МОТИВИ по НОХД №830/2017 год. По описа на ОС-Хасково
С
обвинителен акт Хасковска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против
подсъдимите Д.Б.А. *** и Д.Г.Х., ***, родом от гр.Л., обл.***** затова, че на 23.VII.2017 год. в гр.Хасково в
съучастие помежду си като съизвършители отнели чужди движими вещи, собственост
на Д.Н.Д. и З.Е.Д.,***, а именно –сумата от 1 442.23 лв., 1 бр. чанта за документи, 1 бр. бяло, кожено
портмоне, 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ *****, 2 бр. секретни ключа, 1 бр. чип за достъп,
1 бр. ключодържател с отварачка, всички на обща стойност 1 497.85 лв. от
владението на Д.Н.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила /дърпане на чанта и на банкнота с номинал от 50 лв./
спрямо същия и деянието е било извършено при условията на опасен рецидив за
подс.Д.Б.А.– престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.
1 б. „а” и б. „б” и вр. чл.20 ал.2 от НК за подс.Д.Б.А. и по чл. 198 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК за подс.Д.Х.Г..
Подсъдимите
заявяват пред съда, че желаят да се проведе съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 370 и сл. от НПК и то при условията на чл. 371, т. 2 от съшия, като се
признават за виновни по така предявеното им обвинение, заявяват, че признават
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават
съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите. Декларират също
така съгласие самопризнанието им и всички събрани на досъдебното производство
доказателства да се ползват при постановяване на присъдата.
В
обвинителната си реч прокурорът пледира, че обвинението е доказано по
безспорен, категоричен и несъмнен начин съобразно дадената по обвинителния акт
правна квалификация на деянието на всеки от подсъдимите. Пледира за осъдителна
присъда. Досежно наказанието, за подс.Д.А. намира, че същото следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства /съдействие на разследващите
органи и съда за разкриване на обективната истина, неголям интензитет на
приложената спрямо пострадалия принуда, изразените разкаяние и съжаление за
стореното/ над отегчаващите /лоши
характеристични данни, обременено съдебно минало/ като дава становище за
налагане на „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, като по реда на чл.58а
ал.1 от НК същият се редуцира на 4 години, а за подс.Д.Г. намира, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства /всички, отчетени при подс.А., както и напреднала възраст,
влошено здравословно състояние, обстоятелството, че не се е облагодетелствал от
противозаконно отнетото/, поради което приема основание за приложение на чл.55
от НК и налагане на „лишаване от свобода“ за срок от 1 – 1,5 години
Пострадалите
от престъплението – свид.Д.Н.Д. и З.Е.Д. не се явяват, но чрез чрез повереника
си адв.Н. отправят надлежно и в срок искания за конституиране като частни
обвинители и граждански ищци, предовно призовани и не отправят искане за участие
в наказателния процес като частни обвинители или граждански ищци, които съдът
уважи, като прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск за обезщетение на причинени от престъплението имуществени вреди
в размер на 1 497.80 лв. Повереникът им пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им бъдат наложени
справедливи наказания, а предявеният граждански иск да бъде уважен до размер от
1 450 лв.
Защитникът
на подс.Д.А. – адв.С. пледира за налагане на наказание в минималния, предвиден
от закона за престъплението, в което е обвинен размер от 5 години и намаляването
му с 1/3, като акцентира на оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина и на декларираното
желание да възстанови причинените вреди.
Защитникът на
подс.Д.Г. – адв.Л. се спира на всяко от многобройните смекчаващи обстоятелства и
изразява становище за наличие на законни основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подс.
Д.Б.А. е на **** год. родом от гр. *****, живущ ***, ***, ***, *****, ***, не е
работил постоянно, не притежава някаква професионална квалификация, нито полага
усилия да си намери работа и осигурява средства за материална издръжка чрез
полагане на труд. С лоши, отрицателни лични характеристични данни. От
фактическо съжителство на семейни начала има едно дете **** - годишна възраст.
Към момента на извършване на настоящото деяние имал връзка със свид.М. Д. от ****,
община *****.
Подс.Д.Х.Г. е
на ***** год., родом от гр.Л., от години живее ***. ***, ****, грамотен със ****
образование. Търси и спорадично намира някаква работа, за последно работил във
фирма „*****“. Никога не е имал семейство, нито е живял във фактическо съжителство.
С противоречиви характеристични данни – също е многократно осъждан, но за
последен път през 2008 год., полага усилия да осигурява прехраната си с труд.
Пострадалият Д.Н.Д.
е на *** год., **** от гр.*****.
Двамата
подсъдими се познавали от затвора, където изтърпявали по едно и също време
наказание „лишаване от свобода“, откъдето подс.Г. бил освободен през м.юни 2009
год. – неговото последно осъждане.
На 22.VII.2017 год. двамата се
срещнали в *****. Тъй като подс.Г. бил бездомник, а подс.А. живеел при свид.Д.
в с.****, той поканил подс.Г. да пренощува при него. На следващия ден 23.VII.2017 год. /неделя/
двамата се отправили обратно за *****. Нямали никакви пари и пътували пеша и на
автостоп. Като стигнали в града, отишли на Книжния пазар. Там държал маса
свид.А. Д., който редовно давал на подс.Г. по 2 – 5 лв., а в замяна подсъдимият
понякога му помагал с пренасянето на стока. Около 10:30 часа на пазара работела
единствено масата на свид.Д., който дал на подс.Г. 5 лв.
На същата дата
около 10:00 часа пострадалият Д. се отправил пешком от дома си на ул.“**“ в *****
към центъра на града с намерение да закупи лекарства от аптека „***“ срещу
сградата на общината. Разстоянието е
сравнително далечно, свидетелят е възрастен мъж, а по пътя с отбивал и в
други магазини. Така след 10:30 часа, идвайки по ул.“О. П.“, той прекосил
района на Книжния пазар, за да се насочи към аптеката. Забелязал, че работи само
една маса, но подсъдимите в този момент не били край нея, а на другия край на
пазара. Не им обърнал внимание, макар пътят му да минавал край тях. Малко преди
да напусне района на пазара, тъкмо когато ги наближил, решил да извади от
чантата си една банкнота от 50 лв., която да приготви за предстоящото
пазаруване в аптеката.
Пострадалият
носел черна, платнена чанта, в която имал множество документи като карта за
безплатно пътуване за градския транспорт, визитки, справки за имот от Общинска
служба по земеделие и др. Там държал и мобилния си телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ
***** и СИМ – карта с номер **** на „Виваком“, два броя секретни ключове и чип
за достъп с номер****, поставени на
черен ключодържател с прилежаща отварачка за бутилки и бяло портмоне от
изкуствена кожа, в което държал монети на обща стойност 7.23 лв. Освен това в
чантата носел и голяма сума пари на обща стойност 1 485 лв., която била
съпружеска имуществена общност на него и съпругата му свид.З.Д.. Парите не били
на едно място, а разпределени, както следва: 300 лв. в купюри от по 50 лв. – в
хартиен плик, 400 лв. също в купюри от по 50 лв. – в джоб на чантата, 600 лв. –
в банкноти от различни купюри – в друг, външен джоб на чантата и 185 лв. в
банкноти от различни купюри – извън плика, от които именно извадил една
банкнота от 50 лв. и я взел в ръце.
Подсъдимите
възприели както наближаването на пострадалия, така и действията му, преценили,
че в чантата може да има още пари и решили да го нападнат и му я отнемат.
Въпреки обедния час и неделния ден, наоколо нямало никакви хора. Предварително
се уговорили след деянието да се разделят, като побягнат в различни посоки, и
по-късно да се срещнат на Промишления пазар. Пострадалият посягал да постави
банкнотата в джоба на ризата си, дължейки я сгъната на две в ръка, когато подс.Г.
се насочил към него и сграбчил ръката му. Свид.Д. стиснал здраво банкнотата и
не я пуснал, въпреки, че подс.Г. дърпал силно. Тогава към нападението се
присъединил подс.А., който започнал да дърпа чантата от лявата му ръка.
Атакуван от двама, възрастният мъж не успял да задържи чантата, подс.А. я
изтръгнал от ръцете му и побягнал по ул.“Б.“ в посока към бул.“Б.“ покрай
реката. Подс.Г. се отказал от борбата за банкнотата от 50 лв., пуснал ръката на
пострадалия и на свой ред побягнал в друга посока – покрай бившето кино „К.“
към площад „О.“. При това преминал тичешком покрай пицария „А.“ и бил забелязан
от свид.Й. А., работник в същата, който бил излязъл на тротоара да пуши. Този
свидетел дочул и викове за помощ от посока, обратна на тази, от която дошъл
подс.Г., насочил се към Книжния пазар и стигнал до пострадалия, който му
разказал какво се е случило. Подс.Г. обаче вече се бил изтеглил през паркинга
пред сградата на общината по ул.“М. М.“, а оттам към паркинга над реката, като
пътьом бил заснет от множество охранителни камери.
Подс.А.
отказал да спази уговорката с подс.Г. и да раздели плячката с него. Вместо към
промишления пазар, се отправил към Автогарата. По пътя си, на ул.“13-ти март“
извадил и взел от чантата на свид.Д. банкнотите на стойност 1 435 лв.,
бялото кожено портмоне със 7.23 лв. на монети, ключодържателя с ключовете и
чипа за достъп и телефонния апарат „Нокиа“ с ИМЕИ *****, след която я захвърлил
заедно със СИМ – картата от телефона с номер ***** на „Виваком“. После заминал за гр.Харманли. С ограбените
пари си купил нови дрехи, обувки, чанта. През следващите дни най-напред отишъл
в Свиленград, където проиграл една част от парите в казино, останалите обменил
в евро и прекарал няколко дни в Гърция, докато да похарчи всичко.
По молба на
пострадалия свид.Й. А. се обадил на тел.112 и разказал за случилото се. На местопрестъплението
били изпратени полицейски служители – свидетелите П. П. и К. К.. Същите
отвели свид.Д. в полицейското
управление, където с негов разпит започнало ДП по реда на чл.212 ал.2 от НПК. Междувременно
захвърлените от подс.А. *** чанта с документи и лични вещи /с изключение на
ограбеното/ били открити от свид.М. Б., която по-късно ги предала с протокол за
доброволно предаване на разследващия орган.
Със заключение
на назначена на ДП стоково – оценъчна експертиза е установена стойността на
ограбените от пострадалия вещи заедно със сумата от 7.23 лв. на монети в
портмонето – общо 62.85 лв. Ограбената парична сума възлиза на 1 435 лв.,
тъй като банкнотата от 50 лв. е останала у него. Така общата стойност на
предмета на престъплението се оценява на 1 497.85 лв., от които
невъзстановена е паричната сума в размер на 1 435 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите
Д.Д., Й. А., М. Б., П. П., К. К., З.Д., М. Д., В. Р., депозирани на ДП,
заключенията на назначените видео техническа и лицево – идентификационна
експертизи, протоколите от извършените действия по разследването и другите
писмени документи, събрани на ДП.
Чрез
заключение на назначена на ДП съдебно – психиатрична експертиза е установено,
че подс.Д.Г. страда от личностово разстройство с елементи на емоционална
нестабилност и дисоциалност, което не е заболяване, отразяващо се на
вменяемостта му. Същият е бил вменяем при извършване на деянието и е разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, макар
емоционалната нестабилност да има за последици импулсивност в действията и
променливост и неустойчивост на настроенията.
Предвид
всичко гореизложено, съдът констатира, че направените от двамата подсъдими
самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство многобройни
и разнообразни доказателства, които са убедителни, еднопосочни и
непротиворечиви за изводите на съда. Поради това няма никакви съмнения и
колебания относно извършителството на деянието и авторството на подсъдимите.
По
правната квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка и предвид гореизложения анализ на събраните
доказателства, съдът намери, че деянието на подс.Д.Б.А. осъществява признаците от
състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а това на подс.Д.Х.Г. – на престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и от обективна, и от субективна страна.
Относно
деянието на подс.Д.А.:
От
обективна страна е осъществено отнемане на чужди движими вещи– паричната сума
от 1 442.23 лв., 1 бр.чанта за документи, 1 бр. бяло, кожено портмоне, 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокиа“ с ИМЕИ *****, 2 бр. секретни ключа, 1 бр. чип за достъп, 1 бр.
ключодържател с отварачка, всички на обща стойност 1 497.85 лв. с
намерение да бъдат противозаконно присвоени, като затова е употребена сила и
деянието е извършено в съучастие с подс.Д.Г. в хипотезата на съизвършителство.
Конкретно този подсъдим е отнел ограбеното – съдържащото се в носената от
пострадалия чанта, като е издърпал същата със сила от ръцете му, докато
съучастникът му на свой ред и по същото време е упражнявал сила спрямо
пострадалия, дърпайки една банкнота от 50 лв. от дясната му ръка.
Деянието
на подс. А. е извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29,
ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, което следва от данните за съдебното му минало и
предходните му осъждания. Измежду тях релевантни за този извод са следните:
1/ По Споразумение
№212/31.10.2011 г., одобрено от РС-***** по Нохд №1087/2011 год. на същия съд.,
в сила от 31.10.2011 г., по което за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК,
извършено на 14.03.2011 год. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца при „строг” режим на изтърпяване.
2/ По Присъда
№17/28.02.2012 г. по Нохд №1617/2011 год. по описа също на РС - *****, в сила
от 14.03.2012 год., с която за престъпление отново по чл.196 ал.1 т.1 от НК,
извършено на 2.08.2011 год. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година при „строг” режим.
По горните две
осъждания с Определение № 174/11.05.2012 год., постановено по Нохд №1617/2011
год. на РС *****, в сила от 28.05.2012 год. на подс.А. е било определено на
осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 година и 6 месеца, което след съответно приспадане е било
изтърпяно към 29.03.2013 год.
3/ По Присъда
№66/14.08.2013 год. по Нохд №448/2013 год. по описа на РС – Димитровград, в
сила от 30.08.2013 год., с която за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК,
извършено на 12.05.2013 год. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 4 месеца при „строг“ режим.
Същото е било
изтърпяно след съответно приспадане към 8.08.2014 год.
От
изтърпяването и на двете наказания не са изтекли пет години.
По този начин са
осъществени хипотезите както по б.“а“, така и по б.“б“ на чл.29 ал.1 от НК.
Деянието на
подс.Д.Х.Г. пък е съставомерно по
основния състав на чл.198 ал.1 от НК.
От обективна
страна и този подсъдим е участвал в извършването и осъществил изпълнителното
деяние на престъплението - отнемане на гореописаните чужди парична сума и
движими вещи на обща стойност 1 497.85 лв. с намерение да бъдат
противозаконно присвоени, като е действал в съучастие с подс.Д.А. като съизвършител.
Този подсъдим пръв е атакувал пострадалия, приложил е сила спрямо него, като е
дърпал банкнотата от 50 лв., държана от последния в ръка и по този начин
несъмнено е улеснил своя съучастник да издърпа от другата му ръка чантата с
ограбеното.
Подс.Д.Г. също
е многократно осъждан, но данните за съдебното му минало сочат, че е за
последен път е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ до м.юни 2009
год. Оттогава до извършване на настоящото деяние са изтекли повече от пет
години, поради което предходните му осъждания не се обосновават извод за
осъществен квалифициран състав на грабеж.
От
субективна страна съдът прие, че и двамата подсъдими са действали с пряк
умисъл. Съзнавали са общественоопасния характер и предвиждали общественоопасните
последици на деянието си, но въпреки това пряко и непосредствено са целели
постигането на същите. От представите на всеки от тях се е обхващало, че
действа задружно с другия, изначално намерението им е било да осъществят
престъплението със съвместни усилия и то при осъществяване на самото
изпълнително деяние – отнемане чрез употреба на сила. Въпреки, че много бързо
са постигнали уговорка след деянието да се разделят и побягнат в различни
посоки, умисълът им е внезапен, тъй като е възникнал в момента, в който са
видели наближаващия пострадал и изваждането на банкнотата от чантата.
Подбудите
за извършване на престъплението са стремеж за противозаконно облагодетелстване
и лесно и бързо набавяне на материални средства за издръжка, без да е
необходимо полагането на труд, а причините - ниското правосъзнание,
пренебрежителното отношение към правовия ред и неприкосновеността на човешката
личност и чуждата собственост, а специално за подс.Д.А. и липсата на каквито и да било трудови навици
и желание да се издържа чрез полагане на труд, вместо което трайно изградена и
вкоренена нагласа към снабдяване с материални средства по престъпен начин.
По
вида и размера на наложеното наказание:
Налагането
на наказание трябва да преследва постигане на целите, прогласени в чл. 36 от НК
– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. При това съобразно разпоредбата на чл. 54
от НК съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, както и всички други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени. Освен това установен
от закона принцип в наказателното право е, че когато отегчаващите обстоятелства
по делото обосновават квалифициращ признак– напр. в настоящия случай „опасен
рецидив” по отношение на подс.Д.А., същите не следва повторно да отегчават
положението на подсъдимия при преценката на размера на наказанието и не могат
да се ценят като отегчаващи.
Най-после
настоящият съдебният процес протече по реда на чл.370 и сл. от НПК при
условията на чл.371 т.2 от същия. Поради
това съдът на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да отмери наказанието
при условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя по реда
на ал.1- 3 от същия, освен ако не се прецени, че по делото са налице предпоставките
за прилагане и на чл.55 от НК и тази разпоредба се яви по- благоприятна за
дееца. Ето защо следва отделно да се обсъди и въпроса налице ли са основания за
приложение на чл.55 от НК.
Относно
наказанието на подс.Д.А.:
Отегчаващи
обстоятелства по делото са лошите характеристични данни на подсъдимия –
многократни осъждания, извън тези, които обосновават квалифициращ признак
„опасен рецидив” и които няма пречка да се ценят като такива, а така също
липсата на каквито и да било трудови навици и професионална квалификация, както
и изобщо на желание и нагласа да се изградят такива и да се издържа чрез
полагане на труд. Видно е, че отегчаващите обстоятелства се отнасят изцяло до
личността на дееца. Смекчаващо такова е оказаното пълно съдействие на
разследването за установяване на фактите по делото.
Налице
са и други смекчаващи обстоятелства, които се отнасят до степента на обществена
опасност на деянието.
На
първо място смекчаващо обстоятелство е, че приложената спрямо пострадалия сила,
вкл. от този подсъдим по вид и интензивност се е ограничила до минимално
необходимото, за да се осъществи принудителното отнемане на вещите от
владението му. Не е било съпроводена с никакви посегателства върху телесната
неприкосновеност на последния, не се е достигнало до причиняване на физически
увреждания. Не е използвано оръжие или други подходящи предмети, чрез които да
бъде заплашен и сломена волята му.
Стойността
на предмета на престъплението – 1497.85 лв. не е никак ниска, но не е и много
висока.
Като
прецени всичко гореизложено поотделно и в съвкупност, съдът не намери основание
за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на този подсъдим. Нито
едно от смекчаващите обстоятелства не е изключително. Вярно е, че се
установяват повече на брой такива, но нито едно от тях не е от такъв характер,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание да се прецени като несъразмерно
тежко.
Изложеното
мотивира съда при условията на чл. 54, ал. 1 от НК да наложи наказание при
превес на смекчаващите обстоятелства. Ето защо при установени от закона граници
на наказанието „лишаване от свобода” за конкретно извършеното престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – от 5 до 15 години, съдът прецени, че адекватния и
справедлив размер в случая е 6 години.
Както
вече се изтъкна, с оглед обстоятелството, ч настоящият съдебен процес протече
по реда на чл. 370 и сл. от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от същия, съдът
на основание разпоредбата на чл. 373, ал. 2 е длъжен да определи наказанието и
при условията на чл. 58а от НК, като в конкретния случай то следва да се наложи
при условията на ал. 1 от същия, задължаващ към намаляване на размера с 1/3.
Поради това съдът наложи на подс. Д.Б.А. наказание „лишаване от свобода” за
срок от 4 години.
Така
наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да се изтърпи при
първоначален „строг” режим на осн. чл. 57 ал. 1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачете времето, през което спрямо подс. А. е
била приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и задържане
за срок от 72 часа с постановление на
ОП- ***** и по реда на ЗМВР, считано от 2.08.2017 год.
Относно
наказанието на подс.Д.Г.:
Отегчаващи
обстоятелства и за този подсъдим са преобладаващо отрицателните лични характеристични
данни, но при него са налице и положителни такива – същият си търси работа и
периодично успява да си намери такава, респ. да се издържа от трудови доходи.
Съдебното му минало е дори още по-обременено от това на неговия съучастник, но
от последното му излизане от затвора до извършване на настоящото деяние са
изтекли осем години. И при този подсъдим отегчаващите обстоятелства се отнасят
до личността на дееца. Смекчаващо такова е оказаното пълно съдействие на
разследването за установяване на фактите по делото. При това неговото
самопризнание е по-подробно и в по-голяма степен е улеснило установяването на
фактите по делото.
Що
се отнася до обществената опасност конкретно на неговото деяние – този подсъдим
е упражнил дори в още по-малка степен сила спрямо пострадалия, като всичко,
казано по-горе за степента на обществена опасност на деянието на подс.А. -
за липсата на посегателства върху
телесната неприкосновеност на пострадалия и на причинени физически увреждания,
се отнася в още по-голяма степен и за него. Освен това този подсъдим изобщо не
се е облагодетелствал от извършеното престъпление. Ето защо степента на
обществена опасност на неговото деяние е по-ниска от тази на подс.А..
В заключение
следва да с отчетат сравнително напредналата му възраст /*** –годишен
понастоящем/ и наличието на сериозни здравословни проблеми, към които следва да
се прояви подобаващо снизхождение.
Ето защо, като
прецени всичко гореизложено, съдът прецени да приложи при определяне
наказанието на този подсъдим разпоредбата на чл.55 от НК и при условията на
ал.1 т.1 от същия да му наложи наказанието „лишаване от свобода“ под
предвидения от закона минимум, който по чл.198 ал.1 от НК е 3 години, а именно
– за срок от 1 година. Същото следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим
съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице
предходните хипотези по т.1 и т.2 от същата норма.
На основание
чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачете времето, през което спрямо подс. Г. е била
приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и задържане за
срок от 72 часа с постановление на ОП- ***** и по реда на ЗМВР, считано от
14.08.2017 год.
По
предявения граждански иск:
Основателността
на гражданския иск е функция от доказаността на обвинението, поради което като
последица от признаването на подсъдимите за виновни в извършването на
престъпление, пострадали от което са гражданските ищци Д.Н.Д. и З.Е.Д.,
предявения от тях граждански иск следва да бъде уважен. В случая се отнася за
иск за обезщетение на причинени от престъпно деяние имуществени вреди,
изразяващи се в паричната равностойност на отнетите вещи и намиращ своето
основание в нормата на чл.45 от ЗЗД. Искът е предявен за цялата стойност на
предмета на повдигнатото обвинение – 1 497.80 лв., включваща отнета
парична сума в размер на 1 435 лв. и парична равностойност на отнети вещи
на обща стойност 62.80 лв. Установено е по делото обаче, че отнетите вещи са
върнати на пострадалия Д., ето защо размерът на понесеното увреждане се
ограничава само до стойността на отнетата парична сума от 1 435 лв., до
който размер съдът уважи така предявения иск. Тъй като двамата подсъдими са
извършили престъплението в съучастие като съизвършители, следва да бъдат осъдени
да заплатят тази сума солидарно, както правилно е предявен и иска. От друга
страна няма спор по делото, че сумата е била съпружеска имуществена общност на
свидетелите – граждански ищци Д. и З. Добреви, поради което легитимирани да
предявят иска са и двамата.
Ето защо
предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск се прецени като основателен и бе уважен до размер от 1 435
лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието- 23.VІІ.2017 год. до окончателното й изплащане,
като се отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер.
По
веществените доказателства и разноските:
Веществените
доказателства – гривна, обувки, връзка с 10 бр. ключа и дистанционно за
автомобил съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на
подс.Г., от когото са били иззети, а 4 бр. дискове с видеозаписи – да останат
по делото, след което да се върнат на лицата, от които са били иззети.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи направените по делото
разноски – изцяло на досъдебното производство – в тежест на двамата подсъдими
по-равно, като ги осъди да заплатят по 205.40 лв. всеки по сметка на ОД МВР – *****,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- ***** – д.т. върху
уважената част от гражданския иск - в размер на по 27.70 лв. всеки.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: