Решение по дело №1094/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано е по жалба от ООД Соникс М – Хасково, срещу Ревизионен акт №Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №333/29.08.2023г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че констатациите в акта не са съобразени с доказателствата и приложимите правни норми. Представените документи били изключени от доказателствата, тъй като проверяващите считали, че не са с достоверна дата. Проверяващите приемали, че дружеството се било разпоредило с процесните стоки за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, но липсвала конкретизация коя хипотеза на разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС била установена. Проверяващите имали твърдение, че била налице продажба на стоките без да се начисли ДДС, но липсвали данни за неиздаване на касови бележки. Съгласно ЗДДС, когато продажбата се извършва на физически лица, се издава документ касов бон и не се вписват данни на купувача. Усилията на проверяващите били да заобиколят правилата на чл.27, ал.3 от ЗДДС. Определянето на данъчната основа по пазарни цени било в противоречие с разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, чл.80, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО и даденот тълкуване от Съда на ЕС в Решение от 19.12.2012г. по дело С-549/11 и решение от 26.04.2012г. по съединени дела С-621/10 и С-129/11. В тези решения били залегнали принципните отговори, че установените в чл.80, пар.1 от Директивата условия за прилагане били изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията, извън изброените в посочената разпоредба случаи, дори в преследване на легитимната по Директивата цел за предотвратяване избягването на данъчно облагане в случаи, когато изкуствено занижената или завишена цена могат да доведат до загуба на данъчни приходи. За да се приложи изключението на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, то следвало да са налице три кумулативни предпоставки – сделката да е между т.нар. свързани лица, но пък такива констатации липсвали в случая; да е извършена сделката при насрещна престация по-ниска от пазарната такава, което условие също не било налице видно от експертизата на вещото лице; получателят да няма право на данъчен кредит. Последното било налице, но при липсата на останалите две условия, то било незаконосъобразно да се търси пазарна цена. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменен ревизионният акт, потвърден с решение на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, като се претендират направените по делото разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., издаден от Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите. В оспорения акт органите по приходи приели, че на дружеството следва да бъде допълнително начислен данък върху добавената стойност в размер на 51 856,53 лева за данъчните периоди м.05.2022г. и м.06.2022г., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 825,96 лева. С Решение №333/29.08.2023г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, като се приема, че няма извършени реално доставки със стоки, предмет на обезценка, и е дължим ДДС в размер, определен върху цената на придобиване на процесните стоки. В случая е налице определяне на данъчна основа съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1 във вр. с чл.6, ал.3 от ЗДДС. Решението е връчено на жалбоподателя на 07.09.2023г. – л.673, т.ІІ от приложението към делото, поради което с подаване на жалбата чрез куриер на 15.09.2023г. – л.674, вх.№96-00-203 от 18.09.2023г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002622006451-020-001 от 15.11.2022г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искане за продължаване на срока – Заповед от 15.02.2023г., като в заповедта за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за данък добавена стойност за периода от 01.05.2022г. до 30.06.2022г. За ревизионното производство е определен срок за приключване до 21.04.2023г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия – съответно от лицата, посочени в ЗВР, и от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №РД-09-788/13.05.2022г./.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002622006451-092-001/03.05.2023г., а срещу него е подадено възражение в срок на 23.05.2023г. – л.647, т.ІІ. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспореният ревизионен акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства. Това задължение органът по приходите е изпълнил, като е отчел, че от ООД Соникс М няма конкретно, а само общо възражение при това срещу установяване на задължения по ЗДДС, но и по ЗДДФЛ, каквито не са предмет на производството, а също и не се представят нови документи. При направения анализ на всички събрани доказателства ревизиращият екип приел изложените в РД факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установява на задълженията относно проверявания период. Относно РД е посочено изрично, че е част от ревизионния акт.

С жалба вх.№20-29-23/05.07.2023г. РА е оспорен, като с Решение №333 от 29.08.2023г. е потвърден РА, с който допълнително е начислен данък върху добавената стойност в размер на 51 856,53 лева за данъчни периоди м.05.2022г. и м.06.2022г., ведно с прилежащи лихви.

При извършените процесуални действия в хода на ревизията между страните е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател, е извършвало през ревизирания период основна дейност търговия на дребно с мебели, ел.битови уреди и др. стоки и има установени обекти и складове, а в проверявания период в дружеството има назначени работници по трудови правоотношения. В хода на проверката от представените документи се установило, че наличностите на стоково-материални запаси са както следва – към 31.12.2019г. – 634 158,22 лева, към 31.12.2020г. – 715 593,73 лева, към 31.12.2021г. – 788 526,21 лева и към 31.03.2022г. – 776 982,31 лева. При фактическото преброяване и описване на налични стоки били съставени протоколи, като намерените стоки били подробно описани в Протоколи с №№ 1795794/01.06.2022г., 1795795/02.06.2022г., 1796749/02.06.2022г. и 1553429/02.06.2022г. Във връзка с осъществяваната дейност дружеството извършило продажба на преоценени стоки – общо 485 броя, като за това били представени от дружеството на проверяващите 7 протоколи за обезценка на стоки с посочена за всеки протокол обща разлика /обезценка/ в съответен размер, а общо за всички стоки тази стойност възлизала на 259 282,61 лева. Относно тези протоколи проверяващите правят извод, че са съставени за целите на контролното производство и ревизия, както и че не се доказва с тези стоки дружеството да е извършило продажба – Протокол № 1 – за преоценка в размер на 66 102,43 лева, Протокол №2 – за 52 495,31 лева, Протокол №3 – за 32 461,26 лева, Протокол №4 – за 79 653,55 лева, Протокол №5 – за 5 062,95 лева, Протокол №6 – за 5 687,25 лева, Протокол №7 – за 17 819,86 лева. Приема се, че дружеството се е разпоредило с процесните стоки за лични нужди. От дружеството бил изграден механизъм за избягване на начисляване на дължимия ДДС за стоки – стоките са изведени от патримониума на дружеството и с тях собствениците са се разпоредили, тъй като не се доказвала продажба на стоките към клиенти от Варна. От представените документи ревизиращият екип приема, че за обезценката не са представени достатъчно доказателства, не е достатъчно мотивирана, както и че не било доказано дали към съответния момент е била наложителна в посочения обем и размери на обезценка. За проверяващите процесните стоки не са били налични при проведената инвентаризация, а от представените документи не се установявало реална необходимост и стойност на извършената обезценка, като в тази насока се има предвид значителната обща сума на стойността на обезценените стоки, както и че в Протокол от ОС на 30.05.2022г. била вписана като участваща съдружника С. М., а възлагателното писмо от 01.04.2022г. до лицето, изготвило доклада за преоценка, било подписан от управителя и съдружник П. Х., които към тази дата били извън пределите на страната. Нямало доказателства за променената потребителска стойност на всеки от преоценените артикули, водещи се по индивидуални номера, както и нямало доказателства за промяна свойствата на тези преоценени стоки. Доколкото на проверяващите били представени касови бележки от ЕКАФП – ФБ №4472 от 31.05.2022г. за вид стока Мебели на обща стойност 8 798,53 лева; ФБ №4478 от 01.06.2022г. за вид стока Мебели на обща стойност 9 624,80 лева; ФБ №4479/01.06.2022г. за вид стока Техника на обща стойност 6 710,54 лева; ФБ №4480 от 01.06.2022г. за вид стока Мебели на обща стойност 9 338,45 лева, и купувачите са неидентифицирани /четирима мъже от Варна, които не представили лични данни и нямало издадени фактури/, като няма също индивидуализиращи белези на стоките и доказателства за продажба на конкретен артикул, както и липсват документи за приемо-предаване при продажбата на преоценените стоки, то липсвали безспорни доказателства за реалност на доставките. Така задълженото лице не отчитало приходи от продажби и не начислявало дължимия ДДС. При липса на доказателства преоценените стоки да са използвани за облагаеми доставки, то се счита, че стоките са останали в разпореждане на ревизираното дружество, поради което се прилага разпоредбата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС. В този случай и съгласно чл.27, ал.1 от ДДС данъчната основа при доставка на стоки по чл.6, ал.3 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а при установените различия с декларираните от лицето данни по периоди, то на основание чл.82 във вр. с чл.27, ал.1 и от чл.25, ал.2 от ЗДДС на ревизираното дружество следвало да се начисли допълнително ДДС в размер на 13 220,49 лева за данъчния период 01.05.2022г. – 31.05.2022г., и 38 636,04 лева за данъчния период 01.06.2022г. – 30.06.2022г., а на основание чл.175 от ДОПК да се начисли и лихва.

За да защити своите изводи ответната страна обсъжда посочените от дружеството причини за преоценка /товаро-разтоварна дейност, недобросъвестни клиенти с неподобаващо отношение към изложените мостри, неосъществени продажби на хотелски вериги/ и съставения доклад от оценител. Допълнително е извършена насрещна проверка на оценителя, както и са събрани данни от ОД МВР за влизания/излизания от страната на лицата, фигуриращи в съставените по повод обезценката документи.

Обезценените стоки били с балансова стойност 288 022,16 лева, като нетната реализируема стойност била в общ размер на 28 726,94 лева, а обезценката – 259 282,61 лева, т.е. имало значително обезценяване, до 90% от отчетната стойност. Не били представени снимки на всички артикули, а само неясни такива общо 32 броя без достоверна дата и час на възпроизвеждане. Липсвали данни за номенклатурни номера на артикулите, а номенклатурни номера на стоки, вписани в протоколите за преоценка, липсвали в инвентаризационните описи. Органите по приходите намират и че има протоворечие между представения доклад за преоценка на стоки от оценителя от 07.04.2022г. и назначената комисия за преоценка на стоки на 30.05.2022г., а и членовете на тази комисия не притежавали оценителски знания и квалификация за определяне на пазарни цени. Отчетено било от проверяващите и че извършената на 31.05.2022г. продажба била регистрирана в 22,14ч., а приложената справка за реализирани продажби се състояла от 9 страници с информация за 168 различни артикули, което било кратък времеви период с оглед извличането на данни.

При проведеното административно обжалване в Решение №333/29.08.2023г. е повторена установената фактическа страна, както и са направени изводи относно приложението на чл.6, ал.3, т.1-3 от ЗДДС. Приема се за недоказано реалното извършване на доставки, но при безспорното отделяне на стоките от патримониума на предприятието /отписани счетоводно от сметка 304 Стоки и ненамерени при фактическото преброяване/, и при упражнено право на данъчен кредит по фактурите за придобиване, то е направен извод за наличие на особен случай за определяне на данъчна основа съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1 във вр. с чл.6, ал.3 от ЗДДС, при е което е дължим ДДС в размер, определен върху цената на придобиване на процесните стоки, а така е и потвърден съставеният ревизионен акт.

За да оспори констатациите в ревизионното производство, жалбоподателят ангажира в съдебното производство допълнително доказателства чрез разпит на Н. Л. – счетоводител на дружеството, Х. Х. - баща на управителя на дружеството и брат на съдружника [населено място], както и на оценителя инж.А. Ж.. Св.Л. дава показания, че от март 2022г. знае за налична стока, която не можела да се реализира и подробно разяснява проведената процедура за обезценяване на стоките. Св.Х. дава показания, че работел във фирмата и по процесното време бил непрекъснато там, а синът му бил в Мексико и затова той го подписал на писмото от 01.04.2022г., но преди това го бил уведомил по телефона. Сестра му също не била в България, но винаги в тези случаи той се обаждал, защото били роднини и така съгласували. Стоката била взета от лица с големи микробуси. Оценителят Ж. си спомня за извършената преоценка и че стоките били в увреден вид, като прегледала всички, но не било вменено да прави снимки и затова само онагледила с представените снимки като извадка. Ангажираната съдебносчетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и в съответствие с разпоредбите на ЗДДС, НСС и сметкоплан, като от счетоводна гледна точка операциите били правилни. Осчетоводени били продажбите на 31.05.2022г. и на 01.06.2022г. – като продадени в брой, за което са и приложените фискални бонове, парите постъпили в касата на дружеството.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи относно основателността на жалбата:

Спорният въпрос в настоящото производство е за действителното извършване на процесните доставки по посочените 4 бр. фискални бонове и дали при липсата на реалност на доставките следва да се счита, че стоките са „останали в разпореждане“, поради което се прилага разпоредбата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС /конкретизирана хипотеза само в ревизионния акт, но не и в Решение №333/29.08.2023г./.

Съгласно чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. В настоящия случай няма твърдения относно наличие на безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица – т.2 на ал.3, чл.6, или изпращане/транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната до територията на друга държава членка – т.3. От фактическите твърдения на органа по приходи може да се направи извод за наличието на хипотезата „предоставяне на стоката за лично ползване“, като се изключи хипотезата на отделяне и употреба. Доколкото няма твърдения за създаден нов предмет на доставката, различен от този, за който данъчнозадълженото лице е ползвало данъчен кредит, то не следва да се обсъжда хипотезата, в която има отделяне на стоката. Така е и относно другата предвидена в чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС хипотеза относно предоставяне на стоката за употреба, тъй като процесните вещи не са потребими. Изрично в РА се сочи, че стоките са останали в разпореждане на ревизираното дружество за „лични нужди“, т.е. органът по приходи приема наличието на предоставяне на стоката за лично ползване. Но напълно неясно в настоящия случая остава това за кого се приема, че е ползвателят на стоката, тъй като от органа е посочено, че това е „ревизираното дружество“, но и в изложението е направен и извод при обсъждане на механизма за избягване на начисляване на дължимия ДДС за стоки, които са изведени от патримониума на дружеството, че „… с тях са се разпоредили собствениците на дружеството….“ /стр.22 от РА /. Неясно е и в какво се изразява предоставянето на обезценените стоки за лично ползване, като в тази насока няма изложение на факти, включително и относно това дали е осъществено ползването. Още повече, че самите стоки не са установени в наличност, а и няма никакви твърдения и доказателства относно осъществено ли е личното ползване – било преди сделките, оформени с четири фискални бона на 31.05. и 01.06.2022г. или след това. Именно относно реалността на последните сделки са всички ангажирани доказателства и направени изводи, но не и по отношение на предоставяне на стоките за лично ползване по смисъла на чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС. Твърденията и доказателствата за липса на реална сделка по отношение на обезценените стоки не водят към пряк извод относно доказване на предоставянето на стоката за лично ползване, още повече – налично е противоречие в изложението на органа относно ползвателя по чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС. В този смисъл няма въведени твърдения относно относимите факти, както и не е проведено пълно доказване на елементите от състава на чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС, като така следва да се приеме наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания административен акт и той бъде отменен.

При крайния извод за основателност на жалбата, то ответникът дължи заплащане на направените в производството разноски – 50 лева за д.т., 1000,00 лева за вещо лице и 3000,00 лева – за възнаграждение на адвокат, като следва да се има предвид, че последното е определено под минимума съобразно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнагражедния.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №333/29.08.2023г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София, да заплати на ООД Соникс М – Хасково, ЕИК *********, направените разноски в общ размер 4050,00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.