РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Бургас, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105485 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ” АД против П. П. К.-А. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер от 5 599,78 лв.,
представляваща сбор от дължими суми по Договор за потребителски кредит №
*******/***** г., от които 656,21 лв. – 13 броя незаплатени вноски по главницата, дължими
за периода 10.01.2021 г. – 10.01.2022 г., 4 650,36 лв. – 13 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 10.01.2021 г. – 10.01.2022 г. и 293,21
лв. – лихва за забава за периода на просрочието от 11.01.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 1030/2022 г. по описа на БРС, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
следните суми, дължими по горепосочения договор за кредит: сумата от 10 365,03 лв. -
дължима главница, от която 487,84 лв. – 7 броя неплатени вноски по главницата по кредита
за периода 10.02.2022 г. – 10.08.2022 г. и 9 877,22 лв. – предсрочно изискуема главница,
сумата от 2 371,94 лв. – 7 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва,
дължими за периода 10.02.2022 г. – 10.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
1
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане в полза на ищеца на направените разноски в настоящото и в заповедното
производство. В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните е бил сключен
горепосоченият договор за потребителски кредит, въз основа на който ищецът е предоставил
на ответницата паричен кредит в размер на 11 100 лв., като част от сумата (4 970,21 лв.) е
била преведена по банкови сметки на трети лица - кредитори на потребителя за погасяване
на негови съществуващи задължения, а останалата част от сумата (6 129,79 лв.) е била
преведена по банкова сметка на ответницата, открита в „УниКредит Булбанк” АД.
Дължимата по договора възнаградителна лихва е била в размер на 18 278,25 лв., годишният
лихвен процент - 40 %, а ГПР – 48,28 %, като общото задължение на ответницата по
договора за кредит е било в размер на 29 378,25 лв. и е следвало да бъде погасено в срок от
72 месеца – до 10.10.2026 г. Твърди се също така, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК кредитът е бил в просрочие, като не са били заплатени вноските по
главницата и по договорната лихва от № 3 до № 15 вкл. по погасителния план, като по
вноска № 3 по възнаградителната лихва е налице непогасен остатък от 362,94 лв. Заявено е
също така, че към датата на предявяването на исковата молба са падежирали и не са
заплатени и вноските от № 16 до № 22 вкл. с падежи от 10.02.2022 г. до 10.08.2022 г., както
и че поради допуснатото просрочие ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем, във
връзка с което към исковата молба е приложено изрично уведомление за това до ответника.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, редовно призован, но
както в исковата молба, така и в писмено становище от 16.05.2023 г. се моли да бъде
постановено неприсъствено решение. Ангажирани са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок ответницата не е подала отговор на исковата
молба, не е изразила становище по исковете, не е представила доказателства и не е
направила доказателствени искания. Същата не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител, редовно призована, като липсва и искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1030/2022 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено П. П. К. да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД суми, дължими
по Договор за потребителски кредит № *******/***** г., а именно: сумата от 656,21 лв.,
представляваща 13 незаплатени вноски по главницата, дължими за периода 10.01.2021 г. –
10.01.2022 г. вкл., сумата от 4 650,36 лв., представляваща 13 незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 10.01.2021 г. – 10.01.2022 г. и сумата
от 293,21 лв. – обезщетение за забава за периода 11.01.2021 г. - 27.01.2022 г., законната
2
лихва върху главницата, считано от 21.02.2022 г. до изплащане на задължението, както и
сумата от 623,20 лв. - разноски по делото. В законоустановения срок длъжникът е подал
възражение, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск за
вземанията си, което е било направено от него в срок.
От представените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и неоспорени от ответницата писмени доказателства може да се направи
обоснован извод, че между страните по делото действително е бил сключен процесният
договор за потребителски кредит, че на ответницата е бил предоставен посочения в исковата
молба кредит, както и че тя не е плащала в срок дължимите погасителни вноски, поради
което ищецът е направил кредита предсрочно изискуем. Към исковата молба е приложено и
уведомление до ответницата, с което е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на горното и тъй като ответницата не твърди и не е представила
доказателства за плащане на претендираните от ищеца суми, съдът намира, че в случая
може да се направи обоснован извод за вероятна основателност както на установителния,
така и на осъдителния иск. Ето защо и тъй като ответницата не е представила отговор на
исковата молба и не се е явила в съдебно заседание, без да е поискала разглеждане на делото
в нейно отсъствие, като същата е била уведомена за последиците от непредставянето на
отговор и неявяването й по делото, съдът намира, че в случая са налице условията на чл.
238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид крайното решение на съда по същество на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в
настоящото производство, които са в размер на 1 979,49 лв., както и разноските в
заповедното производство, които са в размер на 623,20 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. К.-А., ЕГН **********, от гр.
Б**, ж.к **, че същата дължи на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. ***, следните суми, дължими по Договор за
потребителски кредит № *******/***** г.: сумата от 656,21 лв. (шестстотин петдесет и шест
лв. и двадесет и една ст.), представляваща 13 броя незаплатени вноски по главницата по
кредита, дължими за периода 10.01.2021 г. – 10.01.2022 г. вкл., сумата от 4 650,36 лв.
(четири хиляди шестстотин и петдесет лв. и тридесет и шест ст.) - 13 броя незаплатени
вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 10.01.2021 г. – 10.01.2022
г., сумата от 293,21 лв. (двеста деветдесет и три лв. и двадесет и една ст.) – обезщетение за
забава за периода 11.01.2021 г. - 27.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на Заповед № 522/22.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
3
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1030/2022 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА П. П. К.-А., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к **, да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С***,
ул. ***, следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *******/***** г.:
сумата от 10 365,03 лв. (десет хиляди триста шестдесет и пет лв. и три ст. ) - дължима
главница, от която 487,84 лв. - 7 броя неплатени вноски по главницата, дължими за периода
10.02.2022 г. – 10.08.2022 г. и 9 877,22 лв. – предсрочно изискуема главница, сумата от
2 371,94 лв. (две хиляди триста седемдесет и един лв. и деветдесет и четири ст.) – 7 броя
незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 10.02.2022 г.
– 10.08.2022 г., законната лихва върху главницата от 10 365,03 лв., считано от 25.08.2023 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 1 979,49 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и
девет лв. и четиридесет и девет ст.), представляваща направените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, както и сумата от 623,20 лв. (шестстотин двадесет и
три лв. и двадесет ст.), представляваща направените разноски в заповедното производство.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца:
„Първа инвестиционна банка“ АД,
IBAN: *******,
BIC: *******.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4