РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2136
гр.Пловдив, 11.11.2016 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав
в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
при
секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.дело
№ 2676 по описа на съда за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл.11, ал.1,
т.1, б.”б” от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП)
и чл.6
от Наредба № 11
от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
2. Образувано
е по жалба на „М.Б.“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.Т. - чрез адв. Д.К..,
против Заповед № РД-01-482 от 24.09.2015год. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която е разпоредено да
бъдат прекратени правата, произтичащи от притежавания от “М.Б.” ООД лиценз на
Общността за превоз на товари № 7821, издаден на 20.10.2011 г.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за неоснователна
и незаконосъобразна. Излага доводи, че е представил всички изискуеми документи,
доказващи финансовата стабилност на дружеството, с изключение на удостоверението
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Като причина за непредставяне на последно поменатото удостоверение
сочи, че на дружеството са били наложени имуществени санкции, които са били
платени преди подаване на документите за доказване на финансова стабилност, но
не са били отразени в регистрите на НАП, поради което от страна на приходната
администрация не му е било издадено своевременно удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Към жалбата са представени копия от платежните нареждания. Не се претендират разноски.
3. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”', чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Г.И.., в
представени по делото писмени бележки, излага доводи, че жалбата е
неоснователна, а процесната заповед правилна и законосъобразна.
Моли Съда да потвърди обжалвания
административен акт и да присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена от надлежна
страна с правен интерес от оспорването й, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и в определения от закона срок. Изложеното обосновава извод за
ДОПУСТИМОСТ на жалбата, с която Съдът е сезиран.
ІІІ. За фактите и тяхната хронология:
5. Жалбоподателят притежава Лиценз на Общността № 7821
за международен превоз на товари срещу заплащане, издаден на 20.10.2011 г. и
валиден до 19.10.2016 г.
Според
посоченото в мотивите на оспорената Заповед № РД-01-482 от 24.09.2015год.,
предложението за прекратяване на правата, произтичащи за „М.Б.“ ООД от въпросния Лиценз на
Общността е направено от Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация”, Пловдив с Доклад № 14-00-23-2713/4/ от 10.06.2015 г.
Посочено в
Доклада е, че “...... С писмо наш изх. №14-00-23-2713/10.09.2014 г. е
разпоредено на фирмата – превозвач “М.Б.” ООД да се яви в РД “АА” гр. Пловдив
за извършване на комплексна проверка на фирмата, като за целта е необходимо да
представи точно упоменати документи във връзка с транспортната дейност на
дружеството за една година назад.....” /сиреч,
за период 10.09.2013 г. до 10.09.2014 г. – курсива мой/. Въпреки
нееднократните указания на Съда за попълване и представяне на цялата
административна преписка, такова писмо от 10.09.2014 г. не бе представено по
делото.
Констатациите,
съдържащи се в Доклад № 14-00-23-2713/4/ от 10.06.2015 г., на които се основава
предложението за прекратяване на правата са следните : “......Справката за
финасовата стабилност е била валидна до 14.01.2015 г.; В хода на проверката се
установи, че дейността се осъществява с 23 МПС, от които 21 – са с чужда
регистрация, за което са съставени 21 акта за установяване на административни
нарушения; Свободни заверени копия – 35 броя се съхраняват в офиса на фирмата;
На 29.12.2014 г. е издадена заповед за принудителна административна мярка №
РД-14-1895 на основание чл. 106а, ал.1, т.6, буква “в” и ал. 2, т. 5 от Закона
за автомобилните превози, която е връчена на 06.05.2015 г.; На 10.02.2015 г. са
отнети 21 заверени копия и на 09.04.2015 г. са предадени 10 заверени копия до
отпадане на основанието за това, а именно 3 месечен срок; Към момента фирмата
притежава 2 МПС с българска регистрация....”
6. Заповед за принудителна административна мярка №
РД-14-1895 от 29.12.2014 г. е постановена въз основа на следните констатации
“....дейността на фирмата се осъществява с 23 МПС, от които 21 са с чужда
регистрация, за което са съставени 21 акта за установяване на административни
нарушения, ведно с доклад с наш вх. № 14-00-23-2713/13.11.2014г., с което е
нарушил разпоредбата на чл. 5, буква “б” от Регламент на ЕО № 1071/2009 г.,
поради което е налице правно основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.6, буква “в” от ЗАвПр..”
7. С писмо с изх. №14-00-23-2713/5 от 10.07.2015
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция, „М.Б.“ ООД е било уведомено за започване на производство за
прекратяване на правата, произтичащи от издаден Лиценза на Общността.
Упоменат е
Доклад № 14-00-23-2713/4/ от 10.06.2015 г., но е посочено, че “.... След
направена справка в регистър “Лицензи” ...... е установено, че превозвачът „М.Б.“ ООД не отговаря на
изискването за финансова стабилност, уредено в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал.6 от
Закона за автомобилните превози и чл. 6 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. ......”. Посочено е още,
че в рамките на тримесечния срок, определен в Заповед № РД-14-1895 от 29.12.2014
г. за налагане на ПАМ, превозвачът не е предприел действия по отстраняване на несъответствията с изискванията на закона.
На адресата
на писмото е указано, че на основание чл.34, ал.1
и ал. 3
от АПК,
в 7-дневен срок, считано от получаване на писмото, има правото да се запознае с
документите по преписката, да изрази становище по тях и да направи писмени
искания и възражения, във връзка с производството.
Посочено е
също, че при непредставяне в срока на документи, удостоверяващи, че „М.Б.“ ООД
отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за
автомобилните превози и чл. 6, ал.7, т. 3 от Наредба №11, ще бъде издадена
заповед за прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на
Общността.
8. В тази хронологична последователност е издадена
процесната Заповед №РД-01-482 от 24.09.2015 г., с която са прекратени правата,
произтичащи от Лиценз на Общността №7821 за превоз на товари, издаден на
20.10.2011 г. на „М.Б.“ ООД. Заповедта е получена от жалбоподателя на
05.10.2015 г. (л. 6).
9. В хода на настоящето съдебно производство като
доказателства към делото са приобщени следните писмени доказателства:
- Заповед
№РД-08-20/15.01.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, съгласно която се оправомощава изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ да издава заповеди от
категорията на процесната (л. 53);
- Удостоверение
за наличие или липса на задължения с изх. №160201600016849/20.01.2016 г. Видно
от текста на удостоверението, то е издадено в деня, в който е поискано;
- справка от
база „Лицензи“ актуална към 30.06.2016 г. и справка от база „Лицензи“ от
10.09.2014 г.;
-констативни
протоколи за извършена комплексна проверка от 23.10.2014г. и 28.10.2014 г.;
- доклад от
13.11.2014 г., съставен от К.Ш. и С.М.;
- Лиценз №
7821, валиден от 20.10.2011 г. до 19.10.2016 г. на „М.Б.“ ООД.
10. По делото се изслушаха показания, заявени от свидетеля С.Т.К..
Същият твърди, че през 2015 год., като приносител е подал документи за
подновяване на лиценз, като сочи, „…..че ме върнаха, за да представя документ
по реда на чл. 87 от ДОПК. Описва още, че „….следващ път представих платежни
нареждания за внесени дължими суми към бюджета, но пак не носих документа по
чл. 87 от ДОПК и отново бях върнат. Просто не ми приеха документите. Не ми
дадоха входящ номер въобще….“
ІV. За правото :
11. От данните по преписката се констатира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.1 от ЗАвП,
правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България или от лиценза на Общността, се
прекратяват по решение на лицензиращия орган.
По делото е
представена Заповед №РД-08-20 от 15.01.2015г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл.11, ал. 2 ЗАвП е делегирал свои
правомощия по ЗАвП
на Цветелин Цветанов, на длъжност Изпълнителен директор на ИА “Автомобилна
администрация”, между които да издава заповеди от категорията на процесната.
12. Според чл. 7, ал. 2, т.
3 от ЗАвП,
лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България с автомобили с българска регистрация се
издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато
отговарят на изискванията за финансова стабилност.
Съответно,
според чл. 7, ал. 6 от ЗАвП, изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени,
когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за
нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма
задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или
разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според
чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (в приложимата редакция ДВ, бр. 92 от 22.11.2011 г.), лицата по чл. 2, ал. 1 от Наредбата,
доказват финансовата си стабилност всяка година.
Тази
финансова стабилност, според чл. 6, ал. 8 от Наредбата (в посочената редакция) се доказва, чрез
представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи:
1.
годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор;
2.
банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;
3.
договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6;
4.
удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Следва да се добави също така, че според чл. 14,
ал.1, т.3
от Наредба №11 (посочената
редакция),
когато министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощено от него длъжностно лице установи, че превозвачът е престанал да
отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на
територията на Република България, определя срок от три месеца за отстраняване
на нередностите.
13. Според посоченият в Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1895 от 29.12.2014 г., чл. 5 “Условия, свързани с
изискването за установяване”, буква “б” от Регламент на ЕО № 1071/2009 г. на Европейският
парламент и на Съвета от 21 октомври 2009г. за
установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени
за упражняване на професията автомобилен превозвач - За да спази
изискването, предвидено в член 3,
параграф 1, буква “а” от Регламента, предприятието трябва, в
съответната държава-членка, след получаване на разрешението, да разполага с
едно или повече превозни средства, които са регистрирани или по друг начин са
пуснати в движение в съответствие със законодателството на съответната
държава-членка, независимо дали тези превозни средства са изцяло негова
собственост или се ползват например съгласно договор за покупко-продажба на
изплащане, наем или лизинг;
Съответно,
според текста на посочената в същата заповед разпоредба на чл.106а, ал.1, т.6,
б. “в от ЗАвП, временно спиране на дейността на превозвача по
извършване на обществен превоз на пътници или товари, се прилага като
принудителна мярка, когато превозвачът е престанал да
отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на
територията на Република България - до отстраняване на несъответствието, но не
повече от три месеца.
14. Изложеното да тук от
фактическа и правна страна, налага да се констатира на първо място, че с оглед
възможните две хипотези по чл.106а, ал.1, т.6, б. “в от ЗАвП превозвачът
е престанал да отговаря на изискванията “за финансова стабилност” или “установяване
на територията на Република България”, принудителната административна
мярка “временно спиране на дейността” е наложена със
Заповед № РД-14-1895
от 29.12.2014 г., повече от очевидно, поради това, че според административния
орган, „М.Б.“ ООД не
отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България,
във връзка с разпоредбата на чл. 5, б. “б” от Регламент на ЕО № 1071/2009 г.
За каквото и
да е нарушение на изискванията за финасова стабилност, в случая не става реч.
Това ще
рече, че указанията и определения от административния орган срок за
отстраняването им са относими, само и единственно по отношение на спазване на
изискванията за изискванията за установяване на територията на
Република България.
15. На следващо място, в Доклад №
14-00-23-2713/4/ от 10.06.2015 г., цитиран като основание за постановяване на
процесната Заповед № РД-01-482 от 24.09.2015год., единствената констатация,
която може да бъде свързана с финансовата стабилност на дружеството е
“.....Справката за финасовата стабилност е била валидна до 14.01.2015 г.....”.
Това обаче,
е било напълно достатъчно, административния орган да посочи в мотивите на
оспорената заповед, че „М.Б.“ ООД не отговаря на изискванията за финансова
стабилност. В случая, липсват каквито и да е други данни, твърдения или
констатации относно конкретните факти, въз основа на които е формиран този
извод.
Каза се,
според чл. 7, ал. 6 от ЗАвП - Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени,
когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за
нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма
задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или
разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Оспорената
заповед не съдържа, каквито и да е твърдения, дали в конкретния казус,
административният орган е приел, че е налице липса на достатъчно ресурси, с които търговеца може да гарантира за нормалното стартиране и
функционирането на транспортното предприятие или пък е налице хипотеза на
наличие на задължения за търговеца, относно данъци и осигурителни вноски,
изпълнението на които не е отсрочено или разсрочено.
Липсва
каквото и да е указание за това, че дружеството евентуално не е представило
годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор; банкова гаранция; договор за застраховка или
пък удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по смисъла на чл. 6, ал. 8
от Наредбата (в
прежде посочената редакция).
В
контекста на изложеното до тук, трябва да се отбележи, че наличието или липсата
на “финансова стабилност” е извод, който административният орган е възможно да
направи валидно, единственно въз основа на конкретни констатации относно
проявлението или липсата на тези факти, които са предвидени чл. 7, ал. 6 от ЗАвП, във връзка с чл. 6, ал. 8 от
Наредбата (в посочената редакция). Административния орган не е посочил дори,
кой конкретно от документите по чл. 6, ал. 8 от Наредбата не е представен от
дружеството. Такова твърдение не се съдържа в нито един от документите
представени по административната преписка.
16. При това положение,
като явно несъстоятелно, следва да бъде квалифицирано обективираното в
заповедта твърдение, че “..... В рамките на определения тримесечен срок,
превозвачът не е предприел действия по отстраняване на несъответствията с
изискванията на закона....”.
По
отношение на жалбоподателя не са отправяни каквито и да е указания за
отстраняване на несъответствия, респективно представяне на документи свързани с
неговата финасова стабилност, нито пък нему е определян тримесечен срок за
тяхното отстраняване.
Както
се посочи, в т. 14 от настоящото решение, констатациите и тримесечния срок,
посочени Заповед № РД-14-1895 от 29.12.2014 г. за налагане на
принудителната мярка, са във връзка само и единствено с обстоятелството, че „М.Б.“
ООД не отговаря на изискванията за установяване на
територията на Република България, с оглед правилото на чл. 5, б. “б” от Регламент на ЕО №
1071/2009 г., но не и с изискванията за
финансова стабирлност.
Това ще рече
пък, че при издаване на оспорената заповед, административният орган не е спазил
изискването на чл. 14, ал.1, т.3 от Наредба №11 (посочената редакция)
17. Изложеното до тук налага
да се приеме, че оспорената заповед не съдържа, системно и ясно изложени
съображения за наличието или липсата на конкретно проявени юридически факти, на
които се основава постановения от административния орган резултат, т.е.
властническото волеизявление в случая не е мотивирано.
В тази
насока, трябва да се поясни, че нормативно установеното изискване за
обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност
на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От
друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността
и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния
административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в
които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Значението
на изискването за мотиви е такова, че тяхното неизлагане към административния
акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и
основание за отмяна на акта.
В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.
Действително, въпросното тълкувателно решение е постановено във връзка с
отменения Закона за административното производство, но няма никаква пречка, то
да бъде съобразено с оглед разрешаването на текущия административен спор.
С оглед
конкретиката на текущият казус, трябва да се добави, че субективните възприятия
на представителите на дружеството относно причините, поради които е постановена
процесната заповед, не санират по никакъв начин липсата на изложени конкретни
мотиви в същата. Както се посочи, липсата на мотиви не само радикално засяга
правото на страната на участие и защита в административната процедура, но има
за последица и невъзможност да се упражни контрол за законосъобразност на
съответния административен акт. Нито административния акт, нито пък съдебното
решение, могат да бъдат постановени единственно въз основа представите на
отделни физически лица, действали от името на търговското дружество относно
това, което евентуално административният орган е счел като нарушение на
материалния закон. Конкретното и точно изпълнение на закона е задължение както
за отделния гражданин или организация на граждани, така и за административния
орган и за съда.
Изложеното до тук е
достатъчно за да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Тя
ще следва да бъде отменена
V. За разноските :
18. От страна на
жалбоподателя не е направено искане за сторените разноски, поради което, такива
не се присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-482 от 24.09.2015год. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която е разпоредено да
бъдат прекратени правата, произтичащи от притежавания от “М.Б.” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
*** лиценз на Общността за превоз на товари № 7821, издаден на
20.10.2011 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.