Р Е Ш
Е
Н
И
Е № 257
гр. ВРАЦА,31.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение ,в
публичното
заседание на 05.06.2019г., в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 275 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 27.03.2019г.,подадена от Н.И.П. ***,чрез пълномощник адв.М.Л.
***,срещу решение на РС гр.Враца от 11.03.2019г.г.,постановено по гр.д.№
4639/2018г,с което са уважени предявени против въззивника обективно съединени
искове с правно основание чл.40 ЗЗД и чл.42 ал.2 ЗЗД.Поддържа се във въззивната
жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Прави се възражение за
недопустимост на решението,като постановено по непредявени искове и поради
произнасяне по евентуалния иск след уважаване на главния.Не бил обоснован и
правния интерес на въззиваемата от предявяване на исковете.Не бил изяснен
въпроса относно правата на страните от процесните имоти,и оттук – не бил
установен правилно и обема на представителната власт на въззивника.Иска се
обезсилване на атакуваното решение,а при условията на евентуалност се иска
отмяна на съдебния акт ,и решаване на
спора по същество от настоящата инстанция с прекратяване производството по
делото или отхвърляне на предявените
искове.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната
страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.чрез процесуален
представител оспорва същата.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за
редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок
по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и
против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно
съединени при условията на евентуалност искове за прогласяване недействителност
на договор за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти поради договаряне
във вреда на представлявания с правно основание чл.40 от ЗЗД и за прогласяване
на частична недействителност на същия договор, поради липса на надлежно
учредена представителна власт с правно основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД.
Поддържа се в
исковата молба,че въззиваемата В.И.Ц. ***-ищец в първата инстанция, е
собственик по наследство на ¼ ид.ч. от лозе от 2,962 дка в землището на
с.***, 7-ма категория, м. „Остриката“, имот № 017014, а съгласно актуална скица
- поземлен имот с идентификатор 80311.17.14
по КККР, с площ 2962 кв.м., с данъчна оценка 279,90 лева,правото на собственост
върху който имот е било възстановено на наследодателя й В.И.В., б.ж. на с.***,
обл. Враца с решение № 262А/29.03.1995 г. на ПК – гр.Враца.Поддържа се също, че
въззиваемата е собственик по наследство и на ½ ид.ч. от ливада от 1.614
дка в землището на с.***, общ.Враца,10-та категория, м. „Остриката“, имот №
017009, а съгласно актуална скица - поземлен имот с идентификатор 80311.17.9 по КККР, с площ 1614 кв.м.,
с данъчна оценка 8,50 лева, както и на ½ ид.ч. от ливада от 0.072 дка в
землището на с.***, общ.Враца, десета категория, м. „Остриката“, имот № 017038,
а съгласно актуална скица - поземлен имот с идентификатор 80311.17.38 по КККР, м. „Падината“, с площ от 72 кв.м., с данъчна
оценка 0,40 лева.Излага се , че правото на собственост върху последните два
имоти – ливади, е било възстановено на наследодателите Н.В.И. и И.В.И. с
решение № 450/14.06.2004 г. на ПК – Враца.Сочи се с исковата молба, че с
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 3068/11.05.2016 г. и на
съдържанието рег. № 3069/11.05.2016 г. по описа на С.Б., нотариус с район на
действие РС – Враца, въззиваемата упълномощила въззивника Н.И.П., да продаде на
лица и цена по своя преценка, вкл. да договаря сам със себе си, следните имоти:
2/12 ид.ч. от притежаваната от нея ¼ ид.ч. от гореописаното лозе от
2,962 дка и 2/6 ид.ч. от притежаваната от нея ½ ид.ч. от гореописаната
ливада от 1,614 дка и 2/6 ид.ч. от притежаваната от нея ½ ид.ч. от ливадата
от 0,072 дка.Излага се също, че с договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 23, том II, рег. № 3101, нот. дело № 176/12.05.2016 г. по описа на С.Б.,
нотариус с район на действие РС – Враца,въззиваематка дарила на въззивника П.
следните имоти: 1/12 ид.ч. от притежаваната от нея ¼ ид.ч. от гореописаното
лозе от 2,962 дка,1/6 ид.ч. от притежаваната от нея ½ ид.ч. от
гореописаната ливада от 1,614 дка и 1/6 ид.ч. от притежаваната от нея ½
ид.ч. от гореописаната ливада от 0,072 дка. Поддържа се, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 48, том II, рег. № 3654, нот.
дело № 197/27.05.2016 г. по описа на нотариус С.Б.,въззивникът действащ като неин
пълномощник, въз основа на горепосоченото пълномощно, продал сам на себе си
следните имоти: 2/12 ид.ч. от гореописаното лозе от 2,962 дка, 2/6 ид.ч. от
гореописаната ливада от 1,614 дка и 2/6 ид.ч. от гореописаната ливада от 0,072
дка. При изложените в исковата молба факти и обстоятелства, според ищцата-въззиваем,
при сключването на договора за покупко-продажба на горепосочените недвижими
имоти, ответникът П. е действал без представителна власт за 6/48 ид.ч. по
отношение на лозето, а по отношение на двете ливади – за 2/12 ид.ч. от всяка от
тях. Счита, че по отношение на процесния договор за покупко-продажба е налице
висяща недействителност и същият не поражда целените с него правни последици по
отношение на горепосочените идеални части. На следващо място, ищцата поддържа
становище, че договорът за покупко-продажба на процесните недвижими имоти не е
произвел действие спрямо нея, тъй като въззивникът П., договаряйки сам със себе
си при продажбата на идеалните части, се е споразумял във вреда на
представлявания /в случая на ищцата-въззиваем/,
тъй като е договорил обща цена от 50,00 лева за продаваните имоти, която с
оглед местонахождението им и близостта им един до друг, е доста занижена. Счита,
че сделката е недействителна по смисъла на чл.40 ЗЗД и не поражда целените
правни последици.
По изложените в
исковата молба доводи и съображения, въззиваемата иска от съда да постанови
решение, с което да прогласи недействителността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 48, том II, рег. № 3654, нот.
дело № 197/27.05.2016 г. по описа на С.Б., нотариус с район на действие РС –
Враца, поради договаряне във вреда на представлявания. В условията на
евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да прогласи частична недействителност
на гореописания договор по отношение на 6/48 ид.ч. от лозе, 2/6 ид.ч. от ливада
от 1,614 дка и 2/6 ид.ч. от ливада от 0,072 дка, поради действия на
пълномощника без представителна власт.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от въззивника Н.И.П., в който се изразява
становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на главния и
предявения в условията на евентуалност иск. Счита, че искът с правно основание
чл.40 ЗЗД е недопустим. Цитира ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че
за ищцата-въззиваем не е налице и правен интерес да претендира обявяването на
недействителността на трите разпоредителни сделки в цялост. По същество на
исковата претенция изразява становище, че не е доказано увреждане на ищцата от
атакуваната сделка в каквато и да е проявна форма. Твърди, че с ищцата са имали
уговорка да й заплати цена от 2400,00 лева за прехвърлените идеални части, което
и сторил на 11.05.2016 г. На следващо място въззивникът счита, че не е доказана
„осреднената“ пазарна цена на съсобствените идеални части към момента на
сключване на договора за покупко-продажба. Отделно от горното твърди, че
договорената цена е била обяснима и допустима, като надвишава данъчната оценка
на процесните имоти, останали в съсобственост на ищцата и е в границите на
свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД. Според въззивника не е доказано и
наличието на субективния елемент по чл.40 ЗЗД – общото намерение за увреждане.
Позовава се на това, че с пълномощното е учредена представителна власт, като не
са поставени никакви ограничения на цената, на която да договаря. Напротив,
посочено е, че упълномощеният може да се разпорежда с идеалните части от
имотите при цена и условия каквито прецени. По отношение на иска с правно
основание чл.42 ал.2 ЗЗД твърди, че е налице несъответствие между
обстоятелствена част и петитум на исковата молба, като не ставало ясно за кои
идеални части от процесните недвижими имоти ответникът е действал без представителна
власт. Изразява се становище, че след като ищцата е посочила като главен иска
по чл.40 ЗЗД, то тя е потвърдила писмено процесните сделки, каквато възможност
предвижда чл.42 ал.2 ЗЗД, поради което не е налице правен интерес от този иск.
На последно място, ответникът изразява становище, че за ищцата не е налице
правен интерес да иска обявяване на трите сделки за частично недействителни. По
основателността на евентуалния иск въззивникът твърди, че е действал в
пределите на предоставената му с пълномощното от въззиваемата представителна
власт.
По делото са
събирани писмени доказателства.Назначена е и изслушана съдебно-техническа
експертиза.
Установено е,и не е
спорно между страните, че с решение № 262А/29.03.1995 г. на ПК – гр.Враца на
наследниците на В.И.В., б.ж. на с.***, общ. Враца,починал на 14.04.1970г. е
било възстановено правото на собственост върху поземлени имоти, между които и
лозе от 2.962 дка в землището на с.***, 7 категория, м. „Остриката“, имот №
017014, а съгласно актуална скица - поземлен имот с идентификатор 80311.17.14
по КККР, с площ 2962 кв.м.Въззиваемата В.И.Ц., като наследник на В.И.В. е
придобила ¼ /или 12/48/ ид.ч. от правото на собственост върху посочения
имот,като единствен наследник на един от синовете му – И.,починал на 10.11.1995г.от
общо 4/деца/. Съгласно удостоверение от 24.08.2018г., издадено от Община Враца,
данъчната оценка на имота е 279,90 лева.
Установено е също,
че с решение № 450/14.06.2004 г. на ПК – Враца на наследниците на Н.В.И. и И.В.И./баща
на въззиваемата/, бивши жители на с. ***, е било възстановено правото на
собственост върху ливада от 1.614 дка в землището на с.***, общ.Враца, десета
категория, м „Остриката“, имот № 017009, а съгласно актуална скица - поземлен
имот с идентификатор 80311.17.9 по КККР, с площ 1614 кв.м.,с данъчна оценка
8,50 лева, както и на ливада от 0.072 дка в землището на с.***, общ.Враца,
десета категория, местност „Остриката“, имот № 017038, а съгласно актуална
скица - поземлен имот с идентификатор 80311.17.38
по КККР, с данъчна оценка 0,40 лева.Въззиваемата В.И.Ц., като наследник на И.В.И.,
е придобила ½ ид.ч. от правото на собственост на посочените имоти,или 24/48
ид.части.
Установено е, от
приложеното на стр. 26 по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег. № 3068/11.05.2016 г. и на съдържанието рег. № 3069/11.05.2016 г. по описа
на С.Б., нотариус с район на действие РС – Враца, че въззиваемата В.И.Ц. е
упълномощила въззивника Н.И.П., да я представлява пред нотариус като продаде на
когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, вкл. да договаря
сам със себе си и с трети лица, които също представлява, следните имоти: 2/12
ид.ч. от притежаваната от нея ¼ ид.ч. от гореописаното лозе от 2,962 дка,
както и 2/6 ид.ч. от притежаваната от
нея ½ ид.ч. от гореописаната ливада от 1,614 дка и толкова от
притежаваната от нея ½ ид.ч. от гореописаната ливада от 0,072 дка.
С Нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижими имоти № 23, том II, рег. № 3101, нот.
дело № 176 от 12.05.2016 г. на Нотариус № 482, вписан в СлВп с вх. рег. № 2674
от 12.05.2016 г., акт № 164, том 6, дело № 1175/2016 г., дв. вх. № 2669,
въззиваемата В.И.Ц. дарила на въззивника
Н.И.П. следните имоти: 1/12 ид. ч. от
притежаваната от нея 1/4 ид. ч. от лозе
от 2,962 дка, седма категория, в м. ,,Остриката” - имот № 017014, 1/6 ид. ч. от притежаваната от нея ½ ид. ч.
от ливада от 1,614 дка и 1/6 ид. ч. от
притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от
ливада от 0,072 дка, десета категория, в м. ,,Падината” - имот № 017038.
С Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № 48, том ІІ, рег. № 3654,
нот. дело № 197 от 27.05.2016 г. на Нотариус № 482, В.И.Ц., действаща чрез
пълномощника си Н.И.П., въз основа на посоченото по-горе пълномощно, продава на
съсобственика си Н.И.П., притежаваните от нея: 2/12 /8/48/ ид. ч. от лозе от
2,962 дка, седма категория, в м. ,,Остриката” - имот № 017014; както и 2/6 /16/48/ ид. ч. от ливада от 1,614 дка, десета
категория, в м. ,,Остриката” - имот № 017009 и 2/6 /16/48/ид. ч. от ливада от
0,072 дка, десета категория, в м. ,,Падината” - имот № 017038, за сумата 50
лв., изплатена изцяло и в брой на продавача преди подписване на нотариалния
акт.
От представените
удостоверения за данъчни оценки се установява, че към 13.04.2016г. данъчната
оценка на имот с идентификатор 017014 е била 279, 91 лв., на имот с идентификатор
017009 е била 8, 47 лв., а към 11.05.2016г. данъчната оценка на имот с
идентификатор 017038 е била 0, 38 лв.
Изложеното до тук се установява по категоричен начин от
приложените писмени доказателства,не е спорно и между страните.
По делото е назначената и изслушана и съдебно-техническа
експертиза, чието заключение неоспорено от страните,е възприето от съда.Възприема се и от настоящата
инстанция като обективно и компетентно.От заключението се установява, че
средните пазарни стойности на имотите към 27.05.2016г. са както следва: ПИ с
идентификатор 80311.17.14 - 2490 лв.; ПИ с идентификатор 80311.17.9 - 1310 лв.
и ПИ с идентификатор 80311.17.38 - 70 лв. Въз основа на тези стойности вещото
лице е изчислило средната пазарна цена за определените идеални части от имотите
към 27.05.2016г., както следва: 1/48 ид.ч. от ПИ с идентификатор 80311.17.14 -
52,10 лв.; 1/12 ид. част от ПИ с идентификатор 80311.17.9 - 109,20 лв. и 1/12
ид. част от ПИ с идентификатор 80311.17.38 - 5,80 лв.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявените искове за допустими.Уважил предявения главен иск като прогласил на
основание чл.40 ЗЗД недействителността на договора за покупко-продажба поради
договаряне във вреда на представлявания в частта ,в която е продаден имот с
идентификатор 80311.17.14 в размер на 2/12 ид.части от ¼ ид.част и в
частта,в която са продадени 2/6 ид.части от ½ ид.част по отношение на
останалите два имота,като в останалата част до пълния предявен размер отхвърлил
предявения иск като неоснователен и недоказан.На основание чл.42 ал.2 ЗЗД
уважил частично предявения в условията на евентуалност иск поради липса на
представителна власт съответно за 6/48
ид.части за първия имот и 1/6 ид.част за останалите два имота,като в останалите
части до пълните предявени размери отхвърлил предявения евентуален иск.
Въззивната
инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По предявения
главен иск с правно основание чл.40 ЗЗД:
Предявеният иск е
допустим.Същият е установителен - за прогласяване недействителност на договор
за покупко-продажба,на която може да се позове всеки,имащ правен интерес,а в
случая такъв е налице за въззиваемата с оглед изложените в исковата молба
факти.
Съгласно чл.40 от ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда
на представлявания, договорът не поражда действие за представлявания.
Правилни са
изводите на първоинстанционния съд,че Фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два
елемента: обективен елемент -
договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото
лице) е във вреда на (уврежда) представлявания и субективен елемент - споразумяване между представителя и
насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания.
Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на
насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД, и тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт ,учредена
с пълномощно или от закона. Правилни са и изводите,че увреждането на интересите
на представлявания може да има най-различни проявни форми, една от които е
договор, сключен при неизгодни за него условия съобразно конкретната
икономическа обстановка,като не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички случаи се
има предвид обективното увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Субективният елемент
от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора /третото
лице/ относно увреждането на представлявания - те, и двамата, знаят /осъзнават/,
че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Увреждането и
недобросъвестността не се предполагат, а подлежат на доказване от страна на представлявания. Преценката за
наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, и за
недобросъвестността се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи - към
момента на сключването на договора. Представляваният може да се позове
на недействителността по чл. 40 ЗЗД пред съда чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл.
40 ЗЗД, какъвто е настоящия случай.
В конкретния случай
наведените от въззиваема доводи, касаещи договаряне в нейна вреда, се свеждат
до нееквивалентността на уговорените насрещни престации, поради което съдът
изследва дали договорът за покупко-продажба е сключен при неизгодни за
продавача-упълномощител условия.
Задължението на
представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в института
на доброволното представителство. Представителят винаги трябва да действа с цел
запазване на интересите на упълномощителя, каквото е изискването на чл. 9, чл.
12, чл. 40 и чл. 43 от ЗЗД, а всяко действие в отклонение на този принцип е
противно на интереса и следователно го уврежда. Константна е съдебната практика,
че когато представителят е овластен да продаде недвижимо имущество без други
указания, включително и когато е овластен да договаря сам със себе си, той
следва да осъществи това правомощие с грижата на добър стопанин и да се
съобрази със средна пазарна цена, за да не се увреди представлявания .
Предоставената с пълномощното свобода на договаряне на пълномощника не следва
да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за
гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация .
В настоящия случай
на упълномощения представител на продавача е било предоставено правото по своя
преценка да определи купувача, цената на имота и евентуални други условия,
включително да договаря със себе си. Упълномощителната сделка е редовна от
външна страна и е сключена в изискуемата форма - с нотариално заверен подпис и
съдържание. Спазвайки формалните ограничения на представителната власт
ответникът-пълномощник е продал имота на себе си. В договора за
покупко-продажба от 27.05.2016г. пълномощникът е уговорил продажна цена общо от
50 лв., която е била приблизително равна на данъчната оценка на продаваните
идеални части от имотите към момента на продажбата (49, 59 лв.) и близо 17, 5
пъти по-ниска от средната пазарна цена на тези части към онзи момент (876, 80
лв.). Цената по сделката се явява явно неизгодна и е във вреда на
представлявания продавач, който е пропуснал възможността да попълни
имуществената си сфера с парична сума, която е еквивалентна на имуществото,
което е било отчуждено. Ясно е, че представителят-ответник, който е бил
овластен да договаря сам със себе си, се е възползвал от това правомощие и се е
облагодетелствал, предпочитайки собствения си интерес и пренебрегвайки този на
представляваната, като израз на волята на едно и също лице – представител и
купувач, придобивайки имота на значително по-ниска цена, което е израз и на
намерението му за увреждане на упълномощителя - което разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД забранява .
Доколкото в случая
пълномощникът е договарял сам със себе си, за което изрично е бил овластен, не
следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда
на представлявания. В случая основателността на иска е обусловена от
намерението за увреждане у пълномощника. Наличието на такова намерение към
момента на сключване на договора се установява от факта, че именно
пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата между
стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена.
В случая е налице
както обективния елемент от състава на чл. 40 от ЗЗД, така и субективния -
определяйки цена в размер на 50 лева, пълномощникът е предпочел личния си
интерес да придобие идеалните части от имотите на възможно най-ниска цена, и
пренебрегнал интереса на упълномощителя да реализира срещу тези части цена,
която в най-висока степен би удовлетворила интереса й.При така установеното,
налице е основанието на чл. 40 от ЗЗД за обявяване на договора за
недействителен.
Тъй като
недействителността по чл. 40 ЗЗД намира приложение, само когато договорът е
сключен в рамките на представителната
власт , то следва такава да бъде обявена само относно продажбата на тези
идеални части от имотите, за които представителят-ответник е бил упълномощен да
продаде с пълномощното от 11.05.2016г., а именно: 2/12 ид.ч. от притежаваната
от ищцата ¼ ид.ч. от лозе от 2,962 дка - поземлен имот с идентификатор
80311.17.14 по КККР; 2/6 ид.ч. от притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от
ливада от 1,614 дка - поземлен имот с идентификатор 80311.17.9 по КККР и 2/6
ид.ч. от притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от ливада от 0,072 дка -
поземлен имот с идентификатор 80311.17.38 по КККР.
По отношение на
частите над посочения размер до продадените в размер 2/12 ид. ч. от лозе от
2,962 дка - поземлен имот с идентификатор 80311.17.14 по КККР; 2/6 ид. ч. от
ливада от 1,614 дка - поземлен имот с идентификатор 80311.17.9 по КККР и 2/6
ид. ч. от ливада от 0,072 дка - поземлен имот с идентификатор 80311.17.38 по
КККР, искът по чл. 40 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Спорен е въпроса
каква е била представителната власт на въззивника при покупко-продажбата на
себе си.С пълномощното въззивникът е упълномощен да се разпорежда с първия имот
с 2/12 ид.части от притежаваната от въззиваемата ¼ от имота,или с 2/48
от целия имот.С нот.акт от 27.05.2016г. въззивникът като пълномощник на
продавача е продал на себе си 2/12 ид.части ид.части от целия имот,което прави 8/48
ид.части от целия имот.Т.е.при покупко-продажбата въззивникът като пълномощник
на продавача е действал извън учредената му представителна власт за 6/8 ид.от
имота.
При покупко-продажбата
на останалите два имота пълномощното касае разпореждане с 2/6 ид.части от
½ ид.част или общо 8/48 ид.част от целите имоти.С цитирания по-горе
нот.акт въззивникът е продал 2/6 ид.части от целите останали два имота,което
прави 16/48 ид.части от целите имоти.
Първоинстанционният
съд е уважил предявения главен иск в посочените части по пълномощното,като в
останалата му част до пълните предявени размери отхвърлил,тъй като уважаване на
иск по чл.40 ЗЗД е допустимо единствено при валидно учредена представителна власт.
При така изяснената
фактическа обстановка с оглед изложеното въззивната жалба в частта касаеща
предявения главен иск е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение,а първоинстанционното решение – потвърдено в тази му част.
С оглед отхвърлянето на главния иск в посочената
част следва да бъде разгледан предявения в условията на евентуалност иск за
прогласяване частична недействителност на договора за покупко-продажба на
поземлени недвижими имоти, поради липса на надлежно учредена представителна власт
с правно основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД,който с оглед изложеното по-горе относно
правата на упълномощения се явява основателен и следва да бъде уважен за 6/48
ид.части по отношение на първия имот и за 16/48 ид.части за останалите два
имота.Представителят Н.П. не е разполагал с представителна власт за продажбата
на частите от имотите, надвишаващи размера, посочен в пълномощното, до
посочения в нотариалния акт размер. В случая липсата на представителна власт се
е изразила не в начална липса на упълномощаване, а в действане извън пределите
на предоставената представителна власт и по-точно при превишаване пределите на
представителната власт.
Правните действия,
извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да
бъдат санирани /потвърдени/ от представлявания, каквато възможност дава чл.42
ал.2 изр. първо от ЗЗД,но каквато в случая не е налице.Предявеният иск с правно
основание чл. 42 ал. 2 от ЗЗД е доказан за посочените части, а именно за: 6/48
ид. ч. от първия имот – лозе и за 1/6 ид. ч.,или 8/48 ид.части за останалите
два имота,и следва да бъде уважен, като основателен, като се прогласи
нищожността на посочения договор за покупко-продажба в тези части поради липса
на представителна власт и на потвърждаване. Искът следва да се отхвърли по
отношение на частите над посочения размер до предявения размер .
И в тази и част
въззивната жалба е неоснователна,и като такава следва да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение – потвърдено.
С оглед изхода на
делото, въззиваемата има право на направените разноски пред въззивната
инстанция,но такива не се претендират.
Водим от
гореизложените мотиви,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на Районен съд гр.Враца от 11.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 4639/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/