Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Ирен И.а и в присъствието на прокурор Мартин Бешков,
като се запозна с докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 1622 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Присъда от 08.02.2019 г.,
постановена от СРС, НО, 112-ти състав по НОХД № 14148/2018 година, съдът е
признал подсъдимия А.Д.Б. за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2018г., около 02:35
часа, в гр. София, по ул. „Александър фон Хумболт”, с посока на движение от ул.
„Коста Лулчев” към ул. „Х. Чернопеев“, е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с peг. № *****, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено
по надлежния ред, с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+“, със cep. №
ARSM-0003, проба № 01037 съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ад. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /обн. ДВ. бр. 61 от 28 Юли
2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ — престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” , за срок от ЕДНА
ГОДИНА, на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, както и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева.
Съдът е отложил на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и е
приспаднал на основание чл. 59 от НК, времето, през което подсъдимият е бил
задържан по настоящото дело по реда на ЗМВР и НПК, от размера на наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, в случай, че наказанието бъде приведено в
ефективно изпълнение, както и на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през
което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство
по административен ред от размера на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС“
Срещу посочената присъда е
постъпила Въззивна жалба от адв. Х.Г. – САК, защитник на подсъдимия Б.. В
жалбата се твърди, че присъдата на СРС е незаконосъобразна, а вината на
подсъдимия не била доказана по безспорен начин. Сочи се, че подсъдимият е
извършил маневра по преместване на автомобила, което му е било разпоредено от
полицейски служител и след като бил предупредил органите на полицията, че е
употребил алкохол. Сочи се, че вината на подсъдимия не се доказва и поради
това, че в разпечатката от дрегера е посочено, че пробата е извършена на
07.04.2018г. в 3,56 ч., а от писмените доказателства по делото се установява,
че проверката на подсъдимия е извършена в 2,55ч. на същата дата, поради което
защитата оспорва, че проверката е извършена от този дрегер. В тази връзка
защитата счита, че деянието не е извършено от обективна страна, а така също и
от субективна, доколкото подсъдимият бил изпълнил полицейско разпореждане. В
заключение се иска отмяна на присъдата на СРС и постановяване на оправдателна
такава.
На 13.05.2019г. е постъпило и
Допълнение към въззивната жалба от адв. Х.Г. в които се оспорва приетата от
съда фактическа обстановка, а именно, че подсъдимият е управлявал автомобила по
ул. „Александър фон Хумболт“ с посока на движение от ул. „Коста Лулчев“ към ул.
„Х. Чернопеев“, където бил спрян за проверка. Сочи се, че този маршрут е
нелогичен с оглед на адреса на подсъдимия и прави съответния анализ на
доказателствата. Защитата оспорва и резултата от пробата, взета от подсъдимия,
доколкото има разминаване в часа в която се твърди че е тестван – 02.55ч. и
часът, посочен в разпечатката от дрегера, а именно 03.56ч. В заключение отново
се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание по делото адв.
Г. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи, че несъответствието
между часа на разпечатката не е единственото основание за оправдаване на
подсъдимия. Сочи, че подсъдимият не е нарушил закона, а е изпълнявал полицейско
разпореждане. Защитата прави разбор на доказателствата, като моли съда да не
кредитира показанията на полицейските служители, а вместо тях да даде вяра на
обясненията на подсъдимия. Защитата акцентира и на разминаването на часа,
посочен в разпечатката от дрегера с останалите документи, като счита, че е
невъзможно това да е пробата, дадена от подсъдимия, тъй като проверката реално
е извършена един час преди това. Посочените от защитата проблеми се
задълбочавали и от проведения разпит на свидетелите пред СГС, като ставало
ясно, че не е докладвано несъответствие в часа на дрегера. В заключение се иска
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Прокурорът моли да се отхвърли
жалбата, а присъдата на СРС да бъде потвърдена. Прокурорът сочи, че подсъдимият
е управлявал автомобил с алкохол в кръвта 1.44 на 1000 и това било доказано от
събраните от двете инстанции доказателства. Прокурорът прави подробен разбор на
доказателствата, като сочи, че липсва каквото и да е основание да се приеме, че
полицейските служители лъжесвидетелстват или манипулират фактическата
обстановка. Техните показания не били опровергани от никакви други
доказателства. Наличието на алкохол в кръвта също било безспорно установено –
техническото средство е било годно, а часът не се отразява на неговата
техническа годност. Събрани били и гласни доказателства, че часът на дрегера не
е бил коректно зададен, но реалният час на деянието бил установен както с
гласни, така и с писмени доказателства. В заключение се иска потвърждаване на
присъдата.
В реплика на защитата, адв. Г. сочи,
че дрегерът е бил изправен, но било невъзможно да показва 3, 56, а да е било 2,
55, поради което счита, че приложената разпечатка била на друго лице.
В дуплика, прокурорът сочи, че
техническата изправност на дрегера няма отношение към посочения в разпечатката
час.
Подсъдимият Б. в своя защита
поддържа казаното от неговия адвокат. Заявява, че е преместил колата по
разпореждане на полицаите.
В последната си дума подсъдимият Б.
моли да бъде оправдан.
Мнозинството от съдебния състав,
като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда
намира следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият А.Д.Б. е роден на ***
***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование,
неосъждан, неженен, адрес гр. София, ж.к. ****
На 06.04.2018 г., около полунощ,
подсъдимия Б. се прибрал от работа в дома си в гр. София, ж.к. Гео М.№ 47 /ул. ******/.
Там били приятели на неговата майка, сред които и свидетелката Б. Б.. Б. се
присъединил към майка си и св. Б. и употребил около 100 – 150 грама алкохол.
Около 01:30 ч. на 07.04.2018 г.свидетелката Б.
тръгнала да се прибира, но понеже, макар и да живеела наблизо, пътят до дома й
бил тъмен, майката на подсъдимия – св. М. помолила подсъдимия да я изпрати. Б.
се съгласил, тъй като искал да отиде и до автомобила си, където да си вземе
метадон, изписан му по Метадоновата програма в която участвал.
Подсъдимият Б. изпратил
свидетелката Б.Б. до блока, в който същата живеела -
№ 30 - на улица „Александър фон Хумболт“ и тръгнал да се прибира към дома си.
Същият обаче не се прибрал, а влязъл в автомобила си — л.а. „Рено“, модел
„Меган Сценик“, с регистрационен номер *****, след което потеглил с него, като
се движил по ул. „Александър фон Хумболт“ с посока на движение от ул. „Коста
Лулчев” към ул. „Х. Чернопеев“.
Автомобилът, управляван от
подсъдимия бил забелязан от екип на СДВР в състав Г.М., К.С. и Б.А., които
решили да му извършат рутинна проверка. Те се движели зад автомобила на
подсъдимия, като около 02:35 часа му подали звуков и светлинен сигнал да спре.
Подсъдимият Б. *** и ул. „Х. Чернопеев“, а при него отишъл свидетелят К.С.,
който почукал на стъклото на вратата на водача. Подсъдимият Б. отворил стъклото
и тогава, при разговора си с него, полицейският служител С.усетил мирис на
алкохол, поради което подали сигнал до дежурната част на 01 РУ СДВР и поискали
съдействие от служителите на отдел „Пътна полиция“. Сигналът бил регистриран
около 2.40 ч. на 07.04.2018г., като бил изпратен екип в състав А.К.П. и И.Д.И..
Те пристигнали на ул. „Александър фон Хумболт“ около 02:50 ч. Около 02:55 часа П.
тествал подсъдимия за наличие на алкохол в издишания въздух чрез техническо
средство тип „Дрегер“ модел 7410+, с инв. № 0003, като при извършената проба №
01037, техническото средство отчело резултат от 1.44 на хиляда. След
установяване на гореизложените факти св. А.П. съставил акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер 391090 от 07.04.2018г. срещу А.Б. за
нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата, а също издал и
талон за медицинско изследване № 0014835 на обв. А.Д.Б.. Обвиняемият А.Д.Б.
изписал собственоръчно в цитирания талон, че приема показанията на техническото
средство и се подписал. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24
часа и отведен в 01 РУ СДВР.
На същия ден, 07.04.2018 г., в
07:01 ч., била свалена информацията от техническото средство и била направена
разпечатка с осъщественото изследване с № 01037 от 07.04.2018 г. в тази
разпечатка се вижда, че последното калибриране на уреда е било на 19.02.2018
г., както и че на 07.04.2018 г. в 03:56 часа е проведен тест с № 01037, чиито
резултат е 1,44 на хиляда.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния
съд, както и от настоящия състав писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства както следва :
Гласни: Обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите М., Б., М./дадени пред СРС – стр. 75,
както и приобщените по реда на чл. 281 от НПК – стр. 33 от ДП/, П. /дадени пред
СРС и СГС, както и /дадени пред СРС, както и приобщените по реда на чл. 281 от НПК – стр. 11 от ДП/ и А., показанията на свидетелите О.Г., Д.Т. и Д.Д., дадени пред СГС.
Писмени: АУАН, талон за медицинско
изследване, заповед за ПАМ, разпечатката от паметта на процесното техническо
средство Алкотест дрегер 7410 + № 0003 и доказателствата за техническата
годност на същото, от справката за нарушения на ЗДвП на подсъдимия и на
неговата справка за съдимост
Постъпилите в производството пред СГС : превод от преводач М.Х. на протокол за
алкохолна проба от 07.04.2018 г.; писмо на началника на ОПП-СДВР, към което са
приложени заверено копие на ежедневна ведомост, ежедневна форма за отчет за
07.04.2018 г. и разпечатка от техническо средство дрегер „Алкотест 7410+“ №
0003 за 07.04.2018 г.; писмо на директора на ГДНП-СДВР рег. № 328600-30151 от
21.06.2019 г.; писмо на началник отдел ООДЦ-СДВР рег. № 5/3000-32808 от
25.06.2019 г., към което са приложени копие от протокол от преминалите успешно
технически преглед средства за измерване и копие от заповед №
513з-4689/15.06.2018 г. на директора на СДВР; писмо с рег. № 433200-79331 от
23.07.2019 г. на СДВР ОПП, към което е приложено заверено ксерокопие от дневник
регистър за ПТП за дата 07.04.2018 г. и писмо с рег. № 43320-104769 от
25.09.2019 г. на СДВР ОПП; Дневник за отразяване на взетите технически средства
от служителите на 02 група - Пътен контрол и ежедневна ведомост на 02 група –
Пътен контрол при ОПП-СДВР за периода от 04.03.2018 г. до 19.04.2018 г., в
заверено ксерокопие; справка на Институт по астрономия при БАН изх. № 47 от
19.12.2019 г., от която се установяват точните дати на смяна на часовото време
в Република България през 2018 г., а именно от зимно с лятно часово време и от
лятно със зимно часово време и справка на началник ОПП-СДВР рег. №
43320-135-941 от 09.12.2019 г., от която се установява, че за времето от 19.00
часа на 06.04.2018 г. до 07.00 часа на 07.04.2018 г. няма докладни записки,
изготвени от служителите назначени в наряд от 02 група „Пътен контрол“ при
ОПП-СДВР.
Първоинстанционният съд е
извършил анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, като е преценил същите поотделно и в тяхната съвкупност и е извел
правилни фактически изводи относно мястото, датата и приблизителния час на
проверката, факта на управление и индивидуализиращите белези на лекия
автомобил, извършване на проба с техническо средство Алкотест 7410+“ № 0003 за
07.04.2018 г.
Първоинстанционният съд е
подложил на задълбочен анализ показанията на полицейските служители К.С., Б.Б. и М., като е достигнал до правилният извод, че следва да
кредитира същите в пълнота. Мнозинството от съдебния състав споделя изводите на
СРС по отношение на казаното от тези свидетели – техните показания са
последователни, логични и подробни. Констатираната от СРС непълнота в
показанията на св. С.и М., която логично се дължи на тяхната работа и
изминалото време, е била преодоляна от СРС чрез прочитане на показанията им по
реда на чл. 281 от НПК. Мнозинството от съдебния състав намира, че от
показанията на посочените свидетели категорично се установява, че подсъдимият Б.
е управлявал процесния лек автомобил, като свидетелите са се движили в
полицейски автомобил след него, когато решили да му извършат проверка.
Неоснователни са доводите на защитата, че показанията на тези свидетели са
недостоверни. От една страна по делото не се установява посочената група
свидетели и подсъдимия Б. да са се познавали от преди или да са имали каквито и
да формални или неформални отношения, поради което не може да се приеме, че полицейските
служители са имали някаква причина да дават неверни показания в ущърб на
подсъдимия.
Способ за проверка на показанията
на свидетелите е съпоставката им с други гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Казаното от тези свидетели не противоречи дори на
казаното от подсъдимия в неговите обяснения, който не отрича, че е управлявал
автомобила си след употреба на алкохол, като единствено уточнява, че това е
станало по разпореждане на полицейските служители. По делото не са събрани никакви
други доказателства и доказателствени средства, които да опровергават казаното
от свидетелите – полицейски служители. Напротив, писмените доказателства
допълнително потвърждават казаното от тези свидетели по отношение на мястото на
която е извършена проверката. Не е налице и противоречие между казаното от тези
свидетели и заявеното от св. М. и Б., които не са били очевидци на деянието. Свидетелките
заявяват, че са възприели автомобила на подсъдимия, паркиран пред дома му, с
лице към ул. „Х. Чернопеев“ но не са били очевидци на самата проверка, нито са
видели как подсъдимия управлява автомобила, поради което и техните показания не
могат да бъдат ползвани, за да опровергаят казаното от полицейските служители.
Техните показания правилно са били кредитирани от СРС само по отношение на
това, че подсъдимият е бил на адреса и е изпратил след това св. Б. до дома й и
е трябвало да отиде до автомобила, за да си вземе метадон. Мнозинството от
съдебния състав кредитира казаното от тези свидетелки и по отношение на
заявеното от тях, че са видели подсъдимия да употребява алкохол, доколкото това
кореспондира и с казаното от самия подсъдим в неговите обяснения, както и че
автомобилът му е бил паркиран пред блока, успоредно на улицата, с предна част,
насочена към ул. „Х. Чернопеев“.
Мнозинството от съдебния състав кредитира
изцяло и казаното от св. А.П. на досъдебната фаза, така както е направил и СРС,
а така също и показанията му пред СГС. Същия даде подробни показания за
процедурата по проверка на водачи на МПС за употреба на алкохол, както и по
отношение на причината за разминаване в часовете между извършената проверка и
отразеното в разпечатката от дрегера, а именно – разминаване, дължащо се на неправилно
сверен час. Макар този свидетел да няма категоричен спомен за конкретния
случай, казаното от него, че са му известни такива случаи с дрегери с неправилно
сверен час затвърждава изводите на Мнозинството от съдебния състав, че
проверката е извършена именно с такъв дрегер с неправилно сверен час.
Мнозинството от съдебния състав кредитира
и показанията на останалите свидетели, разпитани пред СГС – св. Г. и Т. и Д.,
които кореспондират с казаното и от А.П. по отношение както на процедурата,
така и по отношение на обстоятелството, че им е било известно, че е имало
дрегери с неправилно сверен час. Независимо, че по делото няма данни за
посоченото разминаване в часовете да са били съставяни докладни записки за
процесния случай, то съдът не намира основание да се съмнява в казаното от тези
свидетели, доколкото по делото действително се установява, че часът на
проверката и часът, посочен в разпечатката се разминава с един час.
СРС подробно е анализирал и
обясненията на подсъдимия, като ги е кредитирал частично. Мнозинството от съдебния
състав също дава вяра на казаното от подсъдимия, че е употребил алкохол, след
като се е прибрал в дома си, както и че е изпратил св. Б. до дома й по
настояване на неговата майка и че е управлявал автомобила. В останалата им част
– че подсъдимият се е качил да управлява автомобила след като му е било
разпоредено това от свидетелите – полицейски служители, правилно СРС ги е
възприел за защитна версия, която се явява изолирана, нелогична и неподкрепена
с каквито и да е доказателства.
СРС и извършил и подробен анализ
на писмените доказателства, като ги е анализирал и във връзка с гласните
такива, като правилно е установил датата и часът на извършване на проверката, а
именно на 07.04.2018г. около 02.35 ч. Всички доказателства за това са
еднопосочни, като това е записано в съставения АУАН и се установява от
показанията на М., А. и С.. Ето защо правилно СРС е приел, че часът, в който Б.
е спрян от полицейските служители е 02:35 ч. Именно това е времето, в което е
извършено престъплението, макар че по-късно е установена концентрацията на
алкохол в издишания от подсъдимия въздух.
Съдът е изяснил правилно и
моментът в който подсъдимият Б. е тестван за алкохол. Според свидетелите П., А.,
М.и С., подсъдимият е тестван в 02:55 часа. Казаното от тези свидетели се
потвърждава и от доказателствата, приобщени от СГС от които е видно, че
съдействие от Отдел ПП при СДВР е поискано около 02.40ч. на 07.04.2018г. в
следствие на което на място са изпратени полицейските служители П. и И.. Този
час – 02.55ч. е посочен и в Талон за медицинско изследване и в Заповедта за
задържане. Ето защо и Мнозинството от съдебния състав намира за правилно
установено и прието от СРС, че подсъдимият е тестван за алкохол в 02.55ч.
Единственото писмено доказателство, което е в противоречие с посоченото по-горе
е Разпечатката от паметта на устройството, която сочи, че часът на проверка е
бил 03:56.
Мнозинството от съдебния състав намира,
че по делото са налице достатъчно основания да се приеме, че часът, посочен в
Разпечатката е погрешен и това е в следствие на неправилно сверяване на
часовника на самото техническо средство, доколкото от една страна номерът на
пробата е вписан в съставения в 02.55 ч. АУАН, самият подсъдим също е записал в
Талон за изследване, че няма възражения срещу показанията на Алкотест дрегер с
инв. № 0003, която е 1, 44 промила /единствената проба с такива показания е
именно посочената в АУАН проба № 01037 – /стр. 37 от СП пред СГС/. В тази
насока са и свидетелските показания на свидетелите – полицейски служители,
които настоящата инстанция няма основание да не кредитира. Отделно от това, по
делото пред СГС бяха събрани допълнителни показания на свидетелите, че
действително е имало проблем със сверяването на часа при дрегерите
модел 7410+, който е бил в последствие отстранен. СРС също е извършил подробен
анализ на доказателствата по делото и е достигнал до същите фактически изводи.
СРС е отговорил на възраженията
на защитата, които се правят и пред СГС,
като е приел, че е налице и един непрекъснат процес на установяване на
фактите от страна на проверяващите органи, което изключва възможността тази
проба да е дадена от друго лице при последващо тестване. Правилно СРС е приел,
че по делото безспорно е установено, че подсъдимият е установен да шофира, като
след установения мирис на алкохол същият е бил тестван от допълнително
пристигнали служители на ОПП само след около 20 минути след спирането му от
патрула. От момента на спирането на водача, до момента на тестването му е налице
един непрекъснат процес, при който е установено, че лицето е употребило алкохол
и концентрацията му в издишания въздух е над 1,2 на хиляда. Като същевременно
веднага след теста е било установено и че дадената от Б. проба е с № 1037. Ето
защо и СГС намира, че е безспорно доказано, че пробата с № 01037/07.04.2018 г.
е била дадена от Б. в 02.55ч., независимо, че в разпечатката на техническото
средство е посочен час с един час напред от реалния такъв.
Мнозинството от съдебния състав кредитира
и заключението на изслушаната и приета от въззивната инстанция техническа
експертиза, като намира същото за подробно и компетентно изготвено. Същото
кореспондира и с останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Експертизата установява техническата изправност на процесния
„Алкотест7410+“ - тип „Дрегер“ с номер 0003, като експертът е категоричен, че
часът не се отразява на неговата измервателна функция. На това основание Мнозинството
от съдебния състав още веднъж прави извод, че показанията на уреда са точни, а
измерената концентрация алкохол в кръвта на подсъдимия, установено с проба №
01037/07.04.2018 г. е в размер на 1,44 промила.
Посочената
по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от СРС и в
цялост може да бъде приета за изяснена и от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчно пълнота.Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно
извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му,
субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено.
Мнозинството от съдебния състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и
е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
От правна страна :
Въз основа
на правилно изяснената фактическа обстановка
СРС е извел и своя правен извод, че с деянието си подсъдимият А.Д.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Мнозинството от съдебния състав намира, че като е управлявал на 07.04.2018г.,
около 02:35 часа, в гр. София, по ул. „Александър фон Хумболт” моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с peг. № *****, с
посока на движение от ул. „Коста Лулчев” към ул. „Х. Чернопеев“, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо
средство алкотест „Дрегер 7410+“, със cep. № ARSM-0003, проба № 01037,
подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна страна. Тъй
като престъплението е на просто извършване, не е необходимо да настъпи
вредоносен резултат от това престъпление.
Безспорно
установени са всички елементи от обективния състав на престъплението – времето,
когато подсъдимият е управлявал МПС, а именно 02, 35 ч. /съгласно писмените
доказателства и свидетелските показания/, както и концентрацията на алкохол в
кръвта - а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо
средство алкотест „Дрегер 7410+“, със cep. № ARSM-0003, проба № 01037, който е
изправен и надлежно калибриран, като конкретният час на взимане на пробата не е
елемент от състава на престъплението, за разлика от момента в който подсъдимият
е управлявал МПС под въздействието на алкохол, а това е именно в 02, 35 ч.
Мнозинството от съдебния състав намира, че следва да отговори на възраженията на защитата
на подсъдимия, че било нелогично подсъдимият да се намира на кръстовището на
ул. „Александър фон Хумболт“ и ул. „Х. Чернопеев“, като да е идвал от ул. Коста Лулчев. Видно е, че ул. „Александър фон
Хумболт“ свързва ул. Коста Лулчев с ул. „Х. Чернопеев“., а подсъдимият живее
точно по средата на ул. „Александър фон Хумболт“, поради което и съвсем
логично, като е потеглил от дома си със собствения си лек автомобил, същият се
е насочил към ул. „Х. Чернопеев“., където е бил спрян за проверка от
полицейските служители, които са се движели зад него. В тази насока са и
свидетелските показания на св. М. и Б..
Мнозинството от съдебния състав намира, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението и от субективна страна, като формата на вина е пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че се е намирал под въздействието на алкохол, нещо
което и самият той не отрича, заявявайки в своите обяснения, че е употребил
100-150 гр. алкохол и въпреки това е управлявал моторното превозно средство.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, осъзнавал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Несъстоятелни
са възраженията на защитата за липса на съставомерност от субективна страна,
основани на защитната версия на подсъдимия, че управлявал процесното МПС по
нареждане на полицейските служители, които бил уведомил, че е употребил
алкохол. Следва да се отбележи за пълнота, че дори казаното от подсъдимия да
беше вярно, нещо което Мнозинството от съдебния състав не приема,
то деянието отново нямаше да е несъставомерно от субективна страна, тъй като
подсъдимият се е качил в автомобила и е потеглил, с ясното съзнание, че
управлява МПС под въздействието на значително количество алкохол. Дори
подсъдимият да беше получил полицейско разпореждане в горния смисъл, то това не
оправдава неговите действия, тъй като това разпореждане би изисквало от него да
извърши престъпление, поради което и би било незаконосъобразно.
По вида и размера на наказанието
:
Мнозинството
от съдебния състав извърши проверка на присъдата и по отношение на вида и
размера на наложеното наказание при което не намери основание за изменение на
присъдата в тази й част.
Първоинстанционният
съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е
определил наказание в рамките на предвиденото в съответната правна норма по
реда на чл. 54 от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изтърпяване правилно е отложил на основание чл. 66 от НК, тъй като са налице
основанията за това.
Правилно
съдът е наложил и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ“ за същия период, както
и ГЛОБА в размер на 200 лева, като така определените наказания по вид и размер
според настоящи състав са от естеството да постигнат целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК.
Предвид всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ
въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 08.02.2019 г., постановена от СРС, НО, 112-ти състав по НОХД № 14148/2018 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
/с особено мнение/
2.