Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шести ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 9183 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по искове на З.Ж.М. и Р.А.К.предявени срещу СУИС М.И.К./SWISS
M.I. C. LTD, за присъждане в полза на първата на сумата 150000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за присъждане в полза на
втория на сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и на сумата 9870.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в загуба на издръжка за периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г.,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 24.08.2013г. в гр. Грюш, Конфедерация Швейцария, причинено виновно от П.Г.,
при управление на товарен автомобил
марка „Волво“ с рег. ******(KOEGEL D), който
нарушил правилата за движение по пътищата и поради несъобразено висока
скорост предизвикал настъпването на
пътно-транспортно произшествие при което блъснал пешеходеца А.К.Й., с което
причинил по непредпазливост смъртта и, за което на територията на Конфедерация
Швейцария било образувано наказателно производство и постановена влязла в сила
Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. № 515-2015-5
съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос, чиято отговорност била застрахована със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при СУИС М.И.К./SWISS М.I.С.LTD, валидна
към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди считано от датата на увреждането -
24.08.2013г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че починалата е дъщеря на З.Ж.М. и майка на Р.А.К., който
към датата на ПТП бил малолетен и отглеждан от баба си З.Ж.М., в нейното
домакинство. Твърдят, че в резултат на смъртта и двамата преживели изключителни
болки и страдания. Майката З.Ж.М. загубила дъщеря, което приела тежко. Плачела
всеки път, когато се сети за нея, не можела да се примири, че си е отишла
толкова млада и така внезапно, често ходела на мястото, където е погребана.
Синът и Р.А.К.загубил майка си, която била и негов единствен родител само на 10
годишна възраст. Преживял загубата и тежко и това събитие оказало сериозно
негативно отражение върху неговата душевност. Станал и към момента още бил
подтиснат и затворен в себе си, избухвал лесно и загубил спокойният си сън.
Растял и живеел с мисълта, че повече никога няма да я види. Със смъртта и
загубил възможността да получава издръжката, която майката му дължала като
родител, ежемесечно, в което се изразяват търпените вреди, в размер на
105.00лв. месечно, считано от датата на смъртта на майка си до датата, на която
навършвал пълнолетие - от 24.08.2013г. до 15.06.2021г.
Твърдят, че във връзка с инцидента, на територията на Конфедерация
Швейцария било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в
сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. №
515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос. По силата на постановената присъда - водачът П.Г.
бил признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил по непредпазливост смъртта на пострадалата А.К.Й.. Излагат, че
претенциите им за вреди, като близки на починалата били пренасочени за
разглеждане пред граждански съд, а извънсъдебно предявените такива били приети
от застрахователя, но предложеното обезщетение било в неудовлетворително
занижен размер.
Позовавайки не разпоредбите на чл.105 и чл.116 от КМЧП
ищците обосновава интереса си от завеждане на настоящата искова претенция пред
българския съд, като поддържат твърдение, че Република България е държавата,
където са настъпили непосредствените вредоносни последици – описаните от тях
болки и страдания, доколкото постоянният и настоящият им адрес както преди,
така и след увреждането били в Република България.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът оспорва
допустимостта на иска, компетентността на сезирания съд и приложимото
материално право. Мотивира становище за приложимост на швейцарския материален
закон.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение
товарен автомобил марка „Волво“ с рег. ******(KOEGEL D) управляван от П.Г., както и
факта на ПТП, в резултат на което настъпила смъртта на А.К.Й., за което на
територията на Конфедерация Швейцария е образувано наказателно производство,
приключило с влязла в сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц.
№ 515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос, по силата на която П.Г. е признат за виновен в това,
че е причинил по непредпазливост смъртта на родственицата на ищците.
Оспорва наличието на активна материална легитимация за ищците, да получат
застрахователно обезщетение на посоченото в исковата молба основание, доколкото
поддържа тезата, че те не попадат в кръга на лица, разполагащи със субективно
право на обезщетение за неимуществени вреди, т.к. между тях и починалата не е
съществувала преживе трайна и непрекъсната духовна
връзка. Починалата е пребивавала трайно в Швейцария, имала е издадено
удостоверение за работа и не е имала
роднини в Швейцария. Не е поддържала никакви контакти нито със сина си нито с
майка си, не е осигурявала издръжка на сина си, а адресът и на пребиваване в
Швейцария е бил обявен за издирване, което е видно от постановената присъда,
т.е. близките и са нямали представа къде живее и не са поддържали контакти с
нея. Издирили са адресът и единствено за да претендират обезщетение след
смъртта и.
Оспорва и правото на ищеца Р.А.К.да получи обезщетени за имуществени вреди
изразяващи се в пропусната издръжка дължима от починалият му родител А.К.Й. с
възражението, че двамата не са поддържали никакви контакти, респ. майката не е
осигурявала никога издръжка на синът си, респ. никога не би му осигурила такава
до навършване на пълнолетие. Възразяват, че искът за имуществени вреди е
неоснователен и, т.к. в полза на малолетният ищец е била отпусната наследствена
пенсия поради смъртта на майка му.
Поради изложените основания оспорват и наличието на причинна връзка между
твърдените имуществени и неимуществени вреди и смъртта на А.К.Й., а в
евентуалност оспорват същите по интензитет и проявление.
В евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата при ПТП, която предприела неправомерно пресичане на пътното
платно, под въздействието на алкохолно опиване със съдържание от 2.67 промила
алкохол в кръвта, с което допринесла за непредотвратимост
на удара.
В евентуалност оспорва и претенциите по размер.
В депозираните допълнителна искова
молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетата като доказателство препис от Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. № 515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос /в превод на
български език/ се установява, че на 24.08.2013г. е настъпило в гр. Грюш, Конфедерация Швейцария ПТП, при което водачът на
товарен автомобил марка „Волво“ с рег. ******(KOEGEL D) - П.Г. е нарушил правилата
за движение и е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходец - А.К.Й..
Присъдата е с отбелязване- декларация за изпълнимост от 04.07.2016г., който
факт мотивира извода, че е влязла в сила.
От заключението по приетата САТЕ се
установява следното:
Преди и към момента на ПТП товарен автомобил марка „Волво“ с
рег. ******(KOEGEL D) се е движел със скорост 85км/ч, при разрешена за движение
в района – 80км/ч.
ПТП е настъпило на национален път А28, по широчина на пътното платно – на
около 3.5м вляво от десния край на пътното платно.
Пострадалата пешеходка е навлязла в пътното платно на национален път А28,
отдясно на ляво, считано за посоката на движение на товарната композиция – към Ширс /Давос/. Същата е предприела
пресичане на пътното платно от източния край на разделителния остров, срещу отбивката за Г.вдясно от пътя. Била е в тежка степен
на алкохолно повлияване – установено
наличие на алкохол в кръвта 2.67 промила. В такова състояние независимо от
относителното влияние върху отделния индивид и индивидуалната поносимост към алкохола, се характеризира със: силно
намалена работоспособност, съобразителност и внимание, силно намалена
критичност и възможност за оценка на ситуации – възприемане на околната среда и
измененията в нея, повишение на агресивността в поведението и др.
Съгласно заключението в конкретната пътна обстановка към момента на ПТП
видимостта на водача на композицията е в зоната на осветеността от късите
светлини - на около 50-55м пред фронта
на автомобила. Атмосферните условия и часа от денонощието, както и тъмното
облекло на пострадалата не са оказали влияние върху възможностите му за
възприемане на обекти на пътното платно /не са намалили неговата видимост пред
фронта на автомобила/.
За първи път водача е възприел пешеходката, когато е била застанала по
средата на дясната пътна лента, считано за посоката, в която се е движел, което
възприемане е възможно в момента, когато пешеходката е попадала в осветеността
от късите светлини пред фронта на автомобила, т.е. около и не по малко от 50м.
Съгласно заключението за водача на автомобила ударът е бил непредотвратим
чрез своевременно, екстрено спиране. За да не настъпи процесното
ПТП водачът е следвало да управлява товарната композиция със скорост не по
висока от 72км.ч., до която е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара с пешеходката чрез своевременно, аварийно спиране. Ако е управлявал на
дълги светлини, с далечна видимост е имал възможност да отклони автомобила и
предотврати ПТП. Могъл е да избегне пешеходката и при повишена концентрация и
професионални умения, като отбие автомобила.
