№ 260039 / 12.4.2022 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
12.04.2022 година, г. Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 10.03.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 626 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 92 от ЗЗД, във вр.с чл.79 ЗЗД.
Ищецът, Т. Б. Е., ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление г. С. Ж. М. 4. Б. П. С. с. 6. ч. процесуалния си представител адвокат В.П.Г., вписана в САК е предявило иск против: Т.Б.Г., ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx и. цена на иска: 684.91 лв. (Шестстотин осемдесет и. четири лв. и. 91ст.), от които: 64.05лв. (шестдесет и. четири лв. и. 5 ст.), представляваща дължими и. незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и. 620.86лв. (Шестстотин и. двадесет лв. и. 86 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор/и. за мобилни услуги.
В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Т.Б.Г. е образувано ч. гр. д. № 118/2021г., 2 с-в по описа на РС Монтана. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 684.91 лв.
Във връзка с постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение, от името на доверителите си предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 684.91лв., която сума представлява цена на потребени и. незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и. неустойка за предсрочно прекратяване на договор/и. за мобилни услуги.
Длъжникът Т.Б.Г. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги Т. Б. Е., със сключен Договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г. с предпочетен мобилен номер 0899/505291 и. избран абонаментен план Тотал 44. 99 с неограничени национални минути и. роуминг в ЕС, с уговорен краен срок на действие до 30.08.2020г. Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и. е взел мобилно устройство на преференциална цена, платена на каса, в брои. Стандартната цена на мобилното устройство (в брои без абонамент) е 1609.90лв. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 е 759.99 лв. Отстъпката, която ответникът е получил е от 849.91 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски № *********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.01.2019г. до 04.03. 2019г. Т. е издал две фактури, към които е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За посочените месечни отчетни периоди – м. 01/2019г и. м. 02/2019г длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Т. Б. дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 64.05лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и. фактурирани услуги на стойност 64.05лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196. в) от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Т.Б.Г. за ползваните абонаменти и. е издал № **********/05.05.2019г. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Т. Б. Е. сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и. при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и. входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84. изр. първо ЗЗД/.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и. на уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и. да е задължение по част ХІІІ от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния ч. смс-известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 29.04.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и. наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и. съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал 44.99 за мобилен номер 0899/505291 до 30.08.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от процесния договор, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Т. и. Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 620.86лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от Договора.
Претендираната неустойка в размер на - 620.86лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т т.11 от Договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и. възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и. без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и. заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора., Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисията за защита на потребителите и. с уговореното в постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 620.86лв. се формира, както следва:
- За абонаментен план Тотал 44.99лв. се дължи неустойка в размер на 112.47лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 37.49 лв. х 3 = 112.47лв.
- Към Абонаментен план Тотал 44.99лв. начислена и. неустойка за ползване на устройство в размер на 508.39лв., представляваща такава част от разликата между стандартната дена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и. заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ,,Т. Б.“ Е. ответникът Т.Б.Г. се е съгласил и. е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и. на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и. в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Т.Г.. При неспазване на което и. да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196. в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
В конкретният случай ответникът Т.Б.Г. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и. не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и. в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Т.Б.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление в г. С. район ,,М.“, ж.к. „М. 4“, Б. П. С. с. 6. представлявано от Д. К. К. и. М. С., в размер на - 64.05лв. (шестдесет и. четири лв. и. 05ст.), представляваща дължими и. незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г. за мобилен номер 0899/505291, дължими за периода 05.01.2019г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и. да се признае за установено по отношение на ответника Т.Б.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б.“ Е., ЕИК xxxx в размер на 620.86лв. (Шестстотин и. двадесет лв. и. 86 ст.) представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г.
Моли, да се постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и. адвокатски хонорар.
Ответникът Т.Б.Г., ЕГН xxxxxxxxxx и. адрес: xxx, ч. назначения особен представител адвокат А.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Към исковата молба са приложени договор за мобилни услуги, влязъл в сила на 30.08.2018 г., ОУ на ищеца за взаимоотношенията с потребителите и. три бр. фактури, издадени от ищеца.
І. ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ
Претенциите срещу ответника са блигационни, с твърдение на ищеца, че са дължими, поради неизпълнение на сключен договор за мобилни услуги, влязъл в сила на дата 30.08.2018 г. Съгласно този договор, ответникът е избрал абонаментен план „Тотал” за 44.99 лв. за неограничени национални минути и. роуминг в ЕС, с уговорен краен срок на действие 30.08.2020 г.. Също така ответникът е закупил мобилно устройство на преференциална цена, платена на каса, в брой. Стандартната цена на мобилното устройство в брой, без абонамент била 1609.90 лв, а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал с 44. 99 лв. била 759. 99 лв., т. .е отстъпката за ответника била в размер на 849.91 лв., съгл. т. 7 от договора.
В исковата молба ищецът твърди, че по приложените три бр. фактури, ищецът не е заплатил общо сумата 64.05 лв., дължими за потребени мобилни услуги относими към периода, дължими за периода м. януари 2019 и. м. февруари 2019 г. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, ищецът е прекратил предсрочно действието на сключения договор за мобилни услуги с оглед т.11 от приложения договор. Предвид влязлата в сила Спогодба между мобилния оператор и. Комисията за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 620.86 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, посочени в т.11 от Договора. В настоящия случай, претендираната неустойка от 620.86 лв. е формирана от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, без ДДС, която не може да надвиши сумата за трикратен размер на стандартните месечни абонаменти.
С оглед съдържанието на исковата молба, страните в настоящото производство са надлежни, т.е. предявените установителни искове са допустими.
ІІ. ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ
Макар и. допустими, с оглед представените с ИМ писмени доказателства, същите са недоказани, следователно, са неоснователни, защото:
Посочените в ИМ доказателства не са безспорни писмени доказателства, установяващи претендираните задължения. Това е така, защото приложените 3 бр. фактури, освен че не са подписани от издателя, не са и. заверени от него. Но даже и. да бяха подписани и. заверени, ако те са подписани само от издателя, представляват годни писмени доказателства за неизплатени задължения. Или, макар безспорно да се установява наличие на валидно сключен договор между страните, по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че през процесния период от време ищецът е изпълнявал договорните си задължения, като е предоставял, а ответникът е използвал далекосъобщителните му услуги, както и. какъв е техния размер, които ответникът не е заплатил. Следва да се има предвид, че даже по делото да се предоставят посочените фактури, подписани, респ. заверени от издателя, щом не са подписани от ответника, по своята правна същност представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с доказателствена сила само, когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. Или частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно данните, за които те свидетелстват, ако с тях издадетлят им удостоверява изгодни за себе си факти. Следователно тези фактури трябва да се преценяват с оглед всички останали доказателства по делото, с които обаче към настоящия момент, ищецът не доказва безпорно наличие на дължими суми, както и. техния размер.
На второ място, поради неангажиране на доказателства, че ищецът - лизингодател е изпълнил задължението си да уведоми ответика за настъпила предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за лизинг.
На трето място, без СИЕ, непоискана от ищеца, която да провери на място какви са счетоводните записвания в счетоводните книги и. регистри при ищеца с приложените към исковата молба доказателства не може да се установи размера на претендираните вземания - дължими суми за потребени мобилни услуги, както размера на дължима неустойка, формирана на база дължими суми за неплатени мобилни услуги и. неустойка, за получено на лизинг мобилно устройство.
С оглед на изложеното, счита, че с представените по делото писмени доказателства, претенциите на ищеца са неоснователни, защото са недоказани по причини: непредставени към ИМ документи установяващи безспорни задължения на ответната страна и. непоискана от ищеца СИЕ, която като направи проверка при него да даде заключение дали твърдените от ищаца факти и. издадени от него фактури, са намерили отражение в счетоводните книги и. регистри в дружеството - ищец.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и. не оспорена от страните.
Изискано е и. приложено ч.гр.д. № 118/2021 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и. съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и. сл ГПК.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г., с предпочетен мобилен номер 0899/505291 и. избран абонаментен план Тотал 44. 99 с неограничени национални минути и. роуминг в ЕС. Уговорен е краен срок на действие до 30.08.2020г.
Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и. е взел мобилно устройство на преференциална цена, платена на каса, в брои. Стандартната цена на мобилното устройство (в брои без абонамент) е 1609.90лв. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 е 759.99 лв. Отстъпката, която ответникът е получил е от 849.91 лв. По тези обстоятелства по делото няма спор.
Ищецът, „Т. Б.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление: гр.С. ж.к.М. 4. Б. П. С. с. 6. има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед направеното в това производство по реда на чл. 414 ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, е изпълнен предвидения в чл.415 ал.1 т.1 ГПК процесуален ред и. предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и. предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и. категоричен начин, при пълно и. главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следва в това производство, което е продължение на заповедното, при пълно и. главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следваше да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и. в срок и. че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и. размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и. как са формирани стойностите.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и. наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е частично основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим и. при условията не само на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а и. по предвидения процесуален ред на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Настоящото производство е по реда на чл.415 ал.1 т.1 ГПК – след подадено в срок възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и. спазен срок за предявяване на специалния установителен иск и. довнесена дължима държавна такса. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И. когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и. ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като е изпълнена предвидената процедура по чл.415 ал.1 т.1 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
В конкретният случай се установи безспорно, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 260389 от 13.01.2021 година е налице задължение от страна на Т.Б.Г.,xxx, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на мобилни услуги с договорен абонамент за претендирания период от време, като в този период е ползвано и. мобилно устройство, закупено на преференциална цена.
По делото са представени и. приети които доказателства Договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г., с предпочетен мобилен номер 0899/505291 и. избран абонаментен план Тотал 44. 99 с неограничени национални минути и. роуминг в ЕС, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и. верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът не оспори истинността на представените писмени документи, в това число и. договор, които се ползват с материална доказателствена сила, оспори начина на формиране на сумите и. неизвестяването на длъжника за предсрочното прекратяване на договорите, както и. обстоятелството, че издадените фактури не са подписани.
Редът, начинът и. формата за установяване на облигационните отношения по предоставените мобилни услуги се установява от приложения договор и. приложения към него, подписани от страните, и. неоспорени от ответника. Приложени са и. издадените фактури. Представени са Общи условия за предоставянето на мобилни услуги, находящи се в заповедното производство.
При така установеното фактическо положение, съдът прави следните изводи:
Съгласно сключения между страните договор за предоставени мобилни услуги съдът намира, че същия е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, с облигаторно действие. От него възникват права и. задължения в тежест и. полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на предоставящият услугата, в лицето на ищеца е било да осигури мобилна услуга на ответника, в качеството му на абонат и. потребител на ищеца. С извършването на посоченото действие – предоставянето на услугата, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и. да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на мобилен оператор е предоставял на Т.Б., в качеството му на потребител услугата, за периода на договора, като е посочено неизпълнение от страна на ответника за плащане в периода от месец януари 2019 година до месец март 2019 година, която услуга ответникът не установи да е заплатил в съответствие с договорните си задължения.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против Т.Б. претенция на дружеството е основателна и. следва да бъде уважена. Въпросът е в какъв размер.
Искът е основателен до размера на претендираната неизплатена мобилна услуга, който е от 64.05 лв.
Основателността на претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и. виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и. не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В конкретния случай са налице всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: уговорена такава и. краен срок за плащане.
Автономията на волята и. свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и. за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл.9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и. на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и. да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и. е част от действащата правна система.
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и. правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и. конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и. правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и. защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и. обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и. наказателна функция, ч. съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка, съдържаща се в приложения договор, не е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Наличието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води на извода, че иска е основателен и. в тази му част. Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и. е взел мобилно устройство на преференциална цена, платена на каса, в брои. Стандартната цена на мобилното устройство (в брои без абонамент) е 1 609.90лв. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 е 759.99 лв. Отстъпката, която ответникът е получил е от 849.91 лв. От констатациите на вещото лице, които съда възприема изцяло, като дадени компетентно, обективно и. без да е заинтересовано от изхода по делото, като го приобщава като доказателство, се установи, че ответника има задължение за плащане към ищеца за ползваните мобилни услуги и. мобилното устройство за посочения период, за което са издадени и. съответните фактури, които не са платени.
Съдът намира за неоснователно възражението на назначения особен представител на ответника за неустановяване известяването за предсрочното прекратяване на договора и. в тази връзка не възникване задължение за изплащане на претендираната сума.
В приложените и. приети фактури по делото, са вписани наименованията на стоката, предмет на доставката, мярка, количество, единична цена, стойност и. действително се съдържат необходимите реквизити за фактура, представляваща първичен счетоводен документ и. удостоверяващ задълженията по нея, съдържащи се в чл.114 т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно: поне подписа, положен от съставителя на същата. Няма категорично изискване получателя да е подписан фактурата. Тези доказателства сочат, че действително е възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС, което не бе оспорено, т.е. установява се, че ищецът е предоставил услугата на ответника, с което се признават съществуващите облигационни отношения между страните, по които е останало задължение, в тежест на ответника да изплати стойността на същите, което не бе установено по никакъв начин от негова страна.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 118/ 2021 г. по описа на Районен съд Монтана по размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и. съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на заповедното и. настоящето дело разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК, л.51 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Б.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на ищеца ,,Т. Б.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление в г. С. район ,,М.“, ж.к. „М. 4“, Б. П. С. с. 6. към 13.01.2021 година за следните суми:
- 64.05лв. (шестдесет и. четири лв. и. 05ст.), представляваща дължими и. незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г. за мобилен номер 0899/505291, дължими за периода 05.01.2019г. до 04.03.2019г.,
- 620.86лв. (Шестстотин и. двадесет лв. и. 86 ст.) представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 30.08.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 13.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260090 от 14.01.2021 година по ч.гр.д.№ 118 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.Б.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,Т. Б.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление в г. С. район ,,М.“, ж.к. „М. 4“, Б. П. С. с. 6. сумата от 25.00 лв. за внесена държавна такса за заповедното производство и. 180.00 лв. адвокатски хонорар по ч.гр.д.№ 118/2021 година на Районен съд Монтана, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260090 от 14.01.2021 г..
ОСЪЖДА Т.Б.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,Т. Б.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление в г. С. район ,,М.“, ж.к. „М. 4“, Б. П. С. с. 6. сумата от 25.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство; 300.00 лв. за назначения особен представител и. 180.00 лв. адвокатско възнаграждение, е 180.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице.
Банкова сметка xxxма:
IBAN xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: