Решение по дело №1524/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 168
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20221520101524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Кюстендил, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101524 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от К. Д. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М. д.“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. *, настоящ адрес:
общ. К., с. Б., местност „С. б.“, против Е. Т. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.
К., ул. „Ш. с.“ №***, и Е. Д. В., ЕГН: **********, гр. К., кв. „Г.“, бл. ***, ет.
*, ап. **.
В исковата молбата, в т. ч. и уточняваща такава, се сочи, че въз
основа на влязло в сила Решение № 412/27.06.2016 г., постановено по гр. д. №
518/2016 г. по описа на РС – Кюстендил били издадени, както следва:
изпълнителен лист от 30.06.2016 г. в полза на Е. Д. В. срещу ищеца в
настоящото за сумата от 11 500 лв., ведно със законната лихва върху
главницата и деловодни разноски в размер на 460, 00 лв. и изпълнителен лист
от същата дата в полза на Е. Т. Н. срещу ищеца за сумите: 12 536, 71 лв. и 4
445, 48 лв. ведно със законната лихва върху тях и деловодни разноски в
размер на 680 лв. Въз основа на посочените 2 бр. изпълнителни листове било
образувано изп. д. №20177430400133 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н
на действие Окръжен съд – Кюстендил.
Твърди се, че на 28.02.2017 г. на ищеца била изпратена покана за
доброволно изпълнение по посоченото дело, от която било видно, че към
1
28.02.2017 г. дългът на М. възлизал на сума от 35 390, 24 лв. Посочено било,
че му е наложен запор върху трудовото възнаграждение и върху моторно
превозно средство – мотопед „П.“ с ДК №*******. Насрочен бил и опис на
вече възбранен с Обезпечителна заповед от 02.03.2016 г. недвижим имот,
находящ се в с. Б., общ. К., местност „С. б.“.
Освен посочените, последващи действия не били предприети от
взискателите в продължение на повече от 5 години, поради което и
производството било прекратено с постановление на съдебния изпълнителен
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Посоченото постановление послужило като основание на ответниците
да образуват ново изпълнително дело пред същия съдебен изпълнител с №
20227430400957. Изпратена била покана за доброволно изпълнение до
длъжника (тук ищец), в която било посочено, че дългът на М. възлизал на
сума от 52 331, 38 лв. Упоменавало се, че е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и насрочен опис на движими вещи.
Ищецът излага подробни съображения за недължимост на процесните
суми поради погасяването им по давност, доколкото последното валидно
изпълнително действие извършено спрямо него било от дата 28.02.2017 г. –
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, след който момент
изтекъл период, дори по-дълъг от 5 години, в който взискателите
бездействали.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да се приеме за установено спрямо Е. Т. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., ул. „Л.Я.“ № ***, и Е. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв.
„Г.“, бл. ***, ет. *, ап. **, че К. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„М. д.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. *, и настоящ такъв – общ. К., с. Б., м. „С. б.“,
НЕ ИМ ДЪЛЖИ сумата от 52 331, 38 лв., от които главница в размер на 11
500, 00 лв., ведно със законната лихва в размер на 7 443, 37 лв. за периода
25.03.2016 г. – 11.08.2022 г.; главница в размер на 12 536, 71 лв., ведно със
законната лихва в размер на 8 218, 97 лв. за периода от 24.02.2016 г. до
11.08.2022 г.; главница в размер на 4 445, 48 лв., ведно със законната лихва в
размер на 2 906, 99 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 11.08.2022 г.; сумата в
размер на 1 140 лв. присъдени разноски и 142, 06 лв. разноски по изп. д. №
20227430400957, в т. ч. пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в
полза на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие ОС – Кюстендил в размер на
3 997, 80 лв. с ДДС, поради погасяване правото на принудително изпълнение
на вземането с изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Претендират се направени в настоящото производство разноски.
С определение от 17.02.2023 г., постановено в открито съдебно
заседание е прекратено производството и е върната исковата молба по
отношение на претенцията на ищеца в размер на 142, 06 лв. - разноски по изп.
д. № 20227430400957 по описа на ЧСИ Е. Х. както и за пропорционална такса
по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие ОС
2
– Кюстендил в размер на 3 997, 80 лв. с ДДС. Определението е влязло в сила.


Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба. Сочат на допустимост, но неоснователност на заявените
искове. Не отговаряли на истината заявените в молбата фактически и правни
твърдения. Не била изтекла предвидената в закона погасителна давност
досежно процесните вземания, доколкото ответниците в нито един момент не
са се дезинтересирали от водене на съответните дела с оглед на това да
получат дължимите им се суми.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, исковата молба се поддържа.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват, чрез предварително
депозирана молба се оспорва, като неоснователна, исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №358/07.06.2016 г., постановено по гр. д. №548/2016 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил ищецът в настоящото производство – К.
М. бил осъден да плати на ответника Е. Н. сума в размер на 12 536, 71 лв.
платени от последния от последния като поръчител по договор за банков
кредит, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 24.02.2016
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4445, 48 лв. – платени от
Н. като поръчител на ищеца по друг договор за банков кредит, ведно със
законната лихва, считано от 01.03.2016 г. до окончателното й плащане, а също
и за 680 лв. – разноски в съдебното производство. За тези суми бил издаден
изпълнителен лист от 30.06.2016 г.
С Решение №412/27.06.2016 г., постановено по гр. д. № 518/2016 г. по
описа на КРС, ищецът бил осъден да плати на другия ответник в настоящото
производство – Е. В., сумата от 11 500 лв., изплатени от последния въз основа
на договор за поръчителство по банков кредит, ведно със законна лихва,
считано от 25.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноски в
съдебното производство в размер на 460 лв.
За горните вземания било образувано изпълнително дело
№20177430400133 по описа на Е. Х. Това изпълнително дело, след молба от
длъжника, било прекратено от съдебния изпълнител с постановление на
02.08.2022 г., /л. 7 от делото/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като в
същото е констатирано, че взискателите по делото, настоящи ответници, не са
поискали извършването на изпълнителни действия за периода от 15.02.2017 г.
до 02.08.2022 г.
Впоследствие било образувано изпълнително дело №20227430400957 по
3
описа на ЧСИ Е. Х., с взискатели настоящите ответници и длъжник – ищецът
М.. До последния във връзка с цитираното изпълнително дело била изпратена
покана за доброволно изпълнение /л. 6 от делото/ за заплащането на 52 331,
38 лв., от които главница в размер на 11 500, 00 лв., ведно със законната лихва
в размер на 7 443, 37 лв. за периода 25.03.2016 г. – 11.08.2022 г.; главница в
размер на 12 536, 71 лв., ведно със законната лихва в размер на 8 218, 97 лв. за
периода от 24.02.2016 г. до 11.08.2022 г.; главница в размер на 4 445, 48 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 2 906, 99 лв. за периода от 01.03.2016 г.
до 11.08.2022 г.; сумата в размер на 1 140 лв. присъдени разноски и 142, 06 лв.
разноски по изп. д. № 20227430400957, в т. ч. пропорционална такса по
Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие ОС –
Кюстендил в размер на 3 997, 80 лв. с ДДС. С поканата до длъжника му е
съобщено, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение и е
насрочен опис на движими вещи на 01.09.2022 г.
Останалите писмени доказателства, приобщени по делото не участват при
формиране на правните изводи, поради което не се налага тяхното обсъждане.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск за установяване несъществуването на правото, предмет
на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 от ГПК. По
своята правна същност той е проявна форма на защита на длъжника в
изпълнителното производство срещу материалноправната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно, в тази хипотеза в доказателствена тежест на ищеца
е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на
спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на
ответника да установи реалното му възникване.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД
погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД – се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, то принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.
В настоящия случай ищецът твърди, че процесните вземания по изп. дело
№957/2022 г. по описа на ЧСИ Е. Х. са погасени по давност. Доводът е верен
поради следното: за вземанията е било образувано изп. дело №133/2017 г. по
4
описа на ЧСИ Е. Х. С молбата за образуване на изпълнително дело с вх.
№1304/15.02.2017 г. от настоящите ответници до съдебния изпълнител е
поискано от последния да извърши принудителни действия – опис, оценка,
публична продан спрямо имуществото на настоящия ищец. Именно
поискване извършването на тези действия слага началото на принудителните
действия и съответно погасителната давност, а не фактическото им
осъществяване, давността не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и
още веднъж с предприемане на принудителното действие. Въз основа на
цитираната молба до длъжника по изпълнителното дело е изпратена покана за
доброволно изпълнение и е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение и МПС, насрочен е и опис на възбранен имот на 27.03.2017 г.
и такъв е извършен, видно от протокол на л. 122 от делото. Следващото
насочване за извършване на принудително действие по събиране на
вземанията на ответниците е осъществено на 09.08.2022 г., когато след
прекратяването на изп. дело №133/2017 г. по описа на ЧСИ Х. е поискано с
молба до същия съдебен образуваното на ново изп. дело, вече изп. дело №
957/2022 г. следва да се има предвид, че давността се прекъсва в зависимост
от поведението на кредитора/взискателя и не зависи от поведението на трети
лица – в случая на съдебния изпълнител, поради това периодът, който съдът
трябва да преценява е от последното искане на взискателите за извършване
принудителни действия по събиране на вземанията по първообразуваното
изпълнително дело до следващото искане за извършване на принудителни
действия по изп. дело № 957/2022 г., а не преценено от периода изтекъл
между фактическите действия на съдебния изпълнител. Този период е
15.02.2017 г. до 09.08.2022 г. Видно е че 5-годишната погасителна давност,
съгласно чл. 117 от ЗЗД е изтекла, дори и вземайки предвид периодът през
който се спира теченето на давността – 13 март 2020 г. – 21.05.2020 г.,
съгласно разпоредбите на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и пар. 13 от ПЗР на Закона за здравето. Без правно
значение по отношение на настъпилата погасителна давност е
обстоятелството, че след цитирания период със запорно съобщение от
11.08.2022 г. по изп. дело №957/2022 г. по описа на ЧСИ Х. е наложен запор
върху вземания на ищеца.
Ето защо, съдът ще уважи ищцовите претенции, извън сумите по
прекратеното производство.
5
По разноските и дължимите държавни такси:
При този изход на спора на ищеца се следват разноски, съобразно
уважената част от иска, а на ответника – съобразно частта от претенцията, за
която делото е прекратено. Доказателства за направени разноски са
представени единствено от ищцовата страна – 2 600 лв. – адвокатско
възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 2 093, 26 лв., а що се
отнася до претендираните разноски от 3 905, 88 лв. – платена такса на
съдебния изпълнител и още 48 лв. към ЧСИ Х., то съдът за последните две не
следва да осъжда ответниците, тъй като това не са разноски, направени в
съдебното производство, а първата сума е събрана от съдебния изпълнител по
изпълнителното дело, а втората – от 48 лв., се претендира неоснователно, тъй
като не са сторени в настоящото съдебно производство. По направеното от
ответниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовата страна, съдът намира за
неоснователно и няма да го редуцира съобразно механизма за определяне на
минималния размер на адвокатските възнаграждения, с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, съдът ще осъди
ответниците да платят на ищеца разноски за настоящото производство в
размер на 4 321, 98 лв.

По обжалваемостта:

На основание чл. 258, във вр. с чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 439 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Д.
М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.д.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. *, и
настоящ такъв – общ. К., с. Б., м. „С.б.“, НЕ ДЪЛЖИ на Е. Т. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „Л. Я.“ № ***, и настоящ адрес: гр. К., ул.
„Ш.с.“ №***, и Е. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв. „Г.“, бл. ***, ет.
*, ап. **, вземанията по изпълнителен лист от 30.06.2016 г., издаден по гр. д.
№548/2016 г., и изпълнителен лист от 30.06.2016 г., издаден по гр. д.
№518/2016г. за сумите: главница в размер на 11 500, 00 лв., ведно със
законната лихва в размер на 7 443, 37 лв. за периода 25.03.2016 г. –
11.08.2022г.; главница в размер на 12 536, 71 лв., ведно със законната лихва в
6
размер на 8 218, 97 лв. за периода от 24.02.2016 г. до 11.08.2022 г.; главница в
размер на 4 445, 48 лв., ведно със законната лихва в размер на 2 906, 99 лв. за
периода от 01.03.2016 г. до 11.08.2022 г.; сумата в размер на 1 140 лв.
присъдени разноски, за което е образувано изп. д. № 20227430400957 по
описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие ОС – Кюстендил, поради
погасяване правото на принудително изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА Е. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Л. Я.“ №
***, и настоящ адрес: гр. К., ул. „Ш.с.“ №***, и Е. Д. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., кв. „Г.“, бл. ***, ет. *, ап. **, да платят на К. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес:гр. С., ж.к. „М.д.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. *, и настоящ
такъв – общ. К., с. Б., м. „С.б.“ сумата от 4 321, 98 лв. лв. (четири хиляди
триста двадесет и един лева и 98 ст.), разноски в настоящото производство,
съобразно уважената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил чрез
Районен съд – Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7