№ 100
гр. , 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З. *******” ООД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр.З., обл. С., пл. „**********“ №1, срещу Наказателно постановление
№ *********, издадено на ********** г. от директора на Д. „ИТ- С. о.” /ДИТ-СО/ към
Главна Д. „ИТ“ /ГДИТ/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. за нарушение на чл. 62,
ал. 1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление /НП/
е незаконосъобразно, неоснователно, необосновано, издадено в противоречие с
материалните и процесуалните разпоредби на закона. Жалбоподателят счита, че още при
извършване на проверката и съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, длъжностното лице е допуснало съществени законови нарушения,
съставяйки АУАН за деяние- нарушение на трудовото законодателство, което не е
установено по надлежния ред и не е подкрепено с доказателства. Сочи се, че АУАН не
съдържа изискуемите реквизити на чл.42 ЗАНН. Нарушен бил и чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй като
АУАН е подписан от свидетели, които не са присъствали при извършване и установяване на
нарушението. Въз основа на незаконосъобразния акт било издадено процесното НП, което
от своя страна не отговаря на изискванията за форма и съдържание, предписани
императивно в чл.57 ЗАНН. Сочи се, че е налице съществено разминаване между данните,
отразени в АУАН и НП, а в НП са отразени неотговарящи на действителността
обстоятелства, които са в противоречие както с направените констатации в АУАН, така и с
всички, събрани по преписката доказателства. По същество, отразените данни за
1
нарушението се сочи, че не отговарят на действителното положение, тъй като въпросното
лице, заварено на обекта, е сключило граждански договор за поръчка от **********г. със „З.
*******“ ООД. Признава се, че това лице се е намирало на обекта по време на проверката,
но не е извършвало трудова дейност, а дейност, водеща до краен резултат в изпълнение на
задълженията му по гражданския договор. Сочи се, че по силата на трудов договор едно
лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, но в случая лицето
изпълнявало поръчка, с предмет обиране на розов масив, в който случай дружеството не е
имало задължение да сключва трудов договор с него, тъй като не са налице трудови
правоотношения. В този смисъл, недопустимо била наложена имуществена санкция за
деяние, което няма характеристиката на административно нарушение и се иска от съда да
отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, който да вземе
становище и не ангажира доказателства.
В съдебното заседание по разглеждане на делото въззиваемата страна Д. „ИТ- С. о.“,
чрез пълномощника си юрк. В.В., оспорва жалбата и заявява становище за нейната
неоснователност. В хода по същество на делото юрк.В. моли съда да постанови решение, с
което да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие безспорно са
установени всички елементи на нарушението. Безспорно било установено от събраните
гласни и писмени доказателства, че лицето Е.С. е предоставяла работната си сила в полза на
работодателя „З. *******“ ООД. Това предоставяне на работна сила било реализирано като
тя изпълнявала конкретна длъжност- „*******“ в обект, който се стопанисва от
дружеството. Лицето имало конкретно определено работно време, респ.- трудовото
възнаграждение било регламентирано съгласно системата за определяне на размера, посочен
в КТ. От разпита на свидетелите станало ясно, че на мястото, където е полаган трудът,
работодателят е създал организация по полагане и контролиране на този труд и като не е
сключен трудов договор безспорно е установено, че са допуснати нарушения на закона,
посочени в НП. Подчертава се, че КТ дава правна възможност на селскостопанските
производители да сключват еднодневни трудови договори ден за ден със служители, които
са пряко ангажирани със събиране на реколтата- в случая розов цвят. Сочи се, че
представеният договор за поръчка не е договор за изработка на конкретен трудов резултат,
поради което НП е законосъобразно и се иска от съда да го потвърди, доколкото и санкцията
е в минимален размер и не може да бъде намалявана. Юрк. В. претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представител на Районна прокуратура-Пирдоп не се явява в съдебните заседание и не
ангажира становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 23.06.2021 г. от служители при Д. „ИТ С. о.“, на обект,
стопанисван от „З. *******“ ООД, представляващ масив от маслодайни рози, намиращ се в
2
местност „Б.“, землището на гр.З., общ. З., било установено, че лицето ЕВГ. АТ. СТ., ЕГН:
********** е прието на работа и престира труд, при съществуващи елементи на трудово
правоотношение, а именно: установено работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. За така
констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и
обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства- писмени и гласни.
За извършената проверка е съставен Протокол № ********* от ********г., в който са
направени конкретни предписания. Съставена е и връчена и Призовка до „З. *******“ ООД
за явяване на представител на дружеството на ********г. в ДИТСО.
Видно от съставения АУАН № ********* от ********г., същият е съставен от В. ИВ.
П.- „главен инспектор“ при Д. „ИТ- С. о.“, в присъствието на свидетелите Ж. Г. П. и В. Г.
СТ. и управителя на „З. *******“ ООД- М.М.. Актът е съставен срещу „З. *******“ ООД, в
качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ за следното нарушение: при
извършена проверка на *********г. на „З. *******“ ООД по спазване изискванията на
трудовото законодателство на обект розов масив, местност „Б.“, землището на гр.З. и на
********г. за приключване на проверката по документи в сградата на ДИСО- гр.София е
установено, че „З. *******“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1
ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения предоставянето на работна сила, като
към *********г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето ЕВГ. АТ. СТ., ЕГН:
**********. При проверката на място в обекта на контрол на *********г. С. е заварена да
полага труд като „*******“ от контролните органи на инспекцията по труда и
собственоръчно декларира, че полага труд за дружеството като „*******“ с работно време
от 06.00 ч. до 12.00 ч. и трудово възнаграждение от 0.80 лв. на кг. розов цвят. Описаното в
АУАН нарушение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.62, ал.1 във
вр. чл.1, ал.2 КТ. За верността на удостовереното са се подписали свидетелите, а за
„нарушител“ се е подписал на ********г. управителят на „З. *******“ ООД – М.М., на
когото е бил и връчен АУАН-ът на същата дата.
По делото е приложен Договор за поръчка от **********г. между „З. *******“ ООД
като „Възложител“ и ЕВГ. АТ. СТ. като „Изпълнител“, с който Възложителят възлага, а
Изпълнителят приема да извърши поръчка, представляваща обиране на розов цвят от розов
масив, находящ се в местност „Б.“, землището на гр.З., стопанисван от „З. *******“ ООД,
Уговорен е срок на договора до постигане на резултат, а именно: до окончателното обиране
на обекта. Според чл.1.3 от договора розоберът следва да се извършва единствено във
времевия диапазон от 6.30ч. до 12.00 ч. съгласно чл.10, ал.5 от Закона за маслодайната роза
и Заповед на кмета на община З.. Според чл.2 от договора Възложителят се задължава да
заплаща в брой на Изпълнителя за всеки набран килограм розов цвят следната сума: 0.80
ст./кг., която сума ще бъде изплащана всеки ден след отчитане на събраното количество
розов цвят от Изпълнителя. Договорът е подписан. Към него са приложени „Констативен
3
протокол“ за извършена работа и „Разписка“ за броена сума.
По делото е приобщена и „Декларация“, попълваща се от работници и служители във
връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство. Същата е
попълнена от ЕВГ. АТ. СТ. на *********г. в 11:45 часа и с нея е декларирала, че от
**********г. работи в „З. *******“, с работно време от 6.30 ч. до 12.00 ч. и трудово
възнаграждение от 80 ст./кг.
Приобщен е и договор от 04.01.2016г. за наем на земеделска земя за засаждане на
маслодайни култури /рози/, сключен между Аграрно-техническа гимназия гр.З. и „З.
*******“ ООД.
С писмо изх. № ************г. Д. „ИТ С. о.“ са уведомили съда, че повод
констатираното нарушение, за което е издадено НП № *********/2021г. не е издавано
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „З.
*******“ ООД и ЕВГ. АТ. СТ..
Разпитани са като свидетели по делото актосъставителят и свидетелите по АУАН.
Техните показания са еднопосочни. Всички те поддържат отразените в АУАН констатации.
Свидетелката-актосъставител В. ИВ. П.- „главен инспектор“ в Д. „ИТ“ разказва, че на
********г. с колежките й В.С. и Ж.П. провели проверка за спазване на трудовото
законодателство на „З. *******“ ООД и съставила АУАН за това, че по време на проверката
на място на *********г. в гр.З., в местността „Б.“- розов масив, заварили да полага труд
лицето Е.С., за която се установило, че няма сключен трудов договор в писмена форма.
Лицето декларирало, че работи като ******* в дружеството „З. *******“ ООД и получава
възнаграждение в размер на 80 стотинки за килограм розов цвят. Тази свидетелка твърди, че
на този розов масив заварили няколко лица, но голямата част от лицата избягали. Останали
само трима човека, които попълнили декларации. Била съставена и връчена призовка на
управителя на дружеството, в която описали нужните им за проверката документи, но
свидетелката няма спомен да им е представян някакъв договор, който да й е направил
впечатление. Твърди, че впоследствие актът е връчен на управителя на дружеството.
Свидетелката Ж. Г. П.- „главен инспектор“ в Д. „ИТ“ си спомня процесния случай.
Разказва, че на *********г., заедно с представители на РУ-Пирдоп, извършили проверка на
розов масив в местността „Б.“, в землището на гр.З., като при проверката заварените на
работа лица попълнили декларации, в които декларират собственоръчно своите
взаимоотношения с работодателя и плащанията. Свидетелката казва, че проверката
приключила по документи на ********г. в сградата на Д.та, при което се съставил
въпросният АУАН относно лицето Е.С. за това, че „З. *******“ ООД, в качеството си на
работодател, е допуснало лицето към *********г. до работа, без да сключи трудов договор с
него в писмена форма, като лицето декларирало, че работи за „З. *******“ ООД с работно
време и заплащане от 0.80 стотинки на килограм набран цвят. Актът бил връчен на
управителя на дружеството, който нямал възражения. Свидетелката П. твърди, че на място
не били представени никакви документи, уреждащи отношенията с това лице. Свидетелката
е категорична, че заварените на мястото лица, част от които избягали, берели рози и имали
4
завързани найлонови чували на кръста, в които събирали розите, а на излизане от масива
имало кантар, на който ги теглят и записват в тетрадка.
Свидетелката В. Г. СТ.- също „главен инспектор“ в Д. „ИТ“ твърди, че на *********г.
извършили съвместна проверка, заедно с полицията, в масив за рози, местност „Б.“. Твърди,
че по време на проверката установили лица, които берат розов цвят и ги слагат в чували.
Същите се разбягали, когато видели проверяващите. На място заварили лицето Е.С., която
попълнила декларация, в която декларира работно време от 06.30 ч. до 12.00 ч. и трудово
възнаграждение в размер на 80 стотинки на килограм. Също така декларирала, че работи от
2 дни за дружеството и няма сключен трудов договор. След това- на ********г. извършили
проверка по документи в Д „ИТ“ и там установили, че лицето няма сключен трудов договор,
за което бил съставен АУАН. При попълване на декларацията лицето им казало, че няма
трудов договор, както и че няма еднодневен или някакъв граждански договор, а и такъв не
бил представен. Актът бил връчен на управителя на дружеството за нарушение на чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ за това, че е допуснал лицето да предоставя работна сила и не е
сключил писмен трудов договор с него.
Разпитана е като свидетел и лицето ЕВГ. АТ. СТ., за чието допускане до работа, без
отношенията да са уредени като трудови, е санкциониран жалбоподателят. Свидетелката
заявява, че в момента няма отношения с фирма „З. *******“ ООД, но през лятото ходила за
2-3 дни „да изкара някой лев“. Казва, че ходела от 06.00 ч. до 11.30 ч./12 без нещо часа, а
килограмите, които набирала, били мерени и плащани на самия ден по 80 ст. на кг.
Свидетелката си спомня за извършената проверка от ИТ, както и че с тях имало полиция.
Проверяващите я попитали от колко време работи и има ли договор, в колко часа ходи и се
прибира. Казва, че не е имала договор, но една седмица преди да дойде призовката за
съдебното заседание, й бил донесен от г-н Медаров договор за подпис, който я накарал да
подпише.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 01.09.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е входирана на 08.09.2021г. Жалбата
изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване
пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
Представени са от административнонаказващия орган актове касателно правомощията
на актосъставителя и издателя на процесното НП.
С оглед длъжностното качество на актосъставителя В. ИВ. П., заемаща длъжността
„главен инспектор“ в Д. „ИТ С. о.“ и във връзка с чл.416, ал.1 КТ, определящ, че нарушения
на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
5
органи, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. Териториалният обхват на контролна дейност на
актосъставителката, като служител на Д. „ИТ С. о.“, е определен със Заповед
№***********г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
ИТ“.
Обжалваното НП също е издадено от оправомощен за това орган, с оглед нормативния
текст на чл.416, ал.5 КТ и Заповед № 3-0058/11.02.2014г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна ИТ“. В т.4 от цитираната заповед е определено,
че директорите на „Инспекции по труда“ издават наказателни постановления по актове за
установяване на административни нарушения, издадени от инспектори.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на
атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща
правила за свидетелите по АУАН. АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните
срокове по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно
производство е било допустимо. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е
описано, а фактите са подведени под съответстващата им правна квалификация.
Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и ясно. В АУАН и
НП са описани времето, мястото на нарушението и същността му. Нарушението е описано в
АУАН по ясен и разбираем начин. Наказателното постановление не съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че при съставянето на АУАН и
издаванто на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон.
При събраните гласни доказателства, преценени в съвкупност и съпоставени с
релевантните документи, от правна страна съдът намира за доказана възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, като у съда не остава съмнение, че между
жалбоподателя и лицето Е.С. фактически е било възникнало трудово правоотношение.
Безспорно е доказано, че дружеството-жалбоподател е приело лицето ЕВГ. АТ. СТ. да
6
работи на масив с розови насаждения, като същата е брала рози към момента на проверката.
Спори се по делото относно обстоятелството дали лицето Е.С. е предоставяла работна сила,
при установени характеристики за трудово правоотношение или е извършвала дейност за
постигане на определен резултат, за което бил сключен граждански договор. Съдът не
кредитира представения „Договор за поръчка“, доколкото същият, като частен документ, не
притежава достоверна дата, поради което няма обвързваща доказателствена сила и не е
годен самостоятелно да докаже обстоятелството, че на посочената дата страните по него са
били обвързани от посоченото гражданскоправно отношение. От събраните по делото
доказателства се установи, че лицето Е.С. е било прието на работа, при отношения на власт-
подчинение, типични за трудовите правоотношения и съвсем нехарактерни за гражданските
такива, където страните са равнопоставени. Налице е и установено работно място - розов
масив, стопанисван от жалбоподателя, установено работно време – от 06.30ч. до 12.00ч.,
както и уговорено трудово възнаграждение за престирания труд - все обстоятелства,
типични за едно трудово правоотношение, което в конкретния случай не е било скрепено в
изискуемата от закона форма - писмен трудов договор. С действията си практически С. е
осъществявала трудова дейност, т.е. предоставяла е работна сила и съгласно изискванията
на чл.1, ал.2 КТ е следвало отношенията между нея и „З. *******“ ООД да бъдат оформени
като трудови правоотношения. Представеният по делото Граждански договор не е годен да
промени възприетия извод за наличие на трудово правоотношение, още повече, че
свидетелката е категорична, че е подписала същия впоследствие, след преустановяване на
работа при жалбоподателя. Посоченият предмет на този договор предполага престиране на
работна сила, което е иманентна характеристика именно на трудовото правоотношение.
Последното още веднъж потвърждава обстоятелството за наличие на трудови
правоотношения, които не са били скрепени в предвидената форма. Доколкото това
изискване е било заобиколено със сключването на граждански договор, то според настоящия
съдебен състав правилно е било прието от актосъставителя, а впоследствие и от наказващия
орган, че е налице нарушение на чл.62, ал.1 КТ, тъй като не е бил сключен трудов договор в
писмена форма.
Поради посочените по-горе съображения, съдът прие, че в конкретния случай са
налице трудовоправни отношения, прикрити под формата на гражданскоправни такива,
поради което правилно е била наложена санкция за извършено административно нарушение
и в този смисъл правилно е била ангажирана отговорността на „З. *******“ ООД по чл.414
ал.3 КТ за нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ.
Следва за пълнота да се посочи, че законодателят е предвидил изрично сключването
на срочен трудов договор за извършваната от Е.С. работа в разпоредбата на чл.114а от
Кодекса на труда. Сключването на такъв договор би гарантирало на правата на двете страни
и особено на работника, който се приема като по-уязвимата страна. Тъкмо поради
спецификата на регулираните обществени отношения законодателят е въвел договорите по
чл.114а КТ - за краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и
работник да се сключва еднодневен договор. В конкретния казус, ако това бе направено, за
7
работника биха се създали не само гаранции за спазване на трудовите му, но и на
осигурителните му права.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК специалният състав
по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“ нарушения,
установени по КТ, съобразно чл.415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28
ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. В тълкувателното решение изрично е предвидено, че
разпоредбата на чл.415в КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата
на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414, ал.3 ЗАНН. След
приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл.415в КТ е изменена и е създадена
нова алинея 2 на чл.415в КТ /ДВ бр. 7/2012 г. /, според която не са маловажни нарушенията
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна
следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на
маловажния случай за нарушения по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 КТ, както
и приложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН за тези нарушения. В тези случай
работодателят не може да се освободи от административно наказателна отговорност и
следва да му се наложи, предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание.
При определяне размера на глобата административнонаказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27 ЗАНН, като е отчел степента на обществена опасност на
нарушението и обстоятелството, че то е било извършено за първи път и правилно е наложил
глоба в минималния размер от 1500 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 ЗАНН.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита
същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално
възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт на въззиваемата страна, като
следва тези разноски, с оглед изхода на делото, да бъдат възложени на дружеството-
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *********, издадено от Директора
на Д. „ИТ – С. о.” на ********** г., с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда
/КТ/ на „З. *******” ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.З.,
обл. С., пл. „**********” № 1, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.62, ал.1 КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „З. *******” ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: гр.З., обл. С., пл. „**********” № 1, представлявано от управителя М.Т.М. ДА
ЗАПЛАТИ на Д. „ИТ – С. о.“ направените в производството разноски за юрисконсулт в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София о. в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9