Съгласно заключението мястото, на което пешеходката е предприела пресичане
на пътното платно на национален път А28, не е обозначено, като място за
пресичане на пешеходци.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
Към момента на ПТП А.К.Й. е била под въздействие на алкохол с алкохолна
концентрация в кръвта близка до установената при аутопсията 2.67 промила, без
други психоактивни вещества.
Кръвното ниво 2.67 промила отнася състоянието към средна към тежка степен
на алкохолно опиване. При тази степен човек е сигурно повлиян от алхокол, колкото и разнообразна да е индивидуалната
реакция. Поведението зависи от житейския опит, личността, интелектуалния
капацитет и пр., но като цяло настроението е подтиснато, доминира раздразнителност,
обидчивост, неадекватност на реакциите, понякога агресивност. Походката става
несигурна в резултат на притъпените възприятия, нарушения мускулен тонус и
координация на движенията. Нарушава се чувството за равновесие. Налице са груби
координационни нарушения, видими за страничния наблюдател, като „пияно състояние“
– завалване на речта, нестабилна походка, обърканост
и т.н. Възможно е падане и/или заспиване на всяко място, независимо от
потенциалните рискове. Периферното зрение е силно стеснено, зрителните обекти
се възприемат след дълго латентно време. Времето за реакция е многократно
удължено или изобщо липсва реакция. Слуховите възприятия са с висок праг на
чувствителност. Нарушена е пространствената ориентация. Грубо е нарушена
преценката за разстояние и скорост. В позната среда е възможно извършване на
целенасочена дейност, свързана със стереотипни движения – прибиране у дома по
познат маршрут и др.
От заключението по приетата ССчЕ се установява следното:
Към датата на смъртта на А.К.Й. минималната месечна издръжка на ненавършили
пълнолетие деца, дължима от родителите, определена съгласно чл. 142, ал. 2 СК е
в размер на 77.50лв.
Минималната месечна издръжка, която Р.А.К.е щял да получи о своята майка за
периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г., изчислена съгласно разпоредбите на чл.
142, ал. 2 СК, е общо в размер на 10760.00лв.
От писмо от 27.04.2018г. от НОИ, ТП – В.Търново се установява, че на Р.А.К.е
отказано отпускане на наследствена пенсия от починалата му майка А.К.Й., поради
неналичие на необходимия осигурителен стаж на наследодателя. Отпусната му е
лична, персонална пенсия на основание чл. 92 КСО считано то 01.03.2014г. със
срок 15.06.2021г. – навършване на 18годишна възраст, която към момента е в
размер на 108.99лв.
От показанията на разпитаният свидетел С.А.А.се установява, че
е съпруг на ищцата З.Ж.М. и са заедно от 1989г. Брат му му звъннал по телефона
в Холандия и му казал, че А.я ударил тир в Швейцария. Звъннал на жена си, но не
могъл да говори с нея, защото била изгубила съзнание. Говорил със сестрата на
починалата. Тя му обяснила всичко и му казала да се върне в България. Тогава се
върнал от Холандия в България. По телефона му звънели от Швейцария и му
говорели на немски да изпрати 6500 евро за да изпратят трупа. Помислил, че е
измама, но чрез кметицата на Стражица разбрали, че това е истина и трябва да си
я приберат. Свидетеля ходил да вземе трупът на А.от Швейцария. З. много тежко
го понесла. Все била на гробищата. Преживе
отношенията и с А.били много добри. А.спортувала. Всеки месец, даже два пъти в
месеца се връщала в България, в техният дом. На ден по 4-5 пъти се чували по
телефона. Живеели заедно. А.нямала самостоятелно жилище в България. Между тях
нямало скарвания за периода, в който свидетеля живеел със З.. А.била много мила
дъщеря. Другите деца на З. се оженили и ги напуснали, а А.останала при тях и
отношенията им били много близки. Свидетелят и З. се грижели за детето и -
синът и Р.. А.заради него ходела в чужбина и заради него пращала пари. Чували
се по телефона всеки ден. След като загубил майка си Р. се чувствал много тежко,
защото майчината ласка била друга. З. и свидетелят се грижели за него, не го
оставяли, но той от тогава станал малко затворен в себе си. Иначе бил буйно,
будно дете. Изписали му лекарства, водели го по лекари. Постоянно го
успокоявали, говорели му, че тя няма да се върне и трябва да живее с тази
мисъл.
От Удостоверение от 03.05.2018г. на МВР, СДВР, Отдел „БДС“ се установява,
че за периода от 01.01.2008г. до 31.08.2013г. А.К.Й.
има влизания в РБългария както следва: за 2008г. – пет
влизания и шест излизания; за 2009г. – четири влизания и четири излизания; за
2010г. – три излизания; за 2012г. – едно влизане; за 2013г. - едно излизане и едно влизане на 31.08.2013г.
Съгласно удостоверението от 01.01.2007г. РБългария е чрен на ЕС и след
тази дата данните за пътуванията са непълни.
При така установеното съдът формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди основани на твърдението, че при наличие на предвидените
в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования водач вреди.
Съдебната претенция, с която е сезиран съдът е формално допустима.
Тя е предявена пред съд, който разполага с предвидената в закона
компетентност да разгледа съществото на спора, независимо от факта, че пътния
инцидент е настъпил на територията на Конфедерация Швейцария – по аргумент от
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с ал. 1 от КМЧП – доколкото вредите от пътния инцидент
или поне част от тях са се проявили на територията на Р. България.
Независимо от международната компетентност на българския съд по чл. 18 от
КМЧП - по аргумент от разпоредбите на чл. 105, ал.1 от КМЧП, вр. с чл. 116 от КМЧП приложимото материално право за
определяне на задължението на ответника да изплати застрахователно обезщетение
е българското право, с което делото се намира в най-тясна връзка, тъй като се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, а поради своята същност,
твърдените неимуществени вреди биха могли да настъпят само на територията на Р.
България, където е постоянния и настоящия адрес на ищците.
По отношение непозволеното увреждане, включително по възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата приложимо е правото
на Конфедерация Швейцария, доколкото същото е значително по-тясна връзка с
посочената държава.
За установяване на застрахователното правоотношение, страни, предмет,
покритие и действие е приложимо националното право на Конфедерация Швейцария,
доколкото договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно
събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– противоправно деяние, изразяващо се в управление на
пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида
на вредите и тяхната стойност.
В тежест на ищеца е да установи, че е увреден от събитието и има право да
получи обезщетение за вредите от застрахователя на деликвента.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч., че
не е налице валидно застрахователно събитие, че деликвента
не носи изключителна вина за настъпване на ПТП, че ПТП е настъпило при друг
механизъм от описания от ищците, че правото на пострадалите – ищци да получат
обезщетение за вреди не им принадлежи, че претенциите са завишени по размер, че
пострадалата е осигурявала преживе издръжка за детето
си, респ., че същата е щяла да осигури такава до навършване на пълнолетието му,
че пострадалият ищец е получил наследствена пенсия в резутат
на загубата на своята майка, която ще получава до настъпване на основания за
изменение или прекратяване, че правото на пострадалите – ищци да получат
обезщетение е погасено по давност.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно и направеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия, респ., че същият има значителен принос за
настъпване на вредоносния резултат.
Съдът намира заключенията по приетите експертизи за обективно и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото ги кредитира
изцяло. Цени показанията на свидетеля С.А.А.при
условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к.. са дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, те са вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на П.Г. - водач на товарен автомобил марка „Волво“ с
рег. ******(KOEGEL D), е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при
СУИС М.И.К./SWISS М.I.С.LTD, валидна към датата на ПТП.
Въз основа влязлата в сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. № 515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос /в превод на
български език/ и на основание чл. 300 от
ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача П.Г., при управление товарен автомобил
марка „Волво“ с рег. ******(KOEGEL D), и
настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение, причинена по
непредпазливост смърт на А.К.Й., са установени в настоящия процес.
По отношение възраженията за съпричиняване от
страна на пострадалата от събраното приложимо правото на Конфедерация Швейцария
се установява следното:
Съгласно чл. 49 от Кодекса на задълженията на Конфедерация Швейцария всеки,
чиято личност е била незаконно накърнена има право на плащане на парично
обезщетение.
Съгласно чл. 43 и чл. 44 от Кодекса на задълженията на Конфедерация
Швейцария съдът определя видът и размера на обезщетението за настъпилото
увреждане, като при определяне тежестта на вината на извършителя следва да се вземе
предвид и приноса на вина или вината от страна на пострадалия.
Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗДП на Конфедерация Швейцария пешеходците следва да
избягват да стоят ненужно на пътя, особено на слепи и тесни места, на пътни
кръстовища, както и през нощта и при лошо време. Следва да пресичат внимателно
пътя, да използват пешеходни преходи, надлези и подлези. Пешеходците имат
предимство по пешеходни преходи, освен срещу трамваи. Въпреки това не могат да
упражнят правото си на преминаване, ако превозното средство вече е толкова
близо, че не може да спре навреме. Пешеходците следва да дават път на
превозните средства извън пешеходните преходи.
Въз основа заключенията по приетите САТЕ и СМЕ и като съобрази разпоредбите
от приложимото право на Конфедерация Швейцария регламентиращи процесните отношения съдът приема за установено, че към
момента на ПТП пострадалата А.К.Й. е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено, като място за пресичане на пешеходци място, в тъмната част на
денонощието, при влошена видимост поради климатичните условия, позиционирайки
се към момента на удара от товарният автомобил по средата на дясната пътна
лента, считано за посоката, в която се е движел. Към него момент е била в
състояние на тежка степен на алкохолно повлияване – установено наличие на
алкохол в кръвта 2.67 промила. Поради това състояние характеризиращо се със
силно стеснено периферното зрение, възприемане на зрителните обекти след дълго
латентно време, многократно удължено или изобщо липсващо време за реакция,
висок праг на чувствителност на слуховите възприятия, нарушена пространствената
ориентация, грубо нарушена преценката за разстояние и скорост, тя не е могла
адекватно да реагира и евентуално напусне опасният участък от пътя, поради
което и е допринесла в значителна степен за настъпване на неблагоприятните
последици – ударът от товарният автомобил и последвалата и смърт.
Поради изложеното приема за установено твърдяното съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. С оглед изложеното,
настоящия състав определя 50% съпричиняване
на вредоносния резултат при ПТП от страна на последната.
Въз основа показанията на свидетеля С.А.А.съдът
приема за установено, че загиналата А.К.Й. е била грижовна, отговорна и добра
майка, въпреки продължителните си отсъствия от страната. Работела е далеч от
домът си подтикната от нелеките обществено икономическите условия и нуждата да
осигури издръжка и нормален живот на малолетното си дете. Детето е отглеждано
преимуществено от майка и и свидетеля Асенов в домът, в който тя единствено се
е завръщала при нередките си визити в РБългария.
Контактът между детето и майката е бил ежедневен и непрекъснат по телефон и при
срещите им в РБългария, което е създало силна
привързаност на детето към майката още по значима и поради обстоятелството, че
тя е била негов единствен родител. Фактът, че смъртта на майката е била
внезапна, неочаквана е довела негативни изживявания за детето. Усетило е
липсата и, търсело я, станало затворено, плачело за нея, станал затворен в себе
си, неспокоен.
Като взе предвид, че детето е било в изключително незряла възраст към
момента на смъртта на майката и е останало лишено завинаги от възможността да
общува с нея, да има емоционална връзка с нея, да чувства нейната грижа и
внимание, морална опора и подкрепа, както и факта, че със смъртта и е загубило
своя единствен родител съдът намира за доказан по основание искът за
неимуществени вреди в полза на ищеца Р.А.К..
Въз основа показанията на свидетеля Асенов съдът намира за доказан по
основание и искът за неимуществени вреди дължими в полза на З.Ж.М. – майка на
пострадалата. Двете са живели в едно домакинство. Ищцата се е грижела за детето
и. Поддържали са ежедневна връзка по телефона, пострадалата често се е връщала
в РБългария, в общият им дом. Между двете е била
налице трайна и дълбока емоционална връзка. Грижили са се една за друга и за
членовете на разширеното семейство. Внезапната смърт на пострадалата е
причинила на ищцата болки и страдания с голям интензитет. Изпаднала в тежкото
емоционално състояние. Скърбяла и все била на гробищата. Нормално и житейски
обосновано е да се приеме, че загубата и е много тежка, неоценима в пари.
Съобразявайки изложените обстоятелства, обществено икономическите условия в
страната към настъпване на инцидента и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 200000.00лв. би обезщетила детето – към момента
пълнолетният ищец Р.А.К.за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
майката. Сумата 150000.00лв. би обезщетила майката – ищцата З.Ж.М. за
причинените и неимуществени вреди.
Съдът намира за доказан по основание и искът за имуществени вреди предявен
от Р.А.К.. Право на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в
случай на смърт на пострадал имат неговите деца, съпруг, родители, братя и
сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително да били
издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия – ППВС №
4/25.04.1961г. на Пленума на ВС. Задължителна предпоставка едно лице да бъде съотнесено към кръга на лицата, които поради
нетрудоспособност действително са били „издържани“ по смисъла на
постановлението е то да е получавало издръжка, а не само грижи и морална
подкрепа от пострадалия. Съобразявайки указанията в т. 8 на ППВС № 4/68г. и
тези в ППВС № 5/70г., както и от законодателната уредба за определяне на
издръжката, дължима от родителите на непълнолетни деца следва, че ненавършилото
пълнолетие дете има право всякога да търси обезщетение за понесените от него
имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде
издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП
смърт на последния. За основателността на претенцията е необходимо ищецът да
установи качеството си на низходящ /малолетен или непълнолетен/ на починалия и
отсъствие на покритие на щетите по друг начин.
В случая от събраните доказателства се установява, че ищеца е от кръга на материалноправно легитимираните лица да претендират
обезщетение за имуществени вреди от смъртта на А.К.Й. – същият е низходящ на
починалата, малолетно дете към момента на смъртта и, което е било издържано от
нея. Този извод се налага при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства – показанията на свидетеля Асенов. От тях се установява, че
починалата А.К.Й. подсигурявала финансово детето. Работела в Швейцария само за
детето, за да го издържа и му осигури нормален живот.
Поради изложеното съдът намира, че със смъртта на А.К.Й., на ненавършилото
към нето момент пълнолетие дете – ищецът по делото Р.А.К., са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, каквато реално е
получавана и на която детето има право по закон до навършване на пълнолетие. В
този смисъл е и т. 1 от ППВС № 4/68г., съгласно която на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. В случая, имуществени вреди, изразяващи се в
лишаването от издръжка на ненавършилото пълнолетие дете са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилото застахователно
събитие, поради което подлежат на обезщетяване от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на деликвента.
Като вид имуществена отговорност пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което приращение би настъпило с определена степен на сигурност –
починалата е била в активна възраст към датата на ПТП, предполагаща
продължителна трудоспособност. Съгласно СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално сътояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето, като това задължение за
предоставяне на издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е безусловно,
т.е. независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Претендираното от ищеца
обезщетение за имуществени вреди касае пропусната полза /даване на издръжка/,
причинена от смъртта на майката причинена от ПТП. Настъпването на сочената
пропусната полза е сигурно, т.к. задължението не е поставено в зависимост от
допълнителни условия и се дължи до настъпване на пълнолетие на детето. С оглед
това предявеният иск за имуществени вреди е доказан по основание. Издръжката се
дължи от настъпване на смъртта на пострадалата, доколкото основанието на
претенцията за загуба на издръжка се свързва с посочения факт.
При определяне размера на претърпените от ищеца имуществени вреди съдът
следва да съобрази реализираните от починалия преживе
приходи към датата на настъпване на застрахователното събитие, но по делото
липсват данни за получавани доходи от трудово възнаграждение. Следва да бъдат
съобразени редица фактори формиращи нуждата от издръжка: възрастта на детето,
необходимостта от средства за осигуряване на храна, учебни пособия, санитарно
хигиенни материали, обувки, облекло, здравни грижи и др., като същевременно
размерът на издръжката не следва да е от естество стимулиращо нецелесъобразен
начин на живот, лукс и разточителство. В тази връзка, като съобрази размера на
минималната месечна издръжка на ненавършили пълнолетие деца, дължима от родителите , определена съгласно чл. 142, ал.
2 СК за процесния период, която е в размер на
77.50лв. съдът въз основа заключението по приетата ССчЕ
приема, че минималната месечна издръжка, която Р.А.К.е следвало да получи от
своята майка за периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г., е общо в размер на
10760.00лв.
Въз основа приетото като доказателство писмо от 27.04.2018г. от НОИ, ТП –
В.Търново съдът приема, че нуждите на ищеца от издръжка не са компенсирани по
друг начин, респ. не е получавал наследствена пенсия от починалата си майка А.К.Й..
Поради изложеното съдът намира, че претенцията за имуществени вреди на
ищеца Р.А.К.е основателна и следва да се уважи в заявеният размер от 9870.00лв.
След приспадане от размера на определеното за всеки от ищците обезщетение
за неимуществени вреди и от размера на определеното в полза на ищеца Р.А.К.обезщетение
за имуществени вреди на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата или както следва: от обезщетението
за неимуществени вреди в полза на З.Ж.М. – 75000.00лв; от обезщетението за
неимуществени вреди в полза на ищеца Р.А.К.– 100000.00лв; от обезщетението за
имуществени вреди в полза на Р.А.К.– 4935.00лв., дължимото обезщетение за всеки
от ищците е както следва: за З.Ж.М. – 75000.00лв. обезщетение за неимуществени
вреди; за Р.А.К.– 100000.00лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4935.00лв.
обезщетение за имуществени вреди.
За сумата 75000.00лв., която е горница над присъдените 75000.00лв. до общо претендираните 150000.00лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, искът на З.Ж.М. следва да бъде отхвърлен поради
установеното съпричиняване.
За сумата 100000.00лв., която е
горница над присъдените 100000.00лв. до общо претендираните
200000.00лв., като обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 4935.00лв.,
която е горница над присъдените 4935.00лв. до общо претендираните
9870.00лв., като обезщетение за имуществени вреди, исковете на Р.А.К.следва да
бъдат отхвърлени поради установеното съпричиняване.
Предвид основателността и доказаността на
главните претенции, основателни са исканията с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Съобразно направеното искане главниците
за неимуществени вреди следва да се присъдят ведно със законната лихва считано
от датата на ПТП, до окончателното им изплащане. Главницата за имуществени
върху вземането за издръжка, предвид месечната дължимост
на същата съобразно чл. 146, ал. 1 СК следва да се присъди ведно със законната
лихва върху всяка месечна вноска от първо число на съответния месец, до
окончателното изплащане на вземането.
Възражението за изтекла погасителна давност относно вземанията за вреди е
неоснователно. Приложима такава е общата, петгодишна, считано от датата на
събитието – 24.08.2013г., която съпоставена към датата на исковата молба –
25.07.2016г. сочи, че давността не е изтекла.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Претендират да бъде присъдено в полза на адв.Щ.Щ. – АК Хасково, в качеството на процесуален представител
на ищците, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата с включен ДДС, което възлиза общо на 13200.00лв, за един
адвокат.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 31929.00лв. формиран от
възнаграждение за защита от адвокат в размер на 22000.00лв. и разноски за
събиране на доказателства.
Сторените от бюджета на съда разноски са в общ размер 16659.00лв., от които
600.00лв. хонорар за вещо лице по допуснатата ССчЕ и
16059.00лв. заплатена сума за превод на съдебни книжа на преводаческа агенция,
по допуснатите съдебни поръчки. Дължимата държавна такса върху уважената част
от исковете е 7197.40лв.
Съдът, предвид стореното и от двете страни изрично възражение за
прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар от насрещната страна и като
съобрази предмета на спора, извършените процесуални действия, както и
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения намира, че заплатените и от двете страни
хонорари са съответни на фактическата и правна сложност на спора, както и на
предвидените минимални размери с включен ДДС по цитираният нормативен акт.
Затова приема, че възраженията за прекомерност и на двете страни са
неоснователни.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв.Щ.Щ.
– АК Хасково, в качеството на представител на ищците, адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС, в
размер на 6600.00лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сумата 15965.00лв., представляваща сторени в производството
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
7197.40лв., както и сумата 8330.00лв., представляваща сторени разноски от
бюджета на съда за вещо лице и за превод на съдебни книжа от преводаческа
агенция, по допуснатите съдебни поръчки.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА СУИС М.И.К./SWISS М.I.С.LTD, ЕИК ******** и седалище в гр. Берн,
Конфедерация Швейцария, ул********и съдебен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на З.Ж.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, сумата
75000.00/седемдесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и на Р.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата 100000.00 /сто хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4935.00 /четири хиляди деветстотин тридесет и пет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
издръжка за периода от 24.08.2013г. до 15.06.2021г., претърпени в резултат на
ПТП настъпило на 24.08.2013г. в гр. Грюш,
Конфедерация Швейцария, причинено виновно от П.Г., при управление на товарен
автомобил марка „Волво“
с рег. ******(KOEGEL D), който нарушил правилата за движение по пътищата и
поради несъобразено висока скорост
предизвикал настъпването на пътно-транспортно произшествие при което
блъснал пешеходеца А.К.Й., с което причинил по непредпазливост смъртта и, за
което на територията на Конфедерация Швейцария е образувано наказателно
производство и постановена влязла в сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. № 515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос, чиято отговорност
била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
СУИС М.И.К./SWISS М.I.С.LTD, ЕИК ********, валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
считано от датата на увреждането - 24.08.2013г., до окончателното им изплащане,
а върху обезщетението за имуществени вреди - ведно със законната лихва върху
всяка месечна вноска от първо число на съответния месец, до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете на З.Ж.М., ЕГН ********** за сумата 75000.00 /седемдесет и пет хиляди/лв.,
която е горница над присъдените 75000.00 /седемдесет и пет хиляди/лв. до общо претендираните 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, и на Р.А.К., ЕГН ********** за сумата 100000.00 /сто хиляди/лв., която
е горница над присъдените 100000.00 /сто
хиляди/лв. до общо претендираните 200000.00/двеста
хиляди/лв., като обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 4935.00 /четири хиляди деветстотин тридесет и пет/лв., която
е горница над присъдените 4935.00 /четири хиляди деветстотин тридесет и пет/лв.
до общо претендираните 9870.00 /девет хиляди осемстотин
тридесет и пет/лв., като обезщетение за имуществени вреди, поради установеното съпричиняване, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СУИС М.И.К./SWISS М.I.С.LTD, ЕИК ******** и седалище в гр. Берн,
Конфедерация Швейцария, ул********и съдебен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Щ.Щ. – АК Хасково, в качеството на процесуален представител
на ищците З.Ж.М., ЕГН ********** и Р.А.К., ЕГН **********, сумата 6600.00 /шест хиляди и шестотин/лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата с включен ДДС.
ОСЪЖДА З.Ж.М., ЕГН ********** и Р.А.К., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес:***, ДА ЗАПЛАТЯТ на СУИС М.И.К./SWISS
М.I.С.LTD, ЕИК ******** и седалище в гр. Берн, Конфедерация Швейцария, ул********и съдебен адрес:***, сумата 15965.00 /петнадесет хиляди деветстотин шестдесет и пет/лв.,
представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА СУИС М.И.К./SWISS М.I.С.LTD, ЕИК ******** и седалище в гр. Берн,
Конфедерация Швейцария, ул********и съдебен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 7197.40 /седем хиляди
сто деветдесет и седем, 0.4/лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете, както и сумата
8330.00 /осем хиляди триста и тридесет/лв., представляваща сторени разноски
от бюджета на съда за вещо лице и за превод на съдебни книжа от преводаческа
агенция, по допуснатите съдебни поръчки, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: