РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Царево, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100256 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 59, представлявано от Изпълнителните директори ОРЛ. Ц. П. и
А. Б.А., чрез:„Адвокатско дружество Букова и Б.", ЕИК: *********,
представлявано от адв. Ц. Б., САК, с адрес за призоваване: гр. С.***, чрез адв.
Б.С., СРЕЩУ: ОБЩИНА ЦАРЕВО с адрес гр. Царево, ул. „Хан Аспарух" №
36, с която са предявени искове с правно основание чл.411 вр. чл.410 от КЗ
вр.чл.49 вр.чл.51 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9471, 95 лева – главница, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултата на
ПТП, подробно описано в ИМ, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата и мораторна
лихва в размер на 3383, 59 лева за периода от 24.11.2017г. до 01.06.2021г.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2014г. около 01:00 ч. в района
на град Царево, до хотел Александрия в посока към централния плаж на град
Царево К.И. Й. с ЕГН ******, управлявайки собствения на В. В. В. лек
автомобил „Ауди А8" с peг. №*****, попаднал в необозначена и
1
необезопасена дупка в пътната настилка, намираща се на самата лента за
движение. Произшествието било причинено следствие необезопасена шахта
на пътното платно, поради невзети мерки относно обезопасяването й от
страна на собственика и стопанина на пътя Община Царево. За
удостоверяване на пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП №
1057889 от 11.08.2014г., в който е описан механизма на ПТП и причините за
настъпване на инцидента, а именно - попадане в необозначена неравност
(дупка) по пътната отсечка. В резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие на лекия автомобил „Ауди А8" с peг. № ****** били
причинени множество вреди, сред които: скъсан държач на предна броня,
счупена кора под двигател и скоростна кутия, пропуск в налягането в
предните въздушни възглавници и други.
Сочи се, че към момента на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие, увреденият лек автомобил „Ауди А8" с peг.
№ ***** е имал сключена застраховка "Автокаско" при ЗАД "Алианц
България", съгласно застрахователна полица № 13-0300/020/5000364 за срок
от една година, валидна за периода 12.12.2013 г. - 12.12.2014 г.
Излага се, че в ЗАД "Алианц България" било постъпило уведомление за
настъпилата щета с искане за опис и оценка на щетите на увредения
автомобил и изплащане на застрахователно обезщетение. Въз основа на
постъпилото искане в ЗАД "Алианц България" била образувана щета под №
0300/14/020/500755, бил извършен оглед на застрахования автомобил от
експерти на дружеството, били описани повредите, причинени при
пътнотранспортното произшествие, както и било представено техническо
становище, изготвено на 18.08.2014 г. от „Интермарина" ООД.
Посочва се, че поради направен отказ от страна на ЗАД „Алианц
България" доброволно да изплати застрахователното обезщетение,
собственикът на застрахования лек автомобил В. В. В. предявил срещу
Дружество съдебен иск, въз основа на който било образувано гр.д.
49802/2015г., 49 състав по описа на Софийски Районен Съд. Исковата
претенция била в размер на 9440 лева главница и 376,10 лева мораторна
лихва за причинените в резултат на процесното ПТП имуществени вреди.
Страните били постигнали извънсъдебно споразумение и делото е било
прекратено поради отказ от иск от страна на В. В. В.. В изпълнение на
2
постигнатото споразумение ЗАД „Алианц България" АД превело с преводно
нареждане № 13097887/17.11.2016г. по сметка на адв. М. С. К. сумата в
размер на 9471, 95 лв.
Твърди се, че всички посочени вреди са причинени следствие
неизпълнение на задълженията на ответната Общината да обезопаси опасните
участъци на пътя, който стопанисва и има задължението да поддържа в добро
състояние, съгласно чл.31 от Закона за пътищата.
Излага се, че с писмо с изх. № 310-03-7611/09.11.2017г., ЗАД „Алианц
България" предявила регресните си права по настоящата щета №
0300/14/020/500755, като с писмо с вх. № 310-03-4954/24.11.2017г. Община
Царево отказала плащане по предявената от Дружеството претенция. Сочи
се, че въпреки отправената покана, до настоящия момент дължимата сума не е
изплатена от ответната община, което поражда правен интерес за дружество
от предявяване на настоящата претенция по съдебен ред.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната
община да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 9471.95
лева - главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в резултат на гореописаното ПТП,
сумата от 3383.59 лева - мораторна лихва за периода от 24.11.2017г. до
01.06.2021г., както и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на настоящия иск - 01.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответната община Царево чрез адв.Г.Н. е
депозирала писмен отговор, с който е взела становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск.Оспорва факта, че обезщетените
имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег.№
*****, собственост на В. В. В. управлявано от К. ИВ. Й. са вследствие на
претърпяно ПТП на територията на Община Царево, в района на хотел
„Александрия“, което се е осъществило на 11.08.2014 год. Твърди, че
представените от ищеца с исковата молба документи не съдържат достатъчно
доказателства, с които да се установи настъпването на ПТП и най-вече
последиците от него. Твърди, че на 11.08.2014 г. на територията на Общината,
в района на хотел „Александрия“ не е настъпило описаното в исковата молба
пътно транспортно произшествие. Твърди, че описаните в исковата молба
3
щети върху моторното превозно средство, не са настъпили и не могат да
настъпят в следствие на попадането на лекия автомобил в посочената
неравност. Сочи, че застрахователното събитие според ищеца е настъпило на
11.08.2014 год., застрахователят е бил уведомен на 14.08.2014 год., а огледа от
„Интермарина“ООД е бил извършен на 15.08.2014 год., като счита, че през
този период е могло да настъпят поради различни причини неизправностите
върху моторното превозно средство. Твърди, че е неясно как като увредени
детайли са били констатирани с протокол за ПТП № 1057889 и заведени като
щета предна броня, ходова част и дясна предна гума, а при последващия
оглед на 15.08.2014 год. липсват ходова част и дясна предна гума. Вместо
това са заменени със скоростна кутия, счупена кора под двигател и пропуск в
налягането на предни въздушни възглавници, които трябва да са били видими
още при завеждането на щетата. Оспорва обстоятелството, че са били налице
основанията за изплащане от страна на ищеца на обезщетение за претърпени
от собственика на л.а. марка Ауди, модел А8, с рег.№ **** вреди вследствие
настъпило ПТП на територията на град Царево. Твърди, че в представения с
исковата молба протокол за ПТП № 1057889 е посочено, че на водача е била
взета кръвна проба за алкохол, но не е представен талона или отразени
резултатите от нея. Сочи, че Община Царево не е била привлечена като страна
в производството по гр.д № 49 802/2015 год. по описа на Софийски районен
съд и не е могла да защити правата си. Счита, че Застрахователят не е
използвал всички свои средства за защита на правата си пред Софийския
районен съд, а освен това Община Царево не е участвала и в подписването на
споразумението, което е било сключено във вреда на общината.
Оспорва като недопустим иска за присъждане на мораторната лихва за
периода от 24.11.2017 год. до 01.06.2018 год. поради погасяването му по
давност. Оспорва като неоснователен и иска за присъждане на мораторна
лихва за периода от 01.06.2018 год. до 01.06.2021 год., тъй като същият е
акцесорен по отношение на иска по чл.45, във вр. чл.51 вр. чл.411 вр. чл.410
от КЗ и неговото уважаване е обусловено от уважаването на главния иск.
Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, върху
претендираната сума, считано от деня на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумата, тъй като същият е акцесорен по
отношение на главния иск, който счита за неоснователен.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. При условията
4
на евентуалност, ако не бъдат уважени направените възражения, от съда се
иска да приеме, че е налице съпричиняване на вредата от страна на водача на
л.а. марка Ауди, модел А8, с рег.№ *****, изразяващо се в несъобразяване с
ограничението на скоростта в населените места, със състоянието на пътя и
нарушението от негова страна на режима на скоростта, регламентирани в чл.
20 и 21 от ЗДвП и да отхвърли частично исковата претенция в размера й над
1/3 от претендираната главница.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.В., чрез която
поддържа исковата молба и моли предявените с нея искове да бъдат изцяло
уважени като основателни и доказани. Претендира разноски.
В с.з. ответната община, редовна призована, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Н., чрез когото
поддържа писмения отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, при условията на евентуалност - отхвърли
частично исковата претенция в размера й над 1/3 от определената от вещото
лице стойност на щетата от 1 157.18 лева с ДДС, както и да бъде намален
размера на претендираната мораторна лихва след редуциране на размера на
общата претенция. Претендира разноски.
По делото са събрани писмени и устни доказателства, назначена е
съдебно автотехническа експертиза и допълнителна такава, изискано е гр.д №
49 802/2015 год. по описа на Софийски районен съд за нуждите на настоящето
производство.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
От застрахователна полица № 13-0300/020/5000364 от 11.12.2013г., се
установява, че между ЗАД "Алианц България" и Х. А. П. с ЕГН **********
от град София бил сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“
за МПС - лек автомобил „Ауди А8" с peг. № *****, като срокът на
застраховката обхваща периода от 00:00 ч. на 12.12.2013г. до 23:59 ч -
12.12.2014г. От представеното свидетелство с рег.№**** за регистрация на
МПС - част 1 и част 2 се установява, че процесния автомобил е бил придобит
на 23.01.2014г. от В. В. В. с ЕГН ********** от град София. От
5
застрахователна полица №13-0300/020/5000364 /01 от 04.02.2014г. се
установява, че същата е била сключена на 04.02.2014г. между В. В. В. и ЗАД
"Алианц България" във връзка с промяната в собствеността на процесния
автомобил, като новия собственик В. В. В.е встъпил като страна по посочения
по горе договор за имуществена застраховка „Автокаско“ за процесното МПС
/л.14 от делото на СРС/. От представените уведомление за щети №
0300/14/020/500755 от 14.08.2014г., опис на щетите от 13.08.2014г. по
заведена щета и протокол за ПТП № 1057889 от 11.08.2014г., съставен от
полицай при РУП-Царево, се установява, че собственикът на автомобила В.
В. В. е отправил искане до ЗАД "Алианц България" на 14.08.2014г. за
изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с
участието на автомобила – самостоятелно ПТП с процесния автомобил,
управляван от К. ИВ. Й., в резултат на пропадане в дупка на пътя в района на
хотел „Александрия“, град Царево. В Протокола за ПТП е описано, че на
11.08.2014г. в 01:00 часа в град Царево, в района на хотел „Александрия“ К.
ИВ. Й. с ЕГН ****управлявал процесния автомобил по пътната отсечка в
посока към централен плаж, при което пропаднал в необозначена неравност
/дупка/ на пътя, като е отбелязано, че мястото не е посетено от служителя.
Описани са и видими щети - предна броня,деформация по ходовата част,
дясна гума - предна, както и че са били направени 6 броя снимки.
От представено Техническо становище от 18.08.2014г. на
„Интермарина“ ООД се установява, че на 15.08.2014г. в сервиза е бил
извършен оглед, механични проверки и компютърна диагностика процесния
автомобил, като са били констатирали следните неизправности: скъсан
държач предна броня, счупена кора под двигател и скоростна кутия; теч на
масло от корпус на скоростната кутия, диагностични кодове за грешки в
автоматична скоростна кутия и пропуск в налягането във предни въздушни
възглавници, като са били дадени препоръки за подмяна на предна броня,
подмяна на кори под двигател, демонтаж и ремонт на автоматична скоростна
кутия и подмяна на предни въздушни възглавници.
Видно от уведомителните писма с изх.№ 310-02-5073/24.09.2014г. и с
изх.№310-02-6187/14.11.2014г. застрахователят ЗАД „Алианц България“ е
отказал на собственика на автомобила да му заплати застрахователно
обезщетение по заявената от него претенция по щета №0300/14/020/500755,
като е посочил, че след извършен преглед на застрахованото МПС от
6
специалисти на ЗАД „Алианц България“ било установено, че заявените
увреждания не могат да бъдат в причинно-следствена връзка и не са
възникнали в резултат на заявеното от него застрахователно събитие –
попадане в дупка на пътя.
От представената калкулация- ремонт №1234 от 17.12.2014г. на „Ауто
вип сервиз“ ЕАД се установява, че процесния автомобил е бил ремонтиран в
сервиза на посоченото дружество, като са били сменени предна броня,
предни въздушни възглавници, кора под скоростната кутия и среден
шумозаглушител, като стойността на извършените ремонтните дейности /
нови части и труд, подробно описани в калкулацията/, била в размер на
9443.17 лева, която сума била заплатена от собственика на автомобила В. В..
От изисканото гр.д.№49802/2015г. на СРС се установява, че делото е
било образувано на 21.08.2015г. по искова молба на В. В. чрез адв.К. срещу
застрахователното дружество ЗАД „Алианц България“ с искане ответника да
бъде осъден да му заплати сумата в размер на 9440 лева, представляваща
стойността на ремонта на автомобил, съгласно калкулация- ремонт №1234 от
17.12.2014г. на „Ауто вип сервиз“ ЕАД, лихва за забава в размер на 376.10
лева за периода от 16.08.2014г. до 05.01.2015г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 06.01.2015г. до окончателното плащане. Видно от
съдържанието на протокола от с.з. на 02.11.2016г. адв.К. е заявил, че е готов
да приеме посочената от вещото лице стойност на щетата - 6 562.10 лева, а
разноските да бъдат изчислени пропорционално спрямо нея, а по-късно е
депозирал нарочна молба, с която е заявил, че се отказва от предявения иск
предвид постигнатото между страните извънсъдебно споразумение.
Производството по делото е било прекратено с протоколно определение от
с.з. на 05.12.2016г. на основание чл.233 от ГПК –поради отказ на ищеца от
предявения иск.
Представени са доклад по щета №0300-14-********* от 16.11.2016г.,
нареждане за плащане от 17.11.2016г. и преводно нареждане за кредитен
превод от 17.11.2016г., от които е видно, че ищцовото дружество е извършило
оценка на нанесените вреди, като е приело, че щетите са в размер на 6562.10
лева, както и че са били извършени разходи за спасяване в размер на 2909.85
лева, и на 17.11.2016г. платило на собственика на автомобила чрез
процесуалния му представител адв.К. застрахователно обезщетение в размер
7
на 9471.95 лева.
С регресна покана изх. № 310-03-7611/09.11.2017 г., застрахователят
поканил ответната страна да му плати сума в размер на 9471.95 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, като с писмо с вх.№
310-03-4954/24.11.2017г. Община Царево е отказала да плати сумата по
предявената от застрахователя претенция.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни,
механизмът на причиняване на вреди по процесния автомобил е следният: на
11.08.2014г. около 01:00 часа водачът на лек автомобил „Ауди А8“ с рег.
№***, спускайки се по пътна отсечка към централен плаж град Царево в
близост до хотел „Александрия“ претърпял самостоятелно ПТП, изразяващо
се в навлизане върху необозначена неравност на пътната отсечка /дупка/,
която се намирала в крайната част на пътя и банкета, като в този участък пътя
бил много тесен, в следствие на което автомобила получава щетите, описани
в щета №0300-14-********* от 13.08.2014г. – скъсана предна броня / за
ремонт и боядисване/, счупена кора под двигател и скоростна кутия / за
подмяна/. Вещото лице излага, че така описаните щети съгласно мястото на
настъпване, описано в констативния протокол за ПТП отговарят да са
получени по описания начин. Посочва, че в случая скоростта на автомобила
не е била определяща, а определящо е било мястото и правилната преценка на
водача за габаритите на автомобила и широчината на мястото на преминаване
в процесния участък. Налице е причинно-следствена връзка между описаното
ПТП и причинените на автомобила вреди - скъсана предна броня / за ремонт и
боядисване/ и счупена кора под двигател и скоростна кутия / за подмяна/,
описани в щета №0300-14-********* от 13.08.2014г., които са възникнали в
резултат на реализираното ПТП. Вещото лице е категорично, че пропускът
във предните въздушни възглавници, заявен по-късно като щета при
допълнителния оглед на процесния автомобил, не е в следствие на удара и
реализираното ПТП, а се дължи на нормалното стареене на материалите и
нормално физическо износване, което се появява след петата година от
производството на автомобила, а в случая процесния автомобил е бил
осемгодишен. Заключава, че общата стойност за отстраняване на нанесените
щети - скъсана предна броня и счупена кора под двигател и скоростна
кутия.възлиза на 1545.98 лева с ДДС, като е изготвил подробна калкулация на
8
разходите за нови оригинални части и за труд. Посочва, че при изготвянето
на калкулацията на пазарните цени на оригиналните части и цената на труд, е
ползвал програмен продукт „Аудатекст“, който софтуер се ползва както
ищцовото застрахователно дружество, така и другите застрахователни
компании и всички оторизирани сервизи към тях. В допълнителното си
заключение вещото лице посочва оферти от пет сервиза за цените на ремонта
на нанесените щети, видно от които най-високата цена от предложените
оферти съответства на посочената в основното заключение на вещото лице
цена от 1545.98 лева с ДДС. Вещото лице посочва, че от разпечатката от
компютърното тестване на процесния автомобил на дата 05.09.2014г. се
установяват записани грешки, както следва: проблем със скоростната кутия –
теч и диагностични кодове, проблем с блок за управление на ABS/ESP —
дефектен блок за управление; проблем с дисплея; проблем с климатика -
вентилатор седалки; мотор за клапата за размразяване; контрол за
разстоянията; проблем с блока за управление на скоростите на 4-5 скорост;
проблем с регулировката на височината на седалката на водача; проблем с
шибидах; блок за управление на напрежението; управление на енергията - ток
на празен ход и проблем на дизеловата система за директно впръскване, но
няма записана грешка за адаптивните въздушни възглавници. Посочва, че
опцията смяна на въздушни възглавници не се покривала от сключения
договор за застраховка предвид факта, че автомобилът е бил надхвърли
осемгодишен период от производството, както и че въздушните възглавници
е можело да бъдат отремонтирани на цена от 500 лева, а в случая са били
сменени с нови на стойност 3000 лева.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел К.Й., излага, че на
процесната дата управлявал описания лек автомобил и когато се спускал с
бавна скорост по подхода към централния плаж в град Царево, пътя бил с
положен асфалт, но много тесен - с широчина не повече от три-четири метра,
и в участъка на пътя в района на хотел „Александрия“ попаднал в дупка,
която била в страни от асфалтираната част на пътя и спрял, при което
установил, че по-голямата част от предната дясна гума се намирала в дупката
и колата почти била застанала върху камъните, които се намирали встрани от
пътя. Сочи, че подал сигнал на тел.112 и на място дошли полицаи, които
направили протокол за ПТП и снимки, а след като те си тръгнали, той се
опитал да извади колата на собствен ход от дупката, при което чул някакво
9
тракане, като имало и капки от масло, но не помнил дали колата е била
оставена там да пренощува или веднага са я взели с пътна помощ. Свидетелят
К.Й. посочва, че видимите увреждания на колата са били джанта, гума,
виснала кора отдолу и ударена предна броня в долната й част, както и че той е
завел щетите в офис на ищцовото застрахователното дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.411 вр. чл.410 ал.1 т.2 от КЗ
вр.чл.45 вр. чл.50 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9471, 95 лева – главница, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултата на
ПТП, подробно описано в ИМ, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата и мораторна
лихва в размер на 3383, 59 лева за периода от 24.11.2017г. до 01.06.2021г.
Исковете са допустими, защото са предявени от лице, имащо правен
интерес от установяването на едно право, което ответникът му оспорва.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу собственика на вещите, от които са
произлезли по чл. 50 от ЗЗД.
За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в
правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни
предпоставки: 1) застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2) в изпълнение на този договор застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) възникване на
отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва
да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна
връзка и вина.
Безспорно се установи по делото, че в случая са налице първата и втора
предпоставка – наличие на застрахователен договор и изплащане на
застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция.
10
По отношение на третата предпоставка: отговорността на Община
Царево се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си,
ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат –
причиненото увреждане на застрахования автомобил. Съгласно разпоредбите
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗПътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Според нормата на
чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Безспорно е, че мястото, където е настъпило
произшествието – асфалтиран път в района на хотел „Александрия“ , водещ
до централния плаж на град Царево, е собственост на Община Царево. Тоест,
Община Царево като собственик на асфалтирания път е следвало да осигури
обезопасявянето на същия, като осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането му. По смисъла на §6 т.1 от ЗДвП "Път" е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата
се приравняват и улиците. Според §6 т.4 от ЗДвП "Граница на платното за
движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя
платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно
- банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други, а по смисъла на .§6
т.7 от ЗДвП "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите,
платното за движение и островите на платното за движение.
Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които
се намират на пътя и създават опасност за движението. За да е налице
отговорност по чл.50 от ЗЗД за собственика и лицето, под чийто надзор се
намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта
вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди,
противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и
установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира
тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.
Според съда, по делото несъмнено се доказа чрез съставения протокол
за ПТП, гласните доказателства и заключението по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, механизма на настъпване на описаното в исковата
молба застрахователно събитие. Установи се, че основната причина за
възникване на произшествието е разположената в крайната дясна част на
11
пътното платно необезопасена и несигнализирана дупка – препятствие на
пътя, в която е попаднал при движение управлявания от свид.Й. лек
автомобил. Съдът намира, че от материалите по делото е установено по
категоричен начин, че Община Царево се явява причинител на вредата, респ.,
че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на местен път,
поради което следва да бъде ангажирана регресната отговорност на
последната по чл. 410 от КЗ.
Чрез заключението на изготвената по делото основна и допълнителна
съдебно-автотехническа експертиза се установи, че в резултат на
реализираното самостоятелно ПТП поради попадане на автомобила в
необезопасената дупка на пътя са причинени следните щети по лекия
автомобил -скъсана предна броня и счупена кора под двигател и скоростна
кутия, описани в щета №0300-14-********* от 13.08.2014г., а пазарната
стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за
възстановяването на превозното средство, в състоянието, в което е бил преди
ПТП, възлиза на 1545.98 лева с ДДС, до която сума иска по чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ се явява основателен и доказан. Не се доказа по делото повредите в
скоростната кутия и пропуска в предните въздушни възглавници да са
получени в резултат на реализираното самостоятелно ПТП с автомобила
поради попадане в дупка на пътя. На първо място е налице същественото
разминаване във вида увредени детайли, констатирани с протокол за ПТП №
1057889 и заведени като щета - предна броня, ходова част - счупена кора под
двигател, и дясна предна гума, и тези, установени при последващия оглед на
автомобила на 15.08.2014 год. При повторния оглед липсва като щета
увредена дясна предна гума, която е абсолютно видима на снимковия
материал към Протокола за ПТП и към огледа при завеждането на щетата,
като вместо това тази щета е заменена с повреда в скоростна кутия и
пропуск в налягането на предни въздушни възглавници, които щети е било
възможно да бъдат установени още при завеждането на щетата. На следващо
място следва да се посочи, че вида на проблемите в скоростната кутия,
регистрирани при компютърното тестване на автомобила на 05.09.2014г.,
изключват те да са получени в резултат на реализираното самостоятелно ПТП
поради попадане в дупка на пътя. Що се касае до пропуск във двете предни
въздушни възглавници, констатиран при повторния оглед на автомобила на
15.08.2014г. в „Интермарина“ ООД, то следва да се отбележи, че такъв не е
12
регистриран при компютърното тестване на автомобила на 05.09.2014г. Така
също от заключението на вещото лице се установи безспорно, че не
съществува причинно-следствена връзка между реализираното самостоятелно
ПТП поради попадане в дупка на пътя и допълнително заявените от
собственика като щети от ПТП – повреда в скоростната кутия и пропуск в
двете предни въздушни възглавници, които при ремонта на автомобила,
осъществен за сметка на собственика, са били сменени с нови. Освен това
сключения договор за застраховка не покрива щети по въздушните
възглавници на автомобила, тъй като същият е бил надхвърлил петгодишен
период от производството - бил е над осемгодишен към датата на ПТП-то, т.е.
не е съществувало и правно основание застрахователното дружество да
изплати сменените с нови предни въздушни възглавници на стойност 3000
лева. Освен това от доклада за щетата, изготвен от застрахователното
дружество се установява, че то е определило на собственика обезщетение в
размер на 9471.05 лева, формирано както следва : сумата от 6562.10 лева,
приета за размер на щетите, и сумата от 2909.85 лева, приета за размер на
разходите за спасяване на автомобила. По делото обаче не бяха представени
доказателства за направени разходи за спасяването на автомобила в размер на
2909.85 лева, поради което основателността на заплащането им от страна на
застрахователното дружество остана недоказана. Ищцовото дружество не
успя да докаже, че са били налице основанията за изплащане от негова страна
на собственика на автомобила на обезщетение в размер на 9471.05 лева за
претърпени от собственика на процесния автомобил на вреди вследствие
настъпило ПТП на територията на град Царево. Посочената сума в размер на
9471.05 лева е била изплатена от застрахователното дружество като
обезщетение на собственика по сключено между тях извънсъдебно
споразумение, като Община Царево не е участвала нито в подписването на
споразумението, нито в производството по гр.д № 49 802/2015 год. по описа
на Софийски районен съд, приложено по настоящото дело, поради което не е
обвързана с тях, а от тук следва, че застрахователното дружество следваше на
общо основание да докаже, че основателно е заплатила средствата по
обезщетението на собственика на автомобила, което то не успя да стори.
Възражението на ответната община, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, съдът намира
също за неоснователно. Съдът не възприема възраженията на процесуалния
13
представител на ответника, че вредите се явяват в резултат на неправилно
поведение на водача, който не бил съобразил скоростта си на движение със
състоянието и обстановката на пътя. В хода на производството ответната
община не установи да е сигнализирала препятствието на пътя /дупката/, нито
пък да е маркирала или обозначила по съответния начин състоянието на пътя
и стесняването му в този участък. В тази връзка в заключението на
съдебната автотехническа експертиза е посочено, че определяща в случая е
била не скоростта на движение на автомобила, който несъмнено в този
участък се е движил с ниска скорост, а несъобразяване на габаритите на
автомобила с широчината на пътя в процесния участък, като в случая се
установи, че общината не е обозначила по съответния начин състоянието на
пътя и стесняването му в този участък. Следователно, от страна на водача не
е налице нарушение на правилата за движение и би било в нарушение на
принципа за справедливост да се приеме, че водачът на автомобила е проявил
виновно поведение, като не е съобразил движението си с обстановката и
състоянието на пътя, което да намалява деликтната отговорност на ответника
за повредата на автомобила. Такова разбиране би дало възможност на
ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като не
е изпълнил задълженията си да поддържа пътя в състояние за безопасно
управление на МПС.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че претенцията на
дружеството по чл.410 от КЗ следва да бъде уважена до размера от 1545.98
лева с ДДС, посочен от вещото лице като пазарна стойност на щетите,
получени в резултат на процесното ПТП, а за разликата над 1545.98 лева с
ДДС до пълния размер на претенцията от 9471.05 лева, иска следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
14
изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. Установи се, че Община Царево е получила
поканата на 21.11.2017г. , следователно датата на изпадане в забава на
ответника е 21.11.2017г.. Доколкото обаче ищцовото дружество претендира
мораторна лихва от дата 24.11.2017г. /датата, на която общината е отказала да
плати сумите по регресната покана / до датата на предявяването на иска –
01.06.2021г. , то дължимата мораторна лихва следва да се изчисли от дата
24.11.2017г. до 01.06.2021г.
Съдът, на основание чл.162 от ГПК и с помощта на общодостъпен
лихвен калкулатор изчисли, че върху главница от 1545.98 лева мораторната
лихва е в размер на 552.27 лева за периода от 24.11.2017г. до 01.06.2021г.,
поради което акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за
сумата от 552.27 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
3383.59 лева, акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По възражението за изтекла погасителна давност на вземанията за
мораторна лихва за периода от 24.11.2017 год. до 01.06.2018 год.:
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при задълженията без срок – от
пораждането им. При регресните искове началният момент на давността не е
извършването на деликта, а суброгацията на ищеца в правата на увредения,
която е осъществена с плащането на обезщетението по КЗ, което в конкретния
случай е извършено на 17.11.2016 г.
Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД по отношение на акцесорното вземане за
лихва е приложима 3-годишна давност, като към предявяването на исковата
молба – 01.06.2021г. е изтекла погасителна давност на вземанията за
мораторна лихва за периода от 24.11.2017 год. до 01.06.2018 год, поради
което възражението на ответната община е основателно. Съдът, на основание
чл.162 от ГПК и с помощта на общодостъпен лихвен калкулатор изчисли, че
мораторната лихва за периода от 24.11.2017г. до 01.06.2018г. е в размер на
81.59 лева, вземането за която е погасено по давност. Съдът, чрез просто
математическо пресмятане, изчисли, че след като от вземанията за лихва,
които са основателни и доказани до размера на 552.27 лева, бъдат извадени
вземанията за лихва в размер на 81.59 лева, които са погасени по давност, то
15
размера на дължимата мораторна лихва е 470.68 лева, до който размер иска
по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над 470.68 лева
до 552.27 лева иска следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за
разликата над 552.27 лева до пълния предявен размер от 3383.59 лева,
акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищцовото дружество е доказало извършени в производството разноски в
размер на 2281.33 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (571.71
лева – внесена държавна такса, 400 лева – депозит за възнаграждение за вещо
лице по съдебно-автотехническа експертиза, 211.20 лева – възнаграждение за
превод на доказателства и 1098.42 лева – адвокатско възнаграждение), от
която сума, следва да му се присъдят 365.01 лева, на основание чл.78, ал.1
ГПК съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна доказва извършени разноски в размер на сумата 1150
лева (950.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева – депозит
за възнаграждение на вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза), от
която му се следват 1110.90 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете. Ищецът релевира възражение за прекомерност
на така заплатеното възнаграждение от 950.00 лева, което съдът намира за
неоснователно по следните съображения:
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо
до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по дела при материален интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв., да е 830.00 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В
конкретния случай, материалният интерес по делото е в размер на 12 855.54
лева и минимално възнаграждение по правилата на Наредбата следва да е в
размер на 1074.62 лева, а уговореното възнаграждение от 950 лева, което е
под минималния размер по правилата на Наредбата.
На основание на гореизложеното, съдът
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Царево, със седалище и адрес на управление: гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух" № 36, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59,
представлявано от Изпълнителните директори ОРЛ. Ц. П. и А. Б. А., сумата
от 1545.98 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по щета №0300-14-********* на
основание застрахователна полица №13-0300/020/5000364 /01 от 04.02.2014г.
, сключена към застрахователна полица № 13-0300/020/5000364 от
11.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяването на иска -01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
мораторна лихва в размер на 470.68 лева за периода от 01.06.2018г. до
01.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на главница над
уважения размер от 1545.98 лева до претендирания размер от 9471.95 лева
като неоснователна и недоказана, както и претенцията за заплащане на
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 470.68 лева до 552.27
лева – като погасена по давност, а за разликата над 552.27 лева до пълния
предявен размер от 3383.59 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Царево, със седалище и адрес на управление: гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух" № 36, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59,
представлявано от Изпълнителните директори ОРЛ. Ц. П. и А. Б. А., сумата
от 365.01 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София,
бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59, представлявано от Изпълнителните
директори ОРЛ. Ц. П. и А. Б.А., ДА ЗАПЛАТИ на Община Царево, със
седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух" № 36, сумата
от 1110.90 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Бургас в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
17