О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1410 от 05.07.2019г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на втори
юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 973 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 2, х-л „Приморец“, представлявано от управителя Стоян Д. Караненов против неоснователни действия и бездействия на администрацията - Център за административни услуги (ЦАУ) „Зора“ при Община Бургас. В допълнение е заявено, че се оспорва отказа на Директора на ЦАУ „Зора“ при Община Бургас да извърши административна услуга, изразяваща се във входиране на заявления за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ и издаване на административен акт по арг. § 1 от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. В жалбата е заявено, че оспорения отказ на Директора на ЦАУ „Зора“ е неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон по изложени подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А.П. поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения отказ.
Ответникът по оспорване – директор на ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Станимир Д. оспорва жалбата, като заявява твърдение, че оспорването е недопустимо, респ. неоснователно по подробно заявени доводи и аргументи. Представя допълнителни писмени и гласни доказателства и формулира искане за оставяне без разглеждане, респ. отхвърляне като неоснователно оспорването.
След като прецени твърденията
на страните и приложения към делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира, че оспорването е процесуално недопустимо. Този
извод се налага по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.02.2019 год. в периода между 16.20 – 16.40 часа (между страните има спор за точния час, като от събраните доказателства липсват такива, които обективно да удостоверят същия), служител на „БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД – свидетелката Ц. Б. е посетила деловодството на ЦАУ „Зора“, където пред служителката е заявила искане да бъдат приети и входирани общо 29 броя заявления за поставяне на преместваеми обекти за търговски дейности по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. По данни на свидетелката, служителката от деловодството е възразила, че в края на работния ден се носят толкова много заявления и след като е проверила приложените към заявленията документи е казала, че към заявленията не са приложени всички изискуеми документи. Свидетелката е обяснила, че тя лично не е комплектувала заявленията, поради което не е знаела какви документи са били приложени към тях и какво е липсвало. С оглед на това, деловодителката е показала образец на заявление, в което са били вписани всички изискуеми приложения. При това, свидетелката Б. е възразила, че на сайта на Община Бургас е качен образец от заявление, в който обаче липсват въпросните приложения. При това, деловодителката е извикала директора на ЦАУ „Зора“ – свидетеля Стефан Д., който да даде по-подробни разяснения. Действително, малко след това в деловодството е влязъл свидетеля Д., който след като е разгледал заявленията и приложените към тях документи е започнал да задава въпроси на Б., за това дали разполагат с определени документи – по нейни спомени за проект за преместваемите обекти, разрешение за електричество или някакво друго одобрение, за което не си спомня. На така поставените въпроси, свидетелката е отговорила отрицателно, като по нейни твърдения, Д. е започнал да й се кара, че е нямала половината документи, на което тя е отговорила, че са й дали заявленията да ги входира, без въобще да знае с какви приложения са комплектувани. Б. е помолила да й издиктуват липсващите документи, тъй като в публикувания на сайта на общината образец на заявление, същите не са посочени, при което Д. е започнал да диктува деловодителката, която е записвала какво е необходимо да се приложи към заявлението. По данни на свидетелката, едва след като е издиктувал необходимите документи, Д. е попитал дали Б. разполага с пълномощно за подаване на заявления за поставяне на преместваеми обекти, на което тя е отговорила, че не разполага с такова и е попитала дали трябва да е нотариално заверено. Д. е казал, че е необходимо нотариално заверено пълномощно, при което Б. е помолила и това да се впише в листа с необходимите документи. След като и пълномощното е било вписано, Б. е взела листа с указанията за прилагане на необходимите документи, взела е и 29-те заявления и е напуснала сградата на ЦАУ „Зора“.
На 12.03.2019 год. в ЦАУ „Зора“ при Община Бургас е постъпила молба с вх. № 70-00-1950/12.03.2019 год. от „БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД, изготвена и подписана от технически сътрудник Ц. Б., адресирана до директора Стефан Д.. В молбата е описан отказа за приемане на заявленията за поставяне на преместваеми обекти по собственоръчно написани мотиви, според изложеното в молбата. В молбата е заявено, че отказа е бил неоснователен, по заявени конкретни съображения относно: изискването за представяне на сертификати за безопасност, преведени на български език за позицията детски атракции; по отношение изискването приносителя на документите да бъде с нотариално заверено пълномощно; относно изискването при необходимост от ел.захранване да бъде представено становище от инж. Дечева от община Бургас; както и относно изискването за представяне на снимка. Предвид изложеното становище и съображения по въпросните изисквания, в молбата е формулирано искане за отстраняване на посочените проблемни точки с оглед провеждане на законна процедура за отдаването под наем на преместваеми обекти.
Във връзка с така депозираната молба, с писмо изх. № 70-00-1950/1/09.04.2019 год., директора на ЦАУ „Зора“ е уведомил дружеството за причините, поради които на 28.02.2019 год. не са приети заявленията за поставяне на преместваеми обекти. В писмото на първо място е посочено, че основната причина, поради която не са приети заявленията е липсата на пълномощно от фирмата заявител, каквото е изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градско обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ), както и обстоятелството, че заявителя е посетил деловодството в 16.40 часа - извън работното време за граждани, което е до 16.30 часа. В писмото е взето отношение и по отношение на конкретните възражения по определените изисквания, като в детайли е разяснено кое изискване въз основа на какъв акт е вменено.
Недоволен от така получения отговор, обективиран в цитираното писмо и като е приел същия за отказ от извършване на административна услуга, дружеството жалбоподател е оспорило този отказ, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба се твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен, в подкрепа на което твърдения са развити подробни доводи и аргументи. По отношение заявеното в писмото изискване за наличие на пълномощно на приносителя на заявлението и приложените към него документи в жалбата се твърди, че това изискване е относимо само в случаите в които заявлението е подписано от пълномощник, докато в случая, заявленията са били подписани лично от управителя на дружеството. Оспорва се и твърдението, че лицето, което е представило заявленията е отишло след работното време с граждани, като е заявено твърдение, че документите са били представени в 16.20 часа. По отношение на останалите изисквания за наличие на сертификати за безопасност на български език и за становище при необходимост от ел. захранване е заявено, че такива липсват в текстовете на Наредбата. Предвид така заявените твърдения е формулирано искане до съда за отмяна на оспорения отказ и да признае правото на дружеството да подаде заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти.
След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема, че оспореното в настоящото производство писмо не притежава характера на административен акт по смисъла на АПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В нормата на чл. 21, ал. 4 от АПК е указано, че индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Процесното писмо има уведомителен характер, поради което същото не притежава белезите на индивидуален административен акт, нито на отказ за постановяване на такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от АПК. Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното или местно управление. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълнимост със средствата на държавната и местна принуда. В случая обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на съдебен контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Писмото по своята същност не представлява индивидуален административен акт, от който пряко за жалбоподателя да възникнат правни последици - задължения, които са изпълними посредством методите на принуда. С това писмо жалбоподателя е уведомен за необходимостта от прилагане на определени, изискуеми по съответните нормативни актове документи, които следва да са приложени към заявлението. В писмото, което няма характера на изричен отказ, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ е указана необходимостта от представяне на изрично пълномощно за депозиране на заявление за поставяне на преместваем обект. Съгласно посочената норма, заинтересуваните лица лично или с изрично упълномощени техни представители подават заявление за издаване на разрешение за поставянето на преместваеми обекти. В случая е без значение кой е подписал заявленията. Заявител се явява дружеството „БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД и след като заявленията се депозират от лице, различно от законния представител на това дружество, то наличието на изрично пълномощно за това безспорно е изискуемо по смисъла на цитираната норма от Наредбата. Независимо от това, обективираните в писмото на директора на ЦАУ „Зора“ указания за необходимостта от представяне на определени документи, в т.ч. и необходимостта от представяне на изрично пълномощно не съставлява отказ от извършване на административна услуга или отказ от постановяване на административен акт, в каквато насока са възраженията, обективирани в сезиращата съда жалба.
Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване.
По изложените мотиви съда приема, че жалбата на „БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното дело да се прекрати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 2, х-л „Приморец“, представлявано от управителя Стоян Д. Караненов против отказа на Директора на ЦАУ „Зора“ при Община Бургас да извърши административна услуга, изразяваща се във входиране на заявления за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ и издаване на административен акт по арг. § 1 от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 973/2019г. по описа на Административен съд гр. Бургас.
Определението може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: