№ 15848
гр. С., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110163361 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., ....., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Р. М. Г., ЕГН **********, гр. С., .....,
дължи сумите: 378.38 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, 69.27 лв.
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 21.04.2022 г., 7.91 лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, 1.10 лв. мораторна лихва за
период от 05.03.0200 г. до 21.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24703/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № 173 в гр.С., ........ Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че
съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Топлоконтрол” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят
вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която
длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира
1
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им, тъй като няма неплатени задълженияь към ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна
енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение с
предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия
за процесния период и стойността й.
Като безспорни са отделени по делото обстоятелствата, че ответницата като собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № 173 в гр.С., ........, е клиент на топлинна енергия,
доставена в имота за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. на стойност 378.38 лв. и че е
извършена услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г. на
стойност 7.91 лв.
В насока на горното е приложения по делото договор за продажба на имот частна общинска
собственост, видно от който ответницата е собственик на имота. В това й качество, между
нея и ищеца съществува облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия,
което се потвърждава и от подадената молба-декларация за откриване на партида за имота
на името на ответницата. На това основание тя дължи цената на доставената в имота
топлинна енергия.
Безспорно е по делото доставянето на топлинна енергия в имота през периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2021 г. Според заключението на приетата по делото на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, стойността на
доставената през този период ТЕ е 680.14 лв., като след извършени частични плащания /с
които частично са погасявани задължения за 2020 и 2021 г./, остава дължима сумата от
378.38 лв. /плащанията са отчетени от ищеца и приспаднати преди подаване на заявлението/.
За извършената услуга по дялово разпределение е начислена сумата от 7.91 лв.
Установява се от заключението, че след подаване на заявлението ответницата е извършила
плащания, с които са погасени текущи задължения, извън процесните такива, които са
прехвърлени в сметка съдебни вземания.
Ответницата оспорва задълженията за 2018 г. и 2019 г. като погасени по давност.
Задълженията за плащане на месечните вноски за цена на потребената ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и за тях се прилага тригодишната давност, т.е. те се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с
решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, чл. 33, ал.1, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. След като заявлението е подадено на 11.5.2022 г., погасени по давност са
всички задължения, чиято изискуемост е настъпила до 11.5.2019 г. Ето защо като погасен по
2
давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2018 г. - 28.02.2019 г.
вкл. /за който няма извършени частични плащания/. Дължима остава главницата за ТЕ за
периода 1.3.2019 г. /падижирала 15.5.2019 г./ -30.4.2021 г., която възлиза на 207.50 лв., до
който размер искът следва да се уважи.
Относно таксата дялово разпределение, възражението е неоснователно и тя се дължи в
цялост - 7.91 лева за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. На база законната лихва за забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът
на обезщетението за забава възлиза на 37.94 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 25 лв.,
депозит 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 235.79 лв., а в
заповедното производство – 38.84 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответницата се дължат разноски за адвокатска защита в
исковото производство /в заповедното няма представени доказателства да е защитавана от
адвокат/. От платени 450 лв., й се дължат 200.36 лв.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и
адрес на управление гр. С., ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. М. Г., ЕГН **********, гр. С., .....,
ДЪЛЖИ сумите: 207.50 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.3.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, 37.94 лв.
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 21.04.2022 г., 7.91 лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24703/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за топлинна
енергия за разликата над 207.50 лв. до предявените 378.38 лв. и за периода 01.10.2018 г.-
28.02.2019 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 37.94 лв. до предявените 69.27 лв.
и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
1.10 лв. за периода от 05.03.0200 г. до 21.04.2022 г.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН **********, гр. С., ....., ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......,
седалище и адрес на управление гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 235.79
лв. разноски в исковото производство и сумата от 38.84 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. М. Г., ЕГН **********, гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
от 200.36 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Топлоконтрол“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4