Р Е Ш Е Н И Е
№
260603 / 16.04.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6506 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М.Т.К. и М.Г.Н., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на Н.Г.Г., Д.Г.Х. и Г.Г.Г., че наследодателят на ответниците - Г.Н.Г.,***, поч. на 25.08.2019 год., е извършил престъпления по чл.315, ал.2 вр. с чл.309, ал.1 от НК, като на 20.08.2013 год., в гр.Бургас, чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30000 лв., склонил първата ищца да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30000 лв., със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 год. го употребил по гр.д. № 69/2015 год. на БОС, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер, както и че на същата дата - 20.08.2013 год., в гр.Бургас, чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30000 лв., склонил втората ищца да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30000 лв., със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 год. го употребил по гр.д. № 69/2015 год. на БОС, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер.
Според направеното уточнение на исковата молба, ищците извеждат правния си интерес от възможността, предвидена с чл.303 от ГПК - отмяна на решението, постановено по горното дело на БОС, поради невъзможността да се проведе наказателно производство за визираните престъпни обстоятелства.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.124, ал.5 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими (така Р-462-2012-IV г.о.; О-267-2014-I г.о.; О-341-2017-IV г.о.). В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищците и лично от ищцата К., които молят за уважаването им и присъждане на разноски. Ангажират доказателства.
Процесуалният
представител на ответниците оспорва основателността на исковете по съображения,
подробно развити в отговора на исковата молба.
Бургаският районен съд, след като обсъди наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение по т.д. № 69/2015 год. на БОС (потвърдено от БАС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС), ответниците М.К. и М.Н. - тук ищци, са осъдени да върнат на Г.Г. - ищец и наследодател на настоящите ответници, сумите от по 30000 лв. всяка, с които са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане.
На 11.02.2015 год. М.К. и М.Н. са депозирали пред БРП жалба, сигнализирайки за извършено от Г. престъпление от общ характер спрямо тях. Образувано е досъдебно производство и на Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.315, ал.2 вр. с чл.309, ал.1 от НК, а на 27.05.2019 год. е внесен обвинителен акт в БРС, по който е образувано н.о.х.д. № 2123 / 2019 год. Поради смърт на дееца и съгл. чл.24, ал.1, т.4 вр. с чл.250, ал.1, т.1 от НПК, на 12.09.2019 год. наказателното производство е прекратено.
По делото е приложено т.д. № 69/2015 год. на БОС, съдържащо процесните разписки. Същите са без видими поправки, добавки или зачертавания и страните не спорят, че подписите върху тях са положени от ищците. В кориците на посоченото дело се съдържат решенията, постановени по гр.д. № 1676/2013 год. на СГС и по в.гр.д. № 1958/2014 год. на САС, като с последното им е присъдено обезщетение от по 60000 лв. По двете дела ищците са били представлявани от Г.Г. с пълномощни, дадени му на 20.08.2013 год. с нотариална заверка на подписите, до извършеното от тях оттегляне на пълномощните, след обявяване на делото на САС за решаване.
Страните не спорят, че така присъдените обезщетения са изплатени по банков път, лично на ищците.
Доколкото, макар и неясно и разнопосочно да се твърди в исковата молба какви точно са измамливите действия, покриващи от обективна страна белезите на престъплението по чл.315, ал.2 вр. с чл.309, ал.1 от НК, вкл. че са извършени и чрез ползване на бланкетен подпис (положен върху празен лист), е назначено криминалистическо изследване на двете разписки от вещо лице. Заключението на същото е, че изследваните документи (с недостатъчна сигурност за разписката от К.) са изготвени на компютър, отпечатани са на принтер, след което са подписани. Съвокупно с тези две разписки са изследвани още две, със същите издатели, но за суми от по 10000 лв., за които няма спор да са получени, а после върнати от ищците на ответника.
Тези суми от по 10000 лв. ищците са върнали на 22.01.2015 год. - едва след получаване на исковата молба, по която е образувано т.д. № 69/2015 год. на БОС.
Що се отнася до другите, поддържани от ищците измамливи действия, са изслушани свидетелите За., П. и С..
Според първата свидетелка - дъщеря на ищцата К., майка й и баба й са упълномощили Г. да ги представлява във връзка с обезщетение за смъртта на техен близък родственик, като получили от него само по 10000 лв., знаейки че това е изплатеното застрахователно обезщетение. По-късно узнали за присъдено им такова в по-висок размер, като оттеглили пълномощното си от Г. и преупълномощения от него адвокат и присъденото им в по-висок размер обезщетение било преведено по банковите им сметки. На Г. върнали получените от него суми от по 10000 лв., но той продължавал да претендира оснаналите по 30000 лв. от всяка, а чичо й - брат на майка й, който също получил обезщетение, доброволно върнал всичките 40000 лв.
Св.П. е категоричен, че заедно със сестра си - ищцата К., е присъствал на среща с Г., от когото получил 10000 лв., като първоначално не знаел какви пари е получила сестра му, но са знаели за заведено дело срещу застрахователя. Подписали и документи, за които не знаел какви са, понеже имали доверие на Г.. Впоследствие разбрал, че тримата са получили по 10000 лв., а присъденото обезщетение било в доста по-висок размер, както и че са имали уговорка с Г. да му дадат 50 % от присъденото обезщетение. Свидетелят изпълнил уговорката, затова му дал 40000 лв., в т.ч. получените първоначално 10000 лв.
От показанията на св.С. става ясно, че тя е присъствала и изготвила три разписки за по 30000 лв., но не и за суми от 10000 лв. За сумите от по 30000 лв. знае, че са предадени на ищците по уговорка с Г., като предполагаемо обезщетение, което съдът би присъдил за смъртта на техен близък, като първата ищца е знаела за вече образувано пред СГС дело и при предаването на парите е снабдила Г. с пълномощно за представителство пред съда и застрахователя.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
При все, че върху ищците бе възложена доказателствената тежест да установят пълно и главно, от обективна и субективна страна, престъпния състав, за който се твърди да е бил осъществен от наследодателя на ответниците, това не бе сторено.
Първо - няма спор, че автори на разписките за получени суми са двете ищци. Това е установено и по т.д. № 69/2015 год., обусловило осъдителното решение по същото. И не само - ищцовото твърдение, че подписали празен бял лист, макар да е извън престъпния състав, подлежащ на обсъждане тук - чл.315, ал.1 от НК (престъплението предмет на настоящото дело е по ал.2 от същата разпоредба), освен че остана недоказано, се опровергава от заключението на вещото лице - криминалист, изследвало съставените от двете ищци разписки за сумите от по 30000 лв. Тъкмо заради твърдяното от ищците изпълнително деяние - кражба на подпис, а не използване на бланкетно подписан документ, съдът не е уважил искането на ищците за повторна документна експертиза, и то по посочен от страната способ.
Второ - недоказани останаха и твърдените от ищците измамливи действия, в т.ч. представянето на множество доументи за подпис „ан блок“ и склоняването на ищците да подпишат и въпросните разписки, които са основната част от обективните признаци на престъпния състав по чл.315, ал.2 вр. с чл.309, ал.1 от НК.
В тази връзка следва да се каже, че ангажираните гласни доказателства не носят данни за осъществени от Г. измамливи действия. Освен това същите изхождат от заинтересувани лица – З., която е дъщеря на ищцата К. и св.П. - брат на първата ищца и син на втората и се ценят съгл. чл.172 от ГПК. Впрочем, показанията на последния биха могли да се кредитират в частта им, съдържаща неблагоприятни за ищците факти - досежно съществуваща уговорка с Г. за заплащане на половината от полученото застрахователно обезщетение, както и за знанието (противно на твърдяното от тях), че вече има заведено дело и упълномощаването на Г. да ги представлява по същото, но това в никакъв случай не обслужва застъпената от ищците теза, а напротив. Още повече, че с тези показания се домогват недопустимо, в разрез със забраната на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, да опровергаят съдържанието на изходящи от тях документи.
Не следва да се кредитират и показанията на св.С., т.к. нейните показания са изолирани от останалия доказателствен материал и са базирани на твърдени „случайни“ съвпадения, което оставя у настоящия състав съмнение за достоверността им.
Само за пълнота - това, че ищците, грамотни и пълнолетни лица, са подписали множество документи, без да са се запознали със съдържанието им, било и поради предоверяване, само по себе си не е достатъчно, за да се вмени във вина на представящия документите за подпис, освен в хипотезата на чл.209, ал.2 от НК, която тук не подлежи на коментар. Отделен е и въпросът доколко подобна постъпка е морална, ако и да не покрива състав на престъпление.
И накрая - съставените разписки могат съвсем логично да се поставят във връзка с евентуалната уговорка между Г. и ищците да получат от него обезщетението в аванс, а той да си възстанови платеното от застрахователя, за която има множество, макар и косвени доказателства в приложените т.д. № 69/2015 год. на БОС и н.о.х.д. № 2123 / 2019 год. и която конструкция, за разлика от вътрешно противоречивата и непоследователна теза на ищците (вероятно поради избирателно изнасяне на изгодни факти), е значително по-правдоподобна и житейски оправдана. Индиции за това се извеждат от факта, че св.П., оттегляйки пълномощното си от адв.Г. и получавайки присъдената му сума, е върнал на последния не 10000 лв. или друга сума, а точно 40000 лв. (10000 лв. + 30000 лв.), т.е. е върнал получените суми, за които са подписани разписки, както и от факта, че ищците, макар да са платили на Г. адвокатския хонорар, допълнително са му върнали и сумите от по 10000 лв., но не когато са им превели обезщетенията, а едва след връчване на преписите от исковата молба по т.д. № 69/2015 год. на БОС.
Ето
защо, предявените искове следва да се отхвърлят, като на
ответниците, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 500
лв.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Т.К., ЕГН - ********** и М.Г.Н., ЕГН - **********, двете с адрес: ***, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на Н.Г.Г., ЕГН - **********, Д.Г.Х., ЕГН - ********** и Г.Г.Г., ЕГН - **********, тримата с адрес: ***, че наследодателят на ответниците - Г.Н.Г.,***, поч. на 25.08.2019 год., е извършил престъпления по чл.315, ал.2 вр. с чл.309, ал.1 от НК, като:
- на 20.08.2013 год., в гр.Бургас, чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30000 лв., склонил първата ищца да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30000 лв., със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 год. го употребил по гр.д. № 69/2015 год. на БОС, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер;
- на същата дата - 20.08.2013 год., в гр.Бургас, чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30000 лв., склонил втората ищца да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30000 лв., със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 год. го употребил по гр.д. № 69/2015 год. на БОС, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер.
ОСЪЖДА М.Т.К. и М.Г.Н. да заплатят на Н.Г.Г., Д.Г.Х. и Г.Г.Г. деловодни разноски в общ размер на 1500 лв. или по 500 лв. на всеки от ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:.......(П).......
Вярно с оригинала!
ММ