Решение по дело №112/2022 на Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Смолян, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500112 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 414/13.12.2021 г. по гр.дело № 953/2020 г.
Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ субективно съединените
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Ф. Р. Ч. срещу СВ.
ЛЮБ. АС., Д. Д. ЛЮБ., и Г. Д. АС., да бъде установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на основание наследство от Р. А. А. и
давностно владение, продължило от 1989 г. до 2020 г., на 1/5 ид. част от
застроен и незастроен имот № *, с площ 1 069 кв.м. по плана на с. Баните -
Оряховец, одобрен със заповед № РД-634/20.05.1986 г., изменен със заповеди
№ РД[1]282/18.08.2014 г. и РД-75/18.03.2015 г., при граници на имота: от
север – поземлен имот № * и пешеходна пътека, от изток – имот № ***, от юг
– пешеходна пътека, поземлен имот № * и поземлен имот № *, от запад –
имоти от КВС, който поземлен имот участва в образуването на УПИ **-*,
отреден за имот с пл.№ * с площ 851 кв.м. в кв.* по плана на с. Баните –
Оряховец; като 75 кв.м. от имота са отредени за пешеходна пътека; 143 кв.м.
1

попадат извън регулация; ведно с построените в същия имот жилищна
сграда със застроена площ 74 кв.м. на два етажа; селскостопанска сграда
със застроена площ 12 кв.м. на един етаж и гараж със застроена площ 24
кв.м. на един етаж; както и искането да бъде отменен на основание чл. 537, ал.
2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание
давностно владение и наследство № ***, том **, рег. № ****, дело №
260/2015 по описа на нотариус Кулишева.
Също така, Ф.Ч. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на С.А. сумата от 900 лв. за направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение; на Г. Д. АС. - сумата от 900 лв. за направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на Д.Л. - сумата от 600
лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна
жалба от Ф. Р. Ч., чрез пълномощника и адв.Т. Кр., с искане да бъде отменено
и исковете – уважени; както и да и бъдат присъдени разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Т. Кр., и поддържа
жалбата си. Представена е и писмена защита в дадения от съда срок.
С еднакви отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите Г. Д.
АС., чрез пълномощника си адв.Вл. Х.; Д. Д. ЛЮБ., чрез адв.Пл. Анг.; и СВ.
ЛЮБ. АС., чрез адв.В. Д., оспорват жалбата и молят за присъждане на
разноските.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се
явяват. За С.А. и Г.А. пълномощниците им адв.В. Д. и адв.Вл.Х. продължават
да оспорват жалбата. Постъпили са в определения срок и писмени защити от
адв.Х. и адв.Д..
Съдът установява следното:
Решението следва да се потвърди, с изключение на частта
му за разноските, като се имат предвид изложените от Смолянския районен
съд мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои изменения и допълнения; предвид и
оплакванията във въззивната жалба.
Съгласно решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2

4591/2015 г., I г. о., „…при извършването на преценка дали един от
наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван
от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и
наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване
на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има
качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от
момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа
власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл и
становището в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 3/25.01.2016
г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато
владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния
собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма
данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС -
приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
Съображенията за това са следните: Съгласно разясненията, дадени в ТР
№ 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при
позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници
следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява
фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било
предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице
намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва
владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако
приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму,
следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа
власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент.
И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл
предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя
обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.“
Общият наследодател Р./Р./ А., починал на 04.05.1989 г., има
3

две дъщери – ищцата Ф.Ч., родена през 1959 г., Ас. Р. М., родена през 1931 г.
и починала през 2015 г., и трима сина – Б., роден през 1937 г. и починал през
2018 г., М., роден през 1943 г. и починал през 2010 г., и Д. А.и, роден през
1963 г. и починал през 2019 г., наследодател на ответниците. Към момента на
смъртта на баща и, ищцата е на възраст от 30 години.
По делото от показанията на доведените от ответниците
свидетели В. Н., който е бил свидетел и при извършената от нотариуса
обстоятелствена проверка, послужила за издаване на оспорения нотариален
акт; Б. Я.; М. Юр., М. Як. и Л. А., който е племенник както на ищцата, така и
на наследодателя на ответниците /баща му М. А. е техен еднокръвен брат/ се
установява, че още приживе общият наследодател Р. А. предава на своя син и
наследодател на ответниците Д. А. владението върху дворното място със
старата къща и стопанската постройка. В тази връзка св.М. Як., при разпита
му-на възраст от 66 години, който е роден и почти постоянно е живял в
с.Оряховец, няма родствена връзка с Ф.Ч. и Д. А., бил е приятел както с
покойния Р. А., така и с Д. А., често е контактувал с Р. А., помагал е при
полагане на асфалта към двора, сочи поведение и изявление на общия
наследодател Р. А., които пряко е възприел: „ Знам, че Р. предостави цялата
къща на Д.. Братята му си построиха къщи и старата къща Р. даде на Д., така и
казваше: „Всичко е на Д..“., … Старият винаги е заявявал, че оставя къщата
на Д.. Нямало е разговор, в който Р. да ми е казвал по какъв начин ще
компенсира Ф..“
Както този свидетел, така и св.Н., Ян., Юр. и Як., сочат, че
общият наследодател Р. А. е обитавал първия етаж на старата къща,
първоначално заедно с Д. А., но, след като той се оженва, се премества на
втория етаж на старата къща и заживява там със семейството си. Св.Л. А.
обяснява, че на първия етаж е живял дядо му Р. А., на втория – в една от
стаите – неговият чичо и син на Р. А. – Б., а в другата стая – семейството на
третия син М. А., баща на този свидетел. Той също така изяснява, че баща му
преотстъпва дела си от къщата на Б., а, след като последният си построява
своя къща, я преотстъпва на „Д.“ – наследодателя на ответниците. В тази
насока е и казано от св.Николов, както и част от показанията на доведената от
ищцата св.Д. Дж..
Още докато Р. А. е жив, Д. А. прави ремонт на старата
4

къща /св.Н., св.Юр., св.А./, включително на първия етаж, обитаван от Р. А.
/св.Л. А./. Св.Ян. установява, че Д. А. се грижи за баща си; както и че къщата
е преотстъпена на Д. от баща му, че Д. наследява изцяло старата къща. Св.Л.
А. сочи, че няма спомен ищцата някога да е живяла в старата къща, там са
живели само дядо му Р. и Д. А.. Същото казва и св.Як..
Ищцата Ф.Ч. се омъжва още преди смъртта на Р. А., даже
преди 1986-87 г. /с оглед възрастта и част от показанията на св.Юл.М. Ч.,
дъщеря на ищцата/, за лицето М. Хр. Ч., също от с.Оряховец, първи братовчед
на св.Д. Дж., и заживява със семейството в негова или на бащиното му
семейство къща. Ищцата има двама сина и една дъщеря – св.Юл. Ч., които са
по-големи от нея.
Свидетелката е родена през 1986 г. Единият син на ищцата е
починал вследствие тежко заболяване, като не е изяснено коя година се
случва това, но може да се заключи, че е след 2001 г./показания на св.Юл. Ч./.
Другият и син е с име Р. /св.Ян. и Л. А./. Около 1996-1997-ищцата се разделя
със съпруга си/св.Юл. Ч., св.М. Ч./, даже св.Юл. Ч. говори, че баща им ги е
изгонил. Същата свидетелка установява, че, когато бащата ги изгонва, тя и
майка и отиват да живеят при приятел на майка и в с.Др. – Здр. Д., като
двамата и по-големи братя си остават в с.Ор., без да уточнява къде. Преди
това, на същия разпит, тази свидетелка твърди, че, след като баща им ги
изгонил, живяла заедно с майка си в старата къща в с.Ор., като ползвали
първия етаж. След това сочи, че, след като се разделили с бащата, тя и майка
и заживели при приятеля на майка и Здр. Д., в къщата му в с.Др.. От
цялостния анализ на казаното от Юл. Ч., съобразено с останалите
доказателства, се налага извод за вярност именно на данните, че, след
раздялата на родителите и, тя и ищцата живеят около 1996 и 1997 г./когато
свидетелката е ІV-V клас/ на първия етаж в старата къща, където е живял Р.
А. в с.Ор., а от 1998 г. живеят вече в къщата на Здр. Д. в с.Др..
Това се потвърждава и от изявленията на самата
ищца/молбата и за защита от домашно насилие от 02.08.2018 г. по гр.дело №
955/2018 г. на РС-Смолян и тъжбата и от 30.10.2018 г., по която е образувано
НЧХД № 564/2018 г. на РС-Смолян/, че към момента на насилие, извършено
спрямо нея от Здр. Д. на 29.07.2018 г. и за което са образувани посочените две
дела, тя живее с него от около 20 години, т.е., от около 1998 г. Гр.дело по
5

ЗЗДН е прекратено поради оттегляне на молбата за защита от молителката и
настояща ищца. НЧХД приключва с осъдителна присъда за Д. за едното
престъпление - по чл.130, ал.2 НК, и той е осъден да плати на ищцата 2 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В тази насока са и показанията на св.Як., според когото
ищцата живее при мъжа си М. Ч., а след като се разделят, Ф. отива да живее в
съседното село Др. при Здр. Д.. Останалите свидетели, доведени от
ответниците, не изнасят данни след раздялата на ищцата със съпруга и М. Ч.,
тя да се е върнала и живяла на първия етаж на старата къща, обитаван преди
от баща и.
В с.Др. ищцата, дъщеря и и Здр. Д. живеят до 2001 г., когато
тримата заминават за С. и Юл. Ч. в осми клас започва да учи в столицата.
Двамата сина на ищцата продължават да живеят в с.Оряховец, не заминават с
нея за С./св.Юл. Ч./. Там ищцата и Здр. Д. живеят до 2016 г./св.показания и
справките за трудовите договори на ищцата и на Здр. Д., приложени към
гр.дело № 955/2018 г. на СмРС.
От 2016 г. до август 2018 г. ищцата живее със Здр.Д. в
къщата му с в.Др.. На 29.07.2018 г. Здр. Д. и нанася побой, заради което е
осъден присъдата по посоченото по-горе НЧХД 564/2018 г. на СмРС. След
това ищцата живее в процесната къща в с.Оряховец до 2020 г., т.е., и известно
време след смъртта на брат и Д. А., който е починал на 31.03.2019
г.
Не се установява ищцата след омъжването си за М. Ч. да е
обитавала старата къща, включително първия и етаж, в който е живял общият
наследодател, нито да е ползвала дворното място или други постройки в
имота като собственик /св.А., св.Як., св.Н., св.Ян., св.Юр./. Ползването на
първия етаж в периода 1996-1997 г., след раздялата със съпруга и М. Ч., от
ищцата и дъщеря и, не сочи на фактическа власт с намерение за своене, на
отблъсване на установеното към 04.05.1989 г. владение на Д. А., за което
владение ще стане дума по-нататък. Държането на етажа се преустановява
през 1998 г., когато Ф.Ч. и дъщеря и заживяват в съседното село Др..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелките Д. М.-
Дж., Юл. Ч. и М. Ч. в частите, с които те твърдят: как общият наследодател
бил предназначил първия етаж за ищцата, как тя също го обитавала, как той и
6

го бил дал/преотстъпил; че от старата къща първият етаж бил на ищцата; че
Д. А. казал на ищцата и дъщеря и, че и те са собственици там и никой не
можел да ги изгони, дори да се случи нещо с него; че къщата била колкото
негова, толкова и тяхна; че ищцата и брат и били съсобственици на новата
къща/св.Юл. Ч./; че Р. А. бил казал пред св.М. Ч. как ищцата трябвало да има
нещо свое, че нейният етаж бил там, можела да си стои, винаги била добре
дошла, даже и него да го няма, че първият етаж от старата къща оставал за
ищцата да живее в него, да е подсигурена; че Ф. се чувствала като собственик
на новата къща /св.М. Ч./.
Тези показания са в противоречие с изнесеното от доведените
от ответниците свидетели, чиито показания пък са еднопосочни и
безпротиворечиви. Св.Юл.Ч. е дъщеря на ищцата, поради което е силно
заинтересована от изхода на делото; а св.М. Ч. е нейна бивша етърва и е
напуснала с.Ор. през 1994 г., когато се е върнала в своето село К., макар от
време на време да е посещавала с.Ор. и след това.
Наред с това, казаното от трите свидетелки в частта как
ищцата била собственик не изглежда да е вярно предвид безспорния факт, че
Д. А. с негови средства, без каквото и да е участие с труд или пари на ищцата,
събаря старата къща, построява съвсем нова луксозна къща, гараж и
стопанска постройка, уголемява дворното място чрез покупка на съседни
имоти и максимално го облагородява, като дори прави асфалтиран път, по
който да има достъп с кола до имота; какъвто преди е нямало; снабдява се с
нотариален акт за собственост на имотите по давностно владение още през
2015 г.
Това строителство, уголемяване на имота, облагородяване,
обзавеждане не се оспорва от ищцата, установява се от показанията на
свидетелите и приложените инвестиционни проекти, фактури,
товарителници, експедиционни и касови бележки за строителни материали и
труд.
Свидетелите установяват, че Д. А. с ответницата С.А. и
децата му живеят в с.Ор. до около 1994-1995 г., след което заминават да
живеят в София. Там Д. А. е предприемач, има строителна бригада. В периода
2007-2008 г. Д. А. събаря старата къща и построява съвсем новата сегашна, с
гаража, стопанската постройка, уголемява дворното място, като купува земи
7

от съседи, прави възможен достъпа с кола до имота по асфалтирана улица.
Всичко това извършва със свои средства, като няма изобщо данни ищцата да
е участвала в тези дейности с пари или труд. Както се отбеляза, свидетелите
Н., Ян., Юр., Як. и А. са участвали в строежа на къщата и подобренията на
дворното място.
Св.А. установява, че бившият съжител на ищцата Здр. Д. също
работи на строежа на къщата, но не без заплащане по причина, че тогавашната
му съжителка-ищцата е или ще стане съсобственик на имота, а като член на
строителната бригада на наследодателя на ответниците и за тази работа му се
заплаща. В тази насока са показанията и на св.Юр.. Изводът се подкрепя и от
данните от Справката за регистрирани трудови договори на Здр. Д. на л.44 от
гр.д. 955/2018 г. на СмРС, според която той работи в периода от 10.08.2006 г.
до 01.12.2010 г. по трудови договори с ЕТ „Д. А. 2003“-гр.София /от
10.08.2006 г. до 01.12.2008 г./ и „Дарстрой 2003“ ЕОД-гр.София/ от
01.12.2008 г. до 01.12.2010 г., както и от 15.08.2012 г. до 29.01.2013 г./ На
последното дружество, видно от справката в ТР, едноличен собственик на
капитала и управител е бил Д. Р. А.. Основна дейност по НКИД на ЕТ и на
ЕООД е строителството на сгради и строителни съоръжения.
От представените на л.137 – л.140 декларации-разписки, се
налага извод, че в периода декември 2007 г. – януари 2008 г. Д. А. получава
обещание от четирима собственици на имоти, съседни на спорния, да му
продадат свои земи, като още тогава им заплаща съответни суми, упоменати в
декларациите, които в тези части имат качеството на разписки за получаване
на сумите. Променена е със заповеди от 2014 и 2015 г. регулацията на
спорния УПИ ІІ-2, като е уголемен и се оформя и улицата от източна страна
на имота/ скицата на л.20, писмото на л.136, удостоверението за регулационно
положение на л.23 от делото на РС/. С нотариален акт № ***/03.10.2016 г.,
том **, рег.№ ****, дело № ***/2016 г. на нотариус Кулишева, действаща в
района на СмРС, Д. А. купува от две от същите лица и трима наследници на
трето, нива с № 016054 по КВС на с.Ор..
От показанията на всички свидетели и приложените
документи е ясно, че Д. А. извършва мащабно, очевидно струващо скъпо и
изискващо много усилия и труд, преобразуване на целия спорен имот, не
просто обикновен ремонт и дребни подобрения, а цялостно преобразяване на
8

имотите – както се каза нееднократно, той събаря старата къща, изгражда
вместо нея съвсем нова, еднофамилна, на два етажа, „разкошна“/св.Юр./,
„чудесна“/св.М. Ч./, гараж, стопанска постройка, обзавежда къщата/св.Юл.
Ч./, в нея има дори парно/св.А./, уголемява дворното място, прави възможен
достъпа и за автомобили чрез асфалтирана от него улица.
Всичко това е добре известно на ищцата, тя често ходи в новата къща,
когато си идва в Ор., но на гости на брат си и ответниците, съжителят и Здр.
Д. участва в строителните работи, дъщеря и св.Юл. Ч. също посещава
имотите и дори води в къщата гости от Гърция. От цялостния анализ на
свидетелските показания се вижда, че това става със съгласието на
собственика Д. А., чиито отношения със сестра му-ищцата и близките и са
били добри/св.Юр./ и той се е старал винаги да и помага, включително с пари.
За това свидетелства в показанията си и Б. Ян.. Ключ от новата къща е
оставен на съхранение у сестрата Ас./С./, която живее наблизо, за да може да
наглежда имота при нужда.
Ищцата получава ключ чак през 2018 г., когато е
„приютена“ от брат си Д. А. да живее в къщата временно, за което ще стане
дума по-долу. Св.Ян. сочи, че, когато идва в Ор. от София, ищцата с дъщеря
си, със сина си Р. отсядат в друга къща - на чичо/брат на баща им/ на Ф. и Д..
От показанията на всички свидетели и данните от
приложените гр.дело № 955/2018 г. и НЧХД № 564/2018 г. на Смолянския
районен съд става ясно, че ищцата е допусната в процесните имоти от брат си
Д. А. за временно пребиваване, докато си намери квартира, защото няма къде
да живее от момента, в който напуска дома на бившия си съжител Здр. Д. в
с.Др. заради упражненото от него насилие на 29.07.2018 г. над нея.
Ищцата спи в спалня на втория етаж, ползва баня и
тоалетна, има достъп до цялата къща и двора, след като това и е разрешено от
брат и Д. А.. Обитаването на спорните имоти от ищцата не е проява на нейно
собственическо правомощие, а на оказана от брат и помощ в критичен
момент, докато се устрои, именно в качеството му собственик на целия имот
и сградите. Дори доведените от ищцата свидетели, при описване на
положението, използват изразите: „Каза, че брат и Д. и е дал една стаичка в
новата къща, която той построи, да живее, заедно да ползва банята и
тоалетната.“/св.Дж./; „на нея и беше разрешено да живее там от брат и Д., но
9

не знам с каква уговорка“./св.М. Ч./. Тези изрази говорят, че ищцата няма
съзнание за собственик на имотите, обратно на казаното от св.М. Ч., а и е
дадено съгласие от собственика Д. А. да пребивава там.
Разположението на етажите и помещенията в къщата сочи,
че тя е изградена като еднофамилно жилище, а не като такова, което да може
да се ползва безпроблемно от такива съсобственици, каквито биха могли да
са ищцата, от една страна, и Д. А. с неговото семейство, от друга, и то при
равни права, за каквито се говори в исковата молба.
Видно е от проекта, че на първия етаж на къщата има
дневна с кухня, спалня, баня и тоалетна, тераса, на която се излиза от
дневната; а на втория – три спални с две бани и тоалетни, антре с гардеробна
част, тераса. Същото е положението с гаража, стопанската постройка и
дворното място. Свидетелите сочат, че само докато е била допусната в къщата
през 2018-2019 г., ищцата е садила картофи и домати, но е ясно, че отново с
позволението на собственика и отново е израз на добрите отношения,
съществували тогава, между ищцата и покойния и брат, който я е пуснал да
обитава къщата и двора, за да и помогне, докато се устрои. Дори е помолил
св.А. да оправи UPS на парната инсталация, за да е удобно на ищцата, тя
ползва оставените там дърва от наследодателя на ответниците.
Цялостното преустройство на имотите, скъпо и трудоемко, е
достатъчно показателно, включително за ищцата, за това, че се извършва и
финансира от Д. А. в качеството му на собственик, какъвто се чувства още
докато баща му е жив, когато, както се каза, прави ремонт и и на двата етажа
на старата къща. Фактическата власт както върху старата къща с дворното
място и стопанската постройка, така и върху настоящите имоти, се
осъществява от Д. А. с недвусмислено намерение за своене. Ищцата не е
упражнявала фактическа власт върху имотите с подобно намерение. Дори да
се приеме за вярно, че понякога е носила храна на баща си и е виждана да
простира негови дрехи, да бере плодове от овощните дървета, след смъртта
му – да проветрява, да почиства, това е израз не на владение, а на добрите
отношения на ищцата с баща и и брат и Д. А..
След като общият наследодател Р. А., който е бил
собственик на дворното място и старата къща със стопанска сграда, приживе
е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта
10

му има качеството негов наследник по закон, то още от момента на предаване
на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобиване на собствеността. Така фактическата власт на Д. А. е установена
на основание, което изключва владението на другите съсобственици, поради
което и на осн. чл.69 ЗС намерението на владеещия съсобственик по
отношение на цялата вещ се предполага/Решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о./
Точната дата на предаване владението от Р. А. на сина
му Д. не е установена, като може да се предположи, че това е 1986 г., когато
вече е семеен_/ дъщеря му-ответницата Д. А., е родена на 27.12.1986 г.,
гр.брак със С.А. е сключен на 21.06.1987 г./. Дори обаче да се приеме като
начална дата на давностното владение 04.05.1989 г., когато умира общият
наследодател и която е и най-неизгодна за ответниците, към 04.05.1999 г. Д.
А. вече е придобил на осн.чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху
дворното място и постройките.
Следващите му действия, макар и извършени към 2007-
2008 г.: събаряне на старата къща, новото строителство, разширяване и
облагородяване на дворното място и т.н., описани дотук, които категорично
надхвърлят обикновеното ползване на имота, са именно израз на съзнанието
му, че е собственик. Не може да се приеме, че ако Д. А. не се счита за
собственик изцяло и смята той и сестра му да са съсобственици и то поравно
на имотите/, би направи тези огромни вложения. Изградените по време на
брака му с ответницата С.А. къща, гараж и стопанска постройка, макар и
върху имот на Д. А., не стават собственост по приращение само на
собственика на земята Д. А., а тяхна съпружеска имуществена общност.
Категорично е установено по делото от материалите по
Досъдебно производство № 225 ЗМК 15284/2020 г. на РУ –СДВР,
прокурорска преписка № 1142/2020 г. на СфРП за престъпление по чл.308,
ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 НК, преписка № 79/2020 г. на Районна прокуратура-
Смолян за престъпление по чл.314 НК и неоспореното от страните и прието
от съда заключение по СГЕ, че подписът върху декларацията от 19.01.2015 г.,
представена в нотариалното производство, от името на декларатора Ф.Ч.,
както и ръкописният текст „Ф. Р. Ч.“, не са изпълнени от нея.
Също така, се оказва, че под рег.№ 79 от 19.01.2015 г. на
11

нотариус М. Г., чието име и печат са положени върху същата декларация за
удостоверяване подписа на декларатора, фигурира друг документ, различен от
декларацията; кръглият печат с нейното име и правоъгълният щемпел не са
автентични и подписът не е на този нотариус.
ДП № 225 ЗМК 15284/2020 г. на РУ–СДВР, прокурорска
преписка № 1142/2020 г. на Софийската районна прокуратура, е спряно с
прокурорско постановление от 26.03.2021 г. на осн.чл.244, ал., т.2 НПК, тъй
като авторът на деянието не е открит.
По пр.преписка № 79/2020 г. на РС-Смолян с постановление на
прокурора от 17.08.2020 г. е отказано образуване на ДП и тя е прекратена, тъй
като предполагаемият извършител Д. А. е починал.
Известно е, че нотариусите, действащи в районите на
съдилищата от Смолянския съдебен район, за да издадат нотариални актове
за собственост по давностно владение въз основа на обстоятелствена
проверка, в полза само на един от наследниците на лице, на което се води
съответният имот, имат практика да изискват от всички останали наследници
да представят декларации, че нямат претенции към имота и го считат за
принадлежащ на съответния наследник.
Затова пред нотариус Кулишева са представени декларации
в този смисъл от всички останали наследници на Р. А. към онзи момент – Б. Р.
А./негов син/; Ф. М., Ф. Юр. и М. Ч./внуци от дъщеря му Ас. М./; Здр. и Л.
А.и/разпитан като свидетел/ и Д. Д./съпруга и внуци от сина му М. Р. А./.
Неистинската декларация от името на ищцата Ф.Ч. е представена, за да се
постигне снабдяване с нотариалния акт за собственост в полза на Д. А. №
154/22.10.2015 г.
Към този момент обаче той вече е придобил правото на
собственост върху имотите, ето защо върху това право не се отразява
обстоятелството, че за снабдяване с НА е използвана неистинска декларация,
на която е придаден вид, че изхожда от ищцата Ф.Ч.. Това е така, защото,
съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна
давност е процесуално средство за защита на материалноправните последици
от изтичане на придобивната давност, то не е елемент от фактическия състав
за придобиване правото на собственост. При наличие на позоваване /каквото
е искането на Д. А. до нотариуса за издаване на НА/, правните последици -
12

придобиване на вещното право - се зачитат и то от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание – тук по чл. 79, ал. 1 ЗС- от 04.05.1999 г.
Отказ на ищцата да представи истинска декларация, какъвто
отказ е най-вероятната причина за създаването и представянето на
неистинската декларация, няма за последица прекъсване на придобивната
давност, защото тя вече е изтекла в полза на Д. А. и е довела до превръщането
му в собственик, а и само изчерпателно изброените чл. 116 ЗЗД и с чл.81 ЗС
действия имат за последица прекъсване на давността. Наред с това, подобен
отказ е недвусмислено доказателство, че Д. А. има изрично заявено намерение
за своене спрямо имота, което настоява да бъде изразено дори в нотариален
акт за собственост в негова полза, прави го достояние на сестра си и тя се
ограничава само да откаже подписване на подобна декларация; не предявява
например иск за собственост.
В тази връзка, дори да се приеме, че Д. А. започва да
упражнява фактическа власт с намерение за своене на спорните имоти чак от
2008 г., когато събаря съществуващите сгради и се извършват големите
преустройства в имота, без ищцата да участва с пари или труд, и те още
тогава са известни на Ф.Ч., отказът и да подпише декларация за снабдяване с
нотариален акт, по горните съборажения не прекъсва течащата в полза на Д.
А. давност и е поредното доказателство, че намерението му да е собственик и
на идеалните части, които биха се полагали на ищцата, е пределно ясно
изразено и напълно разбрано от ищцата. Тя обаче не предприема никакви
действия за защита на своята твърдяна собственост нито при
осъществяването на строежите, нито когато узнава, че брат и иска да се
снабди с документ за собственост изцяло на негово име.
Така от 2008 г. до смъртта на Д. А. на 31.03.2019 г. са изтекли
повече от 10 години, поради което и с оглед чл.79, ал.1 ЗС ищцата към
момента на предявяване на иска – 23.10.2020 г., няма никакво право на
собственост върху спорните имоти, защото те ще са придобити по давностно
владение от наследодателя на ответниците. От тяхна страна има позоваване
на придобивната давност чрез възражение в настоящия спор за собственост,
при което действието на придобивната давност се зачита от момента на
изтичане на срока, което би било в този случай към 2018 г.
13

Съгласно писмо изх.№ Д-9767/07.10.2021 г. на община
Баните до пълномощника на ищцата, данъците за поземлен имот № 2, ведно с
двуетажна жилищна сграда, гараж и селскостопански обект, за периода 1998
г. – 2015 г. са заплащани на името на Д. Р. А.. След като се е снабдил със
скица на имота и други документи за нотариален акт, е подал коригираща
декларация по чл.14 ЗМДТ, с която е вписал Ф. Р. Ч. като наследник с 1/5
ид.част за земя. Същата е заплащала данък недвижим имот за земя от 2016 г.
до 2020 вкл. В писмото е посочено, че се изпращат приложени дубликати на
приходни квитанции само от три години: от 19.04.2018 г., 15.05.2019 г. и
18.02.2020 г.
Предвид тези документи, дори да се приеме, че данъци за
трите години са плащани от ищцата за нейна част, това не се отразява на
придобитото към 04.05.1999 г. от Д. А. право на собственост, тъй като
декларирането на имот като собствен на дадено лице и плащането на данъци
за него само по себе си няма подобна последица. От друга страна, в писмото е
отразено, че данъците за периода 1998-2015 г. са заплащани от Д. А..
От въззивния съд се прие копие от споменатата в писмото
коригираща декларация. От нея и горното писмо се налага извод, че, за да се
снабди с нотариален акт, Д. А. също така се нуждае от данъчна оценка на
имотите и то във вида им, в който те са към 2015 г. За тази цел подава
представената коригираща декларация вх.№ Д-3069/04.05.2015 г. до община
Баните, която е по чл.14 ЗМДТ. В нея имотите са декларирани като собствени
на всички наследници на покойния Р. А., според идеалните им части.
Това деклариране на имота като съсобствен на всички
наследници, в това число и на ищцата, не опровергава намерението за своене
на Д. А.. Това е така, защото той се нуждае от удостоверението именно за
представяне пред нотариуса, където се изследва собствеността, но към онзи
момент Д. А. не разполага с документ за собственост само на свое име,
имотът се води на общия наследодател, като удостоверението се издава и въз
основа на служебна проверка, опираща се на налични документи, записвания,
каквито има само на името на общия наследодател Р. А.. Декларацията е
подадена на 04.05.2015 г., а удостоверението за данъчна оценка в
нотариалната преписка е от 28.05.2015 г. и в него са посочени като
съсобственици всички тогавашни наследници на Р. А..
14

Не се установява в доклада по делото да са допуснати
процесуални нарушения, като не е указано на страните конкретно за кои
твърдени от тях факти не сочат доказателства. Съдът не е длъжен в доклада
да изброи всички релевантни факти и да указва на страните за всеки един от
тях дали и какво доказване да проведат. Достатъчно е било указанието за
ищцата, че следва да докаже, че е собственик по наследство на 1/5 част от
процесните имоти, като са допуснати и исканите от нея доказателствени
средства, без тези, чието приобщаване би било без значение или
преклудирано.
Без значение е дали декларациите в нотариалното
производство на Ф. М. и Ф. Юр. са истински, след като те не са предявили
искове за защита на право на тяхното собственост върху процесните имоти; и
след като в случая ищцата следва да установи при пълно и главно доказване,
че е собственик на 1/5 ид.част от имотите на поддържаното от нея основание.
Същият извод важи и за разпита като свидетел на нотариус Кулишева.
По делото е представена и приета декларация от Ф. Т. М., с
нотариална заверка /на кмета на с.Ор./ на подписа и от 26.07.2021 г., с която
потвърждава подписа и текста на декларацията си в нотариалното
производство от 2015 г. Тази декларация „има характеристиките на писмен
документ, тъй като е материализирано върху вещ в писмено-езикова форма
изявление и следва да се преценява съобразно и във връзка с всички останали
доказателства по делото.“/Решение № 162/01.07.2014 г. по гр.дело №
7320/2013 г. на ІІІ г.о./. Така преценена с оглед всички останали
доказателства, тя потвърждава извода, че Ф.Ч. не е собственик на спорните
имоти, защото такъв е станал наследодателят на ответниците още към 1999 г.
Правилно с разпореждането от 27.10.2020 г. исковата молба
е оставена без движение и е указано на Ф.Ч. да посочи дали поддържа
обективно съединения отрицателен установителен иск за собственост, след
като положителният и дава по-голяма защита. Отрицателният иск би било
недопустим, при положение, че е предявила положителен такъв за имотите и
че нотариалният акт за тях по реда на чл.537, ал.2 ГПК се отменя при
ползващо ищцата решение по положителния иск. Ако не беше заявено от
ищцата, че не го поддържа, следваше производството по него да бъде
15

прекратено именно поради недопустимост, с оглед ТР № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. В този смисъл е напр. Определение № 445 от
29.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2884/2015 г., IV г. о., Определение №
60138 от 5.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3371/2021 г., I г. о., Определение № 149 от
28.09.2020 г. по ч. гр. д. № 1568/2020 г., II г. о. и т.н., като по настоящото дело
исковете са били предявени дори не при условията на евентуалност, а на
кумулативност.
Не се доказва да съществува никакво основание за отвод на
постановилия обжалваното решение съдия от РС-Смолян С. Зл..
Несъгласието на ищцата-жалбоподателка с действия и изводи на съда не
означава, че са налице предпоставки, от които да се счита, че съдията не е
безпристрастен. Напълно голословно и емоционално е твърдението, че
ищцата била наказана за смелостта си да иска отвод с обжалваното решение,
което валидирало страдащ от множество пороци нотариален акт. На
въззивния съдебен състав не е искан отвод, а се потвърждава решението на
СмРС поради съвпадение в повечето от изводите на двете инстанции. Също
така, в случая не се валидира нотариален акт, а се отхвърля със сила на
пресъдено нещо претенция на ищцата за собственост върху имоти, за които
ответниците са се снабдили с НА.
Решението следва да се отмени в частта за присъдените
разноски.
Направено е своевременно от ищцата възражение за
прекомерност на възнагражденията на адвокатите на ответниците. Цената на
иска се равнява на 1 424 лв. и, предвид чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимумът на възнаграждение в случая възлиза на 330 лв.
От ответниците, макар и представлявани от трима отделни
адвокати, е депозиран един общ отговор. Пълномощникът на ответницата
Д.Л., адв.Пл. Ал., изобщо не се е явявал на съдебните заседание пред РС, нито
се явява сега пред въззивния съд, а и защитата на тримата ответниците се
състои в установяване на едни и същи факти и право. Затова разноските за
неговото възнаграждение в първоинстанционното производство следва да се
намалят до минимума от 330 лв.
16

Разноските за възнагражденията на адв.Д. и адв.Х. следва да се
намалят до размери от по 600 лв. за първоинстанционното производство, тъй
като делото е с по-голяма фактическа сложност, но не и такава, обосноваваща
размери от по 900 лв.
За въззивното производство, с оглед направеното от
жалбоподателката основателно възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност, разноските за възнагражденията на същите пълномощници
следва да се намалят до 400 лв. за всеки един от тях по същите съображения.
Така ищцата на осн.чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
да плати на ответницата Д.Л. разноски в размер на 330 лв. за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
На въззиваемите С.А. и на Г.А. Ф.Ч. следва да бъде
осъдена да плати по 1 000 лв. за всеки разноски един от тях за двете
инстанции.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 414/13.12.2021 г. по гр.дело
№ 953/2020 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ
субективно съединените установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
установено спрямо С.А., Д.Л. и Г.А., че Ф. Р. Ч. е собственик по наследство от
Р. А. и давностно владение, продължило от 1989 г. до 2020 г., на 1/5 ид. част
от застроен и незастроен имот № 2, с площ 1 069 кв.м. по плана на с. Баните
- Оряховец, одобрен със заповед № РД-634/20.05.1986 г., изменен със
заповеди № РД[1]282/18.08.2014 г. и РД-75/18.03.2015 г., при граници на
имота: от север – поземлен имот № 1 и пешеходна пътека, от изток – имот №
***, от юг – пешеходна пътека, поземлен имот № * и поземлен имот № *, от
запад – имоти от КВС, който поземлен имот участва в образуването на УПИ
**-*, отреден за имот с пл.№ * с площ 851 кв.м. в кв.1 по плана на с. Баните –
Оряховец; като 75 кв.м. от имота са отредени за пешеходна пътека; 143 кв.м.
17

Номер на акта:	217
Дата:	27 юни 2022 г.
Съдия:	Зоя Стоилова Шопова

Дело:	20225400500112
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	4 април 2022 г.

Решение по дело №112/2022 на Окръжен съд - Смолян

Съдържание на акта Свали акта