Определение по дело №1734/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………../……………..2017 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

          КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Станчева

въззивно гражданско дело № 1734 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 35910/29.12.2016 г., подадена от Й.И.Р. и Г.К.Р. с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1548/02.12.2016 г., в частта му относно разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Въззивното производство по делото е образувано по жалба на Г.М.И., чрез процесуалния й представител адв. С. против решението на Варненския районен съд, постановено на 30.05.2016г. по гр.д. № 17670/2013г. и с което е прието за установено в отношенията й с Г.М.М., Й.И.Р. и Г.К.Р., че не е собственик на реална част от УПИ ІХ в кв.7 по плана на Вилна зова – с.Шкорпиловци, с площ на частта от 260 кв.м. и граници: УПИ Х, УПИ ХІІ, път и останалата част от УПИ ХІ, на основание чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдена да им заплати сторените по делото разноски.

Съставът на ВОС се произнесъл с Решение № 1548/02.12.2016 г., с което е отменил обжалвания първоинстанционен акт и вместо него е постановил отхвърляне на предявения от иск Г.М.М., Й.И.Р. и Г.К.Р..

При постановяване на решението съдът е приложил разпоредбата на чл. чл. 81 от ГПК, предвиждаща, че  във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,  се дължи  произнасяне и по искането за разноски,, като на основание чл. 78 от ГПК е осъдил въззиваемите да заплатят на Г.М.И. сумата от 1 142.30 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред първа съдебна инстанция.

Въззивницата своевремено – с депозиране на жалбата е предявила претенцията си за присъждане на разноски. Същата не е доказала извършването на такива при въззивното разглеждане на спора, но пред първоинстанционния съд е представила списък в срока по чл. 80 от ГПК и е приложила доказателства за действителното извършване на съдебни разноски в размер на 1 142,30 лева, от които 250 лева за внесен депозит за провеждане на експертиза, както и 829,30 лева – заплатен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 35/2014 г.  Срещу претенцията за присъждане на адвокатски хонорар, насрещната страна не е извършила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е задължителна нормативно предвидена предпоставка за редуциране на възнаграждението.

По посочените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 35910/29.12.2016 г., подадена от Й.И.Р. и Г.К.Р. с искане за изменение на Решение № 1548/02.12.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1734 по описа на ВОС за 2016 г., в частта му относно разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ :