Решение по дело №54/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260439
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20205300900054
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260439

гр.Пловдив, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                      СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията търговско д. № 54 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

„ЧИЧО ЧАРЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:*** – адв. Е.И., твърди че с арбитражно решение от 09.07.2018 г., постановено по арб.д. № 6/2017 г. на АС при БСК, ответника А.П.А., в качеството му на ЕТ „А.А.“*** и като физическо лице, е осъден да му заплати сумата 192 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 10 790 лв. На основание посоченото решение, по ч.т.д. № 99/2018 г. на СмОС на 26.11.2018 г., против ответника би издаден изпълнителен лист за посочените суми. Ищецът твърди също, че след образуване на арбитражното д., ответникът А., с нотариален акт от 31.05.2018 г. се разпоредил чрез договор за покупко-продажба в полза на Я.С.К. с недвижими имоти, описани подробно в исковата молба. Твърди, че посоченото разпореждане е извършено с цел да го увреди като кредитор, поради което моли да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца цитираната покупко-продажба, обективирана в нотариален акт, вписан в СВ с дв.вх.рег.№ 17475/31.05.2018 г., с вх. № 17828/31.05.2018 г., акт № 164, том 47, д. № 9561/2018 г., сключен между А.П.А. и *** му С.З.А., в качеството му на продавачи и Я.С.К., в качеството му на купувач, относно ½ идеална част от описаните в същия акт недвижими имоти. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът А.П.А. ***, съдебен адрес:*** – адв. Б. К., оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на цитирания договор, тъй като със същия не се намалява имуществото на длъжника. Твърди също, че не е налице и намерение за увреждане на кредитора-ищец, а продажбата е била извършена с цел снабдяване с ликвидни средства, необходими за лечение.

Ответникът Я.С.К. с адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. Б. К., оспорва предявения иск. Освен доводите, изложени от ответника А., той оспорва, че е знаел, за увреждането на ищеца като кредитор. Оспорва твърдението на ищеца, че така сключената сделка е симулативна като твърди, че е извършил реален банков превод на продажната цена в размер на 162 000 лв. Счита твърдението на ищеца, че е приятел на продавача А.А. за недоказано и неотносимо към спора, тъй като от това не следва, че е знаел за увреждането.

Двамата ответници ангажират писмени и гласни доказателства. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като взе събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че с арбитражно решение от 09.07.2018 г., постановено по арб.д. № 6/2017 г. на АС при БСК, ответника А.П.А., в качеството му на ЕТ „А.А.“*** и като физическо лице, е осъден да заплати на „ЧИЧО ЧАРЛИ“ ЕООД, сумата 192 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 10 790 лв. Не се спори също, че на основание посоченото решение по ч.т.д. № 99/2018 г. на СмОС на 26.11.2018 г. против А.П.А. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания с дв. вх. рег. №17475/31.05.2018г., с вх. № 17828 от 31.05.2018 год., Акт № 164, том 47, д. № 9561/2018 год., съгласно който на 30.05.2018 г. А.П.А. и ***му С.З.А., чрез пълномощника им П.А.А., продават на Я.С.К., с ЕГН **********, следните недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.326.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.326, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, площи по документ - 96,41 кв.м. и 64,81 кв.м., прилежащи части - 6,413% за първо ниво и 4,311% за второ ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво: на същия етаж: 56784.524.326.1.10 и №56784.524.326.1.12, под обекта: №56784.524.326.1.8. над обекта: №56784.524.326.1.14, при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ ниво: на същия етаж - № 56784.524.326.1.13 и №56784.524.326.1.14, над обекта: няма; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.326.1.16   по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *** самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.326, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,89 кв.м., прилежащи части - 0,990%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №56784.524.326.1.17, под обекта: няма, над обекта: 56784.524.326.1.19, №56784.524.326.1.20 и №56784.524.326.1.22; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.326.1.17        по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *** самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.326, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,23 кв.м., прилежащи части - 0,946%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №56784.524.326.1.16 и №56784.524.326.1.18, под обекта: няма, над обекта: 56784.524.326.1.19, №56784.524.326.1.20 и №56784.524.326.1.22.

Продажната цена на посочените имоти общо е 162 000 лв., която следва да се заплати от купувача в седемдневен срок от датата на сключване на договора, по банкова сметка на А.А..

По делото са приети като доказателства, представени от ответника А. писмени доказателства, във връзка с направените от него възражения:  Справка от Търговския регистър за “А.“ ЕООД, с ЕИК ********* - „Общ статус“ и „Едноличен собственик на капитала“ с история; ГФО на “А.“ ЕООД към 31.12.2017г., обявен в Търговския регистър; Нотариален акт за продажба на недвижим имот с право на преференции по ЗУЖВГМЖСВ № 802, том IV, д. № 1695/1995г. на Смолянския районен съд;    Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-368692/02.08.2017г., издадена от СГКК-гр.Смолян; Удостоверение за наследници от 28.06.2002г., издадено от Община Плевен; Съобщения за налагане на запори изх.№ 7907/22.05.2019г. и изх.№ 7909/22.05.2019г. по изп.д.№ 286/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд - гр.Смолян.

Приети са като доказателства също: Експертно решение № 1230/03.07.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД-гр.Смолян;         Присъда по НОХД № 14/2019г. по описа на Районен съд-гр.Смолян;        Съдебномедицинска еспертиза по писмени данни № 22/2018г. по ДП № 55/2018г. по описа на РУ-гр.Смолян;        Решение № 491/27.12.2019г. по гр,д.№ 103/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян.

Приети са като доказателства и представените от ответника Я.С.К. писмени доказателства: преводно нареждане на Банка ДСК от 05.06.2018 г. за сумата 168 000 лв. с основание „покупка на апартамент“ с наредител ответника К. и получател ответника А..

Прието като доказателство е и заверено копие от изпълнително д. № 20199170400286/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег. № 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд - гр.Смолян.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 135, ал.1 от ЗЗД:

Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Казаното означава, че фактическият състав на предявения иск предвижда обективна и субективна предпоставки, за да бъде той основателен. От обективна страна е необходимо да се установи, че ищецът е кредитор на ответника, както и че е налице увреждане. От субективна страна е необходимо да се установи, че длъжникът е знаел за увреждането, а тъй като процесната сделка е възмездна – и че лицето, с което е договарял длъжника също е знаело за увреждането.

В отговорите на исковата молба, ответниците изрично са посочили, че не оспорват обстоятелството, че ищецът е кредитор на А.П.А.. Посоченото се установява и от неоспореното арбитражно решение от 09.07.2018 г., постановено по арб.д. № 6/2017 г. на АС при БСК, с което ответника А.П.А., в качеството му на ЕТ „А.А.“*** и като физическо лице, е осъден да заплати на дружеството ищец сумата 192 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 10 790 лв.

Ответниците оспорват, че така сключената сделка, предмет на настоящия спор, уврежда ищеца. Според изложеното в отговорите на исковата молба, към 30.05.2018 г. А.А. е притежавал имущество, многократно надхвърлящо размера на задължението му към ищеца по изп.д. № 286/2019 г. на ЧСИ С. Димитрова, рег. № 917 на КЧСИ, с район на действие – ОС – град Смолян. Довод за това твърдение е обстоятелството, че при справка в ТР се установява, че А. е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД, което съгласно последния ГФО е с балансова стойност на активите в размер на 4 033 000 лева, от които дълготрайни материални активи в размер на 926 000 лв. Според ответниците, А. притежавал и друго имущество – идеална част от апартамент в град Смолян, право на собственост върху „множество МПС“, както и парично вземане срещу „ОЗК Застраховане“ АД за сумата 160 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 40 958.53 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, присъдени му с решение № 491/27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 103/2019 г. на СмОС.

В тази връзка са представените от ответника А. писмени доказателства: Справка от Търговския регистър за “А.“ ЕООД, с ЕИК ********* - „Общ статус“ и „Едноличен собственик на капитала“ с история; ГФО на “А.“ ЕООД към 31.12.2017г., обявен в Търговския регистър; Нотариален акт за продажба на недвижим имот с право на преференции по ЗУЖВГМЖСВ № 802, том IV, д. № 1695/1995г. на Смолянския районен съд; Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-368692/02.08.2017г., издадена от СГКК-гр.Смолян;        Удостоверение за наследници от 28.06.2002г., издадено от Община Плевен;      Съобщения за налагане на запори изх.№ 7907/22.05.2019г. и изх.№ 7909/22.05.2019г. по изп.д.№ 286/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-гр.Смолян.

По делото е изслушана и съдебно-оценителска експертиза, изготвена от в.л. Д.С., съгласно заключението по която МПС, върху които е наложен запор по цитираното и приложено изпълнително д. № 286/2019 г. са на обща пазарна стойност 115 850 лв. /л.663, том3 от делото/

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Кредиторът е увреден (обективна предпоставка от фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил. И в третата хипотеза кредиторът е увреден, защото длъжникът може да укрие получената цена, а това затруднява кредиторът да се удовлетвори от актива.

По силата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки кредитор има право и възможност да избира върху кое от имуществата на длъжника да насочи изпълнението. Това важи дори и в случаите когато кредиторът разполага с предоставено от длъжника реално обезпечение на вземането като залог и ипотека. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда кредитора, тъй като намалява обема на предоставеното от закона общо обезпечение на неговите вземания. Това важи и за случаите когато разпореждането е възмездно и длъжникът придобива насрещна престация срещу извършеното от него разпореждане, тъй като в този случай се дава възможност на длъжника да избира с кое имущество да изпълни задължението си, което противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД.

Ето защо, независимо какво друго имущество притежава длъжника, каква е неговата твърдяна стойност, извършеното от него разпореждане уврежда кредитора. В тази връзка съдът намира за неотносима към спора изслушаната съдебно-оценителска експертиза на вещото лице Делов и даденото в нея заключение за стойността на запорираните автомобили по цитираното изпълнително д..

Второто основно възражение на ответниците е, че на 06.02.2018 г. А.А. е претърпял травматично увреждане, в резултат на което му е ампутиран долен ляв крайник и е съществувала реална опасност от ампутация и на другия му долен крайник. Посочената травма, както и престоят в болницата, довели да необходимост от ликвидни средства, за получаване на които се наложила процесната продажба. Ето защо, според ответника А., с извършването й той не е имал за цел да увреди кредитора, а да си набави парични средства.

В тази връзка по делото са приети като доказателства: Експертно решение № 1230/03.07.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД-гр.Смолян; Присъда по НОХД № 14/2019г. по описа на Районен съд-гр.Смолян;     Съдебномедицинска еспертиза по писмени данни № 22/2018г. по ДП № 55/2018г. по описа на РУ-гр.Смолян;          Решение № 491/27.12.2019г. по гр,д.№ 103/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян /без отбелязване за влизане в сила/.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

За да са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД, е достатъчно от субективна страна длъжникът да е знаел за увреждането. В настоящия случай, това знание несъмнено е налице, доколкото ответника не оспорва, че знае за вземането на кредитора спрямо него, както и че то е възникнало преди извършеното разпореждане с недвижим имот. Т.е. не се изисква от закона да се установява цел на извършеното разпореждане, достатъчно е то да е налице, да уврежда кредитора и длъжникът да знае за увреждането.

Доколкото процесната сделка е възмедна, между страните е спорно налице ли е знание от страна на третото лице Я.С.К. за увреждането.

Ищецът, върху когото е тежестта на установяване на този факт, счита че са налице множество косвени доказателства, които го установяват. Твърди, че за периода 21.09.2017 г. - 30.05.2018 ответникът А. се е разпоредил с цялото си имущество, с което е увредил както ищеца, така и останалите си кредитори. Твърди също, че продажната цена относно процесните имоти, не е реално заплатена, а плащането е симулативно. Това се установявало от факта, че Я.К. е внесъл непосредствено преди сделката посочената в платежното нареждане сума, която превел на А., а последният въпреки че се е разпоредил вече с „А.“ ЕООД, е превел получената сума на дружеството с основание „възстановяване на суми“.

Знанието се установява, според ищеца, и от факта, че записаната продажна цена не е реална, а е силно занижена, както и от факта на близките отношения между продавач и купувач. Не на последно място, твърди, че фактическа власт върху продавания имот, и след извършване на продажбата, се осъществявала от продавача, а не от купувача, който и не декларирал собствеността си върху имота.

За установяване на посочените твърдения, по делото са приети като доказателства:

-        н.а. № 66/21.09.2017 г., с който ищецът А.А. и ***му С.З.А., са продали на В.Д.К.апартамент с площ 62.43 кв.м., гараж с площ 15 кв.м., и два склада с площ съответно от 10.62 кв.м. и 24.43 кв.м., находящи се в **, всичко за сумата 45 000 лв., платена изцяло по банков път преди сделката;

- н.а. № 67/21.09.2017 г., с който ищецът А.А. и ***му С.З.А., са продали на А.Л. К., нива с площ от 1 400 кв.м. в м. Равница, Община Смолян; ливада от 8 812 кв.м. в м. Чакърово, Община Смолян и иглолистна гора с площ от 12003 лв. в местността „Кавгаджик“, Община Смолян, всичко за сумата 3 800 лв., платена в брой преди подписване на нотариалния акт;

-                     н.а. № 78/26.09.2017 г., с който ищецът А.А. и ***му С.З.А., са продали на М.Д.М.два апартамента, находящи се в **, ***, за сумата общо от 60 000 лв., платена изцяло по банков път преди сделката;

-                     н.а. № 95/05.10.2017 г., с който ищецът А.А. и ***му С.З.А., са продали на Я.С.К., апартамент от 150 кв.м., както и постройка, допълващо застрояване с площ от 90 кв.м., находящи се в **, **, за сумата 100 000 лв., платена изцяло по банков път преди сключване на сделката

-                     н.а № 181/06.10.2017 г., с който ищецът А.А. дарява на Н.Д.Й. по 1/10 ид.ч. от общо десет недвижими имота – ниви, пасища, залесени територии, описани подробно в акта.

По делото е прието като доказателство писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, с вх. № 264471/08.10.2020 г. /л.625, том 3 от делото/, от което се установява, че лицето Я.С.К. не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ относно процесните придобити от него имоти и няма открита партида за тях.

Приета е и издадена от БНБ справка за банковите сметки на физическото лице А.А. и свързани с него юридически лица, за периода 31.10.2016 – 25.09.2020 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2020 г. съдът е изслушал свидетеля Б.Н.Н.. Същата заявява, че е търговски представител на дружеството-ищец и в това си качество е контактувала с ответника А., на когото били предоставени фризери на дружеството. Същият отказал да ги върне като в личен разговор с ищцата посочил, че „няма да му вземат нищо, защото ще го прехвърли на негови приятели“. Свидетелката заявява, че при разговор със съседи на имотите, находящи се в **, те й заявили, че имотите се ползват от ответника А. и неговия син. 

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. П., съгласно заключението по която пазарната стойност на продадения процесен апартамент, на две нива /мезонет/, с площ от 161.22 кв.м. е 208 230 лв. при приета от вещото лице цена на квадратен метър от 1292 лв., а пазарната стойност на двата продадени гаража е съответно 12794 лв. и 12 227 лв. или общо 233 251 лв. при продажна цена, записана в нотариалния акт, в размер на 162 000 лв.

Процесуалният представител на ответниците е възразил срещу обосноваността на така приетата експертиза и заключение по нея, с твърдението, че вещото лице е дало на три пъти различни цени на продаваните имоти.

Съдът не споделя това възражение. Действително приетият по делото вариант на експертизата, бе приет след направени на два пъти конкретизации в задачата. Те обаче не се дължаха на некомпетентен подход към изготвяне на оценката, а на факта, че от съда бе поставена задача да се установи каква е била действителната продажна цена на такива обекти, за същия период, а не на данъчните им оценки, а от друга страна, тази продажна цена да е конкретно до обекти в същия квартал на град Пловдив.

Ето защо, приетия по делото вариант на експертизата отразява действителна пазарна цена на продаваните имоти на база изследвана на действителни продажби на имоти в същия период от време и с приблизително същото местоположение, т.е. в същия квартал на града. Така, според съда, представената оценка е най-близка до реалната и като време, и като стойност и като местоположение на имотите. В този смисъл така предложената оценка, според съда е напълно обоснована, а заключението е компетентно изготвено, поради което се кредитира изцяло от съда.

По делото е допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т. Р., която като компетентно изготвена и непротиворечаща на събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло. Съгласно заключението на експерта, за изследвания период 01.04.2018 – 31.08.2018 г., вещото лице е констатирало, че по една от общо три сметки на ответника А. в Банка ДСК – ****, към 01.04.2018 г., е имало налично салдо от 391.66 лв.

След тази дата, на 05.06.2018 г. по сметката постъпват 168 000 лв. от втория ответник К. и основание „покупка на апартамент град Пловдив“. На следващия ден, цялата сума е била преведена по сметка на „А. ЕООД с основание „захранване на сметка“.

На 06.06.2018 г. по сметката е постъпила сумата 30 000 лв от наредител „Деливъри Смолян“ ЕАД с основание покупка на 30650 дружествени дяла от „А.“ ЕООД като сумата е била преведена на следващия ден отново по сметка на „А.“ ЕООД с основание „захранване на сметка“.

На 01.08.2018 г. по сметката са постъпили веднъж 74 000 лв. и втори път 63 100 лв., двете суми от наредител ЕТ „А.А.“ с основание „възстановяване на средства“, като на следващия ден сумите отново са преведени на „А.“ ЕООД с основание „захранване на сметка“.

Или за изследвания период по сметка на ответника А. са постъпили 477 048.08 лв. като изразходвани 477 439.74 лв. – всички с получател „А.“ ЕООД.

По сметка **** на същия длъжник в „УниКредит Булбанк“, за същия период са постъпили 844 230.44 лв. и са изразходвани 844 229.72 лв. Получените суми са от 6 броя вноски по 3000 лв. в брой от П.А.А., като пълномощник на титуляра и с основание „захранване на сметка“, както и получени общо 6 превода с наредител „Ай Кюб“ ЕООД, общо в размер на 826 200 лв. При получаване на всяка част от сумата, в деня на получаването й, същата е преведена, както следва 110 000 лв. – по сметка на „А.“ ЕООД, а останалата част до пълния размер – по сметки на А.А. в същата банка.

По сметка *** на същия длъжник в „УниКредит Булбанк“, са получени общо 716 225 лв., а са изразходвани 716225,16 лв., от които 596200 лв. са изтеглени в брой от П.А., като пълномощник на титуляра, а 120 000 лв. са преведени по сметка на „А.“ ЕООД.

По сметка с титуляр ЕТ „А.А.“ и упълномощено лице А.А. в Банка ДСК на 01.04.2018 г. салдото е било 0.00 лв., а в края на периода 174.51 лв. Общо са постъпили 146 992.15 лв., а са разходвани 147 166.66 лв. като сумата е преведена на два пъти по сметка на А.А. *** Банка ДСК /посочена по-горе/ и с основание „възстановяване на средства“.

По отношение на втория ответник, вещото лице е посочило, че Я.К. е титуляр на сметка *** в Банка ДСК ЕАД, открита на 30.05.2018 г., т.е. в деня на процесната сделка. На 05.06.2018 г. същата е била захранена със сумата 168 000 лв., внесени в брой от титуляра, като същата сума е преведена по сметка на А.А. в същия ден.

В обобщение, сумата 168 000 лв. е внесена в брой от Я.К. по откритата от него сметка в Банка ДСК ЕАД като в същия ден е била преведена по сметка на продавача А.А. на 05.06.2018 г. Последният, от своя страна, е извършил на следващия ден превод на сумата към „А.“ ЕООД с основание „захранване на сметка“.

При извършена служебна справка в ТР се установява, че А.А. е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД до 14.06.2018 г., от когато едноличен собственик на капитала на дружеството е „Деливъри Смолян“ ЕАД.

При анализ на така посочените доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи:

На първо място, не се оспорва от ответника А.А., че между дружеството-ищец, от една страна, и от друга - ЕТ „А.А.“ като дистрибутор, и А.А., като солидарен длъжник, е бил сключен договор за дистрибуция, прекратен с нотариална покана от 01.10.2016 г., когато за ответника А. възниква задължението да върне получените от него фризери. Съгласно представения изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 99/2018 г. на СмОС, ответникът А. е бил осъден да заплати на ищеца сумата 192 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2017 г. до окончателното й плащане, както и разноски в производството в размер на 10790 лв. Казаното означава, че считано от 01.10.2016 г. ответникът А. е знаел за съществуването на задължение към ищеца в посочения по-горе размер. Дори за начален момент на този период да се приеме, посочената дата 06.06.2017 г., когато е било образувано делото между страните, изводите, които се налагат, не се променят.

В хода на образуваното арб.д. № 6/2017 г. на Арбитражен съд – към БСК – град София, ищецът и неговата ***са се разпоредили чрез подробно посочените по-горе сделки, с притежаваните от тях недвижими имоти в полза на трети лица, сред които и втория ответник Я.К..

От друга страна, при анализ на движението на парични средства по сметки на ответника А.А., на ЕТ „А.А.“, както и на „А.“ ЕООД, за периода 01.04.2018 – 31.08.2018 г. се установява, че всички постъпили суми по сметки на А.А. и ЕТ „А.А.“, ответници в арбитражното производство и длъжници по цитирания договор, са били незабавно превеждани по сметка на „А.“ ЕООД или изтегляни в брой от П.А.А., като пълномощник на А.А.. Това е било извършвано включително и след прехвърляне на всички дружествени дялове, собственост на А.А. в „А.“*** ЕАД.

Следователно, за процесния период ответникът А. се е разпоредил, лично или чрез пълномощника си П.А., с цялото притежавано от него имущество – недвижими имоти, парични средства, както и дружествени дялове, в полза на трети лица. Съдът намира, че подробно посочените многобройни правни и фактически действия, налагат извод, че същите са извършени умишлено и с цел да затруднят или направят невъзможно реализирането от кредитори на каквито и да е вземания спрямо ответника А..

Субективната предпоставка по  чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника, за увреждането на кредитора, - е част от фактическия състав на правото на кредитора по  чл. 135 ЗЗД, когато увреждащото действие е възмездно и вземането е възникнало преди длъжникът да го извърши – арг. от  чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, какъвто е процесния случай.

По отношение на въпроса въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на третото лице за увреждането на кредитора, съдът намира, че този правнорелевантен за спора факт може да се установи, както пряко, така и косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Такова ограничение не съществува по отношение на знанието на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора, в случаите по  чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, поради което то може да бъде доказвано и чрез косвено доказване.

Ето защо, съдът намира, че всички изложени до момента факти и обстоятелства, относно предприети от ответника А. правни и фактически действия с цел увреждане на кредиторите му, следва да се вземат предвид и при обосноваване на извод, дали третото лице и ответник в производството Я.К., е знаел, че с процесната продажба се уврежда настоящия ищец. Косвено този факт се потвърждава и от заключението по приетата съдебно-оценъчна експертиза, съгласно която продажната цена на имотите, предмет на сделката, в размер на 162 000 лв., е значително по-ниска от тяхната действителна пазарна стойност от общо 233 251 лв.

Според съда, този факт се потвърждава и от обстоятелството, че ответникът К. е придобил за процесния период освен имотите, посочени в процесния нотариален акт, а и тези в н.а. № 95/05.10.2017 г., с който ищецът А.А. и ***му С.З.А., са му продали апартамент от 150 кв.м., както и постройка, допълващо застрояване с площ от 90 кв.м., находящи се в **, **, за сумата 100 000 лв., платена изцяло по банков път преди сключване на сделката. Така, за периода 05.10.2017 – 30.05.2018 г. посоченият ответник е заплатил на продавача А. по документи общо 268 000 лв., които са били внесени в банковата сметка на купувача в брой от самия него в деня на сделката.

Конкретно за процесната сделка се установява, че на 04.06.2018 г., т.е. ден преди сключването й, П.А.А., като пълномощник на А.А., е изтеглил в брой от негова сметка  *** в „УниКредит Булбанк“ ЕАД сумата 100 000 лв., а в деня на самата сделка 05.06.2018 г. сумата 80 000 лв. или общо 180 000 лв.

Наред с посоченото, не се оспорва от ответника К., че същият не е декларирал процесните имоти като негови в Дирекция МДТ на Община Пловдив, което се установява и от цитираното по-горе удостоверение, прието като доказателство по делото.

Не се обори и установения от свидетелката факт, че процесните имоти и след тяхната продажба, не се владеят от купувача, а от продавача и неговия син.

Съдът намира, че всички тези факти от действителността са във връзка с релевантния за спора факт и установяват, че третото лице и ответник в производството К., е съзнавал, че сключването на процесната сделка е във вреда на кредиторите на ответника А. и в частност на дружеството-ищец. Занижената продажна цена, липсата на деклариране на процесните имоти като свои, липсата на установено фактическо владение върху имотите, както и движението на паричните средства, подробно анализирано по-горе, наред с останалите предприети от продавача правни и фактически действия, сочат на симулативно договаряне и осъществяване на продажба с цел увреждане на кредиторите на длъжника. Посочените факти, наред с безспорния по делото факт, че двамата ответници са се познавали преди продажбата и са осъществили и друга напълно идентична с процесната сделка, но за имоти в град Смолян, установяват в тяхната съвкупност и взаимовръзка, че ответникът К. е знаел за увреждането.

Ето защо, съдът намира, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, е изцяло осъществен.

Съобразно дадените с т. 1 на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на  чл. 135 от ЗЗД за 1/2 идеална част от имота, в който смисъл следва да се постанови и настоящото решение в съответствие и с петитума на исковата молба.

Съобразно изхода на спора, на дружеството-ищец следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 6206 лв.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „Чичо Чарли“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Бенковски, Община „Марица“, ул. Г. Бенковски № 17, съдебен адрес:*** – адв. Е.И., договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ с дв.вх.рег.№ 17475/31.05.2018 г., с вх. № 17828/31.05.2018 г., акт № 164, том 47, д. № 9561/2018 г. на СВ към АВ - Пловдив, сключен между А.П.А. ЕГН ********** и ***му С.З.А. ЕГН **********, чрез пълномощника им П.А.А. ЕГН ***********, в качеството им на продавачи, и Я.С.К. ЕГН ********** с адрес: ***, в качеството му на купувач, съдебен адрес:*** – адв. Б. К., относно ½ идеална част от следните недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.326.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.326, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, площи по документ - 96,41 кв.м. и 64,81 кв.м., прилежащи части - 6,413% за първо ниво и 4,311% за второ ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво: на същия етаж: 56784.524.326.1.10 и №56784.524.326.1.12, под обекта: №56784.524.326.1.8. над обекта: №56784.524.326.1.14, при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ ниво: на същия етаж - № 56784.524.326.1.13 и №56784.524.326.1.14, над обекта: няма; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.326.1.16   по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *** самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.326, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,89 кв.м., прилежащи части - 0,990%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №56784.524.326.1.17, под обекта: няма, над обекта: 56784.524.326.1.19, №56784.524.326.1.20 и №56784.524.326.1.22; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.326.1.17         по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *** самостоятелният обект се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.326, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,23 кв.м., прилежащи части - 0,946%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №56784.524.326.1.16 и №56784.524.326.1.18, под обекта: няма, над обекта: 56784.524.326.1.19, №56784.524.326.1.20 и №56784.524.326.1.22.

ОСЪЖДА А.П.А. ЕГН **********, с адрес: *** и Я.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, двамата със съдебен адрес:*** – адв. Б. К., да заплатят на „Чичо Чарли“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Бенковски, Община „Марица“, ул. Г. Бенковски № 17, съдебен адрес:*** – адв. Е.И., направените по делото разноски в размер на 6206 лв.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Съдия: