Решение по дело №47/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл. 211 ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на Д. Т. Д. от [населено място], област Ямбол, [улица], ***, представляван от адвокат М.-САК, съдебен адрес за призоваване и съобщения-[населено място], [улица], ет. 1, офис №4 против Заповед № 3282з-5136/15.11.2023г. на Директор главна дирекция“Гранична полиция“, главен комисар А. З., [населено място], [улица], с която на основание чл.204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, 194, ал.2, т.4 от ЗМВР “неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ЗМВР, уронващи престижа е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Д. Т. Д.-старши полицай в мобилна гранична полицейска група от ГПУ, Елхово, при РДГП, Елхово към Главна дирекция“Гранична полиция“, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат подробни съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на оспорената заповед. Според изложеното в жалбата за да се приеме, че е извършено процесното нарушение е необходимо, според т. 16 от ЕК, по време на изпълнение на преките си задължения и по време на дежурство, служителя да не е под въздействие на алкохол или упойващи вещества. Д. страдал от тежко онкологично заболяване. Постъпил е за диагностика и лечение на 10.11.2023г. в болнично заведение, изписан на 21.11.2023г., като в този период е издадена процесната заповед-на 15.11.2023г. А в епикиризата е посочена диагноза-„К74.6 декомпенсирана чернодробна цироза Чайлд ІІ В-етилична етиология“. Иска се отмяна на обжалвания адм.акт. Иска се да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – старши полицай в Мобилна гранична полицейска група от Гранично полицейско управление Елхово към РД „ГП Елхово, както и да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“, София да заплати направените разноски в производството, съобразно представеното адвокатско пълномощно и списък с разноски.

Депозирана е и допълнителна жалба срещу оспорената заповед. Акцентува се на обстоятелството, че заповедта е връчена на лицето при вече издадено решение на ТЕЛК, удостоверяващо заболяване, както и факта на неговото трудоустрояване. В този смисъл счита, че не е искано предварително разрешение от териториалната дирекция „Инспекция по труда“, за да бъде извършено законосъобразно уволнение.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован не се явява, постъпила е молба от процесуалния му представител адвокат М. от САК, видно от която не възразява да бъде даден ход на делото, моли да бъде уважена депозираната жалба като основателна и доказана, да се отмени оспорената заповед. Иска и присъждане на разноски, за които представя списък.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., редовно упълномощена, намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прилага писмени бележки, в които излага подробно съображенията си за законосъобразност на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Обжалвана е Заповед № 3282з-5136/15.11.2023г. на Директор главна дирекция “Гранична полиция“, главен комисар А. З., [населено място], [улица], на основание чл.204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, 194, ал.2, т.4 от ЗМВР “неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ЗМВР, уронващи престижа, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Д. Т. Д.-старши полицай в мобилна гранична полицейска група от ГПУ, Елхово, при РДГП, Елхово към Главна дирекция“Гранична полиция“, считано от датата на връчване на заповедта.

Според изложеното в заповедта, последната е издадена след запознаване с на дисциплинарно-наказващия орган с обобщена справка № 6865р-26677/55.10.2023 г., становище № 6865р-27408/12.10.2023 г. и материалите от проведено дисциплинарно производство, образувано със заповед № 3282з-1945/10.05.2023 г., изменена със заповед № 3282з- 2204/25.05.2023 г., № 3282з-3334/08.08.2023 г. и № 3282з-3956/08.09.2023 г., по описа на ГДГП, срещу младши инспектор Д. Т. Д. - старши полицай в Мобилна гранична полицейска група от Гранично полицейско управление (ГПУ) - Елхово при Регионална дирекция “Гранична полиция“ (РДГП) - Елхово към Главна дирекция “Гранична полиция“ (ГДГП).

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал, 2 от ЗМВР, във връзка с предложение рег. № 4070р-11807/04.05.2023 г. на ВПД Директор на РДГП- Елхово, с което са постъпили данни, че на 01.05.2023 г. около 10:30 ч. в [населено място], на [улица](изход на [населено място] в посока [населено място]) е възникнало ПТП между лек автомобил „[марка]“ с peг. № [рег. номер], управляван от собственика - младши инспектор Д. Т. Д. - старши полицай в Мобилна гранична полицейска група от ГПУ-Елхово при РДГП-Елхово и лек автомобил [марка] с peг. № [рег. номер], управляван от младши експерт Г. К. К. - младши оперативен дежурен в Районно Управление-Елхово към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Ямбол. В хода на образуваната проверка от дисциплинарно - разследващия орган /ДРО/ е било установено, че на 30.04.2023г. младши инспектор Д. Д. е бил заедно с близките си в семейната им къща в [населено място], общ.Тополовград. По данни на служителя около 21.00ч. по време на вечерята е изпил 200 грама твърд алкохол / водка / и около 23.00ч. ляга да спи.

На 01.05.2023г. по време на почивка, съгласно утвърдения месечен график с рег.№ 6865р - 9757 / 24.04.2023г. около 10.20ч. заедно със семейството си младши инспектор Д. Д. тръгва към [населено място], управлявайки личния си автомобил. На входа на града, според изложеното в жалбата, на около 40 м. от кръстовището на ул."[улица] „ с път 1-7 в лентата за насрещно движение вижда лек автомобил [марка], който навлиза в неговата пътна лента при непрекъсната хоризонтална маркировка и блъска колата в средната лява страна. След настъпилото ПТП се установява, че другият участник в произшествието също е полицай. С обаждане от младши инспектор Д., за инцидента е уведомен оперативният дежурен на Районно управление - Елхово. В 10.30ч. на място, във връзка с възникналото ПТП е изпратен АП -154 в състав : младши експерт С. А., младши инспектор И. Й. и младши инспектор И. К.. Водачите са тествани с техническо средство „ Алкотест дрегер 7510“ с инвентарен № ARPM 0846. Пробата на младши инспектор Д. Д. отчита 1,24 промила, а на другия водач е отрицателна. На местопроизшествието пристигат и служители от сектор „Пътна полиция“ ПК -20 / 19 в състав : младши инспектор Р. Б. и младши инспектор В. П., които тестват шофьорите за наличието на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000“ с инвентарен № ARLK 0027. Пробата на младши инспектор Д. отчита наличието на амфетамин, а на другия водач е отрицателна. По време на проверката Д. оказва пълно съдействие на полицаите от Районно управление - Елхово, посетили местопроизшествието „държейки се адекватно и възпитано - служителят не е бил с униформено облекло, изпълнявал е разпорежданията, не е правил опити за въздействие върху екипите. Същият е придружен от служители на сектор „Пътна полиция“ до ФСМП - [населено място], където дава проби от кръв и урина за изследване, след което е върнат на местопроизшествието до приключване на огледа. По - късно младши инспектор Д. е задържан в Районно управление - Елхово за срок до 24 часа със Заповед за задържане № 26133 -18 / 01.05.2023г., а срещу служителя в Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура - Ямбол е образувано ДП № 16/2023г. за извършено престъпление по чл. 343 б, ал.1 и ал.3 от НК. Назначени са съдебна химична и химико-токсилогична експертиза, а в последствие и съдебномедицинска експертиза. Последната установява, че към момента на възникналото ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на младши инспектор Д. с била 1,26 промила, както и че консумацията на твърдяното от него количество 200 мл. водка на 30.04.2023 г. между 21 ч. и 22:30 ч., не може да реализира концентрация 1.26 промила в 10:34 ч. на 01.05.2023 г., тъй като за 12 часа този алкохол се елиминира от организма. В пробите не е установено наличие на наркотични вещества.

На 22.05.2023 г. младши инспектор Д. е запознат със съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него. По-късно същия ден - около 17:30 ч., по време на изпълнение на служебни задължения като гранично-полицейски наряд - пост за охрана на обект № 63 в ПНЗЛ, на служителя му прилошава, той припада и получава наранявания в областта на ребрата. Д. е снет от наряд и е транспортиран до ЦСМНП - Елхово, а след направен преглед и оказана медицинска помощ, е изпратен в болницата в [населено място] за извършване на допълнителни изследвания в отделението по неврология. На служителя е издадена епикриза с диагноза „множество счупвания на ребра“ и той последователно предоставя три болнични листа (Е 20230947124/26.05.2023 г., за срок от 22.05.2023 г. до 25.06.2023 г.; Е 20230623086/26.06.2023 г„ за срок от 26.06.2023 г. до 25.07.2023 г. и Е 20232194348/26.07.2023 г„ за срок от 26.07.2023 г. до 24.08.2023 г.), което възпрепятства извършването на мероприятия във връзка с воденото дисциплинарно производство. Поради възникналата обективна невъзможност за приключване на дисциплинарното производство, е разпоредено неговото удължаване. На 15.09.2023 г. на младши инспектор Д. са връчени покани за запознаване със заповедта за удължаване и за даване на обяснения, като служителят е посочил, че ще бъде подпомаган в защитата си от адвокат В. М.. По случая са събрани писмени доказателства - сведения, копия на материали, свързани с настъпилото произшествие, информация от Окръжен следствен отдел към ОП-Ямбол относно резултатите, от назначените експертизи и др. Поведението на служителя е квалифицирано от ДРО като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" и конкретно са посочени: т. 15 (Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), т. 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията. която представлява), т. 20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т. 28, буква „а“ и „б“ (Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява:а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България;б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време па изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Направен е извод, че извършеното от Д. е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.

ДРО е приел за безспорно установено и доказано, че младши инспектор Д. Д. е извършил вмененото му нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т, 4 от ЗМВР „ неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение па държавните служители в МВР ”, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния; несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение”.

Приел е още, че на служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с ал. 10 от ЗМВР - изпратени са му покани за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, за даване на писмени обяснения и за запознаване с материалите по преписката.

Видно от справка с peг. № 6865-27272/11.10,2023 г. от деловодната система на ГПУ- Елхово младши инспектор Д. Д. не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения.

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 81213-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на 26.10.2023 г., на младши инспектор Д. Д. е връчена покана с peг. № 3282р-29458/25.10.2023 г. за представяне на писмени обяснения и възражения, адресирани до директора на ГДГП.

В указания срок служителят е депозирал обяснение с peг. № 6865р-28920/27.10.2023 г. В него посочва, че за извършеното деяние - шофиране с 1.26 промила алкохол в кръвта, има образувано ДП №16 от 2023 г. по описа на ОСлС-Ямбол. Младши инспектор Д. счита, че така би бил санкциониран два пъти - веднъж по наказателен ред, и втори път - с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", поради което отправя молба да не му бъде налагано наказание. Алтернативно отправя молба да му бъде наложено най-лекото по вид наказание.

ДНО се позовава на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. С поведението си младши инспектор Д. не е дал добър личен пример и не е опазил доброто име на институцията, която представлява. С оглед задачите и дейността на МВР, от държавните служители се изисква определено поведение не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Цитира Тълкувателно постановление № 3/2007 г. на Върховния административен съд е прието, че под „престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи с цел да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност, като е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В конкретния случай деянието е станало известно на други служители на МВР, на представители на прокуратурата. След анализ и оценка на всички материали от извършеното производство, в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне вида и размера на наказанието взел предвид:тежестта на нарушението - младши инспектор Д. е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните нравила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Утежняващо отговорността обстоятелство е длъжностното качество на младши инспектор Д. - той е полицейски служител и е бил наясно, че следва да се въздържа от поведение, което може да се отрази негативно върху авторитета на МВР.

Установените факти и обстоятелства са подробно изложени и обобщени в представените докладни записки и справки към адм. преписка.

Видно от представената преписка оспорената заповед е издадена на 15.11.2023г., а връчена на 10.01.2024г. на служителя. Към преписката са приложени епикриза от 21.11.2023г. от МБАЛ“Св. П.“ АД Ямбол и Медицински институт –МВР Клиника по гастроентерология, 14.12.2024г. с диагноза-„К74.6 декомпенсирана чернодробна цироза Чайлд ІІ В-етилична етиология“.Към преписката се съдържа експертно решение № 217 от / 8 от 14.12.2023г. на Централната експертна лекарска комисия, видно от което Повод за експертизата: Годност за служба в МВР. Заболял: 2023 г.Освидетелстван ли е досега и с какви решения: ЛКК за временна неработоспособност и от ТЕЛК за трайно намалена работоспособност. С ЕР № 90539/240 от 14.12.2023 г. на ТЕЛК - МВР, са определени 95% т.н.р. с чужда помощ. На основание клас XI (К00-К93 ) от приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 - Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в Министерство на вътрешните работи от Наредба № 81213-345/25.07.2014 г., ЦЕЛК- МВР е приела решение :“Негоден за служба в МВР като ДС - старши полицай в РДГП. Негоден за служба като държавен служител по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Негоден за служба по ЗМВР на длъжности, за които се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № 3282з-5136/15.11.2023г. на Директор главна дирекция“Гранична полиция“, главен комисар А. З., [населено място], [улица], на основание чл.204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, 194, ал.2, т.4 от ЗМВР“неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ЗМВР, уронващи престижа е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Д. Т. Д.-старши полицай в мобилна гранична полицейска група от ГПУ, Елхово, при РДГП, Елхово към Главна дирекция“Гранична полиция“, считано от датата на връчване на заповедта.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.204, ал.1, т.3 ЗМВР, но е незаконосъобразна, т.к. е издадена при нарушение на материалния и процесуалния закон и не съответства на целта на закона.

На първо място следва да се посочи, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на оспорващото лице. Нарушени са основни принципи в административното право.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната дисциплина, е налице и е описано по-горе.

От изложеното в подробната преписка на ДНО, се установява от приложената химикотоксилогична експертиза, че не са открити наличие на наркотични вещества в кръвта, а концентрацията на алкохол е 1 на хиляда.

От друга страна обаче дисциплинарно-наказващият орган не е извършил преценка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 333 от КТ, приложима субсидиарно и за държавните служители в случая, заети в МВР. Мотивите на съда са следните:

Д. е постъпил за диагностика и лечение на 10.11.2023г., изписан на 21.11.2023г. и именно в този период в който се намира жалбоподателя - работодателя издава оспорената заповед на 15.11.2023г., като е била известна и установената в цитираната епикриза - диагноза - „ К 74.6 Декомпенсирана чернодробна цироза Чайлд II В - етилична етиология” . Оспорената заповед е издадена на 15.11.2023г., но не е връчена, тъй като Д. е бил в отпуск по болест. На 14.12.2023г. е освидетелстван от ЦЕЛК-МВР.

Заповедта е връчена на 10.01.2024г., но преди това ДНО е бил длъжен да иска предварително разрешение от териториално компетентната ОИТ, тъй като закрилата по чл. 333 от КТ е към момента на връчване на заповедта.

В този случай при налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ - служителят се ползва от специалната закрила по чл. 333 от КТ. С оглед безспорния факт, че оспорващия е държавен служителите в МВР то за неуредените в специалния закон въпроси следва да се прилага общия закон, а именно ЗДСл, който препраща към КТ. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС ,дадени в мотивите към т. 23 на ТР № 6 / 06.11.2013г. по тълк.дело № 6 / 2012г. на ОСГТК на ВКС , съгласно които ЗДСЛ се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, по трудови правоотношения.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 / 26.02.2014г., постановено по тълкувателно дело N2 / 2013г. на ОСК на ВАС, в което е записано, че съгласно чл. 169, а.1, т.1 от ЗМВР служителите в Министерството са държавни служители. Следователно, разпоредбите на чл. 67, ал.3 от ЗДСл и чл. 50 а, ал.2 от ЗДСл -които препращат към уредбата по КТ -следва да намерят приложение и по настоящия въпрос - относно приложението на закрилата на чл. 333 от КТ-за закрила при уволнение на трудоустроен работник или служител. Следва да се посочи, че законодателя в бр. 19/24 ДВ е изменил нормата на чл. 142, ал 4 от ЗМВР и изрично е уредил препращането към ЗДСл за държавните служители по ал. 1, т. 2 от чл. 142 от ЗМВР.

Не на последно място следва да се вземе предвид експертно решение № 217 от / 8 от 14.12.2023г. на Централната експертна лекарска комисия, видно от което повод за експертизата е: Годност за служба в МВР, Заболял: 2023 г. Освидетелстван ли е досега и с какви решения: ЛКК за временна неработоспособност и от ТЕЛК за трайно намалена работоспособност. С ЕР № 90539/240 от 14.12.2023 г. на ТЕЛК - МВР, са определени 95% т.н.р. с чужда помощ. На основание клас XI (К00-К93 ) от приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 - Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в Министерство на вътрешните работи от Наредба № 81213-345/25.07.2014 г., ЦЕЛК- МВР е приела решение :“Негоден за служба в МВР като ДС - старши полицай в РДГП. Негоден за служба като държавен служител по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Негоден за служба по ЗМВР на длъжности, за които се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР”.

Независимо, че е било известно на ДНО това обстоятелство и направеното заключение от ЦЕЛК-МВР, заповедта, издадена на 15.11.2023г. е връчена на 10.01.2024г., като ДНО не се е съобразил с тези нови обстоятелства и не ги изяснил и взел предвид както изисква чл. 35 от АПК, което е съществено нарушение на процесуалните правила.

ЗМВР предвижда, че прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР – по здравословни причини, се извършва въз основа на решение, издадено от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт на МВР, когато се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването или налични здравни противопоказания не позволяват на служителя да изпълнява длъжността.

Като не е съобразил тези нови обстоятелства, преди да е връчил заповедта, ДНО е нарушил основни принципи при издаване на адм. актове, като по този начин съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице.

Съдът преценя законосъобразността на оспорения адм. акт към момента на издаването му, според чл. 142 ал.1 от АПК. Според чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

С оглед принципите заложени в АПК, адм. акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с адм. акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски от оспорващата страна и като взе предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва ответната страна да заплати на оспорващия такива в размер на 760лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с минималния размер в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на искането за възстановяване на оспорващия на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност, настоящият съдебен състав намира, че искането е процесуално недопустимо за разглеждане. Възстановяването на служителя на заеманата от него длъжност се осъществява по силата на закона при наличието на посочените в чл. 232 от ЗМВР. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура.

Водим от горното, Я А С, втори административен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Т. Д. от [населено място], област Ямбол, [улица], ***, представляван от адвокат М.-САК, съдебен адрес за призоваване и съобщения-[населено място], [улица], ет. 1, офис №4 Заповед № 3282з-5136/15.11.2023г. на Директор главна дирекция“Гранична полиция“, главен комисар А. З., [населено място].

ОСЪЖДА ГДГП, София да заплати на Д. Т. Д. от [населено място], област Ямбол, [улица], *** сумата от 760/седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Оставя без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Д. Т. Д. от [населено място] в частта, с която иска да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – старши полицай в Мобилна гранична полицейска група от Гранично полицейско управление Елхово към РДГП, Елхово и прекратява делото в тази му част. Решението в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.