О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 14.01.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №596 по описа за 2018 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №3404/24.10.2018 г. постановено
по ч.гр.д.№2107/18 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№10948/23.10.3018
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу А.А.А. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение са
сумата 940,26 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, както и досежно
пълния размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев Чрез процесуален представител: юриск. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, тел. 0700 200 27 срещу разпореждане №3404/24.10.2018 г. постановено по ч.гр.д.№2107/18 г. от Ловешки районен съд в частта, относно претендираните вземания за сумата 940,26 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги.
Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, то е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Цитира, че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Сочи, че в настоящия случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Твърди, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането и заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.
Сочи, че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си, като посочената цел предопределя и основните характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. Смята, че в заповедното производство, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обекти в и раните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка за неизпълнение на договорно задължения, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Смята, че относно твърдението на
съда, че претендирана сума от 940,26 лв. представляваща такси и комисионни за допълнителни
услуги противоречи на ограничителната норма на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК
заявява, че за тази сума страните по договора на основание чл. 9 ЗЗД са
постигнали съгласие, подписвайки договора, съдът неправилно е счел, че същата
не се дължи по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като от
неправилното квалифициране на правното основание е достигнал до правни
изводи, че в случая се касае за частична нищожност на съответната договорна
клауза. Изтъква, че в чл. 10, ал. 2 от ЗПК законодателят е предвидил, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, каквито са изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.. Смята, че те са извършени вследствие на виновното
поведение от страна на заемателя, като следва да се има предвид и разпоредбата
на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
изплаща при неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит и
следователно законодателя е предвидил възможността за начисляването на такива
разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по кредита.
В заключение
подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се
простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В
подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.
Моли съда да отмени разпореждането,
което правопрегражда по-нататъшното развитие на производството, като се
произнесе да бъде издадена Заповед за изпълнение за отхвърлените суми, претендирани
със заявлението по чл. 410 ГПК.
Моли в случай, че се отмени горепосоченото разпореждане, да му се присъдят разноски в пълен размер
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№2107/2018г.по описа на РС-Ловеч
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 14.11.2018 г., а жалбата е подадена на 16.11.2018 г./п.кл./ ,т.е.
в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От
приложеното ч.гр.д.№2107/18 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев Чрез процесуален представител: юрк. Д.А.,
съдебен адрес за получаване на книжа гр. София,
бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№10948/23.10.2018 г., с искане за издаване
на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника А.А.А. *** за сумата
от 1095,65 лв. главница, договорна лихва 175,33 лв. за периода от 30.05.2016 г.
до 17.07.2017 г., такси и комисионни за допълнителни услуги 940,26, мораторна
лихва 184,06 лв от 18.07.2017 г. до 17.10.2018
г и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №2865851/21.05.2016
г. сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД като кредитор и длъжника,
по силата на който му е отпуснал потребителски кредит в размер на сумата 1300
лв. за срок от 60 седмици. Твърди се в.12 от заявлението, че в договора е
изрично уредено, че кредиторът има право да прехвърли вземането си по договора и
на 1.07.2017 г. е сключен договор за цесия между „Провидент Файненшъл България”
ООД и ”Изи Асет мениджмънт”АД, като вземането е прехвърлено изцяло на цесионера
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че заявителя е
придобил вземането на основание договор за цесия на 3.07.2018 г. от ”Изи Асет
мениджмънт”АД изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и
длъжникът е бил уведомен за това на 6.07.2018 г. посредством писмо с обратна
разписка от стария кредитор. Твърди, че освен главницата от 1095,65 лв. длъжникът
дължи и сумата 175,33 лв. договорна лихва, както и, че при подписване на
договора, че кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и
комисионни за допълнителни услуги, които са такса за оценка на кредитното досие
и такса Кредит У дома. Сочи, че таксата за оценка е платима при подписване на
договора, но страните са се съгласили тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски, а освен това той е избрал и допълнителна услуга, изразяваща
се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето, като той е
удостоверил и, че е разбрал, че 30% от таксата е равна на разходите свързани с
организирането на допълнителната услуга Такса Кредит У дома и предоставянето на
кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана
с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома
на кредитополучателя и съгласно клаузите от договора, таксата е платима при подписване
на договора, но страните са се споразумели тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел негово улеснение. Посочено е, че съгласно договора се
начислява и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на
законната лихва, а именно 184,06 лв. за периода от 18.07.2017 г.17.10.2018 г.
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира се заплащане общо на сумата 2395,30 лв., както и съдебно деловодни
разноски в размер на 47,91 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в
размер на 200 лв.
С разпореждане №3404/24.10.2018 г. постановено по
ч.гр.д.№2107/18 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№10948/23.10.3018
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу А.А.А. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение са
сумата 940,26 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, както и досежно
пълния размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че в
частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на 940,26
лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, противоречи на закона, което е
основание за отхвърлянето му в тази част. Счита, че уговорената клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Освен това се излага от съда,
че относно претенцията за такси-и
комисионни за допълнителни услуги искането противоречи на императивната норма
на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция
счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”,
то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на
ЗПК. В случая се установява, че така наречените „разходи и комисионни за
допълнителни услуги” от 940,26 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на
договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това
води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в
заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка
със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
„допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал във връзка с погасяване на задължението,
следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Следва да се
има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по
чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.
Цитираната в частната жалба практика на СГС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Ловешки районен съд, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен. Следва да се отбележи, че в
диспозитива на разпореждане №3404/24.10.2018 г. е допусната очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в пропуск на съда да посочи трите имена и адресните данни
на длъжника, но съгласно чл.247 ал.1 от ГПК, приложим и в заповедното
производство, това е дейност, която следва да се извърши от заповедния съд, а не
от въззивната инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3404/24.10.2018 г. постановено по
ч.гр.д.№2107/18 г. на Ловешки районен съд в частта, с която е отхвърлено
заявление вх.№10948/23.10.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.