Р Е Ш Е Н И Е № 337
18.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО
заседание на единадесети юни , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д*** ,като разгледа докладваното от
съдия БОЙЧЕВА ,
административно дело№238/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.13,ал.2
от Закона за социално подпомагане /ЗСП/,във връзка с чл.12,ал.6 във връзка с
ал.1и ал.2 от Правилника за приложение на закона за социално подпомагане/ППЗСП/,
във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.В.П. *** против Заповед№
ЗСП/Д-М-Л/10/ от 10.04.2018г. на директора на ДСП-Лом ,с която е прекратена
месечната социална помощ по чл.9 от ППЗСП на жалбоподателя за срок от
2г.,считано от 01.03.2018г.,поради повторен отказ на жалбоподателя да полага
обществено-полезен труд,потвърдена с Решение№12-РД06-0017 от 26.04.2018г. на
директора на РД „СП“-Монтана. В жалбата си твърди ,че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна и иска нейната отмяна,а
в съдебно заседание иска да се отмени заповедта
на директора на Д„СП”-Лом ,потвърдена с решението
на директора на РД „СП”-Монтана,като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – директора на дирекция”Социално
подпомагане”-Лом се явява лично и с юрк.Димитров ,като иска да се потвърди заповедта
,като правилна и законосъобразна,по подробно изложени съображения.
Административният съд,след
преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени
доказателства,установи следното:
Жалбата е допустима ,като
подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК/видно от обратната
разписка за връчване на решението на директора на РД”СП”-Монтана на
жалбоподателя лично на 30.04.2018г. на л.11 от делото и депозираната жалба чрез административния орган до съда на 04.05.2018г./.Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са
следните:
От данните по делото се установява,че жалбоподателя е неженен,безработен
с регистрация в ДБТ-Лом под№115192/20.09.2017г/видно от служебна бележка на
л.27/.,като с молба-декларация, вх.№ЗСП/Д-М-Л/6396 от 03.10.2017г.до директора на ДСП-Лом/л.66/ е
поискал подпомагане с месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.В отговор
,директорът на ДСП-Лом е издал заповед№ЗСП/Д-М-Л/6396 от 27.10.2017г./л.64/,с
която му е отпуснал месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на
47,45лв.,считано от 01.10.2017г.През м. ноември 2017г. жалбоподателят не е
отработил дължимите 14дни обществено-полезен труд ,за което има издадена
служебна бележка/на л. 76/.Издадена му е заповед№ЗСП/Д-М-Л/6396 от
01.12.2017г.от директора на ДСП-Лом ,с която помощта е спряна за срок от 2
месеца ,на основание чл.12,ал.5 от ППЗСП.Заповедта е изпратена за връчване на
лицето с писмо с обратна разписка,непотърсена от него.С ново
заявление-декларация, вх.№ЗСП/Д-М-Л/10/ от 03.01.2018г. жалбоподателя е поискал
отново месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП ,като помощ му е отпусната със заповед№ЗСП/Д-М-Л/10/
от 19.01.2018г. на директора на ДСП-Лом/л.45/.На 08.02.2018г. е сключен договор между община Лом и ДСП-Лом /на л.37/
за сътрудничество по прилагане на разпоредбите на чл.12,ал.1 от ППЗСП при
реализирането на програми за предоставяне на социални услуги ,като с него
община Лом се е съгласила да предложи на ДСП-Лом Програма за извършване на
обществено-полезни дейности по обекти от лицата, имащи право на месечна
социална помощ.С декларация/л.44/ жалбоподателят е уведомен ,че е длъжен да
посещава общината и полага обшествено-полезен труд 14 дни всеки месец ,за който
е получавал помощ по чл.9 от ППЗСП ,но въпреки подписаната декларация ,същият е
получавал помощта ,без да се е явил в
общината нито веднъж. През м.март 2018г.жалбоподателя отново не е упражнил
обществено-полезен труд ,за което е издадена и служебна бележка/на л.77/.Със
заповед№ ЗСП/Д-М-Л/10/ от 10.04.2018г. на директора на ДСП-Лом , е прекратена
месечната социална помощ по чл.9 от ППЗСП на жалбоподателя за срок от
2г.,считано от 01.03.2018г.,поради повторен отказ да полага обществено-полезен
труд,потвърдена с Решение№12-РД06-0017 от 26.04.2018г.на директора на РД
„СП“-Монтана.Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
доказателствата по делото и не е спорна между страните.
На
основание чл.145,ал.2 ,т.1от АПК ,предмет на настоящето производство е
първоначалният индивидуален административен акт-заповедта на директора на
дирекция”СП”-Лом, потвърдена с решението на директора на РД”СП”-Монтана.
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Заповедта е издадена от
компетентен орган ,при спазване изискванията на 32,ал.1 от ППЗСП,където изрично
е записано, че Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на
упълномощено от него длъжностно лице.Настоящата заповед е подписана лично от директора
на Д „СП“-Лом-Х*** А*** ,при което съдът приема ,че заповедта е издадена
от компетентен орган ,оправомощен да издава заповеди по чл.12,ал.6 от ППЗСП.
Заповедта е и мотивирана,посочени са в нея фактическите
и правни основания за издаването й,а именно нарушение на разпоредбата на чл.12,ал.6
от ППЗСП-лицето да е отказало да положи
обществено-полезен труд и този отказ да е за втори път.В този смисъл заповедта
е мотивирана,съгласно чл.59,ал.2,т.4 АПК.
По
отношение спазване на процесуалния и материалния закон съдът намира следното. Не
се оспорва по делото ,че жалбоподателя е
регистриран в Дирекция "Бюро по
труда"-Лом като безработно лице/видно от служебна бележка на л.27/и е
отговарял на предпоставките за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от
ППЗСП ,за което му е отпусната такава ,въз основа на подадена от него молба -
декларация . Следователно за него са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1
и ал. 2 от ППЗСП. Съгласно тези норми
безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл.
9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално
подпомагане, задължително полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4
часа дневно по организирани програми за предоставяне на социални услуги,
екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените
места и други програми за общественополезни дейности.
Съгласно чл. 12,
ал. 5 и ал.
6 от ППЗСП, при отказ на лицата за полагане на общественополезен труд месечната
помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е
направен отказът, а при повторен отказ за полагане на общественополезен труд,
независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата се прекратява за
срок две години.
В конкретния случай е приложена разпоредбата
на чл. 12, ал.
6 от ППЗСП, която съдържа в хипотезата си два релевантни факта, а именно:
лицето, на което е отпусната помощта да е отказало да полага обществено полезен
труд и този негов отказ да е втори по ред.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото
безспорно бе доказано от административния орган, че жалбоподателя двукратно е
отказал ежемесечно полагане на обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4
часа дневно. Такъв първи отказ от полагане на обществено полезен труд е
безспорно установен видно от приложената по делото служебна бележка / л.76/ и заповед
№ЗСП/Д-М-Л/6396 от 01.12.2017г., с която е спряна отпуснатата месечна помощ по
чл. 9 от ППЗСП на жалбоподателя, за срок от 2месеца ,поради отказ от полагане
на обществено полезен труд, за месец ноември 2017г. С констативен протокол от
05.12.2017г.социални работници при ДСП-Лом са посетили адреса на жалбоподателя
с цел връчване на заповедта за спиране
на помощта ,но не го намерили ,при което изпратили същата с писмо с обратна
разписка,която се е върнала с отбелязване „непотърсена“/на л.59/. За нея обаче
лицето е узнало още при спиране на помощта през ноември 2017г.,в отговор на
възраженията му в съдебно заседание ,че не е бил уведомен къде и кога да полага
помощта.Дори и да не му е била връчена до този момент ,то същото е узнало за
нея най-късно при подаване на новата молба-декларация на 03.01.2018г., и е
могло да я обжалва ,но не го е сторило.За това и съдът намира ,че е преклудиран
срокът за нейното обжалване и неоснователно жалбоподателя претендира ,че
заповедта не му е изрично връчвана и че той е щял да я обжалва.След като са
минали повече от 5 месеца от узнаване за нейното съществуване ,по разбиране на
съда ,същата е влязла в сила.Затова и е послужила като основание за издаване на
оспорената в настоящето производство заповед,с която е прекратена за 2 години
помощта на лицето ,поради повторен отказ от полагане на обществено –полезен
труд,видно от служебна бележка на л.77 през м.март 2018г..Обстоятелствата,че
лицето е търсено от социални работници при ДСП-Лом за връчване на заповедта за
спиране на помощта и за това ,че е знаело ,че следва да се явява ежемесечно в
община Лом за полагане на обществено-полезен труд се установиха и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели И*** и Е*** ,които съдът кредитира ,като обективни и
в унисон с останалите доказателства по делото.
Съдът намира, че при постановяване на оспорената
заповед административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая, от които да се направи обоснован извод, че е налице
повторен отказ от полагане на обществено полезен труд. Безспорно се установи по
делото, че лицето не е полагало обществено-полезен труд за нито един от
месеците ,в които е получавал месечна помощ/месеците ноември 2017г.,януари
2018г.,февруари 2018г./ въпреки ,че е подписал декларация/на л.44/ ,че следва да
се явява всеки месец в Община Лом и да полага 14 дни обществено-полезен труд по
програми на общината. Приложени са 2 служебни бележки на община Лом до ДСП-Лом/на
л.76 и л.77/,от които е видно ,че жалбоподателя не е полагал такъв труд и за
ноември 2017г и през м. март 2018г.,тоест изпълнени са предпоставките на
чл.12,ал.6 от ППЗСП за издаване на оспорената заповед- лицето, на което е
отпусната помощта да е отказало да полага обществено полезен труд и този негов
отказ да е втори по ред.И двете служебни бележки не са оспорени от
жалбоподателя,по отношение на тяхната автентичност или съдържание, поради което
съдът ги възприема като годни доказателствени средства, удостоверяващи
обстоятелството за неположения труд.
По делото не са представени други
доказателства, от които може да се направи извод за наличие на положен от
жалбоподателя обществено полезен труд и за останалите месеци ,в които е
получавал месечна социална помощ,поради което това обстоятелство съдът намира
за доказано.Доказано е и ,че неполагането на обществено-полезния труд е за
втори път/първия- през м. ноември 2017г. и втория –през м. март
2018г./.Безспорно е и ,че жалбоподателя ,въпреки че е подписал декларация за
мястото, където следва да се яви в общината за полагане на труда ,не се е явявал
,а твърди ,че не е знаел и е чакал да
бъде известен с нарочен акт. И двата факта, а именно лицето да е отказало да
полага обществено полезен труд и този негов отказ да е втори по ред, бяха
безспорно доказани по делото, като нито се твърди, нито се представят от страна
на жалбоподателя доказателства за наличието на обстоятелства, които изключват
прилагането на изискването по чл. 12, ал. 1 и ал.
2 от ППЗСП за ежемесечно полагане на общественополезен труд за срок от 14 дни
по 4 часа дневно, което изискване жалбоподателят двукратно не е спазил.
Следователно оспорената заповед е издадена при правилно приложение на
относимата за случая законова разпоредба и в съответствие с целта на закона. ./в
т.см Р. по адм.д.№9104/15г. на ВАС/.
В хода на извършената служебна проверка съдът
констатира, че са спазени и останалите изисквания за законосъобразност на
административния акт - предмет на съдебен контрол. Актът е издаден от
компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на
процесуалноправните разпоредби за издаването му - посочени са фактическите и
правни основания за издаването му, както и същият е съобразен с целта на
закона. Не са налице основанията за отмяна по чл. 146,т.1-5 от АПК, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена.Водим от гореизложеното
административния съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.П. *** против Заповед№ ЗСП/Д-М-Л/10/ от
10.04.2018г. на директора на ДСП-Лом ,с която е прекратена месечната социална
помощ по чл.9 от ППЗСП на жалбоподателя за срок от 2г.,считано от
01.03.2018г.,поради повторен отказ да полага обществено-полезен труд,потвърдена
с Решение№12-РД06-0017 от 26.04.2018г.на директора на РД „СП“-Монтана,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: