Р Е Ш Е Н И Е
№ 1769 17.12.2020 година, град
Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети
ноември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, разгледа адм.дело № 1789/2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „КАСТЕЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление и адрес за кореспонденция: град Бургас, ул.
“Сливница” №87, ет.3, представлявано от управител Н.П.Д., срещу Ревизионен акт
/РА/ № Р-02000219007276-091-001/ 28.04.2020г., издаден от Радостина Костова
Тодорова на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Валентина Върбанова
Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, изцяло потвърден с Решение № 129/13.07.2020 г. на
директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
/ОДОП/ – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени
допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, както следва за 2015 г. – 127 865,24 лв. главница и лихва в размер на 52 858,59 лв., за 2016 г. – 182 395,25 лв. главница и лихва – 56
901,74 лв., за 2017 г. – - 389 726,33 лв. главница и лихва – 82323,12
лв., и за 2018 г. – 723 829,34
лв. главница и лихва – 79 139,65 лв. Иска се от съда да отмени
обжалвания ревизионен акт.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява, изразява писмено становище по спора. Поддържа
жалбата по изложените в нея доводи и съображения.
Ответната
страна – Директор на дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител – надлежно упълномощен, оспорва жалбата. Изразява
становище за недопустимост с аргумент, че оспорено е потвърждаващото РА решение
на Директора на Д“ОДОП“ вместо самият ревизионен акт. Алтернативно настоява за
отхвърляне на жалбата в случай на разглеждането й по същество. Изразява
становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са
правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на
депозираната жалба.
Административен
съд – Бургас, трети състав след преценка на становищата на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, и след проведено оспорване по административен ред. С диспозитивът на същата се търси както отмяна на
потвърдителното решение на Директора на ОДОП, така и на самият Ревизионен акт,
поради което, възражението за недопустимост на жалбата, поради насоченост към
различен от подлежащия на оспорване административен акт се явява неоснователно
и жалбата следва да бъде разгледана по същество като процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството
по оспорваният РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №
Р-02000219007276-020-001/13.11.2019г., изменяна със Заповеди
Р-02000219007276-020-002/16.01.2020г., Р-02000219007276-020-003/04.02.2020г., Р-02000219007276-020-004/
17.02.20.
След
завършване на ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен
доклад (РД) № Р-02000219007276-092-001/07.04.2020 г., неразделна част от РА. Ревизионният доклад е връчен на задълженото
лице електронно на 07.04.2020 г. видно от приложено по делото удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол".
След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства, на направените изводи и основания за тях, органът възложил
ревизията и ръководителят на ревизията са постановили процесния РА № Р-02000219007276-091-001/
28.04.2020г.г., с който е установен размера на задълженията по ЗКПО, по периоди
и лихвите за просрочие към тях, както следва:
- както следва
за 2015 г. – 127 865,24 лв. главница и
лихва в размер на 52 858,59 лв.,
- за 2016
г. – 182
395,25 лв. главница и лихва – 56 901,74 лв.,
- за 2017
г. – 389 726,33 лв. главница и лихва – 82 323,12
лв.,
- за 2018
г. – 723 829,34 лв. главница и лихва – 79 139,65 лв.
Ревизионният
акт е връчен на 04.05.2020 г. по електронен път, видно от наличното по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол".
Срещу ревизионния акт жалбоподателят е депозирал своя жалба вх. № 04-К-Ж-103/26.05.2020 г. в нормативно установения 14-дневен срок по чл. 152 ДОПК.
С решение
№ 129/13.07.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ
на НАП е потвърдил РА, с който са определени задълженията по ЗКПО. Решението на
директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас е връчено по електронен път
на 11.08.2020 г. видно от представеното по делото удостоверение. Жалбата, с
която е поставено началото на настоящото съдебно производство, е депозирана
чрез директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас до Административен съд –
Бургас на 25.08.2020 г.
От
представената по делото административна преписка се установява, следното:
През ревизираният
период дружеството-жалбоподател е извършвало търговски сделки със стоки и услуги
и от ноември 2003 г. е регистрирано по ДДС. С оглед установяване финансовото и
икономическо състояние на дружеството са били изискани данни с ИПДПОЗЛ №
Р-02000219007276-040-001/22.11.2019г. В отговор от страна на проверявания субект били представени единствено
следните справки - Справка
за наличните недвижими имоти- не са декларирани недвижими имоти; Справка № 2 за
наличните моторни превозни средства - не са декларирани налични моторни
превозни средства; Справка № 3 за наличните машини, стоки, оборудване,
стопански инвентар- не са декларирани налични машини, стоки , оборудване,
стопански инвентар; Справка № 4 за наличните дългосрочни и краткосрочни инвестиции
- не са декларирани данни; Справка № 5 за наличните вземания от трети лица- не
са декларирани данни.
В хода на
ревизионното производство били извършени процесуални действия, подробно описани
в РД на стр. 3-9 .
В резултат
на извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизията по отношение на „Кастел Трейдинг“ ЕООД било установено, че дружеството не представя заведена счетоводна
отчетност, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Не били представени
изисканите първични документи, касаещи операциите с негово участие през
ревизирания период, нито търговска документация, банкови, касови документи, както
и хронологични ведомости на счетоводните записвания. Не били представени нотариални
актове за покупко-продажба на недвижими имоти, Актуални скици на имоти,
издадени от Агенция по геодезия, картография и кадастър, лизингови договори и
др. договори, лицензи и или/разрешителни за
извършване на дейността, Договори, в т.ч за наем на помещения, за
съхранение на стоки/продукция , за отговорно пазене, за консигнация и др.,
документи, доказващи финансовото състояние и начин на финансиране, в т.ч.,
Договори за заеми, погасителни планове и др., амортизационен план по години за периода
2015- 2018 г.
Единственото представено доказателство били копия на издадени от „Кастел
Трейдинг" ЕООД фактури към „КЛ Трейдинг" ЕООД, ЕИК ********* през
2018г„ сключени договори между двете дружества за продажба на пшеница, ечемик, царевица,
слънчоглед, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предадените
количество стока от „Кастел Трейдинг" ЕООД на „КЛ Трейдинг” ЕООД, ЕИК
*********. Представени били Справка за издадените документи /фактури/ от
„Кастел Трейдинг" ЕООД към негови клиенти за периода 01.01.2015г.-31.01.2019г.,
Справка „стоки по документи“, в която били посочени издадените фактури от
„Кастел Трейдинг" ЕООД към клиенти и начина за заплащане за ревизирания
период. Представен бил и Хронологичен регистър на „Кастел Трейдинг” ЕООД за
2015г., 2016г., 2017г., 2018г., м.01.2019г., с който е документирано обратното
начисляване по чл.163а от ЗДДС, вр. Приложение 2, част втора ЗДДС от „Кастел
Трейдинг" ЕООД.
Според ревизиращия екип водената счетоводна
отчетност не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане
/чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК/, и непредставянето на всички документи необходими
за определяне основата за облагане е основание по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК.
Прието било, че липсва счетоводна отчетност, заведена съгласно Закона за
счетоводството, липсват документи, необходими за установяване основата за
облагане с данъци, като ревизираното дружество не е осигурило достъп до
счетоводни и търговски данни от значение за производството, съхранявани на
електронен носител (обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4, т.5, т.8 от ДОПК).
На задълженото лице били връчени Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №
Р-02000219007276-113-001/07.01.2020г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК
на електронния мейл, който е декларирало дружеството за получаване на
съобщения, както и по пощата с писмо с обратна разписка.
Издадено било Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №
Р-02000219007276-113-002/01.04.2020г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК
№ Р-02000219007276-139- 002/01.04.2020г., получено на 01.04.2020г.
С тези уведомления дружеството се уведомявало, че основата
за облагане по ЗКПО и по ЗДДС ще бъде определена по реда на чл.122, ал,2 от ДОПК за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г.
Във връзка с възложената ревизия на „Кастел Трейдинг"
ЕООД, ЕИК ********* и предвид това, че дружеството не представило изисканата
счетоводна и търговска документация, била извършена насрещна проверка на „АНДРА" ООД , ЕИК *********, което е
посочено от „Кастел Трейдинг" ЕООД за съставител на ГФО в подаваните ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2017г, и 2018г. „АНДРА" ООД не представила никакви
документи и счетоводни справки.
Извършена била
насрещна проверка и на основния доставчик на ревизираното дружество - „АНИТЕКС ГОЛД" ЕООД. Във връзка с
връчване на ИПДПОЗЛ били извършени две посещения на адреса за кореспонденция,
на който не е открит офис на проверяваното дружество, нито управителя или
упълномощено от него лице за контакт с органите по приходи. В законоустановения
срок от страна на проверяването лице не били представени исканите документи. Това е възпрепятствало органите по приходите
да извършат насрещната проверка и да установят всички факти и обстоятелства
относно реалността на извършените доставки от „Анитекс Голд" ЕООД към
„Кастел Трейдинг" ЕООД за ревизирания период.
Не били
представени и първични документи, с които са документирани извършените
доставки. Проверяващият екип е установил, че „Анитекс Голд" ЕООД не
разполага с наети работници нито са налице доказателства за търговски отношения
с трети лица. Така оставало неизяснено кои са лицата, извършили доставките, кой
е осъществил транспорта, как са осъществени плащанията между „Анитекс
Голд" ЕООД и „Кастел Трейдинг" ЕООД, издадени ли са били първични
счетоводни документи от „Анитекс Голд" ЕООД и до колко тези документи
отразяват вярно извършени стопански операции. Не било установено по безспорен
начин, че „Анитекс Голд" ЕООД е притежавало стоката, която „Кастел
Трейдинг" ЕООД е фактурирал на клиентите си за ревизирания период.
При тези данни
ревизиращият екип намерил, че стоката, която фактурира „Кастел Трейдинг"
ЕООД на клиентите си през ревизирания период не е била доставена от „Анитекс
Голд" ЕООД, и ако „Анитекс Голд" ЕООД е издало първични счетоводни
документи, то те не отразяват действително извършени доставки, т.е. вярно
отразени стопански операции, тъй като нито доставчика,
нито ревизираното дружество са представили документи, доказващи реалността на
доставките включително и издадени първични счетоводни документи.
Видно от представените баланси нямало
налична стока към 31.12.2015г., съгласно декларираните данни и за предходната
година в баланса за 2017г. било видно, че няма налична стока и към 31.12.2016г.
За 2018г. дружеството не било публикувало баланс.
След преглед и анализ на декларираните
данни от „Кастел Трейдинг" ЕООД в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС
проверяващите установили, че са вписани фактури с нулеви стойности, издадени от
„Анитекс Голд" ЕООД, както и протоколи , издадени на основание чл.117,
ал.2 от ЗДДС с основание - обратно начисляване чл.163 от ЗДДС, доставчик - „Анитекс Голд" ЕООД. Протоколите били
включени в дневниците за покупка и за продажба. Данъчна основа на всички
включени протоколи в дневниците за покупки и продажби с доставчик „Анитекс
Голд" ЕООД по години е в размер, както следва: за 2015г. : 1 278 650,24лв.,
за 2016г.: 1 823 952.52лв., за 2017г.: 3 897 263,32лв. за 2018г.: 7 238
293,41лв.
След извършения анализ и преценка на
събраните в хода на ревизията доказателства проверяващите са установили размера
на непризнатите за данъчни цели
разходи, които не са документално обосновани по ЗКПО по години, както следва:
за 2015г. : 1 278 650,24лв. , за2016г.: 1 823 952.52лв., за 2017г.: 3 897 263,32лв.,
за 2018г.: 7 238 293,41лв. и съответства изцало на данъчната на
протоколите за обратно начисляване.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК била определена данъчна
основа за облагане с корпоративен данък, както следва: 2015 г. - 1 308 377,53
л. , 2016г. - 1 863 381,03 лв., 2017 г.
- 3 938 018,40 лв., и 2018 г. - 7 281 146,36 лв.
Допълнително
установеният при ревизията корпоративен данък за 2015 г. бил определен в размер
на 127 865,02 лв., за 2016 г.- 182 395,25 лв., за 2017 г. - 389 726,33 лв., и за 2018 г. -723 829,34 лв.
На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за невнесения в срок корпоративен данък била начислена и дължимата
лихва в размер на 271 107,81 лв.
По отношение задълженията по ЗДДС
проверяващите са установили, че за ревизираните периоди са подавани справки -
декларации по чл. 125, ал.1 от ЗДДС в срока по ал. 5 от същия член. В
съответствие с разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, заедно със справките -
декларации са подавани и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен
период. За ревизираните периоди дружеството е прилагало механизма за обратно
начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури. Ревизиращият
екип е установил, че „Кастел
Трейдинг" ЕООД е отразявало в един и същи данъчен период протоколи в дневниците
за продажби и дневниците за покупки. В резултат на което извършената корекция не
влияе на крайния резултат деклариран от ЗЛ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следното:
При извършената проверка
за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен
състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната
форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона и
правните норми на приложимия материален закон. Този извод се налага по следните
съображения:
В
настоящият случай, от приложените по делото заповед №
Р-02000219007276-020-001/13.11.2019, изменяна със Заповеди
Р-02000219007276-020-002/16.01.2020,Р-02000219007276-020-003/04.02.2020,
Р-02000219007276-020- 004/17.02.2020г. на директора на ТД на НАП-Бургас се установява, че ревизията е
възложена от изрично определен за това орган по приходите. Оспореният
ревизионен акт № Р -02000219007276-091-001/ 28.04.2020г. е издаден, съгласно
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от компетентните за това органи – началник сектор
„Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като
ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа
предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и
длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното
лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство,
мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионният
акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000219007276-092-001/07.04.2020г. като неразделна
негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил
процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило
в указаните срокове.
В
настоящата хипотеза ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика, за да се
приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице
особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за
определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за
конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в
условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с
допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите
по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само
предполагаемо наличие на основание.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт
при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА,
издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават
органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в
противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на
ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са
изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – 8 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на
ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания
период, по отношение на лицето липсват счетоводни документи, счетоводна
отчетност и лицето не осигурява достъп до счетоводните данни – чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за
облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и
следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това
е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от
хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В
настоящият казус, от представените по делото доказателства, приети в
административното и съдебното производство, съдът намира за установено
констатираната от органа по приходите липса на счетоводна отчетност, както и
неосигуряване на достъп до данните – счетоводни и финансови, поради което и
следва да се приеме, че са налице обстоятелствата, посочени в обжалвания РА на чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от ДОПК. Многократно ревизиращият екип е изпращал
искания за предоставяне на данни и документи, нужни за извършване на ревизията.
Но такива не са предоставени от лицето, нито от представляващия дружеството или
от счетоводната фирма, обслужваща търговеца, респ нейния законен представител. В
този случай, жалбоподателят носи доказателствена тежест да обори презумпцията
за вярност, на констатираните от ревизиращите органи факти. Въз основа на
изложеното съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
извършване на данъчно облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, поради което оспорването на жалбоподателя на това
основание се явява неоснователно.
Правилно ревизиращият екип е направил
извод за липса на доставка относно покупката на стоки от „Анитекс голд"
ЕООД. В случая от страна на това дружество, не само че не са представени
документи, но такива не са представени и от страна на “Кастел трейдинг"
ЕООД. Проверката е установила също така, че „Анитекс голд" ЕООД няма наети
работници, което е допълнителен довод относно нереалността на доставките, тъй
като отсъствието на служители не се оборва и от доказателства за съпътстващи
правоотношения с трети страни, заместващи функциите на липсващия персонал на
дружеството. След като и двете страни по доставката не са представили
изисканите от тях доказателства за тези доставки, то на основание чл. 37, ал. 4
от ДОПК ревизиращият екип правилно е приел, че те не съществуват и е преценил
само събраните в производството доказателства. Основателно е прието, че
първичните счетоводни документи, издадени от „Анитекс голд" ЕООД, не
отразяват действително извършени доставки, т.е. вярно отразени стопански
операции, поради което отчетените с тях разходи от „Кастел трейдинг” ЕООД не са
признати за данъчни цели, съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10.
ал. 1 от ЗКПО.
В допълнение следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че съдебният състав, отчита особения предмет на процесните
доставки. Зърнените
култури са стратегическа суровина, както за България, така и за целия
европейски съюз и като такава особеното й значение за националната и
европейската икономика е рефлектирало върху нормативно установения ред за
търговията с тази суровина, уреден в Наредбата за реда за лицензиране на
публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата и деклариране на
другите обекти за съхранение на зърно и за контрола върху тяхната дейност и
Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните
складове за съхранение на зърно и неговите функции и не на последно място в продължилата
да действа през почти целия ревизиран период НАРЕДБА № 40 от 15.09.2003 г. за
реда на регистриране на търговците на зърно, водене и съхранение на регистъра и
за осъществяване на контрол върху тяхната дейност, въпреки отмяната на Закона
за съхранение и търговия със зърно (предвид установените общоевропейски норми в
тази област).
Съгласно чл.14, ал.3 на Наредба №40,
когато зърното, обект на търговски сделки, преминава през повече от един
търговец на зърно, всеки един от тях издава декларация по образец съгласно
приложение № 2, която се издава въз основа на издадените декларации от
производителите за произход и добра земеделска практика. Действително, така
постановената форма е такава за доказване, а не за действителност на сделката.
Реалността на последната може да бъде доказвана с помощта на всички допустими в
процеса доказателствени средства, каквито онбаче търговецът не сочи.
За да се квалифицира като документално
обоснован разходът за една доставката трябва да отговоря на следните условия:
първо да е обективиран в документ, който съответства на изискванията на ЗКПО и
на Закона за счетоводството, и второ да отразява вярно описаната в него
стопанска операция. Видно от събраните доказателства не се установява наличието
нито на първата предпоставка по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като няма
представени никакви документи по процесните доставки, нито на втората
предпоставка, а именно вярно отразяване на стопанска операция. Представен е
само Хронологичен регистър на „Кастел Трейдинг” ЕООД за 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г., м.01.2019г., с който е документирано обратното начисляване по чл.163а
от ЗДДС от „Кастел Трейдинг" ЕООД, в който фигурират фактури издадени от
„Анитекс голд“ ЕООД, но не и самите фактури и счетоводни документи. Фактите
сочат на фиктивно документирани покупки на стоки, което попада в хипотезата на
чл. 26, т. 2 от ЗКПО и съставлява основание за преобразуване на финансовия
резултат с размера на неправилно осчетоводените разходи по фактурите, издадени
от „Анитекс голд“ ЕООД. Съобразно установените в конкретния случай
факти, същите са правилно определени, доколкото нито в ревизионното
производство, нито в настоящето съдебно производство са ангажирани
доказателства за това, че процесните доставки са документално обосновани и
реално извършени.
Фактът на
ненамирането на доставчика на деклариран данъчен адрес, съответно на
непредставяне на поискани доказателства във връзка с доставките, не води
автоматично до изводи за липса на реални доставки. Съдебната практика приема,
че ревизираното лице няма задължения да ангажира доказателства за материалната
и кадровата обезпеченост на своите доставчици. И това по същество е вярно, но е
вярно и това, че като участник в стопанските операции задълженото лице следва
да притежава надлежни документи, установяващи тяхното извършване. Липсата на
такива, съответно наличието на пороци в тях, води до логичен извод, че такива
стопански операции не са извършвани.
Изложените
факти и обстоятелства обосновават извод, че органът по приходите е направил
верни констатации за липса на реални доставки по процесните фактури, съответно
същите не отразяват вярно
отразената стопанска операция, поради което е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия
резултат на ревизираното дружество и определяне на допълнителни задължения за
корпоративен данък.
По отношение на извършеното увеличение
на счетоводния финансов резултат за 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, по
фактури, издадени от „Анитекс голд“ ЕООД, настоящата инстанция
намира РА за правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и предвид направеното искане,
съдът намира, че на основание чл. 161 ДОПК на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 14 615 лв.
Воден от горното, Административен съд Бургас, III-ти състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАСТЕЛ ТРЕЙДИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление и адрес за кореспонденция: град Бургас, ул. “Сливница” №87, ет.3,
представлявано от управител Н.П.Д., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219007276-091-001/
28.04.2020г., издаден от Радостина Костова Тодорова на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Валентина Върбанова Атанасова на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, изцяло потвърден с Решение № 129/13.07.2020 г. на директор на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр.
Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Кастел трейдинг“ ЕООС са определени
допълнителни задължения по Закона за
корпоративното подоходно облагане,
както следва за 2015 г. – 127 865,24 лв.
главница и лихва в размер на 52 858,59 лв., за 2016 г. – 182 395,25 лв. главница и лихва – 56
901,74 лв., за 2017 г. – 389 726,33 лв. главница и лихва – 82 323,12
лв., и за 2018 г. – 723 829,34
лв. главница и лихва – 79 139,65 лв.
ОСЪЖДА „КАСТЕЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление и адрес за
кореспонденция: град Бургас, ул. “Сливница” №87, ет.3, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Бургас при ЦУ на НАП разноски
за настоящата инстанция в размер на 14 615 /четиринадесет хиляди шестстотин и
петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: