№ 2024
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на двадесет и
седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на И.И. С. и М. Г. СТ. срещу действия на съдия- изпълнител
по изп. дело 20191110402146 по описа на СИС към СРС, 24-ти участък – разпореждане на
съдебен изпълнител от 29.01.2021 година, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателите за отмяна на насрочен опис на движима вещ – лек автомобил.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7.
разноските по изпълнението.
В случай, че се приеме, че нормата на чл. 435 ГПК е приложима в хипотезата на
образувано изпълнително производство в случаите на налагане на обезпечителен запор в
резултат на издадена обезпечителна заповед по реда на чл. 390 и сл. от ГПК, конкретния
случай не попада в приложното поле на цитираната норма. От една страна не се твърди да е
извършен опис върху несеквестируемо имущество, а от друга – не се твърди и
незаконосъобразност на отнемане на движима вещ поради ненадлежно уведомяване на
жалбоподателите, които с оглед твърденията и основанията, изложени в жалбата са и
единствените въобще приложими хипотези от нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК за обжалване на
действията на съдебния изпълнител.
Отделно и за пълнота следва да се посочи, че с оглед същността и целите на
обезпечителния запор и неговите последици, действията на по налагане на запор върху
движима вещ, не представляват действия по насочване на изпълнението по смисъла на чл.
435, ал. 2 от ГПК. Следва да се посочи и че наложеният запор е въз основа на издадена
обезпечителна заповед и е по реда на чл. 400 ГПК, който предвижда именно извършване на
опис при наложен запор върху движима вещ, съобразно чл. 449, ал. 1 и чл. 450 ,ал. 1 и ал. 2
ГПК, за осъществяване на наложената от съда обезпечителна мярка, както е процедирал и
1
съдебният изпълнител.
При горните мотиви, жалбата е недопустима.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.И. С. и М. Г. СТ. срещу действия на
съдия- изпълнител по изп. дело 20191110402146 по описа на СИС към СРС, 24-ти участък с
вх. № 14368/26.08.2021 година по описа на СГС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2