РЕШЕНИЕ
№ 1519
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110211935 по описа за 2021 година
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-003639
от 04.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ София, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на дружеството „Д.п“ ООД с ЕИК: . за адми..нистративно
нарушение по чл.61, ал.1 КТ вр. чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.3 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи
в подкпера на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
1
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството „Д.“ ООД с ЕИК: ...извършвало строителна дейност на
строителна площадка в гр.София, представляваща Комплекс от еднофамилни
къщи с допълващо застрояване и згребни ямки и огради с адрес гр.С.м. Г., ул.
„Д. С.“. При проверка на място на 01.06.2021 г. от свидетеля В. Г. СТ. бил
установен работещият на обекта свидетел ЮЛ. Р. ТР.. Свидетелят Т.
попълнил собственоръчно писмена декларация от 01.06.2021 г. в 14.30 часа,
че полага труд на визирания строителен обект на длъжност кофражист с
работно време от 08.00 часа до 17.00 часа при 2 почивни дни събота и недяла
и при ежедневни три почивки от по 15 минути. Свидетелят Т. отразил в
декларацията, че е получил екземпляр от трудов договор. Свидетелят Т.,
обаче, нямал сключен с работодателя „Д.“ ООД с ЕИК: ... трудов договор, не е
получавал екземпляр от договора си преди да постъпи на работа на 01.06.2021
г. и дружеството-жалбоподател не е представил такъв в рамките на
проверкатта на свидетеля С., приключила на 28.06.2021 г.
Въз основа този АУАН № 23-003639/28.06.2021 г. е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-003639 от 04.08.2021 г.,
издадено от Директора на ДИТ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на дружеството „Д.“ ООД с ЕИК: .... за административно нарушение по
чл.61, ал.1 КТ вр. чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00
лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставителя В. Г. СТ. на длъжност инспектор в ДИТ София, от
показанията на свидетеля ЮЛ. Р. ТР. и от приложените по делото писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е
издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
2
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
За пълнота на изложението съдът не кредитира показанията на свидетеля
Т., че на инкриминираната дата не е работил и е търсил само работа по
данните от попълнената от него декларация, че е работел в обект при
уговорено работно време и престиран труд по длъжност кофражист.
Показанията на свидетеля С. доказват, че същият е работел в обекта и не е
имал получен преди 01.06.2021 г. и постъпването му на работа наличие на
трудов договор.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените
материалноправни норми са посочени правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на трудовото
3
законодателство по смисъла на чл.414, ал. 3 КТ вр. чл.61, ал.1 КТ
жалбоподателят в качеството си на работодател по КЪ на 01.06.2021 г. е наело
на работа свидетелят ЮЛ. Р. ТР., установен да престира труд като кофражист,
съгласно попълнена от него писмена декларация от 01.06.2021 г. и с оглед
показанията на инспектора от ДИТ София свидетеля С., без да му е сключен
трудов договор и без да му е връчен екземпляр от договора. Нарушението е
доказано по безспорен начин от обективна страна.
При индивидуализацията на административното наказание за
извършеното нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.
414, ал. 3 от КТ налагане на "глоба" или "имуществена санкция" в размер от
1500 до 15 000 лева. В конкретния случай на „Д...“ ООД с ЕИК: ... е
наложена глоба в размер от 2000 лева. Наказващият орган не се е мотивирал
при определяне на размера на санкцията над минимално предвидения. Съдът
счита, че при липсата на мотиви за размера на санкцията от 2000.00 лева и
при това, че съдът не установява отегчаващи вината обстоятелства при
отчитане на състава и характеристиката на всяко едно административно
нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, което неминуемо засяга правата на работника
или служителя, както и обществените отношения, обект на закрила от
посочената норма, то санкцията следва да се намали до законовия минимум.
От друга страна, като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете фактът, че в случая се касае за първо нарушение на дружеството-
жалбоподател (не бяха представени доказателства в обратния смисъл от
АНО). С оглед на това в конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП е
необосновано в санкционната си част, като предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се даде приоритет на индивидуалната
превенция по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, като целите на административното
наказание могат да се постигнат и с налагане на минимално предвиденото в
закона такова – имуществена санкция в размер на 1500 лева. Намаляването на
санкцията до минимално предвидения размер е съобразено както с характера
на извършеното административно нарушение, така и с факта на липсата на
извършени от дружеството-жалбоподател други административни нарушения.
С оглед на това съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част, като наложената имуществена санкция се
намали от 3000 лв. на 1500 лв. Предвид императивната разпоредба на чл.
415в, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ е видно, че в случая не може да се обсъжда
хипотезата на "маловажност" на извършеното административно нарушение.
Нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН и
изключва нейното приложение, като по този въпрос съдебната практика е
последователна и непротиворечива.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в своята санкционна част, като наложената
имуществена санкция се намали до минимално предвидения размер.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
4
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-003639
от 04.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ София, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на дружеството „Д...“ ООД с ЕИК: ...за административно
нарушение по чл.61, ал.1 КТ вр. чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.3 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 лева, като НАМАЛЯВА размерът на имуществената санкция от
2000.00 лева на 1500.00 лева и го ПОТВЪРЖДВА в останалата му част.
ОСЪЖДА въззивника „Ф.“ ЕООД с ЕИК: ...да заплати на
въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище София към ГД „ИТ“ чрез законният й представител с адрес
гр.София, „Лъчезар Станчев“ № 20 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5