Присъда по дело №720/2023 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 19 ОТ 10.10.2024 Г. ПО НОХД № 720/2023 г. по описа на
ИРС, І състав

Районна прокуратура-Самоков, ТО-* е повдигнала обвинение срещу В. Л. С., роден
на *, от гр. * за това, че на 28.08.2022 г. около 23.30 ч. в гр.*, обл.Софийска, на ул.“*“№4, е
причинил средна телесна повреда на С. * А., от гр.* -трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник, изразяваща се в порезна рана на дланта на дясната ръка по гръбната
й повърхност,в областта на основата на първи,втори и трети пръст,с подлежащо прерязване
на сухожИ. разгъвачи на тези пръсти, в следствие на нанасяне на удар с нож - престъпление
по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Самоков, ТО-* поддържа обвинението,
като заявява, че по безспорен начин са доказани мястото, времето и механизмът на
причиняване на телесната повреда. Сочи, че начинът на причинаването на увреждането
изключва твърдението на подсъдимия, че е действал при самозащита. Пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години на основание чл. 66 НК.
Пострадалата С. А. се конституира като частен обвинител в производството, като в
съдебни прения поддържа обвинението, но предоставя на съда преценката за размера на
наказанието.
Подсъдимият С. не се признава за виновен, като твърди, че е бил нападнат от
пострадалата и нейния съпруг, като не е искал да я нарани, а се е отбранявал.
Защитникът му – адв. Б., пледира за оправдателна присъда, като твърди, че са събрани
доказателства за това, че С. е причинил телесната повреда на пострадалата при превишаване
на пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха или смущение
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата,
намиращи се по досъдебно производство № 107/2023 г. на РУ-МВР - * поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През деня 28.08.2022 г. подс. В. С. бил на сватба в кв. Изток на гр. *. Вечерта отишъл в
дома на своя приятел – св.Е. Д., за да му занесе озвучителна уредба. Двамата седнали на
терасата на къщата, пуснали музика и си отворили по една бира.
Пострадалата С. А. живеела със св. М. Ш. в къща, намираща се съседство с къщата на
св. Е. Д. – от другата страна на улицата. Двамата също били на двора и слушали музика.
Подс. В. С. решил да се прибира, тъй като не се чувствал добре, като взел у себе си
недопита бутилка бира. Когато излязъл от двора на къщата на св. Д. от отсрещния двор
излезли св. М. Ш. и С. А., които носили в себе си дървени пръчки, наподобяващи дръжка от
метла. Между тях двамата и и подс. С. възникнал словесен конфликт, тъй като св. Ш. чул, че
С. ги псува. Ш. посегнал да удари С., който го замерил с носената от него бутилка. Тогава св.
А. започнала да удря С. с дървената пръчка, която носела. С. побягнал по улицата, но Ш. и
А. го последвали и се опитвали да го удрял. В този момент подсъдимият извадил намиращия
се у него нож и замахнал в посока на А., като засегнал дясната й ръка и срязал дланта на
дясната й ръка по гръбната й повърхност, в областта на основата на първи,втори и трети
пръст и прерязал сухожИ.та разгъвачи на тези пръсти, след което избягал от мястото на
инцидента. Св. С. А. първоначално не разбрала, че С. я е наранил с ножа, а когато се върнала
до портата на дома си видяла, че й тече кръв от ръката.
1

А. веднага посетила болницата в гр. *, откъдето била препратена за лечение в гр.
София и била откарана в „Пирогов“, където й била направена операция.
В това време подс. С. се прибрал до дома си, но тъй имал кръв по главата дъщеря му се
обадила на телефон 112 и дошла линейка. Бил закаран във ФСМП-*, където бил прегледан,
след което бил задържан в РУ на МВР-*. След като изтекъл срокът за задържането му
посетил МБАЛ „Св. Анна“, където му е бил извършен допълнителен преглед във връзка с
оплаквания от болки в дясното рамо и главата.
Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствения материал,
включващ показанията на пострадалата С. А., свидетелите М. Ш., Е. Д., Светла С.а и
Виолета И., обясненията на подсъдимия, и съдебно медицинските експертизи, които
доказват важни факти относно хронологията на събитията, предшестващи инцидента и
относно обстоятелствата, релевантни за престъпното деяние и способстват за установяване
на фактическите обстоятелства относно време, място на извършване на престъплението,
изпълнително деяние и механизъм на осъществяване.
При съвкупната оценка на гласните доказателства се установява несъмнено, че между
В. С. и С. А. и М. Ш. е възникнал конфликт, който е прераснал във физическа разправа
помежду им.
Между посочените твърденията на участниците в конфликта обаче обаче съществуват
противоречия относно обстоятелството кой е предизвикал конфликта и как се е развил той.
В случая показанията на св. А. и св. Ш. са противоречиви за това дали двамата са
носили у себе си дървени колове, как точно е започнал конфликта със С. и каква е
последователността на действията на всеки един от участниците в конфликта, поради което
и съдът не ги кредитира в частта им относно обстоятелството кой пръв е нанесъл удар – Ш.
или С..
Съдът приема за достоверни обясненията на подс. С., които освен средство за защита
са и важно доказателствено средство, по отношение на обстоятелството, че той еднократно е
замахнал с носения от него нож, за да отблъсне Ш. и А., които са го удряли с дървени
пръчки. Тези негови обяснения са житейски обосновани и са подкрепени както от
показанията на св. Д., така и от заключението на приетата в хода на съдебното следствие
съдебно-медицинска експертиза на С., съгласно заключението на която при прегледа във
ФСМП-* е констатирана рана във фронталната област на главата, която според вещото лице
е в резултат от действието на твърд тъп предмет и може да се получи при удар с предмет тип
дърво (дръжка за метла).
Обстоятелството, че подс. С. се е прибрал в дома си окървавен се потвърждава и от
показанията на съпругата му Светла С.а и св. Виолета И..
Съдът изцяло кредитира и заключението на съдебно-медицинската експертиза по
отношение на уврежданията на пострадалата А., съгласно което й е била причинена порезна
рана на дланта на дясната й ръка по гръбната й повърхност, в областта на основата на
първи,втори и трети пръст с подлежащо прерязване на сухожИ.та разгъвачи на тези пръсти.
Според вещото лице установената травма е в резултат от действието на предмет с остър
режещ ръб и добре отговаря да е получен при нанасяне на удар с нож, както при движение
тип „намушкване“, така и при движение тип „замах“. В заключението е отразено, че това
увреждане е довело до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период
по-голям от 30 дни.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по-вероятният механизъм на
причиняване на увреждането е при замахване, при което се получава плъзгане по
допирателната по ръката и поради остротата на режещия ръб на ножа се получава
прерязване на подлежащите структури – в случая в областта на дланта в основата на
пръстите.
2

Съдът изобщо не обсъжда показанията на полицейските служители А. Д., К. У. и И.
К., които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, доколкото липсата на
каквито и да е спомени за случилото се у свидетелите пораждат основателно съмнение в
достоверността на твърденията им пред разследващия полицай в хода на досъдебното
производство, които са напълно идентични по своето съдържание.
Съдът не обсъжда показанията на св. Б. М. и И. А., които не са очевидци на
случилото се и не възпроизвеждат факти, имащи отношение към разрИ.е на обективната
истина по делото.
Подсъдимият В. Л. С. е роден на * в гр.*, ЕГН – ********** от гр.*, обл. Софийска,
ул.”*”№ 22, българин, българско гражданство, с начално образование, женен.
От справката за съдимост се установява, че С. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На базата на възприетите горепосочени фактически положения и въз основа на
кредитирания доказателствен материал, съдът приема за несъмнено установено, че
подсъдимият В. С. на 28.08.2022 г. в гр. * е причинил на С. А. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния горен крайник, като деянието
е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана - за да се защити от
непосредствено и противоправно нападение от страна на С. А. и М. Ш., като по този начин е
осъществил състава на престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал.
2 НК.
От обективна страна, от показанията на С. А., М. Ш. и Е. Д., бе установено по
несъмнен начин, че С. е замахнал с носен от него нож към пострадалата, след като както тя,
така й мъжът й са му нанесли удари по тялото и главата с дървени колове, наподобяващи
дръжка на метла.
Съдът споделя наведения довод от страна на защитата, че е налице неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12 НК За да е налице това обстоятелство, изключващо
реализирането на наказателна отговорност, е необходимо да е установено, че вредите на
пострадалия да били нанесени с цел да бъде отблъснато непосредствено и противоправно
нападение срещу дееца или негови ближни. В случая, е установено, че след възникнал
вербален конфликт между С., Ш. и А. последните са се насочили към подсъдимия, носейки
дървени пръти и св. Ш. е посегнал да го удари. Първоначално С. се е опитал да отблъсне
нападението с носената от него бутилка, но тогава в ситуацията се намесила и С. А., като
започнала да го удря с дървената пръчка. Това означава, че Ш. и А. пряко са застрашили
здравето на подсъдимия и той е бил в правото си да осъществи активни действия в своя
защита, замахвайки с носения от него нож, които действия са били спонтанни, а не
предварително обмислени и преднамерени. В този момент за подсъдимия не е съществувало
задължение да се откаже от активна защита за отблъскване на нападението.
От друга страна обаче, настоящият състав приема, че така предприетата от подсъдимия
защита срещу нападението от пострадалата А. и св. Ш., е била прекомерна, тъй като
очевидно не е съответствала на характера, естеството и опасността на нападението, т. е.
подсъдимият С. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Следва да
се отбележи, че превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице, когато защитата
явно не съответства на характера и опасността на нападението. Към характера на
нападението се отнася обстоятелството дали пряко е застрашен живота или единствено
здравето на нападнатия, а опасността на нападението се отнася към интензивността,
начините и средствата, с които се извършва, броят на нападателите, времето и мястото,
където е упражнено насилието. Така превишаване пределите на неизбежната отбрана ще
има всякога, когато защитата очевидно и без всякакво съмнение не съответства на характера
3

и опасността на нападението, и ясно и недвусмислено надхвърля необходимото за
отблъскване на нападението. Разбира се, за да е съразмерна защитата на нападението, не се
налага нападнатият да се отбранява по същия начин и със същите средства, които са избрани
от нападателя
В конкретният случай, както нападението, така и ответната реакция на подсъдимия, са
били насочени срещу телесната неприкосновеност на личността. Ето защо, подсъдимият С. е
имал право на отбрана, но е бил длъжен да не допуска явно несъответствие с нападението.
Доколкото целта на действията при неизбежна отбрана е отблъскване, преустановяване на
започнатото нападение, то нанасянето от страна на подсъдимия на удар с хладно оръжие,
прави явно несъответна защитата му, след като осъщественото спрямо него нападение е
осъществено от две лица, едното от които е жена, които са използвали дървени колове,
наподобяващи дръжка от метла, което средство очевидно не би могло за увреди в значителна
степен здравето на С. В конкретния случай нанасянето от страна на подсъдимия на този удар
на пострадалата, по сила, насоченост, локализация и използвано средство, е било напълно
излишно, тъй като нападението е могло да бъде ефективно отблъснато и с не толкова
интензивен начин на защита.
В този смисъл съдът прие, че подсъдимият С. е действал при превишаване пределите
на неизбежната отбрана, тъй като избрания от него начин за защита, явно не съответства на
характера и опасността на нападението и очевидно надхвърля необходимото за отблъсването
му
Не може да бъде споделено доводът на защитата за това, че превишаването на
пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия се дължи на уплаха или
смущение. Прилагането на това основание за отпадане на наказуемостта на деянието е
възможно, когато уплахата и смущението са последица от психически стрес в резултат на
внезапни и неочаквани действия от страна на пострадалия, предприел нападението. Силната
уплаха и смущението представляват такова психическо състояние, при което значително се
намалява и ограничава възможността на дееца правилно да възприема и да оценява
обстановката и адекватно да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият не е изпитал силна уплаха и
смущение, а той е съзнавал и възприел прякото и непосредствено нападение, насочено
срещу него, като е предприел активна защита с цел запазване личната си телесна
неприкосновеност.
От субективна страна, подсъдимият С.. е извършил посоченото деяние при форма на
евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване. В
частност, подсъдимият е съзнавал, че деянието му е от естество да причини някакво
увреждане на А., като е целял да отблъсне предприетото спрямо него непосредствено и
противоправно нападение, но също така е съзнавал и, че за отблъскване на това нападение,
не е необходимо да причинява сериозно увреждане на пострадалата, използвайки носения у
него нож. Макар и ударът да е бил нанесен хаотично, очевидно след като пострадалата се е
намирала в непосредствена близост до С., той е допускал, че може да я нарани.
Следователно подсъдимият С. е изпълнил състава на престъплението по чл. чл. 132, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК от обективна и субективна страна и са налице
предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност.
Съдът приема, че макар и това престъпление да е от частен характер съобразно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК, доколкото пострадалата С. А. се е конституирала като
частен обвинител и поддържа повдигнатото обвинение от общ характер, не съществува
процесуална пречка съдът сам да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, след
като сигналът от страна на пострадалата до органите на полицията е подаден в
шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК.
4

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Според установеното по делото, за извършеното от страна на подс. С. престъпление по
чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК е предвидено наказание до една
година лишаване от свобода, като подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК.
С осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено
административно наказание.
При определяне на размера на санкцията, съдът отчете чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни, но и обстоятелството, че с използваното средство за
причиняването на увреждането подсъдимият е застрашил в значителна степен живота и
здравето на пострадалата. За размера на глобата съдът съобрази и имущественото състояние
на подсъдимия, установено от приложената по делото декларация, съгласно която той би
могъл да заплати имуществена санкция над минималния, предвиден от закона размер,
поради което и определи административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия В. С. за виновен в извършване на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи разноските по делото, от които от 140,40
лева , сторени в хода на досъдебното производство в полза на ОДМВР –София и 430,00 лева,
сторени в хода на съдебното производство и платими в полза на Районен съд – *.
Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
/Р. Йорданова/
5

Номер на акта:	19
Дата:	10 октомври 2024 г. (в сила от 26 октомври 2024 г.)
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20231840200720
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 септември 2023 г.

Присъда по дело №720/2023 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите