№ 1449
гр. Русе, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520104486 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Делта Кредит” АДСИЦ гр. София (с предишно наименование
“Алфа Кредит АДСИЦ”), представляван от изп. директор Галя Александрова
Георгиева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 14.01.2008г. Н. Р.
С. е сключила с “Алфа Банка” АД гр. Атина, Република Гърция, чрез клона си
“Алфа Банка - клон България” гр. София, представляван от Сотириос
Филипос Петру и Преслава Добрева Добрева, Договор за потребителски
кредит №589-52/2008 в размер на 10000 лв със срок за издължаване 96 месеца,
която сума й е преведена по посочена от нея банкова сметка.
Кредитополучателката се е задължила да върне кредита, заедно с уговорения
6.95 % ГЛП и 7.17 % ГПР, на 96 равни месечни анюитетни вноски, посочени
в Погасителен план, приложен към договора. Ответницата С. преустановила
плащанията, като към 25.03.2010г. непогасената сума възлизала на 10849.09
лв, от която 9606.69 лв главница и 1242.40 лв възнаградителна лихва. С
последващи договори за продажба на вземания от 25.03.2010г., от
26.03.2010г. и от 29.03.2010г. просрочените потребителски кредити на
физически лица с първоначален кредитор “Алфа Банка - клон България” били
прехвърлени възмездно на “Алфа Кредит АДСИЦ”, изброени и
специфицирани в Приложение №1, заедно с всички обезпечения, привилегии
1
и други принадлежности към тях, вкл. с начислената до датата на
прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора от 29.03.2010г. цена,
изцяло заплатена на цедента. С договора от 29.03.2010г. “Алфа Кредит
Мениджмънт” АД (сега “Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД), действащо в
качеството си на обслужващо дружество на “Алфа Кредит АДСИЦ”,
възложило на “МТ Проджект” ЕООД да извършва от свое име, но за сметка
на “Алфа Кредит АДСИЦ” извънсъдебно събиране на вземанията му с
първоначален кредитор “Алфа Банка – клон България”. С договор от
29.03.2010г. “МТ Проджект” ЕООД възложило на “С.Г.Груп” ООД да
извършва извънсъдебно събиране на вземанията на “Алфа Кредит АДСИЦ” с
първоначален кредитор “Алфа Банка – клон България”, посочени в
приложените към договора списъци. Ответницата (длъжницата) била
уведомена, съгл. чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземанията и за новия
кредитор и на 05.05.2010г. е сключила/подписала Споразумение за
преуреждане на отношенията си (л.13), като се е съгласила да изплати
задължението си по Договора за потребителски кредит №589-52/14.01.2008г.
разсрочено за периода от 30.05.2010г. до 30.09.2019г., вкл., на 113 месечни
анюитетни вноски, съгласно Погасителен план при уговорена годишна лихва
в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 пункта, при
първа вноска 120 лв, всяка следваща в размер на 150 лв и последна
изравнителна в размер на 231.15 лв, с падеж 30-то число на съответния месец.
Ответницата изплатила на кредитора на четири пъти общо сумата 380 лв и
след 28.07.2010г. е преустановила плащанията. За събиране на вземането си
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №1720/2021г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си. Моли да се признае за установено, че Н. Р. С. му дължи сумите:
5682.67 лв общо, от която 5451.03 лв, представляваща сбор от 43 броя
неплатени месечни вноски за главница, с настъпили падежи в периода
30.03.2016г.-30.09.2019г. и 231.64 лв - сбор от 19 бр. вноски за
възнаградителна лихва с настъпили падежи в периода 30.03.2018г.-
30.09.2019г., заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 213.10 лв мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2019г. до 12.03.2020г., 407.26 лв мораторна
2
лихва върху главницата за периода от 15.07.2020г. до 29.03.2021г.
Претендира разноските по заповедното производство, както и разноските по
исковото производство.
Ответницата Н. Р. С. чрез назначения й особен представител взема
становище за неоснователност на иска. Заявява, че няма непогасени
задължения по Договор за потребителски кредит №589-52/2008 и че
договорената в него сума не й е предоставена. Оспорва посочените в исковата
молба цесионни договори. Прави възражение за нищожност на
Споразумението от 05.05.2010г., тъй като е сключено от ЮЛ - “МТ
Проджект” ЕООД, което няма вземания и не е страна по договора за кредит
№589-52/2008. Инвокира давност относно претендираните главница и лихви.
Възразява срещу твърдението да е била уведомена за извършените договори
за продажба на вземания. Оспорва размера на възнаградителната лихва, на
наказателната лихва и размера на всички такси. Прави възражение за
неспазване разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК, както и за нищожност на
уговорените ГЛП и ГПР на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – нарушение на добрите
нрави. Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №1720/2021г. на Районен съд Русе и е назначена счетоводна експертиза.
Видно е от ч. гр. дело №1720/2021г. на РРС, че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение №887/30.03.2021г. срещу Н.
Р. С. за сумите: 5451.03 лв главница за периода от 30.03.2016г. до 30.09.2019г.
по Договор за потребителски кредит - Ваканция №589-52/2008, сключен с
“Алфа Банка” АД, заедно със законната лихва от 30.03.2021г. до
окончателното изплащане, 231.64 лв възнаградителна лихва за периода от
30.03.2018г. до 30.09.2019г., 213.10 лв лихва за забава за периода от
30.10.2019г. до 12.03.2020г., 407.26 лв лихва за забава за периода от
15.07.2020г. до 29.03.2021г. и разноски общо 226.06 лв. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения Договор за потребителски кредит - Ваканция №589-
52/2008 се вижда, че на 14.01.2008г. “Алфа Банка” АД гр. Атина, Република
3
Гърция, чрез клона си “Алфа Банка - клон България” гр. София е
предоставило на Н. Р. С. кредит за текущи нужди в размер на 10000 лв със
срок на издължаване 96 месеца, която сума кредиторът й е превел по
посочена от нея банкова сметка. Изплащането на задължението по договора е
разсрочено, съгласно Погасителен план, на 96 равни месечни погасителни
вноски (последната изравнителна) всяка по 136.09 лв, при което крайният
размер на задължението възлиза на 13064.64 лв. Първата падежна дата за
погасяване на кредита е на същото число един месец след датата на
усвояване, а всяка следваща вноска е дължима на същото число на всеки
следващ месец. В чл.9 от договора е посочено, че погасителните вноски
включват изплащане на главница и договорна лихва. Лихвеният процент по
кредита е фиксиран - 6.95 %, а ГПР - 7.17 %.
Последователно с Договор за продажба на вземания от 25.03.2010г.
(л.27-39) първоначалният кредитор “Алфа Банка - клон България” е
прехвърлил възмездно на “С.Г.Груп” ООД вземания по договори с негови
длъжници; с Договор за продажба на вземания от 26.03.2010г. (л.41-45)
“С.Г.Груп” ООД е прехвърлило възмездно на “МТ Проджект” ЕООД
вземания, изброени и специфицирани в Приложение №1; с Договор за
продажба на вземания от 29.03.2010г. (л.53-58) “МТ Проджект” ЕООД е
прехвърлило възмездно на “Алфа Кредит АДСИЦ” вземания, изброени и
специфицирани в Приложение №1, заедно с всички привилегии,
принадлежности и придобити права срещу посочената в договора от
29.03.2010г. цена.
С Договор от 06.10.2006г. (л.61-65) “Алфа Кредит АДСИЦ” е
възложило на “Алфа Кредит Мениджмънт” АД, обслужващо дружество,
срещу заплащане на уговореното възнаграждение да управлява вземанията в
най-добър интерес на възложителя.
С Договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. (л.66 и сл.) “Алфа
Кредит Мениджмънт” АД (сега “Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД),
действащо в качеството си на обслужващо дружество на “Алфа Кредит
АДСИЦ”, е възложило на “МТ Проджект” ЕООД да извършва от свое име, но
за сметка на “Алфа Кредит АДСИЦ” извънсъдебно събиране на вземанията
му с първоначален кредитор “Алфа Банка – клон България”. С Договор за
събиране на вземания от 29.03.2010г. (л.70 и сл.) “МТ Проджект” ЕООД
4
възложило на “С.Г.Груп” ООД да извършва извънсъдебно събиране на
вземанията на “Алфа Кредит АДСИЦ” с първоначален кредитор “Алфа Банка
– клон България”, посочени в приложените към договора списъци.
Ответницата била уведомена, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне
на вземанията и за новия кредитор и на 05.05.2010г. е сключила
Споразумение, с което се е задължила да погасява остатъка от задължението
си по Договор №589-52 от 14.01.2008г. с “Алфа Банка – клон България”,
посочено в т.6 – сумата 10849 лв, разсрочено, за период от 30.05.2010г. до
30.10.2019г., вкл., на 113 месечни анюитетни вноски, съгласно Погасителен
план, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент,
увеличен с надбавка от 10 пункта, при първа вноска 120 лв, всяка следваща в
размер на 150 лв и последна изравнителна в размер на 231.15 лв, с падеж 30-
то число на съответния месец.
Споразумението от 05.05.2010г. по съществото си представлява
признание на длъжницата С. относно размерите на отделните видове
задължения по него за посочените периоди, като в рамките на общия размер
по стария дълг са изменени размерите на отделните вноски, съобразявайки
вече платеното от нея. След като е признала крайния размер, тя се е съгласила
и с начина на извършване на погасяването на отделните вземания – главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено
устно от вещото лице С. Т Х. в съдебно заседание на 18.10.2022., се
установява, че съгласно Договор за потребителски кредит - Ваканция №589-
52 от 14.01.2008г. кредиторът “Алфа Банка - клон България” е предоставил на
ответницата 10000 лв, от които на 14.01.2008г. ответницата е изтеглила 5000
лв, на 18.01.2008г. е изтеглила 4700 лв, като с остатъка в размер на 300 лв е
погасила първите две вноски по 136.09 лв всяка и частично – 27.82 лв третата
вноска с падеж 14.04.2008г. Към 25.03.2010г. общият размер на задължението
й е 12410.15 лв, от които 9606.69 лв непогасена главница, 2779.46 лв
непогасена възнаградителна лихва и 24 лв начислена такса за обслужване на
сметката.
В резултат на извършените цесии и приложенията към тях размерът на
прехвърленото вземане е 10849.09 лв, от които 9606.69 лв главница и 1242.40
лв възнаградителна лихва. С подписване на споразумението от 05.05.2010г.
5
ответницата е признала дължимостта на сумата 10849.09 лв. Според
заключението ответницата е заплатила по банковата сметка на кредитора
сумата 480 лв общо, с което е погасила изцяло първа, втора, трета вноска и
частично четвърта вноска по погасителния план към Споразумението.
Размерът на неплатените 43 бр. ежемесечни вноски за главница с
настъпил падеж в периода от 30.03.2016г. до 30.09.2019г. възлиза на 5451.03
лв, а на 19 бр. вноски за възнаградителна лихва с настъпили падежи в периода
от 30.03.2018г. до 30.09.2019г. възлиза на 231.62 лв. Общото задължение на
ответницата е размер на 5682.65 лв.
Размерът на мораторната лихва върху сумата общо 5682.65 лв за
периода от 30.10.2019г. до 12.03.2020г. възлиза на 213.10 лв мораторна лихва,
а за периода от 15.07.2020г. до 29.03.2021г. възлиза на 407.26 лв мораторна
лихва. Размерът на мораторната лихва върху сумата 5451.03 лв главница за
периода от 30.10.2019г. до 12.03.2020г. възлиза на 204.41 лв мораторна лихва,
а за периода от 15.07.2020г. до 29.03.2021г. възлиза на 390.66 лв мораторна
лихва. В устното си заключение вещото лице допълва, че са спазени
разпоредбите на ЗМДВИП относно мораторната лихва.
Заключението на експертизата е приета от съда без възражения от
страните.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че искът по
чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумите 5451.03 лв, представляваща
сбор от 43 броя неплатени месечни вноски за главница с настъпили падежи в
периода от 30.03.2016г. до 30.09.2019г. вкл., заедно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 30.03.2021г. до
окончателното изплащане, 231.62 лв сбор от 19 бр. вноски за възнаградителна
лихва с настъпили падежи в периода от 30.03.2018г. до 30.09.2019г. вкл.,
204.41 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2019г. до
12.03.2020г. вкл., 390.66 лв мораторна лихва върху главницата за периода от
15.07.2020г. до 29.03.2021г. вкл., съобразно заключението на вещото лице. За
разликата до 213.10 лв мораторна лихва върху главницата за периода от
30.10.2019г. до 12.03.2020г. и за разликата до 407.26 лв мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.07.2020г. до 29.03.2021г. искът следва да
се отхвърли като неоснователен. Съдът присъжда законната лихва от
6
подаване на заявлението по чл.410 ГПК и мораторната лихва само върху
размера на главницата - 5451.03 лв, тъй като анатоцизмът в
гражданскоправните отношения не е разрешен.
Ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 218 лв разноски по
ч. гр. дело №1720/2021г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Възражението на особения представител за нищожност на
Споразумението от 05.05.2010г., тъй като е сключено от ЮЛ - “МТ
Проджект” ЕООД, е неоснователно. Съгласно даденото тълкуване на закона в
ТР №4/14.10.2022г. по тълк. д. №4/2019г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице
прекъсване на давността по чл.116, б. “а” ЗЗД, изявлението или действието на
длъжника, в което се обективира признанието на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител, както в случая, по
начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне
до знанието на кредитора.
Възражението на особения представител за изтекла погасителна давност
относно претендираните главница и лихви също е неоснователно. Съгласно
даденото тълкуване на закона в мотивите на ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.
№5/2019г. на ВКС, ОСГТК, при разсрочването на едно парично задължение,
което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем),
респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи,
не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД. Приема
се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на
длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл.66 ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие, през всеки
период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които
имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло
вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по
правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да
определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да
е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
7
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска.
С оглед на това и по силата на чл.117 ЗЗД от прекъсването на давността
с направеното признание на 05.05.2010г. със споразумението е започнала да
тече нова давност, която за вземания, произтичащи от договор за заем, е
петгодишна предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 ЗЗД. Крайният срок за
погасяване на задължението е 30.10.2019г., поради което давността както за
главницата, така и за лихвите не е изтекла към датата на подаване на исковата
молба – 30.03.2021г. (чл.422, ал.1 ГПК). Следва да се отбележи, че в случая
ищецът се е съобразил с института на погасителната давност и не претендира
погасени по давност вземания.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца
1712.57 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Делта
Кредит” АДСИЦ (с предишно наименование “Алфа Кредит АДСИЦ”) със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Христофор Колумб” №43,
представлявано от изп. директор Галя Александрова Георгиева, ЕИК
*********, към Н. Р. С. от гр. **************, ЕГН **********, за сумите
5451.03 лв, представляваща сбор от 43 броя неплатени месечни вноски за
главница с настъпили падежи в периода от 30.03.2016г. до 30.09.2019г. вкл.
по сключено от името на “МТ Проджект” ЕООД, но за сметка на “Делта
Кредит” АДСИЦ (с предишно наименование “Алфа Кредит АДСИЦ”)
Споразумение от 05.05.2010г., заедно със законната лихва, считано от
30.03.2021г. до окончателното изплащане, 231.62 лв сбор от 19 бр. вноски за
възнаградителна лихва с настъпили падежи в периода от 30.03.2018г. до
30.09.2019г. вкл. по споразумението, 204.41 лв мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2019г. до 12.03.2020г. вкл., 390.66 лв
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2020г. до 29.03.2021г.
вкл., като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 213.10 лв мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.10.2019г. до 12.03.2020г. и за разликата до
8
407.26 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2020г. до
29.03.2021г.
ОСЪЖДА Н. Р. С. да заплати на “Делта Кредит” АДСИЦ сумите 218 лв
разноски по ч. гр. дело №1720/2021г. на Русенски районен съд, както и
1712.57 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9