О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №315
17.02.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело
№86 по описа за 2020г. на ПдОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК, вр. с чл.410 ГПК, вр. с чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Б.,
пълномощник на А.И.И., против Разпореждане № 49190 от 28.05.2019г. по ч.гр.д. №
5050/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 гр.с-в, с
което съдът е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК.
С последното се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу А.Д.като заявителя претендира вземането си въз основа
неуредени финансови отошения между
страните, възниканали във връзка със сключен договор за наем от 12.10.2018г.,
като наемателката А. Д. дължи
на наемодателя си А.И.И. сума в размер на 3 754,10 лева.
В жалбата се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не са представени
доказателства за наличието на обичайно
местопребиваване на А. Д. в
Р.България.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в
срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. Изпълнени са
изискванията за редовност на основание чл.413, ал.2 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК, вр. с чл. 262, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК съдът
разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен в случаите когато:
т.3 длъжникът няма постоянен адрес на територията на РБългария и 4. длъжникът
няма обичайно местопребиваване на територията на РБългария.
С разпореждане от
28.05.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 5050/2019г. Пловдивският районен съд – ХVІІІ гр.с. е отхвърлил изцяло заявлението на А.И. за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.Д., с доводи, че не са представени доказателства за наличието на постоянен адрес или обичайно
местопребиваване в РБългария, вследствие на което съдът е отказал издаването на
заповед за изпълнение на основание чл.411ал.2т.4 от ГПК.
В процесният случай е безспорно
установено, че длъжникът няма постоянен адрес в РБългария.
Жалбоподателят твърди, че с
постъпването на писмо от НАП с пощенско клеймо от 21.05.2019г, по делото са
предоставени данни(справка от НАП), че А. Д. е прекратила
трудовите си правоотношения на 03.05.2019г, което от своя страна индикирало, че
същата имала обичайно местопребиваване в страната. Тези оплаквания са
неоснователни. Прекратено трудово правоотношение не може да бъде индиция за
обичайно местопребивавне в страната. Освен това в писмото си НАП посочват, че
нямат данни за адрес на А. Д..
Съгласно
чл.48, ал.7 от КМЧП по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на
физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки.
По
делото няма никакви данни за установени
трайни връзки на ответника с Р.България предвид на това, че единствената
индикация за връзка със страната е трудово правоотношение, което към момента е
прекратено. От данните по делото се установява, че А. Д.н
няма удостоверение за продължително
пребиваване, както и разрешително за постоянно пребивавне или какъвто и да е
докумнент, посочващ актуален адрес, на който би могла да се връчи надлежно
заповедта за изпълнение.
По
гореизложените аргументи разпореждането на РС-Пловдив следва да бъде
потвърдено.
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 49190 от 28.05.2019г., постановено по
ч.гр.д. № 5050/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 гр.с-в
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.