение се доказва по безспорен начин . Иска се от съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С обжалваната заповед на жалбоподателката М.Е.М.-старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Видин, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца чл.197,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.2,т.1, предл. второ от ЗМВР, поради обстоятелствата, че заедно с мл. инсп. Р.Ж.Г.- старши на наряда, по време на изпълнение на служебните си задължения, след получено разрешение от мл. експ. Людмил Лозанов - командир на отделение в група ООР, сектор ОП при РУ – Видин, да ползват 15- минутна почивка, към 21.30 ч. на 21.12.2022         г. напускат обслужвания от тях участък № 1 и № 3, като отиват до заведение „Мистик“ в гр. Видин, което се намира в ж.к. „Гео Милев“ и е в границите на патрулен участък № 2, където престояват около десетина минути, като това е извършено без да е съгласувано и разпоредено с дежурните служители от ОДЧ при ОДМВР - Видин. Прието е , че с действията си мл. инсп. М.Е.М. е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200,ал.1,т.15 от ЗМВР.

Дисциплинарната проверка е започнала със Заповед № 368з-528/20.03.2023г. на Директора на ОД на МВР-Видин , с която е разпоредено извършване на проверка с оглед постъпило писмо от ДВС за извършена от тях проверка по преписка на РП-Видин по повод постъпила жалба от Петя Еленкова . Със заповедта е назначена комисия, която да извърши проверката.

Установено е от комисията , че за времето от 20,00ч. на  21.12.2022г. до 08,00ч. на 22.12.2023г. мл. инспектор М.М. и мл.инспектор Румен Георгиев са били дежурни в наряд като автопатрул , обслужващ патрулен участък №1 и №3 съгласно утвърдения график. От дадените сведения и обяснения е установено, че на 21.12.2023г. около 21,00ч. същите поискали и получили разрешение от командира на отделение в група ООР, сектор ОП при РУ-Видин – Людмил Лозанов, да ползват 15 минути почивка около 21,30ч , за да отидат до заведение „Мистик“ , където М. искала да се види с близка приятелка. Служителите отишли до заведението , където престояли около 10 минути. В дисциплинарната преписка е приобщена информационна карта за дейността на наряда , в която е отразена извършената от наряда дейност.

При тези обстоятелства комисията приела, че тъй като заведение „Мистик“ е в границите на патрулен участък №2 , служителите в наряд е следвало да искат разрешение освен от командира на отделение и от дежурните от ОДЧ, каквото задължение имат съгласно чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. Въз основа на установените обстоятелства е направила предложение за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.211,ал.1,т.15 от ЗМВР, на М. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

На жалбоподателката е връчена покана с peг.№368р-7331/16.06.2023г. за запознаване със справката и за даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарно-наказващия орган, като от жалбоподателката изрично е депозирано писмено обяснение, че след като се е запознала със справката няма да дава други обяснения , като се придържа към дадените вече.  

Видно от приложената кадрова справка на жалбоподателката не са налагани наказания , няма и награди.

При обстоятелствата, изложени в справката от извършената проверка, е издадена и обжалваната заповед.

По делото са разпитани две групи свидетели – на жалбоподателката и на ответника, като същите не установяват различни от приетите за установени обстоятелства в дисциплинарното производство. Напротив , същите изцяло потвърждават приетите за установени от комисията и възприети от дисциплинарно-наказващия орган обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Обжалва се заповед на Директора на ОД на МВР-Видин, за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание по чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР от ръководител на служба по чл.37 от ЗМВР -Директорът на ОД на МВР, с оглед предоставените правомощия по чл.204,т.3 от ЗМВР.Издадена е в предписаната от закона форма , като съдържа необходимото съобразно ЗМВР съдържание , но е постановена в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила.

На жалбоподателката е вменено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР-неизпълнение на подзаконови нормативни актове , като е визирано неизпълнение на чл.60,т.1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. Съобразно посочената като неизпълнена разпоредба при изпълнение на ППД полицейските органи от състава на нарядите не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД, и дежурните в ОДЦ/ОДЧ.

Установява се от проведеното дисциплинарно производство, че жалбоподателката е съгласувала и нарядът е получил разрешение за ползване на почивка от непосредствения си ръководител-командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ при РУ при ОД на МВР,  но не и от дежурен в ОДЧ, а разпоредбата на чл.60,т.1 от Инструкцията изисква съгласуване и разпореждане и от дежурни ОДЧ, което жалбоподателката не е изпълнила в нарушение на задължението ѝ по чл.60,т.1 от Инструкцията. Доводите , че не е извършено нарушение , тъй като преминаването от единия към другия участък изисква напускането им , изобщо не следва да бъдат коментирани , но безспорно в тези случаи не се извършва нарушение на чл.60,т.1 от Инструкцията, тъй като не се преустановява извършването на патрулната дейност, какъвто не е процесният случай.  

От така установените обстоятелства е видно обаче , че дисциплинарно-наказващият орган е приложил формално чл.206,ал.2 от ЗМВР като е определил вида и размера на наказанието.

Съгласно чл.206,ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба.

Съобразно чл.206,ал.2 от ЗМВР посочените в разпоредбата обстоятелства определят не само размера, но и вида на налаганото наказание.

От данните по делото може да се направи извод за маловажно нарушение на служебната дисциплина, тъй като не е налице пълно неизпълнение на посоченото задължение-същата е уведомила непосредствения си ръководител и е получила необходимото съобразно разпоредбата разрешение от него. Това е прието и от дисциплинарно-наказващия орган, но не е отчетено при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение. Отклонението е след съгласуване и дадено разрешение на едно от посочените длъжностни лица в разпоредбата , за незначителен времеви отрязък , задълженията си нарядът е изпълнил /липсват констатации в обратната насока/ . Съгласно чл. 198,ал.2 от ЗМВР маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. В случая данните по делото в съвкупност сочат на маловажно нарушение на служебната дисциплина.

С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание не съответства на събраните по делото доказателства за извършеното от жалбоподателя нарушение.

Същото не съответства и на целта на закона. Дисциплинарно-наказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието.

В случая е установено единствено неизпълнение на задължението за уведомяване за отклонението от маршрута на едно от посочените в разпоредбата лица , а не своеволно отклонение, и отклонение за незначителен времеви отрязък, като дисциплинарно – наказващият орган не е обсъдил конкретните обстоятелства при определяне вида на нарушението и тежестта на наказанието . Видно от кадровата справка жалбоподателката няма налагани каквито и да е наказания. Неизпълненото задължение представлява и нарушение по чл.194,ал.2,т.2 , за което може да бъде наложено наказание по чл.197,ал.1,т.2 във вр. с чл.199,ал.1, т.3 и т.5 от ЗМВР-писмено предупреждение, но установените обстоятелства не обосновават наказание по чл.200 от ЗМВР. Изложените съображения за определяне на вида на наказанието от самия орган обосновават по-леко наказание , а не наложеното по вид и размер-формата на вина – небрежност , липсата на налагани наказания , настъпилите последици - нарушаването на реда за осъществяване на патрулно-постовата дейност и охрана на обществения ред. Така посочените последици настъпват винаги , когато се нарушат разпоредбите на инструкцията , като липсват други конкретни настъпили последици.

С оглед събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства съдът намира, че дисциплинарно наказващият орган е приложил формално разпоредбата на чл. 206,ал.2 от ЗМВР като е определил наказанието в нарушение на посочената разпоредба.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 750 лв, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2,предл.2 АПК Съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Заповед №368з-1453/02.08.2023г. на Директора на ОД на МВР-Видин, с която  на М.Е.М. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл.200,ал.1,т.15 от ЗМВР, във вр. с чл.197,ал.1,т.3 и чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати на М.Е.М. *** разноски по делото в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лв.

Решението не подлежи на обжалване .

               Съдия: