Р Е Ш Е Н И Е
№ 3223/03.08.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11233 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А.Б.С., срещу С.Р.С.,
с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с искане
да бъде обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругът. С исковата молба са предявени и небрачни искове да бъде предоставено
на майката упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Ив. Св. С.; бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер
на 500 лв., считано от датата на подаване на иска – 19.09.2016 г. до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратяване; да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „Гл.” № *, ателие № *, да бъде предоставено за ползване на майката; след
прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното
си фамилно име П.
В исковата си молба ищцата А.Б.С. излага, че с ответника С.Р.С.
са сключили граждански брак на 17.09.2005 г. в гр. В..
По време на брака им е родено детето Ив. Св.С., малолетна към настоящия момент.
Посочва, че в началото на брачния им живот отношенията между съпрузите се развивали
нормално. Твърди, че проблемите между двамата започнали от преди 3 години, като
отношенията им се влошили и двамата се дистанцирали един от друг. Поддържа, че
причината за това се дължи на неоправданата от страна на съпруга болезнена
ревност и непрекъснатия контрол, който същият се опитвал да й налага. Излага,
че двамата се разделили за известно време, за да направят опит да се успокоят и
съответно отново да заживеят нормално в името на семейството. Посочва, че това
не се случило. Твърди, че съвместното им съжителство е невъзможно. Счита, че
към настоящия момент бракът им е изпразнен от съдържание, поради което моли
същият да бъде прекратен с развод по вина на съпруга. По изложените в исковата
молба съображения моли предявените небрачни искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът С.Р.С. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не
оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен граждански брак, през
време на който е родено и общото им дете Ив., съответно, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
че съпрузите живеят отделно. Ето защо моли бракът между страните да бъде
прекратен с развод. Оспорва твърденията на ищцата, че причина за разстройството
на брачната връзка е неоправданата му ревност и упражнявания от него
непрекъснат контрол по отношение на съпругата. Счита, че вина за настоящите
отношения има само ищцата, предвид започнатата от нея извънбрачна връзка с друг
мъж. Не възразява след развода да възстанови предбрачното
си фамилно име Попова. В срока за отговор предявява насрещни искове за
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ив., както
и майката да бъде задължена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 105 лв., считано от датата на подаване на насрещния иск – 11.11.2016
г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, като бъде определен и
съответен режим на лични контакти между майката и детето. В условията на
евентуалност, ако родителските права по отношение на детето бъдат предоставени
на майката, съответно ако й бъде предоставено ползването на семейното жилище,
претендира същата да бъде осъдена да му заплаща сумата 300 лв. месечно, представляваща
дължимата наемна цена за ползването на семейното жилище, на основание чл. 57,
ал. 2 СК.
А.Б.С. е депозирала
отговор по насрещните искове в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище
за тяхната неоснователност и моли същите да бъдат отхвърлени.
С протоколно определение
от 13.02.2017 г. са постановени привременни мерки по реда на чл. 323 ГПК.
В проведеното на 03.07.2017 г. открито съдебно заседание страните
се представляват от процесуалните си представители, като всеки
от тях поддържа становището си по спорните въпроси от предмета на делото. С.Р.С.
представя писмена защита, чрез адв. Весела Блажева, в
определения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че страните са сключили граждански брак
на 17.09.2005 г. в гр. В., като съпругата е приела да носи фамилното име на
своя съпруг.
По време на брака е родено общото им дете Ив. Св.С.,
малолетна към настоящия момент.
За установяване на обстоятелството, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и за доказване на въведените от всяка от страните брачни
провинения в производството са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите В.Ст. П., Ст. Хр. К. и Р. С.Р..
Съгласно показанията на В. Ст. П., майка на ищцата А.Б.С.,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, страните са сключили граждански
брак през 2005 г. и са заживели в дома на свидетелката. През 2013 г. се
преместили да живеят в собствено жилище. Споделя, че не е виждала някакви много
близки отношения между тях като съпрузи. Между тях е имало дразги.
Виждала е дъщеря си понякога да плаче. Според нея, съпругът е с вигоко его и по тази причина е оказвал психологически
натиск, като е ограничавал съпругата си от всякакви социални контакти –
забранявал й е да излиза с детето на детската площадка, да се вижда със свои
близки, да излиза на кафе с приятелки. Проявявал е ревност. Докато е пътувал е
изисквал от А. непрекъснато да отделя време и да стои пред лаптопа, за да си
пишат. Определя като тормоз изискванията му съпругата да се връща в точно
определен час след работа – 17:30 часа, като тя е нямала право след работа да
се вижда с колежка или колега. Ставала е свидетел на ситуации, при които той е
напускал семейството си и е отивал да живее при майка си. Това се е случвало
2-3 пъти. От дъщеря си знае, че той й е посягал, хвърлял й е дрехи, хващал я е
да я души. Заявява, че има информация, че бащата има друга жена до себе си,
като дори се е запознала с нея. Посочва, че през м. декември 2016 г. той е
настоял А. да оттегли исковата си молба, започнал да я обижда. Чувала е да
обижда дъщеря й с думите „че е курва, че ще я смачка, че ще я срине, че ще каже
на всички в махалата колко е долна”. Не е присъствала на ситуации, при които С.
физически да е посягал на съпругата си.
Съгласно показанията на свидетеля Ст. Хр. К., същият познава
страните от около 15 г. Впечатленията му са, че са добро семейство, сплотени до
преди 1 година /има се предвид до края на м. март 2016 г., доколкото
показанията са дадени в проведеното на 27.03.2017 г. открито съдебно заседание
по делото/. До миналата година С. не му е споделял да е имал проблеми с А.. В
края на м. април 2016 г. С. му казал, че съпругата му се изнася и че тя иска да
се разделят, като не му дала никакви обяснения защо. Като се върнал втория път
от рейс /през лятото на 2016 г./, му споделил, че ще се развеждат и че тя е
изтеглила общи семейни спестявания, които той й е превеждал. Свидетелят го
придружил до жилището и видели, че съпругата отново се е нанесла – имало кърпи,
леглото не било оправено, имало две чаши и коняк на масата. С. му е споделял,
че се е опитвал да се сдобрят, тя да са върне при него, но е отказвала. Според
свидетеля, той никога не е упражнявал психически тормоз над А.. Не му е
известно тя да е била ограничавана да излиза. Посочва, че през зимата на 2016г.
е видял ищцата с друг мъж, като според него това не е обикновен приятел, тъй
като столовете им били един до друг, били прегърнати. Не му е известно С. да е
имал извънбрачна връзка преди месец април миналата година. Заявява, че не е
посещавал семейството и не е бил канен у тях на гости.
Съгласно показанията на свидетеля Р.С.Р., баща на
ответника С.Р.С., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, страните са
сключили граждански брак през м. септември 2005 г., като година-две преди това
излизали като приятели. Според свидетеля, първоначално двамата били
ентусиазирани и готови да създадат едно добро семейство, но впоследствие се
оказало, че това не е така. Отношението на родителите на А. към брака й и към С.
било негативно. Заявява, че този негативизъм прераснал в непрекъснати дразги и това е може би основната причина след време този
брак да бъде прекъснат. Отношенията между съпрузите се влошили след 2011 г.,
когато А. започнала работа като чистач в Камчия към РВД. Година след това тя
вече била с добро заплащане и отношенията между двамата много охладнели.
Съпругът рядко бил в България, тъй като пътувал, за да изплаща апартамента,
който закупили. Самостоятелният им живот започнал през 2013 г., когато се
нанесли в жилището. Посочва, че съпрузите не са били заедно даже и 1 г. като
непрекъснат период. Не знае за извънбрачни връзка на А. – не са я следили и не
са имали поводи за това. Синът му само се е съмнявал за такива. Последният път
преди С. да замине на рейс през м. юни 2016 г. свидетелят събрал съпрузите и
двамата обещали, че ще преразгледат отношенията си и че може да се получи нещо.
От ответника знае, че веднага след като той заминал, тя изтеглила всичките им
спестявания и престанала да му се обажда. Според свидетеля, решението за
раздялата е на А.. Не му е известна причината поради която тя е пожелала да се
раздели със С.. Заявява, че знае, че новата приятелка на сина му е бременна, но
не може да каже в кой месец е.
Предвид съвкупния анализ
на коментираните по-горе доказателствени средства
посредством разпита на посочените свидетели, съдът приема, че в случая може да
бъде направен обоснован извод, че е прекъсната физическата и духовна близост
между съпрузите и че същите трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с
разпоредбите на чл. 14, 15 и 17 СК. Бракът на страните е изпразнен от дължимото
съдържание, поради липсата на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за
семейството. Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би
било вредно за съпрузите, между които не съществува чувство на обич, взаимност
и привързаност. Бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла
на закона и следва да бъде прекратен чрез развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно вината:
Между страните не е
спорно, а и от коментираните по-горе доказателствени
средства се установява, че страните са се разделили през лятото на 2016 г.
Оттогава двамата не съжителстват заедно и не поддържат брачна връзка. Настъпилата
фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната привързаност,
взаимното доверие и разбирателство. От значение в контекста на повдигнатия спор
са причините за разстройството на брачните отношения и дали същите са следствие
от поведението на двамата съпрузи или само на единия от тях.
След съпоставка на
ангажираните гласни доказателствени средства съдът
приема за недоказани по безспорен начин въведените от всяка от страните брачни
провинения. Действително, майката на ищцата говори за проявявана непрестанно от
страна на съпруга ревност, за осъществяван от него психически тормоз и стремеж
да бъдат ограничени контактите на ищцата с близки и познати. В същото време
свидетелят Ст. Хр. К. и бащата на
ответника Р.С.Р. заявяват, че С. им е споделил, че А. е изтеглила
всичките им спестявания, като той е получавал заплатата си по нейна банкова сметка.
***а на страните, а именно, че съпругът е проявявал безпричинна ревност, а
съпругата от своя страна е изтеглила всичките им спестявания, то същите
обосновават извода, че причината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака не е само една и не може да се вмени във вина само на
единия съпруг.
Следва да се отбележи още, че останаха недоказани както
твърденията на ищцата, че ответникът е поддържал извънбрачна връзка с жената, с
която живее в момента и от която очаква дете, още преди раздялата между
страните, така и твърденията на ответника за извънбрачна връзка, поддържана от
съпругата по време на брака. Действително свидетелят Ст. Хр. посочва, че е
видял А. в компанията на друг мъж. Това обаче е станало през зимата на 2016 г.
/след фактическата раздяла между страните/. А по отношение на видяното от него
през лятото на 2016 г. /две чаши и коняк/, то това не може да обуслови
категоричен извод за поддържани от ищцата интимни отношения с друг мъж.
Релевантни в производството са твърденията на свидетеля Р. С.Р., че
проблемите между брачните партньори датират още от 2011 г. В този смисъл са и
показанията на свидетелката В.Ст. П., която посочва,
че на няколко пъти съпрузите са се разделяли за кратко. Предвид данните за
проблеми в отношенията между страните, съдът приема, че с течение на времето
тези проблеми са ескалирали, дразгите са прераснали в
трайно неразбирателство, което именно е причината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Причините за раздялата са комплексни и са обусловени в
не-малка степен от обстоятелството, че работата на съпруга е била свързана с
продължителни пътувания извън страната.
Промяната в отношенията между
партньорите е настъпила постепенно. След напускането на семейното жилище от
страна на съпругата двамата са прекъснали контактите помежду си и повече не са
се събирали като семейство. Показателно в тази връзка е и факта, че към
настоящия момент ответникът вече има изградено друго семейство и очаква още
едно дете. Данни, че ищцата също наново е устроила живота си се съдържа в
изложеното от процесуалния представител на ответника в писмените бележки.
Не е спорно, че
съпругата е тази, която е напуснала семейното жилище след отказа на С.С. да стори това. Взетото решение за раздялата обаче е
нейна естествена реакция на променените между страните отношения и не е
основание да бъде ангажирана нейната брачна вина, доколкото горното не
освобождава и мъжа от необходимостта да положи нужните усилия за заздравяване
на брачната връзка. След тази раздяла никоя от страните не е направила опит за
помирение, за възстановяване на нормалния семеен живот /данни за такива опити
се съдържат за периода преди раздялата както от страна на ищцата, така и от
страна на ответника, в който смисъл са свидетелските показания по делото/.
В случая разривът в
брачните отношения не е последица от случайни фактори, а от поведението на
двете страни. Предвид посоченото, съдът приема, че вина за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
Относно упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете и режима на лични
контакти:
В производството е приет
социален доклад, съгласно който през пролетно-летния период на 2016 г.
родителите окончателно се разделят, като майката заедно с детето напускат
семейното жилище и заживяват в апартамент, собственост на родителите на А.С.. С.С. остава да живее в семейното жилище. По данни на
съпругата, на 11.04.2017 г. със съдействието на съдебен изпълнител, двете с Ив.
се връщат да живеят в семейното жилище, без бащата. Както в семейното жилище,
така и в жилището на родителите на майката са осигурени подходящи битови и
материални условия за задоволяване на всички потребности на момичето. Детето
има избран личен лекар и се задоволяват здравните му потребности. Задоволяват
се и образователните му потребности. Родителите информират, че са в добри
отношения с родителите си, които им оказват подкрепа и декларират пред тях
готовност да помагат в грижите за внучката си. В по-голямата част от
съществуването си детето е било отглеждано от майката. Бащата е пътувал и
отсъствал от семейството си, но след раздялата с майката е променил трудовите си
ангажименти и е с постоянни възможности да отглежда дъщеря си. Според
социалните работници, и двамата родители притежават родителски капацитет и
възможности да отглеждат детето си в сигурна семейна среда, но не успяват да
постигнат договореност.
Съгласно заключението на
вещото лице Р.Г. по приетата в производството съдебно-психологична експертиза,
родителският капацитет на двамата родители е достатъчен, но е белязан от
непреработените конфликтни турболентности, което го
прави дефицитарен. Това обстоятелство се отразява
върху психичното състояние на детето, което към момента е изключително дискомфортно. Двамата родители са отговорни и зрели при
отглеждането и възпитанието на детето. Във връзка с честите отсъствия на бащата
от Република България, той по-трудно може да бъде последователен при
провеждането на неговите принципи на възпитание, ще е по-склонен да разширява
рамките на поведение, докато майката е целенасочена и последователна при
формиране на навици и правила, за които следи и контролира. Поради тази причина
тя е „по-строгият родител” /формулирано от нея самата и негласно изразено от
детето/. Детето е емоционално привързано към всеки един от родителите, но
фактът, че майката е по-строга, а бащата – родителят, с който детето е
по-свободно, му дава възможност да се възползва от по-щадящия подход на бащата,
свързан с повече развлечения и непостоянство при новоформиращите
се навици. Според вещото лице, не може да се говори за отчуждаване на детето
към който и да е от родителите – то еднакво ги обича и поради тази причина иска
да бъде лоялно към тях. Не се набелязва оформен синдром на родителско
отчуждение на детето към нито един от двамата родители, но фактът, че е наличен
конфликт на лоялност /желание да бъде с единия родител – бащата, но нежелание
да огорчи и майка си, която също обича/ е начало на формиране на такъв
конфликт. Не може да се твърди, че детето е настройвано от единия или другия
родител. Момичето е формирало отношение към бащата като към най-близък човек,
човек, при който то ще бъде спокойно, удовлетворено, ще може да бъде такова,
каквото си иска, ще бъде обичано и ще се развлича, ще се обучава, но няма да
има строги изисквания и правила, които ще бъдат контролирани стриктно и
постоянно. Това са повече илюзиите и нереалните представи на детето, тъй като
то не живее постоянно с бащата. Спрямо майката е изградило отношение като към
човек, който е строг и го санкционира, когато не изпълнява правила и норми на
поведение, новоформиращи се навици. Майката осъзнава
психологическия проблем у детето, който е последица от конфликта между
родителите, но все още не го е осмислила напълно поради непреработените
конфликтни отношения с бащата.
В обясненията си, дадени
в проведеното на 29.05.2017 г. открито съдебно заседание по делото вещото лице
посочва, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, но
предвид това, че детето е момиче, че живее с майката, която постоянно се намира
в Република Б. и че то ще има потребност от нея като порасне, счита, че към настоящия момент
е по-подходящо детето да живее при майката.
В производството и на
основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт е изслушано
непълнолетното дете Ив. Св.С., като изслушването е извършено на 10.05.2017 г. в
присъствието на социален работник към ОЗД при ДСП – гр. В., на проведено
заседание извън сградата на РС – гр. В., а именно в „Синя стая”. Детето излага,
че е навършило 10 г. Ученичка е в ІІІ клас, като след училище остава на
занималня и около 15:00 часа я взема баба й Ваня /бабата по майчина линия/.
След това отива или на пиано, или на английски. В понеделник и сряда ходи на
пиано, а във вторник и четвъртък – на английски. Баба й В. я чака да свърши съответния урок и след това се прибират в дома на баба
си. Детето знае къде работи майката, посочва, че няколко пъти е ходила с нея на
работата й. През лятото посочва, че остава при баба си и дядо си по бащина
линия на вилата – баба Д. и дядо Р. Заявява, че
винаги е живяла с майка си. Живяла е и с баща си, но към настоящия момент не
живеят заедно. Него го вижда през две седмици, чуват се редовно по телефона.
Понякога преди майка й не я е пускала да се види с баща й без причина. Детето
изразява желанието си да се вижда по-често с баща си. Посочва, че когато
двамата са заедно, той я води, където тя поиска. Иска оттук нататък да живее с
баща си, защото там му е по-приятно. Приятно й е да бъде и с майката. След като
тя се върне от работа я пита как е изкарала деня, вечерят, след това гледат
телевизия, понякога двете си играят и след това си лягат. Докато майка й се
върне от работа, баба й се занимава с нея. Детето признава, че е доста
привързано към баба си. Преди баща й е пътувал по корабите, бил е капитан. Сега
не знае точно какво работи. Докато той е пътувал, са били само двете с майка й
в апартамента /има предвид семейното жилище/, който й харесва и иска там да
живее. Заявява, че познава новата приятелка на баща си. Посочва, че всеки ден
се чува както с баща си, така и с баба си и дядо си по бащина линия. Иска да се
вижда с баща си през седмицата. Харесва й, че майка й си е вкъщи и се грижи за
нея. Иска да има време за забавления и с другите си баба и дядо. И двамата
родители се интересуват какви оценки има. Не й се карат. Повечето пъти кани
приятелите си в дома на бабата по майчина линия, тъй като нейният апартамент и
техният са в непосредствена близост.
Разпитаните по делото
свидетели също посочват какви са отношенията между родителите и детето,
съответно свидетелстват за силно изградената емоционална връзка на всеки един
от родителите с момичето, съответно за контактите му с бабата и дядото по
бащина и майчина линия.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Предвид
съвкупния анализ на ангажираните в производството доказателства и доказателствени средства, съдът приема за безспорно
установено по делото, че до настоящия момент детето е живяло непрекъснато с
майка си, която с помощта на своите родители е полагала преките и
непосредствени грижи за него. Бащата често е пътувал, предвид професията му и
трудовата му ангажираност. Не е спорно, че също е задоволявал потребностите на
детето, подпомаган и от своите родители. След като се е завръщал от рейс се е
стремял да прекарва колкото се може повече време с дъщеря си, да задоволява желанията
й, да играят и да се развличат. Именно това е способствало у детето да се
формира нагласа, че бащата е по-желания родител, този, който изпълнява всичките
й желания, не й се кара и не й поставя някакви строги правила на поведение.
В същото време обаче не
са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на майката
да продължи и занапред да полага грижи за детето или които да опровергават
родителските й качества. Съдът приема за необосновано към настоящия момент
родителските права да бъдат предоставени на бащата, независимо от
обстоятелството, че той също притежава необходимия родителски капацитет да
отглежда и възпитава момичето, и независимо от плахо изразеното желание на
детето занапред да живее заедно с баща си. Както отчита и вещото лице,
желанието на детето да бъде с бащата, е породено преди всичко от нереалните му
представи, че при него ще му бъде позволено всичко, доколкото той често е
отсъствал от дома и при престоите си в страната е имал точно такова желано от
детето поведение на родител. В горепосоченото съдът се убеди пряко и
непосредствено при изслушването на детето. От една страна, то иска да бъде
повече с баща си, защото там му е по-приятно, но от друга страна, е много
привързано и към майка си, с която постоянно е била заедно и й харесва, че тя е
вкъщи.
По изложените
съображения и отчитайки обстоятелството, че детето е от женски пол, както и
възрастта му – на 10 г., съдът приема, че няма причини, които да обуславят
необходимостта майката да бъде разделена от детето. Ето защо и родителските
права по отношение на малолетната Ив. следва да бъдат предоставени за
упражняване на А.Б.С., при която да бъде определено и местоживеенето на детето.
На бащата, при
гарантираната от закона възможност следва да се определи режим на личен
контакт, като съдът не е обвързан с конкретните претенции на страните,
доколкото в тази част, производството има характер на спорна съдебна
администрация. Отчитайки интереса на детето и изградената силна емоционална
връзка с родителя, в който смисъл са всички събрани и коментирани по-горе в
производството доказателства, съдът приема, че следва да бъде определен
по-разширен режим на лични контакти, като се вземе предвид и обсъждания между
страните вариант в производството по привременни мерки /в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 09.12.2016 г./. Съдът намира, че следва да бъде
дадена възможност на бащата да взима детето при себе си, както следва: всяка втора и четвърта седмица от всеки месец за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, с приспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск; всяка четна година по време на Великденските празници за
времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника;
всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на
26.12., с приспиване; всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до
18:00 часа на 02.01., с приспиване; всяка нечетна година – цялата пролетна
ваканция за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден;
всяка четна година на 3 март, 24 май и 22 септември за времето от 09:00 часа до
17:00 часа; всяка нечетна година на 1 май, 6 май и 6 септември за времето от
09:00 часа до 17:00 часа; на рождения ден на бащата – 18 август за времето от
09:00 часа до 20:00 часа; на рождения ден на детето – 01 март – всяка нечетна
година за времето от 09:00 часа до 14:00 часа и всяка четна година за времето
от 14:00 до 20:00 часа. Този режим на лични отношения е подходящ, необходим и
възможен с оглед осигуряване възможността за запазване и доизграждане на
връзката баща-дъщеря, съответно ще осигури действителна възможност бабата и
дядото на детето по бащина линия да виждат и общуват с момичето.
Следва
да се отбележи, че страните могат извън така определения режим сами да
определят контактите помежду си и тези с детето /има налични данни по делото,
че към настоящия момент режимът на практика е свободен/. Целта на
производството обаче, предвид и изрично направеното искане в тази връзка, е
определянето на подходящ режим на лични контакти, с оглед запазване и развитие
на отношенията между родителя и детето.
Относно издръжката:
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна
заплата/. По смисъла на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката
трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода.
От представената по делото служебна
бележка от 16.01.2017 г. /л. 81/ се установява, че детето Ив. Св.С. посещава
Школа по пиано в Народно читалище „От. П.”,
гр. В., два пъти седмично, като заплаща за обучението си месечна такса в размер
на 56 лв.
Видно от издадената служебна бележка от
03.02.2017 г., ищцата А.Б.С. работи на постоянен трудов договор на длъжност
„Управител стол и бюфет” в ДП „Ръководство на въздушното движение”, като за
през 2016 г. същата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
32195.19 лв. или средномесечно по 2682.93 лв.
По делото не е спорно, че бащата е
работил като капитан на кораб и до момента на фактическата раздяла между
страните е пътувал често извън страната за изпълнение на служебните си
задължения. В проведеното на 13.02.2017 г. заседание по привременни мерки
същият заяви, че понастоящем работи в „Х.” ООД и получава трудово
възнаграждение в размер на 500 лв., като продължава да търси работа в гр. В. в
други корабни фирми. Това обстоятелство не беше опровергано от насрещната
страна и въпреки издаденото й съдебно удостоверение в производството не бяха
ангажирани доказателства, от които да се установи, че понастоящем ответникът
получава по-високо от твърдяното от него възнаграждение.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че по време на водене на производството детето Ив. е била ученичка
в ІІІ клас в ОУ „Ст. К.”, гр. В., като през учебната 2017 г. – 2018 г. същата ще е ученичка в ІV
клас.
След съвкупния анализ на събраните
по делото писмени доказателства относно актуалното имуществено състояние на
двамата родители и получаваните от тях доходи и след като взе предвид възрастта
на детето Ив. – на 10 г. /понастоящем ученичка в ІV клас/, обичайните му нужди
от храна, транспорт, лекарства и облекло /изключителни нужди не се изтъкват,
съответно доказват/, необходимостта периодично да й бъдат закупувани учебници,
училищни материали и пособия, необходимостта да бъде заплащана съответна такса
за посещение на уроци по английски език и уроци по пиано, както и
икономическата обстановка в страната, съдът приема, че общо дължимата от
родителите месечна издръжка следва да бъде определена в размер на 350 лв., от
които бащата следва да заплаща сумата 200 лв., а майката – 150 лв.
Преимущественото парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че
детето живее при майката, която полага непосредствени грижи за отглеждането му.
Следва да се отбележи още, че бащата
е в трудоспособна възраст, с висше образование, зает е по трудово
правоотношение и реализира доходи. Получаваното от него трудово възнаграждение
в размер на 500 лв. съдът намира, че е едно моментно състояние, доколкото както
се установи по делото същият е получавал много по-големи суми, предвид
професията му – „капитан на кораб”. Ето защо съдът приема, че би могъл да
реализира доходи около средните за страната, предвид наличните по делото данни
за неговото образование и квалификация. Бащата е в добро здравословно състояние
и няма задължения да плаща наемни вноски. Следва да се отбележи също, че е
предприел крачка за създаване на ново семейство и очаква второ дете, поради
което може да се направи извод, че разполага с необходимите средства за издръжка
на своите низходящи.
С
така определения размер на месечната издръжка съдът приема, че могат да бъдат
задоволени доказаните потребности на малолетното дете и е достатъчна да му
осигури такива условия на живот, каквито то би имало, ако родителите му живеят
заедно. Както е разяснено в ППВС № 5/1970 г., размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие на децата, а не да ги стимулира към обществено
неполезен начин на живот и неоправдан лукс. Предвид горепосоченото, съдът
приема, че месечната издръжка от 200 лв. може да бъде заплащана от бащата, без
това да му създава затруднения по смисъла на закона, както и че с този размер
могат да бъдат задоволени доказаните потребности на детето Ив. Св.С.. До
посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
200 лв. до претендираните 500 лв. претенцията е
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Следва да се отбележи още, че между
страните не е спорно, че извън така определения размер на издръжката, бащата задоволява
допълнително потребностите на детето от храна, дрехи, обувки, развлечения,
доколкото полага грижи за него винаги, когато има възможност.
Съгласно разясненията
дадени в цитираното по-горе ППВС № 5/1970 г., ежемесечните плащания в
изпълнение на определението за привременна издръжка погасяват задължението за
издръжка за времето, за което се отнасят. Когато с решението по брачния иск се
присъди издръжка в по-голям или по-малък размер на издръжка за бъдеще време,
по-големият или по-малкият размер на окончателната издръжка не е основание нито
за доплащане, нито за прихващане. При така даденото разрешение следва да се
приеме, че горният размер на издръжката ще се дължи за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.09.2016 г. до датата на постановяване на
определението за привременни мерки, а именно: до 12.02.2017 г. вкл., както и от
датата на влизане в сила на настоящото решение, до който момент се дължи
определеният с привременните мерки размер на същата.
Относно ползването на
семейното жилище:
Не е спорно по делото,
че през 2013 г. съпрузите се преместват да живеят в собственото им жилище,
придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност,
представляващо Ателие № *, находящо
се в гр. В., ул. „Гл.” № *, в което съпрузите са живели до настъпване на
фактическата раздяла. Предвид направените по-горе изводи и с оглед
обстоятелството, че родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие
дете Ив. следва да бъдат предоставени на майката, както и предвид разпоредбата
на чл. 56, ал. 5 вр. ал. 1 СК, съдът приема, че
семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на съпругата А.Б.С..
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на
чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
брака. В настоящия случай ищцата е направила такова искане, поради което следва
да бъде постановено след развода същата да възстанови предбрачното
си фамилно име П.
Относно претенцията с
правно основание чл. 57, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56 СК възниква наемно отношение.
Съобразно ал. 2 на същия текст всяка от страните може да поиска съдът да
определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната
от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
Предвид гореизложеното и
направените от съда изводи, че общото на съпрузите семейно жилище следва да
бъде предоставено на майката, доколкото на същата е предоставено и
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ив., съдът
приема, че искането на съпруга за плащане на наемна цена, считано от
постановяване на решението за прекратяване на брака, е основателно.
По отношение на размера
съдът цени заключението на вещото лице инж. М.А. по приетата в производството
повторна съдебно-оценителна експертиза, съгласно което средният месечен наем на
процесното Ателие № * е 250 лв., като ½ част от жилището се ползва от ненавършилото
пълнолетие дете, наем за което същото не дължи. Останалите 125 лв. от
определения наем следва да се подели между родителите или дължимият от майката
в полза на бащата наем възлиза на сумата 62.50 лв.
Неоснователни в тази
връзка са възраженията на ответника относно разпределението на определения от
вещото лице наем в размер на 250 лв., тъй като разпределението отчита
обстоятелството, че жилището е придобито в режим на съпружеска-имуществена
общност между страните.
По изложените
съображения съдът приема, че искането следва да бъде уважено до размера от
62.50 лв. За разликата над 62.60 лв. до претендираните
300 лв. същото е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде
отхвърлено.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и
произнасянето на съда по въпроса за вината сторените в производството разноски
следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили, на
основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК.
На основание чл. 6, т. 2
от Тарифата за държавните такси, които се определят от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като всеки от
съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от по 25 лева. На основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 288 лв. по иска
за издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА брака между А.Б.С., ЕГН ********** и С.Р.С., ЕГН **********,***
г., за което е съставен акт за граждански брак № * г., въз основа на който е издадено удостоверение
за сключен граждански брак от 16.06.2016 г. от Община В., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат двамата съпрузи -А.Б.С., ЕГН ********** и С.Р.С.,
ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Ив. Св.С., ЕГН **********, като
определя местоживеенето на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт
на бащата С.Р.С., ЕГН ********** с детето Ив. Св.С.,
ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от всеки месец за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с приспиване; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година по
време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00
часа на последния ден на празника; всяка нечетна година за времето от 10:00
часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с приспиване; всяка четна година за
времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 02.01., с приспиване; всяка
нечетна година – цялата пролетна ваканция за времето от 10:00 часа на първия
ден до 14:00 часа на последния ден; всяка четна година на 3 март, 24 май и 22
септември за времето от 09:00 часа до 17:00 часа; всяка нечетна година на 1
май, 6 май и 6 септември за времето от 09:00 часа до 17:00 часа; на рождения
ден на бащата – 18 август за времето от 09:00 часа до 20:00 часа; на рождения
ден на детето – 01 март – всяка нечетна година за времето от 09:00 часа до
14:00 часа и всяка четна година за времето от 14:00 до 20:00 часа.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********
да заплати в полза на детето Ив. Св.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А.Б.С., ЕГН **********, издръжка в
размер на 200 лв. /двеста лева/ на
месец, за периода от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2016 г. до
постановяване на привременните мерки, а именно до 12.02.2017 г. включително,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
200 лв. до претендирания размер от 500 лв. месечно,
на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Ив. Св.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А.Б.С., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200 лв. /двеста
лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване, с падеж до 5-то число на месеца,
за който се дължи издръжка, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 лв. до претендирания
размер от 500 лв. месечно, на основание чл. 143 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „Гл.” № *,
ателие № *, на А.Б.С., ЕГН **********,
по иска предявен от нея срещу С.Р.С., ЕГН **********, на
основание чл. 56, ал. 5 вр. ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата А.Б.С.
да възстанови предбрачното си фамилно име П.
ОСЪЖДА А.Б.С., ЕГН ********** да заплаща на С.Р.С., ЕГН ********** сумата
62.50 лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, месечно, представляваща
дължимата наемна цена за ползването на семейното жилище, считано от датата на
постановяване на съдебното решение – 03.08.2017 г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на наемното отношение между страните,
на основание чл. 57, ал. 1 вр. ал. 2 СК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над
62.50 лв. до претендираните 300 лв. месечно.
ОСЪЖДА А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна такса по
иска за развод в размер на 25.00 лева
/дванадесет и пет лева/, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна такса по
иска за развод в размер на 25.00 лева
/дванадесет и пет лева/, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по иска за
издръжка в размер на 288 лв. /двеста
осемдесет и осем лева/, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал.
1, т. 7 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: