МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на
тъжба на И.Б.И. ***, против Д.Г.Д., за извършено престъпление по чл. 148
ал.2 във вр. с чл. чл. 148 ал.1 т.2 и т.3 от НК.
Приет
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бе граждански иск,
предявен от тъжителя против подсъдимият
за сума в размер на 15000 лв. като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултата на извършено от подсъдимият престъпление.
В
съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда и за уважаване на гражданският иск в пълен размер.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Дава
обяснения за изясняване на обстоятелствата по делото.
Защитникът
му пледира за оправдателна присъда.
Районният
съд като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
На 24 август 2008г. подс. Д.
управлявал личният си автомобил м. „Москвич” по пътя между селата Ивайло и
Черногорово, обл.Пазарджик. Около 22.00ч. автомобилът се повредил и спрял
внезапно. Това наложило подсъдимият да
слезе, за да установи причината за спирането. Внезапно, докато подсъдимият проверявал характера на
повредата, автомобилът му бил ударен от лек автомобил, управляван от лицето –
Ваньо Пранджев. В резултат на сблъсъка между двете моторни превозни средства
настъпило ПТП при което на подс. Д. били
причинени телесни повреди. За
случилото се незабавно бил подаден сигнал в РУ на МВР Пазарджик. На място
пристигнал полицейски автопатрул, като била извършена проверка за причините
довели до настъпване на ПТП.
Междувременно подс. Д. бил откаран в ЦСМП за оказване на лекарска
помощ. По повод инцидента било
образувано ДП№ 1127/08г. по описа на РУ на МВР, водено срещу Ваньо Пранджев за
извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.”Б” във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
Първоначално разследването било
водено от разсл. полицай Д., но поради излизането му в отпуск досъдебното
производство било разпределено на тъж. И. – също разсл. полицай към РУ на МВР
Пазарджик. В хода на разследването, подс. Д. бил призован от тъж. И. за разпит,
поради което се явил на посочената в призовката дата. Тъж. И. снел показания от подсъдимият, които
били приложени към ДП. Предвид на факта, че според възприятията на подс. Д.
разследването се водило бавно и му се сторило странно, че се осъществява от
различни служители на РУ на МВР
Пазарджик, решил да направи публично достояние обстоятелствата свързани
с претърпяното от него произшествие и последиците от същото. За това се обадил
във в. Виделина – Пазарджик и в проведено интервю с журналист от посоченият
вестник разказал за пътнотранспортното произшествие случило се на 24 август
2008г. Освен това направил изявление, че разследващият полицай – тъж. И. в
проведен по между им разговор, състоял се пред асансьора в сградата на РУ на
МВР бил заявил, че разследването по образуваното ДП ще се води не от разсл. Д.,
а от него, тъй като П.му бил личен приятел от 20 години. Подсъдимият изразил
също мнение, че в резултат на пристрастното отношение на тъжителя, било
издадено от него заключително постановление до РП Пазарджик с мнение за
прекратяване на ДП, поради липса на извършено престъпление. Разказал подробна
за последващите актове на съответните органи, като направил анализ на
заключенията на същите, който бил възприет от интервюиращият журналист и
възпроизведен в статия на в. Виделина със заглавие „Абсурдите в историята на
едно ПТП”, публикувана на 29.01.2009г. Статията възпроизвеждала разказа на
подс. Д. и според, който тъжителят си е позволил да използва служебното си
положение за да помогне на свой дългогодишен приятел.
Тъжителят след като прочел брой
2066/09г. на в. Виделина се почувствал обиден и оклеветен, поради което счел,
че следва да сезира съда за извършено спрямо него престъпление по чл. 148 ал.2
във вр. с ал. 1 т.3 от НК. По този повод е образувано и настоящото НЧХД №
1528/09г.
Тази
фактическа обстановка по делото се
установи въз основа обясненията на подсъдимият,
показанията на свидетелите Д., М., Б., Н. и писмените доказателства по делото приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
Не
е спорно и се установи по делото от събраните писмени и гласни доказателства,
че действително подс Д. претърпял ПТП по повод на което било образувано ДП № 1127/08г. по описа на РУ на
МВР.
От
обясненията на подс. Д. се установява, че след претърпяното на 24.08.2008г. ПТП
било образувано ДП. През следващият месец
септември подсъдимият се срещнал с разсл. полицай Б. и го попитал защо е
забавено разследването и не е образувано
вече дело. Няколко дни по-късно – на 18 септември получил призовка да се яви за
разпит в РУ на МВР Пазарджик. С учудване установил, както е видно от
показанията му, че е призован, не от
празсл. полицай –Д., а от тъжителя И.. Твърди, че разследващият полицай
– тъж. И. в проведен по между им разговор, състоял се пред асансьора в сградата
на РУ на МВР бил заявил, че разследването по образуваното ДП ще се води не от
разсл. Д., а от него, тъй като П. му бил личен приятел от 20 години, от своя
страна подсъдимият бил добър човек и за това иззел ДП от св. Д., за да
приключат по-бързо нещата. В последствие тъжителят бил направил опит да го
принуди да подпише споразумение и тъй, като подсъдимият не се съгласил му били снети показания. Тъй като решил, че несправедливо държавните органи и в частност водещият разследването – тъж. И.
приели, че другият участник в ПТП – П. няма пряка вина за настъпването му,
подс. Д. отишъл във вестник Виделина – Пазарджик и разказал подробно за
случилото се. Заявява, че през цялото време,
през което се е водило разследването се бил усъмнявал в действията на тъжителя,
още повече, че последният не еднократно го приканвал да сключи с П. извън
съдебно споразумение, но без да претендира парично обезщетение.
Въпреки
множеството извършени процесуално следствени действия по делото не се събра
нито една данна за извършени от тъжителя действия или направени изявления,
които да са несъвместими със служебното му положение. Не са на лице каквито и
да е доказателства, направената от подсъдимият интерпретация на случилото се
ПТП и последиците от него да са достоверни.
Действително
безспорно се установи, от гласните и писмени доказателства по делото, че
последният е претърпял на 24.08.08г.
ПТП, но от друга страна същите установяват, че тъжителят правомерно и съобразно
изискванията на закона е вършил служебните си задължения.
В
тази насока са показанията на св. Д.. Последният твърди, че преписката
първоначално била разпределена на него , но един или два дни след
произшествието се наложило да излезе в отпуск. За това съгласно правилата в МВР
старши разследващ полицай – св. Б. веднага разпределил делото на друг
разследващ полицай – тъжителя И..Категорично заявява, че в системата на МВР е
невъзможно разследващ полицай по свое желание да изземе определено ДП от друг,
колега, тъй като има регистри в които се отразява разпределението извършено от
св. Б.. В непосредствен разговор Б. попитал тъж. И., дали изнесените в
статията, публикувана във вестник Виделина факти са достоверни. Тъжителят
категорично отрекъл. Дава показания, че
голяма част от колегите му са били възмутени от статията, тъй като след прочита
й можело да се изгради мнение, че И. е
водил тенденциозно разследването.
Показанията
на св. Д. се подкрепят напълно от показанията на св. Б., от които се
установява, че при въведеният принцип на разпределение на преписките в РУ на
МВР Пазарджик е невъзможно някой служител по свое усмотрение да изземе
разследване от свой колега. Твърди, че след излизането в отпуск от страна на
св. Д., делото е разпределено лично от
него на тъж. И. и, че в изнесената в статията информация няма нищо вярно.
Установява се от показанията му, че тъжителят си върши съвестно задълженията и
до този момент няма наложени наказания. Досежно последното обстоятелство дава
показания и св. М., като твърди, че статията повлияла негативно на
самочувствието на тъжителя, тъй като
можело да урони репотацията му, като служител на МВР.
От
показанията на св. Н. Главен редактор на в. Виделина е видно, че подс. Д. го е
посетил и му представил преписи на няколко документа и след като му разказал,
че на местопроизшествието пристигнали две полицейски коли като в нито едната от
тях нямало техническо средство „Дрегер” за изпробване наличие на алкохол в
издишаният от водачите въздух, решил да го изпрати при репортер от вестника,
като дал указания, последният да се придържа към данните съдържащи се в представените от подс. Д. книжа. Разпоредил
също да се поиска информация по случая от говорителя на МВР и след като същата
била предоставена на вестника статията била публикувана.
За да е на лице осъшествен състава на престъплението по чл.
148 ал.2 във вр. с ал. 1 т.3 от НК, следва да е направено по отношение на
длъжностно лице изявление чрез „печатно произведение”, което да засяга честта и
достойнството в това му качество .
В
настоящият случай безспорно се установи, че се касае за вестник – издаден и
напечатан в много екземпляри, предназначени за разпространение между множество читатели.
Повдигнатото
обвинение е за това, че в публикувана в местен вестник статия, се съдържат
твърдения, позорящи тъжителя при и по повод изпълнение на службата му..
Съдържанието на статията от гледна точка
на това каква информация е предадена в нея включва интерпретации и
изявления направени от страна на подсъдимият пред журналист на в. „Виделина”
Подсъдимият
въпреки, че не е проверил, както се
установи от всички събрани по делото доказателства, достоверността на фактите,
изграждащи пресъздадени и коментирани от него събития, е приел, че тъжителят е
извършил конкретни нарушения във връзка
с изпълнение на служебните си задължения, компрометиращи го като служител на
МВР.
Подсъдимият
освен оценка на събитията, с които е свързал името на тъжителя в интервюто, е дал своята негативна оценка и
за личността на тъжителя. Така
освен изнесените в пресата непроверени и
необективни факти, подс. Д. е отразил и собственото си впечатление, което е
било резултат на един субективен процес - на преценка, завършил с оформена
оценка за събитията и за лицата, свързани с тях, която оценка е обективирана
чрез отразяването й в интервюто.
Безспорно
установено от доказателствата по делото е, че подс. Д. е разпространил
неистински и позорни обстоятелства по отношение на тъжителя И., които са
станали достояние на множество лица.
По
начало за информацията във вестниците, след излизането им от печат и изнасянето
му на пазара, е налице публична покана към евентуалните читатели.
Евентуални - тъй като не могат да бъдат
персонализирани, нито да бъдат определени като брой предвид спецификата на
предлагания продукт- информация ( закрепена върху съответния носител). Всеки
грамотен гражданин е потенциално лице, което може да е възприело информацията,
достатъчно е само да я е чул или прочел.
Поради това съдът намери, че подсъдимият категорично е допускал и се е
съгласявал с позорящите обстоятелства да достигнат до широк кръг лица, респ и
до тъжителя и възприети от него.
След
анализ на доказателствата по делото съдът прие, че подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1
т.3 от НК в извършването на каквото
престъпление го призна за виновен.
При
осъществяване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл. Имал е
представа за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
обществено опасните последици на деянието си.
Съдът
отчете, че за извършеното престъпление се предвижда наказание от пет до
петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прие липсата на критично отношение към
извършеното от подсъдимият престъпление.
Подсъдимият
не представлява личност със завишена
степен на обществена опасност. Не е осъждан, положително охарактеризиран. От друга
страна по делото са на лице данни, че страда от тежко заболяване, предвид на
това съдът прие, че в настоящият случай е приложима разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като са на лице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което и най- лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно.
Водим
от горното с оглед правната квалификация на деянието и на основание чл. 55 ал.2
от НК съдът наложи на подсъдимият наказание глоба в размер на 2500лв и
обществено порицание, което следва да бъде изпълнено чрез местната преса.
За
да определи вида и размера на наказанието съдът прецени смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства и тежестта на конкретно извършеното деяние
Относно
предявеният граждански иск – съдът прие, че същият е основателен и доказан /показанията на свидетелите Д., Б. и М., установяващи вредните последиците, настъпили по отношение на тъжителя/. По безспорен начин се установи, че от деянието на подс. Д. – постр. И. е претъпял неимуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение в едно с
обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане. При определяне размерът на паричното
обезщетение за неимуществени вреди, като взе предвид общественото и служебно положение
на пострадалия съдът прие, че
сумата от 2 500 лева със законната лихва върху същата, считано от 29.01.2009г.
до окончателното й изплащане ще възмезди пострадалият, като за разликата до 15 000 лева гр. иск следва да се отхвърли като неоснователно
завишен. Ето защо съдът осъди подс. Д. да заплати на пострадалия сумата от 2 500 лева в едно със законната лихва върху същата, считано от 20.01.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 414 лв.,
сторени по делото разноски.
Отхвърли
гражданският иск за разликата до 15 000
лева, като неоснователно завишен.
С оглед изхода на делото, подс. Д. беше осъден да заплати да
заплати държавна такса в размер на 100 лева. с оглед размера на уваженият гр. иск.
СЪДИЯ: