Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 21.05.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и втори април Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3304 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.432 във връзка с чл.429 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В
исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Ж. З. твърди, че на *** г., около 21:45 часа, в гр. К., ищцата Х.К.М.
управлявала собствения си л.а. „***" с рег. № *** по ул. „С." в
посока изток-запад. В автомобила на доверителката ѝ пътувал и В.С.Г., с
ЕГН **********.*** М. завила наляво в посока юг по ул. „А.". В същия
момент по ул. „А." в противоположната посока се движел водачът на л.а. „***
***" с рег. № *** - К.С.В., с ЕГН **********. Лекият автомобил „*** ***"
с рег. № *** бил с десен волан. При завой надясно в посока изток по ул. „С."
водачът К.В. поради несъобразена скорост загубил контрол над управлявания от
него автомобил и навлязъл в насрещната лента за движение, при което последвал
челен сблъсък между л.а. „***" и л.а. „***". Вследствие на
настъпилото ПТП К.С.В. причинил на доверителката ѝ и на пътуващия в
нейния автомобил Веселии Гигелов травматични увреждания.
Сочи, че
съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и при
извършена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към
датата на ПТП - *** г., „*** ***" с рег. № *** е бил с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в „ЗД „Б." АД по застрахователна
полица № ***, валидна от г. до г. (прекратена на г.). От Констативния протокол
за ПТП с пострадали лица било видно, че доверителката ѝ е била тествана
за употреба на алкохол, като резултатът е показал 0,39‰, което съдържание било
в рамките на допустимото за управление на автомобил - до 0,59‰. На другия водач
– К.В., бил издаден талон за медицинско изследване №, като му била взета кръвна
проба.
Заявява,
че на виновния водач бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия Д, № от г.,
издаден от служител на РУ на МВР - К.. В АУАН се потвърждавал описания
механизъм на ПТП, като се сочело, че при инцидента са били налице материални
щети и пострадали лица, както и, че с деянието си К.В. виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. З, т. 1; чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 100, ал. 1, т. 1 и
чл. 150а от ЗДвП.
Твърди,
че за станалото ПТП са образувани ДП № 284-ЗМ-514/2018г. по описа на РУ на МВР
- К., пр.пр. № 1298/2018 г. по описа на РП - К.. По досъдебното производство
била назначена химическа експертиза, като от заключението ѝ е станало
ясно, че концентрацията на алкохол в кръвта на К.В. е била 2,5‰. Така, срещу
водача на л.а. „*** ***" било образувано и НОХД № 872/2018 г. по описа на
РС -К.. В о.с.з., проведено на 25.09.2018 г., съдът е одобрил постигнатото
между страните по делото споразумение. По този начин РС - К. е признал
подсъдимия К.С.В. за виновен в това, че на *** г. в гр. К., по ул. „А.",
до блок №, в посока юг-север, е управлявал л.а. „*** ***" с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2‰, а именно 2,5‰, установена по
надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. На основание чл. 343б,
ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца, както и наказание „Глоба"
в размер на 100 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 343г, вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на К.В. било наложено и още едно наказание – „Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 1 година.
Сочи, че
съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая -
одобреното от съда споразумение, което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има
последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това,
следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от
делинквента.
Заявява,
че от представения Фиш за спешна медицинска помощ № от *** г., издаден от МЗ -
ЦСМП гр. С., филиал К., е видно, че доверителката ѝ е пострадала от ПТП
на *** г. Екипът на спешна помощ е установил, че Х.М. е получила контузии на
дясното и на лявото коляно, както и разкъсно-контузна рана на лявата ръка.
Ищцата била транспортирана с линейка от местопроизшествието до ФСМП - К.,
където била прегледана, обслужена и освободена.
Пълномощникът
на ишцата сочи, че от представеното Съдебномедицинско удостоверение № г.,
издадено от д-р Е.Б. - специалист по съдебна медицина и лекар в Отделение
„Съдебна медицина" при УМБАЛ „" АД, гр. С., става ясно, че на *** г.,
около 22:00 часа, доверителката ѝ е пострадала при ПТП като водач на лек
автомобил. Същата е била прегледана от екип на ЦСМП, като ѝ била
поставена диагноза: Контузия на дясното
коляно и на лявото коляно. Разкъсно-контузна рана на лявата ръка. При
извършения преглед съдебният лекар установил рана по гръбната повърхност на
лявата длан в основата на V пръст - с неравни ръбове, в процес на зарастване,
покрита с отслоена тъмнокафява кора и с размер 0,5/0,5 см. По кожата на същата
длан по нейната гръбна повърхност и по китката са установени белези от
зараснали точковидни рани. По предните повърхности на двете колене и по
предно-външните повърхности на двете бедра, в крайната им трета, са установени множество
петнисти, преливащи едно в друго, жълто-зелени кръвонасядания, заемащи целите
посочени области. Установено било също така, че левият глезен е леко
оточен, като доверителката ѝ е посочила, че изпитва болка в тази област.
В заключение било посочено, че Х.М. е получила разкъсно-контузна рана на лявата
длан; белези от зараснали точковидни рани на левите длан и китка; контузия на
двете колене; кръвонасядания по долните крайници; оток и болезненост на левия
глезен. Сочи се, че описаните увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и възможно предмета с остри ръбове, като парчета стъкла, и е
възможно да са били причинени по механизма на травма вътре в автомобил, по
описаните по-горе време и начин. Според лекаря в случая е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. -
Адв. З.
твърди, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е изпитала силен стрес и
страх. Инцидентът е станал без да има никакви предварителни индикации, напълно
внезапно и изненадващо за пострадалата, без същата да има каквато и да било
вина за настъпването му. В продължение на няколко седмици след произшествието Х.М.
не е можела да спи спокойно, загубила е апетит и се е страхувала да шофира.
Доверителката ѝ е посетила психолог, който е установил, че в резултат на
ПТП са настъпили изразени емоционални, когнитивни и поведенчески промени и
повишена емоционална лабилност, епизоди на натрапващо припомняне и преживяване
на психотравмата от инцидента.
Сочи, че
съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 от КЗ доверителката ѝ е
отправила до ответното дружество две молби за изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди - една за причинените ѝ неимуществени
вреди и свързаните с тях имуществени вреди
– разходи за лечение. По претенцията за неимуществени вреди и свързаните
с тях имуществени вреди за лечение била образувана Щета № от г., по която щета от застрахователя ЗД „Б."
АД на доверителката ѝ било изпратено Писмо с изх. № от., в което същата
била уведомена, че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО" е определил на
ищцата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер
на 1 000 лв. Тъй като Х.М. не е съгласна с размера на определеното ѝ
обезщетение и тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда същата
не е получавала каквото и да било обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на *** г., за
нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за присъждане на
справедливо обезщетение, с оглед на причинените ѝ неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност", против ответното застрахователно дружество,
отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
По
отношение на предложеното от страна на застрахователя обезщетение, счита, че
определеното на пострадалата такова в размер на 1 000 лв. не отговаря нито на
действително претърпените от ищцата болки и страдания от причинените ѝ
вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл. 52
от ЗЗД принцип за справедливост, както и на съдебната практика по подобни
казуси. По силата на чл. 45 от ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост" не е
абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерни на увреждането; начинът на настъпването;
обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на състоянието
на здравето; причинените морални страдания и др.
Заявява,
че от представените по делото медицински документа се установяват безспорно
получените от доверителката ѝ травматични увреждания, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана на лявата длан; белези от зараснали точковидни рани на
левите длан и китка; контузия на двете колене; кръвонасядания по долните
крайници; оток и болезненост на левия глезен. Описаните увреждания имат
характера на леки телесни повреди. Установяват се и преживените от
доверителката ѝ душевни болки и страдания - стрес и страх.
Предвид
изложеното, счита, че справедливо застрахователно обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на *** г.
се явява сумата от 3 000 лв., което ще допринесе за репариране на реално
претърпените от Х.М. болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както
сумата в размер на 90 лв. платени разходи по лечението по Фактура № от г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „Л." ООД; Фактура № от г. и Фискален бон от същата дата, издадени
от УМБАЛ „" АД, гр. С. и Фактура №. издадена от М. ЕООД С.; По отношение
на претендираните от доверителката ѝ имуществени вреди, счита, че няма
спор, че същите са в пряка причинна връзка с претърпения пътен инцидент и
следва да ѝ бъдат присъдени изцяло. В настоящия казус не може да става
въпрос и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Доверителката ѝ
е управлявала л.а. „***", спазвайки всички правила на ЗДвП, като е била с
поставен обезопасителен колан и с поведението си по никакъв начин не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Така, с оглед липсата на
принос от страна на ищцата за настъпване на неблагоприятните за нея последици
от процесното произшествие, претендираните обезщетения следва да ѝ бъдат
присъдени в пълен размер.
На
основание чл. 429, ал. З от КЗ, моли, съда да присъди на доверителката ѝ
и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от
по-ранната дата, на която застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие – 25.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъдите „ЗД „Б."
АД, с, със седалище и адрес на управление:***, , представлявано от
представителите С. и К.Д.К., да заплати на Х.К.М., с ЕГН **********,***, сумата
от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в разкъсно-контузна рана на лявата длан; белези от зараснали точковидни рани на
левите длан и китка; контузия на двете колене; кръвонасядания по долните
крайници; оток и болезненост на левия глезен, както и преживени душевни болки и
страдания – емоционален стрес и негативни страхови изживявания, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на *** г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 25.04.2018 г. - датата, на която застрахователят за
пръв път е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда
да осъди „ЗД „Б." АД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, ,
представлявано от представителите С. и К.Д.К., да заплати на Х.К.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 190 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
разходи за лечение по Фактура № от г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „Л." ООД; Фактура № . от г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „" АД, гр. С. и Фактура № г.
издадена от М. ЕООД С., които са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от нея ПТП на *** г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 25.04.2018 г. – датата, на която застрахователят за
пръв път е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждането на доверителката ѝ,
направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат. Моли,
присъдените на доверителката ѝ суми да бъдат изплатени по служебна
банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата в „Р./Б./" ЕАД, с IBAN:
***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е предоставено на пълномощника с
представеното адвокатско пълномощно. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Л. Ж., който моли съда да уважи
предявените искове като основателни и доказани. Подробни съображения излага в
писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „Б.“ АД, чрез адв. П. П., в качеството му
на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че счита предявените
искове за процесуално допустими, а по отношение на основателността заявява
следното:
Оспорва
изцяло ищцовите претенции, както по основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Заявява,
че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно
завишени по размер.
Счита, че
предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността на ЗД „Б." АД
като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" е функционално обусловена от отговорността на водача,
чийто риск носи. В процесния случай няма данни водачът на лек автомобил марка „***"
модел „***" с рег. № *** - К.С.В. да има вина за настъпване на процесното
ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца. В тази връзка
оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „***" модел „***"
с рег. № *** К.С.В..
Сочи, че
с исковата молба не са представени доказателства, установяващи виновността на
някой от водачите на участващите в ПТП от *** г. автомобили, още повече на
водач на МПС, застраховано в ЗД „Б." АД. С исковата молба е представен единствено препис от протокол от съдебно
заседание от 25.09.2018 г. по НОХД № 872/2018 г. по описа на РС - К., от който
е видно, че с влязло в сила Определение РС - К. е признал подсъдимия К.С.В. за
виновен в това, че на *** г. е управлявал л.а. „*** ***" с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2‰,а именно 2,5‰, установена по
надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Действително, съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая - одобреното от
съда споразумение, което съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла
в сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед
на това, счита, че следва да се приеме за установено, че на *** г. Велев е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,5‰, а не както твърди
ищцата, че с това Определение се установява, че описаното в исковата молба
деяние - ПТП е извършено виновно от делинквента.
Заявява,
че предвид гореизложеното, счита, че в конкретния случай, не е установена и
доказана виновността на водача К.С.В. да е управлявал участващо в ПТП МПС и
застраховано при ответното застрахователно дружество. Отделно от това, в
представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 284р - 7161/10.04.2018 г., не е посочено по отношение на кой участник в
ПТП е взето отношение, за да се направи извод, че този водач евентуално е
виновен за настъпилото ПТП.
Оспорва
твърдения в исковата молба механизъм на пътно-транспортно произшествие от ***
г., като оспорва и твърдението транспортния инцидент да се е осъществил изключително
по причина от действията на водача на лек автомобил „***" модел „***"
с рег. № *** - К.С.В.. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от К.С.В.
- като водач на лек автомобил „*** ***" с рег. № *** - граждански деликт
спрямо ищцата. Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътно-транспортно произшествие от *** г., на ищцата са причинени описаните в
исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея
неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
Прави и
възражение за съпричиняване на ищцата, относно настъпване на травми при
осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че
заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са
възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „***
***" с рег. № ***.
Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Х.К.М. като поддържа,
че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от
ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо
се в неизползване на предпазен обезопасителен колан.
Сочи, че
с това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137А ЗДвП, ищцата е създала предпоставките за настъпването
на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието.
Поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейно собствено
виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна правна норма - чл.
137А ЗДвП, като са получени по причина от липсата на обезопасяване по време на
превоз, посредством поставяне на предпазен колан и представляват самоувреждане.
Съпричиняването
от страна на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на
получените от нея увреждания. Поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло
или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата претърпени
телесни увреждания.
Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Х.К.М. и поради
обстоятелството, че същата е управлявала участващото в ПТП от *** г. собствено
МПС под въздействието на алкохол, съгласно данните от представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 284р -7161/10.04.2018год.
Оспорва
претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размерът на предявения
иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед
приложение на принципа за справедливост.
С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително
завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния
действителен размер, каквото е изискването на закона.
Оспорва и
твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер,
като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документа не обосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Не са налице
медицински документа, обвързани с проследяване на здравословното състояние на
пострадалата, както и документа относно възстановителните процеси. Оспорва
твърдението, че ищцата е изпитала силен стрес и страх вследствие на процесното
ПТП, което е дало отражение и на психиката ѝ.
Твърди,
че по делото няма каквито и да е било обективни данни ищцата да е посещавала
специалист за психическата си травма, както и да са ѝ предписвани и да е
приемала лекарства.
На
самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради
самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, респ. прекомерна по
аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания.
При евентуална
доказаност на исковата претенция за неимуществени, счита, че определеното от
застрахователното дружество по заведена Щета № г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1 000 лева отговаря на действително и реално претърпените
от ищцата болки и страдания от причинените ѝ вследствие на процесното ПТП
травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост,
съобразено е, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието
на съпричиняване от страна на пострадалата.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Оспорва
претенцията за имуществени вреди.
Сочи, че
ищцата претендира сумата от 190 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – заплатени разходи за лечение по Фактура № от г. и Фискален бон от същата дата издадени
от „Л." ООД; Фактура № .от . г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
УМБАЛ „" АД, град С. и Фактура № г.,издадена от „М." ЕООД С.. С
исковата молба са представени като писмени доказателства по делото Фактура № .
от .. и Фискален бон от същата дата, издадени от „Л." ООД за сумата от 70
лева - за репатриране на л.а. с рег. № *** и Фактура № от. и Фискален бон от
същата дата, издадени от УМБАЛ „" АД, град С. за сумата от 40 лева - за
консултативен преглед от лекар.
Заявява,
че Фактура № от г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от „Л." ООД не са във връзка с направени от ищцата
разходи за лечение, които се претендират, а от Фактура № от г. и Фискален бон от същата дата, издадени
от УМБАЛ „" АД, град С. не се установява този консултативен преглед от
лекар, проведен на г. да е във връзка със здравословното състояние на ищцата
вследствие на ПТП от *** г. Фактура № г., издадена от „Максима-66" ЕООД С.
не е представена с исковата молба като писмено доказателство по делото, поради
което не може да бъде обсъдена.
Предвид
гореизложеното счита, че предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди - заплатени разходи за лечение, е изцяло неоснователен и
недоказан.
Оспорвам
иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Във
връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените от Х.К.М. искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и
възнаграждение. В съдебно заседание пълномощника на ответното дружество,
адвокат П. П., моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
С
влязло в сила определение на основание
чл. 232 от ГПК, съдът е прекратил производството, в частта за претендираните имуществени вреди,
в частта над 120 лева.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С протоколно определение от 25.09.2018 постановено по НОХД № 872 по описа за 2017 г. на
Районен съд – К. на основание чл. 384, ал. 1, във вр. с чл. 382, ал. 1 от НПК
съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, съгласно което подсъдимият
К.С.В. е признат за виновен в това, че на *** г. в град К. по улица „П.“ до бл.
39 в посока юг-север е управлявал МПС лек автомобил марка „***“ модел „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда, а именно 2,50 на хиляда, установено по надлежния ред с
химическа експертиза Протокол № от г. на
БНТЛ, при ОД на МВР – С. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. На осн. чл.
343б, ал. 1 и чл. 55 от НК е наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода,
както и наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, като на осн. чл. 66, ал. 1 е
отложено така наложеното наказание за срок от три години. На основаните чл.343
г вр. с чл.37, ал.1,т.7 е лишен от право
да управлява моторно превозно средство за срок една година.
По делото е представен Акт за установяване на
административно нарушение серия Д, № от г.,
издаден от служител на РУ на МВР – К.. В същия е посочено, че при инцидента на ***г.
са налице материални щети и пострадали лица. Посочено е, че с деянието си К.В.
е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1и 2, чл.100, ал.1, т.1 и
чл.150а от ЗДвП.
По делото не се спори, че към датата на ПТП *** г. л.а. „***“
модел „***“, с рег. № *** е бил с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗД „Б.“
АД, валидна от г. до. /прекратена на./
По делото са представени фактура № г. и фискален бон от г.,
издадени от УМБАЛ „“ АД – С. за сумата от 40,00 лева за консултативен преглед
от лекар и за изготвяне на съдебномедицинска удостоверение. По делото е
представена и фактура № г., издадена от „М.“ ЕООД и касова операция № . г., издадена
от „Р.Б.“ ЕАД, от които е видно, че Х.К.М. е заплатила сумата от 80,00 лева за
извършване на психологически преглед и за изготвяне на становище.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля Р.З.Ж.. От неговите показания се установява, че познава ищцата от
училище. Знаел, че е претърпяла пътен инцидент „челно е блъсната“. След инцидента
не била добре нито физически, нито психически, но повече била стресната. Сочи,
че когато се видели след инцидента имала рани и на двата крака и на двете ръце
„това отмина след около месец“. Сочи, че инцидента бил пролетта, на миналата
година, като ищцата му била споделила, че най-много се уплашила от факта „че не
можела да излезе сама и я изкарвали“.
По делото е назначена и изслушана комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че на *** г. около 21,50 часа в
град К. по улица „П.“ в посока от север на юг се движил лек автомобил „***“
модел с рег. № ***, управляван от Х.К.М..
По същото време в противоположна посока се е движил лек автомобил „***“
модел „***“, с рег. № ***, управляван от
К.С.В.. Западно от рибената борса непосредствено след излизане от десен завой
водачът на лекия автомобил „*** губи контрол над управлението при, което автомобилът
навлиза в насрещната лента, където удря лек автомобил „***“. Установява се, че
пострадалата Х.К.М. е получила следните травматични увреждания:
разкъсноконтузна рана на лявата длан; белези от зараснали точковидни рани на
лявата длан и китка; кръвонасядания на двете колене и двете бедра; травматичен оток на лява
глезенна става. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети, с остри ръбове каквито притежават счупени парчета стъкло и
отговарят да са получени в купето на лек автомобил при описаното ПТП. Гореописаните травматични увреждания са
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между получените травматични увреждания и настъпилото ПТП. Посочено е,
че при правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване от
травматичните увреждания е бил необходим от около 15-20 дни. От експертизата се
установява още, че ударът между лек автомобил „***“ модел „“, с рег. № *** и „***“
модел „***“, с рег. № *** по характер е
челен – кос и реализиран с техните леви части. Непосредствено преди и към
момента на настъпване на произшествието лекият автомобил „***“ се е движил в
своята лента. Посочено е, че водачката на лек автомобил „***“ не е имала
техническа възможност да предотврати настъпването на конкретното ПТП, тъй като
лекия автомобил „***“ е попаднал в опасната зона на спиране на същата. Посочено
е, че процесния лек автомобил „***“ модел „, с рег. № *** е оборудван с
триточкови предпазни колани на предните седалки. Установено е, че пострадалата
е пътувала на предна лява седалка. Вещото лице сочи още, че с оглед локализацията
и вида на травматичните увреждания кръвонасядания на двете колене и двете бедра
в крайните им трети, разкъсно-контузната рана на лявата длан, белези от зараснали
точковидни рани на лявата длан и китка и травматичен оток на лява глезена става
следва да се направи извода, че тези травматични увреждания са в области
незащитени от обезопасителния колан на автомобила и дори с поставен такъв биха
се получили. От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява,
че механизмът на удара е бил такъв, че двата автомобила са били в контакт с
предните леви части, при което основните деформации са в предния ляв калник,
подкалник, включително и предна лява
врата и предна колона.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична
експертиза, която е депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че претърпяното от ищцата ПТП на *** г. се е отразило като е довело до посттравматично
стресово разстройство. Посочено е, че у ищцата е възникнало посттравматично
стресово разстройство след инцидента. Вещото лице сочи, че на настоящия етап
негативните изживявания и стресът са значително редуцирани и не повлияват върху
трудовото и функциониране. От отговорите на вещо лице, дадени в съдебно
заседание се установява, че посттравматичното разстройство е отшумяло като
сиптоматиката се колебае към отшумяване. През първите 3-4 месеца е било с
повторни изживявания, сънища с подобно съдържание, като това е била
най-интензивната травма с преработване на психотравмената ситуация. През този
период от време пострадалата не е шофирала като постепенно симптомите
отшумяват.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.432 във вр. с чл. 429 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Анализът на събраните
по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: противоправно
деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Както беше посочено по-горе, извършването деянието, неговата противоправност и
виновността на К.С.В. са установени с решение по чл. 384, ал. 1, във вр. с чл.
382, ал. 1 от НПК. Предвид наличието на влязло в сила съдебно решение на съда,
с което е К.С.В. е признат за виновен в това, че на *** г. в град К. по улица
„П.“ до бл. 39 в посока юг-север е управлявал МПС лек автомобил марка „***“
модел „***“, с рег. № ***, с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. От заключението на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, се установява че към момента на
инцидента водачът на лекия автомобил В. е бил под въздействие на алкохолно
опиянение. Посочено е, че функционалния
ефект върху водача с концентрация на алкохол в кръвта 2.50 % се
характеризира с нарушение на психиката, пълна загуба на ориентация и
координация на движенията, рязко изразена сънливост, начални признаци на остро
алкохолно отравяне и др. В тази връзка
следва да се приеме, че към момента на удара водача на л.а. „***“ модел „***“ не
е бил в състояние да предотврати настъпването на произшествието, тъй
като под влиянието но алкохолно опиянение се
е намирал в положение на пълна загуба на ориентация и координация на
движенията си, поради което се налага
извода че виновен за настъпилото ПТП на ***г.
е водача на лек автомобил марка „***“ модел
„***“, с рег. № ***.
От експертните
заключения и свидетелските показания се установява и наличието на неимуществени
вреди, настъпили в правната сфера на ищеца, както и причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат.
Налице са и предпоставките на разпоредбата на чл. 432 КЗ, уреждаща т. нар.
пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. По делото не е
спорно, че виновен за настъпилото пътно
– транспортно произшествие е водача на лек автомобил „Фолсваген“, модел „***“,
видно от приложеното НОХД №872/2018г. по описа на Районен съд – К.. Установи се
,че към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика
на управлявания от К.С.В. за лек автомобил „***“ модел „***“, с рег. № *** е съществувало валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Не се спори също така, че ищецът е подал заявление до
ответника съобразно изискванията на чл. 380 КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност".
По претенцията на ищцата е образувана щета № от, по която щета застрахователя е определил
обезщетение на ищцата в размер на 1000 лева, видно от представеното писмо и изх. № от. По делото няма твърдения, нито пък доказателства на ищцата
да е били изплатено застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Не е спорно, че след подаване
на исковата молба ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 70 лева
по фактура №. и фискален бон от същата дата, издадени от „Л.“ ООД, поради което
ищцата е оттеглила претенцията си в тази част.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното :
Неимуществени
са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправни действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
При
определяне размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът взе предвид установените от събраните по
делото доказателства, че в резултат на пътно – транспортното произшествие ищцата
е получила следните травматични увреждания : разкъсноконтузна рана на лявата
длан; белези от зараснали точковидни рани на лявата длан и китка;
кръвонасядания на двете колене и двете
бедра; травматичен оток на лява глезенна става. Гореописаните травматични
увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Ж. От неговите показания се установява, че след инцидента
ищцата имала наранявания на двете ръце и двата крака, както и че същата била
силно изплашена. Описаните травматични увреждания са свързани както с физическо страдание, така и с емоционален
стрес. В този смисъл е заключението на съдебно – психиатричната експертиза. От
същото се установява, че след преживяното пътно – транспортно произшествие, за
период от няколко месеца ищцата се е чувствала тревожна, нарушил се сънят й,
често си припомняла преживяното, сънувала кошмари, свързани с преживяната катастрофа,
дълго време не шофирала, избягвала кръстовища и улици с интензивно движение.
Пътно транспортното произшествие се е отразило
на нейното психическо и емоционално равновесие, възникнало е посттравматично
разстройство непосредствено след инцидента, а след това е изпитвало
притеснение, страх да управлява автомобил. След инцидента макар и не за дълго е
нарушен нормалния ритъм на живот на ищцата. Засегнато е и психическото й
здраве.
Въз основа
на показанията на свидетеля Р.Ж., съдебно – медицинската експертиза и съдебно –
психиатричната експертиза. съдът прави
изводи за болките, които пострадалата е претърпяла и продължава да търпи и
понастоящем. При тези установени факти съдът приема, че размерът на
обезщетението за репариране на причинените на пострадалият неимуществени вреди
следва да се определи на 3 000 лева. Този размер съдът намира за справедлив
като адекватно отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищцата
неимуществени вреди и като удовлетворяващ общественият критерий за
справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически условия на
живот.
Претендираният от ищеца размер на обезщетението за имуществени вреди
от в размер на 120 лева се явява основателен и доказан по размер. Видно от
представената фактура и фискални бонове ищцата
е направила разходи във връзка с проведеното лечение в претендирания
размер, съгласно фактура №. и фискален бон от същата дата и фактура №, издадена
от „М. ЕООД и касова операция №., издадена от „Р.“ Б. Направените разходи от
ищцата са във връзка с лечението й,
които са в пряка причинно – следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на ***г..
Съдът намира за
неоснователно възражението на пълномощника на ответното дружество за
съпричиняване на вредата, тъй като ищцата била без поставен предпазен колан, за
неоснователно по следните съображения : Съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е налице противоправно
деяние на увредения към момента на увреждането му, което в пряка причинна
връзка е допринесло за настъпването на вредите. Всяко вредоносно поведение
следва да бъде доказано. В случаите, когато се касае за евентуално
съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно поведение на единия
участник насрещното такова да се презумира. Сам по себе си факта, че увреденият
е пътувал в пътно превозно средство участвало в ПТП не обоснова извод за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. /в т.с.решение №
206/12.03.2010 г. по търг. дело № 35/2009 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС; решение №
45/15.04.2009 г. по търг. дело № 525/2008 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 ГПК/. Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че
от неоспореното заключението на комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че с оглед
локализацията и вида на травматичните увреждания : кръвонасядане на двете
колена и на двете бедра в крайните им трети, разкъсно – контузна рана на лявата
длан, белези от зараснали точковидни рани на лявата длан и китка и травматичен
оток на лявата глезенна става са в области, незащитени от обезопасителния колан
на автомобила и дори при поставянето на такъв също биха се получили такива. По
изложените съображения съдът намира, възражението на пълномощника на ответното
дружество за непоставяне на предпазен колан от страна на ищцата за
неоснователно.
Така определеното от
съда обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
25.04.2018г., съобразно исковата претенция.
На основание чл.78 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 500 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – К. сумата от 727.40 лева, представляващи
държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С. и К.Д.К. да заплати на Х.К.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3000 лева на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от нанесените
й телесни увреждания, причинени при пътно – транспортно произшествие на ***г. в
град К., на улица „А. П.“, от К.С.В., при управление на МПС лек автомобил „*** ***“,
с
рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.“ АД,
полица №, валидна от. до. /прекратена на /, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.04.2018г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С. и К.Д.К. да заплати на Х.К.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 120 лева на основание чл.432, ал.1 от КЗ, представляващо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, разходи заплатени за лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2018г до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С. и К.Д.К. да заплати на Х.К.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 500 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. и К.Д.К. да заплати да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата в размер на
727.40 лева, представляващи държавна
такса и възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :