О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ ................/ 28.02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 374
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 15491/30.10.2018г.,
подадена от „Евконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* – длъжник по изпълнението срещу действия на ЧСИ Надежда Денчева,
рег. № 807 по изп.д. № 20168070400417 изразяващи се в образуване на
изпълнителното дело, извършените по него действия по налагане на запор и
изтегляне на пари от сметките на дружеството.
Жалбата е
основана на твърдения, че на 22.10.2018г. след справка, жалбоподателят
установил, че от банковата му сметка в „Инвестбанк“ АД са преведени суми по
сметка на МСИ Надежда Денчева по цитираното изпълнително дело. Твърди, че за
образуването на изп.д. и налагането на запора дружеството не е било уведомено.
Имотът, за който се претендира ТБО от взискателя Община Варна е продаден на
13.05.2008г. и към момента на продажбата всички задължения за местни данъци и
такси за имота са били платени. АУПОВ 046/01.12.2009г., послужил като
изпълнително основание за мнимото задължение е съставен след продажбата на
имота. Същият не е връчван на дружеството и в случай, че съществува оспорва
неговата законосъобразност и изпълнителна сила. Сам по себе си АУПОВ не
представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, но действията
на ЧСИ не може да обжалва по друг ред. Наред с това, задължението по същия,
включващо главници и лихви, е погасено по давност на основание чл. 171, ал. 1
от ЗОПК още през 2014г. Във връзка с образуване на изпълнителното дело и
предприетите действия оспорва изпълнителното основание, съответно
законосъобразността на действията на ЧСИ за събиране на недължимо задължение,
съответно погасено по давност такова. Доколкото на длъжника по изпълнението не
са връчени съобщения и уведомления по изп.д., накърняващи правото на му на
защита, то обжалваните действия следва да се отменят. Моли поради всичко
изложено да се постанови, че събраните суми са недължимо платени по изп.д.; да
се спре изпълнението, както и да се укаже на ЧСИ да вдигне наложения запор.
Моли също да се издаде обратен изпълнителен лист за всички събрани суми по
изп.д. на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК.
Писмени
възражения от взискателя не са депозирани по делото.
ЧСИ в изложени
мотиви по обжалваните действия, изразява становище за неоснователност на
жалбата на длъжника и законосъобразност на извършените действия.
СЪДЪТ, съобразно данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело
№ 14098/12 по описа на ДСИ при ВРС, първоначално е образувано по молба на
Община Варна от 23.05.2012г., въз основа на Акт за установяване на задължения
по декларация № МД-АУПОВ 046/01.12.2009г., влязъл в сила на 14.10.2009г.,
издаден на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ срещу „Евконсулт“ ЕООД за събиране
на сумата от 555.10 – такса битови отпадъци и лихви към 26.09.2011г. –
1 198.62 лв., ведно със законна лихва от 27.09.2011г. до окончателно
плащане на задължението.
Видно от Акт
за установяване на публично общинско вземане № 046/01.12.2009г., издаден от
Кмета на Община Варна сумата от 555.10 лв. е размера на такса битови отпадъци
до м. май 2008г. и лихви към 23.11.2009г. – 92.76 лв.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ държавата може да възлага на частния
съдебен изпълнител и събирането на публични вземания, каквито в конкретния
случай са посочените в акта за установяване на задължения /чл. 162, ал. 2, т. 3
от ЗОПК/. Принудителното събиране на местните такси съгласно чл. 9б вр. Чл. 4,
ал. 2 от ЗМДТ, се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от
съдебни изпълнители по реда на ГПК. Последното определя правомощията на ЧСИ,
както и действията, които подлежат на обжалване.
В конкретния случай
се обжалват действията на ЧСИ по образуване на изпълнителното дело, извършените
по него действия по налагане на запор и изтегляне на пари от сметките на
дружеството.
С уредбата на
изпълнителното производство в действащия ГПК се възприе принцип за
изчерпателност на обжалваемите действия, основанията за обжалване и имащите
право на жалба лица.
Нормата на чл.
435 от ГПК лимитативно изброява подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител, изчерпателно са посочени и основанията за обжалване на всяко от
действията. Следователно невизираните от разпоредбата актове и действия не
подлежат на обжалване - независимо от техния порок, а подлежащи на обжалване -
само и единствено на визираните основания. Няма основание за разширително
тълкуване на закона, както относно обжалваемите действия, така и относно
основанията за обжалване. Ето защо атакуваните с жалбата действия са
необжалваеми, а жалбата срещу тях – процесуално недопустима. Образуването на
изпълнително производство, неизпращането и невръчването на съобщения на
длъжника, както и налагане на запор като самостоятелни действия - извън
хипотеза на насочване на изпълнението с оплаквания за несъквестируемост, са
неподлежащи на обжалване действия.
Длъжникът е
активно легитимиран да обжалва тези действия на съдебния изпълнител, които са изрично
посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Сред тях не са предвидени действията по
образуване на изпълнителното дело, по налагане на запор и изтегляне на пари от
сметките на длъжника. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в
т. 1 от ТР № 2 от 22.06. 2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга
страна предприетото оспорване на изпълнителното основание, както и възражението
за недължимост на вземането по АУПОВ поради изтекла погасителна давност са
материални правопогасяващи възражения за недължимост на притезанието и като
такива са извън правомощията на съдебния изпълнител, респ. на съда в
производството по чл. 435 от ГПК. Преценка за основателността на подобно
възражение следва да бъде направена от съда в състезателно исково производство
/чл. 439 от ГПК/.
В рамките на
настоящото производство съдът няма правомощие и да издава обратен изпълнителен
лист за събраните в изпълнителното производство суми.
По изложените
съображения, съдебният състав приема, че жалбата като процесуално недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ като
недопустима жалба с вх. № 15491/30.10.2018г.,
подадена от „Евконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* – длъжник по изпълнението срещу действия на ЧСИ Надежда Денчева,
рег. № 807 по изп.д. № 20168070400417 изразяващи се в образуване на
изпълнителното дело, извършените по него действия по налагане на запор и
изтегляне на пари от сметките на дружеството
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 374/2019г. по описа на
ВОС, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т.
1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.