№ 18700
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110112337 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „А, 81 В, представлявано от
управителите Христо М.ов и Петр Валента, чрез юрк. Борис Тихолов, срещу
М. Л. Д., ЕГН ********** , с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1, т.2, ГПК, вр. с чл. 47, ал. 5, ГПК и Разпореждане № 17243 от 31.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 43794/2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните „К,Д, в качеството си на
кредитодател, и М. Л. Д., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 925072 на
18.08.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. При сключването на процесния
договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Процесният договор бил действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Длъжникът М. Л. Д.
получил сумата от 1800 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски
по 148.13 лева в срок до 31.12.2018 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел
VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали
1
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението
му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на К,мо да
уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ищеца сочи, че Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на
потребителски кредит "К,мо", като за целта попълнил заявление за отпускане
на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за
кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита
е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски
формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и
погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен
еmail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като
според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че
заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани
от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение №
1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит и приложенията към него. При кандидатстването за кредита
ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез
поръчителството на А,, като договорът за предоставяне на поръчителство не
бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез
размяна на електронни изявления. Сочи, че чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Позова се на
т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски
кредит.
Излага, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по
електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума.
Ответникът М. Л. Д. сключил на 18.08.2017 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството А,. Съгласно чл. 3 от Договора
за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от К,мо.
На 18.08.2017 година А,о са сключили договор за поръчителство, по
силата на който А, се е задължило спрямо К,мо за всички задължения на М. Л.
Д., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А, е изпълнило задълженията
си към М. Л. Д., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне
поръчителство. Ищеца твърди, че ответникът М. Л. Д. не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. К,мо е поканило А, да плати всички
изискуеми задължения на М. Л. Д., по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За
това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство А, изпратило уведомление до Длъжника на
2
18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане
от А,.
На 23.02.2021 г. А, погасило дължимите от М. Л. Д., ЕГН: ********** на
К,мо суми. С извършване на посоченото плащане „А,“ ЕООД, в качеството си
на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. А,
уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно
уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за
встъпването на А, в правата на кредитора К,мо, както и за задължението му за
заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
в размер на 1450.46 лева, ведно със сумата от 814.52 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „К,Д и „А,“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А,. 3, видно от
Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г. Длъжникът бил уведомен за цесията
на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
Излага, че връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. Евентуално ако съда приеме, че уведомяването на
длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено
надлежно, то твърди, надлежното връчването на уведомлението е извършено с
исковата молба. В исковата молба се твърди, че ответникът М. Л. Д., не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответника М. Л. Д., ЕГН
**********, че същият дължи на „А, 3, представлявано от юрк. П,ва, сума в
общ размер от 4782.30 лева формирана както следва: 1) главница в размер на
1436.73 лв.; 2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
размер на 1450.46 лв., 3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 340.83 лв. за периода от 18.08.2017 г до 31.12.2018 г. 4) законна
лихва за забава върху главницата в размер на 825.99 лева. за период от
31.12.2018 г. до 01.08.2023 г., 5) както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. 6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 728.29 лева за период от
31.12.2018 г. до 01.08.2023 г., 7) както и лихва за забава върху
възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Както и по
ч.гр.д. № 43794/2023 г. по описа на Софийски районен съд - държавна такса в
размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, и разноски в
исковото производство – държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
3
заплащането на правна помощ.
В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител
на ответника М. Л. Д. – адв. Т.. Твърди се че иска е недопустим и
неоснователен, оспорва се по основание и размер. Сочи, че няма
доказателства ответника да е сключил процесния договор, както и че е подал
обвързващо електронно изявление. Излага, че е налице противоречие в
твърдението, че договора е сключен по електронен път с представените
писмени доказателства. Възразява, че договора не включва необходимите
реквизити по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че страните не са обвързани от валидна
облигационна връзка. Сочи че ответника не е бил кредитополучател.
Липсвали надлежно връчени уведомления.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация:
-иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата
1436.73 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за
цесия., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК., до
окончателното плащане;
-иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 340.83 лв. за периода
от 18.08.2017 г до 31.12.2018 г.
-иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 825,99 лева -
мораторна лихва за периода 31.12.2018г. – 01.08.2023г.;
- иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД – за 1450.46 лв.,
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
-и за 728.29 лева законна лихва за забава върху възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер за период от 31.12.2018 г.
до 01.08.2023 г.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за
кредит от разстояние, по силата на който е предоставил заемната сума на
ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита,
размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на
вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията
на длъжника. Както и да докаже сключен договор за предоставяне на
поръчителство, уговорено възнаграждение на поръчителя, изискуемост на
задължението.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В изпълнение на указанията на съда ищеца е представил в цялост
договора за цесия, с което се установява активната му процесуална
легитимация да предяви иска.
Съдът е указал на ищеца, че на основание чл. 184 ГПК в 1 седмичен срок
4
да представи по делото заверен препис от представените към исковата молба
електронни документи – договори и общи условия, с препис за насрещната
страна. Указал е, че при неизпълнение представените към исковата молба
копия на посочените документи ще бъдат изключени от доказателствения
материал на делото. Ищеца не е изпълнил указания на съда, поради което в
проведеното съдебно заседание съдът е изключил от доказателствата по
делото представените към ИМ доказателства от л. 11- 80 от делото.
След анализ на доказателствата по делото, съдът счита, че ищецът не
доказа между ответника и К,мо (цедент) да е възникнало валидно
правоотношение, изпълнение на което той като цесионер може да иска. По
делото не е представен валиден договор подписан между страните.
Дори съдът да бе приел представените по делото договор за
потребителски кредит и общите условия към него, то съдът счита, че ищеца не
доказа несъмнено, че договора за кредит е сключен от разстояние на
основание ЗПФУР. Съмнение за това буди поставения ръкописен подпис под
договора за кредит и общите условия. От текста на договора не може да се
изведе, че се сключва от разстояние.
На следващо място, дори да се приеме, че договор за потребителски
кредит № 925072 е сключен от разстояние и е обвързал валидно страните, то
за ответника не е възникнало задължение за връщане на сумата от 1436,73 лв.-
главница, с оглед недоказването от страна на ищеца, че сумата е била
предоставена на потребителя.
Воден от горното, съдът счита, че иска за следните суми: 1436.73 лева -
непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит, за
възнаградителна лихва в размер на 340.83 лв. за периода от 18.08.2017 г до
31.12.2018 г. и 825,99 лева - мораторна лихва за периода 31.12.2018г. –
01.08.2023г.; и законна лихва от датата на подаване на заявлението, е
неоснователен.
Предвид последното, неоснователни се явяват и исковете за акцесорните
вземания- за 1450.46 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; за 728.29 лева законна лихва за забава върху
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер за
период от 31.12.2018 г. до 01.08.2023 г. .; и законна лихва от датата на подаване
на заявлението.
Дори съдът да разгледа по същество горните претенции, то същите са
неоснователни, поради следните причини:
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване.
Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с
потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като
нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер
5
на уговорката върху търговеца.
Уговореното възнаграждение за поръчителя съобразно договора за
предоставяне на поръчителство е в размер на 125,83 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, последния е 16 месеца. Следователно
възнаграждението е в размер на 2013,12 лв., което е в размер повече от 100 %
от отпуснатия кредит (последния в размер на 1800 лв.)
Настоящият съдебен състав намира, че след като възнаграждението на
поръчителя се дължи на датата на падежа на плащането по договора за кредит
и предвид свързаността между кредитора и поръчителя, възнаграждението е
следвало да се включи в общите разходи по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр.
Оттук и тази сума следва да се посочи в годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПКр във връзка с приложението към същия.
Възнаграждението не е включено в този процент, тъй като не се съдържа в
основния договор за кредит и не е описано там.
В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит
включва само възнаградителната лихва. При това положение добавянето на
„възнаграждение“ за поръчителя би променило годишния процент на
разходите, а това означава, че в договора въобще не е посочен правилен такъв,
т.е. прилагат се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22
ЗПКр и целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на
главницата по договора.
В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с
поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
По отношение на разноските:
В тежест на ищеца следва да останат всички разноски по делото,
включително депозита за особен представител на ответника. Ищеца следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС 12,70 лв. – на основание чл. 102з, ал.
3, изр. последно ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК предявен от „А, 3, представлявано от
юрк. Па,ва, срещу М. Л. Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца, сума в общ размер от 4782.30 лева за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2023г. по ч.гр.д. №
43794/2024 г. на СРС, формирана както следва: 1) главница в размер на
1436.73 лв.; 2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
6
размер на 1450.46 лв., 3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 340.83 лв. за периода от 18.08.2017 г до 31.12.2018 г. 4) законна
лихва за забава върху главницата в размер на 825.99 лева. за период от
31.12.2018 г. до 01.08.2023 г., 5) както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. 6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 728.29 лева за период от
31.12.2018 г. до 01.08.2023 г., 7) както и лихва за забава върху
възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; както
претенциите за разноски сторени в заповедното производство - държавна
такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, и разноски в
исковото производство – държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
ОСЪЖДА „А, 3, представлявано от юрк. Па,ва, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, 12,70 лв. –
на основание чл. 102з, ал. 3, изр. последно ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2 седмичен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7