№ 16108
гр. ***, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110114273 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца **** с която са предявени срещу ответника
А. Г. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата от 1062,22 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. ****, сумата от 40,46 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 180,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 10.10.2022г. и сумата от 8,68 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56973/2022г. по описа на
СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Моли за установяване на вземанията и присъждане на разноски за
производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
1
подаденото в заповедното производство възражение е поддържал, че в имота се отчита и
трето отоплително тяло, без да има такова. В хода на производството е подал становище,
след изтичане на срока за отговор, с което оспорва предявените искове по основание и
размер. Счита, че от представените писмени доказателства не се установява доставка на
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Поддържа, че начисляването на
ТЕ, отделена от щранг-лира в банята по формула е незаконосъобразно и се отразява
значително на сметките й. Прави евентуално възражение за погасяване на вземанията за
топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение по давност.
Третото лице-помагач „**** взема становище за основателност на предявените
искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с договор за покупко-продажна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 176,
том VII, рег. № 5762, нот. дело № 1242 от 28.10.2003г. ответникът А. Г. Д. е закупила
апартамент № 43, находящ се в гр. **** От представеното удостоверение от ГИС-*** се
установява, че многофамилната жилищна сграда с два входа, находяща се в гр. ***, на ъгъла
на ул. *****“, има следния настоящ адрес: гр. ***“, идентичен с посочения в исковата молба
настоящ адрес на топлоснабдения имот с аб. № 251594, което не е и спорно по делото. Не се
твърди, нито установява, след закупуването на процесното жилище ответницата да се е
разпоредила с имота, поради което съдът приеме, че за исковия период същата е била негов
собственик и като такава се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„**** ***“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
2
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за
дялово разпределение „****, избрана от етажните собственици на Общо събрание,
проведено на 13.10.2000г., видно от представения протокол от същата дата.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която
се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки
месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на
топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Вещото лице посочва,
че не може да потвърди начислената топлинна енергия за периода от 06.10.2019г. до
22.01.2020г., тъй като за този период е топлинната енергия е определяна по показанията на
топломер с неясна годност, който е бил с изтекъл срок за метрологична проверка, а след
свалянето му и подменянето му с нов, старият не е изпращана на метрологична проверка.
Измерването с този топломер за посочения период представлява нормативно нарушение и
съдът не взема предвид така отчетената от него енергия за този период. За останалата част от
исковия период ТЕ е била измервана с годно техническо средство и отчетената топлинна
енергия следва да се приеме за реално доставена до имота на ответницата.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за
отопление на имот за 1 брой щранг-лира в банята по максимален специфичен разход на
сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334 и Наредба Е-РД 04-1
от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило и е в
съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Абонатът не използва
радиаторно отопление. Неоснователно е възражението на ответницата относно липсата на
основание за начисляване на ТЕ от щранг-лирата – същата не представлява отоплителен
уред, на който може да се монтира ИРРО, поради което в съответствие с нормативната
уредба ищецът е изчислил отдадената от нея ТЕ по предвидената в подзаконовия
нормативен акт формула. Посоченото е в съответствие с нормативната уредба, а не
нормативно нарушение, както счита ответникът. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната
инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект. Начислена е и ТЕ по показанията на 1 брой узаконен водомер в
имота. За процесния период е извършен реален отчет на уредите и главните отчети са
подписани, като подписът не е оспорен в производството, с оглед на което следва да се
приеме, че абонатът не е оспорвал преди процеса начина на отчитане и стойността на
отчетената ТЕ. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на
база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да
коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално
доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са
спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия (с изключение
на периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г.), съдът приема, че за процесния период
доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 873,26
лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от
отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за връщане и приспадане на
начислената в нарушение на нормативните разпоредби стойност на начислената ТЕ за
периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г.
3
Ответницата е направила възражение за погасяване по давност на вземането за
топлинна енергия, което обаче не следва да се разглежда, тъй като е заявено извън
преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК – арг. от чл. 133 ГПК.
Следователно и при липса на твърдения и доказателства за плащане, искът за
установяване на дължимост на цена на топлинната енергия е основателен за сумата от 873,26
лв. за периода от м.05.2019г. до 05.10.2019г. и от 23.01.2020г. до м.04.2021г., за който следва
да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се
отхвърли за разликата над сумата от 873,26 лв. до пълния предявен размер от 1062,22 лв. и
за периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към
процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3
на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал.
1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения
обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата
фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение
настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон
2019г. – 2020г. е настъпил на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г. – 2021г. – на
15.06.2021г. Видно от представените от третото лице-помагач изравнителни сметки и
документ за отчет в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна
сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи.
Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия
ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на
общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава
ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за
установяване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за сумата от 180,51 лв. за периода от 15.09.2020г. до 10.10.2022г. е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
4
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквато е ответницата, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.),
която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което ответникът
дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
го обвързват и срещу които същият не е възразил, щом предоставената услуга е
осъществена. Стойността на услугата за исковия период, срещу чийто размер ответникът не
е възразил, се равнява съобразно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на сумата от 40,46 лв. за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. И по отношение на
това вземане, като преклудирано, не следва да се разглежда възражението за изтекла
погасителна давност за вземането.
Искът за установяване на цена на услугата дялово разпределение е следователно
основателен в пълния предявен размер и при липсата на доказателства за плащане следва да
се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху установеното
в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на длъжника в забава
за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по делото при носена от
ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а
ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към който
препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им.
Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за дължимост на това
вземане и искът, предявен на това основание следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, като е доказал извършването на разноски за заповедното
производство в размер на 25,83 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство в
размер на 25,83 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за ССчЕ.
И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане
на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред,
ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер
от 75,83 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 53,63 лв. Разноските за исковото
производство на ищеца са в общ размер от 675,83 лв., от който следва да му се присъдят
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 478 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че А. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „*** дължи
на **** ЕИК ****, с адрес и седалище на управление: гр. ***, ул. „*****, сумата от 873,26
лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
5
05.10.2019г. и от 23.01.2020г. до м.04.2021г. и сумата от 40,46 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
56973/2022г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане
за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 873,26 лв. до пълния предявен
размер от 1062,22 лв., както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия в размер на 180,51 лв. за периода от 15.09.2020г. до 10.10.2022г. и за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение в размер
на 8,68 лв. за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г.
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „*** да заплати на
**** ЕИК ****, с адрес и седалище на управление: гр. ***, ул. „***** на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 53,63 лв., представляваща разноски за заповедното производство
и сумата от 478 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Проф.
Георги Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6