№ 82
гр. Ловеч, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500056 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
По делото е постъпила въззивна жалба вх. № 5384/17.11.2022 г. от
***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
****, вх. В, чрез пълномощника си Р. И. И., редовно упълномощен с
пълномощно peг. № 11449/26.07.2019 г. на нотариус, рег.№ 271 против
съдебно решение № 169/31.10.2022 г. по гр.д. № 152/2022 г. на РС-Тетевен.
Посочват, че обжалват решението на РС-Тетевен, с което е отхвърлен иска на
***** ЕООД срещу длъжника С. Ю. К. за Договорно възнаграждение в
размер на 443.82 лв.. Считат, че съдът неоснователно и неправилно е
заключил, че процесният договор не отговаря на законовите изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 10, като е приел, че същият е недействителен съгласно чл. 22 и 23
и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заключил е, че в процесния договор не е посочен
действителния ГПР. Посочват, че съдът неправилно е приел, че дължима по
договора се явява само чистата неизплатена главница, като всички направени
плащания по договора са приспаднати от нея.Заявяват, че е неправилно
заключението на съда, че длъжникът по ДПК № 30042388807 не дължи
1
претендираното договорно възнаграждение, тъй като процесният договор е
недействителен на основание чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 и 23 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Излагат съображения, че в процесния договор ясно е
посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно
изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент –
арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република ****. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размер
на годишния лихвен процент, като са го определили , че е 41 %. В договора
ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите
суми от длъжника.Изтъкват, че тази практика, вече е преосмислена с оглед
последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр.35 от 22.04.2014
г., в сила от 23.07.2014). Сочат, че в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено
ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не
може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи,
надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Смятат, че кредиторът не
е посочил по-нисък от действителния размер на ГПК и че не е предоставил
невярна информация на потребителя. Излагат доводи, че относително
осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни
граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от
сключване на договор за потребителски кредит, ведно със закупените
допълнителни услуги. С оглед изложеното правят искане съдът да отмени
като неправилно обжалваното решение на РС-Тетевен, като съдът постанови
ново решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца договорно
възнаграждение в размер на 443.82 лв., ведно със законна лихва. Молят съда
да приеме за действителен сключения между страните договор за
потребителски кредит. Заявяват, че няма да обжалват решението, относно
останалите отхвърлени суми. Молят служебно да бъде приложено гр. дело №
152/2022г. по описа на Районен съд -Тетевен.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата
страна С. Ю. К..
2
За въззивника, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
представител.
Въззиваемата, редовно призована, в съдебно заседание не се явява.
От представените писмени доказателства по гражданско дело 152/2022
г. на Тетевенски районен съд,ч.гр.д. №530/2021 г. на ТРС,от становището на
въззивника по въззивната жалба, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност въззивната инстанция приема за установено следното:
Постановено е решение № 169/31.10.2022 г. по гр.д. № 152/2022 г. на
РС-Тетевен, с което съдът е осъдил на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл.
415, ал. 3, т.3 от ГПК С. Ю. К. ЕГН ***** с настоящ адрес с. **** , обл. Ловеч
, понастоящем с месторабота „****“, *** , ***, ,ул. „****“ №13 , да заплати
на „*****“ ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр. ***
,бул.“****“№49,бл.53Е,вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. сума в
размер на 1200 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит „*****“ No 30042388807/08.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г./датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК / до изплащане на вземането.
Отхвърлили е предявения от „*****“ ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление: гр. *** ,бул.“****“№49,бл.53Е,вх. В , представлявано от
С.Н.Н. и Ц.Г. срещу С. Ю. К. ЕГН ***** с настоящ адрес с. **** , обл. Ловеч ,
понастоящем с месторабота „****“, *** , ***, ,ул. „****“ №13 за Договорно
възнаграждение в размер на 443.82 лв., възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 360.00лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 1080.00 лв., лихви за забава в размер на 204.61 лв. ,законна лихва в
размер на 69.43 лв., като неоснователни предвид, че договорът за кредит No
30042388807/08.02.2020 г е признат за нищожен. Осъдил е С. Ю. К. ЕГН
***** с настоящ адрес с. **** , обл. Ловеч , понастоящем с месторабота
„****“, *** , ***, ,ул. „****“ №13 да заплати на *****“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.“****“№ 49, бл.53Е, вх. В,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г. сумата от 50лв. разноски по делото за ДТ ,
като до пълния претендиран размер от 234,84 лв. го е отхвърлил, а именно за
182,84 лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдебният акт е атакуван в частта, в която са отхвърлени исковете за
Договорно възнаграждение в размер на 443.82 лв.,предвид искането, заявено
3
по въззивната жалба и следователно в останалата част съдебното решение е
влязло в законна сила.
Ловешки окръжен съд констатира,че в отхвърлителен диспозитив на
съдебно решение № 169/31.10.2022 г. по гр.д. № 152/2022 г. на РС-Тетевен
липсва произнасяне относно правната квалификация на исковете, но
доколкото се касае до хипотезата на чл. 247 от ГПК компетентен да се
произнесе е Тетевенски районен съд.
Съдебното решение от 31.10.2022 г. на Тетевенски районен съд, в
обжалваната част, е валиден и допустим, а при анализ на представените
писмени доказателства, въззивната инстанция приема, че е и правилен.
Подадено е заявление №18244/24.06.2021 г. от „*****”ЕООД-***
против С. Ю. К. с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сума в размер на 1200 лв.- неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит „*****“ No 30042388807/08.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г./датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК / до изплащане на
вземането,договорно възнаграждение в размер на 443.82 лв., възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360.00лв., възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 1080.00 лв., лихви за забава в размер на 204.61
лв. ,законна лихва в размер на 69.43 лв В заявлението не е посочен размера на
отпуснатия кредит по договор за потребителски кредит, а само е
конкретизирана месечна вноска от 133.75 лева и срок -24 месеца Искането на
заявителят не е уважено и е постановено разпореждане № 25 от 05.01.2022г
по ч.гр.д. 821/2021г на ТРС ,с което заповедният съд е разпоредил на
кредитора в едномесечен срок от съобщението да предяви иск срещу
длъжника за претендираната сума на основание чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК.
Разпореждането е съобщено на заявителя на 12.01.2022 г., а исковата молба е
заведена на 16.02.2022 г. С сподаване на исковата молба по куриер на
14.02.2022 г. и при условията на чл. 60 ,ал.6 от ГПК е спазен
законоустановения срок, тъй като последния ден на месечния срок е изтекъл
на 12.02.2022 г. –в неприсъствен ден събота и първия присъствен е 14.02.2022
г.
Искът за присъждане на договорното възнаграждение произтича от
искане за отпускане на потребителски кредит „*****“ №30042388807 от
4
08.02.2020 година , подаден от Ст.К. в размер на сумата 1200 лева. Тя е
получила и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити на същата дата. Към договора за кредит е
изготвен и подписан от К. погасителен план за вноските по главница,
лихви,вноска по допълнителна услуга, посочени като 24 броя месечни вноски,
всяка в размер на 73,75лева – по договора за кредит и 60 лева по закупения
пакет от допълнителни услуги. Общият размер на месечна вноска е вписана в
размер на сумата 133,75 лева, с конкретизирана дата на първа вноска –
10.03.2020г. и дата на последна вноска – 10.02.2022 г. Следователно срока на
кредита е изтекъл .
„*****” ЕООД-кредитор и С. Ю. К.- длъжник са сключили Договор за
потребителски кредит № 30042388807/08.02.2020 г. за сума на кредита-1200
лв.; срок на кредита-24 месеца;дата на падеж 10-то число на месеца,размер на
вноската: 73.75 лв. Уговореният годишен процент на разходите е 48.83 %,
годишен лихвен процент: 41.00 %,лихвен процент на ден: 0.11 % или общо
задължение по кредита възли за на1769.91 лв. Договорена е закупен пакет от
допълнителни услуги при възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“- 360.00 лв.,възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“-1080.00 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 60.00 лв. Цялото задължение по кредита и по пакет от допълнителни
услуги възлиза на сумата: 3209.91 лв. при общ размер на вноска: 133.75 лв.
В договорът за кредит е посочено ,че част от отпуснатия кредит
рефинансира други задължения към „*****“ ЕООД в размер на 941.48 лв. на
Ст. К., а разликата е преведена по сметка на Ст.К. в размер на сумата
258,52лв.
По делото не е искана от въззивника съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът е сезиран с осъдителен иск на кредитор с правно основание чл.
422 от ГПК за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 443.82
лв., - предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С. К. е
кредитополучател, а „*****“ ЕООД – ***-кредитодател по облигационното
отношение. Въззивният съд съобразява, че е сезиран относно иск по
акцесорно вземане, а решението за сумата 1200лева лева –главница по
кредита по главния иск е влязло в законна сила на 17.11.2022 г. В този смисъл
5
доводите относно недействителността на договора за кредит са обсъдени и е
създадена сила на присъдено нещо по съдебното решение по главния иск. В
този смисъл аргументите на въззивника, които пространно обосновава по
действителност на договора за кредит от 08.02.2020 година са несъстоятелни
и не се възприемат от настоящия състав. Настоящата инстанция приема,
предвид нищожност на договора за кредит от 08.02.2020 г. и присъждане на
главницата по чл.23 от ЗПК , че искът за заплащане на договорно
възнаграждение в размер на сумата 443.82 лева е неоснователен и недоказан.
Следва само да се отбележи, че длъжникът има качеството потребител,
защото се претендира вземане по договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Съдът следва служебно да провери дали договора
съдържа неравноправни клаузи тъй като тези клаузи не са обвързващи за
потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13
ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за
отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В такъв
смисъл предвид обявяване на договора за кредит за нищожен, на основание
чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
други разходи. Следователно сумата договорно възнаграждение в размер на
сумата 443.82 лева не следва да бъде присъждана на кредитора. В посочения
аспект е съдебната практика- Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3620/2021 г., Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
151/2022 г.
С оглед изложените съображения № 169/31.10.2022 г. по гр.д. №
152/2022 г. на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно,в атакуваната част
и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно
6
решение № 169/31.10.2022 г. по гр.д. № 152/2022 г. на РС-Тетевен ,в
атакувана му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7