Р Е Ш Е Н И Е
№64/19.3.2020г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на
26.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1130 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК от***, срещу М.Б.Р., ЕГН **********, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните
суми по договор за стоков кредит № ***.
, сключен между ***и М.Б.Р. : 920,53 лв главница по 19 броя погасителни вноски
от 01.03.2017г до 17.09.2018г., 236, 21
лв договорна лихва от 01.03.2017г до 17.09.2018г. и 179, 86 лв обещетение за забава от
01.03.2017г. до датата на подаване заявлението в съда на 02.04.2019г. , ведно
със законната лихва от датата на подаване заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането..
Обстоятелствата
, от които произтичат твърденията на ищеца са : В исковата си молба ищецът ***твърди,
че на 17.01.2017 год. М.Б.Р., ЕГН **********, е сключил с ***, ЕИК ***, Договор за стоков кредит №241558, по силата
на който ***се е задължила да отпусне на ответника стоков кредит от 920,53 лв
за закупуване на телевизор SANG LE4219
- 1 брой с цена 529
лв, CD плеър автомобилен JVC XI30 – 1 брой с цена 99 лева и
високоговорители автомобилни ALPINE SWT-12S4
-1 брой с цена 199 лв, както и за
сключване на застраховка “ Стандарт + “
за лица от 18 до 64 години с еднократна застрахователна премия в размер
на 93,53 лв. Кредитополучателят се съгласил предоставената му от кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца, а сумата по кредита за
финансирането на застраховката да бъде
усвоена еднократно безкасово по сметка на застрахователя. За сключения договор ***е
издала уведомително писмо до търговеца, в което е посочено, че е сключен
договор за кредит за закупуване на стоката, предмет на договора, чиято стойност
е финансирана с процесния договор за кредит.В същото уведомително писмо
ответникът е декларирал, че е получил стоките от търговеца. За потвърждаването
на покупката търговецът ***е издал на името на ответника фактура
№**********/17.01.2017г. , в която е посочен начин на плащане с ***кредит
и е подписана от ответника. За сключването на застраховката
застрахователят е издал сертификат с №***. Въз основа на договора за кредит е разкрита
кредитна сметка на ответника, от която са преведени на търговеца и
застрахователя дължимите суми, с което
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателят кредита, предмет на договора. Погасителните вноски, които
кредитополучателя се задължава да изплаща на кредитодателя, представляват
изплащане на главницата по кредита ведно
с ГПР, който изразява общите разходи като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. ГПР е
посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва
лихви и такси, които кредитополучателят дължи на кредитора. Кредитът се
олихвява с годишен фиксиран лихвен
процент в размер на 39,99 % , като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена
част от кредита и се заплаща месечно. Така общият размер на договорната лихва
по кредита е уговорен от страните в размер на 325,39 лв, а общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1245,92 лв. Кредитополучателят
се е задължил да върне сумата по кредита в срок от 20 месеца или до
17.09.2018г. на 20 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер от 63,79 лв,
без последната вноска , която е изравнителна и е в размер от 33,91 лв. Съгласно
раздел 6, т.12 от ОУ към договора при забава в плащането на месечна погасителна
вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта.
На това основание на кредитополучателят е начислена лихва за забава в размер от
179,86 лв от 01.03.2017г. до датата на
подаване заявление в съда. Кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем,
крайният срок за издължаване на всички задължения по договора е настъпил на
17.09.2018г. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, постъпила е
сума в размер от 89, 18 лв, с която е погасена част от договорната лихва. На
08.09.2017г. е подписано Допълнително споразумение към Рамков договор за
продажба и прихвърляне на вземания от 20.04.2017г, който ***прехвърля на ищеца вземанията си по
процесния договор срещу ответника по делото. Ищецът е подал заявление за
идаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което ответника е
уведомен по реда на чл.47 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна М.Б.Р.
не депозирал отговор на исковата молба.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експретно заключение на
вещото лице Р. С. по назначената от съда ССЕ.
Съдът
намира така предявените искове за допустими като предявени от от заявителя против длъжника за сумите, за която е издадена
заповед за изпълнение в едномесечния срок от уведомяване на заявителя за
обстоятелството, че длъжника е уведомен за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира
така предявените искове за основателни по следните съображения :
От
приетия договор за стоков кредит № ***. между ответника и ***се установява наличието
на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 827 лева за
закупуване на стоки от магазин „***телевизор SANG
LE4219, CD плеър автомобилен JVC XI130,
високоговорители автомобилни ALPINE SWT – 12S4 както и еднократна застраховка.
Плащането на цената от 827 лева на търговеца се установява от ССЕ, както и от
полученото уведомително писмо /л.15-16/. Всички описани документи – съдържат
подписи и за ответника, които не са оспорени откъм авторство в преклузивния за
това срок по чл. 131 ГПК съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК. Сключването на застраховката също е установено,
като съдебният експерт сочи, че на 17.01.2017г. са преведени на ЗК Групама по
банкова път с основание “ АВТ. УСВОЯВАНЕ
НА ЗАСТР. ПРЕМИЯ НА POS – КРЕДИТ 241558 -3602578 “ . Към договора е приложен
погасителен план, в който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера, в
т.ч. ГПР, размер на лихвата, падежни дати и размер на всяка вноска. Той също
носи подпис на потребителя. Следователно, доказват се наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор ***Последният
е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума за
закупуване на стоките, които са получени. От ответната страна, върху която лежи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова
доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а
именно 17.09.2018 г., до когато е следвало да бъдат погасени. От представените
доказателства - рамков договор за цесия
от 20.04.2017 г. и допълнително споразумение към него от 08.09.2017, в което
фигурират вземанията към ответника/ се установява, че между ***и ***е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за стоков кредит. Такава възможност е
предвидена изрично в чл. 16 от Общите условия, за което е налице изрично
съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта. По делото е
прието уведомително писмо от цедента ***съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно
упълномощения за това цесионер за извършената цесия /пълномощно на л. 41 от
материалите по делото/, адресирано до длъжника, което е получено ведно с
преписа от исковата молба на 24.09.2019г. в хода на делото, поради което ответника
следва да се счита редовно уведомен за цесията. Размерът на дължимите суми се
установява от приетата по делото ССЕ. Съгласно експертното заключение няма
данни от проверените документи при ищеца и при Банка ***за извършени плащания
по процесния договор за стоков кредит. Общия размер на дължима главница към
датата на подаване заявлението в съда и към датата на заключението е 920,53 лв.
и на лихвата за забавено плащане от
01.03.2017г. до датата на подаване в съда заявлението за издаване заповед за
изпъление по чл.410 ГПК -180,45 лв., като иска следва да бъде уважен до размера
на претендираните с исковата молба 179,86 лева. По отношение на дължимата договорна
лихва съдебният експерт е отбелязал, че след датата на цесията -08.09.2017г.
при ищеца е начислявана единствено законна лихва върху цялата главница, но не е
начислявана договорна лихва. Съдът намира, че с оглед уговорката между
страните, отразена в чл.4.1 от рамковия договор за цесия от 20.04.2017г. и в чл.
3 от допълнителното споразумение от 08.09.2017г. към договора за цесия от 20.04.2017г. в размера на превърляното
вземане не се включва непадежиралата към датата на прехвърлянето договорна
лихва. Поради това съобразно представения по делото погасителен план съдът
намира, че иска за договорна лихва следва да се уважи до размера от 182,15 лв
съгласно таблица към т.3 от експертното заключение, като бъде отхвърлен за
разликата до претендирания размер от 236,21 лв и за периода от 09.09.2017г. до
17.09.2018г.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски. Съдът намира, че съобразено
фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на
ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Следователно в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 73,63 лв разноски в заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 502,10
лева за разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част
от исковете
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенята между
страните, че М.Б.Р., ЕГН **********,***, дължи на ***ЕИК ******следните суми по
договор за стоков кредит №241558 от 17.01.2017 г., сключен с ***вземанията по
който са прехвърлени на ***с допълнително споразумение за цедиране на вземания от
08.09.2017г. към рамков договор за покупко –продажба на вземания /цесия/ от
20.04.2017 г., а именно : сумата от 920,53 лева / деветстотин и двадесет лева и
53 стотинки / главница, сумата от 182,15 лева / сто осемдесет и два лева и 15
стотинки / договорна лихва от 01.03.2017г. до 08.09.2017г., сумата от 179, 86
лева / сто седемдесет и девет лева и 86 стотинки / обещетение за забава от 01.03.2017г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване заявлението в съда - 02.04.2019г., за
които суми по ч. гр. д. №494/2019г. на РС Девня е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, като отхвърля иска за договорна лихва за
разликата до претендирания размер от 236, 21 лева и за периода от 09.09.2017г.
до 17.09.2018г.;
ОСЪЖДА
М.Б.Р., ЕГН **********,*** , да заплати на ***ЕИК ******сумата от 502,10
лева / петстотин и два лева и 10 стотинки/, представляваща направени в
настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете, както
и сумата от 73,63 лева / седемдесет и три лева и 63 стотинки/, представляваща
направени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............................