Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, II „Е” състав,
в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. №
11764/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №139207 от 11.06.2019
г., постановено по гр.д. №52372/2016 г., по описа на СРС, 138 състав, е
отхвърлен предявения от „Б.Б.“ ООД срещу „М.” ООД иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. З от 33Д за сумата от 7220,40 лв., платена при отпаднало
основание по развален поради неизпълнение договор за изработка, сключен по
оферта от ответника № F 7-01-04 от 07.05.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба (15.09.20116 г.), до окончателното изплащане, като
неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника
сторените от последния съдебни разноски от 900 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца по делото „Б.Б.“ ООД
с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Оспорва изводите на СРС за липсата на предпоставките за
едностранно разваляне на договора от страна на възложителя, като изтъква, че е
съществено неизпълнение от страна на ответника невъзможността изработения от
него софтуер да не може автоматично да подава отчети към НАП и НОИ. Съдът не
бил отчел и констатацията на стр. 19 и 20 от изготвената пред СРС
съдебно-техническа експертизата, за невъзможност за пълноценно използване на
оферирания модул 2 „График с посочени възможности“, изразяваща се в грешки при
работа, редакция и извеждане на работни графици; продължителното време,
необходимо на програмата, за да изпълни генериране на трафик на съответния
магазин, както и при изпълнение на други действия операции; неуспешно
съхраняване на графици; загуба на данни при редакция на допълнително
споразумение със задна дата; невъзможност да се репликират своевременно базите
данни при външната фирма за счетоводни услуги, от което се установяват разлики
в данните. Според въззивника сочените недостатъци се установявали и от
събраните по делото гласни доказателства от свидетелите Е.К.и А.Н.. Твърди, че
не е приемал изрично работата, като на официално отправената покана до
ответника от 29.02.2016 г. последният не е отговорил и възразил, както и не е
предприел действия за предаване на работата с протокол, споразумение или чрез
друг подписан от страните документ. По изложените съображения моли обжалваното
първоинстанционно решение да бъде отменено, а исковата претенция изцяло
уважена. Претендира разноски.
Въззиваемият „М.“ ООД
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Счита, че за да е
налице съществено отклонение от поръчката, е необходимо да се извърши преценка
не само дали изработеното е негодно за договорното или обикновеното
предназначение, но и дали то е отстранимо или отстраняването е технически
невъзможно или икономически нецелесъобразно. От събраните и приети по делото
пред СРС доказателства се установявало, че изпълнителят е изпълнил задълженията
по отправената оферта да инсталира и внедри вече разработен софтуер - ТРЗ и ЛС ПРО,
с допълнително доработване на модул „График. Сочи че според заключението на
изготвената СТЕ инсталираният софтуер осигурява всички функционалности и
характеристики, посочени в офертата, което се подкрепяло и от показанията на
свидетеля М.А., активно участвала във внедряването на софтуера и координиране
дейностите по изпълнение на проекта от страна на „М.“ ООД. Изтъква, че грешките
и проблемите при работа с процесния софтуерен продукт се дължат на
несъответствия на използваните компютърни системи спрямо номиналните изисквания
на работа на продукта, липсата на достатъчно свободно дисково пространство на
системния дял, пропуски в организацията на работа, свързани с определени
служители с персонални ангажименти и отговорности към изготвянето на работните
графици за некоректно въвеждане на данни за служители за две активни
назначения. Сочи и, че според СТЕ изпълнителят е дефинирал препоръки и изисквания
за работа с продуктите, препоръчвайки използването на номинални и максимални
системни изисквания. Счита, че въпреки констатираните частични недостатъци,
способстващи за проявата на проблеми и затруднения в работата на софтуера, то
същите не са от естество да обусловят извод, че недостатъците са толкова
съществени за нейното договорно или обикновено предназначение. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните
съображения:
По делото
страните не спорят, а и от представените писмени доказателства безспорно се
установява, че по подадена от ответника оферта № F 7-01-04 от 07.05.2015 г., между
страните е сключен договор за предоставяне на софтуерен продукт, състоящ се от
два модула. Съобразно уговореното между страните първият модул „Microinvest ТРЗ
и ЛС Pro“ е следвало да притежава следните функционалности: автоматично
изчисляване на заплати според българското законодателство на база попълнен
личен картон; автоматично изготвяне на декларации Образец 1 и 6; автоматичен
експорт на болнични към НОИ; изготвяне на уведомления по чл. 62 КТ на база
личен картон; автоматично изготвяне на файлове за базово плащане; автоматично
създаване на платежни за осигурителни вноски; богат набор от справки.
Вторият модул „Доработка
за модул График“, който е следвало да бъде допълнително доработен според
специфичните изисквания на възложителя „Б.Б.“
ООД, е следвало да предоставя следните функционалности: създаване
на номенклатура от смени с възможност за дефиниране на времетраене и почивки;
възможност за създаване на схема на периодичност” на смените; автоматизирано
подреждане на график според схема на периодичност; възможност за редакция на
вече създаден график; добавяне на болнични, отпуски и промяна на смени; текущ
контрол за спазване на законовите почивки при създаване и редакция на графика;
контрол на извънредния труд за избран период на преизчисляване (1-6 месеца);
автоматично отразяване на часовете извънреден труд в личните картони на
служителите; изготвяне на справки с богат филтър - възможност за справка по
поръчка.
Отделно от
това, според офертата изпълнителят „М.“ ООД е поел ангажимент за внедряване и
обучение с продължителност 85 часа, както и поддръжка база данни на сървър, със
срок на валидност на офертата от 30 дни, както и е определен срок за изпълнение
до 15.06.2015 г. и такъв за внедряване и обучение до 30.06.2015 г. Предвидена е
следната схема на плащане на цената в общ размер на 14 440,80 лв.: 50 %
при сключване на договор, която не е спорно, че е платена авансово (7220,40
лв.) и 50 % при приемане на системата.
Сключеният
между страните договор има характера на такъв за изработка, поради което
приложими в отношенията между ищеца-възложител и ответника-изпълнител са
правилата на чл. 258 - чл. 269 ЗЗД. Основно задължение на изпълнителя е да
изработи и предаде поръчаното, съобразно договореното, отчитайки спецификите на
предмета на договора, при което за него възниква право да получи възнаграждение
или да задържи вече платеното такова. В полза на възложителя законът урежда
възможността (чл. 265, ал. 1 ЗЗД) ако при извършване на работата изпълнителят
се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаление на възнаграждението. Предвиденото право на възложителя по
чл. 265, ал. 1 ЗЗД да развали договора възниква не във всеки случай на
отклонение от поръчката или появата на недостатъците, а само когато те са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
В
доказателствена тежест на изпълнителя е да установи, че е изработил и предал
работата в сроковете и според уговореното, при което потестативното право на възложителят
да развали договора, би могло да възникне само ако установи, че изработеното е
с такива съществени недостатъци, правещи работата негодна.
Безспорно е
между страните по делото обстоятелството, че макар и след договорените срокове,
посочените два модула от софтуерния продукт са били предоставени за ползване, а
обучението на ищцови служители е проведено. Доколкото не се касае за т.нар.
„фикс - сделка“, при която интересът на кредитора е изцяло обусловен от
изпълнението на договора непременно в точно уговорения срок, настоящият състав
намира за ирелевантно при преценката за наличието на предпоставките за
разваляне на договора признаваната и от самия ответник забава в изпълнението на
поетите от него задължения.
Свидетелските
показания и на двете страни, както и приетата пред първата инстанция СТЕ,
сочат, че в периода м. юни 2015 г. до м. януари 2016 г. на ищеца са
предоставени 23 броя софтуерни лицензии, инсталирани на предварително
предвидени работни места в магазини на „Б.Б.“ ООД. От заключението на вещото
лице и поясненията му в проведеното пред СРС съдебно заседание може да се
направи извод, че поначало програмата е съдържала функционалностите, които са
посочени в офертата. Същевременно обаче не е спорно, че след инсталацията
ѝ са се появявали проблеми в процеса на внедряването ѝ, при
ползването и функциониране ѝ. Релевантно към предмета на спора е
изясняването на това какви недостатъци е проявил използвания софтуер, дали
причина за това е станал ищеца и отстранени ли са от ответника.
Според
заключението на вещото лице констатираните грешки и затруднения при работата с
процесния софтуерен продукт могат да бъдат обобщени в две групи. Първата група
е свързана с допуснати от „Б.Б.“ ООД недостатъци като: 1/. несъответствия на
използваните компютърни системи от страна на ищеца спрямо номиналните
изисквания за работа на продукта Microinvest ТРЗ и ЛС Pro и модул „ График”
(напр. процесори от по-старо поколение); 2/. липсата на достатъчно свободно
дисково пространство на системния дял, което може да бъде причина за загуба на
връзка със сървъра и според вещото лице би могло да обясни често срещани
трудности или невъзможност да се запаметят графиците; 3/. пропуски в
организацията на работа, свързани с определяне на служители с персонални
ангажименти и отговорности към изготвянето на работните графици, като такъв
проблем е констатиран в кореспонденция на страните от 17.12.2015 г.; 4/. некоректно
въвеждане на данни за служители с две активни назначения (основен договор и
допълнително споразумение) поради липса на дата на последен работен ден за
периода, който проблем е констатиран в кореспонденция от 11.01.2016 г.
От страна на „М.”
ООД са констатирани, че са допуснати следните недостатъци: 1/. грешки при
работа, редакция и извеждане на работни графици, изразяващи се в блокиране на
програмата и невъзможност да изведе графика, включително нейното автоматично
затваряне, като подобна грешка е констатирана на дата 15.02.2016 г.; 2/. твърде
продължително генериране на график; 3/. неуспешно съхраняване на графици, при
което програмата дава съобщение за грешка и неосъществяване на съхранение, като
в обратната кореспонденция вещото лице е установило само предположения от
служителите на ответника за евентуалните причини за грешките, свързани с
недостатъчно дисково пространство и комуникационни проблеми; 4/. загуба на
данни при редакция на допълнително споразумение със задна дата, при което
програмата изтрива текущия график и се налага повторно въвеждане, като вещото
лице е констатирало, че в разменената кореспонденция от 11.01.2016 г. по този
проблем изпълнителят е дал препоръка потребителят предварително да съхрани
графика след редакция, което крие риск от загуба на данни, въвеждани през
предходни периоди от време; 5/. невъзможност да се репликират своевременно
базите данни при външната фирма за счетоводни услуги.
Вещото лице е
посочило, че са налице недостатъци, създаващи затруднения при работата с
продукта и основно в частта „Доработка модул График”, който модул трябвало да
подава структурирани данни в пълен обем към базовия модул Microinvest ТРЗ и ЛС
Pro, с което да обезпечи коректно изчисляване на работните заплати на всички
служители, изготвяне на декларации, уведомления, болнични към НОИ, платежни за
осигурителни вноски и т.н. Според заключението за отстраняването на грешки в
етапа на внедряване е била създадена добра организация чрез изпращане на
електронни съобщения от служители на ищеца, работещи с продукта, в които
проблемите били описвани подробно и с приложени екранни снимки и дневници на
приложението, като ответникът е отстранявал собственоръчно проблема, ползвайки
отдалечен достъп. Една част от срещаните проблеми, установени в началния период
на внедряване, били своевременно отстранени, тъй като не са срещани в
кореспонденцията от последните месеци за изследвания период. Според вещото лице
ищецът е работил с инсталирания софтуер, като не са установени данни да са
подавани отчети към НАП и НОИ чрез изследвания продукт.
В открито
съдебно заседание вещото лице пояснява, че описаното в офертата и това, което е
извършено като дейности и фигурира като функционалности в софтуера е налице и в
този смисъл не може да се приеме, че „М.“ ООД не е изпълнило задълженията си,
но надеждността и стабилността на системата са решаващ фактор, поради който
ищецът е решил да прекрати договора. Според вещото лице обстоятелството, че на
компютрите на ищеца е използван продукта, сочи, че възложителят се е съобразил
с изискванията на изпълнителя, като в кореспонденцията между страните е
установено, че за част от съобщените на ответника проблеми, не са дадени
конкретни разрешения, а само предположения за причините, довели до грешки.
Настоящият
състав намира, че с оглед съдържанието на отправената от изпълнителя оферта,
следва да бъдат разграничени две групи негови задължения по договора – да
предостави готов софтуерен продукт с договорените функционалности по двата
модула и същевременно да обезпечи безпроблемното му внедряване в система на
ищеца с помощна на IT отдела на последния, както и да
проведе обучение на служители на ищеца. Както е посочило и вещото лице,
годността на подобен тип продукт се определя не само от имплементираните в него
функции за работа, но преди всичко от стабилността му и безпроблемното му
използване. Видно е, че в период от около половин година м. юли 2015 г. – м.
февруари 2016 г. ищецът се е опитвал да внедри (инсталира) продукта и да го
пригоди за нормална и стабилна работа, въпреки появата на грешки. Съдът счита,
че независимо от обстоятелството че ищецът е работил с програмата, описаните от
вещото лице технически проблеми, дължащи се на допуснати от изпълнителя
недостатъци, са съществени, тъй като оказват влияние върху надеждността и
стабилността на програмата, а те неминуемо са от изключителна важност при такъв
тип предмет на договора за изработка. Констатираните грешки на програмата при
работа, редакция и извеждане на работни графици, изразяващи се в блокиране на
програмата и нейното автоматично затваряне от дата 15.02.2016 г., както и
загубата на данни при редакция на допълнително споразумение със задна дата, при
което програмата изтрива текущия график и се налага повторно въвеждане, датиращо
от 11.01.2016 г., като по този проблем се установява, че изпълнителят е дал
само препоръка потребителят предварително да съхрани графика след редакция, и
което крие риск от загуба на данни, въвеждани през предходни периоди от време, еднозначно
сочат, че дълго време след предоставянето на софтуера, същият е показвал ненадеждност
при работа. Именно в тази връзка следва да се отчита и изпратената от ищеца до
ответника покана от 29.02.2016 г. за отстраняване на недостатъците в 7-дневен
срок, на която няма данни изпълнителят да се е отзовал. Не се установява и
обещаната с офертата функция за автоматично подаване на документи до НОИ да
работи. Поддържаните от ответника доводи, че възникналите проблеми се дължат на
нестабилна комуникационна среда и връзка със сървърите е посочено като възможна
причина от експертизата, но категорични данни за подобен извод не са
ангажирани. Според изразеното мнение на вещото лице от личния му контакт с IT специалистите,
работещи в „Б.Б.“ ООД, те притежават необходимата компетентност, поради което
не би могло да се приеме, че за целия продължителен период на внедряване, в който
ищцовото дружество е положило значителни усилия, то не е могло да осигури
надеждна интернет връзка за подаване на документи до НОИ или че умишлено не е направило
това.
Сочената от
вещото лице хардуерна несъвместимост също е само хипотеза, която не е
категорично установена от ответника, който носи доказателствената тежест при
безспорно констатирани недостатъци на изработения продукт, да докаже, че те не
са в резултат от неговото поведение. В тази връзка следва да се съобрази и
пояснението на вещото лице пред СРС, че не е срещнало конкретни данни в
разменената между дружествата кореспонденция, според която определен ищцов
компютър да не е отговарял на хардуерните спецификации за ползване на софтуера,
а и подобно изискване не е заложено в офертата. Отделно от това, вещото лице
прави обосновано предположение, че щом ищецът е работил със софтуера, той се е
съобразил със системните изисквания. Действително ищцовият свидетел Авелина
Кръстева признава, че е имало случай, в който компютърът е бил причина за
затруднения в програмата, но сочи и, че „по-дълбоките проблеми“ не са били
отстранени, т.е. не може да се направи еднозначен извод, че множеството появили
се проблеми са единствено поради използвания хардуер от ищеца. В този смисъл са
и показанията на свидетеля на ответника Мария Рашева, която сочи, че компютрите
на ищеца са били годни за програмата, но проблемите били в интернет
комуникацията. Дори и така заявеното от този свидетел да се кредитира в цялост,
макар еднозначни данни за проблеми с интернет връзката да не се установяват по
делото, може да се направи извод, че описаните проблеми с неочакваното затваряне
на програмата и изтриване на данни с предходни графици, които са от съществено
значение, не се дължа на притежавания от въззивника хардуер, нито с интернет
комуникацията, както и не могат да се оправдаят с допуснати от служителите на „Б.Б.“
ООД грешки.
По делото не е
изяснено дали посочените проблеми са отстраними, но дори и при положителен
отговор, спецификата на изработеното – софтуерният продукт се създава и изменя
от изпълнителя, като изработеното е обект и на определени авторски права, не
позволява на ищеца да упражни правото си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД и да ги отстрани
за сметка на ответника. Като се има предвид че модулът с графиците е следвало
да бъде доработен от ответника с оглед специфичните изисквания на поръчващия,
както и че интересът на кредитора е да ползва стабилна програма и то в нейната
цялост, а не само на отделни нейни функции и части от модули, то и следва да се
приеме, че неизпълнението не е само частично, а пълно.
При изрично
отправена покана до изпълнителя от 29.02.2016 г. за отстраняване на
недостатъците и бездействие от страна на последния, следва да се приеме, че
съществуващата негодност на софтуера е толкова съществена, че за кредитора
възниква правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и което той надлежно
е упражнил чрез писмо, получено от „М.“ ООД на 21.04.2016 г. От този момент,
поради отпадане на облигационна връзка с обратна сила, за ответника не
съществува годно основание, въз основа на което да задържи заплатения му аванс
от 7220,40 лв. и дължи връщането му на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД. Предвид основателността на иска за главницата, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за лихва за забава в размер на законната, считано от
датата на исковата молба – 15.09.2016 г. до датата на окончателното погасяване
на задължението.
С оглед горните
съждения е налице сбъдване на вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за
прихващане с вземането му срещу ищеца за сумата от 9266,40 лв., представляваща
цената за ползване на предоставения софтуер чрез 23 броя лицензии на стойност
5492,40 лв. и разходите за внедряване и обучение с продължителност от 85 часа,
равняващи се на 3774 лв. Доколкото съдът е изложил по-горе съображения, че с
оглед интереса на кредитора да ползва напълно функционален продукт,
неотстраняването на констатираните недостатъци и привеждането на софтуера в
стабилно техническо състояние прави негодно използването му и в този смисъл не
може да се приеме, че практически „Б.Б.“ ООД е получил насрещна престация,
изразяваща се използване на продукта и в извършените от ответника обучения за
работа с програмата. Възражението за прихващане се явява неоснователно и като
такова подлежи на отхвърляне, за което съдът дължи изричен диспозитив (арг. от
чл. 298, ал. 4 ГПК).
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено, включително и частта с присъдените на ответника
разноски, и вместо което се постанови ново, с което претенцията на „Б.Б.“ ООД
да бъде уважена за пълния предявен размер.
При този изход
на спора въззиваемият дължи на въззивника, съдебни разноски, както следва: за
производството пред СРС общо 1183,90 лв., а за делото пред СГС 162,40 лв.
Доколкото в случая и двете страни по спора имат
качеството търговец, то и спорът има търговски характер, поради което с оглед
цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №139207 от 11.06.2019 г., постановено по гр.д.
№52372/2016 г., по описа на СРС, 138 състав и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.” ООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. П.Н.да заплати на „Б.Б.“ ООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес ***, р-н „Слатина, бул. „Проф. ****************, чрез адв. М.М.,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от 33Д сумата от 7220,40 лв., платена при
отпаднало основание по развален поради неизпълнение договор за изработка,
сключен по оферта от ответника № F 7-01-04 от 07.05.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба (15.09.20116 г.), до окончателното изплащане, както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски, както следва: общо 1183,90
лв. за производството
пред СРС и 162,40 лв. пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: