Р Е
Ш Е Н
И Е260000/16.1.2023г.
гр. ЯМБОЛ.16.01.2023.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........17.11.2022г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................П.Андонова…................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.…………………...…...гр.дело N 4093 по
описа
за 2018 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на С.Х.К., с която желае да се осъди ответника ЗД „Бул Инс" АД, да му заплати
сумата от 2 000 лв. - част от дължимото обезщетение в размер на 50 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни
увреждания при управление лек автомобил марка „Форд", модел „Транзит"
с д. к. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач, както и върху така определената като
обезщетение сума да му бъдат присъдени и компенсаторна лихва в размер на
законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането - 14.04.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и за
направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че при
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника
водач, са му причинени телесни увреждания вследствие на което търпи имуществени
и неимуществени вреди.
Като обстоятелствата,
при които е настъпило събитието, посочва, че на 14.04.2018 г., В.И.Й. при
управлението л.а. марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК № *** по АМ Тракия при км
297+300, обл. Х., в посока гр. С., нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и
законови ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал вследствие на което реализирал ПТП. Вследствие на настъпилия удар са
причинени телесни увреждания на пътника в л.а. марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК
№ *** - С.Х.К..
По случая е
образувано ДП № ***/2018 г. по описа на РУП - гр. С. и пр. пр. № ***/2018 г.,
по описа на ОП – Я.
Произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача Й., който грубо е нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с поведението си
създал опасност и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето
на хората;
чл. 20, ал. ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал и се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил с неразрешена скорост;
Водачът е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените
по-горе правила за движение по пътищата.
Ищецът твърди, че са
му причинени телесни увреждания, намиращи се в причинна връзка с настъпилото
ПТП.
Прекият делинквент
е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, а именно, че ще
причини ПТП, в резултат на което ще причини телесни увреждания на С.К., но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал
посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Посочва, че след ПТП-то С.Х.К. е прегледан
първоначално в кабинета на ЦСМП, а впоследствие след усложняване на
здравословното състояние постъпва в Амбулатория за специализирана медицинска
помощ по нервни болести - гр. Я. Поставената диагноза била контузия на шията,
закрито счупване на шийния отдел на гръбначния стълб, травми на предната стена
на гръдния кош и множествени счупвания на гръдната част на гръбначния стълб и
синдром на вертебробазиларната артериална система. Ищецът е изпитвал силни
болки в гръдния кош, световъртеж, гадене, болки във врата и е имал
кръвонасядания в увредените области, като това все още не е отшумяло. Направени
са му множество изследвания, като е проведена и терапия с медикаменти. С.К. е
получил препоръки за спазване на щадящ физическото му и нервно-психологическо
състояние режим.
Ищецът не може да
се възстанови физически и психически от нелепия инцидент. Изпитва силно главоболие,
болки в гръдния кош и врата и е много стресиран. Не е можел да става от
леглото, защото при всяко изправяне изпитва силна болка и е чувствал, че ще
загуби равновесие и ще падне. И досега приема обезболяващи и др. медикаменти.
Слънчевата светлина и гледането на телевизия му пречат и го натоварват.
Депресиран е и се е затворил в себе си, не иска да се вижда с никого и не
излиза навън. Ищецът има проблемен и непълноценен сън, като често сънува
кошмари. Многократно и мисловно преживява случилото се. Станал е
раздразнителен, лесно раним и чувствителен. Вследствие на преживяното С.Х.К. е
развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Имайки предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, счита, че с
оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева за претърпени неимуществени вреди би било справедливо.
Ищецът посочва, че
автомобилът -марка „Форд", модел „Транзит" с д. к. № ***, при
управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО”
в „ЗД БУЛ ИНС” АД, полица № *** валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г.,
което ангажира отговорността на „ЗД БУЛ ИНС” АД, за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът е предявил
пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № ***/08.05.2018г.,
като е предоставил и Констативен протокол за ПТП, но ответникът го информира с
писмо с изх. № ***/28.05.2015 г.,че във връзка с образуваната щета се нуждае от
допълнителни документи, с които той не разполага. Тъй като в законоустановения
срок застрахователят не се е произнесъл по основателността на претенцията,
счита, че за него възниква правен интерес от предявяването на претенциите си по
съдебен ред.
В хода на съдебното
дирете исковата претенция се поддържа , като ищецът е направил увеличение на
предявеният частичен иск от 2000лв. на 20 000лв., от общо 50 000лв. и
второ увеличение от 20000лв. на 24500 от общо 50 000лв.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва иска по основание и по размер като завишен.
Според ответника тази претенция не съответства на чл. 52 ЗЗД.
Счита, че
предявеният срещу дружество иск в размер на 2 000 лв., предявен като частичен
от 50 000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, е прекомерно завишен и не отговаря на действително
претърпените вреди от ищеца.
Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на лекия автомобил марка „Форд", модел
„Транзит", с ДК № ***
Според ответника не
е налице деликт /виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с
което е настъпила вредата/. Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние
на водача на л.а. марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК № *** - В.И.Й.. В този
смисъл оспорва представения констативен протокол за ПТП № ***/2018 г., досежно
съдържанието му в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”. Според
ответника Констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила, но само относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Пътнотранспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното
лице, поради което протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на ПТП. В случая няма данни процесното ПТП да е станало в
присъствието на съставителя на констативния протокол и затова обстоятелствата,
които са посочени в него за ПТП, не следва да се имат предвид. Оспорва да има
причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищеца.
Евентуално на горните възражения твърди
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, С.Х.К., който е бил без
поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, като така се е
поставил в значителен риск спрямо нормалния. Счита, че настъпването на
вредоносния резултат е съпричинен от пострадалия поне в степен 90%.
Оспорва и претенцията на ищеца за
компенсаторна лихва върху главицата за периода от датата на увреждането
14.04.2018 г. Счита, че лихвата е дължима от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, ал. 3 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.). В хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
За наличието на
твърдяното ПТП е преставен констативен претокол за ПТП с пострадали лица № ***/
2018г. съставен от дежурен ПТП при РУ-С., ОДМВР-Я. на 02.05.2018г.
С исковата молба
ищецът е представил издаден му амбулаторен лист № ***/27.04.2018г., етапна
епикриза за периода 27.04.2017г. – 27.04.2018г. издадена от АСМП по НБ-Д.Б.
ЕООД, искане за образно изследване, резултати от образно изследване от
27.04.2018г., които бяха предмет на изследване на назначената по делото съдебно-медицинските
експертизи.
Ищецът чрез адв.Ч.
е отправил до ответното дружество молба-претенция вх.№ *** за заплащане на
обезщетение за претърпени от С. Х.К.
неимуществени вреди в размер на 50000лв. В отговор ответното дружество е
изпратило писмо с отказ от изплащане изх.№ ***/ 28.05.2018г.
По делото бе
назначена и изслушана съдебно –медицинска експертиза по писмени данни , която
дава следното заключение:
От представените доказателства по
делото е видно, че при
възникналото пътно-транспортно произшествие на 14. 04. 2018г., С.Х.К. - 37г., е
получил автомобилна травма - травма вътре в лек
автомобил като пътник, при неговото блъскане от друг лек автомобил по
време на движение, при което пострадалият е получил съчетана травма с
обхващане на главата, врата и гръдния кош. При извършените прегледи от д-р
Д.Б. отразени в приложения АМБУЛАТОРЕН ЛИСТ № ***
от 27. 04. 2018г., от 10. 20ч., на името на пострадалия и ЕТАПНА
ЕПИКРИЗА от същия лекар на името на пострадалия от същата дата и
проведените рентгенови изследвания на гръдния кош и КАТ (компютърно-
аксиална томография) на шийни прешлени от рентгенолога д-р А.
К., проведени същият ден е било установено счупване на левите шесто
и седмо ребра. Белодробните полета са били с нормална просветляемост. При
изследване на шийните прешлени е било установено счупване на десния
напречен израстък на шестият шиен прешлен. Пострадалият се оплаквал от
болки в областта на гръдния кош, имал световъртеж, леко гадене, болки във
врата в дясно, с леки кръвонасядания.
При обективното изследване на
пострадалия са били установени леко разширени зеници, болки при опипване в
областта на лявата половина на гръдния кош и в областта на средната част на
дясната половина на шията. СНР (сухожилно-надкостни рефлекси) са били оживени двустранно.
Не са били установени патологични рефлекси. Контролирал тазовите резервоари.
Били му изписани обезболяващи и успокояващи нервната система лекарства.
2.Контузията на шията със закритото
счупване на напречния израстък
на десния напречен израстък на шестия шиен прешлен, с болките и леките
кръвонасядания в тази област, са причинили на пострадалия „ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО. НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Затрудняването на движението на врата при такива увреждания продължава
около 3-4 седмици.
Видно от медицинската документация,
при извършените прегледи и изследвания на пострадалия са били установени и
данни за синдром на вертебробазиларна артериална недостатъчност с оплаквания от
световъртеж и гадене, като това състояние на вертебробазиларната артериална
недостатъчност, която обуславя
този синдром,
също представлява „ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО. НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Оплакванията на
пострадалите при такива състояния продължават около 5-6 седмици, като
постепенно оплакванията им се редуцират, с тенденция за пълно отзвучаване на
същите.
Пострадалият е получил и счупване на левите
шесто и седмо ребра, с
болки в областта на гръдния кош, като белодробните полета са били
нормално просветлявани. Счупването на двете леви ребра с болки в областта
на гръдния кош, също е довело до „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Болките при такива увреждания
продължават около един месец, като постепенно намалят по интензитет и
постепенно отзвучават.
3. Описаните уреждания са получени вследствие
действието на твърдитъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на
удряне и
притискане на дясната половина на врата и лявата половина на гръдния кош
по такива и между такива предмети. Описаните увреждания добре отговарят
да са получени при възникналото пътно-транспортно произшествие.
4. Видно от приложените медицински
документи, лечението на
пострадалия е било консервативно, т. е. медикаментозно, проведено при
домашно-амбулаторния условия. При проучване на приложените медицински
документи не се установиха данни за настъпили някакво тежки усложнения.
По делото бе назначена и изслушана
съдебно-психиатрична експертиза, която в отговор на поставените й въпроси дава
следното заключение:
С.Х.К. ЕГН ********** е преживял
остра стресова реакция в резултат на претърпяно ПТП.
От медицинските документи които
са представени по делото се вижда, че освидетелстваният еднократно е посетил
лекар-невролог на четиринадесетия ден след ПТП.
Отчетената патология е временно
разстройство без значима тежест и продължителност, което дава основание на
вещото лице да се произнесе, че възможностите за справяне със стресогенната
ситуация са добри и не се предполага да има остатъчна симптоматика.
Болковата симптоматика и последвалото
лечение на телесните проблеми би могло да доведат до астенизация на организма
като цяло и намалена възможност за физически труд за сравнително кратък срок.
Налице е положителна динамика в
психичните процеси, емоционалната реактивност не е засегната значимо и следва
обичаен клиничен ход с положителен изход в случая.
Предвид подпраговите психични
симптоми има голяма вероятност за клинично оздравяване.
Налице е непосредствена и ясно изразена по
време връзка между влиянието на стресора в случая ПТП и началото на симптомите
и състояния довели до боледуването.
По делото бе
разпитан като свидетел В.И.Й., който е водача, управлявал автомобила – бус , с
която е причинено процесното ПТП. Същият посочи , че карал на автомагистралата,
като се е движил в посока Б.-Я. със скорост от 120-130 км/ч.
Някъде около С. нещо много силно изчаткало и
той изгубил управлението и се озовал в канавката, като „Буса“ се завъртял. Изчаткването
чул в лявата задна част. Това завъртане станало на самото платно, като направил
пълен кръг. При управлението ударил спирачен път и гледал да овладее автобуса,
но не можел. Озовал се в канавката с обърната глава надолу. Това преобръщане
станало в канавката. Като влязъл в канавката и се завъртял, бил в посока Б. и
се обърнал на ляво.
По делото бе
назначена и изслушана съдебна-автотехническа експертиза, която въз основа на
представените по делото доказателства и тези по досъдебното производство, на
поставените му въпроси дава следното заключение:
Скоростта на движение на автомобил Форд преди
ПТП е около 130 km/h, опасна зона около 120 т.
Скоростта на
автомобила Форд в момента на напускане на банкета е около 95 km/h.
Произшествието е в
резултат единствено на действията на водача при избора му на скорост и
действията му с управлението на автомобила.
Водача е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като постоянно контролира
движението, владее автомобила си и не губи неговото управление.
Според данните по
делото няма техническа неизправност, довела до настъпване на ПТП. Извършения
анализ напълно кореспондира с механизъм на загуба на управление от водача
вследствие на висока скорост, претоварването на автомобила и неадекватна
преценка на пътната обстановка от страна на водача.
Техническите
причини за ПТП се състоят в движението на автомобила със скорост над нормативно
разрешената, претоварването на автомобила, неадекватното завиване на волана
надясно от водача и последвалата загуба на управление.
Движението на
автомобил Форд се е осъществявало по прав участък от пътя при дневни условия
със скорост от около 130 km/h. Автомобилът се е движил в лявата част /лента/ на
платното за движение, в близост до предпазната ограда /мантинелата/ разделяща
платното за движение на две платна с по две ленти.
Технически правилно
е водача да управлява, автомобила в дясната част на платното за движение.
В конкретния случай
има данни по делото, че автомобила Форд е извършил маневра изпреварване и
водача е продължил движението си в лявата част на платното за движение. Това е
технически неправилно действие от страна на водача на автомобил Форд.
В материалите по
делото има данни, че автомобил Форд е бил с шестнадесет пътника, което е
абсолютно недопустимо. По този начин масата на автомобила се увеличава
прекомерно, а от там и натиска върху гумите на ППС.
По данни от делото
автомобилът се е отклонил леко наляво към предпазната ограда /мантинелата/,
след което водачът рязко и неадекватно е завъртял волана надясно. При наличната
висока скорост инерционните сили при самото завиване и след резките завъртания
на волана са изключително високи и
предизвикват трептения
/разлюлявания/ на каросерията, която от своя страна увлича целия
автомобил и той става неуправляем. Завъртането на волана надясно би могло да
бъде и плавно, при което ПТП не би възникнало.
Именно
претоварването на автомобила и рязкото извиване на волана надясно са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
И двете причини са
били предвидими от водача на автомобил Форд, още повече, че и скоростта на
движение е била в доста високи граници и действията на водача би следвало да са
адекватно преценени.
По делото има
данни, че преди да тръгне автомобила надясно зад него е излязъл бял дим, от
друга страна има данни, че се е чуло гръмване на гума и автомобила тогава е
поднесъл наляво.
При спукване на
гума, джантата оставя по асфалта характерни следи от търкаляне (задирни следи -
„копки"), като такива липсват. Според данните по делото няма техническа
неизправност, довела до ПТП. Напротив, извършения анализ напълно кореспондира с
механизъм на загуба на управление от водача вследствие на висока скорост,
претоварването на автомобила и неадекватна преценка на пътната обстановка от страна
на водача.
Мерките за
предотвратяване на настъпилото произшествие, който е трябвало да се предприемат
от водача на автомобил Форд се изразяват в следното:
Да избира режима на
скоростта си на движение като се съобразява със състоянието на превозното си
средство, с атмосферните условия с характера и интензивността на движението и с
всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Да направи всичко
възможно за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички
случай, когато възникне опасност за движението.
Механизмът на ПТП е
следният: Автомобил Форд Транзит с 16 човека се движи по АМ „Тракия" в
посока от гр. Б.към гр. Я,, в лявата част на лентата за движение /близко до
мантинелата/ със скорост от около 130 km/h. Автомобилът застига друг автомобил
и водачът предприема изпреварване. След изпреварването водача на Форд
продължава движението си в лявата част на лентата за движение. Автомобила
поднася наляво към мантинелата, следствие на което водача извива волана рязко
надясно. Вследствие на възникналите инерционни сили автомобилът силно се
разлюлява, възниква ротация, автомобилът започва да се плъзга странично и да се
движи косо към десния банкет. Така автомобилът навлиза на банкета, извършва
полет и се приземява в крайпътните площи след което се преобръща през лявата си
страна и преустановява движението си по таван. Предвид рязкото извиване на
волана надясно скоростта на движение е на границата на критичната
-центробежната сила се уравновесява с напречната сила на триене, която е
максимално възможната. При по-голяма скорост на движение по същата траектория
на завиване силата на сцепление не може да се уравновеси с центробежната сила и
автомобилът напуска траекторията на завиване по допирателната.
В резултат на възникналото
ПТП десет от возещите се пътници получават телесни увреждания, като двама от
тях почиват на място.
Техническите
причини за ПТП се състоят в движението на автомобила със скорост над нормативно
разрешената, претоварването на автомобила, неадекватното завиване на волана
надясно от водача и последвалата загуба на управление.
В заключение
техническата причина за ПТП е именно рязкото завъртане на волана надясно, което
е предизвикало завиване на автомобила по траектория, несъответстваща на
скоростта на движение. Вследствие на намаления радиус възникналата значителна
центробежна сила при високия масов център и претоварването на автомобила е
предизвикала безконтролното последвало движение, полета и преобръщането на
автомобила.
С действията си
водача на Форд сам се е поставил в ситуация при която предотвратяването на
произшествието е било невъзможно. Съдът изцяло възприема заключението на
експертизата, като обективна и компетентно дадена.
По искане на
ответната страна по делото бе назначена и изготвена съдебна автотехническа
експертиза, която дава заключение, че в материалите по делото липсва
информация, относно къде е бил позициониран в превозното средство С.К., което
не дава възможност да се изкаже становище дали пострадалият К. е бил с поставен
обезопасителен колен, или не. Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно дадено.
За станалото ПТП
водачът на автомобила В.И.Й. е бил признат за виновен с присъда №***7/10.12.2020г. постановена по НОХД №***
по описа за 2020г. на ЯОС, потвърдена с решение №***/30.09.2021г. пжостановено
по НОХД *** по описа за 2021г. АС-Б. Поради настъпилата смърт на подсъдимия В.Й.
с решение №***/14.02.2022г. постановено по наказателно дело № ***/2021г. ВКС е
отменил изцяло решението на Апелативен съд-Б. и потвърдената със същото решение
присъда №***/10.12.2020г. на ЯОС и е прекратил наказателното производство.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
432,ал.1 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Според чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.
Според
чл.498 от КЗ, увреденото лице при настъпване на застрахователното
събитие следва да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва ако същия не плати в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя.
В
процесния случай няма спор, че ищецът е предявил пред застрахователя претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, като такова му е отказано, поради
което искът се явяват допустими.
За успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
Ответникът следва да докаже наведените от
него възражения срещу основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Липсва спор, а и се установява от
събраните по делото доказателства Справка от база данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът
е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
сключена по отношение на МПС марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ***
собственост на В.И.Й., валидна към датата на произшествието. Страните не спорят
за факта на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 14.04.2018г. на
АМ“Тракия“ със застрахования при ответника за „гражданска отговорност“
автомобил, собственост на виновния водач.
С оглед
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че процесното ПТП е настъпило при установения от САТЕ механизъм.
За наличието на станало ПТП на 14.04.2018г. се установи от съставения констативен
протокол за ПТП, както и от разпита на свидетеля В.Й., шофьор на автомобила на
процесното ПТП. Протокола за ПТП съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, като той е официален свидетелстващ документ, който има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в документа. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен
акта. Съобразно приетото в заключението на съдебно-техническата експертиза съдът
приема, че на 14.04.2018г. около 17.00ч., на АМ „Тракия” при км.297+300 , в
посока гр.С., застрахованият автомобил управляван от В.И.Й., поради движение с
превишена скорост над нормативно разрешената от
По делото се установи, че за нанесените при ПТП щети на ищеца, същият е
уведомил ответника, който е отказал да изплати обезщетение.
Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
като един от спорните въпроси в производството е свързан с размера на
претърпените неимуществени вреди.
Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които се търпят от
пострадалия в резултата на непозволеното увреждане. Затова обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка е и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
При преценка на
неимущедствените вреди настоящият съдебен състав съобрази изразената в т. 11 от
ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, съгласно която при приложение на чл.
52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020
г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29
г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената задължителната практика на ВС
и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. За да се определи справедлив размер на
обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания,
е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на
увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност
на болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в
страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване
на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните
факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение
за прилагане на принципа за справедливост.“
Въз основа на
изложеното, съдът при преценката си за справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди, отчита посоченото от медицинските експерти, че лицето е
получило съчетана травма с обхващане на главата, врата и
гръдния кош, като са установени счупвания на левите шесто
и седмо ребра и счупване на десния напречен израстък на шестия шиен прешлен.
Тези увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Установи се,
че тези увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според
вещото лице болките при такива увреждания продължават около месец, като
постепенно намалят по интензитет и постепенно отзвучават. Лечението е било
консервативно, проведено при домашно-амбулаторни условия, без настъпване на
някакви тежки усложнения.
Според
съдебно-психиатричната експертиза, която изцяло се възприема от съда, като
обективна, С.Х.К. е преживял остра стресова реакция в резултат на претърпяно ПТП,
като възможностите за справяне със стресогенната ситуация са добри и не се
предполага да има остатъчна симптоматика. Според вещото лице болковата симптоматика
и последвалото лечение на телесните проблеми би могло да доведат до астенизация
на организма като цяло и намалена възможност за физически труд за сравнително
кратък срок, с изразено становище за клинично оздравяване.
Съдът като взе
предвид степента на уврежданията и характера на телесните повреди намира, че
справедливото оценяване на всички нематериални вреди, които е понесъл ищецът в
резултата на виновното поведение на водача на застрахованият при ответника
автомобил възлизат на сумата от 30000лв., като претенцията от 50000лв. намира
на неоснователна. Т.к. ищецът е предявил частичен иск в размер на 24000 лв., то
същият следва да се уважи в пълен размер.
Относно направеното
от ответната страна възражение за съпричиняване, поради непоставяне на
предпазен колан , от заключението допълнително назначената автотехническа
експертиза не се установи употребата на такъв колан у пострадалия, поради което
това възражение остана недоказано.
По акцесорната
претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главния иск води до основателност и на акцесорната
претенция. По данни от делото С.Х.К., чрез своя пълномощник е отправил до
застрахователя молба-претенция на 08.05.2018г., от която дата съдът намира, че
следва да се присъди лихвата за забава.
При този изход на
делото ответникът следва да заплати на ищеца на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сторените от него разноски по делото, които съобразно представения списък са в
размер на 2867,20лв. на осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по
светка на ЯРС държавна такса в размер на 720лв., както и допълнителна държавна
такса върху увеличения размер на иска от 180лв. или всичко – 900лв.
Воден от гореизложеното , ЯРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***, осн.чл.432,ал.1 от КЗ да
заплати на С.Х.К., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените от ПТП на
14.04.2018г.г. телесни и психически увреждания, в размер на 24500 лв.,частичен
от 30000лв. ведно със законната лихва за забава, считано от 08.05.2018г. до
окончателното им изплащане,
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД да заплати на С.Х.К. направените по делото разноски в
размер на 2867,20лева.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД да заплати по полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЯРС сумата от 900лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: