Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Трявна, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на девети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 69 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл.266
ал.1 ЗЗД и чл.259 ЗЗД.
Ищецът
„Електронинвест“ООД, представляван от управител Ю. Ц. Ц., твърди, че на
01.10.2018 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който
ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да изработи „Телеметричен модул
за търговски автомати с фискално устройство“ или т.нар. „ЕЛВЕНД“ – продукт, на
два етапа: първи етап – прибор със завършен вендинг телеметрия; втори етап -
цялостен прибор с фискална памет, в срок до 01.03.2019г., при следното
възнаграждение: в размер на 3000 лв. без ДДС за първия месец и 4000 лева без
ДДС за следващите месеци от срока на договора. Преди изработването на изделието
ответникът следвало да представи: в срок до 1 месец – схема на изделието; в
срок до още 1 месец след това – печатна платка, и още 1 месец след това –
подготвен софтуер. Твърди се, че първоначално служителят на ответното
дружество, който трябвало да изработи продукта – Р. Р., работил в офиса на
ищеца, а след това продължил да работи извън офиса му. Твърди се също така, че
в изпълнение на сключения договор ответникът не предоставил нито готов и
изработен продукт, нито поетапно уговорените: разработена схема на изделието,
разработка на печатна платка и софтуер на изделието. С фактура
№**********/29.10.2018г. ищецът заплатил на ответника уговорената като дължима сума
за първия месец, в размер на 3600,00 лв. с ДДС. Следствие неизпълнението на
задълженията на ответника договорът бил развален едностранно от ищеца, считано
от 20.12.2018г. - чрез изпратен имейл на електронната поща на ответника.
Изплатената въз основа на разваления договор сума била платена на отпаднало
основание.
Претендира се от ищеца да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1000,00 лв. – частичен иск от
сума в размер на 3600,00 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване.
Ответникът „Релсис“ЕООД,
представляван от управител И.Н.Т., не оспорва, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение, но твърди, че това е въз основа на сключен договор
за възлагане на консултантски услуги по развойна дейност на фискално устройство
и между страните не е имало уговорка за изработване на готов продукт в срок до
01.03.2019г. Твърди, че въз основа на сключения договор ответникът е
предоставил необходимите консултации и извършил необходимите дейности, като за
първия месец е получил уговореното възнаграждение от 3600,00 лв. с ДДС. Не му
било заплатено за извършеното от него през м. м. ноември и декември 2018г.
Считано от 20.12.2018г. договорът бил прекратен едностранно от него, поради
неплащането на дължимите суми. Във връзка със задълженията по договора ищецът
направил разходи за производство и доставка на печатни платки, от които: 284,16
лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни
платки; 80,00 лв. за митническо представителство; 24,00 лв. такса за предаване
на митнически документ и 62,97 лв. – мито, ведно със законната лихва от
завеждане на делото до изплащане на дълга.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „Релсис“ЕООД е предявил и съдът е приел за разглеждане предявен от
него насрещен иск срещу ищеца „Електронинвест“ЕООД, с който се претендира да
бъде осъден ищеца да заплати сумата от 1000,00 лв. – частично от 4800,00 лв.,
представляваща неплатена цена за предоставени услуги за м. ноември 2018г.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото до погасяване на задължението,
както и сумата от 1000,00 лв. – частично от 4800,00 лв., представляваща
неплатена цена за предоставени услуги за м. декември 2018г., ведно със
законната лихва от завеждане на иска до погасяване на задължението. С насрещния
иск ответникът претендира от ищеца да му заплати и следните суми: 284,16 лв. по
фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки;
80,00 лв. за митническо представителство; 24,00 лв. такса за предаване на
митнически документ и 62,97 лв. – мито, ведно със законната лихва от завеждане
на делото до изплащане на дълга.
Ответникът по насрещния
иск оспорва да дължи посочените суми. Твърди, че не е имало уговорка за
заплащане на разходи от страна на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът се
представлява лично от управителя си и заедно с адв. Т. С., които поддържат
предявения първоначален иск и направеното оспорване на насрещния. Твърдят, че
уговорката между страните е била да има готов продукт в срок до 01.03.2019г. Уточняват,
че договорът с ответника е бил развален на 20.12.2018г., чрез следното
изявление по електронна поща на имейла на ответника: „Приключвам този проект с
теб, не виждам смисъл да губя време и пари“. Ответникът, чрез упълномощения
адв. Г. Т., също поддържа предявения насрещен иск и оспорването на
първоначалния. Не оспорва, че след 20.12.2018г. взаимоотношенията с ищеца са
били прекратени, но от негова страна, чрез изпратено съобщение на имейла на
ищеца на същата дата, поканващо за заплащане на дължими суми по фактури и
прекратяване на взаимоотношенията.
С
протоколно определение от 30.10.2019г. съдът е допуснал изменение в цената на
предявения първоначален иск, като същият се счита не като частично предявен, а
за сумата от 3600,00 лв. като получена на отпаднало основание.
С
протоколно определение от 28.11.2019г. е допуснато увеличение в цената на
предявените насрещни искове, като искът за неплатена цена на предоставени услуги
през м. ноември 2018г. се счита предявен за сумата от 4800,00 лв., а искът за
неплатена цена на предоставени услуги през м. декември 2018г. се счита предявен
за сумата от 4800,00 лв.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, че на 01.10.2018г. между тях е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което „Електронинвест“ООД е възложило на
„Релсис“ЕООД да изработи
„Телеметричен модул за търговски автомати с фискално устройство“ или т.нар.
„ЕЛВЕНД“ – продукт при месечно възнаграждение в размер на 3000,00 лв. без ДДС
за първия месец и в размер на 4000,00 лв. без ДДС за следващите месеци, след
издаване на фактура от страна на изпълнителя. За облигационната връзка няма
подписан писмен договор, а договореностите са постигнати между управителя на
„Електронинвест“ООД Ю. Ц. и лицето Р. Р. – служител в „Релсис“ЕООД. Не е спорно
също така, че на 29.10.2018г. „Релсис“ЕООД е издало фактура
№**********/29.10.2018г. за сумата от 3600,00 лв. с ДДС за извършени софтуерни
услуги през м. октомври 2018г. Съобразно заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице К.Д.Н., фактурата е осчетоводена,
а дължимата по нея сума е заплатена от „Електронинвест“ООД на два пъти –
2600,00 лв. на 12.11.2018г. и 1000,00 лв. на 11.12.2018г. По нея е ползван и
данъчен кредит в размер на 600,00 лв.
Между страните няма спор и относно това, че
облигационното правоотношение по сключения на 01.10.2018г. договор е престанало
да съществува след датата 20.12.2018г. Спорът между тях се концентрира върху
това, дали между страните е бил уговорен срок за изпълнение на възложеното по
договора до 01.03.2019г. и дали договорът е бил развален едностранно от
възложителя – поради установяване от него, че изпълнителят няма да може да
изпълни работата в първоначално уговорения срок до 01.03.2019г. и по уговорения
начин – да има два готови прототипа, каквито са твърденията на ищеца по
първоначалния иск.
За установяване на спорните въпроси, по
делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
По искане на ищцовата страна като свидетели
са разпитани Н.Т.К. и К.К.В.– дългогодишни служители в „Електронинвест“ООД.
Двамата свидетели установяват, че от страна на „Електронинвест“ООД е било
възложено на Р. Р. да проектира и конструира ел. устройство, което да се
монтира в кафе машини, за да се следи и предава информация за количеството на
разходваните консумативи, а същевременно с това да има и фискална част.
Изпълнението на проекта включвало няколко етапа, за да се стигне до готово
устройство. Първоначално Р. Р. работил в офиса на дружеството, след което
продължил да работи вкъщи. И двамата свидетели сочат, че не са запознати с
условията на сключения между страните договор. Заявяват, че не знаят Р. Р. да е
представял нещо разработено по възложения проект.
По искане на ответната страна е разпитан като
свидетел Р. Р.. Същият заявява, че работи на трудов договор с ответното
дружество, като консултант по управление и като разработчик на софтуер и
хардуер. Не притежава пълномощно за представителството на дружеството, в което
работи. Заявява, че с ищцовото дружество е била постигната уговорка за разработване
на устройство „Телеметрия за вендинг машини“ от ответника срещу заплащане на
месечно възнаграждение в размер на 4000,00 лв. без ДДС, като за първия месец
дължимата сума е уговорена в размер на 3000,00 лв. без ДДС. До такава договорка
на заплащане се е достигнало, тъй като не е имало задание и спецификация.
Липсвали са детайли, които били добавяни в процеса на разработката.
Първоначално например съществувала само уговорката за телеметрия, а
впоследствие била добавена фискална част към устройството. Това, според
свидетеля било нормално, тъй като в такъв тип разработка нямало възможност
решението да се получи изведнъж. В случая особено нещата се променяли много
динамично. Още по-късно управителят на ищцовото дружество решил в устройството
да има и разплащателна система. Между страните нямало уговорка за срок на
приключване. Свидетелят Р. сочи, че през първия месец е била постигната
цялостната концепция за устройството, разработена голяма част от схемите му,
както и ел. компонентите и процесорите. До 17.12.2018г. била разработена схема
за платка, която на 18.12.2018г. свидетелят Р. поръчал да бъде изработена от
китайска фирма, тъй като цената там била по-ниска. Поръчката направил той, при
уговорка за заплащане на материалите от тяхната фирма, след което да бъдат
възстановени от „Електронинвест“ООД. Физическото изработване на платката
започнало в китайската фирма около 20.12.2018г. и приключило около 25.12.2018г.
На 31.12.2018г. свидетелят Р. я освободил от митница. Междувременно на
19.12.2018г. той попитал управителя на ищеца Ю. Ц. защо няма плащане от негова
страна, като той обещал до няколко дни да плати. В крайна сметка плащане не
постъпило и това станало пречка да се продължи с разработката на устройството.
Свидетелят Р. твърди, че през цялото време е комуникирал с управителя Ц. –
първоначално почти ежедневно, а впоследствие поне два пъти седмично. Според
свидетеля Р., всичко което е изготвено и произведено е годно да се ползва.
Самата платка не била предоставена, тъй като не получил уговореното плащане за
работата.
Приложени по делото са и следните писмени
доказателства:
Фактура №**********/20.12.2018г., издадена от
„Релсис“ЕООД с получател „Електронинвест“ООД, за сумата от 284,16 лв., дължима
за производство и доставка на 10 броя печатни платки;
Митническа декларация за внос от Китай на 10
броя многослойни печатни платки + 1 брой стенсил към тях, както и преводно
нареждане от 31.12.2018г. за превод от „Релсис“ЕООД към ТМУ Аерогара София на
сумата от 62,97 лв.
Фактура №**********/31.12.2018г., издадена от
„Ди Ейч ел Експрес България“ЕООД на „Релсис“ЕООД за сумата от 24,00 лв. – такса
предаване на митнически документи, както и фискален бон за заплащането й.
Фактура №231691/31.12.2018г., издадена от
„Александър Логистикс“ООД на „Релсис“ЕООД за сумата от 80,00 лв. – за
митническо представителство, както и фискален бон за заплащането й;
Проформа фактура №**********/26.11.2018г.,
издадена от „Релсис“ЕООД на „Електронинвест“ООД за сумата от 4800,00 лв. – за
проектиране печатни платки – 11.2018г.
От представената по делото извадка от
електронната кореспонденция, водена между управителя на „Електронинвест“ООД Ю. Ц.
и лицето Р. Р. и по-конкретното изпратените на 20.12.2018г. електронни
съобщения, с които всяка от страните по делото твърди, че е прекъсната
облигационната връзка между тях, е видно, че: На 20.12.2018г. в 12.31 часа Р. Р.
е изпратил съобщение, в текста на което е посочено „До настоящия момент имахме
устен договор, в който се договорихме нашата фирма да разработва посоченото
по-горе устройство срещу възнаграждение от 4000.00 лв. месечно без ДДС. За
месец октомври 2018 възнаграждението беше уговорено на 3000.00 лв. без ДДС.
Никога и никъде не сме се договаряли за заплащане на определена свършена работа
или срок – договорката ни е месечно заплащане – от тук и ниската цена. За
съжаление изпълнение по договора ни има единствено от страна на „Релсис“ ЕООД.
Към настоящия момент имаме осъществено плащане единствено за октомври – със
забавяне от над месец и половина, за което си получил проекта на етап
31.10.2018г. Към днешна дата 20.12.2018 имаш неплатено задължение към нас от
4000.00 лв. без ДДС, за което ти е изпратена и проформа фактурата. Както и
задължение за плащане на извършеното по проекта през декември /4000.00 лв. без
ДДС/ и сумата за производство на прототипите – пуснати в производство на
18.12.2018, която ще бъде уточнена днес и ще ти бъде издадена данъчна фактура.
В случай, че нямаме постъпили плащания по фактурите до утре – 21.12.2018г. –
всички такива ще бъдат анулирани и отношенията ни прекратени. В случай, че
решиш да продължиш да работиш с нас, следва да заплатиш дължимите суми за
месеците ноември и декември 2018, както и разходите по производство, транспорт,
мито, ДДС и други такси при освобождаване от митница /ако има такива/ в срок до
утре – 21.12.2018г., след което следва да подпишем договор за в бъдеще време,
който предлагам да бъде със запазване на дължимата месечна сума от
„Електронинвест“ООД към „Релсис“ЕООД, като единствено опишем, че плащането се
дължи в месеца, предхождащ месеца, за който се отнася. В случай, че решиш да не
работиш повече с нас, следва да заплатиш дължимата сума по издадената фактура
за месец ноември 2018 /4000.00 лв. без ДДС/, както и разходите за производство
на прототипите. В този случай заплащането за месец декември ще бъде анулирано
от страна на „Релсис“ЕООД. В срок до 24 часа след извършеното плащане ще
получиш всички сорс и производствени файлове на проекта. Прототипите ще получиш
в срок до 3 работни дни след освобождаване от митница. В отговор на това
съобщение, на 20.12.2018г. в 2:57 часа Ю. Ц. е посочил „Нашата уговорка е между
две фирми. Може да ти се иска да правиш нещо до пенсия и да получаваш колкото
депутат, но в реалния свят си има срокове и това ти е казано първо устно, после
и писмено. И ти пусна първата фактура, която платих авансово, без да има
отчетено абсолютно нищо. Схемата, която си сглобил не е поверена от други
хардуеристи, платката също не е проверявана. Ти не си представил нужната
информация към този момент и въпреки това, с голямо доверие от моя страна ти
платих. В момента, в който ти казах, че ще работим с писмен договор щото не
работиш в срок и ти изпадна в ярост. А така наречената „ниска цена“ – всяка
цена за несвършено нещо е висока. Вярно е, че има плащане на Релсис, но ти не
си предал нищо за тия пари. Ето какво е моето решение: Връщаш всичко, което съм
ти дал – модел на Телевенд, ФУВАС, алуминиева кутия за устройството – в срок до
31.12.2018г.; 2. „Релсис“ЕООД връща по банков път получените пари 3600 лв.,
поради несвършена работа – срок до 21.12.2018г., издавам кредитно известие; 3.
След като направиш по-горното приключваме нашите отношения и забравям за теб и
понесените от мен загуби. Ако решиш друго – ще си отговаряш за последствията! Връщам
ти обратно фактурите. Малко по-късно, в 15.04 часа е изпратен втори имейл с
текст „След като не избра един от трите разумни варианта, аз не виждам смисъл
да губя време и пари и приключвам този проект с теб“.
За изясняване на фактите
по делото е допуснато извършването на съдебно – техническа експертиза от вещото
лице Я.Д.Р., с поставени следните два въпроса:
1. Извършена ли е от „Релсис“
ЕООД разработка на концепция на фискално устройство по наредба №18, включващо
телеметрична част за вендинг машини, допълнителен модул с цветен дисплей, който
включва и система за разплащане и отстъпки, както и разработка на принципна
схема - изработка на печатна платка и сорскод - софтуер необходим за работа на
платката?
2. Период
приблизително от три месеца адекватен и подходящ срок ли е за разработка на
всички дейности по въпроси No 1 от един служител
или едно лице?
По първия от
поставените въпроси вещото лице е изложило следното:
Разработката на
електронно устройство се извършва на следните етапи - проучване, съставяне на
блокова схема, подбор на електронни компоненти, чертане на библиотеки със
схематичните означения, корпусите на използваните компоненти и 3D моделите на
компонентите, чертане на принципна електрическа схема, определяне размерите на печатните
платки и начин на монтаж, разполагане на компонентите на платката, опроводяване
на платката, чертане/оформяне на допълнителни слоеве (примерно бял печат),
подготовка на платката за производство (подготвяне на файловете, които се
изпращат за изработка), подготовка и изготвяне на документация, която включва и
пълна спецификация на елементите (БОМ). Изброените етапи за разработката на
електронно устройство, в повечето случаи за ускоряване на работата, се
извършват паралелно или със застъпване. Съответно това налага в процес на
работа промяна на схемите, използваните корпуси на елементи, разположението им
и опроводяване на платката. Допълнителното уточняване на модули и интерфейси е
видно и с развитието на проекта. Например в електронно писмо от 3.11.2018г. се
избира GSM модем М95, с ел.писма от 14.11.2018г. и 8.12.2018г. се
уточняват интерфейси между устройствата в системата, с електронна поща от
17.11.2018г. се потвърждава избиране на Bluetooth и Wi-Fi модул, ел. поща от 20.11.2018г. е за 4.3“ дисплеен
модул. По скайп на 1.12.2018г. се обсъжда смяна на централния микроконтролер
(процесор). От писмените доказателства и документи по делото може да се
заключи, че разработката на прибора се започва от начало, като първоначално се
проучват подобни устройства. Самото устройство се обсъжда като модули и
интерфейси, и включва централен процесорен модул, който е реализиран като
платка FUVAS_Main, фискална памет и КЛЕН, като платка FUVASFiscalC luster, дисплеен модул, който за да изпълни изискванията по
заданието се комплектова с RF1D четец на 125kHz, NFC картов четец и Wi-Fi и Bluetooth модул. В платка FUVASMain са включени следните модули: микроконтролер (процесор), енергонезависима
памет, часовник календар, GSM (GPRS) модем със конектор за
SIM карта за връзка към НАП, батерия за работа без
захранване, захранващ блок, конектор за включване на платка с фискална памет и
КЛЕН, отвор за пломбиране на фискалната част от платката. Реализирани са
следните интерфейси, задължителни според Vila, точка от наредба №18:
RS232 за връзка с входно-изходен пулт за управление,
интерфейс към дисплей (SPI), връзка към вендинг
машина, за обмен на информация между разплащателния и управляващия блок на
апарата (CAN Bus и 2 серийни интерфейса през оптрони), конектор за
антена на GSM модула. Допълнително са реализирани и етернет конектор
Я.1-45(жичен етернет) и USB порт за системни
настройки. В платка FUVASFiscalCluster
са заложени 2 конектора за микро SD карти. Едната е предвидена за фискална памет и е
предвидено да се запечатва и пломбира към платка FUVAS Main. Вторият конектор е предвиден за КЛЕН (контролна лента на електронен
носител). Реализацията като отделна платка позволява да се изпълни изискването
към фискалната памет - фискалното устройство да съдържа конструктивно отделен
модул ФП, пломбиран като възел и към конструкцията на фискалното устройство. Предоставените
проекти FUVAS Main и FUVAS FiscalCluster са
реализирани като принципни електрически схеми и платки. В описанието на
реализирани схеми и интерфейси в частта „Преглед на книжа и документи“ и в
изложението към първи въпрос е представено описание на принципните електрически
схеми, платките и модулите в разглежданите проекти.
Изводът, който вещото
лице е направило по първия въпрос е, че от направеното разглеждане на
заложените модули, платки и интерфейси може да се заключи, че е направена
разработка на концепция на устройство, което може да изпълнява функционалност
за управление на вендинг машина и фискално устройство ФУВАС към нея и отговарят
на изискванията на Наредба №18 за търговски устройства. Прегледаните проекти FUVASMain и FUVAS FiscalCluster, включващи
принципни електрически схеми и платки, е видно, че те отговарят на функциите на
устройство, можещо да реализира управление на телеметрия на вендинг машина и
фискален модул ФУВАС. Представената платка по делото е произведена по проект FUVAS Main. От проект FUVAS FiscalCluster е реализирана разработка на платка отговаряща на модул
фискална памет и КЛЕН. Разработени са платки по проект за телеметрия на вендинг
машина и фискален модул ФУВАС.
По втория от
поставените въпроси вещото лице е изложило следното:
Основни фактори,
които влияят на времето за разработка са дали изделието има предходна
разработка или се започва от начало, консумация на електрическа мощност от
устройството, захранване от един или повече източника, габарити на печатната
платка според размера на компонентите, брой на интерфейсите към външни
устройства. Във връзка с тези фактори особеностите на работата по проект
телеметрия за вендинг машина и фискален модул ФУВАС са: разработвания модул се
започва от начало; проучвателния период е дълъг; залагат се голям брой
разнообразни модули и много видове комуникации и свързаности, което увеличава
многократно срока на преглеждане на документация и предвиждания за коректен
избор; изискване за работа на батерия, което усложнява устройството; консумацията
на GSM модема е с импулсен мощен ток; реализираната платка е
4 слойна; разположени са елементи от двете страни на платката, като се вижда,
че мястото е уплътнено; реализиран е бял печат върху платката; реализирани са
3D модели на корпусите на елементите. Работата по проекта може да се представи
по етапи, които се припокриват. С ел. писмо от 3.10.2018г. се изпраща
предварително проекто-задание за разработка на вендинг телеметрия. С ел. писмо
от 31.10.2018г. се изпраща подробно задание за изработка на устройството. В
последствие от комуникацията през месец 11.2018г. се вижда, че продължава
уточняването и избирането на модули и интерфейси. Работата по принципната
електрическа схема е започната още през месец 10.2018г. С ел. писмо от
30.10.2018г. се разбира, че работата по изчертаване на печатна платка FUVAS Main е започната. От комуникация по вайбър от 27.11.2018г.
се вижда, че платка FUVAS
Main е в напреднал стадий
на разработка. На 1.12.2018г. през скайп е изпратен предварителен БОМ. Според така изложените материали
по делото може условно да се приемат следните етапи при разработката -
проучване и уточняване възлите в изгражданото устройство за 1,5 месеца, чертане
на пр. ел. схема за 1,5 месеца, чертане на печатна платка за 1,5 месеца, като в
тези етапи се включват всички подробно разгледани етапи. Нормалния начин за продължаване на работа по проекта е
изработване на платка, насищане с компоненти, пускане на софтуер и проверка за
правилна работоспособност, последващи корекции по схема и платка за решаване на
възникнали неточности при разработката, допълнителни корекции на софтуера
спрямо новите корекции по схемата и проверка за правилна работоспособност. Тези
етапи е нормално да се повтарят от 2 до 4 пъти. А понякога и повече пъти, особено
ако се пуска втора и трета функционалност на устройството. Като пример мога да
посоча разработка на фискален касов апарат през 2011г. и 2012г., в която имам
съществено участие. На този апарат подменихме изцяло съществуващата елементна
база с нова и с екип от 8 човека след 9 месеца успяхме да разработим и изкараме
на пазара 1000 бройки от устройството. През целия процес на разработка по
отношение на хардуера (принципна електрическа схема и печатна платка) имаше 4
ревизии на платката, тоест четвъртия вариант на платката влезе в производство.
След това направихме нова ревизия и в рамките на 1,5 месеца на пазара излезе
голямата серия апарати. Специално внимание може да се обърне и на големия брой
интерфейси и свързаности в разработваното устройство. От страна на вендинг
апаратите се поддържат, както е указано в заданията за изработка, 6 вида
протокола за комуникация, и работа с вендинг управляваща платка и монетник. За GSM модема изискванията са SMS известяване, e-mail
нотификация, интернет връзка към
НАП и към сървър на клиента, с изискване и за възможност на ъпдейт на софтуера
през интернет. Допълнително в устройството за телеметрия се изисква етернет
жична връзка, комуникация към графичен 4,3“ TFT дисплей, NFC четец, RFID четец, Wi-Fi и Bloetooth модул. Всички тези
изисквания водят до сериозни усложнения на изделието и като хардуер и като
софтуер и съответно много голям срок за реализация. Изводът, който вещото лице
е направило по втория въпрос е, че може да се направи извод, че срокът от 3
месеца е адекватен и нормален за разработка на етап принципна електрическа
схема и печатни платки (разработени в рамките на конкретния проект) на толкова
сложно и многофункционално устройство, като прибор за телеметрия на вендинг
машина и фискален модул ФУВАС, включващо платка FUVASMain и платка FUVAS_FiscalCluster.
Може да се уточни, че
изпълнението на задачата до такъв етап за 3 месеца показва конкретния опит на
разработчика с подобен тип устройства. В противен случай, това би било трудно
за изпълнение.
Заключението на
вещото лице по въпрос No 1 е следното: Налична
е непрекъсната комуникация по проекта между представители на „Електронинвест“ и
„Релсис“ с често организирани срещи между тях и обсъждане развитието на
задачата в рамките на месеци 10.2018г., 11.2018г. и 12.2018г. Разработваното
устройство „Прибор за вендинг телеметрия и фискален модул ФУВАС“ се обсъжда
като модули и интерфейси и включва централен процесорен модул, който е
реализиран като платка FUVAS Main, фискална памет и
КЛЕН, като платка FUVASFiscalCluster,
дисплеен модул, който за да
изпълни изискванията по заданието се комплектова с RFID четец на 125kHz, NFC картов четец и Wi-Fi и Bluetooth модул. От представените модули, платки и интерфейси
може да се заключи, че е реализирана разработка на концепция на устройство,
което може да изпълнява функционалност за управление на вендинг машина и
фискално устройство ФУВАС към нея. Направена е разработка на платка FUVAS Main, която включва принципна електрическа схема, печатна платка и
документация към нея от БОМ и 3D графики. В устройството са включени следните модули: микроконтролер
(процесор), енергонезависима памет, часовник календар, GSM (GPRS) модем със конектор за SIM карта, батерия,
захранващ блок, конектор за фискална памет и КЛЕН, отвор за пломбиране на фискалната
част от платката. Реализирани са интерфейси RS232, интерфейс към дисплей (SPI), връзка към вендинг
машина, конектор за антена на GSM модула, етернет
конектор RJ-45 и USB порт. Разгледаните
модули и интерфейси позволяват тази платка да се използва като централен
управляващ модул за телеметрия на вендинг машини и да изпълнява функцията на
данъчен терминал (ДТ) според Наредба №18 за търговски апарати. Платката е
пусната за изработка и е представена като доказателство към делото. Направена е
разработка на платка FUVASFiscalCluster, за
включване на енергонезависими памети. Едната е за КЛЕН, а втората за фискална
памет, която е с възможност за запечатване и пломбиране. Реализацията като
отделна платка позволява да се изпълни изискването към фискалната памет -
фискалното устройство да съдържа конструктивно отделен модул ФП, пломбиран като
възел и към конструкцията на фискалното устройство. Разработената платка
позволява с включване към модул FUVAS Main изграждане на
фискално устройство ФУВАС.
Заключението на вещото лице по въпрос No 2 е следното: Разработваното
устройство за вендинг телеметрия и фискален модул ФУВАС според изискванията за
изработка включва голям брой модули, интерфейси и свързаности, което го прави
много-функционална система. Тези условия предполагат, при първоначална
разработка значително удължен срок на проучване, изграждане на взаимната
свързаност и реализиране на отделните модули. Разработените платки FUVAS_Main и FUVAS FiscalCluster изграждат
хардуерната част на проекта и са основата за последващо развитие на проекта.
Съответно време от 3 месеца за изпълнение на участване в проучването, чести
срещи и коментиране, изграждане на концепция, чертане на принципни ел.схеми,
схематична подготовка, подготовка на корпуси и 3D графично представяне, размер
на печатните платки, разположение на елементите и предвиждане на начин на
монтаж в машината и при производство, опроводяване на печатните платки,
документация, и поръчка е нормален и дори леко скъсен срок за реализиране от
едно лице.
Допълнително,
от разясненията на вещото лице в съдебното заседание по приемане на
заключението му, се установява, че към датата 31.10.2018г. от страна на
ответното дружество са били изпратени принципните електрически схеми по
проекта. Изработената по-късно платка съответства като разработка със схемите
по проекта. Схемите и платката според вещото лице могат да бъдат използвани от
ищцовото дружество за продължаване на работата по проекта от друго лице. Извършеното
през периода от около три месеца е не само адекватно, но показва, че човекът,
който се занимава с проекта е добре запознат с фискалните устройства.
Принципно, за изработването на устройството като краен продукт от един човек са
нужни минимум две години работа.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намери за установено следното от правна страна:
На
01.10.2018г. между страните е бил сключен устен договор, с който
„Електронинвест“ЕООД е възложило на „Релсис“ЕООД разработката на електронно устройство, което да може да реализира
управление на телеметрия на вендинг машина и фискален модул ФУВАС, срещу
месечно възнаграждение в размер на 3600,00 лв. с ДДС за първия месец и в размер
на 4800,00 лв. с ДДС за всеки следващ месец. Срок за приключване на
разработката по проекта не се доказа да е бил уговарян между страните. Никое от
ангажираните по делото доказателства не установи договорка за приключването му
в срок до 01.03.2019г. /както се твърди от ищеца/, а и според заключението на
вещото лице такъв срок е нереален, с оглед обема на работата по изграждане на
сложно многофункционално устройство, каквото е уговорено да се разработи с
договора. Видно е от електронната кореспонденция между страните, че след
сключване на договора ищцовото дружество е поискало предоговаряне на
първоначалните условия, включително поставяне на срок за приключване на
работата по проекта, но съгласие затова не е било дадено от ответното дружество.
Фактът на сключване на договорно
правоотношение не е спорен между страните, но е налице спор относно неговия вид,
като определянето на естеството на облигационното правоотношение в случая е
затруднено, тъй като възникването му е въз основа на устен, а не на писмен
договор. Ето защо следва да бъде взета предвид целта на правоотношението, което
е разработката на електронно устройство и това според вещото лице от
техническата експертиза включва дейности по следните етапи: проучване,
съставяне на блокова схема, подбор на електронни компоненти, чертане на
библиотеки със схематичните означения, корпусите на използваните компоненти и
3D моделите на компонентите, чертане на принципна електрическа схема,
определяне размерите на печатните платки и начин на монтаж, разполагане на
компонентите на платката, опроводяване на платката, чертане/оформяне на
допълнителни слоеве (примерно бял печат), подготовка на платката за
производство (подготвяне на файловете, които се изпращат за изработка),
подготовка и изготвяне на документация, която включва и пълна спецификация на
елементите (БОМ).
Съобразно резултата
и начина на постигането му съдът счита, че в случая се касае за сключен между
страните консултантски договор, доколкото предмет на дължимата престация от
изпълнителя включва полагането на интелектуален труд с целен резултат –
разработка на проект за електронно устройство с определени характеристики. Консултантският
договор не е уреден като отделен вид договор. Приема се, че той е разновидност
на договора за изработка и за него се прилагат разпоредбите на чл.258-269 от ЗЗД. Консултантският договор задължава консултанта да извърши консултации по
някакъв проблем срещу задължението за заплащане на уговорено възнаграждение.
Негов предмет е възмездното предоставяне на интелектуален продукт /знание/ от
страна на консултанта. Възможно е дължимият резултат да е налице още към
момента на сключване на договора или да е необходимо консултантът да извърши
проучване, като използва допълнително събрана информация и информация,
предоставена му от възложителя. Законът не изисква специална форма за
действителността на консултантския договор, поради което той може да бъде
сключен и чрез устни волеизявления.
Ищецът
твърди, че договорът за консултантски услуги, сключен на 01.10.2018г., е
развален на основание чл.262 ал.1 ЗЗД, като на това основание претендира
връщане на изплатената от него сума в размер на 3600,00 лв. по фактура №**********/29.10.2018г.
Съгласно разпоредбата
на чл.262 ал.1 ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в
срок работата или че няма да я изпълни по надлежен начин, поръчващият може да
развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Тук намира
приложение и разпоредбата на чл.87 ЗЗД, според която когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, но в хипотезата на чл.262 ал.1 ЗЗД на изпълнителя не се
предоставя нов допълнителен срок за изпълнение. Развалянето има обратно
действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, като
с това право разполага изправната страна по договора.
В случая,
въз основа на доказателствата по делото не може да се направи извод, че
възложителят „Електронинвест“ЕООД е разполагал с правото по чл.262 ал.1 ЗЗД за
едностранно разваляне на договора. Между страните няма уговорен срок за
разработка на електронното устройство, който да не бъде спазен от страна на
консултанта „Релсис“ЕООД. Няма основания и поради които да се счете, че начинът
на изпълнение на проекта не съответства на възложеното с договора, а то е
разработката на електронно устройство, което да може да реализира управление на телеметрия на вендинг машина и
фискален модул ФУВАС. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, до
31.10.2018г., т.е. за около месец от сключване на договора, от страна на
консултанта е направено проучване, както и са подготвени принципните
електрически схеми по проекта. След това разработването е продължило с
начертаването на схемите и на печатна платка. Самата платка е била поръчана за
изработка от китайска фирма, а физическото й изработване и доставяне в България
е извършено на 31.12.2018г., за което са представени и писмени доказателства по
делото. Вещото лице е на мнение, че срокът от три месеца след сключване на
договора е нормален и дори леко скъсен срок за реализиране от едно лице на изпълненото
по него. С оглед на тези данни е видно, че „Релсис“ЕООД е изпълнявало
договорните си задължения по разработката на електронно устройство за
управление на вендинг машина и фискално устройство ФУВАС към нея, като до
датата от 20.12.2018г. е извършил съответстваща за този период от време работа
по проекта, поради което в случая не е налице хипотезата на чл.262 ал.1 ЗЗД за
едностранно разваляне на договора от страна на „Електронинвест“ООД. Такова
право дружеството – ищец по първоначалния иск не е притежавало и поради това,
че то самото не е било изправна страна по договора. Няма спор, че от страна на
„Електронинвест“ООД не е извършено плащане на уговореното възнаграждение по
консултантския договор за м. ноември 2018г. в размер на 4800,00 лв., за което
„Релсис“ЕООД е издало проформа фактура
№**********/26.11.2018г., която е изпратена на ищцовото дружество съобразно
посоченото в електронната кореспонденция между страните. Именно незаплащането
на дължимата сума е станало причина „Релсис“ООД да преустанови по-нататъшните
действия по разработката на проекта. Като неизправна страна по договора
„Електронинвест“ЕООД не разполага с правната възможност да развали едностранно
сключения договор.
Поради изложените по-горе съображения съдът
намери, че сключеният между страните консултантски договор на 01.10.2018г. не е
бил развален, както се твърди от ищцовата страна, поради което и няма основания
да се иска връщане по реда на чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД на дадената в изпълнение на
него сума в размер на 3600,00 лв. от „Електронинвест“ООД. Предявеният
първоначален иск за присъждането й се явява изцяло неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 ЗЗД, приложима
и по отношение на процесния консултантски договор, поръчващият трябва да
заплати възнаграждение за приетата работа. С оглед данните по дело, че през м.
ноември и до 20.12.2018г. /на която дата страните приемат, че облигационното
правоотношение между тях е прекратено/ „Релсис“ЕООД е изпълнявало своите
договорни задължения, като през този период от време е извършило начертаване
на схеми и на печатна платка, които могат да бъдат използвани за продължаване
на разработването на проекта, но без да е било получено от него уговореното
възнаграждение за този период, то същото се явява дължимо и следва да бъде
присъдено в негова полза. За м. ноември 2018г. размерът на възнаграждението е в
уговорения пълен размер от 4800,00 лв., а за м. декември 2018г.
възнаграждението е дължимо до датата на прекратяване на договора – 20.12.2018г.
или в размер на 3200,00 лв.
Поради изложените по-горе съображения съдът
намери предявеният насрещен иск от „Релсис“ЕООД срещу „Електронинвест“ООД за
сумата от общо 9600,00 лв., представляваща възнаграждение за предоставени
услуги за м.м. ноември и декември 2018г. по договор за разработка на електронно
устройство от 01.10.2018г. за основателен и доказан до размер на сумата от
8000,00 лв. В останалата част предявеният иск следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е и насрещен иск за сумата от 451,13 лв.,
представляваща разходи за производство и доставка на печатни платки, които
включват: 284,16 лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и
доставка на печатни платки; 80,00 лв. за митническо представителство; 24,00 лв.
такса за предаване на митнически документ и 62,97 лв. – мито, ведно със
законната лихва от завеждане на делото до изплащане на дълга. Всички разходи са
направени за доставката на платка, която според данните по делото не е предадена
от „Релсис“ЕООД и приета от „Електронинвест“ЕООД, поради което няма основание
да се претендира заплащане на направените за изработката и доставката й
разходи. Така предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
Всяка от
страните по делото е поискала присъждане на направените по делото разноски.
Списък по
чл.80 ГПК е представен от процесуалния представител на „Релсис“ЕООД, като в
него са включени: 578,40 лв. – платен адвокатски хонорар по предявените искове;
744,20 лв. – платен адвокатски хонорар по насрещния иск; 454,00 лв. – платена
държавна такса по насрещния иск; 200,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза; 400,00 лв. – депозит за техническа експертиза.
Списък по
чл.80 ГПК не е представен от „Електронинвест“ООД, но това не е пречка за
присъждане на направените по делото разноски, а за искане за изменение на
решението в частта относно разноските.
От страна
на процесуалния представител на „Електронинвест“ООД е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на упълномощения от „Релсис“ЕООД адв. Г. Т..
Възражението е неоснователно. Минималния размер на адвокатското възнаграждение
за всеки от обективно съединените в настоящото производство искове по приложимата
разпоредба на чл. 7 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е съответно: 482,00 лв. за първоначалния иск и
831,53 лв. за насрещните искове или общо 1313,53 лв. Заплатено от дружеството като
адвокатско възнаграждение е общо 1322,60 лв., което е съвсем минимално повече
от предвиденото по наредбата, като се има предвид и че по делото са проведени общо
три съдебни заседания, поради което е приложима разпоредбата на чл.7 ал.8 от
Наредбата, предвиждаща при дела с повече от две съдебни заседания заплащане
допълнително по 100 лв. за всяко следващо заседание. Тъй като всеки от
разглежданите искове е оценяем, има основание за заплащане и съответно
присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки от тях.
С оглед отхвърлянето
на предявения първоначален иск, направеното от ответника по него искане за
присъждане на направените разноски, както и на основание чл.78 ал.3 ГПК „Електронинвест“ООД
дължи на „Релсис“ООД сумата от 978,40 лв. като направени по делото разноски по
първоначалния иск.
С оглед частичното
уважаване на предявения насрещен иск, направеното от ищеца по него искане за
присъждане на направените разноски, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК „Електронинвест“ООД
дължи на „Релсис“ООД сумата от 1112,87 лв. като направени по делото разноски
съобразно уважената част от насрещния иск.
Общо
дължимите от „Електронинвест“ООД на „Релсис“ЕООД разноски са в размер на
2091,27 лв.
С оглед частичното
отхвърляне на предявения насрещен иск, направеното от ответника по него искане
за присъждане на направените разноски, както и на основание чл.78 ал.3 ГПК „Релсис“ООД
дължи на „Електронинвест“ООД сумата от 98,36 лв. като направени по делото
разноски съобразно отхвърлената част от насрещния иск.
По компенсация „Електронинвест“ООД следва да
заплати на „Релсис“ЕООД разноски по делото в размер на 1992,91 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Княз Борис I“
№162, представлявано от Ю. Ц. Ц., против „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано
от И. Н. Т., иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД за сумата от 3600,00
лв. /три хиляди и шестстотин лева и 00 ст./ като получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. „Княз Борис I“ №162, представлявано
от Ю. Ц. Ц., да заплати на „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Трявна, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от И. Н. Т.,
сумата от 8000,00 лв. /осем хиляди лева и 00 ст./, представляваща неплатено
възнаграждение за предоставени услуги по договор за разработка на електронно
устройство от 01.10.2018г. за м.ноември 2018г. и за м. декември до 20.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на насрещната искова
молба – 17.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Трявна, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от И. Н. Т., против
„ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ул. „Княз Борис I“ №162, представлявано
от Ю. Ц. Ц., насрещен иск за горницата над 8000,00 лв. /осем хиляди лева и 00
ст./ до претендирания размер от 9600,00 лв. /девет хиляди и шестстотин лева и
00 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Трявна, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от И. Н. Т., против
„ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ул. „Княз Борис I“ №162, представлявано
от Ю. Ц. Ц., насрещен иск за сумата от 451,13 лв. /четиристотин петдесет и един лева и 00 ст./, представляваща
разходи за производство и доставка на печатни платки, които включват: 284,16
лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни
платки; 80,00 лв. за митническо представителство; 24,00 лв. такса за предаване
на митнически документ и 62,97 лв. – мито, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. „Княз Борис I“ №162, представлявано
от Ю. Ц. Ц., да заплати на „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Трявна, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от И. Н. Т., по компенсация направени по делото разноски в
размер на 1992,91 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева и 91 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: